Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на 29.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №7216 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, ***, управител ***, чрез
юрисконсулт Е.Н.Е., съдебен адрес:***, тел. ***; ***, e-mail: *** против
Г.Т.П., с адрес: ***, ***, в която се твърди следното : на 08.10.2016 г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „***“ и Г.Т.П. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „***“ на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената
страница „***“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да се запознае, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „***“. Кредитополучателят трябва да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че
се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те
са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да отпусне сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка*** (превод чрез Изипей).
В процесния случай, на 08.10.2016
г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ под № ***.
Кредитът е отпуснат за период от 30 (тридесет) дни, с падежна дата -
07.11.2016г. В заявката си Г.П. заявява желание да му бъде отпусната сума в
размер BGN 100,00 (сто лева), като заявява и използването на допълнителната
услуга за експресно разглеждане на заявката, за която, съгласно общите условия
към договора, е начислена пропорционална такса. Съгласно т.2.2 от Общите
условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 15 (петнадесет) минути
от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на договора за кредит.
Съгласно искането на ответника,
заявката за експресно разглеждане и условията по договора, сумата от BGN 100,00
(сто лева) е отпусната по посочения от кредитополучателя предпочитан начин още
в деня на нейната заявка - на 08.10.2016 г., посредством превод чрез системата
на Изипей, на името на г-н П.. В основание на превода са посочени трите имена,
ЕГН на ответника и номер на процесния договор.
На 10.10.2016г.
кредитополучателят прави заявка за отпускането на допълнителна сума в размер на
нови BGN 50.00 (петдесет лева), като отново заявява услугата за експресно
разглеждане на заявката за кредит. Съгласно Общите условия (т.8 и следващи),
кредитополучателят има право да кандидатства за отпускането на допълнителен
кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване
на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат
съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит е изменен на същата
дата, а исканата допълнителна сума е отпусната на името на кредитополучателя на
10.10.2016г., чрез паричен превод в Изипей, на името на Г.П..
На 21.10.2016г. г-н П. заявява
отпускането на нови BGN 80,00 (осемдесет лева), както и услугата за експресно
разглеждане, като сумата е отпусната отново в рамките на същия ден -
21.10.2016г., посредством Изипей.
Още на следващия ден -
22.10.2016г. ответникът отново прави заявка за отпускането на допълнителна сума
в размер на нови BGN 50,00 (петдесет лева), като и този път се възползва от
услугата за експресно разглеждане. Сумата е преведена на 23.10.2016г. по
Изипей.
На 28.10.2016г. Г.П. прави нова
заявка за допълнителен кредит, в размер на нови BGN 50,00 (петдесет лева), като
сумата е преведена на кредитополучателя по Изипей на същия ден..
В рамките на следващите дни, г-н ***
прави нови две заявки за отпускане на допълнителни суми по договор за кредит № ***,
както следва: на 29.10.2016г. кредитоплучателят отправя поредната си заявка за
допълнителен кредит, заявявайки нови BGN 50,00 (петдесет лева) и възползвайки
се от услугата за експресно разглеждане. Сумата е преведена на Г.П.,
посредством Изипей в деня на нейното заявяване - 29.10.2016г.; на 31.10.2016г.
- ново искане за допълнителни BGN 120,00 (сто и двадесет лева), преведени на
същия ден, посредством Изипей. Към всяка една от заявките на г-н П. за
отпускането на допълнителни суми, същият се възползва и от незадължителната
услуга за експресно разглеждане на заяките за кредит, за което са начислени
пропорционални такси.
Така към падежната дата -
07.11.2016г., кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер: BGN
614,13 (шестотин и четиринадесет лева и тринадесет стотинки), от които: BGN
500,00 - размер на отпуснатия кредит (главница), BGN 104,82 - обща начислена
такса за експресно разглеждане и BGN 9,31 - договорна лихва за периода на
ползване на кредита. Общата дължима сума е посочена в специалните условия
(страница 1) от Договор за кредит № ***, след последното му изменение от
31.10.2016г.
