№ 1736
гр. София , 25.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20211110211988 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.65 НПК.
Образувано е по молба на обв.Р. СТ. В. - обвиняема по досъдебно
производство ЗМ № 1453/2020г., по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. №
34713/2020г. по описа на СРП за изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека. Впоследствие е входирана и молба от
служебния ѝ защитник – адв.Т. на същото основание.
В настоящото производство съдът дължи да изследва законността на
продължаващото задържане на обвиняемата с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като извърши преценка продължават ли да са налице
предпоставките, обуславящи действието на най-тежката мярка по отношение
на обв.В..
Извършвайки тази преценка, съдът формира следните изводи:
На първо място Р.В. е привлечена в качеството на обвиняем с
постановление от 20.04.2021г., предявено й в присъствие на служебен
защитник - адв.Т. на 13.05.2021г.. На обв.В. е повдигнато обвинение за две
престъпления, а именно по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194 във вр. чл.29, ал.1,
б. „а“ от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и за
1
престъпление по чл. 313 ал. 3 вр. ал. 1 НК, за които се предвижда налагане на
наказание „лишаване от свобода“. Престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр.
чл.194 във вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК е и тежко такова по см. на чл. 93 НК.
От събраните до настоящия момент доказателства съдът счита, че би
могъл да бъде направен извод за наличие на обосновано подозрение за
съпричастност на обвиняемата към престъпленията, за които е привлечена
към наказателна отговорност. В тази насока са приобщените в хода на
досъдебното производство доказателствени източници. Това са от една страна
гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля П.С.,
който се явява и пострадал от деянието по чл.196 ал. 1 т. 1вр. чл. 194 ал. 1 НК,
показанията на свидетелите Е.Т. и Й.А.. Обоснованото предположение намира
своята подкрепа и в писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за разпознаване на лица, протоколите за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства, приобщения в материалите
по досъдебното производство заложен билет. Извода за възможна
съпричастност на обв.В. към деянията, предмет на воденото досъдебно
производство, се основава и на заключението на назначената в досъдебното
производство графическа експертиза. Ето защо съдът намира, че продължава
да съществува обосновано предположение за авторството на деянията, което е
с интензитет, достатъчен и за целите на производството по контрол на
мярката за неотклонение.
По отношение на опасностите от укриване и от извършване на
престъпление, опасност от укриване и настоящият съдебен състав, както и
предходните съдебни състави, разгледали въпроса за мярката за неотклонение
на В., не констатира. Тя е с установена самоличност, явила се е след като е
била призована от разследващия орган, няма данни да е предприела действия
в насока да се укрие и да осуети провеждането на наказателното
производство.
Опасността от извършване на престъпление, съдът намери, че е реална
и с висок интензитет, който не може да се счете за преодолян с фактическия
срок на задържане на В.. Това е така поради силно обремененото й съдебно
минало, включително и предвид осъжданията , извън тези, обосноваващи
квалификацията на деянието, свързано с противозаконно отнемане на чужда
движима вещ, като такова, извършено в условията на опасен рецидив. От
2
справката за съдимост на В. и от справката на ГД ИН за търпени наказания се
установява, че същата е осъждана многократно, преимуществено за
престъпления против собствеността, включително и за престъпления по
чл.198 НК и по чл.206 НК. На В. са налагани наказания „лишаване от
свобода“ с постановено ефективно изтърпяване. Отделно от това настоящето
производство се води за две престъпления, извършени в условията на реална
съвкупност, както за престъпление, насочено срещу правото на собственост
на гражданите, така и такова, насочено срещу сигурността на
документооборота. Ето защо съдът намира, че по отношение на обв.В. е
налице не хипотетична, а реална опасност от извършване на престъпление,
която фактическото й задържане за срок от три месеца и половина не е
преодоляло.
Срокът на задържане на обвиняемата е законен. В. е задържана с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно определение на СРС,
НО, 100 състав, постановено в открито съдебно заседание на 14.05.2021г..
Т.е., към настоящия момент В. се задържа за период от три месеца и
половина, който срок е далеч от максималния осеммесечен срок за задържане,
предвиден в процесуалния закон.
По отношение разумността на срока на задържане, съдът намира, че
срокът на задържане на обвиняемата не е неразумен. Констатират се
ритмични действия на разследващите органи, насочени към попълване на
делото с доказателствен материал и приключването му в кратки срокове,
поради това, че по него се задържа с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ обвиняемата. Както и защитникът сам посочи, наблюдаващият
прокурор е уважил направените от защитата искания при предявяване на
разследването, предприел е действия по събиране на исканите от защитата
доказателства. Резултатите от тези действия са налични в материалите по
делото, а вече друг е въпросът дали те удовлетворяват защитата или не, но е
факт, че органите по разследването са предприели и извършват ритмични
действия по досъдебното производство. Една голяма част от извършваните
действия са свързани с преценка на актуалното здравословно състояние на
обвиняемата и неговата съвместимост с условията в следствения арест.
По отношение на преценката дали здравословното състояние на
обвиняемата е такова, което да е несъвместимо със задържането й в условията
3
на следствения арест и дали поради влошено здравословно състояние се
налага изменение на мярката за неотклонение, съдът ще посочи на първо
място, че от приобщената в материалите по делото обилна медицинска
документация се установява, че органите на досъдебното производство са
предприели множество действия за осигуряване на адекватна медицинска
грижа на В., като до настоящия момент стриктно са изпълнявани всички
давани препоръки за провеждане на нейни диагностични консултации. Следва
да се посочи, че по отношение на В. са полагани грижи за гарантиране на
доброто й здравословно състояние в различни аспекти. Същата е била
представена за преглед при дентален специалист, като съгласно материалите
по делото сама е отказала екстракция на болен и силно разрушен зъб. Същата
е консултирана и от психиатър предвид на установената при нея със
значителна давност употреба на опоиди. На 19.07.2021г. по отношение на В.
е проведена консултация с психиатър - д-р Анка Петрова, която е
констатирала психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на опиоиди, посочила е, че е предписана терапия с „конвулекс“
която се изпълнява в условията на следствения арест.
По отношение на гинекологичния и онкологичния статус на
обвиняемата съдът намира следното: От материалите по делото се установява,
че на 02.06.2021г., са проведени консултации със специалисти по хирургия и
гинекология. На 23.06.2021г. обвиняемата В. е била приведена в МИ към
МВР, където е взета биопсия под венозна анестезия и са дадени препоръки за
представяне пред онкокомитет, който да даде становище с оглед
съпътстващата патология за състоянието . В материалите по делото е
налично решение от 01.07.2021г. на Обща клинична гинекологична комисия
за терапевтична стратегия, с която е предложено провеждане на оперативно
лечение в Специализирана онкологична клиника. Приложено е уведомително
писмо от 12.08.2021г. от д-р В., в което е посочено, че е извършен преглед на
документите, касаещи здравословното състояние на обв.В. от гинеколози от
Клиниката по гинекология. След прегледа на документите е изразено
становище, че следва да бъде планирана хирургична интервенция, която би
могла да се извърши и в АГ отделението на МИ на МВР. Налично е второ
уведомление от 24.08.2021г., в което е посочено, че се касае за хирургична
интервенция, но в планов порядък, а не спешен, и която би могла успешно да
бъде извършена в Клиниката по онкология и в АГ отделението на МИ на
4
МВР.
Отделно от това в материалите по досъдебното производство са
налични заключения на основна и допълнителна СМЕ. Действително в хода
на досъдебното производство от защитата са направени възражения във
връзка с датата на посочения личен преглед от вещото лице д-р Николов,
доколкото на същата дата обвиняемата е участвала във въззивно
производство по чл.65 НПК пред СГС. Обстоятелството дали е налице
невярно деклариране не е предмет на настоящето производство, като съдът,
както и предходните съдебни състави, занимали се с въпроса за мярката за
неотклонение на В., цени и основната експертиза, и допълнителната като
такива, изготвени единствено въз основа на писмени данни. В заключението е
посочено, че при В. са налице следните заболявания: състояние след
оперативно лечение на рак на маточната шийка с давност от 2014г.; състояние
след оперативно лечение на рак на вулвата с давност отново 2014г.; синдром
на „Рейно“, преживян хепатит „С“ и множество кондиломи по външния полов
орган, по аналната и перианалната област; пиларна киста в кръстовата област.
Вещото лице е посочило, че В. се намира в задоволително общо състояние,
както и че състоянието позволява престоя й в условията на следствения
арест, без това да представлява непосредствен риск за живота . В
експертизата е посочено, че е необходимо изпълнение на предложените от
специалиста гинеколог диагностично – терапевтични мероприятия, които
нямат пречка да се проведат в МИ на МВР. Освен основното заключение от
месец юни 2021г., т.е. преди два месеца, е налице и допълнително
заключение, изготвено през месец юли тази година, преди един месец. В това
заключение вещото лице е посочило, че по отношение на В. е предписано
необходимото лечение чрез лекарства през устата, без да е необходимо
лекуване в болница. Посочило е, че състоянието позволява същата да бъде с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в условията на следствения
арест. Вещото лице е посочило, че след излизане на решението на
Онкологичната комисия следва лечението да бъде проведено независимо дали
в условията на МИ на МВР или в Специализираната болница за активно
лечение на лишените от свобода към затвора гр.София. Посочило е, че нищо
в състоянието на обвиняемата не отговаря на медицинските критерии за
недостатъчна по обем и качествена медицинска помощ или не сочи на
невъзможност лечението да се провежда в условията на задържане.
5
Ето защо съдът намира, че здравословното състояние на обвиняемата и
към настоящия момент не представлява основание за изменение на мярката
за неотклонение. Няма основание настоящият съдебен състав да приеме, че
здравословното й състояние е такова, че не позволява пребиваването в
условията на следствения арест или че здравословното й състояние е такова,
което не може успешно да бъде лекувано в условията на МИ на МВР или в
условията на Специализираната болница за активно лечение на лишените от
свобода към затвора гр.София. Както са посочили и предходни състави,
разгледали въпроса за мярката за неотклонение на В., разпоредбите както на
ЗИНЗС, така и на ППЗИНЗС предвиждат възможност, когато лечението не
може да се провежда в посочените лечебни заведения, да бъде осъществена
консултация и лечение във външни лечебни заведения, от която възможност
органите по разследването също могат да се възползват при осигуряване на
грижите за здравословното състояние на В..
Същевременно съдът намира, че не са основателни възраженията на
защитата и, че здравословното състояние на обвиняемата само по себе си е
обстоятелство, което значително намалява интензитета на опасността от
извършване на престъпление. Видно е, че диагнозата за онкологични
заболявания при В. е поставена през 2014г., след която дата по отношение на
нея са поставяни осъдителни съдебни актове и същата е изтърпявала
наказание „лишаване от свобода“, т.с. поставената диагноза по никакъв начин
не е преодоляла опасността от извършване на престъпление.
По изложените съображения съдът намери, че не са налице основанията
за промяна на мярката за неотклонение на обв.В.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. СТ. В. с ЕГН ********** –
обвиняема по досъдебно производство ЗМ № 1453/2020г., по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр. № 34713/2020г., по описа на СРП за изменение на мярката й за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва заседанието пред СГС
6
за 02.09.2021г. от 10.00ч., за когато страните – уведомени от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7