Присъда по дело №570/2020 на Специализиран наказателен съд

П    Р    И    С   Ъ   Д   А       №

 

 

Дата: 01.11.2022                                                                                Град: София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд                                                                     16 състав

(бивш Специализиран наказателен съд                                         14 състав)

На първи ноември                                        две хиляди и двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иво Хинов

Съдебни заседатели: 1. В.Ц.

                                                                                       2.  Д.И.

секретар: Тодорова

прокурор: В.

като разгледа докладваното от председателя на състава

наказателно дело от общ характер № 570 по описа за 2020 година

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА Д.Г.Й. с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работещ за ВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице – Началник на Митнически пункт Варна Запад, Териториална дирекция Северна морска, Агенция Митници, в периода 03.07.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с А.А., И.А., Г.Р. и Д.К., началник смени в този митнически пункт, е участвал в организирана престъпна група, съставена от тях петимата, с цел извършване на престъпления по чл. 301 ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице,

което представлява престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК,

поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че в тази организирана престъпна група е функционирала и в периода 01.01.2016 – 02.07.2016 г, както и че в нея е участвал и Г.Б.Т., митнически агент, както и че поставената престъпна цел на тази група е обхващала и другите корупционни престъпления, включени в чл. 301-304а НК, извън посоченото по-горе.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 5 (пет) години.

ПРИЗНАВА Д.Г.Й. с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работещ за НЕВИНОВЕН в това, че 23.12.2016 г в гр. Варна, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – Началник на Митнически пункт Варна Запад, приел дар, който не му се следва – паричната сума от 38 000 лв от митническия агент Г.Т., за да извърши действия по служба – да разпредели задачите на служителите в този митнически пункт и да осъществи контрол върху изпълнението им, а именно извършване без забавяне на физическа митническа проверка на контейнери със стоки на вносители, представлявани от Г.Т., като даденият подкуп е в големи размери, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 302 т.1 пр.1 и т.4 б.“а“ вр чл. 301 ал.1 НК.

 

ПРИЗНАВА И.Л.А. е с  ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице – Началник смяна при Митнически пункт Варна Запад, Териториална дирекция Северна морска, Агенция Митници, в периода 03.07.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с Д.Й., началник на този митнически пункт и А.А., Д.Й., Г.Р. и Д.К., началник смени в този митнически пункт, е участвал в организирана престъпна група, съставена от тях петимата, с цел извършване на престъпления по чл. 301 ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице,

което представлява престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК,

поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че тази организирана престъпна група е функционирала и в периода 01.01.2016 – 02.07.2016 г, както и че в нея е участвал и Г.Б.Т., митнически агент, както и че поставената престъпна цел на тази група е обхващала и другите корупционни престъпления, включени в чл. 301-304а НК, извън посоченото по-горе.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 5 (пет) години.

 

ПРИЗНАВА Г.Й.Р. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице – Началник смяна при Митнически пункт Варна Запад, Териториална дирекция Северна морска, Агенция Митници, в периода 03.07.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с Д.Й., началник на този митнически пункт и А.А., Д.Й. и Д.К., началник смени в този митнически пункт, е участвал в организирана престъпна група, съставена от тях петимата, с цел извършване на престъпления по чл. 301 ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице,

което представлява престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК,

поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че тази организирана престъпна група е функционирала и в периода 01.01.2016 – 02.07.2016 г,  че в нея е участвал и Г.Б.Т., митнически агент, както и че поставената престъпна цел на тази група е обхващала и другите корупционни престъпления, включени в чл. 301-304а НК, извън посоченото по-горе.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 5 (пет) години.

 

ПРИЗНАВА Д.К.К. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице – Началник смяна при Митнически пункт Варна Запад, Териториална дирекция Северна морска, Агенция Митници, в периода 03.07.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с Д.Й., началник на този митнически пункт и А.А., Д.Й. и Г.Р., началник смени в този митнически пункт, е участвал в организирана престъпна група, съставена от тях петимата, с цел извършване на престъпления по чл. 301 ал.1 и чл. 302 т.2 вр чл.301 ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице,

което представлява престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК,

поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а НК го ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години,

като го ОПРАВДАВА по обвинението, че тази организирана престъпна група е функционирала и в периода 01.01.2016 – 02.07.2016 г, че в нея е участвал и Г.Б.Т., митнически агент, както и че поставената престъпна цел на тази група е обхващала и другите корупционни престъпления, включени в чл. 301-304а НК, извън посочените по-горе.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 5 (пет) години.

 

ПРИЗНАВА А.Б.А. е с ЕГН **********, българка, българска гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, безработна за ВИНОВНА в това, че като длъжностно лице – Началник смяна при Митнически пункт Варна Запад, Териториална дирекция Северна морска, Агенция Митници, в периода 03.07.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с Д.Й., началник на този митнически пункт и Д.Й. и Г.Р., началник смени в този митнически пункт, е участвала в организирана престъпна група, съставена от тях петимата, с цел извършване на престъпления по чл. 301 ал.1 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице,

което представлява престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК,

поради което и на основание чл. 321 ал.3 т.2 НК, чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1а НК я ОСЪЖДА на наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години,

като я ОПРАВДАВА по обвинението, че тази организирана престъпна група е функционирала и в периода 01.01.2016 – 02.07.2016 г , че в нея е участвал и Г.Б.Т., митнически агент, както и че поставената престъпна цел на тази група е обхващала и другите корупционни престъпления, включени в чл. 301-304а НК, извън посоченото по-горе.

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА реалното изпълнение на така определеното наказание за срок от 5 (пет) години.

 

 

ПРИЗНАВА Г.Б.Т. е с ЕГН: **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, пенсионер за НЕВИНОВЕН в това, че в периода 01.01.2016 – 12.01.2017 г в гр. Варна, заедно с Д.Й., А.А., И.А., Г.Р. и Д.К., е участвал в организирана престъпна група, с цел извършване на престъпления по чл. 301-304а, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинние по по чл.321 ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр ал.2 НК.

ПРИЗНАВА Г.Б.Т. е с ЕГН: **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, пенсионер за НЕВИНОВЕН, че на 23.12.2016 г в гр. Варна, да е дал подкуп – парична сума от 38 000 лв, на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – на Д.Й., Началник на Митнически пункт Варна Запад, за да извърши действие по служба – да разпределя задачите на служителите в този митнически пункт и да осъществява пряк контрол върху изпълнението им – а именно извършване без забавяне на физическа митническа проверка на контейнери със стоки на вносители, представлявани от Г.Т., поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 304а пр.3 вр чл. 304 ал.1 пр.3 НК.

 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийския апелативен съд в петнадесет дневен срок от днес.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.  

Мотиви към присъда по н.о.х.д. № 570/20 по описа на СпНС, 14 състав.

 

СпПр е повдигнала обвинение с Обвинителен акт против Д.Й., И.А., Д.К., Г.Р., А.А. и Г.Т. за това, че в периода 01.01.2016 г – 12.01.2017 г в гр. Варна са участвали в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 301-304а НК, създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице - престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр ал.2 НК.

Също така спрямо подс.  Т. е повдигнато обвинение за това, че на 23.12.2016 г в гр. Варна е дал подкуп – сумата от 38 000 лв на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – на Д.Й., Началник на Митнически пункт 2-ро ниво в МП Варна-Запад, за да извърши действие по служба – да разпределя задачите на служителите, да осъществява пряк контрол върху изпълнението им, а именно извършване без забавяне на физическа митническа проверка на контейнери със стоки, внесени от фирми-вносители, представлявани от Г.Т., престъпление по чл. 304а пр.3 вр чл.304 ал.1 пр.3 НК.

Също така спрямо подс. Й. е повдигнато обвинение за това, че на 23.12.2016 г в гр. Варна, като заемащо отговорно положение длъжностно лице, а именно Началник на Митнически пункт 2-ро ниво в МП Варна-Запад, приел дар, който не му се следва – сумата от 38 000 лв от митнически агент Г.Т., за да извърши действие по служба – да разпределя задачите на служителите, да осъществява пряк контрол върху изпълнението им, а именно извършване на без забавяне на физическа митническа проверка на контейнери със стоки, внесени от фирми-вносители, представлявани от Г.Т., като приетия подкуп е в големи размери – престъпление по чл. 302 т.1 пр.1 и т.4 б.“а“ вр чл. 301 ал.1 НК.

И по-конкретно се твърди, че всички подсъдими, без подс. Т., работили в митнически пункт Варна-Запад при ТД „Северна морска“, Агенция Митници. Подс. Д.Й. бил Началник на Митническия пункт, а останалите обвиняеми били старши митнически инспектори, изпълняващи и длъжността „Началник смяна“. Твърди се, че в началото на януари 2016 г Д.Й., И.А., Д.К., Г.Р., А.А. и други непосочени митнически служители обсъдили варианти за набавяне на облаги чрез възползване от служебното им положение – и по-конкретно набавяне на парични средства; взели решение за общи съгласувани действия в тази насока. Постигнали договореност да следват определена схема – а именно всеки един от тях да мотивира вносителите на стоки, най-вече от Китай и Япония, да упълномощават определени спедитори, за да бъде обработван вносът на тези стоки без забавяне. Твърди се, че подс. Й. определил цени от 50 до 600 лв на контейнер, при плащането на което съответният внос се обработва приоритетно, преди другите. Тези цени зависели от големината и съдържанието на внесените стоки. Твърди се, че подс. Й. провел разговори с подс. Т., спедитор, който имал многобройни контакти с други спедитори и вносители, като били обсъдени варианти за генериране на престъпни средства по горепосочения начин. Така подс. Т. се включил в тази престъпна организация, като убеждавал вносителите да заплащат парични суми на подсъдимите за приоритетна обработка на вноса им.

След това се излагат твърдения за начина на осъществяване на вторичната престъпна дейност – утвърден модел за приоритетно обработване на определен внос, и съответно начините на заплащане на парични суми за това от вносители и спедитори на подсъдимите и разпределението на тези пари, вкл и на останалите митнически служители, ангажирани с документалната обработка.

Излагат се и твърдения за оказан натиск върху вносителите да заплащат тези суми, за бързото обработване на документите; в противен случай това обработване било забавено и били извършвани физически проверки, което водело до съществени разходи и загуби за вносителите.

Излагат се твърдения относно вторичната престъпна дейност, за която е повдигнато обвинение, на стр.6 – а именно че около 22-23.12.2016 г в Гръцката махала, ул. Граф Игнатиев (непосочен град) подс. Т. се срещнал с Началника на пункта (непосочено име); той носил парите в найлонов плик и му дал сума около 40 000 лв. След това се уточнява, че сумата е 38 000 лв.

 

         В съдебните прения прокурорът на първо място акцентира на иззетите ръкописни документи от подсъдимите, относими към основателността на обвинението, както и на показанията на свидетелите и резултатите от експлоатация на СРС. Посочва, че повечето от тези свидетели драстично променят показанията си, когато са разпитани пред съда, като твърдят заплахи, неточно записване. Счита, че към оттеглените показания следва да се подходи с особено внимание, като се съпоставят с останалите доказателства. Счита показанията на св.Д.Г. относно начина, по който е давал показания пред съдия, за нелогични и недостоверни. Обратното, следва да се кредитират показанията му от досъдебната фаза, вкл и тези пред съдия, доколкото съответстват на останалите доказателства, вкл и тези, събрани със СРС. Относно обясненията на подс.Т. посочва, че те драстично се различават от онези, които е дал в досъдебната фаза, като нормата на чл.287 ал.4 НПК не е пречка те да бъдат ценени, видно от Решение 556/14.02.2012 г. на ВКС, 1 НО, Решение №25/10.02.2010 г., ВКС, 3 НО. Също така счита, че те следва да бъдат кредитирани, доколкото не е установено, че той е бил заплашван, че ще бъде отведен до София за задържането му под стража; съдът е бил гарант за законосъобразността на този разпит. Като цяло счита, че съдът следва да кредитира прочетените показания, а не тези, дадени в съдебно заседание. Позовава се на Решение № 59/17.09.2021 г., ВКС, 1 НО, председател Галина Захарова. Счита, че следва да се кредитират показанията на св.Н. относно срещите между подсъдимите, както и техни срещи в извънработно време с митнически агенти. Счита, че липсата на вторична престъпна дейност не може да е извод за липса на престъпление по чл.321 НК, като се позовава на Решение 38/2014 г., 1 НО. Поради това поддържа обвинението и против петимата подсъдими по чл.321 НК, като посочва, че в началото на всеки месец те са срещали в дома на подс.А., за да дадат точен и пълен отчет на извършената съвместна дейност и получените парични средства. Относно единственото вторично престъпление посочва, че не го поддържа, предвид нормата на чл.116 НПК. Акцентира на високата обществена опасност на деянието, вкл и увреждане на имиджа на Агенция Митници, но също така и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предлага наказания под средния размер, като само за подс.Т. предлага прилагането на чл.66 НК.

Адв. Г., защитник на подс. Д.Й., посочва, че обвиненията не са доказани. Счита, че разследването от самото начало е опорочено поради явната му тенденциозност; търсило се е престъпление, в което да бъдат уличени определени лица. Относно обвинението за подкупа посочва, че то е илюстративно за цялото дело, доколкото е абсолютно изфабрикувано, като неговата цел е да се докаже, че съществува ОПГ; нарича го „нефелно“. Счита, че при отречени самопризнания те следва да бъдат подложени на много внимателна преценка. А в случая е установено, че подс.Т. ***; няма подкрепящи ги доказателства, вкл и разпечатки от телефонни разговори, за да се установи връзката между подс.Дамянов и подс.Т.. Счита, че прочетените обяснения на подс.Т. не може да се ползват против останалите подсъдими, като се позовава на Решение № 27/1999 г. на II-ро НО; Т. не е бил уведомен, че обясненията му ще се прочетат в съдебно заседание, съобразно Решение № 200/2012 г. на III-то НО на ВКС. Отделно от това информацията в обясненията му, относно необработен контейнер, не е подкрепена от останалите доказателства. Счита Т. за набеден, с цел други спедитори да поемат клиентите му. Подробно излага твърденията в обв.акт, като счита, че те не са доказани от събраните доказателства. Конкретно относно прераждането на обработката на документите няма никакви доказателства, доколкото разследването е образувано въз основа на неправилно обмитяване на занижени цени. Счита обясненията на подсъдимия средство на защита, а не защитна позиция. Счита, че обясненията на подс.Й. са подробни, достоверни и следва да им се даде вяра. А именно не се установи документите да бъдат пре-подреждани с оглед приоритетна обработка. С оглед събраните доказателства това не е възможно. Забавянията се дължат на митнически проверки, а не на предреждания; подробно анализира забавянията при физическите проверки. Акцентира, че подсъдимите не могат да осуетят тези проверки. Достига до извод, че забяванията в освобождаване на стоките не се дължи на действията на подсъдимите. Коментира и показанията на свидетелите, като счита, че следва да се кредитират тези от съдебната фаза; счита за порочна практика прокурорът да счита, че е изпълнил задълженията си да докаже обвинението, като само поиска прочитане на показанията от досъдебната фаза, респективно съдът да се отнася с предоверие към така прочетените показания. Поставя въпросът защо свидетелите, които са били предупредени, че не са задължени да дават показания относно обстоятелства, които ще ги уличат в извършване на престъпление, все пак са дали такива показания. Счита, че отговорът на този въпрос е принудата, която е била оказана на свидетелите, в рамките на тенденциозността на обвинението, насочена против подсъдимите. Така свидетелите са били плашени с арест, били са стресирани, спрямо тях са били отправяни брутални заплахи (че ще пътуват за София, където ще бъдат задържани рпод стража), били са провокирани, били са манипулирани (че всичко се знае, че началниците са проговорили и т.н.). Така са били накарани да дадат показания в тежест на подсъдимите. Позовава се на показанията на св.Н. и св.П.И. относно натиска върху тях, че живеят сами, че са без работа, че са болни, че имат деца, че са извършени ОПИ. Счита, че разследващите съзнателно са използвали похвати от криминалната психология, като свидетелите са били докарани в Т.а състояние, че да се чувстват безнадеждно, да изпитват страх и дезориентираност и поради това показанията им са били манипулирани. Алтернативно, ако все пак съдът реши да кредитира показанията им от досъдебната фаза, посочва, че те дават сведения за инцидентни контакти с отделни подсъдими, което изключва организирана престъпна група. Посочва, че вносителите не са посочили за какво са давали пари на митническите агенти, особено дали са били предназначени за подкупи; счита, че е възможно да били заблудени от митническите агенти. Акцентира, че няма нито едно оплакване във връзка с твърдените от прокурора пререждания или искания на подкупи. През цялото разследване, продължило 3-4 месеца, няма нито един случай на доказано искане или даване на пари. Твърди се от прокурора, че подсъдимите всеки месец са се срещали и са разделяли парите – но това не е доказано. Счита, че св.Г. е бил подложен на натиск, за да говори неща, които не отговарят на истината; конкретно посочва, че това се отнася до лаптопа, иззет му от разследващите, в който лаптоп имало таблици за дадените от него парични суми – но този лаптоп не е сред доказателствата по делото. Относно листата с цифри, иззети от подсъдимите, счита, че те не са писани от тях; не е ясно какви са тези цифри. Нарича показанията на св.Н. „измишльотини“, като представляват негови изводи; последното се отнася и до показанията на св.П.. Счита, че в показанията си те избирателно се позовават на материали, събрани със СРС. Счита делото за продукт на амбициозни и тенденциозно настроени хора. От правна страна посочва, че целта на ОПГ е твърде широко формулирана, за извършване на престъпления по чл.301-304а НК. Не е доказано по несъмнен начин, че целта е била получаване на подкупи. Посочва, че обвинението не е ясно формулирано, като се позовава на седемте въпроса, поставени от него в разпоредителното съдебно заседание. Счита липсата на мотиви в разрешенията за ползване на СРС за порок, който опорочава събраните доказателства. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

 

Адв. Я., защитник на подс. Д.К. посочва, че СГП не е представила убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си. Не е доказано, че на определена дата подсъдимите са постигнали общо съгласие за участие на ОПГ, вкл и с оглед на  структуриране, като всеки един от тях ще има определена роля, при изпълнение на която ще се достигне до определен общ целен резултат. Счита, че подсъдимите са колеги, многократно са се виждали – но не е доказано, че са обсъждали участието си в ОПГ. Счита, че доказването на ОПГ става само с преки доказателства, относими към самата нея, но не и с косвени доказателства, които се отнасят до вторичната престъпна дейност. Поради това събраните доказателства за вторичната престъпна дейност не може да се ценят. С оглед пълнота ги подлага на анализ – а именно, че показанията на свидетелите са били изтръгнати с натиск, вкл и с участието на прокурор Първанов, който не е отрекъл това. На това основание те не следва да бъдат кредитирани. Отделно от това вносителите не дават показания да са искани подкупи в полза на подсъдимите; такива показания не дават и митническите агенти; отделно от това не е установена принципната възможност подсъдимите да осуетяват съвместната митническа проверка, за което се твърди, че са искали и получавали подкупи. Подробно излага правния режим по Регламент 95282013 относно Митническия кодекс, като посочва, че процедурата така е организирана, че не е възможно митнически служител, вкл и подсъдимите, да предотврати извършване на проверка на внасяните стоки, а оттук и не е възможно те да мотивират вносителите или агентите да им дават подкупи, за да избегнат тези проверки. Относно намерените парични суми у подсъдимите и иззети документи с цифри посочва, че не е доказана връзката им с даването на парите от митническите агенти на подсъдимите с точно определена цел; поради което тези доказателства са негодни. Счита обвинението за недоказано, поради което следва да се постанови справедлив съдебен акт, който да установи тази недоказаност.

 

Адв. Таков, защитник на подс. Г.Р. посочва, че прокурорът не е успял да защити тезата си, поради което е налице доказателствен дефицит. Счита, че посочените от прокурора доказателства са надценени, като им липсва достоверност. Посочва, че показанията от досъдебната фаза са проведени в отсъствие на състезателност, поради което не следва безкритично да се възприемат показанията на свидетелите; последните са били подложени на недопустим стрес и неимоверен натиск, за да се доберат разследващите до определени обстоятелства в изгода на обвинението. Счита, че досъдебната фаза има само подготвителна роля, поради което съдът следва внимателно да подходи към оценката на доказателствата, събрани в нея. Счита, че тези доказателства не издържат на елементарна проверка относно достоверността им. Цитира твърденията в обв.акт относно доверителя му, като посочва, че не е доказана твърдяната среща между петимата подсъдими и други лица; твърденията за организацията и начина на действие са най-общи и клиширани; не се описват конкретни действия и изпълнени задачи. Излага теоретични постановки относно състава на чл.321 НК, като посочва, че обв.акт не съдържа изложение на конкретните обстоятелства, при които всеки от подсъдимите се е включил в ОПГ и с които той е реализирал участието си в нея. Не са и събрани доказателства за това. Неправилно користната цел по чл.321 ал.3 НК се извлича от вторичното деяние, извършено от други подсъдими. Счита, че отношенията между подсъдимите са колегиални, а не такива по чл.321 НК. Посочва, че според ВКС ще е налице дефицит, ако в съдебния акт липсва яснота как съдът е достигнал до извод за участие на подсъдимите в ОПГ. Счита, че такова е положението по настоящето дело, доколкото съдебното убеждение не може да се основава на интуитивно усещане за истината, а следва да е резултат от събраните доказателства. Цитира извлечения от решения на ВКС и теорията относно разликата между приятелски отношения и тези по чл.321 НК. В случая липсва ясно очертана структура с разпределение на ролите. Не са събрани доказателства за виновност, като осъдителната присъда не може да почива на предположения. Не е установено за всеки един от подсъдимите как се е присъединил към ОПГ и при какви условия. Установеният им трудово-служебен статут не води до извод за престъпни връзки или съгласуване на волите за извършване на престъпление. Установен е редът за обработка на документи, но не и че е имало твърдяното от прокурора предреждане, нито неправомерно заплащане за приоритетна обработка. Конкретно за подс.Р. посочва, че от иззетите от него вещи не се установява членуването му в ОПГ; намерена е парична сума от 6 000 лв, които и най-социално слабите членове на обществото може да притежават. Относно свидетелските показания от д.пр. посочва, че те са проведени след оказана вербална и психическа принуда, вдъхване на стрес и уплаха. Акцентира на заплахите към св.Г. за данъчни ревизии, като разследващите органи са се възползвали от тежкото му семейно и финансово състояние – поради което са искали от него да каже онова, което те искат. В протоколите били вписвани неизказани твърдения от свидетелите. Изброява свидетелите, при които това е налице. На това основание счита, че показанията на свидетелите от досъдебната фаза следва да бъдат изключени, като се позовава на доктрината за плодовете на отровното дърво; следва да бъдат ценени само тези от съдебната фаза. Следва да се изключат и показанията на св.Н., който отказва да посочи имената на лицата, от които е придобил оперативната информация, както и доколкото е провел оперативната разработка, като повечето от неговите действия след това са били формално преповторени при образуване на наказателното производство. Счита, че доказателствата, събрани със СРС, не може да се ползват, предвид ниското качество на звука и липсата на идентификация на участващите лица; те са събрани по друго дело; не са използвани като крайно средство. Относно иззетите писмени бележки посочва, че те не са съставени от доверителя му или от друг от подсъдимите. Позовава се на показанията на св.К. и Л. относно професионализма на подсъдимите. Посочва, че дружествата, представлявани от подс.Т. са били много повече проверявани и начислявани допълнителни митни сборове, отколкото на другите вносители. Посочва, че подс.Р. е високо ценен и уважаван от колегите си професионалист. Счита обвинението за неправомерно повдигнато, като очаква от съда справедливост, вкл и добре мотивирано съдебно решение, което да защити страните от произвол. Иска да бъде постановена оправдателна присъда, както и да бъдат върнати на подсъдимия отнетите вещи.

 

Адв. К., защитник на подс. А.А. посочва, че доверителката ѝ следва да бъде призната за невинна и оправдана. Посочва, че наказателното производство е незаконосъобразно, доколкото е образувано в противоречие с НПК. А именно в постановлението за образуване са посочени справки, които не са налични по делото; посочени са и правни норми, които са неотносими и противоречиви; посочена е преписка, който касае друг период; това води до извод за липса на мотивиране. Също така е налице противоречие относно периода на действие на ОПГ  в постановлението за образуване и при привличането като обвиняеми, като няма и доказателства за това. Счита, че законният повод и достатъчното данни, като основание за образуване на наказателното производство, са опорочени, което опорочава и всички последващи следствени действия. Също така са дадени разрешения за претърсване и изземване въз основа на искания, в които се посочва различен период на действие на ОПГ. По същество отбелязва, че по делото не е установено доверителката ѝ да е участвала в ОПГ, както и поначало да е съществувала такава – обратното, установено е, че тя самата и колегите ѝ съвестно са изпълнявали служебните си задължения. Не е установено през януари 2016 г те да са се организирали в ОПГ. Счита твърденията в обв.акт за недоказани и неоснователни. Цитира в този смисъл показанията на св.Т. и П.; посочва, че не е установено доверителката ѝ да е подстрекавала спедитори; установено е, че е имала дългогодишно приятелски отношения със св.Г.. Не е установено да е приоритетизирала определени спедиторски фирми или да е получавала пари от тях. Позовава се на показанията на митническите служители и митническите агенти, както и на получаване на входящ номер; посочва, че се извършват проверки от различни звена, като те се забавят във времето поради недостатъчна обезпеченост на пристанище Варна Запад с работници и технически средства.

Единствените парични средства, които са били събирани, са били за битови и хигиенни нужди, както и за подпомагане на колеги. Позовава се на показанията на спедиторите, които не посочват да са давали парични суми на подсъдимите. И тя, подобно на останалите защитници, счита показанията на св.Н. и П. за недопустими, доколкото преразказват материали, събрани със СРС, както и на беседи с анонимни лица. Счита, че при провеждане на разпитите на свидетелите в досъдебната фаза е бил упражнен психически натиск върху свидетелите, заплахи с арести и обвинения, както и са били дописвани неказани от тях обстоятелства в протоколите за разпит. Акцентира на натиска, който е бил оказан на съпруга и сина на доверителката ѝ по време на разпитите им. Счита, че разследването е било водено тенденциозно, а не с цел разкриване на обективната истина – поради което следва да се ценят само показанията от съдебната фаза на процеса. Счита, че неправилно обвинението не е представило на защитата при предявяване на разследването показанията на св.Д.. посочва, че видно от банковите сметки на доверителката ѝ и данъчната ревизия, същата не се е облагодателствала неправомерно. Позовава се на свидетелските показания и представени служебни документи, от които се установява, че подсъдимите не е можело да повлияят на броя и интензитета на митническите проверки. Поради това не са основателни твърденията, че подсъдимите били изградили схема товарите да бъдат обработвани бързо, приоритетно и без забава. В действителност те нямат отношение към скоростта на обработката на контейнерите. Счита, че разрешенията за ползване на СРС не са мотивирани; задава и въпроса как в съдебния акт се намира регистрационния му номер, като счита, че се касае за готова бланка. Няма и данни действително да е имало нужда от използването им, предвид събраните доказателства към този момент; отново поставя под съмнения показанията на св.Н. в този смисъл. От една страна посочва, че ВДС от СРС не следва да се ценят като източник на доказателствени сведения, но от друга страна посочва, че те опровергават обвинението. А именно съдържанието на разговорите и естеството на срещите между подсъдимите не разкрива престъпните действия, посочени в обв.акт. Относно иззетите листа с ръкописен текст от доверителката ѝ посочва, че тя няма отношения към тях, доколкото не ги е изписала. При останалите ОПИ не е намерено нищо, което да я уличава. Следователно по делото не са установени фактическите действия, които се включват в състава на чл.321 НК – които подробно изброява и коментира. Счита, че обв.акт лишен от конкретика в тази посока; че обвинението се гради само на факта, че подсъдимите са колеги. Позовава се на показанията на св.Т. и св.М., съобразно които освобождаването на контейнерите не зависи от подсъдимите. Не е доказано и паричните средства да са били преразпределяни между подсъдимите. Счита, че е налице пълна липса както на преки, така и на косвени доказателства. Позовава се на нормата на л.281 ал.4 НПК относно обясненията на подс.Т.. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

 

Адв. С., защитник на подс. И.А. посочва, че липсват каквито и да е доказателства за ОПГ; поддържа становището си от разпоредителното заседание, че в обв.акт липсва конкретика, което затруднява защитата; тази липса е запълнена в процеса на съдебното следствие. Счита твърденията в обв.акт относно образуване на ОПГ за декларитивни и неясни. Счита, че не са възможни твърденията в обв.акт, че подсъдимите са давали част от неправомерно придобитите парични средства на подс.Й., за да си осигурят неговата закрила – доколкото той не може да въздействя на правоохранителните органи. Това не е доказано по делото. Не е установена и схемата, която прокурорът твърди, че е била използвана от подсъдимите. Счита, че делата, образувани по оперативни материали, се прекратяват или по тях се постановява оправдателна присъда, доколкото служителите на МВР са заинтересовани лица, като пишат своите рапорти според своите хипотези; те търсят свидетели, които да потвърдят написаното в тези рапорти и справки. Счита това за дългогодишна порочна практика. Поради това тези доказателства, както и събраните със СРС, следва да бъдат преценявани много внимателно. Позовава се на случай от своята практика, като акцентира на грубата небрежност на разследващия орган, изразена в неспособност да разчете ръкописен текст. Поради това акцентира на необходимостта доказателствата внимателно да се изследват, за да бъда присъдата издържана. В заключение посочва, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което доверителят му следва да бъде признат за невинен и оправдан.

Адв. А., защитник на подс. И.А. посочва, че поддържа казаното от адв.С..

 

Адв. Р., защитник на подс. Г.Т. посочва, че следва да се постанови оправдателна присъда. Посочва, че съдът следва да се произнесе въз основа на твърденията в обв.акт – доколкото има такива. В настоящия обв.акт не са очертани обективните и субективните признаци на деянието, поради което още при прочита му се налага оправдателна присъда. Относно обвинението по чл.321 НК счита, че липсват фактически твърдения относно времето, начина на съгласуване на волите и структурираността на сдружението; това обвинение съдържа непримири противоречия, а и противоречи на логиката и разума. Твърди се като престъпна цел на ОПГ даване на подкупи, а не е установено това; не е ясно кой и на кого е давал подкупи. Ако прокурорът има предвид Т. да дава подкупи на останалите подсъдими, то това не може да стане в рамките на ОПГ и с намерение за неговото обогатяване, доколкото това означава, че е извън тази ОПГ и така той обеднява. Счита, че с оглед тези твърдения не е възможно Т. да е член на ОПГ. Счита, не може да има даване и приемане на подкуп в рамките на една ОПГ. Счита, че при тези твърдения е немислима тезата, че той е член на ОПГ. Относно обвинението за вторично престъпление посочва, че липсват конкретни обвинителни факти, тъй като не е посочено за какво е бил даден подкупът. Счита, че по делото няма нито едно доказателства за престъпни връзки между подсъдимите и подс.Т., както и за извършено от него престъпление. Счита, че обясненията на подс.Т. от досъдебната фаза не може да се ползват, предвид забраната по чл.287 ал.4 НПК; позовава се на Решение 463/2008 г.  по н.д. 501/2008 г. на ВКС, 3 НО и Решение 188/2018 г. по н.д. № .42/2018 г. на 2 НО; също така не са му били разяснени правата преди провеждане на разпита. Била му е отказана защита от адвокат и му е бил наложен служебен адвокат; бил му е наложен психологически натиск, вкл е бил дължан без лекарства. Счита, че недопустимо св.Г.Д. е бил разпитан като явен и таен свидетел. Позовава се и на алибито,  представено от защитата, както и на справката от АМ относно проверките на фирмите, обслужвани от доверителя му.

 

Адв. Л., защитник на подс. Г.Т. посочва, че по делото не е доказано съгласуване на волите на подсъдимите да вършат заедно престъпна дейност. Цитира части от обв.акт, като посочва, че според тях подс.Т. не е знаел, че има ОПГ, доколкото е общувал само с подс.Й.. За него се посочва само, че бил представител на определено дружество, чиито клиенти получавали приоритетна обработка. Счита, че тези твърдения не описват престъпна дейност по чл.321 НК. Счита, че доказването по делото е обърнато – доколкото вместо прокурорът да посочи какво е доказано, защитата е следвало да посочва какво не е доказано, а това означава да доказва, че подсъдимите са невинни. Отново посочва, че това е резултат от пороците в обв.акт, като изразява недоволство от подхода на съда да ги неглижира. Относно обясненията на подс.Т. посочва, че те не може да се ценят поради последващото съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, както и че никой не го е предупредил, че тези обяснения ще се ползват пред съда; както и че след това се е отказал от тях. Позовава се на Решение 239/2019г. на ВКС, 2 НО, като посочва, че са били нарушени правата на останалите обвиняеми да участват в разпита. Счита, че е налице пълна липса на доказателства относно обвинението по чл.321 НК. Счита обвинението против доверителя ѝ за противоречащо на логиката и здравия разум. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.

 

Подс. Д.Й. посочва, че подкрепя казаното от адвоката му и иска да бъде оправдан.

Подс. Д.К. посочва, че не се признава за виновен, подкрепя казаното от адвоката му и иска справедлива и оправдателна присъда.

Подс. Г.Р. посочва, че не е извършил престъпленията и иска да бъда оправдан.

Подс. И.А. посочва, че не е извършил деянията, предмет на обвинението, като е изпълнявал служебните си задължения по закон; всичките проверки са установили, че няма нарушения. Счита, че следва да бъде оправдан.

Подс. А.А. посочва, че поддържа доводите на адвоката си; счита, че не е извършила престъпления и следва да бъде оправдана.

Подс. Г.Т. посочва, че не е виновен и иска да бъде оправдан.

 

Преди съдът да изложи своето становище по основателността на обвинението, прие, че следва отново да коментира процесуални въпроси, свързани със законосъобразността на досъдебното производство. На първо място това са въпросите, свързани с редовността на обв.акт; в действителност значителна част от доводите на защитата  (адв.С., адв.Р., адв.Л.) бяха насочени именно към тази претендирана от тях нередовност на обв.акт,  изразена в неговата краткост и липса на достатъчна подробна фактология; те твърдят, че възможността да пледират и да защитят адекватно интересите на подсъдимите е била нарушена поради тази нередовност. На второ място  следва да се обсъдят и възраженията на адв.К. във връзка с пороците при образуване на наказателното производство.

Обсъждането на тези въпроси се налага въпреки законовата преклузия, която се изразява в забраната те да се обсъждат след разпоредителното съдебно заседание, обективирана в многократното ѝ повтаряне от законодателя – чл.248 ал.3, чл.320 ал.2, чл.351 ал.2 НПК. Още повече – поне относно доводите, свързани с нередовност на обв.акт – те вече са били предмет на обсъждане в разпоредителното съдебно заседание от две инстанции.

Това обсъждане се налага, доколкото законовата забрана е заобиколена от съдебната практика, която приема, че тези въпроси може да се обсъждат не пряко (дали са допуснати процесуалните нарушения в досъдебната фаза), а косвено (дали съдът в разпоредителното съдебно заседание не е допуснал процесуално нарушение, като неправилно е възприел, че пороците не са допуснати или неправилно се е въздържал сам служебно да ги установи). И това е така дори и ако втората инстанция вече се е ангажирала със становище, след обжалване от защитата, че такива пороци в действителност няма – какъвто е случаят по настоящето дело. Следователно съществува реална възможност втората инстанция да обсъди доводите на защитата, относими към процесуалните нарушения в досъдебната фаза (различни от тези по събиране на доказателствата). А това води и до необходимост настоящата инстанция да отговори на новите аргументи на защитата, като изложи допълнителни доводи в подкрепа на становището си, че обв.акт е редовен от формална страна да даде началото на съдебното производство.

Това становище на настоящия съд има в основата си виждането, че обв.акт дава рамките на предмета на делото, които се запълват с конкретно съдържание в резултат на процесуалните усилия на страните в съдебното следствие и съдебните прения, със служебен принос и на самия съд. Това виждане, очевидно, е в противоречие с доводите на защитата, които считат, че в обв.акт следва да се изложат в пълнота всички обвинителни фактически твърдения, като съдът не може да установи нещо различно, доколкото така ще изземе обвинителната функция и ще лиши подсъдимите от право на защита (те ще разберат за какво са осъдени едва с присъдата). Това тяхно виждане е широко разпространено в практиката. Негова проява е становището, че присъдата следва да следва плътно обв.акт – било като приеме, че деянието е извършено точно така,  както подробно е описано в обв.акт, било  като приеме, че не е извършено точно по този начин; във втория случай следва да се постанови оправдателна присъда, доколкото в противен случай съдът ще излезе извън предмета на делото.

Това становище е продукт на правната инерция.

То е било актуално при режима на НПК от 1952 г и НПК от 1974 г, до реформата през 1990 г. Към този момент целта на наказателния процес е била установяване на обективната истина; тази задача е била възложена на съда – който е имал нужните процесуални средства за постигането ѝ. И по-конкретно съдът е имал възможността в разпоредителното съдебно заседание (провеждало се по принцип без участието на подсъдимия – чл.162 ал.2 НПК от 1952 г и чл.243 НПК от 1974 г) да даде всички възможни указания на прокурора с цел разкриване на обективната истина – да събере нови доказателства, да приложи закон за по-тежко наказание, да установи нова фактическа обстановка, да привлече нови лица като обвиняеми (чл.164-165 НПК от 1952 г и чл.246 НПК от 1974 г). Така, като краен резултат, съдът допуска делото за разглеждане в съдебно заседание, след като вече е сигурен, че в досъдебното производство всички фактически обстоятелства са напълно изяснени; изградена е правилната фактическа обстановка; правилно е приложен законът. Обв.акт се явява перфектен процесуален документ – като съдебната фаза служи за допълнителна проверка на законосъобразността му; тази проверка се осъществява вече с участието на защитата[1]. Поради това целта на съдебното следствие не е било да се установят правнорелевантните факти – те са следвало да бъдат пълно и цялостно установени в досъдебната фаза; неговата цел е чрез преповторяне на следствените действия на разследващите органи (само относно разпита на подсъдимите, свидетелите и вещите лица; резултатът от останалите следствени действия са се ползвали пряко, без да се преповтарят) да се извърши контрол върху начина, по който те са били осъществени в досъдебното производство. Ако евентуално се е установило  нещо по-различно от посоченото в обв.акт, то съдът е можел да интервенира, за да осигури разкриване на обективната истина. Така той е първоначално сам е изменял обвинението, вкл и като съдът сам е включвал нови обвинения за нови деяния (чл.202 ал.2 и чл.203 ал.1 НПК от 1951 г), като по-късно тази възможност е била ограничена само за съществено изменение на обст.част, без прилагане на закон за по-тежко наказуемо деяние, като съдът дава възможност на страните да се подготвят по него (чл.285 ал.2 НПК)[2]. Алтернативно правомощие, което с течение на времето се е наложило, е било да даде указания на прокурора какво обвинение да повдигне и какви доказателства да събере в подкрепата му (чл.202 ал.2 изр.2 и чл.203 ал.2 НПК от 1951 г), респективно по-късно  да върне делото на прокурора с указания било да привлече обвиняемия за по-тежко престъпление, било с указания да внесе съществени промени в обст.част на обв.акт (чл.285 ал.1 НПК от 1974 г), вкл и при необходимост да се включат нови деяния или нови лица като обвиняеми. С оглед облекчаване на процеса от процесуален формализъм съдът е имал възможност сам мълчаливо да измени обвинението, ако се  касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние; това правомощие съдът дори има и понастоящем (ако се игнорира чл.6 ЕКПЧ и чл.6 от Директива 2016/343, които очевидно не го допускат).

Именно това социалистическият законодател е разбирал под „разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона“ – чл.1 ал.1 НПК от 1974 г, както и „разкриване на обективната истина“ по чл.12 НПК от 1974 г. За постигане на тези цели съдът не е бил безпристрастен арбитър, равно отдалечен от обвинението и защитата, а е бил активен участник и гарант за постигането им. И по-конкретно съдът е упражнявал цялостен контрол върху дейността на прокурора, сходен с контрола, който понастоящем упражнява прокурорът върху разследващия орган, вкл и със задължителни указания как да си формулира обвинението, освен ако сам не го формулира вместо него.

В този правен контекст[3] е формирано процесуалното значение на обв.акт като най-важният процесуален документ в целия наказателен процес. Макар и формално да се е твърдяло, че съдебната фаза да е централна, където се разгръщат всички основни начала и подсъдимият има право на защита, реално преди започване на съдебното заседание вече са били установени фактите и е било взето решението за правната им квалификация (под контрола на съда, осъществен в разпоредителното заседание); съдебната фаза служи за проверка на тези процесуални действия.

Така се изгражда идеалът за пълния, подробен и безукорен обв.акт, респективно се налага моделът на присъдата, която възпроизвежда неговото съдържание. Не е било възможно съдът да установи с присъдата нещо различно от посоченото в обв.акт – това се е считало за процесуално нарушение[4]. Показателни са нормите на чл.202-203 НПК от 1951 г и чл.285 НПК от 1974 г, където поначало не се предвижда такава възможност (не се регулира възможността с присъдата съдът да установи нещо фактологически различно от обв.акт). Ако съдът установи нещо съществено различно, е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Респективно критерият за „съществено изменение“ е бил много нисък – това се е приемало за почти всички фактически обстоятелства в обв.акт, а не само онези, които са елементи от фактическия състав на деянието. Поради това е било законосъобразно присъдата да следва съдържанието на обв.акт. Отклонението от него е водило до извод, че обв.акт не е бил напълно законосъобразен, доколкото прокурорът неправилно е бил установил определено фактическо обстоятелство; а оттук, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е констатирал навреме този порок.

В заключение – моделът на наказателният процес по НПК от 1951 г и  НПК от 1974 г до 2000 г, е конструиран върху основополагащото значение на обв.акт като най-важния процесуален документ; предназначението на съдебното производство е да установи дали фактическите и правите изводи на прокурора (взети под контрола на съда) са правилни; при положителен отговор присъдата следва да възпроизведе съдържанието на обв.акт.

---

През 2000 г настъпва съществена реформа в наказателния процес, базирана върху принципа на състезателност. Разкриването на обективната истина и разобличаването на виновните вече не се осъществява посредством всеобхватните правомощия на съда да контролира работата на прокурора и чрез указанията си към него да гарантира законосъобразност на обв.акт, а оттам и законосъобразност на присъдата. Поради което съдът вече е лишен от тези правомощия. Той не може още при сезирането му с обв.акт да преценява дали обвинението е доказано или не; дали е правилна квалификацията; дали някой свидетел не следва да се привлече като обвиняем и т.н. Съдът става в по-голяма степен безпристрастен арбитър, като упражнява своите функции най-вече с оглед провеждането на съдебното производство (т.е. напред, в бъдещето), а не с оглед начина на провеждане на досъдебното производство (т.е. назад, в миналото). Именно поради това в новия НПК като втори по важен принцип е посочено, че съдебната фаза е централна, а досъдебната е само подготвителна (чл.7 НПК).

Стъпвайки на принципа на състезателността (чл.12 НПК) би следвало да се достигне и до извода, че най-важният акт в процеса е присъдата. И по-конкретно обв.акт само дава предмета на наказателния процес, разбиран като рамката относно фактически и правни положения, които ще се разглеждат в съдебното заседание и които ще бъдат предмет на съдебна преценка в присъдата. Изискванията към него следва да са много ниски – достатъчно е да е ясно какво обвинение е повдигнато, в неговите най-общи измерения. И по-конкретно е достатъчно да са наведени фактически твърдения относно елементите от фактическия състав на твърдяното престъпление. Обратното – високи изисквания следва да се поставят към присъдата. Именно в нея следва да се изложат в пълнота всички фактически обстоятелства, релевантни към това обвинение. И това да стане след активното участие на защитата в процеса на събиране на доказателства.

Поради това би следвало обв.акт да е кратък и схематичен, даващ рамките и очертанията на твърдяната престъпна дейност. Задача на съда, с участието на страните, е да го запълни със съдържание, стриктно придържайки се в рамките на обвинението и не излизайки извън тях.

Именно поради това новите правомощия на съда да контролира законосъобразността на обв.акт са чувствително ограничени – само до яснота на обвинението (ТР 1/01). Те следва да се тълкуват стриктно – а именно е достатъчно да е ясно какво обвинение е повдигнато, но не е нужно да са изложени нито всички, нито множество подробности относно инкриминираното деяние. Ако има фактически твърдения, дори и бланкови, относно всеки един елемент от фактическия състав на твърдяното престъпление, то този обв.акт е редовен от формална страна. А неговата материална законосъобразност ще бъде предмет на съдебна преценка едва с присъдата.

---

Не би следвало да е възможно да се поддържа старото изискване за пълния, подробен и безукорен обв.акт, вкл и пълното описание на всеки един аспект на фактическата дейност на подсъдимите. Основанията за това са следните:

От фактическа страна. След като съдебната фаза е централна, а досъдебната само подготвителна, то именно в съдебната се събират всички доказателства. И по-конкретно нито може да се очаква пълно и изчерпателно събиране на доказателства от прокурора, нито съдът може да върне делото за доразследване, с цел събиране на нови доказателства. Следователно не може да се очаква от прокурора да формулира подробен и изчерпателен обвинителен акт, доколкото не е длъжен към момента на това формулиране да е събрал всички възможни доказателства. Такова очакване може да има към него едва към момента на съдебните прения[5], респективно може да има към съда, когато изготвя присъдата си. Прокурорът не може да бъде задължен в обв.акт подробно да мотивира обвинителната си теза, доколкото не може да бъде задължен нито да събере всички възможни доказателства, нито да извърши цялостен фактически анализ на сведенията в тях

От правна страна. Изискването за подробния обв.акт може да е обосновано само ако това негово качество е обективно нужни. А то ще е нужно ако подробната и изчерпателна фактология в него е в основата и на съдебното производство.  А това означава ограничаване на предмета на доказване и формиране на вътрешното убеждение на съда до онези изчерпателно посочени фактически обстоятелства, които вече фигурират в обв.акт. И по-конкретно съдът няма да може да установи нещо различно от вече посоченото в обв.акт. Последиците от това са в следните посоки:

Относно презумпцията за невинност. Ако присъдата е препис-преразказ на обв.акт, то ще се окаже, че вината на подсъдимия е била установена още от прокурора, при съставянето на този обв.акт – като съдът само се съгласява с него, дори и в по-незначителните подробности. А това означава, че вината е била установена от прокурора Така презумпцията за невинност е изпразнена от съдържание – едно лице по валиден начин се счита за виновно от прокурора, а не от съда; ролята на съда е само да възприеме напълно тезата на прокурора, като я възпроизведе в присъдата си; респективно да я отхвърли.

