РЕШЕНИЕ
№ ...143
Самоков, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 27 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.И.А. *** обжалва Наказателно постановление № 554, издадено на
08.05.2020 г. от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа
жалбата. В становище, обективирано в писмена молба от 19.04.2021 г., постъпила
преди приключване на съдебните прения, пълномощникът на жалбоподателя излага
допълнителни съображения в подкрепа на основателността на жалбата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП),
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
В хода на
административно-наказателното производство са допуснати редица съществени
нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Административно-наказателното
производство е образувано на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя от св. К.Б.,
на длъжност „младши полицейски инспектор“ в РУ – Самоков за това, че на
28.04.2020 г. около 11,00 ч. в гр. Самоков на ул. „И.“ № 4, на паркинга пред зала
„Арена С.“ жалбоподателят нарушава
ограничението за придвижване и посещение на определени места, въведено със
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, както и за
събирането на повече от двама човека на едно място във връзка с „обяв. реш. от 13.05.20 г. на НР на РБ
извънр. пол.“. Посочено е в АУАН, че с това жалбоподателят е нарушил чл.
63, ал. 7 от ЗЗ и т. 9, част І от Заповед № РД 01-131/17.03.2020 г., допълваща
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
Актът е съставен на
бланка-образец на МВР, поради което използването на някои непрецизни
абревиатури и фактологически неточности (напр. решението на Народното събрание
за обявяване на извънредно положение е от 13.03.2020 г., а не от 13.05.2020 г.)
са до известна степен обясними с липсата на достатъчно място за писане в
свободните полета на този образец.
Същественото е друго – че в
разрез с императивното изискване на чл. 42, т. 4 от ЗАНН в АУАН не е описано
никакво конкретно фактическо поведение на жалбоподателя, което да може да се
определи като негово деяние, извършено в нарушение на посочените в акта законна
разпоредба и заповеди на Министъра на здравеопазването. Посочването в АУАН, че
на определени дата, час и място жалбоподателят нарушава определени ограничения,
изобщо не е равнозначно на посочване на негово деяние, с което той ги нарушава.
Липсата на описано в АУАН деяние на жалбоподателя представлява първото допуснато
в хода на административно-наказателното производство – още при образуването му
със съставяне на акта – съществено нарушение на процесуални правила, тъй като е
довело до нарушаване на правото му на защита, в частност – да научи какво
административно нарушение му е вменено със съставяне на акта, както и да
организира защитата си срещу фактическите констатации на актосъставителя.
На следващо място, тази липса на
описано в АУАН фактическо поведение на жалбоподателя води до невъзможност да се
установи кое от ограниченията в посочените в АУАН заповеди на Министъра на
здравеопазването е вменено като нарушено от него, особено като се има предвид
от публично известното съдържание на тези заповеди, публикувани в интернет, че след
въвеждането със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г. на т. 9 в съдържанието на част
І от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. мерките по т. І.9 от последната са
многократно изменяни и към 28.04.2020 г. (датата на извършване на твърдяното
нарушение и на съставяне на АУАН) те имат съвсем различно съдържание в
сравнение с това, което е създадено със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г.
Липсата на описано в АУАН деяние
на жалбоподателя, разбирано като описание на негово конкретно фактическо
поведение в нарушение на посочената в акта законна разпоредба и заповеди на
Министъра на здравеопазването не може да бъде преодоляна чрез описание на
такова деяние за пръв път в обжалваното НП, тъй като само по себе си това също
представлява съществено нарушение на процесуални правила, водещо до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, в частност на правото му да
възрази в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу фактическите констатации на
актосъставителя, каквито в случая липсват. Съвсем отделен е въпросът, че
доколкото административно-наказващият орган е направил в НП опит да опише
деяние на жалбоподателя, това е сторено твърде абстрактно и в безлична форма –
интерпретацията на наказващия орган на съдържанието на акта относно това какво
деяние е извършил жалбоподателят е, че „на
28.04.2020 г. около 11,00 ч. в гр. Самоков на ул. „Искър“ № 4 на паркинга на
зала „Арена Самоков“, явяващ се открито обществено пространство, се събират
повече от двама човека на едно място, с което си действие не изпълнява
въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.“.
Наред с това, в НП е налице и
несъответствие между изложените фактически твърдения относно поведението на
жалбоподателя и посочената като виновно нарушена от него законна разпоредба –
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗДр.).
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
ЗЗДр., в редакцията й (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.), действаща към датата на
твърдяното нарушение, гласи, че „при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион“. Следователно жалбоподателят, който
към датата на твърдяното деяние очевидно не е бил министър на здравеопазването,
не е адресат на разпоредбата и по никакъв начин не може със свое лично деяние
да я наруши. Нарушението на противоепидемична мярка, въведена със заповед на
министъра на здравеопазването, не е нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗЗдр. в посочената й редакция. Описанието в НП на деяние, което по
естеството си не може да бъде нарушение на посочената в същото законова
разпоредба, представлява следващото самостоятелно съществено нарушение на
процесуални правила, допуснато в административно-наказателното производство,
тъй като е довело до липса на яснота и относно юридическата рамка на
административно-наказателното обвинение.
Освен това, с НП административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за административно нарушение по чл.
209, ал. 1 от ЗЗДр. Тази разпоредба няма нищо общо с вмененото на жалбоподателя
деяние от фактическа страна (доколкото такова вменяване изобщо е сторено в
процесния случай), тъй като визира състав на административно нарушение,
изразяващо се в неявяване на
задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация,
наказуемо с глоба от 50 лв. до 100 лв. Подвеждането на деянието на жалбоподателя
под правна норма, установяваща състав на административно нарушение, съществено
отличаващо се по обективните си признаци от това, за което е обвинен от
фактическа страна, представлява самостоятелно основание за извод, че в
административно-наказателното производство е допуснато още едно съществено
нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на правото му на защита,
тъй като и по този начин жалбоподателят е лишен от възможността да научи за
какво точно административно нарушение е санкциониран и да организира защитата
си срещу фактическите и правни изводи на административно-наказващия орган.
Посочените дотук нарушения на
процесуални правила, допуснати в административно-наказателното производство, са
съществени не само с оглед отражението им върху правото на защита на
жалбоподателя, а и защото са довели до нарушение на материалния закон чрез
издаване на НП за деяние, чието описание не съответства на състава на
административно нарушение съгласно приложената административно-наказателна
разпоредба на чл. 209, ал. 1 от ЗЗдр.
Ето защо обжалваното НП следва да
бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение
на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение от
обективна и субективна страна и индивидуализацията на административното
наказание.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
искането на жалбоподателя, чрез пълномощника му, за присъждане на разноски е
основателно. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в размер 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 554, издадено на 08.05.2020
г. от Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
София.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи, гр. София, ул. „Гео Милев“ № 71, да заплати на Г.И.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 200 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: