О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..02.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 242 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба вх. № при ВРС 83885/18.12.2018 г., подадена от И.Д.И., в която
изразява становище, че сумата за адвокатско възнаграждение, която му е
възложено да заплати по ч.гр.д. № 18256/2018 г. на ВРС, е твърде висока.
Съдът като съобрази, че
производството по ч.гр.д. № 18256/2018 г. е образувано по заявление на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 9089/04.12.2018 г., с
която длъжникът И.Д.И. е осъден да заплати на заявителя суми, съставляващи
неизплатени задължения по фактури за предоставени мобилни услуги, както и
разноски в производството – 360 лева адвокатско възнаграждение, приема, че е
сезиран с частна жалба срещу Заповед № 9089/04.12.2018 г. в частта за
разноските при твърдения за тяхната прекомерност.
Ответната по жалбата страна –
„Теленор България” ЕАД моли жалбата да се остави без уважение като счита, че са
представени доказателства за извършените разходи, размерът им е съобразен с
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
след издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е погасил дълга, с което
всъщност го е признал, а плащането е близо две години след падежа.
Съдът като счита, че е
сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, приема жалбата
неоснователна.
От представения договор за
правна защита и съдействие № 3960/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18256/2018 г. на
ВРС е видно, че заявителят е уговорил и заплатил в брой на адв. З.Д.360 лева с
ДДС за процесуално представителство по изготвяне и подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение против длъжника И.И.. Предвид уважаване на
заявлението разноските следва да се възложат в тежест на длъжника, както е
направено със заповедта за изпълнение. Същите са и доказано извършен разход.
Производството е без
фактическа и правна сложност, поради което дължимото възнаграждение следва да
бъде в минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. Договореното възнаграждение е именно в минимума. Съгласно чл. 7
ал.7 от Наредба №1/2004 г. възнагражденията за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по издаване на заповед за изпълнение се
определят по реда на чл. 7 ал.2 от Наредбата, но върху ½ от стойността
на претендираната сума.
В конкретния случай се
претендира от длъжника сума по заповедта в размер на 273.31 лева, следователно
базата за изчисляване на дължимото възнаграждение е 136.66 лева. Съгласно чл. 7
ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева, върху
която сума се начислява ДДС /тук 60 лева/ съгласно §2а от ДР на Наредба №
1/2004 г.
В контекста на изложеното
Заповедта в частта за разноските следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 9089/04.12.2018 г.,
постановена по гр.д. № 18256/2018 г. на ВРС, в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.