Относно правото на защита. То е функционално – служи да повлияе на решението на ръководно-решаващия орган при взимане на най-важните решения, най-вече това за виновността. Ако прокурорът вече е установил всички факти и в съдебната фаза само се проверява дали това установяване е правилно, то това установяване ще бъде извършено в досъдебната фаза, където участието на защитата е много ограничено, само до процесуалните действия с обвиняемия, като по принцип е изключено при останалите – аргумент по чл.224 НПК (с изключението на чл.223 НПК). Защитата за първи път може да участва адекватно и пълноценно в процеса едва в съдебната му фаза. А целта на съдебната фаза няма да бъде първоначално установяване на релевантната фактическа обстановка, а проверка как прокурорът е я установил. Т.е. правото на защитата е ограничено.

Относно разкриване на обективната истина. В миналото тя се е гарантирала с всеобхватни правомощия на съда; сега се гарантира от състезателността. Подробният изчерпателен обв.акт, който влече необходимост от присъда-преразказ на този обв.акт, води до възможността някой елемент от подробното фактическо изложение да е бил установен по различен начин. В миналото съдът сам е изменял обвинението или е давал указание на прокурора как да промени обвинението; сега това не е възможно. Само на пръв поглед последицата е постановяване на оправдателна присъда, като съдът приеме, че деянието, както е описано в обв.акт, не е извършено – в противоречие с обективната истина, съобразно която е извършено това деяние, макар и някои второстепенни негови елементи, извън тези от фактическия състав на престъплението, да са различни[6]. На практика съдът е склонен да игнорира новоустановеното фактическо положение, като възприеме за настъпило положението по обв.акт – отново в противоречие с обективната истина. Така усилията на съда не са насочени към установяване на действителното фактическо положение, а към опровергаване на доводите на защитата, че определено фактическо твърдение в обв.акт в действителност се е реализирало по по-различен начин.

В заключение – правната инерция от вече отменен правен режим е в основата на становището на защитата, че се дължи подробен и изчерпателен обв.акт. Понастоящем разкриването на обективната истина се гарантира от състезателността на процеса. А това води до правното разрешение основният и решаващ момент да бъде съдебната фаза. Оттук и естественият извод, че най-важният акт, в който се установява в пълнота фактическата обстановка, е именно присъдата, а не обв.акт. Всички изисквания за законосъобразност, вкл и за пълнота на фактическото изложение, следва да бъдат насочени към нея.

Преди подсъдимият с получаване на обв.акт е разбирал за какво деяние, в неговите подробности и пълнота, ще бъде осъден, като съдебното производство е служило за контрол на законосъобразността на изводите на прокурора (формирани под надзора на съда). Имал е право на две съдебни инстанции – една по фактите и правото и втора само по правото.

Понастоящем подсъдимият с обв.акт разбира за какво деяние е обвинен, като това деяние е очертано в неговите рамки. След като упражни в пълен обем правото си на защита, с присъдата той разбира за какво деяние, в неговата пълнота и подробности, е осъден – съобразно становището на съда, формирано след събиране на всички доказателства с участието на защитата и след изслушване на защитата, с дължим отговор на всички нейни аргументи. И след това има право на още една инстанция по фактите и правото и трета, последна инстанция, само относно правото.

Касае се за различни правни режими, всеки по различен начин осигуряващ разкриване на обективната истина и правилно прилагане на закона. Всеки един от тях сам по себе си е ефективен. Тази ефективност може само да бъде разстроена, ако елемент от единия бъде автоматично пренесен към втория.

Поради това доводите на защитата не може да бъдат споделени. Обв.акт със своето съдържание е годен да даде началото на съдебното производство. Несъмнено същото това съдържание е тотално негодно да бъде възпроизведено от съда в неговата присъда. Ала – поне към настоящия момент от развитието на наказателното право и процес – не такава е целта на съдебното производство.

---

На второ място адв. К., защитник на подс. А.А. посочва, че наказателното производство е незаконосъобразно, доколкото е образувано в противоречие с НПК. А именно в постановлението за образуване са посочени справки, които не са налични по делото; посочени са и правни норми, които са неотносими и противоречиви; посочена е преписка, който касае друг период; това води до извод за липса на мотивиране.

Съдът приема, че тези доводи не са основателни. И по-конкретно съдът не може да упражнява контрол върху решението на прокурора да образува наказателно производство, вкл и начина, по който това решение е било обективирано, вкл и дали са били спазени формалните реквизити в Постановлението по чл.212 НПК и дали са били налице условията по чл.208 НПК. Съдебният контрол е ограничен само до най-тежките пороци – напр липса на компетентност, липса на безпристрастност и др. В случая такива пороци не се твърдят и не са установени от съда.

 

По съществото на обвинението.

Съдът, след като взе предвид параметрите на обвинението, изслуша страните и обсъди събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Г.Й. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, работещ. Той е завършил през 1991 г Икономическия университет Варна, специалност „Икономика и организация на вътрешната търговия“, като същата година постъпва на работа в Митница Русе като митнически инспектор. През 1994 г започва да работи в Митница Варна. От 20.03.2000 г започва работа като  старши митнически инспектор в Митнически пункт Варна Запад. От 17.05.2001 г е преназначен на длъжността „Началник на Митнически пункт Варна Ферибот“. Впоследствие на 28.05.2001 г е преназначен на същата позиция, вече като държавен служител (т.е. предходното му трудово правоотношение е заместено със служебно правоотношение), като длъжността му се нарича „Началник на Митническия пункт 2-ро ниво“. През 2003 г е преназначен на длъжността „Началник на митнически пункт Пристанище Варна“. През 2005 г получава награда Samsung Digimax A 400. От 28.05.2007 г е преназначен на длъжността „Началник на Митнически пункт Варна Запад“. От 16.06.2008 г е преназначен на длъжността „Началник на Митнически пункт Леспорт“. От 03.04.2010 г отново е преназначен на длъжността „Началник на Митнически пункт Варна Запад“, където работи към момента на събитията, предмет на обвинението. Последното наименование на длъжността му „Началник на Митнически пункт II ниво Варна Запад“. При периодичните му атестации получава втората по степен оценка „изпълнението надвишава изискванията“

Подсъдимият И.Л.А. е с  ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, неженен, неосъждан, безработен. Той е завършил през 1999 г в Нов български университет специалност „Бизнес администрация“. Постъпва на работа в системата на Митниците през 1994 г като митнически инспектор. През 1999 г е бил дисциплинарно наказан със „забележка“ за невярно удостоверени обстоятелства. От 2003 г до 2017 г работи в Митнически пункт Варна Запад, първоначално като „младши инспектор“, а след това става „старши инспектор“, а след това и „главен инспектор“. В периода 2006 – 2007 г за кратко работи и в Митнически пункт Варна Автотранспорт и в митнически Пункт Пристанище Варна. Към 2017 г наименованието на длъжността му е „Главен митнически инспектор“ в Митнически пункт Варна Запад. При периодичните му атестации получава втората по степен оценка „изпълнението надвишава изискванията“

Подсъдимият Г.Й.Р. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, безработен. Той е завършил през 1994 г  Икономически университет Варна, специалност „Икономика и управление на промишлеността“. Постъпва на работа като митнически инспектор през 1995 г. През 2003 г е „старши инспектор“ в Митнически пункт Пристанище Варна. През 2003 г е преназначен като държавен служител в Митнически пункт Пристанище Варна.2007 г работи в Митнически пункт Варна Запад, 2008-20099 г в Митнически пункт Варна автотранспорт. През 2008 г е повишен в ранг „главен инспектор“. 2010 г отново работи в Митнически пункт Пристанище Варна. През 2014 г е повишен в ранг „държавен инспектор“ и преназначен като „Държавен митнически инспектор“ в Митнически пункт Варна Запад. При периодичните му атестации получава втората по степен оценка „изпълнението надвишава изискванията“

Подсъдимият Д.К.К. е с ЕГН **********, българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, безработен. Той е завършил през 2007 г Варненския университет „Черноризец Храбър“, специалност „Публична администрация“. Започнал е работа в Митница Варна през 1987 г като „митнически милиционер“, Фериботен комплекс, като следващата година е наказан с „мъмрене“ поради неизпълнение на Указание на Управление Митници. През 1990 г длъжността му е трансформирана в „митнически инспектор“, а през 2000 г „старши митнически специалист“. Към 2003 работи в Митнически пункт „Летище Варна“, а след това и в Митнически пункт „Пристанище Варна“. От 2006 г работи в Митнически пункт „Варна Запад“, през 2007 г отново в Митнически пункт „Пристанище Варна“. На 25.08.2008 г е прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, като на същата дата е назначен в рамките на служебно правоотношение на длъжността „старши инспектор“, първоначално по заместване, а след това на постоянен трудов договор, в Митнически пункт Варна Запад. През 2008 г отново работи в Митнически пункт Пристанище Варна, а през 2010 г на Митнически пункт Летище Варна. В края на 2010 г е повишен в ранг „Главен инспектор“ в Митнически пункт Пристанище Варна, като през 2011 г отново работи в Митнически пункт Летище Варна. През 2013 г е повишен в ранг „Главен инспектор“. От 03.04.2014 г е преназначен на длъжност „Главен митнически инспектор“ в Митническия пункт Варна Запад. При периодичните му атестации получава втората по степен оценка „изпълнението надвишава изискванията“

Подсъдимата А.Б.А. е с ЕГН **********, българка, българска гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, безработна. Тя е завършила специалност „право“ през 1998 г ПУ-Пловдив. През 2002 г е назначан на длъжността технически сътрудник (митнически полицай) в РМД Варна, а от 2003 г като „младши инспектор“ в Митнически пункт Пристанище Варна. На 03.05.2004 г е преназначена, вече като държавен служител, на длъжността „старши митнически инспектор“ в РМД Варна. 2008 г работи в Митническо бюро Варна автотранспорт, а по-късно същата година и в Митническо бюро Варна Запад. Тази година е повишен в „главен инспектор“. На 04.07.2012 г е преназначена като „Главен митнически инспектор“, отново в Митнически пункт Варна Запад. 2014 г работи няколко месеца  в митнически пункт Летище София, след това отново се връща в Митнически пункт Варна Запад. При периодичните ѝ атестации получава втората по степен оценка „изпълнението надвишава изискванията“.

И петимата подсъдими били възприемани от своите колеги (както подчинени, така и началници) като интелигентни и начетени, перфектни професионалисти, познаващи с подробности естеството на работата си; а също така и като добри и отговорни хора при колегиалните им взаимоотношения. По сходен начин били възприемани и от митническите посредници, които често, понякога ежедневно, общували с тях във връзка с митническото оформяне на стоки.

 

Подсъдимият Г.Б.Т. е с ЕГН: **********, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, пенсионер. Той бил едноличен собственик на капитала и управител на фирмата „Би Лоджистикс“ ЕООД, която се занимавала с митническо представителство, основно пред МП Варна-Запад. Здравословното му състояние към 12.01.2017 г е било влошено – боледувал от хипертонична болест втора степен, бенигнена хипертрофия на простатната жлеза, остеопороза, хроничен вирусен хепатит с преход в чернодробна цироза. На 10.09.2014 г бил оперативно лекуван след множество счупвания на подбедрицата в дясно.

 

---

 

Основни белези на служебните правомощия на подсъдимите, съобразно нормативната база (относими към повдигнатото обвинение).

Едно от основните задължения на подсъдимите било осъществяване на митнически контрол на стоките, които пристигат на територията на страната от трети държави (чл.2 ЗМ[7]). Поради което те имат правомощието да осъществяват митнически надзор и да извършват контрол върху стоките, внасяни в страната; да прилагат мерки на митническата политика на ЕС, да противодействат на митническите нарушения, вкл относно наркотични вещества, валутен контрол и защита на интелектуална собственост, да задържат стоки (чл.15 ал.2 т.1, т.3, т.5-7, т.9, т.12 ЗМ. При изпълнение на своите служебни задължения те имат конкретни  правомощия, сред които да извършват физически и документални проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоките; да предприемат нужните мерки за осъществяване на митническия контрол; да изискват както предоставяне на самите стоки, така също и на документи, сведения и друга информация, свързана са осъществяване на митническия контрол и надзор, да изискват обяснения (чл.16 ал.1 т.1-3, т.5 ЗМ), както и всички други действия, извършени с цел осигуряване на спазването на митническото законодателство относно вноса на стоки от трета страна на територията на ЕС (чл.5 т.3 и т.27 от Регламент 952/13). И по-конкретно пред тях вносителите на такива стоки следва да извършат нужите митнически формалности (чл.5 т.8 от Регламент 952/13) – а именно подаване на нужните документи, вкл и предоставяне на стоката за физически преглед, ако се направи такова искане, чрез които да се осигури спазване на митническото законодателство. Част от тези документи са обобщена декларация за въвеждане, митническа декларация, декларация за реекспорт, с цел определяне на даден митнически режим, респективно определяне на митните задължения

Подсъдимите, като представители на митническата администрация, имали широки възможности да упражняват своите правомощия по осъществяване на митнически контрол, като можели да предприемат всички нужни действия (чл.46 от Регламента), вкл физическа проверка на стоките, взимане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, автентичността на документи. Този контрол можело да бъде на случаен принцип, но също така и при анализ на риска. Макар и да съществували обективни критерии за оценка и управление на риска (чл.46 от Регламента), все пак, предвид естеството на митническия контрол, е налице и определен субективен елемент, базиран вкл и на практически професионален опит, познание за дейността на определени вносители, за икономическите тенденции и др.

По начало митническият контрол е освободен от такси, освен ако не се осъществява извън работно време или извън митническите учреждения; експертизи; проверка на стоки и взимане на проби от тях; извънредни мерки за контрол (чл.52 от Регламента и чл.12 ЗМ).

---

Вносителят на стоки обичайно се представлява пред митническата администрация от митнически представител (чл.18 ЗМ, чл.5 т.6 от Регламент 952/13), който от негово име извършва всички действия, нужни за осъществяване на митнически контрол и надзор, определяне и плащане на митните сборове, определяне на митническо направление и освобождаване на стоките. Митническият представител е задължен да предостави на митническите органи информацията, необходима за осъществяване на митнически контрол върху внесените стоки (чл.22 вр чл.18 вр чл.15 от Регламента).

 

---

 

Относно приложението на практика на тези законови положения при изпълнение на службата на подсъдимите Й., А., Р., К. и А..

Всички те след 08.09.2015 г работили в Митнически пункт (МП) Варна Запад, Териториална Дирекция Варна. На тази дата подс. Й. бил назначен като Началник в този МП, останалите подсъдими работили в него от известен период преди това – а именно подс. А. и А. от 2012 г, а подс. Р. и К. от 2014 г, всички те като „главен митнически инспектор“, без подс. Р., който бил на длъжността „държавен митнически инспектор“.

И по-конкретно подс. Й., съобразно длъжностната характеристика на Началника на митнически пункт Варна Запад, на каквато длъжност той бил след 08.09.2015 г, вкл и през инкриминирания период, е бил подчинен на Началника и зам.началника на Митница Варна, като е ръководител на митническите инспектори (държавен митнически инспектор, главен митнически инспектор, старши митнически инспектор, митнически инспектор). Той е ръководил МП-Варна, като организирал, контролирал и отчитал дейността му. Част от задълженията му са били да организира и планира работата, вкл и да разпределя задачите на служителите и да осъществява контрол върху изпълнението им. Имал правомощието да извършва повторни проверки по декларирането, вкл и по служебна инициатива. Имал правомощието да прави предложения за изменение или прекратяване на трудовите и служебните отношения с подчинените му служители. Задължен е бил и да противодейства на корупционните прояви в митническата администрация, а също така не е можел да получава облаги от трети лица, която може да повлияе на изпълнението на служебните му задължения.

Относно подс. А., К. и А., съобразно длъжностната характеристика на „Главен митнически инспектор при Митническия пункт Варна Запад“, те са били подчинен на Началника на Митническия пункт Варна Запад (т.е. на подс. Й.), като всеки един от тях имал поотделно задължението пряко да осъществява дейността по митническия надзор и контрол на стоките при внос и износ; своевременно да обработва представените митнически и придружаващите ги документи. Задължен е бил да противодейства на корупционните прояви и да не допуска да бъде поставен във финансова зависимост от външни лица, която може да повлияе на изпълнението на служебните му задължения; не можел да получава облаги от трети лица, която може да повлияе на изпълнението на служебните му задължения.

Относно подс. Р., който е бил на длъжността „Държавен митнически инспектор“, неговата длъжностната характеристика е идентична с тази на Главния митнически инспектор.

 

Така през инкриминирания период подс. Й. е бил ръководител на МП Варна-Запад, а останалите четирима подсъдими били негови непосредствени подчинени на ръководни позиции. Те последователно, съобразно смените им на работа, изпълнявали длъжността „Началник смяна“. Всяка смяна продължавала 12 часа, като два дни работа били следвани от два дни почивка. Като „Началник смяна“ имали решаващи правомощия при разпределяне на работата между останалите инспектори и при взимане на решения при осъществяване на митническия контрол и надзор.

Работата в МП-Варна била изключително натоварена, особено в определени периоди, когато вносът на стоките се увеличавал.

 

Част от подчинените им в МП Варна-Запада били св. З.Н., св. Антоанета Н., св. К.С., св. М.Д., св. С.Л., св. В.К., св. Г.Д. – инспектори. В този МП работила и св. И.С. като деловодител, която обработвала входящите документи.

 

През МП Варна-Запад преминавали значителни количества стока. Приблизително 70-80% от митните сборове, събирани от Митница Варна (с по-ново наименование ТД Северна Морска) били резултат от дейността на МП Варна-Запад.

 

Съобразно установения начин на работа, поне 48 часа преди пристигане на стоката тя се манифестирала, като се разкривала информация за нейния произход, естество, производител, вид транспорт, маршрут и други обстоятелства. Така митническите органи имали възможност предварително да оценят митническия риск.

Тази проверка се осъществявала от две различни митнически структури. Първото ниво на преценка е отдел „Митническо разузнаване и разследване“, сектор „Разузнавателна информация и анализ на риска“. Въз основа на определени критерии те определяли кои контейнери със стока следва да се бъдат обект на проверка – като спускали тази информация на Митническия пункт, пред който се подават митническите документи, определя се режимът и дължимите митни сборове. Указанието за определен вид допълнителен митнически контрол било задължително за служителите на митническия пункт, вкл и в процесния случай, МП Варна-Запад, които се занимавали най-вече с митническото обслужване на големите товари.

На второ ниво такава преценка осъществявали и самите инспектори в МП Варна-Запад. Обстоятелството, че определен контейнер не е бил селектиран от Митническото разузнаване, респективно е селектиран само за определен вид проверка, не го освобождавало от задължението да извършат нова пълна и самостоятелна проверка, в рамките на своите правомощия (например за определяне на действителната стойност на стоките или правилно тарифно класиране), като разпоредят представяне на допълнителни документи, физически преглед и др.

При взимане на решение, че рискът за неправилно митническо деклариране достига определена степен, митническите органи в МП Варна-Запад можели да извършат сами митническа проверка или да сезират други органи, които да извършат други видове проверки – а именно с оглед установяван на наркотични вещества или прекурсори; оръжие или боеприпаси; ветеринарен контрол; фитосанитарен контрол; спазване на правата на интелектуална собственост и други.

Последните органи също така получавали товарните манифести, поне 24 часа преди пристигането на кораба, като служебно преценявал степента на риска, съобразно специфичния контрол, който упражнявали. Така се осъществявал трети, различен вид контрол, от органи извън системата на митниците. Те можели да вземат решение, че е нужна такава проверка; в последния случай уведомявали МП Варна-Запада (което ставало чрез поставяне на специален знак в електронното досие на съответните митнически документи – т.нар. „маркиране“ – като всяка служба ползвала различен цвят). В тези случаи при пристигане на стоката, респективно при подаване на документите от вносителя или представлявяващия го митнически агент, съответният митнически инспектор уведомявал службата, поставила своя знак, за да бъде извършена нужната проверка.

Следователно решението за митнически проверки се вземало от различни органи преди официалното манифестиране на стоките пред МП Варна-Запад (първи етап), а след това, относно останалите стоки, за които не е взето такова решение, респективно относно разширяване на обхвата на вече наредените проверки, и от самите инспектори в МП Варна-Запад (втори етап). Така те имали определени правомощия да извършват допълнителни митнически проверки, ненаредени до този момент – но нямали правомощието да отменят вече наредените проверки.

Конкретно относно правомощията на инспекторите от МП Варна-Запад да извършат по-подробна митническа документална проверка (с изискване на нови документи) или физическа проверка, се ползвали критерии съобразно определени рискови профили. При компютърната обработка на документите, при стоки, попадащи  под тези критерии, се активирал модулът „Анализ на риска“, при което митническият инспектор преценявал нуждата от допълнителна документална или физическа проверка. Такава проверка се определяла или от ръководителя от смяна, или от инспектора, разглеждащ определено досие, за което той уведомявал Началника на смяна.

Началникът на смяната разпределял работата на митническите инспектори, които непосредствено извършвали проверка на всеки случай на внос на стоки – както документална, така и физическа. Началник смяната извършвал първоначалния преглед на подадените документи, след което ги разпределял на определен от него сред подчинените му инспектори. Той имал възможност да им дава указания и съвети, вкл относно преценката за митническия риск и нуждата от по-задълбочен митнически контрол, вкл изискване на нови документи или физическа проверка. Те можели да се допитват до него във връзка с редовността на всички подадени документи, дали липсват документи, дали са с нужното съдържание.

Началник смяната приемал на гише документите, свързани с вноса на стоки (както и другите в другите случаи, при които се осъществява митнически контрол), извършвал първоначалния им преглед и след това ги предавал за подробен преглед и обработка на подчинените му инспектори.

Във всяка смяна имало около десетима инспектори. Работата им била много натоварена, като често върху бюрата им се образували купчини от нови преписки. В зависимост от избрания стил на работа някои поставяли новите преписки отгоре, като работили първо от най-долните или поставяли новите преписки отдолу, като работили първо от най-горните. Обичайно преписките били обработвани по реда на постъпването им, като по изключение някои случаи се работили с предимство (например внос или износ на оръжие, боеприпаси и други чувствителни стоки). Това ставало по преценка на Началника на смяната или на съответния инспектор, който преди това е искал и получавал одобрението на Началник смяната.

Началник смяната имал решаващата дума при взимане на решението при режим за вътрешно потребление за допускане на вдигане на стоката – т.е. фактическо приключване на митническия контрол, след който стоката придобивала правния статут на вътрешнообщностна стока и вече не подлежала на митнически контрол.

При този начин на организиране на работата Началник смяната имал директен контакт с вносителите или митническите представители, като приемал от тях документите за вноса, извършвал първоначален преглед на документите и след това ги предавал за обстоен преглед на съответния митнически инспектор; той имал и решаващата дума при възникващи съмнения относно редовността на тези документи, вкл и нуждата от допълнителни документална и / или физическа проверка.

 

Подс. Й., като Началник на МП Варна-Запад поддържал близки професионални отношения с подс. К., Р., А. и А., които като Началник смени му били подчинени. Подобни близки отношения имало между тях и останалите инспектори в МП Варна-запад, като последните изпитвали и уважение към професионалните им качества.

 

Обработката на митническите документи можело да приключи в рамките на няколко минути или час, като бъде постановен благоприятен за вносителя административен акт – а именно предоставяне на определен митнически режим, възприемане на декларирания произход и митническа стойност, респективно тарифно класиране (желано от вносителя) и позволение да се вдигнат стоките след заплащане на митните сборове (ако има такива).

Същевременно тази обработка можело да продължи и по-дълъг период от време – дни, седмици или месеци. Такъв бил случаят, ако митническият инспектор прецени, че представените документи не са достатъчно пълни; че посочената в тях информация е съмнителна или невярна; че неправилно е определено митническото тарифно класиране. В тези случай той давал възможност на вносителя (или на митническия му представител) да представи нови документи или други сведения; разпореждал да се извърши физическа проверка на стоките; приемал за приложим друг митнически режим; определял допълнителни митни сборове. Сроковете за приключване на митническата проверка зависели както от активността на вносителя (респективно на неговия агент), който следвало да предостави изисканите допълнителни документи, така и от естеството на тази проверка. При необичайни случаи, когато било нужно ангажирането на експерти (например установяване химическия състав на стоката; или действителния ѝ произход), по обективни причини тези срокове също така били по-дълги.

В такива случаи на проверки последиците за вносителите били неблагоприятни. На първо място изпълнението на митническите формалности се забавяло във времето; това увреждало стопанските им интереси, защото те не можели да разполагат с внесените стоки и да изпълнят поетите търговски ангажименти. На второ място физическата проверка била свързана с допълнителни финансови разходи (плащане на регламентирани такси за осъществяването ѝ) и опасност за физическо увреждане на стоката. На трето място определянето на по-високи митни сборове водело до допълнителна финансова тежест по заплащане на мита, ДДС, акцизи.

Конкретно относно физическата проверка, тя се осъществявала чрез физически преглед на внесената стока. Тази проверка се извършавала от митническите органи, селектирали контейнера за проверка, вкл и инспектор от МП Варна-Запад; а също така и други органи, изразили желание за такова селектиране или допълнително проявяващи интерес – напр.Агенция по безопасност на храните, РЗИ, БОП, ДАНС, Гранична полиция и др. Същевременно стоките били внасяни в контейнери, които се съхранявали в Пристанище Варна. За всеки ден съхранение се дължал наем, като сумите били значителни.

Съобразно организацията на работата на Пристанището, тези проверки можело да бъдат осъществени след определена съгласуваност, предвид необходимостта съоръженията да се ползват преимуществено за товарене и разтоварване на заминаващите и пристигащите кораби. Често датите на проверките се отлагали с няколко дни или седмица, което водило до съществени разходи за наем. Често проверките се извършвали в митнически склад – което водило до нови разходи за транспорт на контейнерите до този склад и наема на мястото в него.

На следващо място самата проверка се осъществявала с отваряне на контейнера, изваждане на стоката, установяване на естеството ѝ, взимане на образци (ако е нужно), връщането ѝ обратно в контейнера. Физическите действия по това изваждане на стоката се осъществявали само от служители на пристанището; вносителят не можел да доведе свои работници. Тези служители не подхождали внимателно към стоката, поради което тя, в зависимост от естеството си, можела да бъда повредена при пренасянето (изваждане от контейнерите и след това връщане в контейнерите). Отделно от това, в зависимост от метеорологичните условия, тя можела да бъде допълнително повредена от дъжда, сняг, слънце, прах, кал и т.н. Отделно от това при връщането ѝ обратно в контейнера тя не се подреждала правилно, поради което част от нея оставала извън него. Отделно от това част от стоката изчезвала, при всички манипулации при изваждане, проверка, връщане.

За да се защити стоката от прекалено увреждане в рамките на тази физическа проверка, била обичайна практика вносителят да наеме втори контейнер, в който стоката да се подрежда при изнасянето от първия контейнер. Това също така било свързано с допълнителни разходи.

За да се избегнат повредите на стоката при внасянето и изнасянето ѝ от контейнерите, имало установена практика, известна на всички митнически представители, за предоставяне на недължими облаги на онези лица, от които зависи физическата проверка да не доведе до прекалени финансови загуби. На първо място това била почерпка и даване на малки парични суми на докерите (т.е. лицата, които изваждат стоката от контейнерите и след това я връща). По този начин те били мотивирани да бъдат по-внимателни със стоката и да се въздържат от кражби. На второ място чрез заплащане на парични суми можело да бъдат мотивирани и длъжностни лица от пристанището да изместят датата на физическата проверка по-напред, респективно да се въздържат да определят твърде отдалечена дата за такава проверка. На трето място митническите представители предоставяли подобни почерпки, вкл транспорт от работното място до мястото на физическия преглед и обратно, на длъжностните лица (от други ведомства, различни от Агенция Митници), ангажирани с преценката в рамките на този физически преглед дали внесената стока отговаря на декларираната. В някои случаи и представители на Агенция Митници се възползвали от тази практика.

Така решението за извършване на физическа проверка водело до чувствителни финансови разходи за вносителите; тези разходи можело да бъдат намалени, ако вносителите  били представлявани от митнически представители, които били запознати с практиките за почерпки. Последните разходи за почерпки се правили от съответните митнически представители и или им били възстановявани от вносителите, или били включени в исканото от тях възнаграждение от вносителите. В крайна сметка именно вносителите понасяли тези разноски.

 

По този начин вносителите били поставени в следното положение – относно онези контейнери, които към този момент не били селектирани за проверка. Или инспекторите при МП-Варна приемат, че представените от тях документи са изрядни, при което получават благоприятен за тях административен акт в рамките на няколко часа, същия или следващия ден и след заплащане на митните сборове вносителите могат да вдигнат стоката и да разполагат с нея съобразно нуждите на стопанската им активност. Или пък инспекторите при МП-Варна приемат, че е нужна допълнителна документална проверка, при което това произнасяне се забавя във времето, свързано с разходи за заплащане за наема на мястото, където е складирана на стоката и допълнителни проблеми при снабдяването с новите изискуеми документи. Или пък инспекторите при МП-Варна приемат, че е нужна допълнителна физическа проверка, което води – освен разходите за наема на мястото на складиране на стоката, също така и разходи за осъществяване на тази проверка (такси за осъществяването ѝ). В рамките на тази проверка внесената стока е изложена на риск от повреждане и кражби; за да се намари този риск е нужно да се отделят средства за т.нар. „почерпки“. Или пък инспекторите при МП-Варна да преценят, че стоката е неправилно тарифно класирана, което води до определяне на по-високи митни сборове.

Последните три варианта можело да бъдат съчетани, вкл и трите заедно.

Така инспекторите имали възможност, в зависимост от приетото от тях решение, било да постановят само за няколко часа благоприятен за вносителя административен акт, било да предприемат мерки, които да доведат до сериозно забавяне на освобождаване на стоката, чувствителни финансови разходи, опасност от повреждането ѝ.

В множество случаи вносителите били представлявани от митнически агенти, които по професия се занимавали с представителството на вносителите пред митническите власти. Те имали подробни познания както относно релевантната нормативна база, така и за трайно установените практики. Неколцина от тях били бивши митнически служители, но всички от тях се стараели да поддържат добри отношения с митническите служители. Всички те редовно, а някои и ежедневно общували с инспекторите, вкл и с подсъдимите, като между тях били установени тесни професионални отношения, често на взаимно доверие и уважение.

Тези митнически представители съзнавали, че вносителите се обръщат към тях именно защото могат да им осигурят бързото приключване на митническите формалности, при благоприятни за тях условия. Поради което, за да запазят своите клиенти, се стараели да им осигурят именно тези благоприятни условия. Това означавало да осигурят бързата обработка на всички митнически документи; потвърждаване на избраното от вносителя тарифно класиране, вкл и определяне на митническа стойност; безпроблемно и бързо освобождаване на стоката.

По този начин били създадени условия за корупционни практики. А именно наличие на възможност от решението на митническите инспектори да се постанови акт, по съществен начин благоприятстващ или увреждащ интересите на вносителя; взимане на това решение въз основа на критерии, част от които не са нормативно регулирани – т.е. по оперативна целесъобразност; липса на възможност за бързо и ефективно оспорване на това решение извън рамките на самата митническа администрация (съдебният контрол е само частичен, доколкото се отнася до крайното определяне на митническото задължение, но не и до конкретните административни стъпки, които го предшестват, вкл и решението да се извърши допълнителна документна или физическа проверка); близки и трайни професионални отношения между инспекторите и митническите агенти; наличие на взаимен интерес от тази корупционна практика.

Тези условия за корупционна практика практически били реализирани. Били установени неформални отношения между отделни митнически служители, вкл и подсъдимите, от една страна и отделни митнически агенти, от друга страна, по искане от първите към вторите и заплащане от вторите към първите на определени парични суми за осигуряването на посоченото по-горе безпроблемно митническо обслужване.

---

В неустановен момент, като най-късната възможна дата е 03.07.2016 г, е  била постигната договореност между подсъдимите взаимно да съгласуват своите действия при осъществяване на своите правомощия, като целта била общо да получават и след това да си разпределят така получените парични суми от доверени митнически агенти, поискани и предадени с цел бързото и безпроблемно извършване на митническите формалности (т.е. без документални и физически проверки, без увеличаване на митническата стойност, без различно митническо тарифно класиране и др действия, които водят до забавяне и оскъпяване на освобождаване на стоката).

Тази договореност имала за основа йерархията между инспекторите (подсъдимите и останалите инспектори в МП – Варна), респективно установения начин на изпълнение на техните задължения. А именно подс. А., К., Р. и А., които първи влизат досег със съответния митнически представител, да го уведомят, че при заплащане на определена парична сума ще осигурят бързата и безпроблемна обработка на документите и освобождаване на стоката; респективно да осигурят това, като укажат на подчинените им инспектори да обработят документите на този митнически агент без да назначават митнически проверки и без корекции на заявените данни; съответно подс. Й. също така следвало да мотивира митническите представители да предоставят такива парични суми, като гарантира съответното обработване на документите, но също така, от позицията си на Началник на МП – Варна, да осигури сигурност на този вид взаимоотношения, като гарантира тяхното осъществяване по един полу-официален начин – а именно в рамките на официалните отношения между подсъдимите и митническите агенти, експлоатирайки властническите правомощия, които подсъдимите имат, а също така в рамките на официалните отношения между подсъдимите и митническите инспектори, експлоатирайки йерархическата подчиненост на тези инспектори спрямо подсъдимите.

Подсъдимите постигнали общо съгласие какви парични суми да искат за вноса на съответния вид и количество стока.

 

По този начин, най-късно от 03.07.2016 г нататък, до ареста на подсъдимите, вече трайно функционирала тази договореност между петимата подсъдими. В рамките на тази договореност те имали еднотипно и общо съгласувано отношение към определени митнически представители, които познавали добре и за които били сигурни или предполагали, че ще се съгласят да им плащат исканите парични суми. Така те били уведомявани от подсъдимите за исканията им да получават паричните суми по два начина. Било пряко, с уведомяването, че ако платят тази сума, ще получат приоритетна и безпроблемна обработка на документите и освобождаване на стоката. Било косвено, чрез иницииране на множество проверки (документални и физически), след което намеквали, вкл и в отговор на поставени въпроси от митническите агенти, за необходимостта да плащат определени суми, за да нямат в бъдеще подобни проблеми. Митническите агенти се съгласявали с тези условия, доколкото съзнавали, че исканите от подсъдимите парични суми са по-малки по размер от онези разходи и загуби, които биха понесли, ако подсъдимите подходят по-критично към митническия контрол – а именно приемат за нужно да се извършат документални и физически проверки; да се промени тарифното класиране и да се променят митните сборове.

Така, предоставяйки тези искани от подсъдимите парични суми, те получавали обещаното бързо и безпроблемно административно обслужване.

С течение на времето тази практика станала общоизвестна. Поради което и други митнически агенти, с цел да осигурят по-качествено обслужване на своите клиенти, вносители на стоките, достигали до подобни уговорки с подсъдимите. Те им заплащали исканите от тях парични суми, за да получат и те бързо и безпроблемна обработка на документите и позволение да вдигнат стоката.

Ако вносителят сам се представлявал пред митническите органи, в определени случаи бил подложен на многократни и разнообразни митнически проверки; при осъществяването им бил мотивиран да си намери митнически агент от гр. Варна, който е запознат с местната практика; често му се посочвали и конкретни имена на такива агенти. Съответният вносител, след като се е вслушал в този съвет и след като се е съгласявал чрез този агент да плаща определени парични суми, е получавал и той бързото и безпроблемно административно обслужване.

 

Всеки един от подсъдимите поддържал специални контакти с отделни митнически агенти, с когото имал по-близки и по-доверителни отношения. Последният плащал само на него исканите парични суми. Това често ставало извън служебните помещения, при лични срещи.

 

Поетият ангажимент от страна на подсъдимите, срещу заплащане на определени парични суми (предварително определени между тях, съобразно вида на внасяната стока и нейното количество) не включвало нито ангажимент да нарушават своите служебни задължения, нито да извършват престъпления при неправилно изпълнение на служебните им задължения.

И по-конкретно, ако преценявали за нужно, те отново пристъпвали към документални и митнически проверки; към корекции в данните, водещи до определяне на митните сборове; към другите аспекти на добросъвестно изпълнение на техните задължения.

Този ангажимент имал за последица те да обработват представените документи приоритетно, преди останалите и също така да се въздържат от ненужни проверки и корекции.

Така, по своето естество, получаваните от подсъдимите парични суми, били твърде сходни с паричните суми, които митническите агенти плащали на преносвачите на пристанището. На преносвачите се плащали малки суми за почерпка, за да не повреждат и крадат от пренасяната стока; на подсъдимите се плащали по-големи суми, за да не бавят ненужно обработката на документите и да не извършват необосновани проверки.

 

В рамките на тази договореност между подсъдимите те имали приблизително еднакви права и задължения, с водещата роля на подс.Й.. Като митнически служител с най-голям опит и безспорна квалификация, ползващ се от уважението на останалите, той имал решаващата дума за сумите, които да се искат от търговските агенти, съобразно вида и количеството на внасяната стока. Всеки приемал тези парични суми не само за себе си, но и за другите. По общо съгласие разпределяли помежду си тези парични суми. Също така определена част от тях предоставяли и на останалите инспектори в МП-Варна, вкл и на деловодителя. Това било нужно, доколкото последните били наясно за тази практика и доколкото тя била възможна благодарение на тяхното съдействие. И по-конкретно всички преписки, образувани въз основа на конкретния внос, били разглеждани и решавани от отделен инспектор, определен от Началник смяната и под неговия надзор (а над всички тях стоял подс. Й., като Началник на МП – Варна). За да може да бъде изпълнен поетият ангажимент пред митническия представител за бързото и безпроблемно оформяне на документите, е било необхоД.съответният митнически инспектор да извърши съответните действия – а именно приоритетно, преди останалите преписки, да разгледа съответната преписка; а също така и да не назначи излишни проверки и да не коригира ненужно данните, свързани с определяне на митните сборове. За това, според подсъдимите, не било достатъчно съответните Началник смени и Началник на МП – Варна да упражняват своята дисциплинарна власт и безспорен неформален професионален авторитет. Те решили да им дават част от получените парични суми, като по този начин да ги мотивират да изпълняват своите служебни задължения именно по начина, който бил искан от тях от подсъдимите.

 

По този начин подсъдимите поддържали гореописаните корупционни отношения с множество митнически агенти. Част от тях са следните:

Св. Д.Г., представител на Морфей Лоджикс. Той бил дългогодишен митнически служител, като в различно време е работил с всеки един от подсъдимите и имал много добри отношения с тях. След напускането си станал митнически агент. Благодарение на тези много добри отношения, продължили и укрепнали и след напускането му, той се съгласил да се включи в горепосочената престъпната схема, по предложение на подс. А. (с която бил и семеен приятел). По този начин можел да осигури бързо и качествено обслужване на своите клиенти, а оттам и по-високи свои доходи. Така в целия инкриминиран период той многократно предавал парични суми на подс. А., искани от нея, като корупционно възнаграждение за бързото и безпроблемно административно обслужване, което получавали неговите клиенти.

Св. Р.Й., Гелд Консултинг ЕООД. След като подс. Й. му предложил да плаща определена парична сума за всеки контейнер, за да не бъдат предмет на физически контрол (а именно премерване на тежестта му, относно вид стоки, при които надвишаване на декларираното тегло е типично правонарушение), той се съгласил. Постепенно тази практика се разширила и до други видове стоки, вкл и за внос на дънки на по-ниска от реалната стойност. Парите предавал на подс. А., която идвала до офиса му; срещата и самото предаване на парите ставало в близката до този офис бензиностанция на ОМВ

Св. Г.П. от ЕН Ти Зет Спед ООД. В ежедневната си работа с подсъдимите той също така разбрал, че съществува практика да им се дават пари на ръка, срещу което на внасяните стоки се извършвали по-малко физически проверки. Доколкото тези физически проверки били съпроводени със значителни финансови разходи и опасност от повреждане на стоката, той започнал да дава исканите от подсъдимите парични суми. Така можел да гарантира на своите клиенти по-бърза митническа обработка на документите им и освобождаване на стоката. Той оставял парите, искани като подкуп, в стаята им за почивка, на предварително определено място, по уговорка с подсъдимите.

Св. П.И. от Алекс БГ 2008 ЕООД. Тя също така била принудена да дава парични суми на подсъдимите. При приемане на представените от нея документи получавала намеци, че декларираната митническа стойност е твърде ниска; по този начин била мотивирана да даде подкуп, за да бъде приета тази митническа стойност за редовна. Отново чрез многобройни физически проверки на внасяните стоки от нейни клиенти била мотивирана да дава определени парични суми като подкуп, за да не бъдат извършвани толкова често. Парите предавала на подс. А..

 

Относно участието на подс. Г.  Т. в описаната корупционна схема.

Той бил едноличен собственик на капитала и управител на фирмата „Алфа Спед“ ЕООД, която се занимавала с митническо представителство. Поради което много често общувал с митническите служители, вкл тези от МП Варна-Запад, вкл и подсъдимите.

Подс.Т. имал персонал от около десетина човека, като имал сериозни по обем професионални ангажименти. Полагал специални усилия в работата си, като поддържал личен контакт с клиентите си; предварително се снабдявал с нужните документи и ги проверявал преди митническото манифестиране; имал договор за отложено плащане с Пристанището; отивал в МП Варна-Запад в самото начало на работното време, преди останалите митнически агенти. Всичко това водило до бързина и ефективност при осъществяване на митническото представителство.

Подс. Т. също така е взимал участие в горепосочената корупционна практика.  В определени случаи той е постигал уговорка с подсъдимите да им предава парични суми с цел бързото и безпроблемно административно обслужване – а именно митническата обработка на внасяните от клиентите на „Алфа Спед“ ЕООД стоки. При все това не е установено тези уговорки да се отнасят до всички или дори до повечето случаи на митнически внос, при който той представлявал съответните вносители. Неговото участие в тази корупционна практика е неразличима от тази на останалите митнически агенти.

Синът му Борислав Т., също така упражнявал спедиторска дейност с фирмата си „Б Лоджистикс“ ЕООД. За него не е установено да се е включвал в горепосочената корупционна практика

В периода, посочен в обв.акт (01.01.2016 г – 12.01.2017 г), митническите органи в МП Варна-Запад издали 191 бр. решения, с които оспорвали данните, заявени от вносителите, като считали, че реалната митническа стойност е по-висока – което водило до определяне на по-високи митни сборове. Повече от три четвърти от тези оспорвания били относими към дружествата, представлявани от фирмите на подс.Т. и на сина му (а именно 151 от тях). В резултат на тези оспорвания били начислени допълнителни митни сборове (мито и ДДС) в размер на 147 527 лв за вносителите, представлявани от подс.Т. и сина му и 44 638 лв за останалите вносители. Същевременно около 10% от всички проверки, извършени в този период, били насочени към вносителите, представлявани от подс.Т. и сина му.

След ареста му на 12.01.2017 г фирмата му преустановила работата си. Вносителите, обслужвани от него, били подложени на масови проверки. Синът му преустановил отношенията си с него.

 

Относно корупционно деяние от 23.12.2016 г.

По делото не се установиха твърденията, направени от СпПр на стр.6 от обв.акт (л.5 гръб от съдебното производство) – а именно среща „около 22.12.2016 – 23.12.2016 г“ между подс. Т. и подс. Й.,*** Игнатив в Гръцката махала (гр. Варна), при което първият предал на втория „около четиридесет хиляди лева“ – а именно 38 000 лв, в пачки с различни номанали, най-вече по 20 и по 50 лв., поставени в торбичка на Билла.

 

Относно арестите

На 12.01.2017 г вечерта били арестувани петимата подсъдими, митнически служители, както и част от техните подчинени инспектори. Бил арестуван и подс. Т., митнически агент, както и други митнически агенти.

Спрямо подс. Й., К., Р., А. и А. била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" на 15.01.2017 г от първата инстанция.

Това задържане спрямо подс. К. продължило до 03.04.2017 г, когато той бил освободени, след като внесъл гаранцията, определената му, след изменение на мярка за неотклонение от "задържане под стража" в „гаранция“.

Това задържане под стража относно подс. Р., А. и А. продължило до 11.04.2017 г, когато изтекъл срокът за обжалване на първоинстанционния акт, с който тази мярка за неотклонение била изменена в по-лека.

Това задържане спрямо подс. Й. продължило до 24.04.2017 г, отново, след като внесъл гаранцията, определената му след изменение на мярката за неотклонение.

 

 

Относно ОПИ

В рамките на наказателното производство, след като били дадени съответните съдебни разрешения, се пристъпило към ОПИ спрямо подсъдимите и основните свидетели по делото.

Така от подс. Т. били намерени и иззети телефон (т.2 л.3 от досъдебното производство), от дома му в гр. Варна, ул. Г. Бенковски 15 (т.2 л.6 от досъдебното производство) са намерени и иззети телефони, чанта с документи, 7 тефтера, значителни парични суми, част от тях в куфар Краун, торба Била със 7 тефтера, торба Била с документи, торба Била с 14 тефтера, черна кожена чанта с тефтер и документи.

От подс. Д.Й. били намерени и иззети три бележки, три листа А4, торбичка с 28 листа А4, 1280 лв (т.2 л.35 от досъдебното производство); от автомобила му (т.2 л. 59 от досъдебното производство) са иззети телефон и СД карта; от дома му на ул. Патриарх Евтимий 40 (т.2 л. 67 от досъдебното производство) са иззети парични средства – 2262 лв, 275 евро, както и парични суми в щатски долари, румънски леи, сингапурски долари, шведски крони, хонконгски долари, украински гривни и турски лири (относително малки суми), твърд диск, вносни бележки и други документи.

От подс. Д.К. са намерени и иззети (т.2 л. 85 от досъдебното производство) листа с напечатан и ръкописен текст, банкови документи, телефон и флаш памет; от дома му на ул. Василаки Пападопулу (т.2 л.91 от досъдебното производство) са намерени и иззети тефтер, лаптоп, картонени и хартиени бележки, патрони, 2700 лв, кюлче и монета от жълт метал.

От автомобила на подс. Г.Р. са намерени и иззети (т.2 л.124 от досъдебното производство) телефон, 5850 лв, лист А4 с напечатан текст; от дома му на ул. Кестен 14 (т.2 л 137) са иззети флашка, 2330 лв, лап-топ.

От дома на подс. И.А. *** Освободител 49 (т.2 л. 46 от досъдебното производство) са намерени и иззети телефон, торба с 9 листчета с ръкописен текст и 3050 лв, бял лист от тефтер.

От подс. А.А. са иззети телефон и ръкописни документи (т.2 л.186 от досъдебното производство), а от вилата ѝ (т.3 л. 110 от досъдебното производство) различни документи.

В битовата стая на МП Варна Запад (т.3 л. 24) са намерени и иззети найлонов джоб с документи и сумата от 425 лв

От дома на св. К.С. (т.3 л. 67 от досъдебното производство) са намерени и иззети 5000 лв и 4 700 лв и лист с ръкописен текст.

От дома на св. З.Н. (т.3 л. 79 от досъдебното производство) са намерени и иззети 22 000 лв, 2500 долара, 3850 евро,

 

 

Относно професионалния път на подсъдимите и на част от свидетелите след започване на настоящето производство

Относно подсъдимите:

Подс. Д.Й., след като мярката му за неотклонение била променена от "задържане под стража" в „гаранция“, се явил на работа на 26.04.2017 г, като на следващия ден подал искане да бъде преназначен на друга длъжност. Вместо това спрямо него е започнало дисциплинарно производство, завършило със Заповед № 3996/16.08.2017 г, с което бил дисциплинарно уволнен. Причината за това е участие в корупционни прояви, с което е уронил престижа и доверието към митническата администрация. Тази Заповед е отменена от съда (адм.д. № 2665817 на Адм.съд Варна, адм.д № 1116/18 на ВАС), като на 25.02.2019 г е възстановен на длъжността си – „Началник на митнически пункт II ниво Варна Запад“, но на следващия ден е прекратено служебното му правоотношение със Заповед 4038/25.02.2019 г  - поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради привличането му като обвиняем. Тази заповед отново е отменена от съда (адм.д. № 9709/19 на ВАС), като на 17.07.2020 г той отново е възстановен на длъжността си, като след това служебното му правоотношение е изменено – преназначен е на длъжността „Главен инспектор в ТДД Агенция Митници“, Териториално управление, отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически процедури“.

Подс. И.А., след като мярката му за неотклонение била променена от "задържане под стража" в „гаранция“ на 07.04.2017 г, се явил на работа, като бил преназначен на длъжността „Главен митнически инспектор“ при МП Пристанище Варна. Едновременно с това срещу него започнало дисциплинарно производство. Междувременно на 26.01.2018 г бил преназначен на длъжност „Главен митнически инспектор“ в Митница Варна, Митнически пункт „II-ро ниво Пристанище Варна“. Дисциплинарното производство приключило със Заповед № 581/05.02.2018 г за дисциплинарното му уволнение. Основание за това е образуваното наказателно производство и участието в корупционни прояви. След неговата отмяна (адм.д. № 1000/18 на Адм.съд Варна и адм.д. № 9583/18 на ВАС) на 29.03.2019 г е възстановен на старата си длъжност Митница Варна, Митнически пункт „II-ро ниво Пристанище Варна“, като същия ден е прекратено служебното му правоотношение със Заповед 6544/02.04.2019 г поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си – защото е привлечен като обвиняем.

Подс. Д.К. след освобождаването му от ареста се явил в АМ, ТД Северна морска, където работил към август 2017 г (л.81 от папка 10 от документите, представени от АМ). На 17.01.2018 г бил назначен на длъжност „Главен митнически инспектор в Митнически пункт II ниво, Пристанище Варна. Със Заповед № 540/29.01.2018 г бил дисциплинарно уволнен поради извършване на корупционното деяние, предмет на настоящето дело. След отмяната на това уволнение (адм.д. № 651/18 на Адм.съд Варна и адм.д. № 9994/18 на ВАС) е възстановен на работа и след това уволнен със Заповед 6543/02.04.2019 г поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си – защото е привлечен като обвиняем.

Подс. Г.Р. след освобождаването му от следствения арест се явява на работа на 12.04.2017 г, възстановен на работа в отдел „Митническо оформяне“ и уволнен със Заповед № 3514/31.05.2017 г поради обвиненията по настоящето дело. След като тази Заповед е отменена (адм.д. № 1693/17 на адм.съд Варна и адм.д. № 380818 на ВАС) той е възстановен на работа и отново уволнен със заповед 3024/07.01.2019 г поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си – защото е привлечен като обвиняем.

Подс. А.А. след освобождаването си от следствения арест се явява на работа на 12.04.2017 г , като е възстановена на работа в Митнически пункт Летище Варна, до ноември, когато със Заповед 4347/16.11.2017 г е дисциплинарно уволнена поради повдигнатите обвинения (в периода от април до ноември ползва отпуски). След отмяната й.на това уволнение (адм.д. № 3294/17 на Адв.съд Варна, адм.д. № 9905/18 на ВАС) е възстановена в Митнически пункт Пристанище Варна, респективно отново уволнена, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, доколкото е обвиняема. След отмяната и на тази Заповед (адм.д. № 12596/19 на Адм.съд Варна, адм.д. № 899/19 на ВАС) тя е възстановена на работа и отново уволнена, поради съкращаване на длъжността.

 

Относно свидетелите:

Г.Д. след ареста на подсъдимите продължил работа в Агенция Митници, като работил в отдел „Митническо оформяне“, в митнически пункт „Варна-ферибот“, митнически пункт Пристанище Варна

Св. И.С. след ареста на подсъдимите останала на работа в МП Варна Запад.

Св. З.Н. след събитията от януари 2017 г е преместена в отдел „Митническо оформяне“, като след това, от 07.01.2019 г, е преместена в МП Пристанище  Варна.

Св. А.Н. след януари 2017 г била преназначена в отдел „Митническо оформяне“, след това в отдел „Тарифна политика“, след това в отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически процедури.

Св. К.С. бил прехвърлен в МП Пристанище Варна

Св. М.Д. останал на същото място в МП Варна-Запад

Св. С.Л. ***-Запад, след това бил прехвърлен в МП Пристанище Лесопорт за 13 дни, а след това обратно в МП Варна Запад

Св. Г.  Д. бил прехвърлен към отдел „Митническо оформяне“, след това към МП Варна Ферибот, след това към МП Пристанище Варна.

См. В.К. ***-Запад, след това прехвърлен към МП Летище Варна, след това към МП Пристанище Варна, а след това към МП Варна ферибот, като бил дисциплинарно уволнен на 18.01.2021 г (след разпита му по делото).,

 

Относно данъчната проверка на подс. А.А.

Тя е започнала на 21.11.2016 г, като е приключила с Протокол № ПФ-03000316000820-073-001/31.07.2017 г (копие от цялата преписка, вкл и окончателният акт, е приложено по делото, под формата на две преписки, обособени в папка „Документи, получени от ТД на НАП Варна“). Периодът на проверката е 01.01.2010 – 31.12.2015 г. В този период тя е придобила (заедно с мъжа си) къща с двор в гр. Варна, къща с двор в гр.Шабла, дворно място в гр.Шабла, продала лек автомобил, предоставяла заеми на търговско дружество, пътавала до Германия (където живее сестра ѝ), до ОАЕ (гостувала на приятели), до Турция (туризъм), получила дарение от свои близки, взимала банкови заеми. В крайна сметка не е установено превишаване на разходите над доходите; не са установени недекларирани доходи.

В рамките на тази проверка тя не е представила документи за закупени плочки.

 

 

Горната фактическа обстановка се установи от следните източници на доказателствени сведения (доказателствени средства и доказателства):

 

Обяснения на подсъдими

Обяснения на подс. Д.Й. – л. 829 гръб от съдебното производство

Обяснения на подс. Г.Т. – л.836 гръб от съдебното производство

 

Показаният на свидетели

Св. З.Н., л. 287 гръб от съдебното производство, както и показанията в том 6 л.12 и л.47 по реда на чл.281 ал.4 НПК, както и писмено изявление в т.1 л.77;

Св. И.С., л. 292 гръб от съдебното производство, както и показанията на л.101 том 6

Св. Антоанета Н., л. 294 от съдебното производство, както и тези в том 6 л.19 и л.71, както и писмено изявление на л.70 в т.6

Св. К.С. – л. 299 от съдебното производство, както и тези в том 6 л. 10

Св. М.Д., л. 302 от съдебното производство

Св. С.Л., л. 302 гръб от съдебното производство,

Св. В.К., л. 323 гръб, както и тези на л. 103 т.6 гръб (а именно само на гърба на л.103)

Св. Г.Д., л.326 гръб, както и прочетения по реда на чл. 281 НПК Протокол от досъдебната фаза за разпит на свидетеля Г.Д. – л. 313 от съдебното производство

Св. Л.Л., л. 703 гръб от съдебното производство

Св.М.К., л.822 от съдебното производство

---

Св. П.И., л.347 гръб, както и тези, прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК показания на л. 13 т.6 от досъдебното производство

Св. Р.Й., л. 349, както и тези на л.15 т.6 от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 НПК.

Св. Д.Ч.,л.352 гръб, както и тези на том 6 л. 34 от досъдебното производство;

Св. Д.Г. – л. 260, както и тези на т.6 л.29 (пред съдия) и л.33 от досъдебното производство;

Св. Т.Т. – л. 366 гръб, както и тези в т.6 л. 42 от досъдебното производство;

Св. Д.Д. – л. 368 от съдебното производство, т.6 л.39 от досъдебното производство;

Св. М.И. – л. 369 гръб от съдебното производство,

Св. Г.П. – л. 411 от съдебното производство, т.6 л.92 от досъдебното производство;

Св. Н.Н. – л. 418 гръб от съдебното производство;

Св. М.П. – л.709 гръб от съдебното производство, както и прочетените показания по реда на чл. 281 НПК от т.6 л.36, предпоследен абзац от досъдебното производство;.

Св. Ж. 3М. – л. 711 гръб от съдебното производство;

Св.П.Г. – л.715 гръб от съдебното производство;

Св.В.Т. – л.1057 от съдебното производство;

Св. М.М. – л.1060 от съдебното производство;

Св.А.Ж. – л.1062 гръб от съдебното производство;

Св.В.П. – л.1067 от съдебното производство;

Св.Мартин А. – л.1075 от съдебното производство;

Св.Г.Б. – л. 1131 гръб от съдебното производство;

Св. А.Б. – л.1135 гръб от съдебното производство

 

Прочетените по реда на чл.283 вр чл. 373 ал.1 вр чл. 372 ал.3 вр чл.371 т.1 НПК показания на свидетелите: Женя Райкова (том 6 л.14), Н.С. (том 6 л. 52), Габриела Попова (том 6 л. 109), Ж.М. (том 6 л. 100 и л.121), П.Г. (том 6 л. 104), Петър Чолаков (том 6 л. 45), В.Н. (том 6 л. 48), Петя Горанова (том 6 л. 49), Тодор Г. (том 6 л. 53), Станимир Д. (том 6 л. 50), Явор Пандев (том 6 л. 51), Йосиф Цвениашвили (том 6 л. 55), И. Младенов (том 6 л.56), Нидам Хамас Ал Хилапи  (том 6 л. 64), Христо Х.  (том 6 л. 65), Емилия Стефанова  (том 6 л. 66), Данаил Найденов  (том 6 л. 67), Илко Копарански  (том 6 л. 68), Диян Цочев  (том 6 л.79), Иво Боев  (том 6 л. 76), Павел П.  (том 6 л. 79), Джамал Нусиер (том 6 л. 80), Г.П.  (том 6 л. 84), Делян Диков  (том 6 л. 93), К. Пенчев  (том 6 л. 94), Насир Абуаси  (том 6 л. 96), Илко Копарански  (том 6 л. 97), Тансел Башаран  (том 6 л. 105), Шакир Мустафа  (том 6 л.108). В съдебно заседание от 22.05.2020 г, л.93 от съдебното производство, по искане на защитата съдът обяви, че тези свидетели няма да бъдат разпитани, а показанията им от досъдебната фаза ще се ползват пряко, след като се прочетат по реда на чл.283 НПК; това прочитане бе осъществено в последното съдебно заседание, л1148 гръб от съдебното производство.

 

Експертизи

СТЕ том 10 л.6-48, приета на л. 410 от съдебното производство;

КТЕ том 10 л. 57-86, приета на л. 410 гръб от съдебното производство;

ГрЕ том 10 л. 91-99, приета на л. 423 гръб от съдебното производство; л.867 и л.950, приети на л.880 и л.1018;

 

Документи, относими към служебното и лично положение на подсъдимите

Документи, получени от АМ ТД Северна Морска (в съдебната фаза) – 14 бр папки, както следва: Папка 1 – извлечение от кадровите досиета, длъжностна характеристика, справка за работни места; трудово и служебно досие на св. А.Н.. Папка 2 - трудово и служебно досие на св. Зорниза Н.. Папка 3 - трудово и служебно досие на св.М.Д.. Папка 4 - трудово и служебно досие на св.К.С.. Папка 5 - трудово и служебно досие на св.С.Л.. Папка 6 - трудово и служебно досие на св.В.К.. Папка 7 - трудово и служебно досие на св. Г.Д.. Папка 8 - трудово и служебно досие на подс. Д.Й.. Папка 9 - трудово и служебно досие на подс.И.А.. Папка 10 - трудово и служебно досие на подс. Д.К.. Папка 11 - трудово и служебно досие на подс. Г.Р.; Папка 12 - трудово и служебно досие на подс.А.А.. Папка 13 - трудово и служебно досие на св. И.С.. Папка 14 – Заповеди, както следва: Заповед РД-М 506/09.07.2010  на Началника на Митница Варна; Заповеди за определяне на работното място; Заповед № 2242/23.12.2015 г на Директора на АМ; Заповед № 84/07.01.2016 г на Директора на АМ; Заповед № 4122/31.05.2016 г на Директора на АМ; Заповед № 4510/10.11.2016 г на Директора на АМ; сведения относно процедурата по определяне на митническата стойност.

Придружително писмо от АМ, Митница Варна, том 1, л.24 и л.103; Заповед № 14706/30.11.2001 г, том 1 л. 26; Заповед № 1418/08.09.2015 г, том 1, л.27; Длъжностни характеристики, том 1, л. 28, л.37, л.46, л.54, 64; Заповед № 4651/15.04.2004 г, т.1 л.34; Заповед № 3237/24.06.2008 г, т.1 л.35; Заповед 5397/02.07.2012 г, т.1 л.36; Заповед 4568/15.04.04., т.1 л.43; Заповед № 4713806.10.2011 г т.1 л.44; Заповед № 973/03.04.2014 г, т.1 л.45; Заповед № 4636/15.04.2004 г, т.1 л.52; Заповед № 5239/02.07.2012 г, т.1 л.53; Заповед № 10943/27.11.2008 г т.1 л. 61; Заповед № 2627/09.04.2009 г, т.1 л. 61; справка за изплатени заплати, т.1 л.104; писмо от АМ, т.1 л.131;

Молба от св. З.Н., т.1 л.77;

Документална проверка от НАП на З.Н. - л. 245 от съдебното производство.

Протокол на НАП Варна за данъчна проверка на подс. А.А. – л.517, папка „Документи, получени от ТД на НАП Варна“.

Амбулаторен лист на З.Н. – л. 265 от съдебното производство;

Справка относно трудовите места от ТД Северна морска и банкови сметки – л.522 от съдебното производство.

Длъжностна характеристика на „митнически инспектор“ – л. 525 от съдебното производство;

Формуляри за оценка – л.528, обособени в отделна папка с наименование „Документи, получени от МФ, АМ, ТД Северна Морска“

Банкови документи относно изтеглени парични суми от подсъдимите – л.551-698, вкл и диск на л.682 от съдебното производство;

Документи, свързани с имуществен спор, ответник по който е била подс.А.А. (гр.д. 524/16 на РС Варна) – л.787-808 от съдебното производство;

Фактура от хотел Ретро – л.811 от съдебното производство.

Медицински документи за подс.Т. – л.814-820 от съдебното производство;

Справки за съдимост – т.5 л.15, л.31, л.35, л.58, л.63, л.86, л.94, л.99, л.109, 187 от досъдебното производство;

Документи, свързани с дейността на Би Лоджистикс (дружество на подс.Т.) – л.1109-1130 от съдебното производство.

 

Документи от Агенция Митници

Справка относно извършени проверки – л.728 от съдебното производство;

Вътрешни правила № 32-112782/25.09.2014 г – л.729 от съдебното производство;

Заповед № ЗАМ 494/18.08.2009 г за утвърждаване на Указания за прилагане на общностни разпоредби, заедно със съответните Указания – л.754 и Заповед № ЗАМ 671/08.12.2009 г за изменението ѝ –л.761 от съдебното производство;

Заповед РД-М 506809.07.2010 г – л.762 и Процедура за предоставяне на информация – л.763 от съдебното производство;

Заповед № ЗАМ 1084/24.10.2016 г за утвърждаване на Указания относно приемане, определяне и оспорване на митническа стойност, заедно с тях – л.776 от съдебното производство;

Копие (на хартиен и електронен носител) от Списъка на осъществен внос на стоти през МП Варна Запад в периода 01.01.2016 – 12.01.0217 г – под формата на кашон с листа А1 и диск.

 

Документи, относими към свидетел 234

 Протокол от досъдебната фаза за разпит на свидетеля Г.Д. – л. 313 от съдебното производство; Постановление от 13.01.2017 г за предоставяне на защита на свидетел (запазване в тайна на неговата самоличност, № 234), Молба от Г.Д. – л. 317 от съдебното производство, молба на л. 166 т.1 от досъдебното производство

 

Документи относно задържанията

Относно подс. Г.Т. – Задържане за 24 часа – т.5 л.2 от досъдебното производство;

Относно подс. Д.Й. – Задържане за 24 часа – т.5 л.29, Постановление за задържане за 72 часа – т.5 л.122, – т.15 л. 124, Протокол от с.з. от 24.01.2017 г по внчд № 16/17 по чл.64 НПК – т.5 л.139, протокол от с.з. от 19.04.2017 г по чл. 65 НПК – т.5 л. 36, вносна бележка – том 5 л. 43 от досъдебното производство;

Относно подс. Д.К. – Задържане за 24 часа - т.5 л. 57, Постановление за задържане за 72 часа – т.5 л.122, Протокол от с.з. от 15.01.2017 г по нчд. № 47/17 по чл. 64 НПК – т.15 л. 124, Протокол от с.з. от 24.01.2017 г по внчд № 16/17 по чл.64 НПК – т.5 л.139, протокол от с.з. от 30.03.17 по чл. 65 НПК – т.5 л. 68, квитанция за внесена гаранция – т.5 л. 75 от досъдебното производство;

Относно подс. Г.Р. – задържане за 24 часа - т.5 л.83, Постановление за задържане за 72 часа – т.5 л.122, Протокол от с.з. от 15.01.2017 г по нчд. № 47/17 по чл. 64 НПК – т.15 л. 124, Протокол от с.з. от 24.01.2017 г по внчд № 16/17 по чл.64 НПК – т.5 л.139, Протокол от с.з. от 07.04.2017 г по нчд. № 797/17 – т.5 л. 156,

Относно подс. И.А. – Задържане за 24 часа - т.5 л. 93, Постановление за задържане за 72 часа – т.5 л.122, Протокол от с.з. от 15.01.2017 г по нчд. № 47/17 по чл. 64 НПК – т.15 л. 124, Протокол от с.з. от 24.01.2017 г по внчд № 16/17 по чл.64 НПК – т.5 л.139, Протокол от с.з. от 07.04.2017 г по нчд. № 797/17 – т.5 л. 156,

Относно подс. А.А. – Задържане за 24 часа - т.5 л. 108, вносна бележка – т.5 л.120, Постановление за задържане за 72 часа – т.5 л.122, Протокол от с.з. от 15.01.2017 г по нчд. № 47/17 по чл. 64 НПК – т.15 л. 124, Протокол от с.з. от 24.01.2017 г по внчд № 16/17 по чл.64 НПК – т.5 л.139, Протокол от с.з. от 07.04.2017 г по нчд. № 797/17 – т.5 л. 156,           

Задържане на К.С. на 12.01.2017 г - л.278 от съдебното производство; Протокол от психологична консултация на децата на К.С. – л. 280 от съдебното производство.

 

Други

Документи, представени от Пристанище Варна – л.518, обособени в отделна папка, съдържаща Инструкция за организацията на работа, реда за влизане и излизане на хора и стоки в пристанищата….., Типови технологични карти (7 бр), длъжностна характеристика на длъжността „Стифидатор, обработка на контейнери“, Условия и цени.

Докладна записка за проверка дали е регистрирано посещението на св. Д.Г. *** на дата 13.01.2017 г – л.520 от съдебното производство;

Справка от Летище София – л.521 от съдебното производство;

Справка от МП Варна-Запад относно документалното оформяне на вноса на стоки в периода 01.01.2016 – 12.01.2017 г – на хартиен и електронен носител (част от класифицираните материали, предвид грифът, поставен от издателя им).

Докладни записки от РДГП Бургас – л.981-999; 1049-1050 от съдебното производство;

Инструкция за взаимодействие – л.1000-1009; 1012-1016 от съдебното производство.

 

 

Относно възможността да се ползват като източник на доказателствени сведения показанията на свидетелите от досъдебната фаза предвид натиска, който – според тези свидетели – им е бил оказан, за да дадат тези показания.

По-горе в уводната част на мотивите са посочени доводите, изтъкнати от защитниците, свързани със заплахите и принудата, оказана върху свидетелите по делото от разследващите органи, с цел да ги накарат да дадат неверни и уличаващи показания срещу подсъдимите; тези доводи са в основата на искането към съда да не се вземат предвид показанията на тези свидетели от досъдебната фаза. Това налага даване на отговор на тези доводи.

Съдът отбелязва, че значителна част от свидетелите посочват, че са дали своите показания в досъдебната фаза въз основа на определено въздействие от страна на разследващите органи върху тях; считат това въздействие като неправомерно.

Така в съдебно заседание от 10.07.20202 св. З.Н. (288 гръб от съдебното производство), относно извършените спрямо нея оглед, претърсване и изземване от 12.01.2017 г посочва, че са я събудили от блъскане по вратата през нощта, избутали я вътре, викали ѝ „къде са парите, къде са списъците?“, иззели спестените ѝ пари. Дали ѝ възможност да се обади на адвоката си, тя била силно притеснена и заеквала. Закарали я в полицейското управление, където седяла в стая с диван останалата част на нощта; не знаела защо е арестувана; на сутринта била разпитана, като ѝ се говорило с груб тон (била седнала на продънен диван и в по-ниско положение от разпитващия); била уведомена че „нейните“ са били прибрани и на въпроса ѝ кои са „нейните“ ѝ било отговорено, че се касае за ОПГ; уведомили я, че са я следили от месеци. Когато казала, че иска да се отложи разговора, докато говори с адвоката си, е била заплашена, че или ще даде показания, или ще я качат в камионетката и ще я закарат в София, където сама да се оправя, като иззетите ѝ пари държавата ще ги вземе. До нея имало жена, която се е държала съчувствено. Поради това се съгласила да даде показания, защото била подложена на тормоз. Тя посочва: „всички глупости, които съм написала в първите си показания са на база този тормоз, защото аз съм абсолютно сам човек и няма на кого да разчитам, и трябваше да се спасявам“.

Посочва, че е дала показания от страх да не ѝ бъде повдигнато обвинение и изпратена пред съда (който се намира в София), за взимане на постоянно задържане: „Бях поставена в такива условия, че си представях как ме закопчават зимата, Варна беше цялата в голям сняг, ме засилват в София и аз какво ще правя там, на кого ще се обаждам, за какво ме прибират? И така.“

В подобен смисъл са и показанията на св. Антоанета Н., отново относно огледа, претърсването и изземването от 12.01.2016 г и последващия разпит. Така на л. 296 гръб от съдебното производство посочва, че разследващите ѝ казали, че знаят, че тя и останалите инспектори в МП – Варна Запад получават парични суми всеки месец и изложили подробности. Отправили към нея заплаха, че ако не даде показания относно тези обстоятелства, ще ѝ бъде повдигнато обвинение. Цитира думите, отправени към нея: „В камиончето има още място и вие ще тръгнете заедно с колегите си към ареста в София“. Акцентирали са на нейното заболяване, както и на опасността да бъде уволнена. Отправили са и заплаха, че доколкото адресната ѝ регистрация е домът на родителите ѝ, ще обискират и техния дом. Поради това тя взела решение да потвърди всичко, което искат от нея. Уточнява на л.297 гръб от съдебното производство, че са искали от нея да потвърдят определена информация, която вече им е била известна и ако го направи, няма да ѝ повдигнат обвинение. Точните ѝ думи (дадени при запитване дали е казала прочетените показания от досъдебната фаза), които съдържат нейно цитиране на изявленията на разследващите, са следните: „Казала съм го, но съм искала да потвърдя това, което те ми казаха: „Ние знаем, че вие всеки месец, от толкова време получавате такива определени суми от вашите началниците. Ние знаем това и за да си идете вкъщи, искаме да го потвърдите, както направиха и другите ви колеги и вече са си вкъщи.“. Думите се запомнят.“

В подобен смисъл са показанията на св. К.С., л. 299 от съдебното производство. След като излага оплакванията си относно начина на протичане на огледа, претърсване и изземване (причинили стрес на децата му; той сам им дал определена парична сума, а в протокола записали, че е била  намерена; не допуснали поискано от него поемно лице) той излага подобни оплаквания и относно разпита му в полицията. А именно бил подложен на психически натиск, доколкото пред него разказвали как семейството на задържано лице е било съсипано (жена му го изоставила, а децата му станали наркомани); предупредили го какво се случва с такива като него в затвора (без да уточняват). Той твърди, че от него се иска да каже, че всеки месец А. и К. му давали по 2 000 – 4 000 лв. Поради което преразказал нещата, които преди това му казвали

Подобни са и показанията на св. В.К., на л. 324 гръб от съдебното производство. Посочва, че е бил задържан, като цяла нощ и цял ден държан в полицейското управление; бил проведен неформален разпит през нощта; бил поставен на неудобен стол, от който се плъзгал напред; след това се преместил на диванчето. Питали го дали ще съдейства; при положителен отговор го попитали дали е взимал пари от А.А. и Д.К. и при отрицателния му отговор го упрекнали, че в действителност не им съдейства. Поискал да пуши цигара и го извели на двора, където с полицая говорили по принцип за правонарушенията и че правоохранителните органи знаят и добрата, и тъмната страна на тази дейност. Не твърди да е бил подлаган на натиск да каже нещо. Фактически не бил разпитван официално.

Година по-късно бил извикан за разпит (10.05.2018 г, видно от протокола на л. 103 т.8 от досъдебното производство), като му бил показан списък с имената на митнически служители и суми срещу тях; видял своето име и сумата срещу него. Бил предупреден, че може да стане обвиняем. (св. К. цитира думите на разследващия орган, казани след като му бил показал този списък: „Момче, сега нали знаеш, че как си свидетел, ставащ обвиняем?“). Бил разпитван дали е получавал пари от своите колеги, като потвърдил, че е получавал пари от св. Г.Д. (нарича го Бат Жоро). Бил обяснил, че той му е помагал финансово, като все още не му е върнал тези пари.

Също така св. Г.Д., на л. 327 от съдебното производство посочва, че е бил арестуван за 24 часа; чувал реплики на полицаите, че Началник смяната са арестувани и заминават (от контекста се разбира, че заминават в София, където СпНС ще гледа искането на прокурора за постоянното им задържане), като следва ред на останалите инспектори, вкл и на него. Бил уведомен, че негови колеги се съгласили да свидетелстват и че това е негов шанс да спаси, като и той даде показания като свидетел – че е взимал пари. Поради което се съгласил, тъй като бил много уплашен, бил под стрес, диабетик е, имал хипертония и не е бил на себе си. Влязъл на разпит и потвърдил онова, което преди това му бил казал разследващия полицай.

Св. Р.Й. (митнически агент) посочва на л.350 гръб долу от съдебното производство, че е бил изплашен и стресиран; била му предложена алтернативата – или „в камионетката към София“ (т.е. ще направят искане за постоянното му задържане под стража, след като бъде привлечен като обвиняем) и „ми затварят фирмата“ (т.е. поради това задържане той няма да може да упражнява стопанската си дейност), или „имена на служители, фирми и суми“ (т.е. да посочи подробно случаите, когато е давал подкупи“.

Св. Д.Г. (митнически агент) посочва на л. 364 гръб, че е бил заплашван от полицията. Заплахите били във връзка с данъчни проверки, с Икономическа полиция, със затваряне на фирмата му. Уточнява, че не е бил заплашван с формална забрана да упражнява дейността си, а той е достигнал до извод, че подобни проверки ще демотивират клиентите му и фактически ще преустановят дейността му. Поради тези заплахи, а също така и предвид здравословното си състояние (имал три инфаркта) и финансовото си състояние (имал огромни заеми). При все това отрича да е дал показанията от досъдебната фаза в онези части, които касаят даване на парични суми на подсъдимите.

Св. Г.П. (митнически агент) посочва на л. 413 по доста неясен начин, че при разпита му (на 27.06.2017 г) бил подложен на натиск – а именно ако „не каже онова, което му е казано“, спрямо него може да има негативни последици, като са имали предвид да бъде обвинен в съучастничество. Поради което той се подписал под протокола за разпит.

---

Следователно, натискът, който се твърди от тези свидетели, има следното изражение. На първо място това е неблагоприятно физическо третиране, изразено в арестуването им, закарването в полицията, където са били задържани цялата нощ, а в някои случаи и през деня, разположени на неудобни стол и диван (столът бил с неравни по дължина крака, а диванът изтърбушен); никой свидетел не твърди, че е бил в арестното помещение, нито в присъствието на задържани лица по друг случай. Уточняват, че са били в кабинетите на полицаите. На второ място това е психологическо третиране. То има две измерения. Първото е уведомяване на свидетелите, че вече е установена определена информация, като тя е посочена с подробности (а именно съществуващата корупционна практика в МП Варна Запад, участието в нея както на свидетелите, така и на техните началници, по-сетне подсъдими по делото). Второто е отправени към тях изявления (посочени от свидетелите като заплахи) за възможност за предприемане спрямо тях на мерки, свързани с наказателно преследване предвид съучастието им в престъпната дейност. Тези заплахи са или пряко изразени, чрез уведомяване за възможността да им се повдигне обвинение, или косвено, чрез акцентиране на последиците от такива обвинения – а именно заминаване с камиончето за София (където се намира СпНС, компетентен да се произнесе по искането за постоянното задържане под стража), извършване на данъчни и други проверки, претърсвания на адреси, на които са регистрирани, както и последиците от това обвинение върху личния и професионалния им живот.

Следва да бъде преценено дали и до каква степен тези изявления на свидетелите трябва да се кредитират; а също така, ако бъдат кредитирани, дали е налице противоправно поведение на водещите разследването и на органите на МВР; а също така, при положителен отговор, дали това противоправно поведение води до извод за необходимост от изключване от доказателствения материал на тези показания.

Най-напред следва да се посочи, че няма основание да се подложат на съмнение, поне в тяхната основа, тези показания, въпреки очевидната пристрастност на свидетелите. Те не крият негативното си отношение към органите на разследването и към органите на МВР, които са ги подпомагали в това разследване. Поради което и показанията им са силно негативно емоционално оцветени; това неизбежно се отразява на акцентиране на определени обстоятелства. При все това съдът не приема, че всичко изложено от свидетелите не отговаря на истината. По-скоро следва да се приеме, че в своята основа посоченото от тях е онова, което действително е станало. Действително те са прекарали нощта в кабинетите на ОДМВР Варна, на неудобни мебели; действително са били уведомени най-общо за престъпната дейност, вече установена в рамките на разследването (към този момент то вече е било провеждано няколко месеца и в общи линии всички правнорелевантни обстоятелства са били оперативно установени, макар и все още не са били закрепени с процесуалните способи по НПК); действително им е била предоставена възможността да изберат – дали да дадат показания като свидетели или да бъдат привлечени като обвиняеми.

На следващо място съдът не счита, че е налице противоправно поведение от страна на органите на досъдебното производство и на МВР. Тези свидетели са били законосъобразно арестувани по подозрение за участие в престъпна дейност. Поради което е имало правно основание да бъдат задържани в сградата на ОДМВР Варна. Не може да се приеме, че те са били третирани физически по неприемлив начин, като са им били осигурени неудобни столове и диван, където да седят. В действителност те са прекарали нощта в кабинетите на служителите на МВР, а не в арестните помещения, както би могло да се очаква. Поради което в действителност са били третирани по много по-благоприятен начин от обичайното. И по-конкретно те са ползвали същата мебелировка, която е била ползвана от служителите на МВР. Несъмнено тя им е причинила известен физически дискомфорт, който обаче е съответен на самото естество на задържането.

Относно психологическия натиск. Съдът не може да се съгласи, че направените изявления от страна на полицията са противоправни. Несъмнено те са форма на определено въздействие върху свидетелите, вкл и най-вече върху мотивацията им да дадат показания – но не са противоправни.

Относно уведомяването на свидетелите за вече установеното в хода на няколкомесечното разследване. По начало тези факти би следвало да са следствена тайна. При все това, в определени случаи, е възможно тази информация да бъде разкрита пред свидетеля. Това е въпрос, който суверенно се решава от наблюдаващия прокурор и разследващия орган. Подобно разкриване на информация преследва правомерни цели – а именно да бъде мотивирано едно лице, заподозряно в разследваната дейност или по друг начин свързано с нея, да даде показания. Приема се, че ако това лице е наясно за обема на разкритията, то по-охотно би дало показания. Приема се, че ако това лице е наясно, че други вече са дали показания, също така по-охотно би дало показания. Без значение е доколко това приемане има своето практическо потвърждение – важното е, че изборът на действие на разследващите има своята обосновка и не съдържа измама, подвеждане или възползване от неопитността на свидетеля. Поради което и уведомяването на свидетелите за вече установеното не може да се приеме за противоправна форма на натиск.

На последно място, относно алтернативата, която водещите разследването са поставили пред тези свидетели – а именно или да дадат показания, или да бъдат привлечени като обвиняеми, с произтичащите от това неблагоприятни за тях последици – искане за постоянно задържане под стража, семейни и професионални проблеми. Това основание е пряко свързано с предходното. В действителност водещите разследването са разкрили оперативната информация пред свидетелите, за да ги убедят, че възможността да бъдат привлечени като обвиняеми не е голословна и заблуждаваща, а в достатъчна степен подкрепена от вече установените факти, поради което е и напълно реална.

Тук отново се отнася до въпрос, който е в пределите на оперативната самостоятелност на прокурора – да прецени кои лица да бъдат привлечени като обвиняеми. Съществува тезата, че прокурорът е задължен да привлече като обвиняеми всяко едно лице, за което установи достатъчно доказателства за участие в престъпна дейност. Настоящият съдебен състав приема, че такова задължение в действителност не съществува – като прокурорът може да прецени дали да привлече едно лице като обвиняем или да се откаже от това, като го разпита като свидетел, независимо от установяването на определен вид негова съпричастност. Ако това лице и деянието му представляват относителна малка обществена опасност, респективно показанията, които би могъл да даде като свидетел, биха били от съществена полза за установяване и формалното закрепяне на дейността на друго лице, който разкрива много по-голяма обществена опасност, то е оправдан изборът на прокурора да не привлече първото лице като обвиняем, а вместо това да го разпита като свидетел и въз основа на показанията му да привлече второто лице като обвиняем. Поне в този смисъл е нормата на чл.4 от Рамково решение 2008/41 относно наказателното преследване на ОПГ.

При всяко положение, дори да се възприеме първата теза, съобразно конкретиката по настоящето дело, отказът на прокурора да привлече свидетелите като обвиняеми е само и единствено в тяхна полза.

Поради което правата на тези свидетели не са били  накърнени с обстоятелството, че им е била предоставена възможност да изберат – или да сътрудничат на обвинението, или да бъдат привлечени като обвиняеми. Важното в случая е обстоятелството, че в основата на този избор не е налице заблуждение от страна на прокурора. А именно да създаде привидност, че тези лица биха могли да бъдат привлечени като обвиняеми, без в действителност да са били налице основание за това. Напротив, несъмнено се установи по делото (а такива данни са били налице и към момента на ареста на тези свидетели и разпитите им след това), че организираната от подсъдимите (служители на МП Варна Запад) престъпна схема е обхващала всички инспектори в нея, вкл и значителна част от митническите представители. Първите са получавали пряко или косвено от своите началници парични суми, които не им се следват, защото са изпълнявали своите служебни задължения, а вторите са давали на тези подсъдими такива парични суми. Били са налице основания за съответно привличане като обвиняеми за пасивен и активен подкуп.

Не е налице заблуждение и след това. В конкретния случай свидетелите са дали показания. След това не са били привлечени като обвиняеми. Спрямо тях не са предприети санкционни мерки. Единствено спрямо св. З.Н., предвид намерената необичайно висока сума в дома ѝ, е била инициирана проверка от НАП.

Отново би могло да се постави определена въпросителна дали  отказът на прокурора за привличане като обвиняем в замяна на даване на показания като свидетел следва да включва и отказ да се предприемат всички останали възможни санкционни мерки – извън проверката от НАП (която по своето естество не е санкционна мярка, а производство, което евентуално може да приключи с такава); но при всяко положение това е само в полза на тези свидетели.

В заключение трябва да се посочи, че не са налице основания да се приеме, че третирането на свидетелите по време на престоя им в ОДВР Варна е противоправно. Те като цяло чисто физически са били третирани по-благоприятно от обичайното за арестуваните. Била им е предоставена възможност да сътрудничат на обвинението в замяна на нетърсене на наказателна отговорност. Те са се съгласили и са дали съответните показания. Поради което тези показания не са противоправни и не може на това основание да се изключат от доказателствената маса.

---

Относно това дали и до каква степен показанията на тези свидетели представляват тяхно собствено изявление – или са чуждо изявление (това на разследващите органи или на МВР). Значителна част от тези свидетели казват, че са повторили онова, което им е било казано; някои казват, че са се подписали под текст, който не са казали.

Следва да бъде проверено дали и до каква степен това е вярно. По-горе бе установено, че тези свидетели не са били подложени на неправомерен натиск, за да дадат своите показания. Но това не означава, че – ако тези показания не са в действителност техни – те могат да се ползват като източник на доказателствени сведения. Напротив, ако те представляват изявление на органите на МВР, прикрити под формата на показания на свидетели, не биха имали каквато и да е доказателствена стойност.

Този въпрос се повдига с особена сила в хипотеза като настоящата, където, преди провеждане на разпита, съответните свидетели са били уведомени за част от направените разкрития, най-вече относима към тяхната собствена престъпна дейност, в светлината на поставената алтернатива да съдействат на обвинението или да бъдат привлечени като обвиняеми. След като те са избрали да бъдат свидетели, това поражда очевидната опасност техните показания да не са в действителност техни. А именно да възпроизвеждат онова, което малко преди това са чули. Целта им е да избегнат носене на наказателна отговорност, вкл. и с казване на неистина.

Това е възможно само ако съответните разследващи органи преследват не установяване на действително случилото се, вкл и в светлината на индивидуалния поглед на всеки един от тези свидетели, а целят създаване на формална доказателствена привидност. В първия случай те биха дали широка и действителна възможност на свидетеля да даде своите показания, без значение уличаващи или оправдаващи останалите заподозрени (началниците на МП Варна Запад); във втория случай биха се съсредоточили върху формирането на точно определен вид уличаващи изявления.

Белезите на първия подход са наличие на разнообразни и разнопосочни показания, засягащи само някои от аспектите на разследваната престъпна дейност, които сами по себе си дават възможност за различно тълкуване; също така готовност на разследващите да установяват и уронващи обвинението доказателства. Белезите на втория подход са наличие на ясни, еднопосочни, категорични, пълни, непротиворечиви показания, дадени от различните свидетели (все едно „извадени от калъп“) и неохота или дори пълен отказ да се събират противоречащи им доказателства.

По настоящето дело е очевидно, че показанията на различните свидетели по съществен начин се различават едни от други. Нито едни от тях не посочва с категоричност съществуването на корупционната практика. Всеки един посочва само едно относително малко измерение от нея – как той лично е получавал определени парични суми и подозренията си защо те се предават. Това е убедително свидетелство, че те възпроизвеждат своите собствени възприятия. Ако са били накарани да кажат определени факти или дори само да се подпишат под вече готов протокол, то и техните изявления биха обслужвали в пълнота обвинителната теза; в този случай показанията им биха съдържали изобилие от фактология, относима към всички (или повечето) от началниците им, обвиняеми по делото.

На следващо място водещите разследването не са ги възпрепятствали да дадат своите оттеглящи показания. А това е станало в кратък период след това. Така св. З.Н. е подала такъв документ на 17.01.2017 г (т.1 л.77), след което е била отново разпитана на 15.01.2017 г (т.6 л. 46); св. Н. също така с молба от 05.06.2017 г (т.6 л.70) се е отрекла от своите първоначални показания от 13.01.2017 г (т.6 л. 18), като е била отново разпитана на 07.06.2017 г (т.6 л.71); св. Д. (първоначално разпитан като свидетел с тайна самоличност, т.6 л.21) , на 30.06.2017 г подава молба, с която се отрича от показанията си (т.1 л.167). Никой от останалите свидетели не твърди, че е била отказана да бъде приета и регистрирана молбата му за оттегляне на показанията, нито че е било отказано искането му да бъде повторно разпитан. Следователно водещите разследването не са създали съзнателно пречка за събиране на доказателства, които опровергават обвинителната теза.

Също така св. Н. посочва (л.289 гръб от съдебното производство), че при този повторен разпит водещият разследването изразил съмнение дали показанията ѝ са верни и я уведомил за наказателната отговорност по чл.290 НК. След това, обаче, записал тези показания. Св. Н. посочва, че ѝ е било позволено да си оттегли показанията само за подс. Р., но не и за останалите лица. В тази им част съдът не кредитира показанията; мотивите са изложени по-долу.

Част от свидетелите (св. Н., л. 289 гръб, св. Н., л. 297, л.298 гръб) дават показания за определени пречки, които били създадени при повторния им разпит – а именно отказ да бъде допуснат на тези разпити техен адвокат (адв. Р.); дадена им е възможност за консултация по телефона. Този отказ е неправилен. В действителност всеки гражданин, който се явява пред орган на публичната власт, има право да ползва адвокат – чл.56 изр.2 КРБ. При все това в случая не е налице инцидентно или злонамерено нарушение на закона; налице е една трайна неправилна практика на разследващите органи в тази насока. Поради което, това правонарушение се явява изолирано и не може да е свидетелство за оказване на неправомерен натиск върху свидетелите.

Въз основа на тези доводи съдът приема, че показанията от досъдебната фаза представляват изявления на самите свидетели, а не са изявления на трети лица (разследващи органи или органи на МВР), преразказани от тях или дори само подписани от тях.

Съдът служебно разгледа един друг аспект на натиска върху свидетелите – а именно евентуалното влияние, което им е било оказано от страна на защитата. Това обстоятелство е било отбелязано от водещия разследването, който – според самите свидетели – ги е запитал дали са подложени на неправомерен натиск от страна на подсъдимите или техни близки, като им е предложил защита, вкл и под формата на ново задържане на подсъдимите (л. 289 гръб и л.297). Съдът установи изключителни близките отношения между тези свидетели и подсъдимите; несъмнен е опитът на свидетелите да ги оневинят; но не счита, че това се дължи на неправомерен натиск. Поради което и в този аспект не намира основание да постави под съмнение авторството на техните показания, дадени при допълнителните им разпити – а именно приема, че те са техни собствени изявления, а не тези на защитата (на подсъдимите или адвокатите им).

Въз основа на тези аргументи съдът приема, че не са налице процесуални пречки да се ценят показанията на свидетелите от досъдебната фаза. При тяхното формиране не е допуснато процесуално нарушение, още повече такова, което да унищожи самата същност на справедливия процес, поради което и цененето на съответните показания да доведе до незаконосъобразно формиран извод на съда относно фактическите обстоятелства.

 

Относно обясненията на подс.Т.

По-горе са посочени доводите на защитата, защитаващи тезата, че обясненията на подс.Т. от досъдебното производство следва да се изключат от доказателствения материал. Такива доводи бяха направени и при прочитането им (л.839).

Съдът приема, че тези доводи са частично основателни – но само относно натиска, на който неправомерно е бил подложен обв.Т., довел до съществено нарушаване на правата му като обвиняем.

Преди това, обаче, следва да се посочи, че според настоящия състав, останалите доводи, касаещи принципни положения, не са основателни. И по-конкретно обстоятелството, че в един последващ момент е било изменено обвинението, не може да доведе до извода, че вече дадените обяснения, преди това изменение, не може да се ползват. Това ще бъде обсъдено по-долу.

Съдът приема, че при снемане на обясненията на подс.Т., в досъдебната фаза, са допуснати съществени процесуални нарушения, които напълно и безусловно изключват доказателствената им стойност (в конкретния случай). За да достигне до този извод, съдът напълно кредитира обясненията на подс.Т. относно обстоятелствата, при които са дадени тези обяснения. Те частично са потвърдени от писмените доказателства.

А именно подс.Т., в обясненията си пред съда, посочва, че е бил подложен на натиск от полицията да даде определени обяснения с обещанието, че няма да бъде задържан и няма да бъде повдигнато обвинение против сина му; респективно със заплахата, че ако не даде тези обяснения, той ще бъде задържан и ще бъде повдигнато обвинение против сина му. Посочва, че полицаите са експлоатирали възрастта му (близо 70 г към датата на задържането му) и влошеното му здравословно състояние, като са му казвали, че арестът няма да му се отрази благоприятно. Поискал да бъде защитаван от избран от него адвокат (адв.Р.), но полицаите не му позволили; казали му, че всякакви уговорки отпадат, ако иска свой адвокат; назначили му служебен адвокат, който само присъствал и не взел реално никакво участие. Поради което той съзнателно дал неверни показания в своите обяснения.

Тези обяснения съдът кредитира напълно. Видо от материалите по делото, подс. Т. е в напреднала възраст и със сериозни заболявания; също така има син, който също се занимава с митническо представителство (посочени по-горе). Той е бил арестуван на 12.01.2017 г в 19,57 ч (т.5 л.2). На следващия ден е привлечен като обвиняем по обвинение по чл.321 НК и определена парична гаранция от 5 000 лв (т.5 л.9), като му е бил е назначен служебен защитник (адв. Г. Аврамов, АК Варна, т.5 л.7). Към този момент все още е бил официално задържан. След това е дал обяснения пред съдия, като към този момент вече е бил по документи освободен, но фактически все още се е намирал под контрола на водещите разследването (т.5 л.10-13). Неговият син – Борислав Т. – никога не е бил разпитван като свидетел.

Съдът напълно кредитира обясненията на подс.Т. относно натиска, на който е бил подложен от полицаите – а именно, че ако даде определени обяснения, няма да бъде правено искане за задържането му (в действителност полицаите са му казали, че няма да бъде задържан) и няма да бъде повдигнато обвинение против сина му. Този натиск е сходен с натиска, който същите разследващи органи са оказали на останалите спедитори и вносители, както и на митническите служители от МП Варна-Запад. Поради което няма основание да се приеме, че разследващите органи са се въздържали от подобни изявления към подс. Т. – единствено поради възрастта му и поради това, че са имали намерение да го привлекат като обвиняем. Допълнително доказателство за това е обстоятелството, че обещанията, за които подс. Т. твърди, че са му били дадени, в действителност са спазени – за него не е направено искане за задържането му и синът му не е бил официално въвлечен в разследването, като дори не е разпитан като свидетел. Това е достатъчно убедително доказателство за достоверността на обясненията на подс.Т. относно отправените заплахи в този смисъл и обещанието, че те няма да се реализират, ако даде обяснения.

Наличието на натиск да бъдат дадени определени изявления не води автоматично до извода, че тези изявления са недостоверни или пък недопустими. Важно е процесуалното качество на лицето, подложено под такъв натиск.

Относно свидетелите съдът прие, че този вид натиск е в рамките на законосъобразното, доколкото има свое законово основание и доколкото не достига до онзи предел на принуда, след който всички изявления на лицето, подложено на този натиск, губят своята доказателствена стойност. Ала това се отнася само до лица, които са разпитвани като свидетели. Обвиняемият се ползва от много по-засилена защита, поради което и такъв вид натиск върху него е недопустим.

За обвиняемия не е налице каквото и да е законово основание да бъде подложен от органите на досъдебното производство на натиск да даде обяснения – без значение какви – достоверни или не. Негово суверенно право е да прецени (след съвет от адвокат, а в случая адвокатска помощ е задължителна) дали да даде обяснения или не. Поради което всеки един натиск, дори и минимален, от страна на досъдебното производство, сам по себе си е неправомерен.

Единствено изключение се прилага при реализиране на наказателната отговорност – а именно намаляване на наказанието при сътрудничене на обвинението, вкл и с форма на това сътрудничене признаване на вината (сключване на споразумение, прилагане на чл.371 т.2 НК и др, вкл чл.4 от Рамково решение 2008/41). В този случай законът не дефинира тези възможности като натиск върху подсъдимия (макар и официалното информиране за тези възможности, вкл и алтернативата, при разглеждане на делото по общия ред, да може да се определи именно така), а като субективно право, упражнено по волята на подсъдимия.

По настоящето дело водещите разследването са оказали натиск върху подс.Т. да даде обяснения; обещали са му, че няма да го задържат под стража и няма да обвиняват сина му. Този натиск е бил достатъчен, за да го мотивира той да даде обяснения.

При това положение се достига до извода, че е допуснато съществено процесуално нарушение при снемане на тези обяснения; то е формално по своя характер и няма отношение към достоверността им. На това основание тези обяснения не може да се ползват като източник на доказателствени сведения.

На следващо място, относно адвокатската защита. Отново съдът напълно кредитира обясненията на подс.Т., дадени пред съда, че е поискал да бъде защитаван от избран от него адвокат; но водещите разследването са му казали, че в този случай всякакви уговорки отпадат. По делото несъмнено е установено, че на 12.01.2016 г подс.Т. е бил арестуван, а на следващия ден и обвинен; защитаван е от служебен  защитник при това обвинение, а след това, при прецизиране и допълване на това обвинение месец по-късно (т.5 л.14), вече е защитаван от избран от него защитник (адв. Р.), който го защитава и пред съда. Няма никакво друго логично обяснени,освен посоченото от него, защо в момента, в който е бил най-уязвим (арестуван и в неизвестност за бъдещето си) той не е бил защитаван от избран от него адвокат. Несъмнено е имал финансови възможности за това. Единственото обяснение е посоченото от него – че му е било забранено от водещите разследването.

Това е особено съществено нарушение. За разлика от свидетелите, които, подложени на сходен натиск, им е било позволено да се консултират с адвокати, на подс. Т. това е било забранено. Формално е бил назначен служебен адвокат, който не се е ползвал с доверието му и фактически не е взел никакво участие. Нарушението е от такова естество, че минира всякаква идея за правосъдие.

Това отново е абсолютно основание да се изключи от доказателствения материал протоколът от тези обяснения.

На последно място е налице и трето съществено процесуално нарушение, което – в конкретния случай – според настоящия състав, е отстранено в хода на съдебното следствие (поне относно постановяване на решението по същество). То засяга правата на останалите подсъдими, а не тези на подс.Т.. А именно неговият разпит е проведен без тяхно участие.

Към момента на започване на тези обяснения единственото лице, привлечено като обвиняем, е бил подс.Т.; по време на този разпит останалите лица са привлечени като обвиняеми. Разпитът на подс.Т. е проведен на 13.01.2017 г, в периода 18,40-21.00 ч (т.5 л.10-15), като междувременно, на 13.01.2017 г са привлечени като обвиняеми останалите подсъдими – подс.Й. в 19,15 ч (т.5 л.33), подс. К. в 19,35 (т.5 л.60) , подс.Р. в 20,05 ч (т.5 л.90), подс. А. в 20,30 ч. (т.5 л. 97), подс. А. в 20,40 ч (т.5 л.112). Всички те са били задържани предходния ден, 12.01.2016 г - (т.5 л.2, л.39, л.57, л.83, л.93, л.108).

Проблемът не се поставя поради това, че по време на разпита на подс.Т. тези лица са били привлечени като обвиняеми и чисто формално за тях се е породило правото да участват в този разпит (настоящият състав тълкува нормата на чл.222 ал.3 НПК като препращаща към общите правила на съдебното следствие, при което всички подсъдими имат право да вземат участие в разпита на друг подсъдим – доколкото няма изрично правило в чл.222 НПК, което забранява на обвиняемия да присъства при  разпита на друг обвиняем пред съдия). Проблемът се поставя поради това, че веднага след привличането им като обвиняеми не им е предоставено копие от тези обяснения и също така възможност да поискат да се проведе нов разпит на подс.Т., при който те да му зададат своите въпроси.

По този начин е допуснато съществено нарушение на правото им на защита – особено това на подс.Й., пряко засегнат от тези обяснения. То пряко се е отразило на възможността да представят оправдателни доказателства, най-вече в производствата по чл.64 и чл.65 НПК.

Това съществено процесуално нарушение, обаче, понастоящем вече е загубило това свое качество, доколкото в съдебната фаза тези подсъдими имаха възможност да участват в разпита на подс.Т. и нищо не сочи, че ако евентуално са били упражнили тази си възможност още към януари 2017 г, то резултатът (относно присъдата) би бил значително по-благоприятен за тях. А също така и доколкото, поради другите пороци при обясненията на подс.Т., те са напълно изключени от доказателствения материал. Следователно това конкретно процесуално нарушение, относимо към правата на останалите подсъдими, е санирано.

С оглед пълнота съдът дължи и отговор на възраженията на защитниците на подс.Т., относими към прилагане на нормата на чл.287 ал.4 НПК. Считат, че след неговите обяснения обвинението по чл.321 НК е прецизирано – поради което те вече не могат да се ползват.

Съдът приема, след обсъждане на съдържанието на Постановленията от 13.01.2017 г и 15.02.2017 г (т.5 л.9 и л.14), че измененията в двете обвинения са две, като останалите промени са чисто редакционни. Първото е касае периода на действие на ОПГ (в първото от тях началната дата е „началото на 2016 г“, а във второто е „01.01.0216 г; краят съвпада), което е несъществено. Второто касае престъпленията, за които си е поставила цел ОПГ (в първото това са престъпления по чл.301 и чл.302 НК, а във второто са престъпления по чл.301-304а НК). Разширяването на обхвата на твърдяната целена от ОПГ престъпна дейност би могло да се приеме за съществено изменение на фактическите обстоятелства. Поради което е налице прилагане на чл. 225 НПК. Ала нищо в тази разпоредба не сочи, че вече дадените обяснения губят своето значение. Нормата на чл.287 ал.4 НПК се отнася до ал.1, а не до чл.225 НПК. Отделно от това тя не намира приложение, ако в съдебната фаза на процеса подсъдимият даде обяснения и въз основа на тези обяснения се измени обвинението; тя намира приложение само ако тези обяснения са дадени в досъдебната фаза, а прокурорът измени обвинението в съдебната фаза. Поради което според НПК е законосъобразно в съдебната фаза въз основа на дадени обяснения прокурорът да измени обвинението и тези дадени обяснения да се ползват като подкрепа на това изменение; следователно е законосъобразно в досъдебната фаза обвиняемият да даде обяснения и въз основа на тях водещият разследването да повдигне ново, прецизирано обвинение – като тези обяснения да се ползват в подкрепата му. Поради което съдът намира възражението на защитата в тази насока за неоснователно.

Защитата се позовава на определени съдебни актове - Решение № 463 от 10.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 501/2008 г., III н. о., НК и Решение № 188 от 9.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 742/2018 г., II н. о., НК. Тези решения действително подкрепят тезата на защитата, доколкото приемат, че правилото на чл.287 ал.4 НПК намира приложение дори ако обвинението е изменено по чл.225 НПК.

Прокурорът се позовава на Решение № 556 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2580/2011 г., I н. о., НК, както и на Решение № 25 от 10.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 727/2009 г., III н. о., НК. Тези решения действително подкрепят тезата на прокурора, споделена и от настоящия съдебен състав, доколкото първото от тях приема, че чл.287 ал.4 НПК не се отнася до хипотеза на изменение на обвинението по чл.225 НПК, а второто посочва, че изменението на обвинението по чл.287 НПК е качествено различно от това по чл.225 НПК.

Несъмнено е налице различна практика на ВКС; доколкото не е обективирана в ТР, тя не е формално задължителна.

На последно място защитата посочва, че обясненията от досъдебната фаза следва да се изключат от доказателствения материал, доколкото никой не го е предупредил, че тези обяснения ще се ползват пред съда; както и че след това се е отказал от тях. Тези доводи не са основателни. Такова предупреждение не е нужно, доколкото е напълно очевидно, че обясненията в отговор на обвинението, в което едно лице е привлечено, се дават именно за да се ползват от разследващия орган и прокурора при достигане на извод дали следва да се внесе обв.акт или не; а оттук е очевидно, че те може да се ползват в подкрепа на евентуално внесения обв.акт. Законодателят е предвидил значително участие на адвокат при даване на обяснения, за да бъдат прочетени обясненията – което отново е гаранция, че обвиняемият е съзнавал всички последици за него от обясненията му, вкл и това, че те може да се вземат предвид от разследващите органи, прокурора и съда. При все това – отново следва да се посочи – в конкретния случая обв.Т. е бил лишен от правото си да бъде защитаван от адвокат, доколкото му е било отказано да бъде защитаван от избран от него адвокат и му е бил наложен друг, който не е осъществил никаква правна помощ. И именно липсата на адвокат е пречка за взимане предвид на прочетените обяснения – но не и липсата на изрично уведомяване, че те може да се ползват от съда.

Защитата се позовава на Решение № 200 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 516/2012 г., III н. о., НК. То е неотносимо, доколкото се отнася до друга фактическа обстановка – а именно даване на обяснения при определени условия, при които бъдещото им прочитане по чл.279 НПК е невъзможно; последваща промяна на закона, при която това прочитане става вече възможно. В този случай несъмнено обясненията не може да се вземат предвид – но по настоящето дело правният режим за прочитане на обяснения не се е променял.

 

Относно възможността да се ползват като доказателство материалите, събрани при експлоатация на СРС.

В съдебно заседание от 20.04.2021 г (л.718 гръб долу, л.719) страните заявиха, че не желаят да се изслушат ВДС от СРС. Предвид естеството на зададения въпрос от съда тяхното становище следва да се тълкува така: не оспорват коректността при писменото словесно възпроизвеждане на устната информация, закрепена със СРС. Респективно всички материали, събрани със СРС, бяха формално приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, без записите да бъдат възпроизведени и сравнени с писмените ВДС.

Настоящата съдебна инстанция напълно се присъединява към становището на страните. Няма основание да се подложи на съмнение коректността на този технически елемент – съответствието на писмения текст със съответните аудиозаписи.

При все това съдът приема, че при даване на разрешение за ползване на СРС е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви. Съдът достигна до този извод, след като проучи мотивите в исканията за ползване на СРС и съответните разрешения.

 

Хронологията е както следва:

На 29.09.2016 г е направено искане от СпПр за прилагане на СРС спрямо  Ж.М., което е осем страници (том 1 ВДС). В него се излага подробна фактология. Дадено е разрешение същия ден, под формата на една страница – Разпореждане по н.ч.д. № С-2168/16

На същата дата е направено искане от СпПр за прилагане на СРС спрямо А.А., което е единадесет страници (том 2 ВДС). В него се излага подробна фактология. Дадено е разрешение същия ден, под формата на една страница – Разпореждане по н.ч.д. № С-2170/16. След това е направено второ искане, от 29.11.2016 г, за продължаване на ползването на СРС. То е девет страници и отново е мотивирано. Дадено е разрешение отново същия ден, от една страница, Разпореждане по нчд № С-2691/16.

На същата дата, 29.09.2016 г, направено съответно искане спрямо Г.Т. (том 3 ВДС). Искането е от десет страници, подробно мотивирано. Същият ден е дадено исканото разрешение – отново една страница, Разпореждане по нчд № С-2172/16. Впоследствие, на 29.11.2016 г е направено искане за продължаване на използването на СРС. То е от единадесет страници, подробно мотивирано. Отговорът му е Разпореждане от същия ден, по нчд № С-2693/16, отново от една страница.

На 29.09.2016 г СпПр е направила  искане за ползване на СРС срещу Д.Й. (том 6 ВДС). То е от седем страници, като се излага подробна фактическа обстановка. Дадено е разрешение същия ден, с Разпореждане по С-2171/16, от една страница. На 29.11.2016 г е поискано продължение. Искането е от осем страници, мотивирани. Разрешението е дадено на следващия ден, с Разпореждане по нчд С-2688/16, от една страница.

На същата дата, 29.09.2016 г, СпПр е направила искане за ползване на СРС срещу Г.Р.. То е от осем страници, мотивирано (том 8 ВДС). Същият ден е дадено разрешение, Разпореждане по нчд С-2173/16, от една страница. На 29.11.2016 г е поискано продължение, от шест страници. То е дадено на следващия ден, отново една страница, Разпореждане по нчд С-2692/16.

На същата тази дата, 29.09.2016 г, е направено искане за ползване на СРС и спрямо И.А. (том 9 ВДС). Искането е от осем страници, мотивирано. Това разрешение е дадено същия ден, Разпореждане по нчд № С-2169/16, една страница. На 29.11.2016 г отново е направено искане за продължаване, от седем страници, мотивирано. Разрешението е дадено на следващия ден, една страница, Разпореждане по нчд № С-2687/16.

На 29.11.2016 г, е направено искане за ползване на СРС спрямо Д.К. (том 4 ВДС). То е седем страници, мотивирано. Отговорът на СпНС е Разпореждане от същата дата, една страница, по нчд С-2690/16, постановено на следващия ден.

Отново на 29.11.2016 г е направено искане за ползване на СРС срещу Веселин А.. То е от седем страници (том 5 ВДС). Положителен отговор е даден с Разпореждане от следващия ден, по нчд С-2694/16, една страница.

На 29.11.2016 г е направено искане за експлоатация на СРС срещу М.И. (том 7 ВДС). То е от седем страници, мотивирано. Разрешението е дадено на следващия ден, Разпореждане по нчд С-2698/16, една страница.

---

Следователно СпПр е правила на две дати искания за ползване на СРС – на 29.09.2016 г – шест искания и на 29.11.2016 г, за продължаване на пет от тях и нови три искания. Или има девет първоначални искания и пет искания за продължаване на експлоатация на СРС. Налице са 14 искания и 14 уважителни съдебни акта.

При сравнение на исканията за ползване на СРС и съответните  разрешение се установява следното: Докато мотивите на исканията са различни и подробни, мотивите на разрешенията са едни и същи, вкл и относно тяхната краткост.

И по-конкретно, в искането за първоначално ползване на СРС и за продължаването му за всяко едно лице се посочват различни фактически обстоятелства, относими към него самото. Излагат се доводи за евентуалната му съпричастност към разследваната престъпна дейност. Излагат се доводи за съществените затруднения тези доказателства да бъдат събрани без СРС.

 При искането за продължаване на ползването на СРС се посочва допълнително какво е установено и какво се очаква да бъде установено, при продължаване на подслушването.

Обратното – исканията за разрешаване на експлоатацията на СРС са еднотипни. Съдържанието им освен кратко, от една страница, също така е едно и също. Налице е пълно съвпадение на текстовете на петнадесетте съдебни акта

Един и същи текст фигурира като мотив на съдебното разрешение – и той е следният:

„Мариета Н., заместник –председател на СпНС, изрично оправомощен от Председателя на (първи ред)

 съда, съгласно чл.174,ал.3 от НПК,намирам, че са налице законовите предпоставки за разрешаване (втори ред)

прилагането на СРС.Искането на органа по чл.13 от ЗСРС е изготвено в кръга на неговата (трети ред)

компетентност.Налице са достатъчно данни за престъпление от изброените с чл.172 ал.2 НПК, респ. чл. 3, (четвърти ред)

ал.1 от ЗСРС и то е подсъдно на СпНС.Налице са предпоставките на чл.12 ЗСРС и тези по чл.21 ЗСРС, респ. (пети ред)

 чл. 175 ал.3- ал.4 НПК.С оглед субсидиарното прилагане на СРС и нормата на чл.172 ал.2 НПК са (шести ред)

 изложени аргументи за невъзможност необходимите данни да бъдат събрани по друг начин, поради което и (седми ред)

 на основание чл.15 ал.1 ЗСРС: (осми ред)“

Оригиналният правопис е запазен. Този текст се повтаря и в 14-те съдебни акта. А именно се наблюдават пунктуационни грешки - излишно поставен интервал или липса на интервал след запетая или след точка:

 

„…заместник –председател…“ – първи ред;

„…чл.174,ал.3 от НПК,намирам….“ – втори ред;

 „….чл.175 ал.3- ал.4….“ – шести ред;

 

Не се коментира липса на интервал след точката в края на изречението – това, очевидно, е постоянен начин на изписване. Коментират се тези четири пунктуационни грешки, които са случайно допуснати.

Относно тирето (първи и шести ред) – очевидно е, че авторът на текста не счита, че интервал трябва да има само преди или само след тирето; налице е случайна грешка, при което при „…заместник –председател…“ – първи ред интервалът е преди тирето, респективно при „….чл.175 ал.3- ал.4….“ – шести ред, интервалът е след тирето.

Относно липсата на интервал в числовата правна квалификация - „…чл.174,ал.3 от НПК….“, втори ред. Отново се касае за случайна грешка, доколкото в останалите случаи има такъв интервал – „….чл.172 ал.2 НПК….“ (четвърти ред), „...чл.175 ал.3….“ (шести ред), „…чл.15 ал.1 ЗСРС.“ (осми ред). Следователно на втория ред липсата на интервал се дължи на случайна грешка.

Относно липсата на интервал след запетаята в „… НПК,намирам….“ – втори ред. В останалите случаи след запетая се поставя интервал: „…Н., заместник….“ (първи ред), „…СпНС, изрично….“ (първи ред), „….съда, съгласно…“ втори ред, „…НПК, респ…“ (четвърти ред), „…НПК, са…“ (шести ред), „…начин, поради…“ (          седми ред). Следователно на втория ред отново липсата на интервал след запетаята се дължи на случайна грешка, а не на трайно установен начин на писане.

 

И това се наблюдава и в 14-те съдебни разрешения, по абсолютно еднотипен начин. Във всички тях няма никаква разлика.

 

Отново няма никаква разлика между първоначалното даване на разрешение и разрешението за продължаване на срока на вече даденото разрешение.

 

Разлики, доколкото има, са от две категории – технически и „други“.

Техническите разлики се отнасят до номерацията и датата на искането; номера и датата на завеждане на акта в регистрите; номера на делото. Те са неизбежен резултат от деловодното оформяне на съдебния акт и нямат отношение към формирането на волеизявлението на съда.

„Другите“ разлики се отнасят до начина на изпъление на текста – наличие на ръкописен текст.  А именно текстът е напечатан, като в някои от съдебните актове е оставено празно място и съответната дата е дописана ръкописно.

Така в Разпореждане по нчд № 2168/16, в Разпореждане по нчд № 2169/16, в Разпореждане по нчд № 2170/16, Разпореждане по нчд № 2171/16, в Разпореждане по нчд № 2173/16 и в Разпореждане по нчд № 2172/16 е дописана ръкописно началната дата на ползване на СРС – считано от „05.10.“, като е напечатана годината – „2016 г“.

Така в Разпореждане по нчд № 2692/16 е дописан ръкописно срокът за ползване на СРС – „2 (два) месеца“, а в Разпореждане по нчд № 2693/16 и Разпореждане по н.ч.д. № 2691/16  е дописан ръкописно срокът за ползване на СРС – „9 (девет) дни“ (било е направено искане за такива периоди).

 

Следва изводът, че вместо да бъде изготвен съдебен акт, в отговор на направенето искане, е ползвана една предварително изготвена бланка, с предварително изготвен текст, чието съдържание не търпи промяна (дори и отстраняване на пунктуационните грешки). При направено искане за даване на разрешение на СРС съдията не изготвя акта си, а дава съответно нареждане на деловодителя, който му поставя регистрационен номер, разпечатва бланката и я представя на съдията за подпис (а в някои случаи и за ръкописно попълване на дати).

Този извод се базира на следните обстоятелства.

На първо място това е начинът, по който е конструиран текстът. Той е очевидно различен от обичайния начин за оформяне на съдебен акт по наказателните частни дела, с които се дава разрешение на прокурора да извърши действия по разследването (чл.159а, чл.161, чл. 164, чл.165 НПК). Тази разлика е посочване в текста на съдебния акт на регистрационния номер на този съдебен акт.

Това посочване е обективно невъзможно – защото първо съдът съставя съдебния акт и след това деловодителят го въвежда в деловодните книги, като му дава определен номер. Поради това е и трайна практиката номерата на съдебните актове (присъди или определения) да се поставят допълнително, след изготвянето им. Не е възможно още към момента на изготвянето на съдебния акт съответният съдия да знае какъв регистрационен номер ще бъде определен на този акт. Това е така, доколкото тези регистрационни номера отбелязват поредността на вписването на актовете в съответната деловодна книга, а не отбелязват момента на постановяването им. А вписването зависи от деловодителя – а не от съдията.

Това посочване на регистрационните номера в момента на съставянето на акта от съдията е невъзможно и предвид различното местоположение на съдията и съответните деловодни книги. А именно тези книги се намират в деловодство „Класифицирана информация“ и не може да го напускат; същевременно съдията се намира в своя кабинет.

Поради това единственото възможно обяснение за наличие на напечатан регистрационен номер в текста на акта е съставянето на целия акт от съответния деловодител от „Класифицирана информация“. Този деловодител разполага със съответната деловодна книга и в момента на попълване на готовата бланка вписва в нея поредния номер на разрешението за ползване на СРС и отразява в тази деловодна книга съответния номер на акта. Това е причината този регистрационен номер да бъде напечатан като част от текста, а не допълнително добавен след това, както е при всички други съдебни актове, които получават допълнително регистрационно отбелязване и номериране.

Допълнително доказателство за това е двойното посочване на регистрационния  номер – в началото и в края на акта, както и отбелязване на броя екземпляри и тяхното предназначение. Това също така са чисто деловодни и технически отбелязвания. Обстоятелството, че те са част от самия напечатан текст на съдебния акт, а не допълнително поставени, след неговото съставяне, също така сочи, че този съдебен акт е съставен и разпечатан от деловодителя.

На второ място изводът, че действителният автор на тези съдебни разрешения е съдебният деловодител, а не посоченият в тях съдия, е идентичността на всички текстове, като дори пунктуационните грешки остават неизменни. Единственото възможно обяснение е дадено предварително нареждане към този деловодител да разпечатва предварително съставения текст за даване на разрешение. Поради това този текст е най-общ и бланкетен, без никаква индивидуализация. Съдебният деловодител е натоварен само с попълване на името на съответния съдия, поставяне на регистрационния номер и попълване на срока на използване. Той няма правомощието да внася изменения в текста на разрешението, вкл и да поправи очевидните пунктуационни грешки.

На трето място не би могло да се приеме, че автор на текста е съдията, който е дал нареждане на деловодителя да го разпечатва при всяко уважено искане за ползване на СРС. Това е така предвид несъгласуването на „оправомощен“ с името на съдията (първи ред). Текстът е следният:

„Мариета Н., заместник –председател на СпНС, изрично оправомощен от Председателя на…“.

Съобразно граматическите правила, „заместник –председател“ е вметната част, която пояснава подлога „Мариета Н.“. Респективно „оправомощен“ е пасивно причастие, което отново се отнася до подлога, „Мариета Н.“. То не се отнася до тази вметната част. Поради което следва да се съгласува с подлога и да бъде в женски род – „оправомощена“, а не към вметната част и да е в мъжки род.

От правна страна се достига до същия извод. Оправомощава се определено лице, което заема длъжността заместник-председател, а не длъжността заместник-председател, без значение кое лице ще я заема сега или в бъдеще – така чл.174 ал.1 НПК и чл.15 ал.2 ЗСРС. Всяко едно оправомощаване се отнася до конкретно лице. Не е възможно да се оправомощи общо и абстрактно заместник-председателя. В действителност именно по това оправомощаването се различава от предвидени в закона правомощия на определена длъжност; само в този случай всяко лице, което заеме длъжността, получава автоматично тези правомощия. Оправомощаването е лично, спрямо човека, а не общо и абстрактно, спрямо длъжността.

При това положение следва изводът, че този текст е създаден в един предходен момент, когато в СпНС е имало само един заместник-председател, от мъжки пол. Към този момент текстът е бил коректен, граматически и юридически (поне относно рода на причастието „оправомощен“). След това е съдия Н. е била избрана за заместник-председател на съда, респективно оправомощена. Тя е започнала да издава разрешения за ползване на СРС, ползвайки старата бланка, без да внесе такова очевидно и нужно изменение, като съгласуването в женски род.

Несъмнено тя е изразила съгласие с този текст, след като го подписва (14 пъти по настоящето дело), но все пак не го е създала. Ако го беше създала, то напълно естествено и автоматично щеше да говори за себе си в женски род, а не в мъжки (евентуално би отстранила и другите граматични грешки).

На четвърто място прави силно впечатление, че в някои от актовете, девет от четиринадесетте, част от текста е попълнен ръкописно – а именно относно  периода на използване на СРС (в шест от актовете) и началната дата (три от актовете). Единственото възможно обяснение е необходимост от съгласуване на този период със съдията, който ще подпише разрешението. Поради което то се издава с оставено празно място, като след това съответният срок (брой месеци или начална дата) се поставя от съдията ръкописно. Ако целият акт е бил издаден от съдията, то този съдия е щял още в момента на съставянето му да вземе съответното решение и да впише в акта този срок. Тогава нямаше да се налага допълнително ръкописно вписване. Очевидно, при останалите пет акта, в които тези срокове са напечатани, това съгласуване е станало още преди разпечатването на актовете.

Следователно, единственият възможен извод е, че процесните разрешения за ползване на СРС са съставени от съдебния деловодител, който е вписал в тях регистрационният номер и в повечето случаи срока на ползване на СРС, указан от съдията; ако съдията към този момент не е дала указание в тази насока, при  подписването им тя попълва този срок.

---

Този порок влече след себе си и друг, много по-сериозен – а именно липса на мотиви.

На първо място не се посочва дори името на лицето, спрямо което се иска експлоатация на СРС. Не се посочва и коя от хипотезите на чл.12 ЗСРС е приложима спрямо това лице.

На второ място не се посочва наименованието на органа, който е направил искането – а само общо, че е направено от компетентен орган. Не се посочва каквато и да е информация от искането.

На трето място не се посочва и за кое престъпление се дава разрешение за експлоатация на СРС – а само че то е сред изброените в закона и е подсъдно на СпНС.

На четвърто място не се излагат мотиви за срока на даваното разрешение за ползване на СРС – като само се посочва, че са налице предпоставките по чл.21 ЗСРС. В действителност чл.21 ЗСРС регулира три различни срока, както за първоначално, така и за последващо ползване на СРС, в зависимост от хипотезите, съобразно които се прилагат СРС.

На пето място разрешенията за продължаване на експлоатацията на СРС по нищо не се отличават тези за първоначално разрешаване на СРС (съобразно чл. 21 ал.3 ЗСРС искането за продължаване следва да съдържа доклад за постигнатите до този момент резултати, като това е индиция, че тази допълнителна информация следва да бъде взета предвид и обсъдена при преценката дали това искане за уважаване да се уважи или не).

На шесто място общо е посочено, че в искането са изложени аргументи за невъзможност „необходимите данни да бъдат събрани по друг начин“. Това е прието за достатъчно – като дори не е посочено дали съответния съдия подкрепя тези аргументи или не, както и въз основа на какви мотиви.

Т.е. тези разрешения са общи, бланкетни и формални. Те са напълно лишени от мотиви. Твърдението, че са налице законовите предпоставки, които са посочени най-общо, без да се конкретизират фактите, към които те се прилагат, е равнозначно на пълна липса на мотиви.

 

 

Относно причината за съставянето на разрешенията за използване на СРС по този начин

Този начин на съставяне на разрешенията е обусловен от правната традиция.

Първият ЗСРС е от 1994 г, който в чл. 7 ал.4[8] е поставял изискването искането за ползване на СРС да бъде мотивирано; такова изискване спрямо разрешението не се е поставяло. Същевременно съдебното произнасяне е било дължимо „незабавно“. Така се оказва, че Председателят на съответния съд се запознава с мотивираното искане, преценява дали да го уважи, като се произнася със съдебен акт, който не е следвало да бъде мотивиран. Това произнасяне е „незабавно“. Комбинацията от изискването за незабавност и липса на задължение за мотивиране е породила практиката искането за ползване на СРС да е придружено и с проект за съдебен акт – а именно Разпореждане, с което това искане се уважава. Доколкото липсвало задължение за мотивиране, в това Разпореждане само се посочвала относимата правна норма. Това е било достатъчно, за да обуслови законосъобразност на съдебното разрешение.

Така се е утвърдила на първо място практиката съдебният акт (разрешение за ползване на СРС) да се изготвя предварително от органа, който прави искането – т.е. от орган на изпълнителната власт (Министерството на вътрешните  работи или Министерството на отбраната). Поради това  разрешение имало белезите и реквизитите на типичен акт, издаден от орган на МВР – а именно посочване на регистрационния номер на акт в горната лява част на документа; посочване на изготвянето и отпечатването, вкл и брой екземпляри и техните адресати в долната лява част на документа. Този акт е получил административно наименование „Разрешение“, а не съдебно – „Разпореждане“ или „Определение“[9]. Именно поради изготвянето на този съдебен акт от органите на МВР в него било вписано името на Председателя на съда. Поради което, ако съобразно разпределението на задълженията самото разрешение е било давано от заместник председателя на съда, последният е зачертавал чуждото име и е вписвал своето име.

Също така се е утвърдила на  второ място практиката за немотивирано съдебно разрешение. Важно е било искането – поради което и то е било мотивирано с подробно посочване на фактите и приложимото право. Самото разрешение, след като е дадено, вече не подлежи на допълнителен  контрол; поради което и не е било мотивирано. При все това, за да се спазят формалните изисквания за съдържание на съдебен акт, най-общо се е посочвало, че са спазени законовите изисквания. Отначало това е било само позоваване на числовата норма на закона, след това и цитиране или преразказ на съдържанието ѝ.

По този начин, при действието на стария ЗСРС, се е утвърдила практиката съдията да се подписва под немотивирано съдебно  разрешение, изготвено от трето лице, представено му заедно с искането за ползване на СРС.

---

През 1997 г е приет новия ЗСРС, актуален и в момента. В своите основни положения той е същият – а именно искането следва да е мотивирано, а за разрешението такова изискване не се поставя[10]; отново съдът следва да се произнася незабавно; актът му не подлежи на последващ контрол. Поради което и вече утвърдената практика е продължила.

С ДВ бр.109/2008 г се въвежда изискването Председателят на съда да мотивира своето разрешение[11]. Старата практика е продължила. Отново разрешенията се изготвяли от МВР, но все пак в тях вече се вписвало, че са изготвени от съответния съд.

С ДВ бр.70/13 са създадени условия за действително мотивиране на съдебния акт – а именно Председателят вече има право да се запознае с материалите по делото и вече не е задължен да се произнесе незабавно[12]. При все това старата практика за немотивиране на съдебния акт е продължила. Новосъздаденият СпНС, обаче, е въвел тази практика частично – а именно съдебните деловодители, а не органите на МВР, започнали да изготвят съдебните разрешения; за тази цел ползвали утвърдената бланка на МВР за съдебно разрешение.

Към този момент са били  създадени максималните условия съдията да се запознае с материалите по делото и да постанови мотивиран съдебен акт (ако желае) – а именно можел е да поиска материалите по делото и не е имало  срок за произнасяне.

Впоследствие тези условия са ограничени. С ДВ бр.42/15 вече задължително материалите по делото се представят на съдията, но той е следвало да се произнесе в срок от 72 часа. С ДВ бр.103/16 този срок относно определени престъпления е намален на 24 часа, а с ДВ бр. 63/17 общият срок е намален на 48 часа.

При все това е продължена практиката съдебното разрешение да се издава от деловодителя; да има реквизитите на адм.акт от МВР; да бъде немотивирано.

Промените в съдържанието му са насочени към цитиране или преразказ на законовите условия за издаването, но не и към действително мотивиране.

 

Последици за законосъобразността на дадените разрешения за ползване на СРС

Поради това следва да се постави на обсъждане въпросът дали е законосъобразно съдебният акт по даване на разрешение за ползване на СРС да представлява  една най-обща бланка, лишена от всякаква индивидуализация (с изключение на регистрационен номер и срок на ползване на СРС), като този акт се съставя от съдебния деловодител и се подписва от съдията (председател или заместник председател на съда). Тези две особености на разрешенията за експлоатация на СРС са свързани – а именно те съзнателно са били съставени като бланки, лишени от индивидуализация, за да бъдат серийно разпечатвани от деловодителите и само подписвани от съдията; само при затруднения относно срока на експлоатацията на СРС съдията взима индивидуално решение – в който случай този срок се посочва ръкописно.

 

Относно това дали е законосъобразно деловодителят да съставя разрешението за ползване на СРС.

Най-напред следва да се посочи, че това разрешение е съдебен акт. Поради което е нормално да се очаква, че то е съставено от съдия, а не от друг служител в съда. Това изискване е засилено предвид изключителната компетентност на председателя и заместник председателите на СпНС да се произнасят по този вид актове.

Същевременно няма пречка в тази си дейност те да бъдат подпомогнати от съдебни помощници по чл. 11 ПАС; последните имат правомощието да изготвят проект за съдебен акт (чл.12 т.2 ПАС), който, ако бъде одобрен напълно, може да бъде подписан от съдията без корекции.

В случая, обаче, не се касае за съдебни помощници, а за съдебен деловодител по чл. 8 ПАС. Същевременно е несъмнено, че съдебният деловодител има различни задължения, различни от това да изготвя проекти за съдебни актове. Нормата на чл. 8 ал.4 ПАС посочва възможност на административния ръководител да възложи на съдебния деловодител и други дейности; при все това тя не може да се тълкува като възлагане на дейността по изготвяне на съдебни актове. Това би било заобикаляне на изискванията на закона, доколкото фактически деловодителя ще изпълнява функциите на съдебния помощник, без да отговаря на законовите изисквания за образование и назначаване.

Отделно от това – и най-важното – в случая не се касае за подпомагане, а за пълно заместване. Подпомагане е налице, ако съдебният помощник проучи делото и състави проект за съдебен акт, който отговаря на индивидуалните му особености; пълно заместване е налице, когато съдебният помощник състави акта, а съдията го подпише без какъвто и да е контрол. В случая специално е създадено бланково разрешение за използване на СРС, така че необходимостта от индивидуална преценка за всяко отделно искане е напълно преодоляна. Така дейността по съставяне на съдебните актове по даване на разрешение за ползване на СРС е прехвърлена изцяло на съдебните деловодители.

Поради което следва изводът, че процесните разрешения за ползване на СРС, независимо че са подписани от заместник председател на СпНС, в действителност са издадени от съдебните деловодители към този съд. Това води до извода, че са издадени от некомпетентен орган.

---

Самата процедура по издаване на СРС е тайна, предвид естеството си. Не може да има сигурни сведения за точния характер на отношенията между заместник председателя от една страна и деловодителите от друга страна. И по-конкретно дали съдиите дават нареждане на деловодителите да съставят съдебния акт или деловодителите взимат това решение и представят този съдебен акт за подпис; тази втора хипотеза звучи абсурдно. При всяко положение, обаче, е несъмнено, че именно деловодителите съставят тези съдебни актове и ги представят за подпис.

Така се оказва, че съдебният акт по даване на разрешение за експлоатация на СРС е устно нареждане от съдията до деловодителя за изготвяне на съответното бланково разрешение.

Не следва да се поставя под съмнение едно евентуално пълно, добросъвестно и изчерпателно запознаване с всички материали по делото и дори до достигане на едно пространно мотивирано становище за уважаване на искането за експлоатация на СРС. Важното е, обаче, че това становище не е изявено в писмена форма. Вместо то да бъде обективирано в съответния писмен съдебен акт, чрез надлежното му мотивиране, то е останало напълно скрито и не е част от материалите по делото. Вместо това евентуално мотивирано становище, взето от съдията (заместник председател на СпНС) да бъде обективирано в съответния писмен акт, се дава нареждане към деловодителя да изготви бланково разрешение. А точно това бланково разрешение е единственият акт, който може да се вземе предвид при преценка дали съдебното разрешение за ползване на СРС отговаря на законовите изисквания. Отрицателният отговор се налага като несъмнен.

 

Относно това дали е законосъобразен бланкетният съдебен акт (липса на мотиви).

Този въпрос се повдига с известна доза условност – доколкото може поначало издаденият от съдебния деловодител акт да бъде наречен съдебен акт.

Несъмнена е практиката определени съдебни актове от технически характер да се изготвят от съдебните деловодители и да се представят само за подпис на съдията – например отговор на запитване кои са подсъдимите за делото, кога то е насрочено и др. В тези случаи изявлението е само удостоверително.

Също така е несъмнено, че такава практика не съществува относно онези актове, които обективират властнически правомощия на съдията – а именно той следва да обсъди определени обстоятелства и относимите към тях правни норми, като вземе решение, засягащо в голяма степен правната сфера на определени правни субекти. В тези случаи помощта на съдебния деловодител е изключена.

Несъмнени са нормите на закона, които по безусловен начин изискват съдебните актове, с които се дава разрешение за експлоатиране на СРС, да се мотивират – а именно чл. 174 ал.4 вр ал.3 НПК и чл. 15 ал.2 ЗСРС.

Повдига се въпросът дали бланкетните мотиви са достатъчни мотиви. По-горе подробно бе описано и дори цитирано съдържанието на съдебните разрешения за експлоатация на СРС – всички те са еднакви, като мотивите им са позоваване на законови текстове.

Решението на КС

Въпросът за мотивиране на съдебните актове е централен за Решение № 7/30.06.2020 г на КС, к.д. № 11/19, тълкуващ чл.121 ал.4 КРБ. Доколкото в чл.15 ал.1 ЗСРС изрично е посочено, че разрешението за използване на СРС следва да бъде мотивирано, вниманието следва да се спре само относно това какво е съдържанието на това изискване и какви са последиците поради липса на мотиви.

КС посочва правно-общественото значение на мотивирането на съдебния акт: законосъобразност[13], обществено доверие[14], защита правата на засегнатото лице[15]. Достига до извод, че „конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове … произтича от необходимостта да се осигури демократичната легитимност на съдилищата… , схващана като публично зачитане на авторитета и доверие на гражданите към властта в държавата, самоопределяща се като „правова”.

КС достига до извода, че изискването за мотивиране на актове се отнася до всички актове, а не само до тези по същество. Както посочва, актовете с процесуално значение „обективират произнасяне по редица процесуални въпроси, засягащи правата и интересите на страните, поради което от гледна точка на основния закон е необхоД.да са известни правните съображения на съда за тяхното постановяване. Това не включва изискване във всички случаи да се излагат подробни мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, доколкото този формален подход не винаги е необходим за постигане на изискването за яснота и известност на причините за издаване на акта“.

Част от доводите на КС са пряко свързани с нормата на чл.15 ал.1 ЗСРС, която поставя като изискване за мотивиране на акта, но без да уточнява естеството на това мотивиране: „Конституционно допустимо е и законодателят, отчитайки особеностите на съответния вид съдопроизводство, да установи общо, бланкетно изискване за мотивиране на определени съдебни актове, като предостави на правоприложителя в лицето на съда изпълването му с определено съдържание така, че да се изпълни изискването на основния закон за яснота и известност относно поставените в основата на акта съображения.“

Следователно критерият е следният: „яснота и известност“ защо е взето съответното решение[16].

 Относно неспазване на конституционното изискване за мотивиране на съдебния акт КС се въздържа да наложи общ критерий относно последиците върху правното значение на този акт, като предоставя тази компетентност на законодателя[17]. При все това този порок е определен като „конституционно нетърпим“, поради което следва да бъде отстранен[18].

Следователно КС препраща към уредбата на НПК относно последиците на липсата на надлежни мотиви. Единственото задължително указание е, че този порок не може да бъде игнориран. Той следва да бъде взет предвид, като КС не се ангажира с последиците от липсата на мотиви – било последващо мотивиране и запазване правното действие на акта; било отричане на това правно действие.

НПК възлага на Председателя на съда, респективно на изрично упълномощен зам.председател, изключителната компетентност да се произнася по искането за ползване на СРС. И по-конкретно съдът, разглеждащ делото по същество, не може да изземва тази компетентност. Също така НПК поначало не познава института на връщане на делото на същия съдия, който е допуснал процесуалното нарушение „липса на мотиви“, за да състави или допълни тези мотиви.

Следователно НПК не позволява порокът в мотивирането на разрешението на СРС да бъде отстранен с бъдещи процесуални действия, така че това разрешение да запази своите правни последици.

 

Практика на ВКС

Съобразно трайната практика на ВКС, липсата на ясни и конкретни мотиви, относими към разглежданото дело, се приравнява на липса на мотиви по чл. 348 ал.3 т.2 НПК. Но това правно разрешение се отнася до акта по същество (присъдата), като в случая се касае за даване на съдебно разрешение за експлоатация на СРС. Абсолютно несъмнено е, че в този случай завишените изисквания за мотивиране на присъдата не може автоматично да се приложат. Въпросът е все пак какъв е онзи минимален праг на мотивиране, под който ще се приеме, че е налице липса на мотиви. И по-конкретно дали общите, бланкови мотиви, т.нар. „мотиви-щампи“, които без каквато и да е промяна се използват в голям брой актове, все пак надвишават този праг.

Следва да се посочи

ТР № 1/09 по н.д № 1/08 на ВКС, което, макар и да касае друг въпрос (чл.371 НПК), все пак излага определени аргументи във  връзка със задължението за мотивиране в случаите, когато е възможно изискванията за мотивиране да бъдат занижени. Така в т.1.2. се посочва: “Съдът винаги следва да мотивира своите актове. Това задължение произтича от чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България и от предписанията на чл. 34 НПК. То е и условие за провеждане на справедлив съдебен процес, съгласно чл. 6 от КЧЗПОС…. Същевременно последиците от немотивиране на отделните видове актове на съда са различни по своя характер. Безспорно, липсата на съображения в съдебния акт (присъда или решение), с които се решават въпроси по съществото на наказателното дело (съставомерност, авторство, вина, правна квалификация и наказателна отговорност) винаги представлява абсолютно процесуално нарушение, обосноваващо неговата отмяна. Когато обаче се отнася за разпореждане или определение, с което се третират въпроси по движението на делото, липсата на мотиви не е порок от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, освен ако не е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.“.

В случая е  несъмнено, че съдебните разрешения за експлоатация на СРС не са такива, които се отнасят само до движение по делото. Напротив, те засягат в една значителна степен правата на гражданите. Това засягане е най-малкото в две измерения – правото на личен живот и правото на справедлив наказателен процес. Поради което и липсата на ясни и конкретни мотиви, пряко относими към разглеждания случай, представлява съществено процесуално нарушение.

Както бе посочено по-горе, възможно е съответния съдия (председател или заместник председател) да е формирал такива ясни и конкретни мотиви. Но след като не ги е отразил в съдебен акт, тези мислени мотиви нямат правно значение. Такова правно значение има писмения съдебен акт, в който се намират само бланковите, щамповани мотиви.

Поради което следва изводът, че всички съдебни разрешения, налични по делото, страдат от порока „липса на мотиви“, което води до извода, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването им.  Оттук следва и изводът, че събраните въз основа на тези разрешения доказателства не може да се ползват от съда.

 

Практика на СГС

В този смисъл е и  НОХД №С-67/2015г. по описа на СГС, НО, 1 състав, съдия Даниела Б.: „Вярно е, че разрешенията за използване на СРС са издадени от компетентен съд по чл.15, ал.1 ЗСРС /в редакцията към датата на деянието/ и същите касаят максимално разрешения срок за използване на СРС, но същите не са мотивирани и за настоящия съд е невъзможно да прецени, какви са мотивите на този съд при издаване на разрешенията, както и да се прецени дали тези разрешения са издадени именно за посочените в исканията на заявителя престъпления, предвид липсата на тяхното посочване в същите. Още по недопустимо е подходил компетентния съд, който е издал и разрешението за продължение за използване на специално разузнавателно средство, като е пренебрегнал разпоредбата на чл.21, ал.3 ЗСРС, т.к. от съдържанието на искането-продължение не се установява какви резултати са получени до момента от заявителя от разрешеното му вече използване на специално разузнавателно средство, като същите следва да са посочени пълно и изчерпателно. Посоченото в искането-продължение, че придобитите данни се обработват и анализират от заявителя не е достатъчно да запълни смисъла, който е заложен от законодателя в разпоредбата на чл.21, ал.3 ЗСРС. Така констатираните от настоящия съд незаконосъобразни действия осъществени по събиране на доказателства срещу подсъдимия Р., чрез използване на извънредния доказателствен способ – използване на специално разузнавателно средство, водят до извода за тяхното игнориране от доказателствената съвкупност и не позволяват резултатите от тях да бъдат ценени като годен доказателствен материал“.

 

Изводи

При това положение се налага изводът, че информацията, събрана в резултат на ползваните по делото СРС не може да бъде ползва като източник на доказателствени сведения. Тези СРС са ползвани незаконосъобразно, поради липсата на надлежен съдебен акт за тяхното разрешаване.

Наличните документи, озаглавени „Разпореждане“ в действителност са били издадени от трети лица и представени на съдията за подпис; това отрича качеството им на съдебен акт.

Тези Разпореждания фактически не са мотивирани, доколкото не е изпълнено изискването, формулирано в Решение № 7/20 на КС за яснота и известност защо е било взето това решение. Вместо това само е посочена относимата правна норма. Съобразно НПК няма правна възможност за отстраняване на този недостатък от решаващия съд.

Следователно формалното произнасяне на органа по чл.15, ал.1 ЗСРС не може да бъде достатъчно условие за законосъобразност на експлоатираните СРС и доказателствената годност на ВДС. Противното становище би означавало един незаконосъобразен, немотивиран акт на органа по чл.15, ал.1 ЗСРС винаги да бъде валидиран с постановяване на присъдата; дължимия контрол върху неговата законосъобразност да се ограничи само до констатацията за вписано длъжностно качество на лицето, посочено като издател – като се игнорира дали този акт разкрива негова воля (или чужда воля, с който лицето, посочено като издател, само се е съгласило, като е подписало документа) и се игнорира изискването за мотивиране, уточнено от КС в Решение 7/20.

 

Съдебна практика на Съда по ЕКЧП

Проблемът, свързан с особеностите на мотивиране на съдебните разрешения за експлоатация на СРС, може да се постави и от гледна точка на практиката на Съда по ЕКЧП. Това е наложително предвид наличието на едно решение, което е удивително сходно с обстоятелствата по настоящето дело. Това решение е Dragojević v. Croatia 68955/11.

Фактите по случая: полицията и Бюрото за противодействие на корупцията и организираната престъпност предприемат разследване за трафик на наркотици с кораби, осъществяван от Латинска Америка към Европа. По тяхно искане от 23.03.2007 г съдът дава разрешение за подслушване на телефона на Dragojević и за тайно наблюдение. Мотивите на съда за даване на разрешението са следните: посочва какво искане е направено и въз основа на коя правна норма, спрямо кое лице;  посочва, че искането се основава на полицейски доклад от 02.03.2007 г, относим към тайното наблюдение спрямо трети лица, от който може да се предположи, че и Dragojević е замесен в извършването на деянията; след това съдът посочва, че счита искането за основателно, доколкото разследването не може да се бъда осъществено с други средства, като употребата на исканите мерки спрямо Dragojević е необхоД.за задоволителното приключване на разследването, като се вземе предвид че има достатъчно основания да се подозира, че той също така е бил замесен в извършването на процесните престъпления. Поради което е подходящо временно да се ограничат конституционните му права.

Два месеца, на 25.05.2007 г, по–късно  съдът уважава ново искане за включване на друг телефонен номер в подслушването, ползван от Dragojević, със следните мотиви: първо позовава на предходното даденото разрешение; посочва новото направено искане и основанието му; след това отново повтаря, че искането е основателно, доколкото разследването не може да се проведе по друг начин, поради което е необходимо временно да се ограничат конституционните права и да се разреши използване на подслушването.

Месец по-късно, на 02.07.2007 г, съдът уважава искането за продължаване на тези СРС с три месеца, като се мотивира така: посочва предходното си разрешение и съдържанието му; посочва мотивите на направеното искане за удължаване на срока на експлоатация на СРС – а именно че са налице подозрения за тайна организация за трафик на наркотици между Латинска Америка и Хърватска, както и че – съобразно контактите (между разследваните лица) е налице вероятност деянието да се осъществи в следващите три месеца, поради което е направено искане за продължаване на СРС в този период.  След това съдът посочва, че искането е основателно, тъй като разследването не може да се извърши по други начини и съобразно обстоятелствата на нарушението е необходимо да се продължи използването на СРС, с цел да се приключи по задоволителен начин разследването и да се съберат доказателства.

Около месец по-късно, на 06.07.2007 г, използването на СРС е преустановено, по искане на разследващите, доколкото не дава резултат.

Още месец и половина по-късно, на 17.09.2007 г, е направено ново искане за използване на СРС за период от два месеца. Съдът дава това разрешение, като се мотивира по следния начин: припомня даденото разрешение и оттеглянето му; преразказва мотивите за новото искане (по-голямата част от които се отнасят до ползването на СРС спрямо трети лица, предмет на същото искане); накрая отново повтаря, че приема в случая за необходимо временно да се ограничат конституционните права на горепосочените лица, вкл и Dragojević, доколкото разследването чрез други способи не би било възможно.

Dragojević бил арестуван на 16.01.2009 г, като му били повдигнати обвинения за трафик на дрога и изпиране на пари; защитата получава копие от материалите, събрани с експлоатация на СРС. В рамките на процеса защитата е поискала тези материали да бъдат изключени  като незаконно събрани – а именно защото разрешенията за използването им не били достатъчно мотивирани и поради това в нарушение на чл. 180а-182 от хърватското НПК. Това възражение било оставено без уважение. Била постановена осъдителна присъда, като мотивите били обусловени от обясненията на подсъдимите, от показанията на свидетелите, събраните доказателства от претърсванията и от материалите от СРС. Съдът изрично се мотивира защо приема дадените разрешения за мотивирани.

Dragojević обжалва, като изтъква, че при дадените разрешения не е обсъдена вероятността престъпленията да са извършени, като не са изложени мотиви, че разследването не би могло да се осъществи по друг начин. Втората инстанция – а именно Върховния съд - отхвърля доводите, като приема, че разрешенията съдържат достатъчно мотиви за възможна причина да се вярва, че нарушението е извършено, както и че разследването не би могло да се проведе без използване на СРС, както и че без тях то би било изключително затруднено, което е видно от факта, че съдът не е отказал да издаде разрешенията.

Накрая Dragojević подал конституционна жалба, която била оставена без уважение от Конституционния съд.

---

Съобразно чл. 35 от хърватската Конституция всеки има право на спазване и защита на правото частен и семеен живот, а съобразно чл. 36 свободата и тайната на кореспонденцията и на останалите форми на комуникация са гарантирани и ненакърними, като само закон може да предвиди ограничения, необходими за националната сигурност или за провеждане на наказателно производство.

Съобразно чл. 9 от хърватския НПК съдебните решения не може да се основават на незаконно събрани доказателства, а такива са тези, които са събрани в нарушение на основните права на защитата, вкл и спазване на частния и семейния живот, както и доказателства, събрани в нарушение на правилата на наказателния процес.

Чл.180 от хърватското НПК регулира ползването на СРС. А именно те са допустими само ако разследването по друг начин не е възможно или изключително трудно; искането следва да бъде направено от специален орган; съдът следва да установи наличието на възможна причина да се вярва, че едно лице, действащо само или с други, е извършило едно от престъпленията, посочени изрично. Съобразно чл. 182 ал.1 от хърватското НПК ползването на СРС следва да бъде разрешено от писмено мотивирано разрешение на съда, което следва да посочва цялата относима информация за засегнатото лице, за обстоятелствата, обосноваващи нуждата от ползване на СРС, за срока за използването им , което следва да бъде пропорционално на преследваната цел, както и обхвата и мястото на мерките. Съобразно чл.182 ал.2 от хърватското НПК СРС може да се ползват до 4 месеца, като е възможно продължение с още до 3 месеца. Изрично е посочено, че ако СРС са били експлоатирани без съдебно разрешение или в противоречие с чл. 180 и чл.182 ал.2 от НПК, събраната информация не може да се ползва в наказателния процес.

В свое Решение от 2008 г хърватския КС коментира незаконосъобразността на СРС, като посочва: „Когато разрешението за ползване на СРС, извън оперативната част, изброяваща оперативните способи, приложими спрямо лицето, не съдържа нищо повече в мотивите си освен позоваване на искането за използване на СРС, че е налице вероятна причина да се вярва, че нарушението е извършено и че това се установява от полицейския доклад, то е очевидно, че това нарушава конституционните гаранции за спазване на личния и семеен живот по чл. 35 от Конституцията и на тайната на съобщенията по чл. 36 от Конституцията….Съобразно НПК разрешението за ползване на СРС трябва да съдържа а) валидна оценка на „възможната причина да се вярва, че жалбоподателят, действащ сам или с други, е извършил“ едно от престъпленията, посочени в чл. 181 НПК и b) оценка, че разследването „не може да бъде проведено по друг начин или че ще бъде изключително трудно“. Само такова изложение на мотивите гарантира, че преди използването на СРС е било установено съществуването на „възможната причина да се вярва“ , че престъпление, посочено в закона, е било извършено; респективно, че е съществувала минимална степен на вероятност едно действително – а не само възможно – престъпление да е било извършено ….. Ако съдебното разрешение за ползване на СРС не е било мотивирано по този начин, то нарушава НПК“.

Подобни са аргументите и в решение на КС от 2013 г, където казва: „Изложението в мотивите на атакуваното решение (за отхвърляне на аргументите за порочно разрешаване на СРС) посочва, че всички съдебни разрешения, разрешаващи или продължаващи ползването на СРС,… съдържат становището, че е имало вероятна причина да се вярва, че е било извършено престъпление и че разследването не би могло да се извърши по друг начин или че би било изключително трудно. Такова твърдение, без да се уточнят обстоятелствата, въз основа на които е достигнато до извода, че съществува такава вероятна причина, както и простото твърдение, че разследването не би могло да се проведе по друг начин или че ще бъде много трудно, без да се дадат основания за такова решение, го прави неразбираемо и несъстоятелно….Още повече, че в оспореното разрешение липсват относими и достатъчно доказателства да се вярва, че обвиняемият е извършил деяние по чл. 181 НПК. Било е необходимо също така да се изложат мотиви защо разследването не може да бъде проведено или по друг начин или това би било изключително трудно, както се предвижда в чл. 180 ал.1 НПК“.

От друга страна, в свое решение от 2009 г хърватския Върховен съд приема, че липсата на мотиви в съдебното разрешение за ползване на СРС не прави негодни събраните с тези СРС доказателства, като излага съответни мотиви относно действителното значение на чл.180-182 от хърватския НПК. Както се посочва: “Самият факт, че разрешението е дадено, …дори и ако, въпреки закона, не съдържа мотиви, това само по себе си съдържа възприемане на аргументите, съдържащи се в мотивите на искането (за ползване на СРС)“. ВС посочва, че и съдът по същество следва да извърши преценката – дали от информацията в искането за ползване на СРС може да се направи евентуален извод, че лицето е извършило престъпление, като при положителен отговор няма да има основание да се изключат материалите, събрани със СРС. Това е така, доколкото законовите изисквания са насочени да бранят презумпцията за невинност, но не и да се изключват събраните доказателства против лица, за които е имало обосновано предположение, че са извършили престъпление.

 В  ново решение от 2014 г хърватският КС възприема становището на ВС от 2009 г, като посочва следното: „Конституционният съд оцени относимата част на решението на ВС и намира, че ВС коректно е приложил относимите норми на НПК, като е поддържал, че ако разрешението за използване на СРС не съдържа мотиви, те може, при определени условия, да бъдат изложени в първоинстанционната присъда или в решението, отнасящо се до искането за изключване на незаконно придобити доказателства“. 

---

В отговор на оплакванията от Dragojević, Съдът по ЕКЧП приема, че телефонните разговори попадат в приложното поле на „частен живот“ и „кореспонденция“ по чл. 8 ЕКЧП; поради което и подслушването им представлява намеса от страна на държавата в упражняването на тези права; тази намеса може да бъде оправдана по чл.8 ал.2 ЕКЧП, само ако е в съответствие със закона, преследва една или повече законови цели по ал.2 и е необходима в едно демократично общество, за да се постигнат тези цели (т.79). Посочва се (т.81), че когато правомощието да се подслушват телефони се упражнява тайно, рискът от произвол е очевиден. Поради това и националният закон следва да бъде достатъчно ясен, за да даде на лицата достатъчно сведения за обстоятелствата и условията, при които публичните власти ще бъдат оправомощени да прибягнат към тези мерки. Подчертава след това (т.82) необходимостта от надлежни гаранции в тази връзка. А именно, доколкото практическото приложение на мерките за тайно наблюдение над комуникациите не може да бъде предмет на контрол от засегнатото лице или от трети лица, би било против принципа за върховенство на закона законовите  правомощия, предоставени на изпълнителната власт или на съда да бъдат изразени с термини, предоставящи неограничена власт. Следователно законът трябва да посочи обема на всяко  едно такова правомощие, предоставено на компетентните власти, както и начина за неговото осъществяване, като това посочване трябва да бъде с достатъчна яснота, за да предостави на гражданина адекватна защита срещу произволна намеса. Акцентира и на необходимостта от гаранции срещу злоупотреби, както и тези гаранции да бъдат достатъчно и ефективно (т.83), както и че употребата на СРС следва да бъде обусловено от непревишаването на границите за необходимост от използване на СРС. Напомня, че не е достатъчно да бъде предвиден закон, който да гарантира правата на гражданите, но е необходимо и този закон да се спазва – т.е. необходимо е да се изследва как законът е бил приложен в конкретната ситуация.

По конкретното дело Съдът приема (т.89), че основният въпрос е дали относимият национален закон, вкл и начинът, по който е тълкуван от съдилищата, достатъчно ясно очертава обсега и начина на упражнения на предоставените пълномощия на държавните органи и по-конкретно дали тази система на тайно наблюдение предоставя достатъчно гаранции против различните възможни злоупотреби.

Съдът отбелязва (т.91), че хърватският закон изрично предвижда, че за използването на всяко СРС се изисква предварително съдебно разрешение; законовите изисквания за издаване на такова разрешения са съществуването на вероятна причина, че лицето само или с други е извършило едно от престъпленията, предвидени в закона, като и че разследването (без СРС) би било невъзможно или изключително трудно. Също така отбелязва (т.91), че изрично е предвидено съдебното решение да бъде в писмена форма и да съдържа изложение на мотивите относно: информация за лицето, спрямо което ще се приложат мерките; относимите обстоятелства, обосноваващи необходимостта от тези мерки; срокът на експлоатация и обсега на мерките; а също така (т.92), че всяко лице под юрисдикцията на хърватските власти трябва да бъде уверено, че правомощията по тайно наблюдение ще бъдат обект на предварително съдебно проучване и осъществени само въз основа на детайлно съдебно разрешение, коректно обсъждащо необходимостта и пропорционалността на всяка една мярка. В този смисъл е и решението на хърватския КС от 2008 г. Съдът подчертава (т.94), че проверката на органите, упълномощени да разрешат тайното наблюдение, когато ползването на тези мерки се отнася до случаи, при които има фактически основания да се подозира лице, че планира, извършва или е извършило определено сериозно престъпление, като и че тези мерки може да бъдат наредени само ако няма изглед за успешно установяване на фактите по друг начин или това би било значително трудно, представлява гаранция за съответна процедура, предвидена да осигури, че тези мерки не са взети случайно, по нередовен начин или без дължимото и съответно обсъждане. Поради което е важно разрешаващият орган – съдът в случая – да определи дали е налице належаща причина да разреши мерките на тайно наблюдение.

В конкретният случай Съдът посочва (т.95), че и четирите разрешения на съда в Загреб са мотивирани основно от позоваването на съществуването на искането за употреба на тайно наблюдение и „законови фрази, че „разследването не може да бъде проведено по друг начин или че то би било изключително трудно“. Липсват конкретно подробности, базирани на специфичните факти по делото и на индивидуалните особености, посочващи вероятна причина да се вярва, че престъплението е било извършено и че разследването не би могло да се проведе по друг, по-малко накърняващ (личната сфера) начин“.

След това Съдът отбелязва (т.96), че този вид мотивиране, макар и очевидно противоречащ на националното право и на решението на КС, е било впоследствие подкрепено от практиката на ВС, по-късно възприета и от КС. Както посочва: „В същност, Върховният съд, обсъждайки въпроса в контекста на допустимостта на доказателствата, което е различен проблем съобразно Конвенцията, че липсата на мотиви в разрешението за използване на СРС, в противоречие с чл. 182 ал.1 НПК, може да бъде компенсирано на по-късен етап от производството от съда, от когото е поискано да изключи доказателствата, придобити по този начин, като този съд изложи ретроспективно конкретни мотиви по тези въпроси. Това изглежда е възприето от Конституционния съд в решението му от 2014 г, който поддържа, че ако разрешението за използване на СРС не съдържа мотиви, при определени условия такива мотиви може да бъдат изложени в първоинстанционната присъда или в решението относно искането за изключване на незаконно събраните доказателства“.

Съдът продължава (т.97): „От гореизложеното следва, че докато НПК изрично предвижда първо да се осъществи съдебна преценка и да се изложат подробни мотиви, когато се разрешава СРС, за да може те да се приложат, националните съдилища са въвели възможността за последващо обосноваване на тяхната употреба, дори когато законовите изисквания за предварителна съдебна преценка и подробни мотиви в даденото разрешение не са спазени. В област, толкова чувствителна като ползването на СРС, които са приемливи съобразно Конвенцията само и доколкото са стриктно необходими за запазване на демократичните устои, Съдът трудно може да възприеме това правно положение, създадено от националните съдилища“. Посочва, че тази практика от една страна не е еднозначна, предвид противоречивите решения на ВС и ВКС, както и че от друга страна противоречи на ясната норма на закона. А също така (т.98) посочва, че „…когато законодателството предвижда предварителна детайлна  преценка относно пропорционалността на ползване на СРС, заобикаляне на това изискване с последващо мотивиране, въведено от съдилищата, трудно може да предвиди адекватни гаранции срещу възможни злоупотреби, доколкото отваря вратата за произвол, позволявайки експлоатиране на СРС в противоречие с процедурите, предвидени в закона“.

Впоследствие заключава, че е допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЧП (т.101-102) – а именно националният закон, както е приложен от хърватския съд, не е предоставил достатъчна яснота относно обхвата и начина на упражняване на правомощията на публичните власти, като по-конкретно практически не е гарантирал адекватна гаранция срещу различните възможни злоупотреби. Съответно, „процедурата по разрешаването и надзора на осъществяване на подслушването на телефона на жалбоподателя не е съответствала напълно на законовите изисквания, нито е ограничала намесата в правото на личен живот до онова, което е необходимо в едно демократично общество“.

---

Общият принцип в юриспруденцията на Съда е, че тълкуването по едно дело е задължително и обвързващо в своите изводи – вкл и за националните съдилища, когато са изправени пред сходни фактически и правни положения. Т.е. независимо че се касае за хърватско дело, правните изводи по това дело биха били приложими и по българско дело, ако е налице достатъчна степен на сходство във фактическата обстановка и приложимото национално право.

Поради което и възниква въпросът за приложимостта на изводите на  Съда по ЕКЧП в делото Dragojević. Настоящият съдебен състав прие, че следва подробно да се спре на това решение на Съда по ЕКЧП, доколкото са налице определени основания да се вярва, че разрешенията на Съда по ЕКЧП по това дело са пряко относими и по настоящето дело.  И по-точно фактическата обстановка по Dragojević е почти идентична с настоящата – а именно експлоатиране на СРС въз основа на порочно първоначално разрешение, като порокът се изразява в липса на мотиви; също така почти идентична нормативна рамка в хърватското и българското право; накрая общо приложение както в Хърватска, така и в България, на чл. 8 ЕКЧП, както и правният факт, че Съдът на ЕКЧП поддържа своята практика без значение за коя страна членка това се отнася. Оттук  произтича и увереността, че изводите на Съда по ЕКЧП по делото Dragojević са пряко относими и по настоящето дело.

---

И по-конкретно, относно фактическите обстоятелства. По делото Dragojević националният съд е дал четири пъти разрешения, които се отличава със следните особености – те съдържат две части. В първата се сочи предходното дадено разрешение (без първото разрешение), както и твърденията в направеното искане – какво се иска, въз основа на коя правна норма и против кое лице, както и въз основа на какви доказателства е достигнат до извод за евентуалната съпричастност на Dragojević в инкриминираната дейност. Втората част е по-обща и бланкетна – като в нея се посочва, че искането е основателно и се изброяват законовите основания за уважаването му. Характерно е, че първото разрешение е по-подробно от продължаванията, като дори смисълът да е еднакъв, все пак са използвани различни изрази:

Разрешението от 23 март 2007 г - The investigating judge considers that the request is well-founded because the investigation cannot be carried out by other means and the use of these measures in respect of Ante Dragojević is also necessary for satisfactory completion of the investigation, given that there are sufficient grounds for suspecting that he has also been involved in the commission of the offence in issue.

Разрешението от 25 май 2007 г - The investigating judge considers that the request is well-founded because the investigation cannot be carried out by other means, so it is necessary to temporarily limit the constitutional rights and order the measures noted in the operative part of this order under points I and II.

Разрешението от 02 юли 2007 г - The investigating judge considers that the request is well-founded because the investigation cannot be carried out by other means and given the circumstances of the offence it is necessary to extend the use of [secret surveillance] measures in order to achieve satisfactory completion of the investigation and obtaining of evidence.

Разрешението от 17 септември 2007 г - The investigating judge finds in the case in issue that it is necessary to temporarily limit the constitutional rights of the above-mentioned individuals since investigation by another means would not be possible.

 

По настоящето дело са налице 14 бр разрешения – 9 бр за първоначално експлоатиране на СРС и 5 бр за продължаване на срока. Мотивите на всички те са еднотипни и бланкови, с абсолютно едно и също съдържание (като се отчитат различните технически данни – номер на нчд, номер на искането, рег.номер на акта, срок на използване и начална дата).

За разлика от хърватските разрешение, липсва първата част -  в която да се посочи какво искане е направено и въз основа на какви доказателства, както и евентуално дадените до този момент разрешения. Т.е. разрешенията  по настоящето дело по-скоро са сходни с втората част на хърватските разрешения  – доколкото цялото им съдържание се изчерпва с посочване на законовите текстове. Единствената разлика е в засилената бланкетност на настоящите разрешения – докато хърватските ползват различни изрази и в различен ред изброяват наличието на законовите предпоставки, разрешенията по настоящето дело са идентични едно с друго. Поради което и разрешенията за ползване на СРС по настоящето дело са не само бланкетни, но и с ползване на „мотиви-щампи“ – тъй като са напълно неразличими едно от друго – не само по смисъл (както е при бланкетните мотиви), но дори и при техническото изписване на изявлението; дори и пунктуационните грешки остават неизменни.

От тази чисто фактическа страна, всички упреци за липса на надлежно мотивиране, които Съдът по ЕКЧП е отправил към хърватската юрисдикция, в още по-голяма степен се отнасят и до  разрешенията по настоящето дело.  Те са още повече бланкетни и немотивирани. За разлика от хърватските, които макар и бланкетни, все пак са различими едно от друго, българските разрешения за ползване на СРС са като щамповани[19].

---

Относно правната рамка. Наличието на сходна фактическа обстановка не е достатъчно, за да се приеме, че правното разрешение по делото Dragojević е относимо и по настоящето дело. Необходимо е също така определена степен на идентичност между хърватската и българската регулация на процеса на даване на разрешение за експлоатация на СРС.

Доколкото този способ за събиране на информация (а именно СРС) е относително нов, възникнал в последните десетилетия, правно регулиран първоначално от англосаксонското право и реципиран от останалите страни, не е имало достатъчно време различните юрисдикции да възприемат съществено различно правни разрешения. Поради което и правната уредба на Хърватска и България са почти идентични. А именно на конституционно ниво личният живот е защитен (чл. 35-36 от хърватската Конституция и чл.32-34 от българската Конституция), като единствено съдът дава разрешение за ползване на СРС и това разрешение следва да бъде писмено и мотивирано (чл.182 от хърватското НПК и чл.174 ал.4 НПК).

Също така, макар хърватското НПК изрично да предвижда, че съдебното решение не може да се основава на незаконно събрани доказателства, вкл в нарушение на личния живот (чл. 9 ал.1 вр ал.2), разширителното съдебно тълкуване на чл. 105 ал.2 от българския НПК достига до сходен краен резултат, вкл и изключване на доказателства, събрани при претърсване и изземване, които на се били разрешени или одобрени от съд (чл.161 НПК), както и на изземване на кореспонденция без предварително разрешение (чл.165 НПК). Следователно и според българския закон, ако определени доказателствени сведения са били събрани с незаконно дадено разрешение за подслушване, те не може да се ползват за постановяване на присъдата.

---

Решенията на хърватския и българския Конституционен съд относно липсата на мотиви в разрешение за експлоатация на СРС евентуално може да се приемат за сходни.

От една страна хърватският КС е коментирал точно този проблем и ясно посочва, че това води до нарушаване на конституционните права на гражданите (решенията от 2008 и 2013 г), като предвижда и възможност това нарушение, при определени условия, да не се отрази на годността на събраните доказателства (решението от 2014 г). От друга страна българският КС не се е занимавал конкретно с този въпрос. Понастоящем е висящо конституционно дело 11/19 с предмет тълкуване на нормата на чл. 121 ал.4 КРБ, която гласи: „Актовете на правораздаването се мотивират“. Едва след произнасяне от страна на КС можем да сме сигурни дали разрешението за ползване на СРС е акт на правораздаването и какви биха  били последиците от общото и бланково мотивиране.

---

Същевременно в рамките на Решение № 2 от 12.03.2015 г. на КС по к. д. № 8/2014 г. КС е изложил определени мотиви, които са относими към настоящето дело; тези мотиви визират режима по чл. 250а – 250е, чл. 251 и 251а ЗЕС  - а именно режим на запазване, съхранение, достъп, експлоатация и унищожаване на данни от трафика от страна на телефонните оператори. Съдът посочва, че запазването на тези данни и предоставянето им на държавните органи „по своя характер и същност безспорно представлява намеса в основни, конституционно защитени права на гражданите и следователно следва да се третира като изключение от правилата, установени с конституционните норми на чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1“. По-нататък прави аналогия със  съответните правила по ЗСРС и НПК, относно експлоатация на СРС, като приема, че естеството на правната защита би следвало да е сходно.

КС приема за противоконституцинна липсата на съдебен контрол: „Конституционното изискване за контрол от съд или друг независим орган изобщо отсъства в процедурата, уредена по чл. 250а, ал. 5 ЗЕС. …. Ето защо разпоредбите на чл. 250а, ал. 5 и чл. 250е ЗЕС също се оказват несъответни на Конституцията.“

Относно качеството на този съдебен контрол КС изисква „процесуалноправна уредба трябва да съдържа ясни, точни и недвусмислени основания и процедури, които да осигуряват достатъчно сериозни и надеждни гаранции, че достъпът на съответните национални органи до запазените данни ще бъде използван само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и ще обслужва единствено наказателните производства, водени за такива престъпления. Казано с други думи, правната уредба трябва да създава и гарантира сигурност у гражданите, че са изключени всякакви злоупотреби с техните данни“.

Следователно, според КС, за да бъде съответно на Конституцията разкриване на данни, свързани с личния живот на гражданите, е необходимо преди това да са дадени „сериозни и надеждни гаранции“, защитаващи от произвол. А тези гаранции по своето естество задължително включват предварителна съдебна преценка – доколкото именно съдът е гарант за законосъобразност. Така КС продължава: " 

 

 

 

Законодателното решение за регламентиране на съдебната санкция за получаване на достъп до трафичните данни е принципно правилно и съответно на изискването за осигуряване на най-високи стандарти на защита, защото се засягат основни права в личната сфера на човека. Прегледът на оспорената уредба обаче показва, че така, както със закона са формулирани процедурите на съдебен контрол, те се оказват повече от формални и непълноценни, поради което не би могло да се очаква, че резултатите от него биха изпълнили главното си предназначение – да се ограничи до обективно възможния минимум нерегламентираният достъп до данните и злоупотребата с тях.“

Следователно, според КС ако процедурата по съдебен контрол е „повече от формална и непълноценна“, тя няма да има тази гаранционна функция. Този извод е пряко относим и по настоящето дело, при което се установява, че съдебното разрешение е формално, общо и бланково-щамповано мотивирано.

---

По-нататък КС спира вниманието си на мотивацията на искането за запазване и предоставяне на трафични данни. Посочва, че предвидените в закона реквизити на това искане са прекалено общи: „Така разпоредбата на чл. 250б, ал. 2, т. 1 – 5 ЗЕС, която урежда изискванията и реквизитите на изискуемото мотивирано писмено искане до компетентния съд, съдържа съществена непълнота, изразяваща се в следното: Освен административните данни – регистрационен номер на преписката, за нуждите на която е предназначена справката и определеното да я получи длъжностно лице, както и исканото съдържание на самата справка с описание на данните и периода, законът изисква единствено посочването на правното основание и целта, за която е необходим достъпът. Мотивационната част на искането изобщо не е изведена от законодателя като отделен негов реквизит, доколкото само правното основание и целта на искането не биха могли да покрият стандартите на ефективна съдебна намеса, когато става дума за толкова съществена интервенция на държавни органи в конституционно защитената сфера на неприкосновеност на личния живот, жилището, кореспонденцията. Компетентният председател на районен съд или оправомощен от него съдия (чл. 250в, ал. 1 ЗЕС), председател на окръжен съд (чл. 250в, ал. 5 ЗЕС), председател на Софийския градски съд, респ. оправомощен съдия (чл. 251, ал. 2 ЗЕС), не би могъл да се произнесе пълноценно, без да са му поднесени фактическите обстоятелства, стоящи в основата на отправеното искане. Няма как без информация за тях съдията да постанови законосъобразен и обоснован акт, с който съответно да разреши достъпа до данните или да постанови отказ“.

Тези аргументи пряко се отнасят до разисквания въпрос – а именно качеството на мотивацията при даване на разрешение за ползване на СРС. Те биха били от решаващо значение, ако са налице две предпоставки – първата е относимост на аргументите и до материята по ЗСРС, а втората е относимост на посочените изисквания за мотивация не само до искането[20] за даване на съдебно разрешение за намеса в защитени от закона правни ценности (личната сфера на гражданина), но и до самия съдебен акт, който уважава това искане.

Първото обстоятелство може да се приеме за безспорно установено – предвид изричното посочване на КС в този смисъл, в същото решение: „ 

 

 

 

 

 

 

 

Сравнителният анализ на разпоредбите на ЗЕС, предмет на оспорената уредба, и относимите норми на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) води до извода, че доколкото между наблюдението и проследяването чрез техническо средство, представляващи оперативни способи, т.е. специални разузнавателни средства по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 3 ЗСРС, дефинирани като същност и характеристики по чл. 5 и 7 от същия закон, и достъпът до данните, генерирани и запазени по реда на чл. 250а, ал. 1 и сл. ЗЕС, с оглед обсъдените по-горе специфики на последните, може да се констатира сходство, е логично да се търси такова и в основанията и процедурите на предвидения в двата закона съдебен контрол. Това е така, защото и в двата случая се касае за твърде близки по своите характеристики форми на съществена намеса на определени държавни органи в личната сфера на гражданите.“ Следователно всичко, изложено от КС относно чл.250а и сл ЗЕС се отнася и до процедурите по ЗСРС.

Второто обстоятелство, обаче, е по-спорно. КС излага аргументи само за изискванията спрямо искането за даване на съдебно разрешение – но не и за самото съдебно разрешение. Т.е. липсва ясна воля, че и мотивацията на съдебното разрешение следва да отговаря на тези изисквания.

Това положение, от една страна, би могло да се презумира, доколкото изрично законодателят е предвидил съдебното разрешение да се мотивира – чл.174 ал.4 НПК, чл. 15 ал.2 ЗСРС. А именно, след като КС по тълкувателен път е достигнал до извода, че искането за съдебно разрешение следва да се мотивира, то не би могло да се приеме, че въпреки законовото изискване за мотивиране на съдебното разрешение, то би могло и да не е мотивирано, респективно да има общи и бланкови мотиви. По-скоро разсъжденията на КС за обхват и естество на мотивиране на искането следва да са приложими и относно обхвата и естеството на мотивиране на разрешението, дадено по това искане. Поне в този смисъл е последващото решение на КС, специално посветено на мотивиране на съдебните актове - Решение № 7/30.06.2020 г на КС, к.д. № 11/19.

Поне самият КС се позовава на правното разрешение в ЗСРС (относно мотивиране на искането за съдебно разрешение), като приема, че то отговаря на конституционните изисквания: „За разлика от текстовете на оспорената уредба на ЗЕС формулираното по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС мотивирано писмено искане задължително съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. Нещо повече, чл. 14, ал. 1, т. 7 ЗСРС изисква и излагане на мотиви за невъзможността необходимите данни да бъдат събрани по друг начин или описание на изключителните трудности, с които е свързано събирането им. От направеното сравнение се налага изводът, че оспорените разпоредби не покриват изискуемите в случая най-високи стандарти на защита и сигурност, което обосновава необходимостта от приемането на нова и значително по-прецизна законодателна регламентация в ЗЕС. Тя следва да осигури действащ механизъм на ефективен съдебен контрол, каквато оценка предвиденият в действащия понастоящем закон очевидно не би могъл да получи.“ Следователно оценените от КС като достатъчни и адекватни мотиви по чл.14 ал.1 ЗСРС би следвало да намерят свое проявление и в съдебното разрешение по чл.15 ЗСРС. Допълнителен аргумент в тази насока е твърдението, че „ 

 

 

 

 

 

 

 

Следва изрично да се изтъкне, че винаги, когато законът допуска като изключение мерки, в резултат на които се засягат основни права на гражданите, съдебният контрол е задължителен по силата на изричните разпоредби на чл. 30 – 35 от Конституцията“. А в заключението посочва, че този вид намеса в личната сфера „… следва да бъде уредена по начин, съобразен с най-високите възможни стандарти на сигурност…. Законът следва да съдържа точни, ясни и предвидими правила, създаващи сигурни гаранции за защита и сигурност …. Това би могло да се постигне единствено с предвиждане на достатъчни по обем и правно съдържание, надеждни, адекватни и ефективни гаранции: …. 2) прецизно уредени основания, органи и процедура за получаване на съдебна санкция за достъп до данните…“. Т.е. несъмнено е, че КС в това си решение разглежда оторизираната намеса на държавните органи в личната сфера на гражданите като едно неделимо цяло – като по-специално не поставя едни по-високи изисквания за искането за такава намеса и по-ниски изисквания за даване на разрешение по това искане. Т.е. цялата процедура, вкл искането и даването на разрешение, следва да предоставя „сигурни гаранции за сигурност“, „достатъчни по обем и правно съдържание, надеждни, адекватни и ефективни гаранции“. От тази гл.т. единственият извод, до който може да се достигне, е че не само искането за ползване на СРС, но и разрешението следва да отговаря на определени изисквания за мотивиране.

Този извод допълнително се потвърждава и от прегледа на други решения на КС, относими към правното значение на съдебната защита на правата на гражданите. Така в Решение № 5 от 18.04.2003 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2003 г. се посочва: „Съдебната защита е най-висшата правна гаранция както за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, така и като гаранция за законосъобразност на издаваните от изпълнителната власт административни актове.“

Респективно в Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г. отново се излагат доводи за важността на съдебния контрол (макар и в случая въпросът се отнася дали е конституционносъобразно изключването на съдебно обжалване на определена категория актове: „В тази връзка специално трябва да се наблегне, че правораздаването е свързано с възможност за съдебно обжалване. Щом дадена дейност притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите, не е достатъчно да се ограничи до обжалване пред административен орган, с административна защита.“

Аналогично в Решение № 1 от 10.II.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 17/97 г: „В случаите по чл. 18, ал. 1 ЗСРС съдебната власт остава гарант за свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения. Осигурен е нейният контрол да не се злоупотребява с ограничаване на правата на гражданите. Контролът й, предвиден в чл. 34, ал. 2 от Конституцията , остава в същия обем, а упражняването му се извършва в процеса на прилагане на СРС, като е уредена процедурата, по която съдебната власт дава разрешението си при определени обстоятелства“. След като КС ясно посочва ролята на съдебната власт за осъществяване на контрол, с цел „да не се злоупотребява с ограничаване на правата на гражданите“, след като КС ясно посочва, че този контрол се осъществява в рамките на процедурата по ЗСРС – и по-специално съдебното разрешение за ползване на СРС се дава „при определени обстоятелства“, то неизбежно следва изводът, че законовото изискване по чл. 174 ал.4 НПК и чл.15 ал.2 ЗСРС за мотивиране на даденото разрешение за използване на СРС не би следвало да бъде удовлетворено, ако тези мотиви са общи, бланкови, формални или дори щампи, както е по настоящето дело.

---

При всяко положение, когато настоящият съд обсъжда правните проблеми, които възникват от липсата на мотиви в Разрешенията за ползване на СРС, следва да достигне до извод, който да е съвместим с изводите на Съда по ЕКЧП. В този смисъл е Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., където се казва: „Конституционният съд вече е имал възможност да подчертае, че тълкуването на разпоредбите на Конституцията, свързани с основните права, трябва да бъде съобразено с нормите на КЗПЧОС (Решение № 3 от 2011 г. по к.д. № 19 от 2010 г.). Според него това конформно тълкуване съответства на международно признатата от България задължителна юрисдикция на Европейския съд по правата на човека по тълкуването и прилагането на КЗПЧОС (Решение № 2 от 1998 г. по к.д. № 15 от 1997 г.)“.

Следователно изводите в горецитираното Dragojević v. Croatia 68955/11 намират пълно приложение; допълнителна увереност за това дават и актовете на Съда по ЕКЧП, относими към националната ни правна уредба по експлоатация на СРС.

Най-важното решение е това на Асоциацията за европейска интеграция и права на човек и Екимджиев, № 63540/00, където Съдът извършва общ преглед на актуалното към този момент законодателство. При първоначалното излагане на общите принципи, в т. 75 посочва: „Във връзка с тайните мерки за следене, законът трябва да бъде достатъчно ясен в своите определения, за да даде на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които властите имат право да прибягват до тази тайна и потенциално опасна намеса в упражняването на правото на личен живот и кореспонденция…. Поради риска от злоупотреба, присъщ на всяка система за тайно наблюдение, такива мерки трябва да се основават на особено прецизен закон. От съществено значение е да има ясни, подробни правила по въпроса…“. Това означава, че националният закон по-скоро следва да се тълкува като изискващ една по-подробна и индивидуална мотивация на съдебното разрешение за използване  на СРС, а не общи и бланкови мотиви. Този извод се потвърждава и от следващите доводи – а именно Съдът посочва в т. 77, че националният закон би следвало да предвиди „някаква защита срещу произволна намеса“, че „съществуват достатъчно ефективни гаранции срещу злоупотреба“. Т.е. поставено е изискването за адекватност и професионализъм при постановяване на съдебното разрешение за използване на СРС. А евентуалните такива качества на това съдебно разрешение не може да се преценят, ако то се основава на общи, бланкови, формални мотиви, при които едни и същи общи законови фрази (преки цитати или преразказ) се прилагат, без отлика индивидуалните особености на всеки случай.

Относимо е и делото на Илия С. № 65755/01, където в т. 40 Съдът посочва, че искането за даване на разрешение за претърсване и изземване е било общо и бланкетно; но при все това, доколкото даденото от съда разрешение вече е по-конкретно и посочва конкретни обстоятелства, цялостната процедура по даване на разрешение за претърсването е в съответствие с чл.8 ЕКЧП: „Вярно е, че молбата за заповед не споменава конкретни факти. Въпреки това, съдията, до когото молбата е подадена, е в състояние да направи преглед на доказателствата, събрани до този момент, както и в решението си да се позове изрично на заявеното от г-н Р.С. (вж. точка 15 по-горе). Съдът, поради това е удовлетворен, че заповедта се базира на основателно съмнение.“. Следователно евентуалните пороци в мотивиране на искането биха могли да бъдат отстранени с по-подробна мотивация на съдебното разрешение. Т.е. акцентира се на голямото значение на съдебното разрешение, като на него се поставят по-тежките изисквания мотивирано да изложи аргументи за законосъобразност на намесата в личната сфера на гражданите.

---

Следователно националната правна рамка по даване на разрешение за експлоатация на СРС е идентична с хърватската; поради това и правното разрешение по Dragojević v. Croatia 68955/11 намира пълно приложение.

Поради което следва и изводите на решението на Съда по ЕКЧП по делото Dragojević да намерят пълно приложение и по настоящето дело. А именно с даване на мотивирано по такъв начин разрешения за ползване на СРС (а именно общо и бланково мотивиране), се допуска нарушение на чл.8 ЕКЧП.

---

На следващо място трябва да се изложат доводи как това нарушение се отразява на настоящето дело. Съдът по ЕКЧП е бил сезиран с жалба с основание чл. 8 ЕКЧП – нарушаване на правото на личен живот – като само по това оплакване е приел, че е налице нарушение. Не е бил сезиран с оплакване по чл. 6 ал.1 ЕКЧП – а именно, че справедливостта и законността на производството са били нарушени поради ползване на доказателства, събрани с такива опорочени СРС. Няма и каквото и да е произнасяне в тази насока.

Поради това следва да се изложат аргументи дали и до каква степен порочно дадените разрешения за ползване на СРС (а именно с общи и бланкетни мотиви) се отразяват на процесуалната допустимост на събраните с тях доказателствени сведения.

Възможни са две становища – а именно че този порок води до процесуална недопустимост на събраните доказателства; както и че не се отразява на тяхната процесуална допустимост.

---

Първото становище се основава на чл. 105 ал.2 НПК, съобразно което не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК. Несъмнено е, че ВДС от експлоатация на СРС са доказателствени средства, а тяхното изготвяне е резултат от сложен процес, важна част от който е постановяване на съдебен акт за разрешение на ползването на СРС. Съдържанието на този съдебен акт е изрично регулиран от закона – а именно той следва да е мотивиран – чл.174 ал.4 вр ал.3 НПК, чл. 15 ал.3 ЗСРС. Липсата на мотиви е съществен порок на всеки един съдебен акт (чл. 348 ал.3 т.2 НПК), като общите и бланкови, формални мотиви се приравняват на липса на мотиви. Поради което и този порок води до невъзможност да се ползват събраните доказателства.

Второто становище се основава на разнообразен кръг аргументи, които ще бъдат разгледано по-долу; те или отричат значението на този порок, или дават възможности за преодоляването му.

На първо място следва да се посочи, че броят на тези разрешения е огромен - видно от Доклад на Председателя на СпНС за 2016 г, през тази година са били образувани 2 940 дела по ЗСРС; ако работните дни са около 250 годишно, това прави 11-12 дела ежедневно; това прави фактически невъзможно подробното мотивиране на всяко едно дадено разрешение. Т.е. невъзможното задължение е невалидно. Също така този порок (общи и бланкови мотиви в разрешението за ползване на СРС) е общоразпространен[21] – доколкото фактически всички разрешения в СпНС са такива, а и по-голямата част от разрешенията на окръжните съдилища. Т.е. наложилата се практика следва да има предимство пред нормата на закона.

Тази теза има и авторитетна защита, в лицето на КС, който отказва да обяви за противоконституционен закон поради порока, че е приет фактически без кворум (формално кворумът е налице поради гласуване с чужди карти) - Решение № 5 от 18.04.2003 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2003 г: „Самодискредитирането на депутатите, натискащи чужди бутони за гласуване или ползващи чужди карти, в сравнителен план не е нещо ново. И парламентарните малцинства, не толкова рядко, от своя страна, също напускат залата, за да падне наличният кворум. Ако КС прави фактическа проверка на броя на гласовете при всяко оплакване, би се забавила в значителна степен законодателната дейност. Поради това конституционната практика е утвърдила прагматичен подход спрямо оплакванията за нарушена процедура - обвързващата доказателствена сила на протоколите от заседанията. В крайна сметка конституционният контрол се основава на своеобразната фикция - обективно съществуващото да не се поставя на анализ и проверка, за да не се блокира дейността на НС.“

Настоящият съдебен състав не би могъл да възприеме този подход. Той фактически отрича законността. Фактическите трудности (голям брой дела) следва да доведат до организационни промени, а не до игнориране на закона. Трайно установеното закононарушение следва да се отстрани – а не да се толерира с аргумент, че е трайно установено и разпространено и в друг съд. Спазването на закона следва да е търсен резултат от правосъдната дейност, а не официално призната фикция.

---

На второ място е налице възможност за преодоляване на порока – а именно последващо мотивиране на акта за разрешение на използването на СРС. Това е подходът на хърватския ВС и КС, коментирани по делото Dragojević. Отново следва да се повтори, че Съдът по ЕКЧП не коментира дали ползването на СРС се е отразило на справедливостта на наказателното производство – а само че липсата на предварително мотивирано разрешение за ползването на СРС води до нарушение на правната сфера на гражданина, като е приел, това нарушение не се отстранява с последващата му мотивация.

Тази теза е подкрепена от Решение № 6 от 27.03.2018 г. на КС по к. д. № 10/2017 г, където се посочва: „ 

Според чл. 105, ал. 1 НПК доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Недопустимостта в наказателния процес на доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвиден в НПК, е своеобразна гаранция за разкриване на обективната истина, като цели въвеждането в процеса на източници на информация относно обстоятелствата от предмета на доказване, които в максимална степен гарантират достоверността.“ От значение са последните думи от последното изречение – а именно „…гарантират достоверността“.

След като е несъмнено, че липсата на достатъчно мотиви в съдебното разрешение по никакъв начин не би могло да доведе до недостоверност на събраните със СРС доказателствени сведения, то и чл.105 ал.2 НПК не би могъл да е основание за изключването на така събраните доказателства. Следва да се направи ясно разграничение между нарушаване на правата на гражданите (при  ползване на СРС въз основа на бланкетно мотивирано разрешение) и достоверност на събраните доказателства. А именно нарушението на правата не води до недостоверност. След като ВКС в горецитираното решение посочва, че целта на чл.105 ал.1 НПК е да се гарантира достоверността и разкриване на обективната истина, то такова нарушение (само на правата на гражданите) не може да доведе до изключване на доказателства. Това е така без значение дали те са събрани именно в резултат на това нарушение; важна е само тяхната достоверност.

Настоящият съдебен състав изпитва известни резерви към този подход – доколкото той е нетипичен за националното ни право. А именно националното правно разрешение е точно обратното – съдебната  практика по безусловен начин обвързва нарушението формалните правила с недопустимост на събраните доказателства, без оглед дали това нарушение е довело до недостоверност на тези доказателства. А именно ако при едно претърсване и изземване не е било дадено предварително съдебно разрешение или последващо съдебно одобрение, събраните доказателства не може да се ползват в процеса – макар и да няма никакво съмнение за тяхната достоверност. Такъв е и случаят, ако разрешението за ползване на СРС не е било дадено от компетентния за това орган; отново не се твърди, че подслушаните разговори не са били проведени. Т.е. националният закон въвежда формални пречки за ползване като доказателства на информация, при нарушение на процесуалните правила, без оглед дали това нарушение има каквото и да е отношение към достоверността на доказателствата.

Тези формални пречки правят невъзможен подходът, възприет от хърватския ВС и КС за мотивиране пост фактум. Тази невъзможност допълнително се засилва от националното правно разрешение да се предостави изключително компетентност само на председателя и зам.председателя на съда да издава разрешения за експлоатация на СРС – и по-конкретно съдът, разглеждащ делото по същество, няма такава компетентност; поради това и той не би могъл да замести липсващите мотиви със своя собствена последваща преценка. Националният подход за неспазване на предвидената в закона компетентност е особено стриктен – ТР 5/13, както и многобройната съдебна практика по прилагане на СРС, разрешени от некомпетентен орган (е Решение № 376 от 14.10.2008 г. по н. д. № 296/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 10 от 7.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1646/2014 г., III н. о., НК, Решение № 92 от 19.02.2004 г. на ВКС по н. д. № 955/2003 г., III н. о, Решение № 504 ОТ 22.11.2005 г. по н. д. № 1072/2004 Г., III н. о. на ВКС и др), като в случая дори би се касаело за последващо одобрение от некомпетентен орган.

---

Въз основа на тези аргументи съдът прие, че липсата на мотиви (и по-точно наличието на общи и бланкетни, щамповани мотиви) в дадените разрешения за ползване на СРС правят събраните с тези СРС доказателства процесуално недопустими. Аргументът, че събраната с тях информация е необходима за правилното решаване на делото, не може да доведе до извод за допустимостта им.

В този смисъл е и Решение № 6 от 27.03.2018 г. на КС по к. д. № 10/2017 г, където се посочва: „Съдът намира за необходимо изрично да изтъкне, че макар борбата срещу тежките престъпления, включително срещу организираната престъпност и тероризма, защитата на държавата, гарантирането на националната сигурност и конституционната система да представляват цели с фундаментално значение, те не могат да оправдаят неограничената намеса в човешките права, поради което всяко законодателно решение в тази така деликатна област следва да осигурява справедлив баланс между интересите на отделната личност и тези на обществото като цяло. В този смисъл Конституционният съд изцяло споделя позицията, изразена от ЕСПЧ в решението му по делото Клас и други срещу Германия/Klass and others v. Germany, 1978 г., а именно, че поставянето под наблюдение без адекватни и достатъчни мерки за безопасност може да разруши демокрацията под претекст, че я брани.“

---

         Въз основа на тези аргументи съдът не прие сред доказателствения материал ВДС от експлоатацията на СРС; цялата събрана чрез СРС информация остава извън доказателствата, въз основа на които може да се изгради фактическата обстановка по делото.

 

Коментар на доказателствата

Относно част от установените от съда факти няма противоречие между доказателствата.

Така безспорно се установява съответното длъжностно качество на подсъдимите, респективно естеството на служебните им отношения – от заповедите за назначаване и преназначаване, от длъжностните характеристики и от останалите документи от трудовите им досиета, допълнително и обясненията на подс.Й. и Т., респективно от показанията на свидетелите, в относимити им части.

Безспорно се установява, че подсъдимите, като Началник смени, са получавали документите за вноса и са ги разпределяли на инспекторите за обработка, вкл и възможността да им дават указания – от съответните длъжностни характеристики, а също така и от показанията на св. С. (л.299 от съдебното производство), св. В.К. (л.323 гръб от съдебното производство), св. Г.Д. (л.326 гръб).

Несъмнено се установява и значителния обем работа, който имали митническите инспектори (основно св. Н., л. 291 гръб от съдебното производство, но това е видно и от показанията на останалите свидетели, инспектори в МП – Варна).

Несъмнено са установени правомощията за извършване на допълнителни проверки – документни и физически, които произтичат от базисното служебно задължение на подсъдимите, регулирани в ЗМ и Регламента, да осъществяват митнически контрол. Това се установява и от показанията на всички свидетели, митнически инспектори или спедитори, както и от обясненията на подс.Й. и Т..

Несъмнено са установени финансовите последици от тези проверки – последици от забавянето на освобождаване на стоките, от дължимите такси (представен е Ценоразпис от Пристанище Варна), от повредите, които може да претърпи при физическия контрол. В този смисъл са показанията на свидетелите спедитори, които – доста емоционално и картинно – описват как са се осъществявали тези проверки и възможностите от неблагоприятния резултат от тях, както във физически аспект (повреждане или кражби от стоката), така и във фактически (забавяне на освобождаването, допълнителни разходи). Този аспект е допълнително потвърден от показанията на св. Л. (л.706 гръб), Началник отдел МРР, който посочва, че е бил упрекван от спедитори и вносители във връзка с тези разходи, респективно от св.М. (л.712), който твърди, че в неговия склад той носи отговорност стоката, при митническа проверка, да не се тъпче, поврежда и краде, за разлика от държавното Пристанище, където това е обичайна практика (но след това признава – л.714 – че и в неговия склад има практика за почерпка на докерите).

На последно място по несъмнен начин са установените намерените документи и парични средства у подсъдимите, които са пряко свързани с разследваната корупционна дейност. Те имат съществено значение при преценката дали следва да се дава вяра на показанията на свидетелите, дадени в досъдебната или съдебната фаза на производството.

 

По делото е налице противоречие между доказателствата относно това дали подсъдимите са искали и получавали определени парични суми от митническите агенти, за да осигурят определен вид обработка на документите по вноса на стоките – а именно приоритетна и безпроблемна (описано подробно по-горе).

 

Относно противоречията между досъдебните и съдебните показания на свидетелите

По делото е налице противоречие между показанията, дадени от свидетелите в досъдебната и съдебната фаза. Установяването от съда, че няма процесуална пречка да се ценят показанията от досъдебната фаза, не отстранява затрудненията, свързани с това противоречие. Всъщност никой не твърди и съдът служебно не приема, че са налице такива формални пречки за ценене на показанията им от съдебната фаза – поради което да бъдат взети предвид единствено показанията им от досъдебната фаза.

Поради което конфликтът между показанията от досъдебната и съдебната фаза следва да бъде разрешен при съпоставяне на достоверността на съответните показания, вкл и в светлината на всички събрани доказателства, вкл и на безспорно установените обстоятелства. При всяко положение не може да се възприеме тезата на защитата, че след като свидетелят се е разграничил от показанията си от досъдебната фаза и пред съда е посочил нещо различно, то задължително приоритет следва да имат показанията му от съдебната фаза, доколкото тя е основна и тези показания са дадени при разгръщане на основните начала на наказателния процес, вкл и на състезателност, устност и непосредственост. В действителност, извън нормата на чл.281 ал.8 НПК, не съществува формално правило за предварително определена доказателствена сила на свидетелски показания в зависимост от това дали да са дадени в досъдебната или съдебната фаза, респективно дали свидетелят се е отказал от тях или ги поддържа. Достоверността на показанията се преценява въз основа на множество фактори, като отношението на свидетеля към дадените от него показания е само един от тях. В този смисъл

Решение № 59 от 17.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 232/2020 г., I н. о., НК: „ В тези възражения прозира неправилното разбиране, че щом свидетелят се откаже пред съда от предходните си показания, те автоматично губят качеството си на годен доказателствен източник. Следва да се припомни, че процесуалната техника на чл. 281, ал. 4 от НПК е предназначена за преодоляването на ситуации, при които между дадените пред органа на досъдебното производство без участието на обвиняемия и неговия защитник показания на свидетеля и тези, депозирани от него пред съда, се констатират съществени противоречия, свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня. Използването на това правомощие не е предоставено на усмотрение на съдебния орган, а с оглед изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от НПК се упражнява задължително при наличието на съответните предпоставки на чл. 281 от НПК, като законосъобразно прочетените показания имат доказателствена стойност. Като изрично предвидено от НПК изключение от принципа на непосредствеността, прочетените показания директно се включват в доказателствения материал и се анализират и преценяват като самостоятелна част от доказателствената съвкупност. Тъкмо защото прочетените показания имат самостоятелна стойност на доказателствен източник, в случаите, когато са отречени от свидетеля в хода на съдебното следствие, за съда възниква задължението да разкрие причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след внимателна преценка да установи кои са истинни – прочетените или непосредствено депозираните пред съда, а при декларирана липса на спомен – да изясни дали свидетелят си припомня случая, дали поддържа дадените пред органа на досъдебното производство, дали може да ги допълни или прецизира“. Така и т.78 от Doorson 20 524/92: „As stated in paragraph 67 above, the Court's task under the Convention is not to give a ruling as to whether statements of witnesses were properly admitted as evidence; this is for the domestic courts, the task of the European Court being to ascertain whether the proceedings as a whole, including the way in which evidence was taken, were fair. The Court cannot hold in the abstract that evidence given by a witness in open court and on oath should always be relied on in preference to other statements made by the same witness in the course of criminal proceedings, not even when the two are in conflict. The Court, therefore, does not find that the decision taken by the Court of Appeal with regard to the evidence given by N., whether considered on its own or together with the other matters complained of, rendered the applicant's trial unfair“.

 При съпоставката на противоречивите изявления на свидетелите от досъдебната и съдебната фаза съдът отчете две групи фактори. Първата е обстоятелството, че са налице особено близки професионални и лични отношения между тези свидетели и подсъдимите, респективно очевидна враждебност на тези свидетели към специализираното правосъдие. Втората е обстоятелството, че даването и получаването на пари е престъпление (а именно активен подкуп относно митническите агенти, които са дали показания в досъдебната фаза за предаване на парични суми на подсъдимите и пасивен подкуп относно инспекторите в МП Варна Запад, които са дали показания в досъдебната фаза, че са получавали пари от подсъдимите).

Всички от горепосочените свидетели, при които има съществено разминаване в показанията им от досъдебната фаза, са работили години заедно с подсъдимите – като техни подчинени или като митнически агенти – и понастоящем работата им продължава да е обвързана с Агенция митници – като нейни служители или лица, по професия ежедневно общуващи с нейни служители. Повечето от тези свидетели декларират уважение към личните и професионални качества на подсъдимите; това с особена сила се отнася до техните колеги и бивши подчинени митнически инспектори; съдът няма основание да се съмнява в искреността на тези отношения. Поради което е напълно естествена склонността им да не излагат уличаващи ги обстоятелства, доколкото така ще увредят както самите себе си, така и хора, които уважават. Нещо повече – свидетели, митнически инспектори, продължават да работят в Агенция Митници, ТД Северна морска, където работи и подсъдимият Д.Й. (на длъжността „Главен инспектор в ТДД Агенция Митници“, Териториално управление, отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически процедури“); респективно останалите свидетели, митнически агенти, също така продължават да работят с това ведомство, евентуално дори с подсъдимия Д.Й. и със сигурност с колеги на подсъдимите. Това е допълнителен стимул да не увреждат тяхното положение като подсъдими по делото, което – несъмнено – ще има и неблагоприятен личен ефект върху тяхното собствено служебно положение и професионално развитие, което се отнася както до свидетелите митнически инспектори, така и до свидетелите митнически агенти.

Също така тези свидетели, особено митническите инспектори, не крият враждебното си отношение към разследващите органи, действащи под надзора и ръководството на СпПр, за които считат, че в досъдебната фаза на делото са упражнили неправомерен натиск върху тях. Това враждебно отношение има естествено проявление в отричане на онези обстоятелства, които подпомагат тезата на СпПр (в един по-късен момент СГП). Нищо от поведението на тези свидетели не сочи, че те имат по-различно отношение към съда, който също така е орган на специализираното наказателно правосъдие, поне по времето, когато са били давани техните показания. 

От тази гл.т. нито абстрактната наказателна отговорност за лъжесвидетелстване би могла да окаже съществено влияние върху естеството на показанията им, нито за тях се отнася презумираната добросъвестност на свидетеля, който, осъзнаващ обществената опасност на деянието и обществената полезност на наказателното правосъдие, добросъвестно и точно възпроизвежда всичко известно му. Т.е. в конкретния случай, от тези свидетели, не може да се очаква обективност; те не крият своите симпатии към подсъдимите и антипатия към наказателното обвинение против тях.

Отново следва да се акцентира, че даването на показания в тежест на подсъдимите, би могло да доведе до професионални затруднения за тези свидетели. Свидетелите, инспектори в МП Варна Запад, са били част от сплотен колектив с подсъдимите; понастоящем те продължават да работят заедно[22] в едни и същи или различни поделения на АМ, ТД Северна морска; останалите свидетели, митнически агенти, също така продължават да работят с митническата администрация, вкл и с подсъдимите и другите свидетели. Тази взаимна професионална обвързаност по несъмнен начин се установи от техните показания.

На второ място тези свидетели, ако посочат, че са взимали парите, биха уличили себе си в подкуп. Това също така е сериозен стимул да отрекат тези обстоятелства. Той е и правомерен, доколкото законодателят не само е дал възможност на свидетеля да не дава показания, които го уличават в престъпление, но и не предвижда носене на наказателна отговорност за даване на такива неверни показания, при които верните показания биха били уличаващи.

Тук следва да се посочи, че и двете групи свидетели – както митническите инспектори, така и митническите агенти, били въвлечени във взаимно изгодни корупционни отношения. Първите, заедно с подсъдимите, са получавали допълнителни финансови приходи; вторите са получавали приоритетна и безпроблемна обработка на документите на техните клиенти, а оттам все повече клиенти и все по-големи приходи. Единствените увредени са самите вносители, които са били задължени да плащат по-големи суми от реално дължимите. Поради което не може да се очаква от тях да сътрудничат на правосъдието, като казват истината, ако това би довело до отричане на подобни корупционни практики.

Тези две групи  фактори са могъщ стимул за тези свидетели в своите показания да не кажат истината, доколкото, казвайки тази истина, биха причинили на себе си съществена вреда. В случая тази вреда не е само самоуличаване, което е регулирана в закона като основание за отказ от свидетелстване. Тази вреда е също така и професионално стигматизиране.

Нежеланието да сътрудничат на правосъдието, като кажат истината, е било временно преодоляно в досъдебната фаза на процеса, когато те са били  арестувани. В този момент те са попаднали в ситуация, при която е било възможно те самите да носят лично наказателна отговорност за действията си – както даване на подкупи (за свидетелите - митническите агенти), така и за получаването им (за свидетелите – митнически инспектори). Към този момент те са съзнавали, че подсъдимите по делото – петимата Началници на МП Варна Запад и подс. Т., най-крупният митнически агент в този МП – вече са арестувани и спрямо тях се води наказателно производство. Поради което и опасността спрямо тях да се образува наказателно производство е била напълно реална. Нито един от свидетелите не сочи, че е изпитвал колебания дали тази опасност е действителна.

Респективно, спрямо тях е било отправено предложение от разследващите органи да сътрудничат на обвинението, в замяна на което няма да бъдат привлечени към наказателна отговорност. Възползвайки се от това предложение, те са предпочели да дадат информация относно действителното положение на корупционните отношения в МП Варна Запад. Веднага след като е преминала опасността и те да бъдат привлечени като обвиняеми по делото, те променят показанията си – като отричат всичко, свързано с възможността за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите. Това е станало още на досъдебното производство и е съвсем видимо в съдебната фаза на процеса.

Следователно, в конкретния случай, не може да се достигне до извод, че показанията от съдебната фаза трябва да имат приоритет пред тези от досъдебната фаза. Налице са сериозни основания да се приеме, че показанията от досъдебната фаза отговарят на действителното положение.

Този извод допълнително се засилва както при по-подробния преглед на тези противоречащи си доказателства, така и при една съвкупна преценка на всички доказателства, а не само при изолираното сравнение на показанията им от досъдебната и съдебната фаза.

Относно по-подробния преглед на доказателствата.

Част от свидетелите, които са работили в МП Варна Запад, частично потвърждават своите показания от досъдебната фаза, като излагат допълнителни обстоятелства, които ги правят оневиняващи. Така св. И.С. посочва в т.6 л.102 от досъдебното производство,че всеки месец А.А. ѝ оставяла по 300-400 лв; след това, пред съда, посочва, че  получавала три пъти по около 300-400 лв от подс. А., април, май и юни 2016 г във връзка с развода си – л.293 от съдебното производство. Т.е. пред съда съществено намалява броя получени пари – от всеки месец до общо три пъти, както и тяхното основание – а именно във връзка с развода ѝ. Излага и неубедителна теза, че тези пари са били във връзка с развода ѝ – доколкото посочва, че нито тя е споделяла за проблемите си, нито е искала помощ, нито подс. А., когато ѝ е давала тези пари, е посочвала, че са във  връзка с развода ѝ. Несъмнено е, че това допълнително обстоятелство е измислено като основание, което да създаде друг вид причина за предоставените ѝ парични средства. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че свидетелите, разпитани непосредствено след нея (св. Н. и С.) потвърждават тезата ѝ – а именно, че са събирали пари във връзка с развода ѝ; обратното, св. Л., разпитан в друго съдебно заседание, си спомня да са събирали пари за колеги в нужда (от други митнически учреждения), но не и три пъти в рамките на една година за колежката в същия МП Варна Запад. Явно е налице предварително съгласуване на показанията на св.С., Н. и Славова, призовани за разпит в едно съдебно заседание, което съгласуване не е обхванало и св.Л., призован за разпит в последващо съдебно заседание.

Подобна е хипотезата със св. В.К.. В досъдебната фаза, т.6 л.103 от досъдебното производство посочва, че всеки месец или през месец негов колега – св. Г.Д. – му звънял да се видят извън службата, като му предавал между 800 и 900 лв. Не е питал за какво са тези пари, св. Д. не му и обяснявал. Взимал, защото има нужда от пари. След това, в разпита пред съда – л.325, л.325 гръб, л.326 от съдебното производство,  уточнява тези отношения, като внася допълнителни подробности – а именно че неправилно е бил разбран от полицията; че е получавал по-малки парични суми (700, 800 и 700 лв), само на три пъти, и то като заем, за покупка на автомобил, които още не е върнал. Твърди, че св. Д. му е помагал, защото е много добър човек. Самият св. Д. частично подкрепя тезата му на л. 327 от съдебното производство, но все пак разликите са съществени. А именно че е давал по-малки парични суми, два-три пъти по 500-600 лв, защото св. К. имал проблеми със семейството; притеснявал се дали ще му бъдат върнати парите, ала св. К. му ги бил върнал. Тези съществени разлики правят несъмнен извода, че действителното основание за тези предавания на парични суми не е бил заемът. Ако св. Д. се е притеснявал дали ще му бъдат върнати парите, то би следвало да знае дали те са били върнати или не. А не е възможно св. К. да му е върнал парите и да е забравил това, като счита, че има още да му връща. Има и съществена разлика в основанието за твърдения заем – за покупка на автомобил или семейни проблеми. Единственото възможно обяснение е недобре съгласувана защитна теза между двамата свидетели, поставяща си за цел да създаде привидност, че предаванията на пари между тях има заемно основание.

Обстоятелството, че свидетелите Н., Найденова и Д. са тясно обвързани от защитата на подсъдимите е видно и от това, че те са ползвали  правната помощ на адв. Р., защитник на подс. Т.. Той е написал техните молби, с които се отказват от показанията си (т.6 л. 70 и т.1 л.77) видно от собствените им твърдения , като са искали повторният им разпит да бъде в негово присъствие (т.6 л.46 от досъдебното производство, л.289 гръб, л. 297, л.298 гръб от съдебното производство). Основателно може да се предположи, че той е написал и идентичното изявление на св. Д. (т.1 л.166), въпреки твърдението на последния, че сам е написал молбата. Всъщност и трите молби имат почти едно и също съдържание. Това е явно свидетелство, че тези трима свидетели са ползвали помощта на адв. Р. именно в рамките на защитата на интересите на подсъдимите.

Подобно частично поддържане на показанията от досъдебната фаза, съпроводено с излагане на нови, оневиняващи обстоятелства, е налице в показанията и на част от митническите агенти, респективно вносители.

Така св. Р.Й. в досъдебната фаза (т.6 л 15) е посочвал, че е предавал подкупите (по 30 лв на контейнер, за да не се претегля и да не се установи свръх тегло) на подс. А. на бензиностанция ОМВ до офиса му. Пред съда (л. 349 гръб долу, л.350 горе) признава за тези срещи, но вече посочва различна причина – а именно подадените от него документи пред митническата администрация били непълни, поради което подс. А., на път за работа, минавала през офиса му, за да вземе тези документи; причина за това е нежеланието му да се разкарва до МП Варна-Запад, за да ги подаде (както той се изразява „да не ходя само за това до там“ – л.350 горе).

Тази теза е очевидно и несъмнено невярна. Тя не само звучи недостоверно; тя е невъзможна. По делото несъмнено е установено, че работата в МП Варна-Запад е била изключително натоварена; имало голямо постъпление на документи; тези документи били по надлежен начин регистрирани при подаването им; винаги имало опашка от митнически представители или вносители, чакащи да подадат документи, респективно от интересуващи се от произнасянето по своите преписки. При това положение е трудно, дори невъзможно да се повярва, че подс. А., която като Началник смяна разпределя преписките и ръководи решаването им, но пряко не е ангажирана непосредствено с тях, на път за работа ще се отклонява до офиса на един от тези митнически агенти, за да вземе документи, които той е пропуснал своевременно да подаде. Нормално е св. Й., ако не иска да отива до МП Варна-Запад само за да подаде тези документи, да ползва услугите на свой колега; но е изключително странно да натовари с това Началника на смяната; респективно е напълно невъзможно тя да се съгласи и регулярно да минава до бензиностанцията край офиса му, за да взима тези забравени или пропуснати документи.

Това е невъзможно. Единственото възможно обяснение за тези срещи съвсем не е предаване на такива документи – а предаване на парични суми. Нормалното място за подаване на пропуснати или допълнително изискани документи е МП Варна-Запад, на регистратурата. Само ако се касае за предаване на парични суми, като подкуп, може да се очаква подс. А. да отива до офиса на св. Й. и на близката бензиностанция да получава парите.

Също така св. Й. посочва, че за него е приоритет да осигури бързото освобождаване на стоките, поради което и „няма вариант (процедурите) да бъдат ускорени“ – л.350, втори абзац. Съдът възприема напълно доводите му, че действително за него е било изключително важно бързото и безпроблемно административно обслужване на клиентите му. При липса на такова те биха се насочили към друг митнически представител, който може да им ги осигури. Но очевидно не е вярно, че няма възможност процедурата да бъде ускорена. Напротив – по делото се установи, че митническите инспектори имат широки възможности за лична преценка дали да извършат допълнителна документна или физическа проверка. Поради което е налице очевидната възможност те да бъдат ангажирани срещу получаването на парична сума да приключат бързо и безпроблемно оформянето на митническите документи. Неговите срещи с подс. А. на бензиностанция ОМВ може да бъдат обяснени само с този вид корупционни отношения.

Св. Й. обяснява част от своите срещи с подс. А. с това, че тя е искала документи за покупка на плочки (осигурена от него) във връзка с данъчна ревизия; посочва, че той е взел документите от продавача и ѝ ги е предал. Съдът изиска справка от НАП, от която се установи, че действително е имало данъчна проверка на подс. А., започнала на 21.11.2016 г. Тя е получила покана да представи документи на 25.11.2016 г (л.17-21 от папка, озаглавена „Документи, получени от ТД на НАП Варна“). Тя е дала писмени обяснения (л.211), в които общо посочва сумата за ремонт на закупения имот, без да конкретизира разходите, вкл за плочки, като на 08.12.2016 г е представила множество документи (л.269-270) – банкови документи, нотариални актове и др, но сред тях няма документи за покупка на плочки. Поради което съдът не кредитира показанията на св.Й. в тази им част; несъмнено е, че подс. А., ако действително е поискала и получила от него такива документи, би ги предала на данъчните власти. Липсата им в данъчната преписка води до извода, че целта на срещата им не е била предаване на тези документи. Следва да се кредитират показанията му от досъдебната фаза, в която говори за предаване на парични суми, в рамките на трайно установени корупционни отношения.

Св. Д.Ч. е представител на вносител на платове; негов агент е св. Димо Г.. В досъдебната фаза посочва (т.6 л. 34), че в един момент митницата започнала да извършва физическа проверка на всеки един контейнер; тази проверка ставала по такъв начин, че внесената стока се зацапвала и повреждала. Св. Г. го уведомил, че по този начин митническите служители го уведомяват, че искат пари. Той се съгласил. След като започнал да им дава по 200 лв на контейнер, тези проверки станали по-редки и били извършвани по начин, който да не уврежда платовете.

В съдебната фаза на производството (л. 352 гръб) потвърждава частично казаното – като подробно описва неблагоприятните последици върху стоките след физическите митнически проверки; потвърждава и сумата от 200 лв, която давал на св. Г.; но уточнява, че тази сума била за наем на допълнителен контейнер, за да се намали увреждането на стоката при физическата проверка. Твърди, че е плащал тези 200 лв за всеки един контейнер, тъй като всеки един се проверява.

Отново е несъмнен опитът да се представят вече дадените показания в такава светлина, че да не представляват уличаващи за подсъдимите. Св. Ч., като редовен вносител, също така е зависим от подсъдимите и техните колеги от АМ ТД Северна Морска, поради което очевидно нежелае да даде показания в тяхна вреда. Поради което и посочва очевидна неистина – че за всеки един контейнер е давал по 200 лв като разходи за физическа проверка. В действителност не се извършва такава физическа проверка на всеки един контейнер, а само на онези, за които е било взето такова решение. Даването по 200 лв за всеки един контейнер е възможно само като подкуп, за да не се извършва такава проверка.

Това е видно и от показанията на св. Димо Г., вторият най-крупен представител на митническите агенти, след подс. Т. ***-Запад. Той е бил дългогодишен митнически служител, работил е с всички подсъдими, познава ги добре и те го познават; между тях има отношение на доверие; той продължава да работи като митнически агент с тях.

В досъдебната фаза (т.6 л.30 гръб и сл) дава ясни и логични показания, които отговарят на всичко установено относно начина на работа в МП Варна-Запад. А именно множество физически проверки, при които стоките се повреждат; забавено освобождаване; искане на парични суми от подсъдимите; плащането на тези парични суми; последващо облекчено митническо обслужване. Подробно посочва как е давал пари на подс. А., с която имал особени доверителни отношения. Подробно посочва за срещите си с нея, предаване на парични суми, вкл и инцидентно на сина ѝ.

В съдебната фаза той частично се отрича, частично преиначава тези показания (л. 363 и сл.). Уточнява, че е семеен приятел на подс. А. и на съпруга ѝ; последният е направил кухненското обзавеждане на вилата му (на два пъти, тъй като първият вариант не му е харесал); поради което той се е виждал с нея, за да ѝ даде пари за това кухненско обзавеждане; видял се е със сина ѝ, за да му върне пари, дадени му от треньора на отбора на сина ѝ, във връзка с неизпълнен ангажимент за изработване на интернет сайт.

Съдът не подлага на съмнение твърденията за близките му отношения със семейството на подс. А.; нито, че мъжът ѝ изработва кухненско обзавеждане и той е ползвал услугите му. При все това не счита, че единственият аспект на срещите му с подс. А. са били само той да ѝ дава пари, които тя да предаде на съпруга си във връзка с това кухненско обзавеждане. Напротив, приема, че в повечето от тези срещи той е предавал парични суми на подс. А., в рамките на трайно установените им корупционни отношения.

За да достигне до тези изводи, съдът напълно кредитира показанията му преди това (л.361 гръб – л.362) – че проверки на внесените стоки се правят от различни служби, но и митническите служители от МП Варна-запад може да ги провокират. Когато бъде назначена такава проверка, той е бил натоварен с организацията им. Осъществяването им често се проточвало във времето, като се извършвало по вредоносен начин - стоката се изваждала от контейнерите, като при това тя се повреждала (хамалите тъпчели по нея, намокряла се от дъжда, цапала се от прахта и калта; при взимане на мостри се нарушавал търговския вид и стоката става непродаваема). Кредитира и становището му, че разходите за тези проверки били огромни. Имало тарифи за товарене и разтоварване, които били завишени, с допълнителни надценки при различни обстоятелства, като не е можел да си доведе свои работници, които да работят по-внимателно и за по-малко възнаграждение. Част от тези разходи били неформални – а именно черпене на лицата, от които зависи проверката да е „безболезнена“ (негово определение), купуване на храна и питиета, осигуряване на транспорт на представителите на проверяващите служби.

Прави впечатление изключително черните краски, с които св. Г. описва тези физически проверки. Прави впечатление и готовността му да заплаща нерегламентирани суми на хамалите (т.нар. „за почерпка“) и да прави други разходи за храна, вода и транспорт, в полза на множество лица, ангажирани в проверките. При това положение не би могло да се приеме твърдението му, че – въпреки много близките си отношения с подс. А., не е влязъл с нея в посочените в обв.акт корупционни отношения. Самият св. Г. посочва, че значителна част от проверките зависят от усмотрението на митническите власти – л. 361 гръб по средата: „Според случая може да се назначи митническа проверка от самия митнически пункт“.

При това положение се явява несъмнен изводът, че именно показанията от досъдебната фаза отговарят на действителното положение. Св. Г., в желанието си да запази своята конкурентноспособност, като предостави на своите клиенти бързо и безпроблемно освобождаване на стоките, възползвайки се от близкото си познанство с подсъдимите и дългогодишното си приятелство с подс. А., е влязъл в специфични корупционно отношения с тях, като е предавал на подс. А. парични суми, в замяна на което тя и останалите подсъдими, чрез властническите си правомощия, които имали върху останалите митнически инспектори в МП Варна-Запад, му осигурявали бързо и качествено административно обслужване, като физическите проверки, документалните проверки и другите действия по осъществяване на митнически контрол били сведени до минимум.

Само като допълнение следва да се посочат и някои очевидни несъответствия в показанията на св. Г. – когато посочва, че съпругът на подс. А. бил направил кухнята на вилата му в с. Звездица уточнява, че това е станало „когато станаха тези неща по делото (започване на настоящето наказателно производство)“ – л. 363 горе. Неговото собствено изявление е „когато станаха тези неща по делото“, като след запитване от съда дали се касае за настоящето наказателно производство той се съгласи, че това е имал предвид.  След това уточнява, че е давал пари след като е започнало делото. След това допълва, че е давал пари и „по време на периода около това следствие“ (без да посочва дати).

Явно е намерението му да създаде оправдание за предаване на паричните суми. Това е така, доколкото св. Г. може да знае кога са били арестувани подс. А. и останалите подсъдими – но няма как да знае кога е протекло следствието до момента на арестуването им. Поради което и няма как да знае дали твърдените от него срещи с подс. А., на които ѝ е давал парите за кухнята, са станали по време на тайния период на следствието или дори преди формалното му започване. Той, обаче, може да знае (от контактите си със защитата), че тези срещи са били закрепени със специални разузнавателни средства; поради  което – и с цел да създаде законосъобразна привидност на тези плащания – твърди пред съда, че се е срещал с подс. А. именно по време на следствието по делото.

От тази гл.т. очевидното намерение на св. Г. да създаде оправдание на срещите си с подс. А. са явно доказателство, че той дава тези показания с цел да я подпомогне в защитата си пред съда – но не и с цел да посочи действително случилото се, без значение как това ще отрази на извода за вината или невинността. Във втория случай би използвал друг избор на думи – а именно в определена година, сезон, месец или дата се е срещал с нея, за да ѝ дава парите за кухнята; или пък най-общо периода от време; или пък че не си спомня кога точно това е станало. Вместо това той ясно акцентира, че тези срещи са били именно по време на следствието.

Също така дава и противоречиви сведения за размера на паричните суми. Първоначално твърди, че е давал по 400-500 лв, без да уточнява колко пъти (л.363); след това, в отговор на конкретно зададените въпроси, уточнява, че цялата кухня е струвала 3500 лв, които той платил на шест или седем вноски по 500-600 лв. От тези противоречия, обаче, съдът не достига до определи изводи, тъй като предвид изминалия период от време е нормално както да изпитва несигурност относно размера на сумата, така и с течение на припомнянето да дава по-конкретни сведения.

За разлика от това са от значение противоречията между показанията му, че не е получавал пари от клиентите си в брой (л.366) и тези на клиентите му, които посочват, че са изпращали пари в брой различни от онези, за които официално са получавали документ от него – л.367 и л. 368 за св. Т., л.368 гръб и л.369 за св. Д.. Несъмнено е, че така получените недокументирани пари са били използвани именно за корупционните действия, посочено от него в разпита му в досъдебната фаза.

Допълнително доказателство за достоверността на показанията на св. Г. от досъдебната фаза са показанията на един от неговите клиенти – св. Т.Т.. Той посочва (л. 366 гръб от съдебното производство, както и тези на л.43 от том 6 от досъдебното производство), че първоначално сам е предприемал действията по освобождаване на внесената стока, като е имал значителни проблеми – множество проверки и свързаните с това  повреди по стоката; след като е бил посъветван от митничарите да си намери митнически агент от Варна, като са му предложили няколко фирми, е избрал св. Димо Г. да го представлява. Давал му е исканата от него парична сума (1100 лв на контейнер) и вече не е имал такива проблеми.

Подобно противоречие е налице и относно показанията на св. Г.П.. В досъдебната фаза, л.92 т.6, той посочва за корупционната практика в МП Варна Запад – а именно подс. Р. му е поискал 600 лв на контейнер, за да не се бави обработката на документите; оставял тези пари в битовата стая в пункта. В съдебната фаза на производството (л. 411) той отрича да съществува такава практика да се дават нерегламентирано пари на митническите инспектори. Изправен пред прочетените му показания, отново променя позицията си (л.412 гръб) – като признава, че е давал пари, но не на митничарите, а на хамалите, при митнически проверки, извън другите почерпки. Признава, че е казал за корупционните практики, но уточнява, че само е чувал за нея.

Отново, както при св. Г., силно впечатление прави живописното му описание на начина, по който се осъществяват тези проверки и последиците от тях. Така посочва, че дава пари за „почерпка“, за да бъде извършена проверката „безболезнено“ – за да не се поврежда и краде от нея (л. 412 гръб); стоката е „специфична, чуплива и податлива на кражба“ (л. 414 гръб), поради което втори контейнер се наема, което се плаща; плаща се и на хамалите; наем за камиони, ако проверката се осъществи в друг митнически склад. Плащат се такси и на час на митнически служител за работата му при тази проверка; плащал и минимални глоби от  по 50 лв за нарушения при изготвяне на митническите документи; дори и намеква за плащане на подкупи на служители на пристанищната администрация, за да бъде осъществена физическата проверка по-бързо (л.414-416).

При това положение единственият възможен извод е за достоверността на показанията му от досъдебната фаза. Несъмнена е трайно установената практика физическата проверка да води до определени финансови разходи, свързани с осъществяването ѝ; също така тя се извършва по такъв начин, който да води до прекомерно забавяне на процедурата по освобождаване на стоката, а отделно от това до опасност от повреждането или кражбата ѝ; несъмнено е установено, че тези опасности частично се неутрализират чрез разнообразни нерегламентирани плащания на всички лица, ангажирани с тези проверки – от онези, които взимат решение кога тя ще се осъществи до хамалите, които изкарват стоката от контейнерите и после пак я вкарват. Поради което и показанията от досъдебната фаза, че след плащане на исканата от подс. Р. парична сума, обработката на документите било в срок и такива проверки не се извършвали, следва да се кредитират напълно.

Отделно от това следва да се посочи и едно несъответствие. В досъдебната фаза той посочва, че е оставял парите за подкупа в битовата стая на МП Варна-Запад. Пред съда уточнява, че не е оставал там парите, доколкото до тази стая нямало свободен достъп – трябвало да се премине през две помещения, в които работили митнически инспектори. Несъмнено е, че след като знае къде се намира тази битова стая, то е имал достъп до нея. След това св. П. уточнява, че е влизал в тази стая, защото е трябвало да уточни нещо по документите. Макар и съдът да няма непосредствено лични впечатления относно начина, по който митническите инспектори искат уточнения по преписките, то все пак изразява съмнение, че това става като се кани митническия агент именно в битовата стая – за което следва да се премине през две други работни помещения. По-скоро процедурата по искане на уточнение е писмена, а ако все пак в устна форма се поискат определени сведения, то по всяка вероятност това би се извършило на гишето или в работната стая, на бюрото на съответния инспектор. Наличието на лични впечатление у св. П. *** Запад е свидетелство за по-неформалните му отношения с част от служителите там. Това е ново убедително доказателство, че показанията му от досъдебната фаза отговарят на истината.

Въз основа на тези аргументи съдът приема, че са налице основания да се кредитират  показанията на свидетелите от досъдебната фаза, доколкото именно те разкриват действителното фактическо положение. Обратното, тези показания от съдебната фаза са насочени да създадат привидност относно реалните им отношения с подсъдимите.

---

Една част от митническите представители в своите показания не посочва съществуването на описаните в обв.акт корупционни практики. Така те не твърдят извършване на тенденциозни проверки от страна на МП Варна Запад, с цел да бъдат мотивирани да дават парични суми. Отричат към тях да са били правени такива искания от страна на митническите инспектори, вкл и да им е било предлагано по-бърза обработка на митническите документи след допълнително заплащане.

Това са св. М.И., разпитана пред съда, както и прочетените по реда на чл. 371 т.1 НПК показания на св. Н.С. и П.Г..

Други посочват, че са чували такива слухове – св. Женя Райкова и св. Габриела Попова.

Това се отнася и до вносителите, чийто показания отново са прочетени по реда на чл. 371 т.1 НПК. Една част от тях не се занимават с митническото освобождаване на стоката и не знаят за тези процедури – св.  Петя Горанова, Тодор Г., Станимир Д., Явор Пандов, Йосиф Цвениашвили, И. Младенов, Христо Х., Емилия Стефанова, Данаил Найденов, Илко Копарански, Иво Боев, Павел П., Джамал Нусиер, Г.П., Делян Диков. Други посочват, че с определени намеци са им давали да разберат, че има и корупционни разходи – например „локални разходи“, посочени от св. Петър Чолаков, „комисионна на колегите“ от св. В.Н. (той говори за Бургас, поради което и тази информация не е свързана пряко с предмета на делото), както и твърденията на К.М., че е обществена тайна взимането на пари от митническите служители. По-малка част от вносителите дават пряко показания за подобни корупционни практики – пряко св. Нидам Ал Хилапи (който пряко посочва, че чрез св. Г.П., негов митнически агент, е давал пари на митничарите, за да не се създават проблеми) и св. К. Пенчев, който посочва, че като сам е освобождавал стоката, това е ставало бавно, а след като упълномощил подс. Т., това е ставало по-бързо. Тук следва да се посочи и св. Насир Абуаси, който макар и да посочва, че не знае за практиката за даване на подкупи, все пак уточнява, че неговият агент – подс. Т., иска по-високи цени от другите митнически агенти.

От тези показания на свидетелите не може да се достигне до извод за липса на корупционни отношения, установени от подсъдимите в дейността на МП Варна Запад. Повечето от тях нямат никакви или имат само инцидентни и опосредени отношения с митническата администрация; поради това е нормално да дават по-неясни и бегли показания относно предмета на делото. За тях също така важи и нежеланието за самоуличаване, което също така води до по-уклончив изказ. За тях също така се отнася и нежеланието да влизат в конфликт с митническата администрация, доколкото продължават да извършват внос на стоки през Варненските митнически учреждения; това също така е стимул да не дават показания срещу подсъдимите.

От тази гл.т. наличието на многобройни свидетели, които посочват, че не знаят нищо или знаят само слухове за корупционните практики в МП Варна Запад, не може да обуслови извода, че такива практики не съществуват. Следва да се вземат предвид показанията на лицата, пряко ангажирани с ежедневното общуване с подсъдимите. Само те могат да дадат достоверна картина за начина на работа в МП Варна Запад, вкл  в светлината на изследваните корупционни отношения.

 

Относно сведенията от телефона на св. М.И.

Този телефон е бил иззет от дома ѝ (т.4 л.204) и след това предмет на оглед (т.9 л. 59), като е изготвен фотоалбум на кореспонденцията ѝ с със св. Илко Копарански по вайбър.

Видно от фотоалбума (т. 9л. 68-71) тя прави следните изявления към него: „За по-лесни проверки. По 500 лв – добре ли е?“. След като Илко Копарански я пита: „..за теб колко и за митница какво..“ тя отговаря „За мен по 200, за тях – 500“. След това, обсъждайки намаляването на цените, тя пише: „Ще опитам, но те ги смятат на конт-р (има предвид „контейнер“). Да ги помоля за 400 на конт?“. На другия ден тя му пише: „Имах много натоварен ден и не съм те чула. Всичко е ок. Съгласиха се на 400. Днес проверявам 2 с МРР и ГКПП и утре 2 само с МРР. Първите 2 вече са в Пловдив“ (има предвид, че е участвала във физически проверки, инициирани от други органи, различни от МП Варна-Запад).

По делото и двамата са разпитани. Както в досъдебната фаза, така и пред съда св. М.И. отрича да е давала нерегламентирано пари на подсъдимите. Св. Копарански е отказал да отговаря, позовавайки се на чл. 121 НПК.

Съдът прие, че не е удачно да ги конфронтира с този записан между тях разговор, доколкото съдържанието му е достатъчно красноречиво. Несъмнено се касае за практика за даване на допълнителни парични суми за „по-лесни проверки“, както се посочва от св. И.

 

Относно листчетата, иззети от дома на подс. А.

При ОПИ в дома на подс. И.А.,*** Освободител, бл.49, вх.Б, ет.1, ап.6, са намерени и иззети малки листчета, с ръкописен текст (т.2 л.165). Те са били предмет на експертно изследване (т.10 л.91), което установява, че за част от тях този текст е изпълнен от св. П.Г., митнически агент. Самите листчета са част от ВД – ВД №4 от Списъка в приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г, копие в т.6 л.170-173.

Не може да има никакво съмнение, че тези листчета са материално доказателство за трайно установените корупционни отношения между подсъдимите и митническите агенти (в какъвто смисъл са показанията на тези агенти от досъдебната фаза), в случая конкретно между подс.А. и св.Г.. Това е така, независимо че св.Г. не е дал показания в досъдебната фаза в тази насока, а в обратната – а именно е посочил, че не е давал подкупи (т.6 л.104 от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 371 т.1 НПК).

Видно от протокола за ОПИ, подс. А., след като е поканен да посочи вещи, относими към наказателното разследване, е посочил найлонова торба, намираща се в нощното шкафче в северната спалня. В нея се намирали процесните девет брой листчета (седем от тях изпълнени от св. Г., според експертизата и всички изпълнени от него, според самия св.Г.), както и парична сума (6 банкноти по 100 лв; 43 банкноти по 50 лв; 15 банкноти по 20 лв – или общо 3 050 лв). Явна е връзката между тези листчета и паричната сума, доколкото са сложени заедно в един и същи плик и доколкото в самите листчета се обозначават парични суми, общият сбор на които е 5 100 лв.

От тази гл.т. съдът не кредитира показанията на св.Г. (л.715 гръб), в които посочва, че на тези бележки са посочени разходи, които е правил във връзка с обработването на вноса на стоки от негови клиенти – транспорт, пристанищни такси и др; не знае как те са попаднали в съда; възможно е случайно да са попаднали сред подаваните от него митнически документи. Съдът е съгласен, че тези листчета обозначават разходи във връзка с митническото оформяне на вноса, но тези разходи са свързани с даване на подкуп на подсъдимите (в случая на подс.А.). Това е видно от обстоятелството, че те са били сложени в един и същи плик със значителна парична сума и се намират в дома на подс.А.. Не е възможно случайно да са попаднали сред подадените от него митнически документи. Тези документи са били обработвани от митически инспектор, а не от подс.А. – последният само е разпределял, ръководил и контролирал работата им. Отделно от това, случайно намерените документи, очевидно неотносими към митническата декларация, би следвало да бъдат върнати на св.Г., изхвърлени или поне поставени някъде в МП Варна-Запад. Не е възможно те да бъдат взети от подс.А., сложени в плик заедно с парична сума, занесени у дома му и поставени в нощното шкафче в спалнята му. Намирането на тези листчета на това място, придружени с паричната сума, е несъмнено доказателство, че те обозначават платени суми като подкуп при вноса на определени стоки от определени фирми.

 

Относно останалите листчета, иззети от подсъдимите А., А. и К..

По делото са иззети като ВД множество листчета, които или не са били изследвани с цел установяване автора на текста им, или пък това изследване е останало неуспешно. Те имат еднотипно съдържание – посочване на число (сума пари), придружено с дата, количество, име на вносител, стоки (някои от тези елементи често липсва). Независимо от невъзможността да се установи авторството им, от значение са две групи обстоятелства – съдържанието им и мястото, където са намерени.

Така тяхното съдържание е еднотипно, като варира в определени граници. То се отнася до парични суми и основанието им – обозначаване на дата, вид стока, вид контейнер, вносител (или само на някои от тях). Те са намерени в домовете на подсъдимите.

Така, освен горепосочените девет бележки в нощното шкафче на подс. А., отново в дома му на масата до калкулатора, е намерен лист с ръкописен текст, с трудно четлив почерк – но все пак е ясно, че се касае за парична сума и основанието за плащането ѝ (т.2 л.173, оригинал в т.5 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г). Видно е, че става дума за дати, имена (или друго основание), както и парична сума, в някои случаи придружена със знака „V“, обозначаващ заплащането ѝ.

От дамската чанта на подс. А.А. са иззети листчета с ръкописен текст (т.2 л.186, албум л.189, оригинали в т.3 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г), съдържащи дати, имена на вносители и парични суми. Част от тези документи са листа с формат А4, съдържащи напечатан текст, относим към подадени митнически документи, показващ (освен другите данни) с определени вносители и митническите им агенти, както и други документи, свързани с вноса. Прави впечатление л.10 от тях (номерацията е на разследващите органи) – в началото му е напечатан текст относно внос на стоки през ноември 2016, а след това текстът продължава ръкописно за декември 2016 г. Този текст ясно посочва паричната сума, която е обвързана с всеки един внос, като отново е придружен със знака „V“, обозначаващ заплащането ѝ.

Л.3, съдържащ само имена и суми, е относим към плащанията, които подсъдимите извършвали на подчинените им инспектори – виждат се имената „Краси“ – това е свидетелят К.С.; „Г.Д.“ – това е свидетеля Г.Д.; „В.“ – това е св.В.К.; „М.“ – това е св. М.Д.; „Ирена“ – това е св. И.С.. Прави впечатление, че срещу всяко име е написана парична сума (с различен химикал) и посочените суми са значително по-високи от онези, за които дават показания част от тези свидетели.

Сред тези имена са и „Виктор“, „Руми“, „Веско П“, „Р.“, „Синан“, „Милко“, „Веско В“,„Хари“, „Ема“, „Ивелина“ – лица, които не са разпитани като свидетели. Видно от Заповед № 4122/31.05.2016 г (л.35 папка 14 от документите, представени от АМ, по-конкретно л.42), към 31.05.2016 г имало 25 щатни бройки към МП Варна-Запад, а видно от Заповед 4510/10.11.2016 г (л.45 от папка 14, по-конкретно л.51), към 10.11.2016 г щатните бройки били вече 26, сред които са лицата Р. Благов, наречен „Р.“ в списъка, Румяна Б. Игнатова – „Руми“, Веселин П. – „Веско П“, Виктор Тасчиян – „Виктор“, Синан Мехмедов – „Синан“, Веселин Вълчанов – „Веско В.“, Милко Наумов – „Милко“.

Остават неизяснени самоличността на „Хари“, „Ема“, „Ивелина“. Видно от л.40, в системата на АМ Северна морска работи лицето Хари Пеев, в отдел „Борба с наркотрафика“; а също така и Ивелина Кондова, в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителни“; а също така Емилия Кехайова, в МП Шумен. При все това съвпадението по малките имена е твърде недостатъчно, за да се достигне до каквито и да е изводи.

При личния обиск на подс. Д.К. (т.2 л.85 и оригинали в т.8-12 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г), както и при ОПИ в дома му (т.2 л.91 и оригинали в т.6-7 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г) са намерени и иззети множество документи, част от тях съдържащи ръкописен текст, отново посочващ дати, имена на вносители (или митн.агенти), парични суми (малки ръкописни бележки (т.6) или ръкописен текст в разпечатката на вноса (т.7, т.9, т.12), както и парична сума от 2 070 лв

Прави впечатление документът в т.8 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г – отново списък на митническите инспектори, ала без да се посочват парични суми (тук вече вместо Веско П и Веско В се посочва Веско П. и Веско Вълчанов).

 

Относно листата, иззети от подс. Д.Й.

Тези документи представляват най-важното доказателство по делото, от решаващо значение за извода на съда, че корупционната дейност на подсъдимите (безспорно установена и от другите доказателства) се осъществява именно в рамките на ОПГ, а не инцидентно, или макар и редовно, все пак самостоятелно и неорганизирано.

При личния обиск на подс.Й., от чантичката му и от джобове в дрехите му са намерени и иззети листа и пачка пари – 1280 лв (т.2 л.35, фотоалбум на л.38.; оригинали в т.2 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г). От значение са 28-те ръкописни листа, намиращи се в полиетиленова торба, съхранявана от подс.Й. във вътрешния джоб на якето му. Те се отнасят до дати, количества, имена на вносители и парични суми. Тези записи обхващат широк времеви период – от 03.07.2016 г до 06.01.2017 г.

Прави впечатление, че в някои случаи, текстът на вноса е изписан с по-светъл химикал, а след това с по-тъмен химикал е изписана дължимата сума и след това със същия по-тъмен химикал редът е задраскан.

Видно от изготвените по делото графологични експертизи, автор на тези ръкописни текстове не е  нито подс.Й., нито някой от останалите подсъдими, нито от някой от останалите служители на МП Варна-Запад. При все това е несъмнено установено, че тези документи са се намирали у него към момента на ареста му; също така е несъмнено, че те се отнасят до документално оформяне на развиваната корупционна дейност в МП Варна-Запад.

Очевидно е, че подс.Й. е бил съпричастен с отчетността на корупционните отношения в МП Варна-Запад, обективирана в тези листа. В тях са записани онези случаи на внос, при които се е очаквало да бъде получена определена парична сума и след получаването ѝ е бил задраскван съответния ред.

В случая е от второстепенно значение кое лице е автор на тези записи. Обстоятелството, че автор е лице, различно от подсъдимите, може само да доведе до извода, че тази корупционна дейност е била в по-големи мащаби от онези, очертани с обв.акт. Важното е, че тези записи са пряко относими към корупционната дейност при митническото оформяне на документите при внос на стоки и удостоверяват продължителността и сложността на тази дейност.

В своите обяснения подс.Й. дава информация само за част от намерените документи – като посочва, че това са обозначения на фирма на негов познат (л.836 от съдебното производство). Несъмнено има предвид предявените му документи в т.2 л.39. Ала не посочва нищо за останалите документи, вкл и за 28-те ръкописно изписани листа. Приканен да даде обяснения за тях, той предпочете да запази мълчание.

От дома му са намерени значителна парична сума, в различни валути (т.2 л.67).

 

Относно връзката на иззетите от подсъдимите документи с вноса на стоки през МП Варна-Запад

Съдът прецени значението на писмените документи, иззети от подсъдимите при ареста им. В тях съществуват записи, които – според преценката на съда – се отнасят до определени случаи на внос на стоки, обработени от МП Варна Запад, както и до определена парична сума, която се очаква да бъде получена срещу митническата обработка на тези стоки.

Видно от двете графологични експертизи, не е установен авторът на тези записи – като това не са нито подсъдимите, нито други лица, работещи в МП Варна-Запад. Тези ръкописни записи са изпълнени от четири лица – и нито едно от тях не е установено от съда.

При все това съдът приема, че част от тези записи се отнасят именно до внос на стоки, обработван от подчинени на подсъдимите. Това е видно от сравнение на информацията в тези записи и изисканата справка (на хартиен и електронен носител) относно митническата обработка на внесените стоки в инкриминирания период. Налице са достатъчно съвпадения, които потвърждават този извод. Макар и това да не е така относно всички записи, все пак за значителен брой от тях се установява по безспорен начин, че се отнасят именно до стоки, митнически обработени в МП Варна-Запад.

---

Относно Папка 1 няма основание да се счита, че записите в документите са свързани с митническата обработка на вноса на стоки.

---

Относно Папка 2, иззета от подс.Д.Й., съдът установи следното:

Първи лист – 03.01. – „почиств. препарати Харл“. Представеният списък от МП Варна-Запад започва от 04.01.2016 г и свършва на 12.01.2017 г. При прегледа на отбелязванията от 03.01.2017 г не се установи внос на почистващи препарати Харл. Най-близкото сходство е записът под 55461 относно внос на пулверизатори, помпички за козметични и тоалетни продукти, с вносител Косметикпак ООД; това несъмнено е нещо различно.

Втори лист – има многобройни записи от различни дати

Втори и трети от тези записи отново се отнасят до „почиств.преп. Мерл“, като датите са 17.10. и 13.10. Отново при преглед на тези дати не се установи подобно отбелязване. Налице са определени стоки, свързани с почистване (записи 43464-43465 и 43479), но те все пак са различни.

Първият от тези записи е следният: „13.10.- 8х40 шперплат Бел…(нечетливо)…Трейд Гелд – 400“

При прегледа на списъка отново не се установи подобен внос.

Съдът насочи вниманието си към последващите записи относно този шперплат:

--„24.11. 5х40 шперплат, БелайТрейд Гелд – 500“

В списъка на тази дата фигурира под № 50154-50156: вносител – Балкан Трейд пропъртис; стока – Водоустойчив строителен шперплат сърцевина ; митн.агент – Гелд Консултинг ООД.

--„08.11. 1-х40 шперплат БеланТрейд Гелд – 500“

В списъка на тази дата фигурират под № 46391 и 46392: вносител – Балкан Трейд пропъртис; стока – Водоустойчив строителен шперплат сърцевина ; митн.агент – Гелд Консултинг ООД.

--„03.11. 10х40 шперплат Бел…(нечетливо)….Трейд Гелд – 500“

В списъка на тази дата фигурира под № 46368: вносител – Балкан Трейд пропъртис; стока – Водоустойчив строителен шперплат сърцевина ; митн.агент – Гелд Консултинг ООД.

Следователно за част от тези записи е налице съвпадение със списъка, предоставен от МП Варна-Запад, докато за други такова съвпадение няма.

 

Съдът насочи вниманието си, на случаен принцип, към л.6 от документите, само относно датата 10.11. – като тези записи са по средата на листа, обособени от останалите с хоризонтални линии. Така установи следното:

--„11х40 уп.дрехи Бултекс – 2 200“ – зачертано

В списъка на тази дата под № 48081-48082: вносител: Бултекс ООД, стока – употребявани дрехи.

--„1х20 сувенири (5$) Вираж 8 Т.Е. – 350“ – зачертано

В списъка на тази дата е записано под № 48 088 - 48103: вносител Вираж В ЕООД; митн.агент – Атила 5Е ООД, Тодор Енев; стока – дървена купа …(и много други)….

--„1х20 гранит (51$) ГМВ Вен.“

В списъка на тази дата е записано под № 48119: вносител - Гранит, Мрамор, Варовик ЕООД; митн.агент – Уърлд Транспорт Овърсийз България ЕООД, В.П.; стока – гранитни плочи….

--„6948 1х20 храсторези (10$) В. 2004 таб“

В списъка на тази дата под № 48121-48122 е записано: вносител – В. 2004 ЕООД, митн.агент – Би Лоджистикс ЕООД, Борислав Т.; стока – харасторези, резервни части за храсторези

--„7129 1х40 осв.тела (12$) Сити Лайт таб“

В списъка на таза дата под № 48151-48153 фигурира: вносител – Сити Лайт ООД, митн.агент – Би лоджистикс ЕООД, Борислав Т.; стока – осветителни  тела от стъкло и метал….керамични настолни лампи….стъклени резерви за осветителни тела….

--„1950 1х40 компресори (10$) Маляков таб“

В списъка под тази дата под № 48159-18160 е записано: вносител – Малянов ЕООД, митн.агент Алфа Спед ЕООД, Г.Т.; стока – въздушни компресори, части за комперсори …

--„4024 1х40 килими (12$) Строй импорт 11 таб)“

В списъка пад тази дата под № 48164 е записано: вносител – Строй импорт 11 ЕООД, митн.агент Алфа Спед ЕООД, Г.Т.; стока – килими от синтетични материали

--„1х40 играчки (9$) Кристал ДО4“

В списъка на тази дата под № 48165 - 48276 фигурира: вносител- Кристал; митн.агент - Глобо трейд; стока – Детски играчки…

--„1х40 разно (14$) Фестико Март – 650“ – като е зачертано

--„1х40 разно (13$) Фестико Март – 650“ – като е зачертано

В списъка на тази дата е посочено под 48238 – 48281: вносител – Фестико ЕООД, митн.агент – Спед консулт, Марта И., стока – салфетка, мушама, парти артикули ….(и мн други)….

В списъка на тази дата е посочено под  48186-48215: вносител – Фестико ЕООД, митн.агент – Спед консулт, Марта И., стока – силиконови пръчки, парти артикули, детски играчки ….(и мн други)….

--„1х40 играчки (8$) Арм…(нечетл)… Март? – 1200“ – като е зачертано

В списъка на тази дата е посочено под № 48225-48237: вносител: Арм Тойс ООД, митн.агент – Спед Консулт, М.И.; стока – детски играчки, конструктори ….(и др)…..

--„4х20 ориз (100т) Корекс Трейд К 83“

В списъка на тази дата под № 48283-48284 е записано: вносител – Норекс Трейд ЕООД; стока – корнишони в буркани, ориз бланширан

--„2х20 мрежов  кабел (89$) Денимпекс таб“

В списъка на тази дата под № 48285-48291 е записано: вносител – Данимпекс ЕООД, митн.агент – Алфа Спед ЕООД, Г.Т.; стока – комуникационен мрежов кабел, коаксиален кабел…. (др)….

--„1х20 мебели, кер.плочки (4$) Кантора Стефанова Рев - 500“ - зачертано

В списъка под тази дата под № 48292-48310 е записано: вносител – Кантора Стефанова ЕООД, стока – скрин, легла, дивани….(и др)…керамични плочки ….(и др)….

--„1х40 играчки (17$) Галакси 2001 Март.-? – 700“ - зачертано

В списъка на тази дата под № 48311-48328 е записано: вносител: Галакси 2001, митн.агент Спед Консулт, представител – М.И., стока – детски играчки……..

--„1х40 Климатици Бител БМ“ - зачертано

В списъка под тази дата под № 48342-48343 е записано „вносител – Биттел ЕООД, митн.агент – Терминален оператор, стока – 20 бр климатични сплит системи…части за климатици

--„5х40 пер. препарати Хаят – 480“ - задраскано

В списъка под № 48344-48347 е записано: „вносител – Хайат България Кемикъл“ ЕООД; стока – перилни и почистващи препарати ….(и др)….

--„….(нечетливо)…. Ориз (23 т) Тика Трейд (нечетливо)“ – зачертано

В списъка под № 48356 е записано: вносител – Юнипри ЕООД, стока – бял пропарен ориз с дълги зърна, 23 000 кг.

Следователно е налице пълно съвпадание относно записите за тази дата.

Относно останалите документи в Папка 2 съдът прецени, че не е нужно да извършва подробна справка дали на записите съответстват съответни отбелязвания в Списъка, предоставен от МП Варна-Запад. Това е така, доколкото горепосоченият преглед на записите води до еднозначен положителен извод.

---

Относно Папка 3 – документи, иззети от подс.А.А..

Първите три листа са малки листчета с ръкописни текстове;

Първото от тях, с жълт цвят, съдържа записи:

--03.12. Бетакомерс – 400

В списъка на тази дата има  само пет записа - № 51664-51668. Нито един от вносителите не се казва Бетакомерс. Същевременно тази дата – 03.12.2016 г се пада събота. В предходния ден, 02.12.2016 г, в края на записите е посочен този вносител – под № 51648-51894.

--05.12.Ником Груп – 200

В списъка на тази дата под № 51897-51901 фигурира „Ником груп ЕООД“.

--05.12. Випс – 1000

В списъка на тази дата под № 51873-51894 фигурира „Випс-Експорт Импорт ЕООД“.

--02.12. Зим 2 бр – 400

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

--09.12. Бубо Груп – 400

В списъка на тази дата под № 52569-52662 фигурира „Рубо груп ООД“

--09.12. Зим 2 бр – 400

В списъка на тази дата фигурира под № 52639-52641 и 525643-52636 вносител „ЗИМ“.

--10.12. Зим 2 бр. – 400

В списъка на тази дата фигурира под № 52785-52791 вносител „ЗИМ“.

--12.12. Зим 1 бр. – 200

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

 

Второто от тези листчета, с бял цвят, съдържа записи:

--15.12. Амазония – 200

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

--15.12. Фиола 2 бр – 2000

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

--15.12. И. фитнес уреди – 300

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

--15.12. Джип Пънос – 50

В списъка на тази дата не се съдържа сходен запис на тази дата;

--19.12. Сабко Нирнеш – 300

В списъка на тази дата под № 54045-54056 е записан като вносител „Сабко Интернешънъл ЕООД“, внася различни стоки за баня.

--21.12. Новетрейд бутилки – 800

В списъка на тази дата под № 54 352 е записано като вносител „Новетрейд Интернешънъл ООД“, а внесените стоки са „метални цилиндрични бутилки, 1150 бр“; респективно под 54348-54341 под същия вносител е записано „фреонов газ…. в бутилки“.

--21.12. Новетрейд цистерна – 100

В списъка на тази дата под № 54 356 е записано като вносител „Новетрейд Интернешънъл ООД“, а внесената стока е „фреонов газ 22 000 кг“.

 

Третият лист очевидно не съдържа записи на внесена стока. То съдържа малките имена на митнически  служители и определени парични суми срещу тях. На  гърба му също така има определени числа, които се събират и изваждат.

 

Листа четири и пет са разпечатки от системата на МП Варна-Запад, в която се отразяват част от данните на внесените стоки. Четвърти лист е пряко свързан с малките листчета с ръкописен текст.

Така четвърти лист са посочени част от вносителите, посочени във втория лист (малкото листче с бял цвят) и неоткрити в списъка. В него е посочен вносител „Амазония“ с дата 16/12/2016 г (в списъка, изпратен от МП Варна-Запад под № 53735); Фиола ООД от 28/12/2016 и 16/12/2016. Липсва „И. фитнес уреди“, но има „И.Г.“ с дата 16/12/2016 (в списъка, изпратен от МП Варна-Запад под № 53745-53746, с внесена стоки „фитнес уреди  със съпротивление“ и „гимнастически плочи“)

Това се отнася и до Бетакомерс, посочена в малкото жълто листче – като дата на вноса е посочена 02/12/2016.

Поради което съдът приема, че малките листчета с ръкописен текст отразяват вноса, осъществен на същата или предходна дата; датата, посочена в тях, се отнася до друго обстоятелство, а не да датата на документалното официално отразяване на вноса.

Шести лист отново е частична разпечатка от системата на МП Варна-Запад с ръкописно отразяване на парични суми срещу вносителите

Листа седем, осем и девет са митнически документи

Лист десет съдържа печатен текст – за ноември 2016 г – и ръкописен текст – за декември 2016 г – с едно и също съдържание – дати, имена на вносители, парични суми (ръкописния текст посочва и внесената стока). Сумите са събрани – 3000 лв за ноември и 22 600 лв за декември.

Листа 11-13 отново представляват частични разпечатки от системата на МП Варна-Запад.

Последните три страници нямат отношение към митническия внос на стоки.

---

Относно папка № 4 -  листчета, иззети от подс. И.А..

Състои се от седем малки квадратни листчета и още едно, скъсано на две части. На всяко от тях има ръкописно отбелязване на дата, парично сума, както и стока и / или име. Извън всякакво съмнение те се отнасят до вноса на стоки и плащане на парична сума за това.

---

Относно папка № 5 – лист, иззето от подс. И.А..

Той съдържа дати (от ноември и декември), парични суми срещу всяка дата, а при някои от тях и имена. Несъмнено той се отнася до митнически вносове и парични суми, търсени за тях, но все пак няма достатъчно индивидуализиращи данни, за да се прецени за кои вносители са тези отбелязвания.

---

Относно папка № 6 – листа, иззети от подс.Д.К..

Състои се от три листа – два бели и един оранжев, залепен върху единия от белите листа. На тях ръкописно са записани дати, наименование на вносители, парични суми. На двата бели листа тези парични суми са събрани най-долу

Записите са както следва:

Първи бял лист:

--Спасов 8Е - 05.12.-800

Не фигурира такъв вносител на тази дата.

--Спасов 1Е - 09.12.-100

Не фигурира такъв вносител на тази дата.

--Текстийм 2А - 09.12. – 400

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 52560 фигурира вносител Текст Тийм АД.

--Текстийм 2А - 15.12. – 400

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53555 и 53557 фигурира вносител Текст Тийм АД.

--Текстийм 4А - т 22.12. – 800

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 54423 фигурира вносител Текст Тийм АД.

--Спасов 3Е – 22.12. – 300

Не фигурира такъв вносител на тази дата.

--Хадекс 1 – 29.12. - 1000

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 55 175-55203 фигурира вносител Хадекс ООД.

 

Втори бял лист:

-- 01.12. Фигаро – 800

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 51218-51236 фигурира вносител Фигаро ООД

--01.12. Вест – 300

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 51237 фигурира вносител Вест-М-Къмпани ЕООД

--01.12. Алфа – 300

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 51247-51248 фигурира вносител Алфа Плейграунд ООД

--06.12. Вест – 300

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 52131-51132 фигурира вносител Вест-М-Къмпани ЕООД.

--13.12. Вест – 300

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53370-53379 и под № 53289-53291 фигурира вносител Вест-М-Къмпани ЕООД

--12.12. Алфа – 200

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53087-53089 фигурира вносител Алфа Плейграунд ЕООД

--13.12. Вест 3х100 – 3000

По-горе е посочено, че за тази дата имат тринадесет записа за Вест-М-Къмпани ЕООД.

--13.12. Делта – 800

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53382-53403 фигурира вносител Делта ММ-15 ЕООД.

--16.12. „Катина“ – 50

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53688 фигурира вносител Катина СВГ ЕООД

--16.12. Голдън – 300

Видно от списъка, представен от МП Варна-Запад, на тази дата под № 53817 фигурира вносител Голдън фууд

 

На малкия оранжев лист „Ескада - 1000“. Предвид липсата на дата е трудно да се установи дали този запис се отнася до внос на стоки.

Следователно в папка 6 всички записи, без „Спасов“ и „Ескада“ се отнасят до внос на стоки. За тях самите това не е установено, предвид възможността под „Спасов“ да се посочва име на физическо лице, а не на вносител, както и липсата на достатъчна индивидуализация относно „Ескада“.

---

Относно папка № 7 – документ, иззет от подс.Д.К..

Тя съдържа разпечатка от системата на МП Варна-Запад с ръкописно отбелязване на парични суми срещу определени вносове. Връзката на тези парични суми с вноса е несъмнена.

---

Относно папка № 8 – документ, иззет от подс.Д.К..

Тя съдържа месечен график за ноември 2015 г, както и лист от тефтер (01.06., вторник) с малки имена на част от служителите на МП Варна-Запад.

---

Относно папка № 9 – документ, иззет от подс.Д.К..

Тя съдържа разпечатка от системата на МП Варна-Запад с ръкописно отбелязване на парични суми срещу определени вносове. Връзката на тези парични суми с вноса е несъмнена.

---

Относно папка № 10  – документ, иззет от подс.Д.К..

Съдържа откъснат лист с ръкописен текст. Макар и да е несъмнено, че се касае за определен внос, все пак в този лист не са посочени парични суми. Поради което няма отношение към предмета на делото

---

Относно папка № 11  – документ, иззет от подс.Д.К..

Съдържа един лист с напечатан текст на различни внесени стоки, като в поледната графа, относно стойността на продуктите, ръкописно е отбелязана тази стойност. В този лист не са посочени парични суми, които се дължат на подсъдимите. Поради което няма отношение към предмета на делото

---

Относно папка № 12 – документ, иззет от подс.Д.К..

Тя съдържа разпечатка от системата на МП Варна-Запад с ръкописно отбелязване на парични суми срещу определени вносове. Връзката на тези парични суми с вноса е несъмнена.

---

Относно папка 13 – документ, иззет от подс.Д.К..

Съдържа платежно нареждане от подс.К. (прехвърля 700 лв от левова в друга своя еврова сметка); няма отношение към предмета на делото.

 

Видно от подробното изложение по-горе, ръкописните записи на листа и листчета, намерени у подсъдимите към момента на ареста им, представляват писмена отчетност на съществуващата корупционна практика в МП Варна-Запад. Това важи в най-голяма степен относно листата, съхранявани от подс.Й. и иззети от него.

В по-голямата част съдът успя да установи точният внос на определена стока, за която те се отнасят. При все това в отделни случаи усилията в тази насока останаха безуспешни. Причина за това е използването на съкращения и препратки, които не са пряко свързани с публично известните данни за конкретния внос; трудно четимия почерк също така е пречка. Същественото е, че в тези писмени документи несъмнено обективират корупционните взаимоотношения между подсъдимите и отделни митнически агенти, доколкото представляват списък на определени парични суми, отнесени към конкретно определен внос на стоки. Те, особено листата, съхранявани от подс.Й., са важно доказателство, че корупционната практика в МП Варна-Запад се е осъществявала по организиран начин с общите и съгласувани усилия на петимата подсъдими.

 

Относно авторството на тези документи

Всички документи, иззети от подсъдимите, са били предмет на експертно изследване – и при все това не е установен авторът им (с изключение на документите, изпълнени от св.П.Г.). И по-конкретно за тези документи е установено, че не са изпълнени от подсъдимите, а са били изпълнени от четири отделни лица – и нито едно от тях не е от подсъдимите или от остналите служители в МП Варна-запад.

 При все това е несъмнено, че те са се намирали у подсъдимите към момента на ареста им и също така е несъмнено съдържанието им. Поради което се явява от второстепенно значение дали автор е подсъдимият, у когото са намерени или друг подсъдим или трето лице. Важното е, че те ясно сочат, че е подсъдимите са водили отчетност на своята корупционна дейност – както относно взимането на определени парични суми като подкуп, така и за вътрешното им разпределение, чрез предаването на част от тях на митническите инспектори. Последното обстоятелство е пряко потвърдено и от показанията на част от тях.

 

Относно предаване на парични средства от подсъдимите на инспекторите в МП Варна-Запад

По делото е налице противоречие между доказателствата относно това дали останалите инспектори от МП – Варна, вкл и св. С., деловодител, всички те подчинени на подсъдимите, са получавали от подсъдимите (или от техни колеги) определени парични суми, редовно всеки месец, различни от дължимото им трудово възнаграждение. Това обстоятелство, само по себе си, има косвено доказателствено значение, доколкото е индиция за съществуването на описаната по-горе корупционна практика.

Това противоречие се състои в противоречията, дадени от свидетелите, инспектори в МП – Варна, в досъдебната и съдебната фаза.

Така св.З.Н., в т.6 л.12 от досъдебното производство посочва, че колегата ѝ В. Миовски всеки месец ѝ давал пари, около 2 000 лв, едни или два пъти ѝ давал пари и И.А., неин началник смяна.

Св. И.С. посочва, в т.6 л.102 от досъдебното производство,че всеки месец А.А. ѝ оставяла по 300-400 лв.

 Св. Антоанета Н., в т.6 л.19 от досъдебното производство, посочва, че всеки месец Г.Р. или И.А. ѝ давал между 2000 – 3800 лв.

Св. К.С., т.6 л.10 от досъдебното производство, посочва, че  – веднъж месечно подс. А. и подс. К. го викали извън службата, давали му пари от около 2000 до 3800 лв.

Св. В.К., т.6 л.103 от досъдебното производство, посочва, че всеки месец или през месец негов колега – св. Г.Д. – му звънял да се видят извън службата, като му предавал между 800 и 900 лв.

Св. Г.Д., л.313 от съдебното производство[23], дава показания, че всеки месец Началник смяна се среща с него в града и му дава между 2000 и 3000 лв.

Същите тези свидетели отричат даването им от страна на подсъдимите (или от други техни колеги) на такива парични суми, респективно признават това, но посочват определени обстоятелства, свързани с друго основание за това даване.

Св. З.Н. отрича да е получавала такива парични суми (л.288 от съдебното производство); подобно и св. Антоанета Н. (л.294 гръб от съдебното производство); подобно и св. К.С. (л. 299 от съдебното производство);, подобно св. М.Д. (л. 302 от съдебното производство), подобно св. С.Л. (л.323 гръб от съдебното производство); също така и св. Г.Д. (л.326 гръб от съдебното производство). Респективно св. И.С. признава, че е получавала три пъти по около 300-400 лв като помощ във връзка с развод си (л. 293 от съдебното производство) и подобно св. В.К. посочва, че получените пари от св. Г.Д. са били заем (л.323 от съдебното производство).

По-горе съдът коментира тези показания, особено на св. С., К. и Д., в светлината на опита им да прибавят нови обстоятелства, които да придадат законосъобразност на получените (за първите двама) и преданите (за последния) парични средства, като достигна до извода, че следва да се кредитират само тези от досъдебната фаза, предвид съществените противоречия и явна недостоверност на новите обстоятелства, изложени в съдебната фаза.

Относно всички тези свидетели се отнася изложеното по-горе. Техните изявления са отречени от тях пред съда, като са наведени доводи във връзка незаконосъобразност на даването им – а именно отправени заплахи и упражнено насилие. Този въпрос бе разгледан по-горе, като съдът прие, че при провеждане на тези разпити не е бил оказан неправомерен натиск върху свидетелите, респективно посоченото в съответните протоколи е тяхно собствено изявление. Обратното, прие, че свидетелите имат пряк интерес да осуетят носенето на наказателна отговорност от подсъдимите, вкл и да не дадат показания, уличаващи ги тях самите във взимане на подкуп.

Поради което няма основание да се достигне до друг извод. Отново следва да се приеме, че в действителност тези свидетели са взимали предлаганите им от подсъдимите (вкл и чрез техни колеги, инспектори в МП Варна-Запад) парични средства.

 

Банкови сметки - справки

Този извод допълнително се потвърждава от следните обстоятелства.

На първо място по делото е установено по несъмнен начин, че са били иззети определени парични суми от домовете на свидетели, инспектори в МП Варна-Запад. Така от св. К.С. са иззети 9 700 лв (т.3 л.67), от св. З.Н. са иззети 29 500 лв, 2 500 долара, 3 450 евро (т.3 л.81), от св. Антоанела Н. са иззети 34 400 лв, 3100 долара и 100 евро (т.3 л. 37). Тези суми са вголеми размери, като съдът приема, че една значителна част от тях са резултат от получените месечни плащания от подсъдимите. Именно поради техния незаконен произход парите са били съхранявани у домовете на подсъдимите, а не в банковите им сметки. По делото е установено, че тези лица са получавали заплатите си по банков път; изискани са справки относно тегленията на парични средства, като е установено следното:

Видно от справката на л.552 от съдебното производство, св.Н. за периода 01.01.2015 – 12.01.2017 г приблизително два пъти месечно е теглила по 400 лв от сметката си (заплатата ѝ е била 999,90 лв, след това увеличена на 1 079,10 лв; на тримесечие получавала ДМС от няколкостотин лева). Очевидно тя се издържала с тези пари. От септември 2016 г започнала да плаща с картата си, при което преустановила тегленето на парични суми по 400 лв в брой. Такова теглене е налице на през декември и началото на януари, общо 1600 лв. Очевидно е, че намерената парична сума от иззети 34 400 лв, 3100 долара и 100 евро (т.3 л. 37) не са с произход от заплатата ѝ.

Видно от справката на л.573 от съдебното производство, св. К.С. е изтеглял от банкомат почти цялата си заплата. Това е ставало с периодични тегления от банкомат, по 400 лв или с по-малки суми, ако наличността не е била достатъчна. Често е посрещал края на месеца с относителна малки суми пари (септември 2016 г – 4,58 лв; октомври 2106 – 27,88 лв; ноември 2016 г – 1,50 лв; декември 2016 г – 24,45 лв). Отново е очевидно, че намерената сума пари от 9 700 лв не са спестявания от заплати.

Относно св. З.Н., видно от справката (представена на електронен формат, л.683 от съдебното производство), тя е теглила парични суми от картата си след превеждането на заплатата ѝ, с които се е издържала; плащала е и кредит; в повечето случаи салдото по сметката ѝ е била малка сума. Поради това е очевидно, че намерената парична сума в дома ѝ не би могла да е спестявания от заплатата.

 

Относно взаимната полза

На следващо място по делото е установено по несъмнен начин, че част от митническите агенти и вносители са били принудени от подсъдимите да им дават определени парични средства, за да получат по-бързо и безпроблемно митническо обслужване. За да може поетият от подсъдимите ангажимент за такова обслужване да бъде изпълнен, то е неизбежно и съдействието от страна на останалите инспектори в МП Варна Запад, които непосредствено са били ангажирани с обработката на митническите документи. Обстоятелството, че тези инспектори са йерархически подчинени на подсъдимите, не е достатъчно, за да се гарантира изпълнението от тяхна страна на указанията за подобна безпроблемна обработка на документи. Предвид ежедневното им близко общуване с подсъдимите и безспорен професионализъм, е невъзможно тези инспектори да не разберат, че техните ръководители, по определени преписки, са поели ангажимент за такъв вид обслужване, който ангажимент те самите трябва да изпълнят, в рамките на рутинната и ежедневната си дейност. Това, несъмнено, са осъзнавали и подсъдимите. Поради което, съвсем логично, за да бъде избегнат конфликтът между тях, се е установила практиката подсъдимите да дават на своите подчинени инспектори част от получените суми за приоритетната и безпроблемна обработка на документите.

В действителност, предвид организацията на работата в МП Варна-Запад, е трудно мислимо твърденият в обв.акт и установен от съда престъпен сговор между подсъдимите да може породи действителна и ефективна вторична престъпна дейност без една мълчалива подкрепа от страна на техните подчинени инспектори. А тази подкрепа може да бъде спечелена именно с поделяне на част от получените пари.

Това са нови, допълнителни аргументи за кредитиране на показанията на тези свидетели от досъдебната фаза, относно регулярно получаваните допълнителни парични средства.

 

---

 

Следователно, при един подробен преглед на противоречащите си доказателства – показания на свидетелите от досъдебната и съдебна фаза, се установява по несъмнен начин, че единствено възможният извод е за кредитиране на онова, което те са казали в досъдебната фаза. Само тогава може да се изгради една възможна, реалистична и достоверна фактическа обстановка. Обратното, при възприемане на тезата на защитата, съдът е изправен пред съществени и непреодолими противоречия между фактите.

А именно несъмнено е установен такъв вид организация на дейността на МП Варна-Запад (нормативно установена и практически наложила се), че съответните митнически инспектори имат съществени дискреционни правомощия при преценка какъв вид митнически контрол да бъде осъществен; последиците за вносителите могат да бъдат съществено неблагоприятни.

Несъмнено е установена липсата на ефективен съдебен контрол (или друг външен контрол) върху взимане на тези решения, респективно обезщетяване за вредите, причинени от ненужни или вредоносни проверки.

Несъмнено е установено, че част от вносителите са били подложени на такъв подобен разширен и вредоносен контрол, като след упълномощаване на определени митнически агенти, той е бил редуциран. Несъмнено е установено, че тези митнически агенти са в изключителни близки отношения (професионални и дори приятелски) с подсъдимите; част от тези отношения се изразяват в срещи извън офисите на МП Варна Запад и предаване на парични суми.

На последно място несъмнено са установени ВД – писмени записки и намерени парични суми в брой.

Тези обстоятелства водят до едно много силно предположение за наличие на корупционни практики.

Благодарение на свидетелските показания това предположение вече прераства в сигурност. Тези показания дават нужната конкретика на отделните корупционни отношения – както между подсъдимите и митнически агенти, така и между подсъдимите и подчинените им инспектори. Благодарение на тях може да се установи точния аспект на конкретната организираност между подсъдимите, която е предмет на делото.

Не е възможно да няма връзка между близките доверителни отношения между подсъдимите и митническите агенти от една страна и приоритетната обработка на документите им, от друга; както и между тази обработка и срещите на тези агенти и предавани парични суми. Тезата на защитата категорично не може да бъде споделена.

 

Относно чл. 281 ал.8 НПК.

Следва да бъде посочено, че изводът на съда за доказаност на обвинението съвсем не се базира нито само и единствено, нито основно на показанията, прочетени по реда на чл. 281 ал.4 НПК, дадени в досъдебната фаза. В действителност особена тежест имат показанията на тези свидетели, дадени в съдебната фаза, като аргумент за извода, че следва да се ценят показанията им от досъдебната фаза. Този извод е виден от обсъждането на доказателствата, направено по-горе.

Следва да се посочат и обстоятелствата, установени по-горе, относно установената практика на работа в МП Варна Запад, относно значителните правомощия да се разпореждат или не митнически проверки, относно вредоносния ефект върху вносителите от такива проверки (най-вече физическите, които се забавят във времето), относно близките отношения на подсъдимите с част от митническите агенти (вкл и срещи в извънработно време и предаване на пари), и установеното приоритетно обслужване на клиентите на тези агенти. Тези обстоятелства сами по себе си са достатъчно сериозни, като навеждат до извод за трайни корупционни практики. Свидетелските показания, прочетени по реда на чл. 281 НПК, само дават нужната конкретика на тези практики.

Следва да се посочат и ВД – пари, бележки, коментирани по-горе, които дават явен материален израз на установената корупционна практика.

Следователно нормата на чл.281 ал.8 НПК не може да е пречка за постановяване на осъдителна присъда. Прочетените показания от досъдебната фаза, макар и важни, все пак не са нито единствено, нито решаващо доказателство за осъждането.

 

Относно фактическите обстоятелства, свързани с ОПГ

СпПр е направила  твърдение, че в началото на януари 2016 г подсъдимите (заедно с други митнически служители, непосочено) обсъдили идеи и варианти за набавяне на облаги, чрез възползване от служебното им положение при осъществяване на митническия контрол (стр.3 от обв.акт, трети абзац). В следващия абзац се описва постигнатото общо съгласие, допълнително и на стр.5 по средата.

В следващите абзаци се описва какви корупционни действия са били извършвани (т.е. вторична престъпна дейност), а също така и включването на подс. Т. и неговата роля.

Предвид естеството на повдигнатото обвинение – това по чл.321 НК – от значение е именно образуването на ОПГ.

Както защитата основателно сочи, за подобна среща в началото на 2016 г не са събрани никакви доказателства.  Такива доказателства не са събрани за каквато и да е среща между подсъдимите, при която да е обсъждана съвместната им престъпна дейност.

Поради това съдът не може да приеме, че към началото на януари 2016 г (т.е. началната дата на инкриминирания период) подобна договореност е била постигната между подсъдимите, респективно че тя е функционирала в целия инкриминиран период, посочен от прокурора.

Съдът приема за безспорно установено, че този престъпният сговор е съществувал със сигурност в част от този период – и по-точно със сигурност през 2016 г до момента на ареста на подсъдимите. При все това за сключването му преки доказателства не са  налице – а именно не е установена конкретна среща, на определена дата и място, при която да са обсъждани обстоятелствата по този престъпен сговор; не са установени и конкретните изявления на подсъдимите при тази среща, вкл и постигнатото общо съгласие; нито дори дали срещата е била между всички тях или поотделно. За това преки доказателства липсват.

При все това са налице множество косвени доказателства. Те, разгледани в тяхната съвкупност, водят до единствено възможния извод, че в инкриминирания период е функционирал престъпен сговор между подсъдимите във връзка с извличане на неправомерна имуществена облага при изпълнение на служебните им задължения – макар и да не е установен със сигурност началният момент.

На първо място, несъмнено е доказана организационната свързаност между подсъдимите. Те са работили заедно в МП Варна-Запад, като са били обвързани помежду си от определени служебни правоотношения, формулирани в длъжностните им характеристики, обусловени от естеството на служебните им задължения и допълнително регулирани от трайно установената практика, при която се осъществява административното обслужване на вносителите на стоки, вкл и трайно установените неформални отношения както между тях и митническите инспектори, чиято работа те ръководят и контролират, така и между тях и митническите агенти, които представляват вносителите и ежедневно (или почти ежедневно) общуват с подсъдимите. Тази организационна свързаност е правомерна по своето естество, доколкото е задължителна предпоставка за законосъобразното изпълнение на служебните им задължения.

На второ място по несъмнен начин са установени правомощията на митническата администрация, в лицето на инспекторите в МП Варна-Запад, ръководени и контролирани от подсъдимите, да извършат митническото оформяне на вноса. Относно контейнерите, за които до този момент не е била заявена проверка от други органи на митническата администрация (или от други държавни органи), те биха могли да назначат такива проверки (документални или физически) или да не го направят; относно всички стоки те биха могли да възприемат декларираните данни – което ще доведе до определена митническа стойност и тарифно класиране – а биха могли и да ги променят (евентуално след допълнителни проверки), което ще доведе до различна митническа стойност и / или различно митническо класиране. Пряка последица от взимането на тези решения са претърпяването или не на определени имуществени вреди от вносителите. Тези правомощия са законосъобразни, доколкото са проява на властническите правомощия по контрола на вноса, който държавата осъществява чрез митническите си служители.

На трето място по несъмнен начин е установен начинът, по който фактически се изпълняват тези правомощия – и по-точно последиците от назначените проверки. Особено голямо внимание следва да се обърне на последиците от физическите проверки, предмет на живописни описания от митническите агенти. Тези последици са такива, че имат потенциала да предизвикат сериозни вредни последици за вносителите.

Всичко гореизложено само създава предпоставки за корупционна дейност, вкл и на такава в рамките на ОПГ. Поради което от съществено значение са останалите елементи, които по несъмнен начин доказват тази дейност.

На четвърто място е реално осъществяваната корупционна дейност от МП Варна-Запад. Доказателствата за това са многобройни – и едновременно с това неопределени. А именно множество митнически агенти посочват, че са давали подкупи  - определени парични суми, за да бъдат бързо обработени документите им и да не се назначават проверки – но подробностите относно тези случаи не са такива, че да се опишат и индивидуализират отделните случаи. Също така множество инспектори посочват, че са получавали парични суми от подсъдимите, извън трудовото им възнаграждение; отново не може да се ясно да се установи за кои техни служебни действия (обработването на кои документи конкретно) те са получили тези пари. Малко по-голяма яснота се създава от писмените документи – бележките, които подсъдимите са си водили по получените от тях подкупи, а също така и телефонната кореспонденция на св.М.  И.. За нито едно от тях не е повдигнато обвинение; за единственото обвинено от СпПр корупционно деяние съдът постанови оправдателна присъда, поради пълната му недоказаност.

Така се очертава една едновременно безспорна, но съща така и аморфна картина на корупционна дейност в МП Варна-Запад. Несъмнено са налице множество случаи на предаване на парични суми на подсъдимите от митническите агенти, но все пак нито един от тези случаи не е ясно индивидуализиран, по правилата на НПК.

Това, според становището на настоящия съдебен състав, не е пречка за установяване на ОПГ. Липсата на такава индивидуализация води до невъзможност да се търси и наложи наказателна отговорност за вторичната престъпна дейност, за конкретните корупционни прояви. Но не води до невъзможност да се създаде една обща картина за тази корупционна дейност. И тази обща картина е установена по наистина несъмнен начин. Тя описва множество корупционни случаи, осъществяващи се по стандартен и типизиран начин. А именно заплащането на определени суми, искани от подсъдимите, води до бързо и безпроблемно оформяне на митническите документи; в противен случай се назначавали допълнителни проверки, което води до забавяне на освобождаването на стоките и допълнителни разходи.

На пето място са доказателствата за конкретния начин, по който се е осъществявала тази дейност – с участието на всичките подсъдими, както и поне на част от митническите инспектори, както и водене на писмена отчетност на получените подкупи за отделните случаи на внос на стоки. Тези елементи са решаващ за извода, че корупционната дейност не е нито инцидентна, нито трайно извършвана под формата на многократни еднократни актове. Напротив – тези два елемента водят до извода, че служебните правоотношения, в които участват подсъдимите (между тях и митническите инспектори и между тях и митническите агенти) са видеоизменени, като включват и корупционните отношения. Т.е. тази корупционна практика не е изолирана, отклонение от служебните им задължения, а е прераснала в част от тях. Тя фактически е институционализирана, като вече има всичките белези на траен и неизменен структурен елемент от правомощията им. Те следва да се разгледат поотделно.

В тази корупционна практика участват и петимата подсъдими, които са ръководители в МП Варна-Запад. Участват и поне повечето от инспекторите, които са им подчинени. Несъмнено е за тях, както и за останалите митнически инспектори, че те са задължени да се подчиняват на нарежданията им, вкл и за назначаване на проверки, промяна на митническата стойност, тарифно класиране и др. Следователно корупционната дейност не е нито инцидентна, нито резултат от акт на един, двама или повече от митническите служители. Напротив, тя е проява на тяхната обща служебна дейност, като организационната субординация между подсъдимите служи за постигане на поставените от тях обща корупционна цел.

Тази корупционна практика е от такова естество, че е довела до нуждата от отчетност. Особено показателни са документите, намерени в чантата на подс.Й., при неговия личен обиск (т.2 л.35 от досъдебното производство, т.2 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г); а също така и обстоятелството, че у повечето от подсъдимите са намерени листчета с отбелязване на определен внос и сумата, която е била искана и платена за него. Това е явно доказателство за обема на корупционната дейност. Тя се е осъществявала значителен период от време и обхващала значителен брой случаи на внос. Предвид обема и мащаба ѝ, не е било възможно да се води без такава отчетност. А това – писмената отчетност на отделните корупционни прояви - е несъмнено доказателство за организираността им.

Всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната пълнота, водят до единствено възможният извод, че е имало трайно изградена и постоянно функционираща корупционната дейност в МП Варна-Запад, резултат от действията на петимата подсъдими, като тя е функционирала в рамките на определена организираност между тях. Поради което – независимо че не е установен началният момент, в който подсъдимите постигат съгласие за такава корупционна дейност, нито развитието на отношенията им, за да се достигне до картината, която рисуват свидетелите и за която свидетелстват писмените документи, все пак е несъмнено установено функционирането на престъпната организираност между подсъдимите в инкриминирания период.

Относно времевите предели на корупционната дейност. СпПр е повдигнала обвинение за периода от 01.01.2016 г до ареста на подсъдимите на 12.01.2017 г. За втората дата е несъмнено установено, че от този момент, предвид ареста им и започналото наказателно производство, подсъдимите занапред не е можело да осъществяват своите функции на митнически служители в МП Варна-Запад, което  автоматично е довело до фактически преустановяване на дейността на тяхната ОПГ.

Поставя се въпросът за първата дата. Съдът приема, видно от показанията на свидетелите, че тази корупционна практика, със същите тези белези, е функционирала един дълъг период от време. При  все това нито един от свидетелите не посочва неговата начална дата. Несъмнено този вид корупционна практика, производна на престъпната организираност между подсъдимите, е съществувала един значителен период преди разпита на свидетелите – но все пак началната ѝ дата остава неизвестна.

Поради което съдът отново се обърна към най-важното доказателство по делото – отчетността на корупционните отношения, обективирана в ръкописните листа, съхранявани от подс.Д.Й.. Това са 28-те листа, в  които са били вписвани различните случаи на внос, както и на дължимите корупционни суми за тях. Най-ранната дата е 03.07.2016 г (л.3 горе, т.2 от Приемо-предавателния протокол от 23.10.2020 г). Следователно със сигурност може да се приеме, че към тази дата обемът на корупционната дейност и престъпната съгласуваност във връзка с тази дейност са достигнали до такова ниво, че е възникнала нуждата от подобна отчетност. Следователно, макар и корупционната дейност да е функционирала преди тази дата, то най-късно към нея (03.07.2016 г) тя е била вече в такъв обем и сложност, че е налагало да се води специална отчетност.

Поради което съдът прие тази дата за началото на престъпната организираност между подсъдимите – доколкото тя представлява сигурно доказателство, че към този момент вече корупционните отношения били в рамките на организирана престъпна група, което предполага определена трайна взаимна съгласуваност на престъпната дейност, с цел постоянното ѝ извършване по организиран начин. Несъмнено корупционната практика е съществувала и преди тази дата; несъмнено тя е била резултат от общи съгласувани и трайни действия, а не на инцидентна проява; възможно е тя да е била достигнала до нужната степен на организираност, за да бъде определена като ОПГ. Ала за това няма обективни доказателства. Поради което най-ранната дата от писмената отчетност се явява безспорно доказателство за достигане на ниво на организираност, което несъмнено представлява ОПГ.

Поради което съдът постанови оправдателен диспозив за периода до 03.07.2016 г.

Относно водещата роля на подс.Д.Й.. Съдът прие, че той е имал водещата роля в ОПГ, като е имал решаващата дума относно определяне на размера на сумите, които следва да се искат от митническите агенти. Същевременно прие, че подсъдимите по общо съгласие определяли на кой от митническите инспектори каква сума  следва да дадат. Причина за това е на първо място служебното положение на подс.Й. на като Началник на МП Варна-Запад. Благодарение на това си положение той имал несъмнени властнически правомощия спрямо останалите подсъдими. Предвид естеството на корупционната дейност, която се наслагва над законосъобразното изпълнение на задълженията им, е естествено подс.Й. да запази ръководната си функция и в този аспект. Както той е имал последната и решаваща дума при взимане на решение дали да се извърши или не допълнителна проверка или да се издаде акт за корекция, така той е имал авторитета да определи дължимия корупционен дар. Допълнително доказателство за това е и обстоятелството, че той е съхранявал корупционната отчетност (иззетите от него 28 ръкописни листа), в която са били вписани  и определени суми срещу всеки внос.

От друга страна съдът прие, относно даване на парични суми от подсъдимите на митническите инспектори, че той не имал такава водеща роля – като определянето на тези суми е ставало по общо съгласие. Причина за това е обстоятелството, че той не се е занимавал с този аспект на организираната им престъпна дейност; списъци с имената на митническите служители, един от които и със суми, които следва да им се дадат, е намерен у подс. А. и подс. К.. Също така, видно от показанията на съответните инспектори, те получавали парите си от различни лица, но не и от подс.Й..

 

Относно заговора против подсъдимите

Ако се приеме за вярно посоченото от защитата в съдебните прения, то би бил налице мащабен заговор против подсъдимите от страна на ГДБОП и СпПр. За да постигне своята цел да ги набеди в престъпление, което не са извършили, тези държавни органи са подложили на натиск множество свидетели, за да изтръгнат от тях неверни показания.

Това е невъзможно. А именно е трудно за вярване, че органите, призвани да се борят срещу организираната престъпност, фактически сами представляват такава (доколкото е несъмнена организираността и целенасочеността на действията на ГДБОП и СпПр). За да се приеме такова почти абсурдно допускане, са нужни наистина убедителни доказателства.

А те липсват от всяка една гл.т.

На първо място цел на този твърдян заговор са подсъдимите – които несъмнено са нисши ръководители в системата на Агенция Митници. Нито един от тях поотделно, нито заедно, не представлява такова значение, за да бъде организиран толкова мащабен заговор против него или против тях. Мащабното разследване може да бъде обяснено с рутинните действия по разследване и наказателно преследване на една обичайна проявна форма на организирана корупционна дейност в митническо учреждение – но не и в целенасочен заговор против подсъдимите.

На второ място, ако има такъв заговор, то той би се отличавал с ефективност (или поне с опит за ефективност). Това означава свидетелите да бъдат принудени да дават определени показания, пряко сочещи на вината на подсъдимите. По делото защитата твърди такава принуда – но видно от показанията, дадени в досъдебната фаза, показанията на тези свидетели са най-разнообразни и с различна степен на уклончивост и неяснота. Тези свидетели дават едни общи показания за даване на пари на подсъдимите (от митническите агенти), респективно за получаване на пари от подсъдимите (за митническите инспектори), както и за приоритетна и безпроблемна обработка на преписките. Нито един от тях не се произнася с категорична убедителност. А именно тя би съществувала, ако техните показания са били предварително подготвени в ГДБОП, както твърди защитата.

Също така прави впечатление, че приблизително две трети от разпитаните свидетели не казват нищо за корупционната практика – това са не само вносители, които по-рядко или въобще не са общували с подсъдимите, но също така и митнически представители, които ежедневно общуват с тях. При наличие на твърдения от защитата заговор тези свидетели също така биха били подложени на натиск да изложат определени факти. При заговор не би било допуснато да има съмнение в тезата за вината на подсъдимите – поради което и при липса на търсените показания, те биха били изключени. Вместо това и тези показания са приложени по делото, въпреки че не са от полза на тезата на обвинението.

Липсата на множество очевидни, несъмнени, непротиворечиви, пълни и убедителни (на пръв поглед) свидетелски показания е явно свидетелство, че всъщност свидетелите са били разпитвани с цел да кажат онова, което те лично са видели и чули, което те лично знаят относно начина на осъществяване на адм.обработка на документи и осъществяване на митнически контрол в МП Варна Запад. Натискът, който е бил оказан върху тях, както подробно е коментирано по-горе, е бил да изберат дали да сътрудничат на обвинението, като кажат онова, което знаят – или да носят наказателна отговорност за определени свои деяния, за които са били надлежно уведомени. Този натиск, поне според настоящия състав, не е незаконосъобразен. Той се е отнасял до решението им дали да дадат показания – но не и относно съдържанието на тези показания. Няма основание да се постави под съмнение авторството на тези показания (а именно да се приеме, че са чужди думи, формално записани като изявление на съответните свидетели).

Респективно подобен натиск не е бил оказван спрямо онези свидетели, за които не е имало оперативни данни, че са участвали в корупционните схеми. Поради което и те не са казали нищо във връзка с тях.

Ако беше вярна тезата на защитата за заговор против подсъдимите, подобен натиск би бил налице и срещу тази по-многобройна група свидетели и те също така биха дали показания, уличаващи подсъдимите.

В заключение – липсата на явен стремеж за събиране на уличаващи устни доказателства, вместо което са събирани доказателства (показания на свидетели), от които може да се достигне до различни възможни фактически положения, е сигурно свидетелство, че не е налице тенденциозност и предубеденост при разпитите на тези свидетели, а още по-малко заговор. Отново следва да се припомни, че когато част от свидетелите са заявили желание да оттеглят показанията си, те са били разпитани в кратък период от време преди това. При наличие на твърдения от защитата заговор те въобще не биха били разпитани отново, като така да разстроят този заговор. Подобни случаи – на отказ от събиране на явно оправдателни доказателства – се наблюдават по други дела, но не и по настоящето.

Несъмнено с Постановление от 15.07.2019 г (т.13 л.48) наблюдаващият прокурор е оставил без уважение определени доказателствени искания, направени при предявяване на следствието. Съдът прие, че тези искания в действителност са основателни, като ги уважи. Ала този отказ в действителност не е противоправен. СпПр е била сезирана с многобройни искания – в действителност преповтаряне на разпитите на почти всички от най-важните свидетели, както и прилагане на множество нови документи. Мотивите за отказа са посочени в края на Постановлението – достатъчно събрани доказателства, като се държи сметка, че досъдебната фаза е подготвителна. Изрично е посочено, че защитата ще може да упражни правата си в съдебното следствие. Този подход следва да бъде напълно подкрепен. Към този момент досъдебното производство е било чувствително забавено. Законовият двумесечен срок, след множество удължавания, се е превърнал в двугодишен. Очевидно наблюдаващият прокурор е достигнал до извода, че исканите от защитата нови доказателства целят да опровергаят доказателствената сила на вече събраните доказателства, а не се отнасят до качествено нови обстоятелства, разкрити за първи път в този момент. Поради което е напълно в кръга на правомощията му да остави този вид конфронтация между доказателствата да се реализира в съдебната фаза на процеса. В противен случай делото би било още забавено, като след това, в съдебната фаза, тези събрани доказателства е следвало да бъдат събирани отново.

Поради което съдът не счита, че Постановлението от 15.07.2019 г е проява на тенденциозност, пристрастност или пък на заговор против подсъдимите.

Въз основа на тези аргументи съдът не възприе тезата на защитата за съзнателно и тенденциозно водене на наказателното производство против подсъдимите, евентуално в резултат на заговор против тях.

 

Относно обвинението за това, че подс. Т. е част от ОПГ[24]

В обв.акт (стр.3 от него, последен абзац) се посочва, че подс. Т. е управител и представител на „Алфа Спед“ ЕООД, като се е ползвал с доверието на останалите подсъдими, доколкото притежавал професионален опит и утвърден авторитет сред останалите митнически агенти и вносители. Съдът приема, че това е така, доколкото в своите обяснения подс. Т. акцентира на своя професионализъм и няма основание да се поставят под съмнение думите му.

На същото място (стр.3, предпоследен абзац) се твърди за среща между подс.Й. и подс. Т., на която те провели разговори за „генериране на престъпни приходи по престъпен начин“, а именно чрез използване на корупционните механизми, описани по-горе. На стр.5 се твърди, че подс. Т. без колебание приел обсъжданата заедно с подс.Й. схема за „противозаконно генериране на парични средства“. По делото не се установи такава среща между тях двамата; дори не се установи каквато и да е комуникация между тях по този повод; и по-конкретно не се установи такова предложение от страна на подс. Й. към подс. Т. и не се установи и такова съгласие от страна на подс. Т.. В действителност единствените сведения за комуникации между подс. Т. и и подс. Йроданов, идват от обясненията на тези двама подсъдими – в които се посочва, че те са имали единствено служебни отношения помежду си.

Твърди се също от СпПр (стр.5-6 от обв.акт), че подс.Т. е пътувал до различни градове в страната, за да взима парични суми, които след това да предава на подс.Й.. Уточнява се, че такива суми подс.Т. е предал за вносителите „Левена“ ООД и „Рания“, на които бил митнически агент и за които СпПр твърди, че е предавал големи парични суми. Уточнява се също така, че последната седмица на всеки месец подс.Т. се срещал с подс.Й. въз основа на предварителна уговорка; при тези срещи му предавал суми между 30 000 и 40 000 лв.

По делото не е събрано нито едно доказателство относно уговаряне на такива срещи, провеждането им и предаването на парични суми, особено в посочените размери.

Обратното, събраха се доказателства, че подс.Т. не се е ползвал от привилегировано положение при професионалните си контакти със служителите в МП Варна-Запад. Обратното. Видно от справката от АМ, макар и само 10% от проверките да били извършвани спрямо подс.Т. и сина му, на представляваните от тях фирми били наложени приблизително три четвърти от оспорванията на митните сборове.

Видно от иззетите 28 ръкописни листа от подс.Д.Й., определен брой записи се отнасят до вносители, представлявани от подс.Т.. Ала това не може да е доказателство за ангажираност на подс.Т. в процесната ОПГ. Това сочи на евентуална ангажираност в корупционната схема, изградена от останалите подсъдими; в действителност подс.Т. е бил в положението на останалите митнически агенти, за които е установено, че са плащали на подсъдимите; за него, обаче – отново следва да се посочи справката от АМ Митници – основателно може да се приеме, че подобни корупционни плащания са били по-скоро инцидентни. Напълно основателно СпПр не твърди за останалите митнически агенти, плащали на подсъдимите, че са членове на процесната ОПГ; същите доводи се отнасят и до подс.Т..

Поначало участието в една ОПГ е несъвместимо с антагонистични отношения между членовете на тази ОПГ при извършване на вторичната престъпна дейност. Така ОПГ за корупционна дейност може да включва лица, които са ангажирани само с активна или пасивна корупция – но не и едновременно тези, които искат и които дават подкупа. Подобни отношения не могат да се реализират в рамките на една ОПГ. Доводите на защитата в този смисъл съдът напълно подкрепя.

 

Относно обвинението за вторична престъпна дейност.

В обв.акт (стр.6 от обв.акт) се твърди следното: Преди Коледа, около 22-23.12.2016 г, подс.Й. и подс.Т. се срещнали в Гръцката махала, ул. Граф Игнатиев. Подс.Т. носил в найлонов плик около 40 000 лв, различни номинали, най-вече по 20 и 50 лв, които дал на подс. Й.. Размерът на сумата бил 38 000 лв, а найлоновия плик бил на „Билла“.

По делото не се установи такава среща. Не се установи подс.Т. да е имал такава сума в брой, респективно поставена н найлонов плик на „Билла“ и да ходи с този плик на ул.Граф Игнатиев към 22-23.12.2016 г (или в който и да е било друг момент или място). Не се установи и уговорка между подсъдимите за такава среща и предаване на парична сума.

---

Тези твърдения в обв.акт са почти дословен препис на обясненията на подс. Т., дадени на 13.01.2017 г (т.5 л. 10-13 от досъдебното производство) -  ала те не включват срещата в началото на 2016 г, когато подс.Й. предложил, а подс.Т. се съгласил да се включи в престъпната организация. В тези обяснения той посочва, че се познава от 12-13 години (обясненията са дадени януари 2017 г) с подс.Й. по повод работата им и имат доверителни отношения; бил е принуден от него да му дава подкупи, за да не увеличава митническа стойност на внасяните стоки, която е била изкуствено занижена, както и да не извършва допълнителни документални и физически проверки; уточнява размерите на подкупите по контейнери, време за предаване (последната седмица на месеца), посочва и фирмите „Левена“ и „Рания“ като вносители, за чийто стоки е дал най-много подкупи. Посочва, че повече от година, редовно, всеки месец, в последната седмица от месеца, се е отчитал на подс.Й. със суми между 30 000 и 40 000 лв. Никога не е имало възражение от подс.Й. относно точността на тези суми, съобразно броя и вида на контейнерите и внесените стоки.

Относно вторичното престъпление посочва следното (т.5 л.11 долу): „Последният път съм му давал нерегламентирано пари преди Коледа, около 22.12.2016 – 23.12.2016 г, видяхме се с него в Гръцката махала, улицата се казва „Граф Игнатиев“. На тази улица се видяхме, аз носех парите в найлонов плик и му дадох около четиридесет хиляди лема. Парите бяха в пачки в различни номинали, най-вече по 20.00 лева или по 50.00 лева. Парите бяха тридесет и осем хиляди лева. Последният път парите бяха в найлонова чанта от БИЛЛА“.

---

Тези твърдения в обв.акт не са подкрепени пряко от нито едно доказателство – освен от обясненията на подс.Т., дадени в досъдебната фаза. Като косвено доказателство в тази полза са показанията на останалите митнически агенти и вносители (основно в досъдебната фаза), като част от тях дават сходни по съдържание показания. След като съдът счете, че следва да се кредитират техните показания, те представляват косвено доказателство за верността на обясненията на подс.Т..

Ала тази достоверност може да бъде ценена само ако не са налице формални пречки поначало да се приеме доказателственото значение на тези обяснения. А такива са налице в две отношения.

Първото е посочено по-горе, относно процесуалните пороци, допуснати при снемане на обясненията на подс.Т.. Те водят до еднозначния извод, че неговите обяснения в досъдебната фаза, в тяхната цялост, не могат да имат доказателствено значение относно нито едно от двете му повдигнати обвинения.

На второ място са налице и отделни основания, вече конкретно за невъзможността обясненията на подс.Т. да се ползват като доказателство за обосноваване на обвинението само по чл.304а НК.

Причина за това не е само нормата на чл.116 ал.1 НПК, която забранява присъдата да се основава само на обяснения на подсъдим (а в случая е точно така – ако тези обяснения бяха годни). Тази норма в действителност позволява да се ползват обясненията като източник на доказателствени средства, но предварително поставя ограничение относно убедителната им сила – а именно те сами по себе си, неподкрепени от други доказателства, не могат да обусловят извод за виновност. Ако тези обяснения можеха да се ползват, съдът отново щеше да постанови оправдателна присъда – приемайки тези обяснения за годен източник на доказателствени сведения, но информацията в тях сама по себе си, недостатъчно подкрепена от други доказателства, не е достатъчна за осъдителна присъда.

В случая са налице други пречки от формален характер в тази си част обясненията да имат каквато и да е доказателствена стойност, вкл и намалена, самостоятелно негодна за осъдителна присъда. Причина за това е естеството на обвинението, за което е бил привлечен подс. Т.. А именно с Постановление от 13.01.2017 г (т.5 л.9) той е бил привлечен по обвинение по чл. 321 НК. Не е бил обвинен за деяние по чл. 304а НК (или друго, със сходна фактическа обстановка). Поради което и изявленията му относно това конкретно корупционно деяние не представлява отговор на предявеното му обвинение. Тези изявления не са направени при нужната информираност – а именно че го застрашава наказателна отговорност за определено деяние – и съответно взето от него решение, след като е информиран за обвинението, да защити своите права, като направи признание за извършване на това деяние, като за сметка на това получи по-леко третиране. Поради което тези обяснения имат такова качество – на обяснения на обвиняем – само относно онова обвинение, за което е бил привлечен – това по чл. 321 НК. Тези неговия изявления не представляват „обяснения“ по смисъла на чл. 115 НПК относно обвинението по чл.304а НК, което му е предявено по-късно, на 15.02.2017 г (т.5 л. 14 от досъдебното производство)[25].

Следователно те нямат доказателствена стойност относно обвинението по чл.304а НК. Те може да имат такава само относно обвинението по чл. 321 НК.

Това се отнася не само за подс.Т. (срещу когото е повдигнато обвинение по чл.304а НК), но и за подс.Й. (за когото е повдигнато обвинение по чл.302 НК). Макар и формалната пречка да е относима само към подс.Т., все пак националното ни право не позволява едно доказателствено средство да се приема за недопустимо за един подсъдим и допустимо за друг подсъдим.

Само за пълнота следва да се добави, че нормата на чл. 116 ал.2 НПК задължава органите на досъдебното производство и съда да съберат и други доказателства относно фактите, съдържащи се в тези обяснения. Това не е направено по надлежния ред в досъдебната фаза; съдът даде възможност на подс.Т. и подс.Й. да дадат обяснения, в които те отричат да е имало подобни отношения между тях, вкл и срещата на 22-23.12.2016 г на ул.Граф Игнатиев и предаване на найлонов плик със сумата от 38 000 лв. Нито едно от събраните доказателства не опровергава обясненията им – поради което и те следва да се кредитират.

Отделно от това защитата на подс.Т. представи доказателства (л.811-813 от съдебното производство), че на 23-24.12.2016 г той е ползвал хотелска услуга в гр.Хасково; Това прави малко вероятна срещата му с подс.Й. в гр.Варна през втората половина на 23.12.2016 г, което е част от инкриминирания период.

---

От този дефицит на доказателства се достига до извод, че не е установено извършването на деянието, относимо към конкретното корупционно обвинение по чл.302 НК относно подс. Й. и по чл. 304а НК относно подс. Т.. А именно не е установена срещата между тях двамата на 23.12.2016 г и предаване на паричната сума. Това е основание за постановяване на оправдателна присъда.

---

Такова основание е налице и от правна страна.

Чисто теоретично е възможно съдът от фактическа страна да възприеме твърденията в обв.акт като настъпили. Доколкото тези твърдения са буквално копирани от обясненията на подс.Т., то те биха били буквално и напълно доказани от фактическа страна. А именно СпПр твърди процесната среща и предаване на паричната сума като буквално възпроизвеждат записа в доказателствено средство – и това прави тези твърдения доказани (като се игнорира нормата на чл.116 НПК). За тази цел, обаче, е нужно да се игнорират също така и пороците при снемането им (след неправомерни заплахи и без адвокат, доколкото служебният адвокат не е оказал никаква защита), а също така да се приеме, че тези изявления са обяснения с доказателствено значение, въпреки че са дадени преди привличането като обвиняем за съответното деяние.

При все това, от правна страна, отново нямаше да може да се постанови осъдителна присъда. Това е така, доколкото СпПр е взела решение да повдигне такова обвинение, което да е очевидно опровергано от същите тези обяснения – относно един елемент от това обвинение, който се явява съществен. Има се предвид основанието за даване и приемане на корупционния дял.

И по-конкретно са събрани убедителни доказателства, че така описаното в обв.акт корупционно деяние не е извършено именно така, както е посочено в обв.акт, относно търсеното и обещано корупционно действие.

Видно от диспозитива на обв.акт, корупционният акт е даден и приет за точно определено корупционно действие – което се отнася в бъдещето – а именно спрямо подс.Й. се твърди, че е взел подкупа: „…за да извърши действия по служба – да разпределя задачите на служителите….да осъществява пряк контрол….извършване без забавяне на физическа митническа проверка на контейнери…“; за подс.Т. се твърди, че е дал този подкуп именно за да мотивира подс.Й. да извърши същите тези действия по служба. Т.е. СпПр твърди, че подкупът е даден за бъдещи действия по служба, които подс.Т. е искал, а подс.Й. е приел да извърши.

Същевременно самата логика на корупционните отношения, установени от подсъдимите и митническите агенти е съществено различна. И по-конкретно парите се давали след като съответните митнически преписки били обработвани – но не и преди това; те се давали за да няма физически проверки – а не за да се извършат без забавяне (за последното митническите агенти давали парични суми на трети лица, служители на Пристанище Варна, извън предмета на делото).

Ако евентуално можеше да се ценят обясненията на подс.Т. от досъдебната фаза и евентуално не съществуваше нормата на чл.116 НПК, то самото предаване на паричната сума щеше да бъде безспорно установено; но в тези обяснения подс.Т. посочва, че винаги е давал парите с оглед вече осъществен внос – т.е. за вече осъществена по благоприятен начин митническа проверка, а не за бъдещи благоприятни митнически проверки; да няма никакви физически проверки, а не за провеждането им без забавяне. Така (т.5 л.12) говори за водени от него дневници за вече оформени митнически документи, че е лесно за подс.Й. да провери за колко контейнера са оформени тези документи. Т.е. той дава обяснения за даване на парични суми за вече извършени действия по служба – а не за бъдещи действия по служба.

Следователно СпПр, копирайки част от обясненията на подс.Т. в обв.акт, не е отчела действителното значение на другата част от обясненията му. Поради което е повдигнала обвинение за даване и приемане на подкуп за извършване на действие по служба (т.е. за бъдещи действия, вкл и нежелани – физически проверки), като е несъмнено, че подкупът (съобразно тези обяснения) е бил даван за вече извършени такива действия (вкл и да няма никакви физически проверки). Следва да се акцентира, че СпПр твърди, че този подкуп е бил даван за по-бързото извършване на физическите проверки – а несъмнено е установено, че една от основните цели на този подкуп е въобще да няма проверки, още повече физически проверки.

Това са съществени промени във фактическите твърдения на СпПр и установеното от съда. Поради което и следва изводът, че онова корупционно отношение, което се твърди от СпПр (даване на подкуп за извършване по определен начин на бъдещи проверки), в действителност е категорично опровергано от доказателствата. Налице е съществена разлика  относно търсеното и обещаното корупционно действие – бъдещи действия по служба или вече извършени действия по служба. Още по-съществена е разликата за второто действие по служба – бързи физически проверки или никакви проверки, още по-малко физически.

Поради което по това обвинение, по чл. 302 и чл.304а НК, относно подс. Й. и подс. Т., следва да се приеме, че то не само не е доказано (доколкото обясненията на подс.Т. от досъдебната фаза са негодни, а нищо друго от доказателствата не подкрепя тези обвинения), но дори и доказано, доказателствата сочат на съществено различна фактическа обстановка относно търсените и обещани действия по служба.

Въз основа на тези мотиви съдът постанови оправдателна присъда по обвиненията за вторичната престъпна дейност.

 

От правна страна

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че подсъдимите Д.Й., И.А., Д.К., Г.Р. и А.А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 321 ал.3 т.2 вр ал.2. А именно те са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши корупционни престъпления и с участието на длъжностни лица.

По делото са събрани достатъчно доказателства за съществуването на ОПГ, притежаваща основните елементи, описани в обв.акт. Тези елементи намират своето ясно проявление към 03.07.2016 г, когато степента на организираност на  вече трайно установената корупционна практика е достигнала до такова ниво, че вече се е водила подробна писмена отчетност, съхранявана от подс.Й.. Поради което следва изводът, че най-късно към този момент естеството на изградените връзки между подсъдимите вече несъмнено може да се определят като ОПГ.

---

Съобразно законовата дефиниция в чл.93 т.20 НК ОПГ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, поставили си за цел чрез това сдружение съвместно да и съгласувано да извършват определени престъпления. Следва също така тези престъпления да са наказуеми с над 3 г "лишаване от свобода". Без значение е обстоятелството къде лицата имат намерение да извършват такива престъпления - в страната или в чужбина. Законодателят е дал и законово определение на "структурираността" на сдружението, което се очертава с отрицателни признаци. А именно едно сдружение може да бъде "структурирано" и без участниците да са разпределили помежду си по определен формален начин задълженията си по извършване на престъпления, без да има развита структура и без да има определена продължителност на участието в това сдружение.

В случая тези обстоятелства са налице. Това е така, доколкото е налице организация между няколко лица - в случая пет - чрез която те обединяват и съгласуват своите усилия, с цел осъществяване на корупционни престъпления,

Тези лица съзнателно са обединили усилията си с цел постигане на общо целен от тях резултат. Поради което е налице "сдружение", доколкото е налице съгласувана воля, съвпадаща по естество и съдържание, обединяваща ги за общи и съвместно осъществени корупционни действия, имаща за резултат постигане на определена договореност - а именно поемане на взаимни задължения за съдействане за постигане на общите цели.

Налице са елементите от фактическия състав на чл.93 т.20 НПК.

На първо място е налице структурирано трайно сдружение от пет лица. Тези пет лица са петимата подсъдими, служители в МП Варна-Запад – подс.Й., подс.А., подс. К., подс.Р. и подс.А..

Характерна особеност на настоящия случай е предварителната организираност на подсъдимите, в рамките на законосъобразното изпълнение на служебните им задължения. Т.е. елементът „структурирано трайно сдружение“ не е специално създаден от подсъдимите с цел извършване общо и по траен начин на корупционни престъпления, а е заварен от тях като реално съществуващ, към момента, в който са взели решение да обединят усилията си за извършване на корупционни престъпления.

Това е така, доколкото петимата подсъдими са работили заедно в МП Варна-Запад и поради  това са били обвързани от система от взаимотносими права и задължения, правно регулирани и фактически наложили се. Тази съвкупност от служебни отношения не е създадена от тях, а е продукт на нормативните правила и на институционални традиции, вкл и фактически наложилите си в АМ, Северна Морска. Поради което, още към момента, в който са започнали да работят заедно – края на 2015 г – отношенията им може да бъдат определени като „структурирано трайно сдружение“. Това е било обединяване на техните усилия, подчинени на определени нормативни правила, взаимодействащи помежду си отново в подчинение на тези правила, с цел постигане на правомерна цел – а именно осъществяване на митнически контрол, възложен им по силата на служебното правоотношение.

Следователно към датата 03.07.2016 г такова сдружаване вече е било налице. Най-късно на тази дата, обаче, целта на това сдружаване вече не е само да бъдат изпълнявани служебните им задължения по осъществяване на митнически контрол (правомерната цел на това сдружаване), но и общо извършване по траен начин на корупционна дейност.

Т.е. по настоящето дело не е налице предприемане на действия от подсъдимите по престъпното им сдружаване. А именно не е налице ситуация, први която те нямат никакви организационни отношения помежду им и след това, с престъпна цел, предприемат такива отношения с цел общото извършване на престъпления.  Напротив – престъпната им цел заварва вече съществуваща организация помежду им (съвкупността от взаимните им служебни права и задължения, с цел осъществяване на функциите им по митнически контрол), като тази правомерна тяхна организираност е експлоатирана от тях с цел постигане на престъпни цели – набавяне на корупционни облаги.

Налице е наслагване на цели върху организационното обединение на подсъдимите. Освен законосъобразната цел да изпълняват служебните си задължения, подсъдимите използват своите служебни правоотношения и за изпълнение на корупционната си практика.

Следователно елементът на „структурирано трайно сдружение“ е налице поради естеството на престъпната цел – а именно престъпления, които се извършват от подсъдимите именно при изпълнение на служебните им задължения като митнически служители.

И по-конкретно. Налице е „сдружение“ предвид обединяване на усилията на подсъдимите по общото извършване на корупционни деяния. То е „структурирано“ доколкото всеки от тях има определени задължения при постигане на общата престъпна цел. А именно всеки от тях е влизал в определени отношения с митническите агенти, като го е уведомявал за дължимите суми, за да си осигури бързото и безпроблемно обработване на неговите документи и освобождаване на стоката. Налице е било формално разпределение на функциите, доколкото всеки един от подсъдимите е влизал в подобен контакт с определен митнически агент, с когото е имал по-близки отношения и с когото е поддържал отношение на доверителност. Налице и „трайно“ сдружение, доколкото замисълът на подсъдимите е да експлоатират своето служебно качество, като извършват корупционни престъпления, в един значителен период от време, докато изпълняват служебните си задължения като Началник смени и Началник на МП Варна-Запад.

На следващо място е доказано и числовото изискване, повече от трима човека, като в случая те са петима.

Това сдружаване е с „цел да вършат съгласувано в страната … престъпления, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода" повече от 3 години“. А именно поставената от петимата подсъдими цел, когато са експлоатирали служебната си организираност, е била престъпна по своя характер. Именно тази престъпност на активността им е съществената отлика в сравнение със законосъобразното изпълнение на задълженията им по митнически контрол. При такова законосъобразно изпълнение те използват своята организираност (или трайно съществуващата помежду им система от права и задължения) за постигане на законосъобразна цел – осъществяване на митнически контрол; при поставената незаконосъобразна цел, а именно искане на корупционни дарове, те я използват за постигане на престъпна цел – а именно осъществяване на корупционни деяния.

Подсъдимите са започнали да експлоатират своето сдружаване с престъпна цел – а именно заедно, със съвместни усилия, да вършат корупционни деяния. Поради което е налице съгласуваност на действията им, по смисъла на закона. Мястото на тяхната целена вторична деятелност е гр.Варна, където те изпълнявали своите служебни задължения в МП Варна-запад, предвид естеството на престъпната им деятелност – а именно искането от тяхна страна, като митнически служители, на неследващи се имотни облаги от митническите агенти, представляващи вносителите на стоките.

Престъпната цел на петимата подсъдими обхваща определена категория престъпления – а именно тези по чл. 301 ал.1 НК. Касае се за корупционно престъпление, при което подсъдимите, в качеството си на длъжностни лица, са искали дар (парична сума), която не им се полага, защото са извършили определени действия по служба – а именно като Началник смени са контролирали да бъде извършена от митническите инспектори бързо и без излишно забавяне митническата обработка на документите, подадени от вносителя чрез митническия агент, които митнически инспектори осъществят митнически контрол върху верността на декларираните обстоятелства и се произнесат по законосъобразността на  тарифното класиране, декларираната митническа стойност и произход, определения режим и дължимите митни сборове, а също така са контролирали подчинените им инспектори да не назначават допълнителни проверки – документални или физически – на внасяната стока. Съобразно чл. 301 ал.1 НК за този вид деяния се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 6 години.

Налице са и квалифициращите обстоятелства по чл. 321 ал.2 пр.2 и пр.4 НК. На първо място целта на ОПГ обхваща и користния мотив, доколкото той е елемент от вторичната престъпна дейност – а именно набавяне на имотна облага под формата на исканите корупционни дарове. На второ място в тази ОПГ участват длъжностни лица, отново производимо от вторичната престъпна дейност. Всички подсъдими са били длъжностни лица, по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ НК, доколкото са изпълнявали служба в държавно учреждение, а именно главни и държавен митнически инспектор в АМ ТД Варна.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл, защото подсъдимите са съзнавали, че – използвайки структурната и организационна обвързаност помежду им – ги експлоатират с цел преследване на престъпна цел – а именно ползване на служебните им отношения с цел общо и съгласувано организиране на корупционната им дейност. Те са съзнавали обществения характер на деянието и на последиците му, като са искали настъпването им.

 

Относно оправдателния диспозитив. Съдът постанови оправдаването на подсъдимите по обвинението за това, че ОПГ е функционирала в периода от 01.01.2016 – 02.07.2016 г, доколкото не се установи, че организираността между подсъдимите с оглед съвместното извършване на корупционни деяния е достигнала такова ниво, че да обуслови извод за съществуването на ОПГ преди момента, в който подс.Й. е започнал да съхранява отчетността на всички корупционни действия в МП Варна-Запад, чийто началник е, извършени от останалите четирима подсъдими, чиято дейност е ръководил и контролирал. Както бе посочено по-горе, несъмнено и преди тази дата е имало трайна корупционна практика в МП Варна-Запад, видно от показанията на свидетелите митнически агенти. При все това не е установено по достатъчно сигурен начин, че тази корупционна практика е именно в рамките на ОПГ, а не предприемана, макар и по траен начин, самостоятелно от някои от подсъдимите.

Съдът приема, че на 03.07.2021 г организираността между подсъдимите е достигнала до ниво, което прави изводът за ОПГ очевиден и несъмнен. Също така приема, че тази организираност не е специално създадена от тях с оглед извършване на корупционни престъпления, а те експлоатират тяхната служебна организираност, в качеството им на главни и държавен митнически инспектори, респективно Началник на МП Варна-Запад. На пръв поглед е налице противоречие – доколкото първо се твърди развитие и еволюция в престъпната организираност, а след това се посочва, че подсъдимите са използвали една вече изградена организираност в рамките на службата им, създадена с цел надлежното изпълнение на служебните им задължения. В действителност противоречие няма. Налице е еволюция в тяхната корупционна дейност, в хода на която те се възползват от вече съществуващите организационни структури в МП Варна-Запад, като във все по-голяма степен ги използват за постигане на корупционните си цели. Те не изграждат такива структури, а се възползват от вече съществуващите, институционално изградени и нормативно функциониращи в митническата администрация. Така, в един първоначален момент, корупционната им дейност е самостоятелна и независима един от други. В последващ момент те обединяват усилията си, с цел съгласуване на корупционните искания и утвърждаване на корупционния модел (например да не се позволи на митнически агент да дойде друг ден, при друг от подсъдимите и да получи по-благоприятни условия, вкл и обслужване без искане за подкуп). Към този момент вече е налице задружна престъпна дейност. Тя има за своята основа именно правомерната им организираност, изразена в правата и задълженията помежду им като митнически служители. В колкото по-голяма степен подчиняват корупционната си практика на установените служебни взаимоотношения между тях, в толкова по-голяма степен се възползват от организираността на служебните им правоотношения при постигане на общата корупционна цел. Налице е едно постепенно повлияване (пропиване, просмукване) на корупционните отношения върху вече установените служебни отношения помежду им. Моментът, в който подс.Й. започва да съхранява отчетността на цялата корупционна дейност в МП Варна-Запад е сигурен индикатор, че е налице максимално експлоатиране на организационната структура, нормативно установена в МП Варна-Запад, с цел осъществяване на корупционната дейност.

Съдът оправда подсъдимите в тяхната ОПГ да е участвал подс. Т.. Причина за това е обстоятелството, че не се събра нито едно доказателство в този смисъл. Налице са доказателства в обратен смисъл, доколкото повече от три четвърти от случаите, когато администрацията на МП Варна-Запад е определяла по-високи митни сборове, това е било спрямо вносителите, представлявани от подс. Т. и сина му. Следователно не би могло да се приеме, че той бил влязъл в престъпен сговор с подсъдимите за извършване на корупционни престъпления. Предвид събраните доказателства (записите в документите, иззети от подсъдимите и част от свидетелските показания) евентуално би могло да се достигне до извод за инцидентна корупционна дейност – но това не е достатъчно за достигане на извод за трайност на тези отношения. В този случай положението му би било като това на останалите свидетели – митнически агенти.

Налице е основание за оправдаване не само на фактическо, но и на правно основание. Настоящата инстанция застъпва становището, че не би могло да съществува ОПГ между лица, които имат противоположни интереси при осъществяване на престъпната дейност. Това е несъмнено, например, относно продавач и купувач на наркотични вещества или доставчик и получател на акцизни стоки. Ако между тях е налице разплащане при всяка продажба или доставка (вкл и за няколко от тях общо, на регулярна база), то е налице съгласувана самостоятелна престъпна дейност, в рамките на която всеки преследва свой собствен престъпен интерес. Това се отнася и до корупционните правоотношения. Дори и да са налице трайни корупционни отношения между длъжностни лица, които искат подкуп и граждани, които им дават, те не могат да бъдат определени като ОПГ – доколкото двете групи лица имат противоположни и несъвместими интереси при осъществяването на тази корупционна дейност. Общност на умисъла за извършване на определени престъпления не е достатъчно – нужна е и общност на целта, която се преследва от тази престъпна дейност. Всеки един член на ОПГ съзнава, че всяко едно действие на останалите е насочено към постигане на общата престъпна (и в случая) користна цел. А това е невъзможно, ако тези действия пряко се отразяват в патримониума на някои от тях. Тук съдът напълно подкрепя доводите на защитата, че не е възможно да се преследва обща престъпна цел. При плащане на корупционния дар ползата е само за длъжностното лице, но не и за гражданина; при извършване на корупционното действие ползата е само за гражданина, но не и за длъжностното лице. Поради което и те не могат да бъдат обединени в ОПГ. Различно е положението за подсъдимите, митнически служители, при които получаване на корупционен дар от един от тях води до общото им обогатяване, след съответното периодично разпределение на тези парични суми, вкл и с даване на част от тях на редовите митнически инспектори.

На следващо място съдът постанови оправдателна присъда по обвинението, че престъпната цел на ОПГ е извършване на всички видове корупционни престъпления, от чл.301 НК до чл.304а НК. В действителност престъпният сговор се отнася само до искане на подкуп за бъдещи или вече извършени действия по служба, по чл.301 ал.1 НК.

Също така съдът прие, че не е налице изнудване със служебно положение, квалифициращо обстоятелство по чл.302 т.2 НК. Поради което не може да се приеме, че престъпната цел на ОПГ следва да се квалифицира и по този текст. Това е така, доколкото митническите агенти не са били поставени в безизходно положение, при което единственият вариант за тях е да се съгласят на корупционното искане на подсъдимите, за да могат да постигнат освобождаванена стоката. По всяко време е била налице алтернатива – а именно освобождаване след евентуална допълнителна проверка (документална или физическа). Това води до извода, че натискът, който подсъдимите са оказвали на митническите агенти, не е достигнал до степента, за да бъде наречен изнудване по смисъла  на чл.302 т.2 НК.

 

Относно наказанията.

За деянието по чл.321 ал.3 т.2 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 до 10 години; налице са две квалифициращи обстоятелства (по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 НК).

Следва да се постави и въпросът дали е законосъобразно при осъждане за престъпление по чл. 321 НК да се наложи наказание, което е по-високо от законовия максимум за вторичните престъпления, които си е поставила за цел да извършва ОПГ. Този въпрос е актуален, доколкото процесната ОПГ си е поставила за цел извършване на престъпления по чл.301 НК, които се наказват до 6 години "лишаване от свобода" и до 5 000 лв „глоба“.

Съобразно становището на настоящата инстанция деянието по чл.321 НК разкрива специфична обществена опасност, която е различна от тази на вторичната престъпна дейност. Несъмнено е обаче, че тази обществена опасност пряко произтича и е свързана с обществената опасност на онези престъпления, за чието извършване е създадена и съществува ОПГ; поради което не е възможно обществената опасност на престъпното сдружаване да надвишава тази на престъпленията, за които това сдружаване е създадено.

Това е така, доколкото общественият укор, изразен в престъплението по чл.321 НК, е отправен именно към създаване на предпоставки за извършване на определени престъпления - чрез престъпното сдружаване с такава цел - извършване на тези престъпления. Една ОПГ, притежаваща всички предвидени в закона белези, ако си е поставила за цел правомерна дейност, сама по себе си би представлявала правомерно сдружаване. Също така, ако си е поставила за цел извършване на относително по-леко наказуеми престъпления, нейната обществена опасност би била значително по-лека от обществената опасност на идентична ОПГ, която обаче си е поставила за цел извършване на най-тежко наказуемите престъпления. Тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид не само като индивидуализиращи наказателната отговорност, но също така и като поставящи по императивен начин определено ограничения при определяне на наказанието - а именно невъзможност за престъпление по чл.321 НК да се определи наказание, което е по-високо от максималния размер на предвиденото наказание за най-тежкото от вторичната престъпна дейност.

Поради което съдът приема, че - независимо от нормата на чл.321 ал.3 т.2 НК - максималното предвидено наказание по настоящето дело, доколкото се касае за ОПГ, поставила си за цел да извършва престъпления по чл.301 ал.1 НК, е 6 г "лишаване от свобода".

До обратен извод би могло да се достигне до буквалното и систематично тълкуване на закона. Нормата на чл. 321 НК не ограничава размера на предвиденото наказание до максимума на предвиденото наказание за вторичната престъпна дейност, както например чл.316 НК. Поради което да следва изводът, че съобразно законодателя деянието по чл.321 НК носи своя собствена обществена опасност, която е различна от тази на вторичната престъпна дейност.

Поради това и при определяне на наказанието по чл. 321 НК да следва да се държи сметка за специфичната обществена опасност на вторичната дейност - но да няма формална пречка да се определи наказание над максимума на предвиденото наказание за тази дейност.

Настоящата инстанция се въздържа от това тълкуване, доколкото то не съответства на естеството на института на ОПГ като престъпно сдружаване с оглед извършване на определени престъпления. Поради това и противоправността му е следствие и в пряка зависимост от противоправността на тези престъпления. Поради което и максималния размер на наложеното наказание не би могъл да надвишава максималния предвиден размер за тези наказания.

---

По делото са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е безспорният професионализъм на подсъдимите (което има основна тежест); чистото съдебно минало; семейна обвързаност и социална ангажираност. Също така по делото не е установено подсъдимите да са извършвали нарушения на служебните си задължения, които да са довели до определяне на по-ниски митни сборове от дължимото (доводите на свидетелите в тази насока не са били потвърдени от други доказателства). Съдът няма основание да подложи на съмнение показанията на св.К., че през 2016 г, когато подсъдимите са работили в МП Варна-Запад, е имало най-адекватно определяне на митническите сборове, което е довело до най-малки корекции при последващите проверки от ОЛАФ, в сравнение с периода след това.

Няма оттегчаващи, извън наличието на две квалифициращи обстоятелства.

Поради което съдът прие, че следва да определи наказание в размер на законовия минимум – а именно по 3 години "лишаване от свобода" за всеки един от подсъдимите. Няма основание за прилагане на чл.55 НК, предвид наличието на две квалифициращи обстоятелства и значителния период, в който е действала ОПГ.

Относно начина на изпълнение на това наказание. Съдът прие, че следва да приложи чл.66 НК, като условно отложи изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от 5 години. Подсъдимите не са осъждани; определено им е наказание от 3 години "лишаване от свобода"; за постигане на целите на наказанието не е нужно те реално да изтърпят това наказание.

Следва да бъде припомнено, че целта на наказанието е да се поправи и превъзпита нарушителят; а също така да му се попречи да извърши ново подобно престъпление. В случая тази цел успешно може да бъде постигната и с условно наказание. В действителност осуетяването на възможността да продължат дейността си като митнически служители би било достатъчно в тази насока.

С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

[10] Текстът на чл.15 ал.1 и ал. 2 ЗСРС, редакция ДВ бр. 95/97: 

 „(1) ….които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства.

(2) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането,като писменото разрешение и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил“

[11] Нормата на ал. 1 е допълнена: „………които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства или отказват използването им,като мотивират акта си.“

[12] Новият текст на ал.2 на чл.15 е следният: „  (2)  Преди да се произнесе, органът по ал. 1 може да поиска от заявителя да му бъдат предоставени всички материали, на които се основава искането.“