Ответникът се възползва и от
правото си, съгласно договора, да удължи срока за връщане на кредита. Съгласно
т.11.1 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № ***,
кредитополучателят има право да удължи срока за връщане на кредита със
съгласието на кредитодателя и съобразно Тарифата на Кредитора. Ответника се
възползва неколкократно от правото си, като в крайна сметка срокът за връщане
на кредита е удължен до новата падежна дата - 06.01.2017г.
С настъпване на падежа по
договора обаче (след удължаването на срока за връщане на кредита -
06.01.2017г.), Г.П. не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ падежа -
07.01.2017г., „4финанс“ ЕООД (***) започва да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата се формира
от сбора на договорния лихвен процент (40,41 %), определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие.
След като изпада в забава, от ***
изпращат напомнителни писма до длъжника на адреса му, посочен в договора. В тях
се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ***, се таксуват съгласно Тарифата
на Кредитора, обявена на страницата на „4финанс“ ЕООД и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче,
ответникът не погасява гореописаните вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството му на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № ***/23.11.2018г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *** срещу длъжника -
Г.Т.П., в общ размер на BGN 1 165,33 (хиляда сто шейсет и пет лева и тридесет и
три стотинки), от които: главница - BGN 500,00; наказателна лихва за периода
07.01.2017г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата,
предхождаща състоялата се цесия) - BGN 501,20; такса експресно разглеждане -
BGN 104,82; договорна лихва за срока на договора - BGN 9,31 и отписани такси за
събиране - BGN 50,00 (цената на изпратените писма). Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания.
В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставят на „К.Б.“
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5 към
договора.
По силата на сключения договор за
цесия и по-специално в чл. 26 и Приложение №4 към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен
от г-н П. в договора за кредит, която е върната с отметка „Непотърсена“- видно
от върналата се обратна разписка. Поради този факт, към настоящата искова молба
прилагам уведомление за състоялата се цесия, адресирано до Г.П..
Предвид гореизложеното, считам че
„К.Б.“ ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Г.Т.П., като с настоящата
искова молба претендирам единствено сума в размер: BGN 1 106,02 (хиляда сто и
шест лева и две стотинки), представялащи неизплатена главница, в едно с
начислена такса за експресно разглеждане по договор за кредит № *** и
наказателна лихва за периода от 07.01.2017г. (денят, следващ падежната дата) до
22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия);
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди Г.Т.П., с адрес: ***, *** да заплати на „К.Б.“
ЕООД следните претендирани суми:
- BGN 604,82 (шестотин и четири
лева и осемдесет и две стотинки), представляващи непогасена главница по Договор
за кредит № *** и такса експресно разглеждане;
- BGN 501,20 (петстотин и един
лева и двадесет стотинки) - наказателна лихва, начислена върху непогасената
главница за посочения в исковата молба период от 23.10.2016г. (денят, следващ
падежната дата) до 22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия);
- законна лихва върху главницата,
от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и разноски.
Представените доказателства
следва да се приемат.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Т.П., ЕГН **********,***,
чрез назначения особен представител адв. Д.Д.-***, съдебен адрес:***. Исковете
се оспорват, като се твърди следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.З от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение
№ 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и
Решение № 137/02.06.2015 Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за
да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и
съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). С извършената от цедента
„4финанс“ ЕООД цесия в полза на ищеца по делото „К.Б.” ЕООД, вземането на
„4финанс“ ЕООД е преминало в полза на ищеца по делото като съвкупност, но то би
могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото
уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му за
цесията.
Съобщаването за направената цесия на длъжника
до настоящия момент не е извършено, тъй като в настоящото производство същия е
призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление. Към датата на подаване на исковата молба от ищеца „К.Б.” ЕООД за
него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно
уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.
Връчването на съдебните книжа,
ведно с приложеното към тях уведомление за цесията, по реда на чл.47 ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на
длъжника, а назначаването на особен представител, който да представлява
ответника по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на същия в
исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно
уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният представител в хода
на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на
цедента до длъжника за извършената цесия. Получаването от назначения особен
представител на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с
нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г.
по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на
СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща
получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Въз основа на горното, считам, че ищецът по делото не е
носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане, основано
на Договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018r. Считам, че ищецът не е
носител на права, произтичащи от Договор за кредит №***/08.10.2016г., тъй като
същия не е надлежно и при условията на чл. 99, ал.З от ЗЗД прехвърлен и
съобщен, съгласно твърдяната от ищеца цесия от 23.11.2018г., сключена между
„4финанс“ ЕООД и „К.Б.” ЕООД. Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с
който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент,
заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на
страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл.
99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде
извършено от цедента -чл. 99, ал.З от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав
на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като изпраща
съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е
цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника
и цедента е прекратена облигационната връзка. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това
право, както е в настоящия случай. Управителят на „4финанс” ЕООД е упълномощил
„К.Б.” ЕООД да уведомява от името на кредитора всички длъжници по всички
вземания, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало съгласно Договор за прехвърляне на вземания №***/23.11.2018r.
В случая ответникът не е уведомен за извършената цесия, тъй като пратката е
непотърсена.
В съдебната практика на ВКС се
приема, че електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител е възможност да бъде възпроизведено, представлява електронен документ
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което се счита за подписано чрез поставянето
на електронен подпис, чрез който се установява авторството на същото. При
изпълнението на горните изисквания е налице електронен документ, който има
доказателствена сила на подписан писмен документ. Възпроизвеждането му на хартиен
носител не променя характеристиките на електронния документ. Авторът на
електронното изявление е физическото лице, което е посочено като извършител на
електронното изявление и в случай, че е извършено от негово име същият е и
титуляр на електронното изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и
на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар, чл.З,
т.35, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма и по- специално текстови, звуков, визуален или аудио- визуален запис. В
същия регламент е прието, че правната сила и допустимостта на електронния
подпис като доказателство в съдебен процес не може да бъде оспорена единствено
на основание, че е в електронна форма.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
уредени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
дадените легални определения „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги. „Средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
потребителят и доставчикът, който в рамките на своята търговска или
професионална дейност сключва с потребителя договор за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
спазването на предвидените срокове за отказ от договора и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Във вторичното право на ЕС
и в националното законодателство е проведен последователно принципът за
удостоверяване на авторството на лицето при електронни изявления чрез
електронен подпис. В процесния случай не е доказано съгласието на лицето за
възникването на договорна обвързаност. Представените по делото писмени
доказателства- извлечения от договор за заем са частни неподписани документи,
които изхождат от ищеца и не са в състояние да създадат вероятност за
възникването на твърдяното облигационно отношение. По делото се намират
разписки за извършени плащания в полза на ответника от „Изи пей“, които
представляват индиции за съществуващи правоотношения между „4финанс“ ЕООД и
ответника, но същите не са в състояние да доведат по косвен път до извод за
наличието на именно твърдения от ищца юридически факт. В разпоредбата на чл.10
от Закона за потребителски кредит, /ЗПК/, е предвидена писмена форма на
договора за потребителски кредит, която се обективира на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят е еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два
екземпляра- по един за всяка от страните по договора. Целите, които преследва
ЗПК са осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредитора по потребителския
кредит, по такъв начин, че да се осигури баланс между интересите на двете
страни.
Клаузите, с които са договорени
размерът на наказателната лихва са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законодателят е придал правно значение, доколкото е тях се ограничава
приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за
последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити
икономически по- слабия субект в облигационната връзка, за което са въведени и
съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема,
че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна
лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити,
какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва. Лихви,
уговорени над този размер, накърняват добрите нрави, като това важи както за
договорната лихва, така и за наказателната лихва. В този случай се дължи само
размерът на законната лихва, /в този смисъл Определение № 901/10.07.2015г. по
д. № 6295/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Клаузата, с която е установен механизмът
на изчисляване на наказателната лихва, която е 50.88 % и надвишава повече от
три пъти размерът на законната лихва е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. Нейният размер следва да се редуцира до дължимост на наказателна лихва
за исковите периоди в размер на законната лихва - 10.00 %.
В случая отпуснатият на ответника
като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова
услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.Като потребител ответникът разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП. В Закона
за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. В случая е видно, че процесния договор за потребителски кредит е
сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет
на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил
подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец, към който са приложими Общи условия, в т. 13. 2 от
които е предвидено, че при забава в плащанията се начислява наказателна лихва,
чиито размер се формира като към основния лихвен процент, определен от БНБ -
10, 00%, се добави договорения между страните лихвен процент, който в
конкретния случай е 40, 88%, върху неплатената главница за периода на
просрочието, т. е. 50, 88%. С оглед изискването на закона при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на наказателна
лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за
нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
В случая уговорената наказателна лихва в размер на 50, 88 % за периода на
забавата е неморално висок размер, поради което договарянето й е в противоречие
с добрите нрави, с които в обществен интерес е ограничена договорната
автономия. Неустойката освен обезпечителна и обезщетителна има и санкционна
функция, поради което същата може да бъде претендирана и в случаите, когато не
са настъпили или не са настъпили в предвидения размер вреди. В този случай
неустойката е санкция за неизпълнението и ограничаването й до размера на
вредите, не съответства пълно на предадените й от законодателя функции.
Размерът на уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като при
формирането й е използван лихвен процент за възнаградителна лихва, който
противоречи на морала и добрите нрави. Налице е трайно установена практика на
Върховен касационен съд, която посочва условно кой е добросъвестният и
съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на
възнаградителна лихва, а именно: до три пъти размера на законната лихва. В този
смисъл: /Решение № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по
гр. д. № 5093/2007 г., Определение № 877 по т. д. № 662/ 2012 г; /. В случая
уговорената възнаградителна лихва в размер на 40, 88 % и годишен процент на
разходите от 49, 50 % представляват неморално висок размер. В конкретния случай
е оглед паричния характер на вземането размерът на действителните вреди е
съотносим с размера на законната лихва върху заетата сума /в този смиъл и
постановеното по чл. 290 ГПК р. № 288 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 771/2010 г.
на ВКС/. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 500 лева за
претендирания период е в размер на 105,70 лева, като претендираната наказателна
лихва е в петкратен размер. Претендираната наказателна лихва, която по своето
същество представлява неустойка, противоречи на морала и добрите нрави, води до
двукратно връщане на заемната сума, същата е неравноправна и на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП същата е нищожна.Таксата за експресно разглеждане на искането за
кредит в размер на 104,82лв. не се дължи, тъй като противоречи на чл.10а, ал.2
от ЗПК. Същата представлява допълнителна облага - печалба към възнаградителната
лихва. Таксата за експресно разглеждане в размер на 104,82лв. е еднократна и
изчислена към договорения кредит от 500,00 лева е 20,96 %, като общо ГЛП плюс
таксата за експресно разглеждане оскъпяват кредита с 61,84 %. Клаузата „такса
за експресно разглеждане“ е нищожна като неравноправна, противоречаща на
добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като
нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищецът не се
представлява. Ангажирано е писмено
становище.
В о.с.з. ответната страна,
редовно призована, се представлява от особения представител адв.Д.Д. от ПлАК,
който оспорва иска и поддържа наведените в отговора доводи.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Страните спорят относно
валидността н сключените процесни договори за кредит. Предвид приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице К.Т. по изготвената компютърна
техническа експертиза, се установява, че ответникът е сключил надлежно
процесните договори за кредит. Не е опорочена процедурата, предвидена в закона,
поради което съдът приема, че се установява даването на съгласие от страна на ответника
за сключването на процесните договори за кредит. Същият се е съгласил да заплати такси за експресно разглеждане на
искането и наказателна лихва. В отговора
ответникът навежда доводи за недействителност на договора, които доводи
съдът приема. От представените от ищеца
писмени доказателства и представените от 3-тото неучастващо в делото лице – Изипей АД писмени доказателства –л.107 и сл. от делото,
се установява ,че фактически ответникът
е получил парични преводи от ищеца на
обща стойност 500лв.
По делото се установява също и
факта на сключване на рамков договор за цесия от 23.11.2018ГОД. между
кредитодателя „4ФИНАНС“ ЕООД и и ищеца, с предмет - вземания по договори за
кредит. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. Установява
се, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата
цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника,
с което същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият
кредитор, но няма данни същото да е връчено-останало е непотърсено на посочения
от него адрес за съобщения и контакт. Тъй като е налице обаче изрично изявление
от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата
цесия с връчването на преписите от ИМ и приложенията. Съдът намира, че няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, в рамките на предявеният осъдителен иск. Съобразно нормата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си
точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията.
Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относно формата на договора;
налице ли е противоречие с добрите нрави, налице ли е неравноправна
клауза. В случая доводи са наведени от ответната страна.
Съдът приема, че в процесния
случай не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен
лихвен процент; не е регламентиран и размерът на "печалбата на
кредитора" - възнаградителна лихва, като не е посочено каква част от
подлежащата на връщане сума представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по
какъв начин е определен общо дължимият размер по кредита и какви вземания
конкретно се включват в този размер. Тези пропуски сами по себе си са
достатъчни, за да се приеме, че договорът, респ. измененията му са
недействителни.
Съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая няма информация за
последователността на разпределение на дължимата сума между различните
задължения.
Съгласно договора, за
кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, ведно
с лихви и такси за експресно разглеждане на документи. При това положение, за
да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска между
различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се
погасяват, което в случая не е направено. Информацията е най-обща, не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на подлежащата на връщане сума като части от отделни
вземания.
Не е изпълнено и задължението по
чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, доколкото описаната в тази разпоредба информация следва
да бъде обективирана в съдържанието на договора, което в случая липсва.
Недействителна е клаузата за
наказателна лихва, предвидена в чл.13.2 от Общите условия като надбавка, която
се формира като към договорния лихвен процент се прибавя ОЛП, определен от БНБ
– 10,01%. По този начин за исковия период дължимата лихва възлиза на сума в по-висок
размер от заетите средства. Клаузата противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал.2 когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Приложима е разпоредбата на чл.21
ал.1 ЗПК и на това основание посочената клауза е нищожна. Клаузата противоречи
и на добрите нрави, доколкото драстично нарушава принципа на справедливост и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Нищожността на клаузата е
пречка за възникване на задължение по нея.
Недействителна е и клаузата за
такса експресно разглеждане доколкото и тук е приложима разпоредбата на чл.21
ал.1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона, а именно чл.10а,
ал.2 ЗПК и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.
Отделно от това липсват доказателства, че действително е извършена услугата за
експресно разглеждане, както и не е ясно какво представлява същото. Липсва
пояснение за това и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и
чл.12 ал.1 т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Няма доказателства за това ответникът да е извършил плащане по процесните
договори, поради което основателен се явява само искът за главницата, но до
размера на сумата 500лв.-каквато
сума ответникът е получил като
креди. За разликата до претендираната главница в размер 604,82лв. искът следва
да се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за сумата от 501,20лв. с оглед
изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно
уважената част на исковете - в общ размер 324,14лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД Г.Т.П.,
с адрес: ***, ***, представляван по делото от особен представител адв.Д.Д. от
ПлАК, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***, съдебен адрес:***, сумата 500лв.- представляваща неплатена
главница по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в
съда – 04.11.2019год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до претентдираните 604,82лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***,
съдебен адрес:***, против Г.Т.П., с адрес: ***, *** иск на основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на наказателна лихва в размер на 501,20лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Г.Т.П., с адрес: ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***,
съдебен адрес:***, направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете в
размер общо 324,14лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: