№ 11266
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110100781 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. В. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С бл. ........ ет. 4, ап.10 против Н. Д. Б., ЕГН ********** ,с постоянен адрес: гр. В.
Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
психически стрес, дискомфорт, унижено лично достойнство и авторитет в резултат на
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в подаден от него сигнал до МВР, пр.
пр. № 23911/2021 г. по описа на СГП, пр. пр. № 785501-155/2021Г. по описа на ДВС-МВР,
за извършено престъпление от служители на НИК-МВР, както и получени сигнали на
интернет страницата на NIKK с дати: 03.05.2021 г. – З бр., 04.05.2021г. - 1 бр., 08.07.2021г. -
1 бр., 20.12.2021 г. - 2 бр., 21.12.2021 г.- 1 бр., до DKIAD-Signali - с дата 21.12.2021г.- 2бр.,
на страницата на НИКК от 05.01.2022 г. Ищцата посочва, че ответникът подавал сигнали
срещу нея, както и искал да му възстанови сума от 2 милиона лева представляваща увреда,
както и упражнявал натиск да напуснела МВР. Обвинявал я в допустителство в извършване
на деяние. Посочва, че официалният имейл на НИК и Дирекции на МВР, позволявал
неверните и позорящи твърдения на ответника срещу нея да стават достояние на
неограничен кръг от хора, сред които нейни подчинени и ръководители. Твърди, че
претенцията на ответника да му възстанови сумата от два милиона евро и сумата от двадесет
и пет хиляди лева, както и да напуснела незабавно системата на МВР, будила в нея тревога
и безпокойство. Сочи, че към датата на исковата молба по никоя от проверките не било
установено нарушение в работата. Твърди, че описаните преживявания и емоции са я довели
до временно психотравматично разстройство, изразяващо се в липса на настроение и
притеснение в общуването с приятелите и колегите в периода от датата на увреждането до
пълното възстановяване. Моли от съда да постави решение, с което да отсъди ответника да и
заплати обезщетение в размер на 5000,00 лв., както и претендира законна лихва от датата на
деликта (03.05.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че извършеното от него деяние
1
изразяващо се в подаване на сигнали не е противоправно. Оспорва ищцата да е претърпяла
вреди от поведението му, а дори и да е претърпяла такива да липсва причинно - следствена
връзка между поведението му и вредите.
Ответникът претендира направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание на 05.04.2023 г., в което е приключено съдебното дирене –
ищецът – редовно призован, явява се лично, представлява се от процесуален представител.
Ответникът в съдебното заседание – редовно призован, не се явява лично,
представлява се от процесуален представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът
е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От представената по делото пр. пр. № 23911/2021 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, образувана по повод постъпила на 26.11.2021 г. в СГП, изпратена по
компетентност от Софийска районна прокуратура пр. пр. № 40626/2021 г. по описа на СРП
се установява, че ответникът в настоящото производство е подал сигнал до МВР Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на 08.07.2021 г. с вх. № 785501-155/12.07.2021 г. С подадения сигнал
Н. Д. Б. излага твърдения, че ищцата в настоящото производство е „създала условия за
търгуване на графически експертизи“. По подадения сигнал е образувана проверка от МВР
Дирекция „Вътрешна сигурност“. В представената преписка се съдържа и Доклад на МВР
Дирекция „Вътрешна сигурност“ за извършване на проверка по подадения сигнал, с която се
установява, че твърденията в сигнала са неоснователни. По образуваната пр. пр. №
23911/2021 г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува досъдебно наказателно
производство, поради това, че в нея не се съдържат данни за извършено престъпление, с
което е прекратил проверката по посочената преписка.
По делото са представени и електронни документи, изпратени от ответника до НИК-
МВР, с които са постъпили сигнали на 03.05.2021 г., 04.05.2021 г. 08.07.2021 г., 20.12.2021 г.
и 21.12.2021 г., както и сигнали, изпратени до DKIAD-Signali на 21.12.2021 г. и 05.01.2022 г.
В подадените сигнали ответникът твърди, че ищцата в настоящото производство е
допуснала извършването на престъпление от нейни служители. От представените
доказателства се установява, че ответникът е искал от ищцата да напусне заеманата от нея
позиция в НИК-МВР, както и да възстанови на ответника сумата от 2 милиона евро,
представляваща стойността на недвижим имот предмет на гр. д. № 2249/2013 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
Ищцата е представила като писмени доказателства и Писмо от МВР Дирекция
„Вътрешна сигурност“ с вх. № 7855р-8379/14.09.2021 г., адресирано до ищцата в
настоящото производство, с искане за предоставяне на информация по сигнала, подаден от
Н. Д. Б. до ДВС-МВР на 08.07.2021 г. Представено е и становище от Д. В. М. до директора
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ относно описания сигнал.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно-психологическа експертиза се
установява, че ищцата е страдала от емоционална лабилност, изострена чувствителност за
стимулите от средата, раздразнителност, напрежение, безпокойство, несигурност,
затруднения в общуването, ограничаване на контактите, повишено ниво на стрес от
нежелани външни ограничения и депресивитет. От заключението на вещото лице става ясно,
че ищцата е понесла стрес и интензивни негативни емоции, нарушили психическия
комфорт за продължителен период от време. Ищцата е изпитала неудобство, унижение и
срам пред колегите си, страх от професионално злепоставяне, от кариерно сриване,
несигурност за бъдещето и притеснение от претендираното голямо парично обезщетение.
От изготвената експертиза се доказва, че негативните емоционални изживявания на ищцата
са психологически изводими от насочените спрямо нея процесни действия. Установява се,
2
че негативните преживявания на ищцата са възникнали в отговор на узнаването за
насочените спрямо нея публикации, сигнали и проверки и са били най-интензивни до
постановяване на становището от СГП за липса на извършено от нея престъпление, като
последиците не са отзвучали напълно и към момента на изготвяне на експертизата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ........
Свидетелят .... твърди, че е съпруг на ищцата от почти 40 години. Твърди, че ищцата е
весел човек и двамата комуникират нормално. Твърди, че през 2021 г. ищцата започнала да
се прибира притеснена, отказвала срещи с приятели и била напрегната. Свидетелят твърди,
че разбрал от ищцата за подадени срещу нея сигнали, които станали достояние на
неограничен брой служители на работното място. Твърди се, че ищцата е споделила със
свидетеля, че срещу нея се извършва проверка от Министерство на вътрешните работи и
Софийска градска прокуратура. Свидетелят изтъква, че след като ищцата научила за
образуваните срещу нея проверки е имала проблем със съня, приемала е лекарства и ходила
на психолог. Свидетелят твърди, че ищцата не е имала проблеми на работното място преди
подаване на сигналите и е била награждавана за заслуги в института. Сочи, че ищцата е
пенсионер от януари 2023 г. поради навършване на пенсионна възраст.
Свидетелят ....... твърди, че познава ищцата от 1999 г. и че двамата са били колеги.
Твърди, че от 2021 г. са постъпвали имейли от Н. Б. на имейл адреса на института, насочени
към ищцата в настоящото производство. Свидетелят твърди, че се е запознал с имейлите и
си спомня, че в тях ищцата е заплашвана да напусне системата на МВР, както и че има
задължение да възстанови на Н. Б. сума в размер на 2 милиона евро. Свидетелят твърди, че
след като се е запознала с имейлите, ищцата е изпаднала в състояние на безпокойство,
затворила се в себе си и спряла да излиза от кабинета си. Свидетелят твърди, че е наясно за
извършване на проверки по отношение на ищцата от Прокуратурата, но не знае как са
приключили въпросните проверки. Твърди, че ищцата е награждавана многократно за
изпълнение на служебните задължения. Свидетелят твърди, че ищцата е била наказвана
веднъж вследствие на проверка през 2017-2018 г., като сочи, че не си спомня за какво е била
проверката.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана, въз основа на анализа на
доказателствата. Показанията на свидетеля ...., съпруг на ищцата, съдът обсъжда в
светлината на чл.172 от ГПК, като ги приема за достоверни, доколкото се подкрепят от
останалия доказателствен материал и ги цени като такива.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция по иска за
обезщетение за неимуществени вреди - правната квалификация е чл.45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл.52 от същия закон, като искането за присъждане
на законна лихва е такова по смисъла на чл.84 от Закона за задълженията и договорите.
По същество
Накърняването на честта, достойнството и доброто име на физическите лица е
поначало противоправно, тъй като защитата на честта, достойнството и доброто име на
физическите лица от посегателства е въздигната в конституционно задължение на държавата
– чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ. Това си задължение тя изпълнява чрез предвидената в НК
отговорност за престъпленията клевета и обида – раздел VII на глава II. Изпълнява го и
посредством предвидения в чл. 45 ЗЗД състав на генерален деликт, съгласно който
виновното и противоправно накърняване на всяко защитено от правото благо, което
причинява вреди, води до възникване на задължение за поправянето на тези вреди. Честта,
достойнството и доброто име на едно физическо лице са именно такива блага.
В настоящото производство ищцата твърди, че деликтната отговорност на ответника се
3
изразява в разгласяване на неверни твърдения и приписване на престъпление. При
реализиране на отговорността за клевета от значение са фактите и твърденията на
делинквента, които следва да се съпоставят с обективната действителност.
Неоснователно е твърдението на ответника, че не е налице противоправно поведение,
доколкото в изпратената електронна кореспонденция и подадения до МВР Дирекция
„Вътрешна сигурност“ сигнал не се съдържат думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалата, които според господстващия морал да са неприлични,
вулгарни и цинични. Обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, което предполага ответникът да е
употребил думи и/или изрази, които са обективно обидни. Унизителният характер на
казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго, като без
значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна. В конкретиката на случая съдът не извежда обидни
твърдения по отношение личността на ищцата, които да уронват нейното име и чест. Но
доколкото ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от невярно
приписване на престъпление, то настоящият съдебен състав приема, че следва да се разгледа
фактическият състав на деликтната отговорност, причинена от клеветнически твърдения, по
отношение на която не са приложими гореописаните обстоятелства.
Основателността на иска предполага сочените от ищцата засегнали я твърдения да са
по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл. 147 НК. Клевета
представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност,
позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление.
За да бъде осъществен фактическият състав на клеветата, разгласяването следва да
бъде доведено до знанието на трето лице. От представените по делото доказателства се
установява, че ответникът е разгласил твърденията си по отношение на ищцата с подаването
на сигнал до МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“, с което е довел до знанието на трети
лица фактите, предмет на настоящото производство.
За да е осъществен фактическият състав на деликта, на следващо място, е необходимо
твърдението да не отговаря на обективната действителност. В тежест на ответника съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че твърденията в подадените от същия сигнали отговарят на
обективната действителност. В случая ответникът не доказа изнесените от него фактически
твърдения да отговарят на обективната действителност.
На следващо място, изнесената информация е клеветническа ако освен невярна е и
позоряща. Разгласяването на неверни твърдения относно дадено лице макар и морално
укоримо не ангажира деликтната отговорност на друго лице, освен ако по характера си е
позорящо и уронващо престижа. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на
определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро
име в обществото. В настоящия казус се установява, че клеветническите твърдения на
ответника представляват приписване на престъпление на ищцата – такова по смисъла на
чл.282 от НК или такова по чл.302, т.1 във връзка с чл.301 от НК. Приписването на
извършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство.
Дали едно твърдение е позорно за личността на пострадалия следва да се преценява от
съда за всеки конкретен казус, като е ирелевантно дали е морално укоримо от обективна
страна. Безспорно по делото е, че ищцата е заемала към момента на извършване на
твърдяното противоправно поведение ръководна длъжност, а именно Директор на
Националния институт по криминалистика В настоящия случай, от представените по делото
4
показания на свидетелите ........ които съдът кредитира като достоверни, последователни и
непротиворечиви, се установява, че ищцата се ползва на работното си място с уважение от
колегите си, награждавана е за заслуги и има дългогодишен опит в заеманата от нея
длъжност. От събраните по делото доказателства, съдът, след като ги прецени по вътрешно
убеждение и в съвкупност, счита, че твърденията на ответника са позорни за личността на
ищцата, доколкото същите са от естество да накърнят нейното име в обществото.
На следващо място, за да е клеветническо твърдението трябва да е поднесено от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за фактите. Необходимо е разгласяващото
лице да претендира, че знае обстоятелствата да са реализирани в обективната
действителност и да са верни. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация,
която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива,
които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл, неоснователно е твърдението на
ответника, че за него е съществувало обосновано предположение за истинност на
твърдените от него факти, доколкото същото представлява елемент от фактическия състав
на деликтната отговорност за изречена клевета, с което твърдение ответникът признава
неизгодни за себе си факти. Обстоятелството, че ответникът по свое вътрешно убеждение е
приемал казаните от него факти за отговарящи на обективната действителност не доказва
липсата на виновно поведение, което да изключи деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът не е доказал в условията на пълно и
главно обратно доказване липсата на виновно поведение от негова страна при извършване
на противоправното поведение, с което да обори презумпцията, прогласена в чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на авторство на електронните
документи, които е изпратил на ищцата. Електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронния
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, като
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Независимо, че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена
сила, то не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му. От представената по делото пр.
пр. №23911/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура става ясно, че от същия
електронен адрес ответникът е кореспондирал със СГП, като същият е посочен от ответника
като средство за комуникация в подадения до МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ сигнал
на 08.07.2021 г. С оглед на гореизложеното и като взе предвид представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита, че авторството на представените с
исковата молба електронни документи, принадлежи на ответника в настоящото
производство.
Неоснователно е и възражението на ответника, че с подаване на сигнал за извършено
от ищцата престъпление, той изпълнява свой граждански дълг и в този смисъл не е имал за
цел накърняване на достойнството и доброто име на ищцата. Действително съдебната
практика приема, че по отношение на държавните служители и длъжностни лица при
упражняването на техните правомощия границите на критичните изказвания, които биха
могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, могат да бъдат по-
широки, отколкото спрямо частни лица. Тези изказвания обаче имат различен характер от
5
гледище на тяхната насоченост и предназначение, поради което следва да се изследва дали
субектът действа със съзнанието, че изпълнява свой граждански дълг. Изложеното в сигнала
на ответника твърдение, че ищцата е „създала условия за търгуване на графически
експертизи“ води до извод, че с изложените твърдения в подадения до МВР Дирекция
„Вътрешна сигурност“ сигнал на 08.07.2021 г. ответникът е целял да накърни репутацията
на ищцата в обществото и пред колегите , а не да упражни добросъвестно свои граждански
права. От представения по делото сигнал, подаден до НИК-МВР на 21.12.2021 г. става ясно,
че ответникът е отправил искане до ищцата да се оттегли от заеманата длъжност като
Директор на Националния институт по криминалистика, както и да възстанови на ответника
суми, за които същият твърди, че са му отнети вследствие на приписаните на ищцата
престъпления, която кореспонденция е изпратена и до неопределен кръг от длъжностни лица
и служители в структурата на НИК-МВР, поради което съдебният състав приема, че
ответникът е целял да накърни доброто име на ищцата, а не да изпълни свой граждански
дълг.
Доказва се от свидетелските показания и назначената по делото съдебно-
психологическа експертиза, че ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в емоционална
лабилност, изострена чувствителност за стимулите от средата, раздразнителност,
напрежение, безпокойство, несигурност, затруднения в общуването и повишено ниво на
стрес. Установява се, че ищцата е изпитала неудобство, унижение и срам. От гласните
доказателства по делото се установява, че ищцата била притеснена и разстроена. Установява
се, че ищцата е страдала от безсъние, приемала лекарства и ограничила контактите с
колегите и близките си. Съдът, след като съобрази събраните доказателства и по свое
вътрешно убеждение и в тяхната съвкупност прецени, че вредите са пряка и непосредствена
последица от клеветническите твърдения на ответника в подадения от същия сигнал до
МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че в случая е налице виновно
противоправно поведение, изразяващо се в разгласяване на неверни позорящи ищцата
обстоятелства, а именно приписване на престъпление, за което ответникът твърди в сигнал,
подаден до МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“, както и сигнали, подадени до НИК-МВР
на 03.05.2021 г. и 04.05.2021 г. Вследствие на противоправното поведение на ответника,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деликта.
На основание чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост. При определяне на размера на причинените вреди
съдът взе предвид всички горепосочени обстоятелства, взе предвид, факта, че към момента
на извършване на деликта, ищцата е заемала ръководна позиция в НИК-МВР, както и че се е
ползвала с добро име сред колегите си, и е била награждавана за извършената от нея работа
в рамките на нейната компетентност. Съдът взе предвид също така и продължителността на
претърпените вреди, ефекта на клеветата върху емоционалното състояние на ищцата според
събраните по делото доказателства, както и влиянието, което същата има по отношение на
обществения образ на ищцата. Съдът намира, че сумата в размер на 2000,00 лева е
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие
разгласените неверни позорящи обстоятелства, представляващи приписване на
престъпление.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
възникването на главния дълг. Доколкото искът за главното вземане е частично основателен,
следва, че искът за заплащане на акцесорното вземане е също частично основателен. Съдът
следва да уважи иска за законна лихва на основание чл. 84 ЗЗД за периода от извършване на
деликта, който съвпада с датата на откриване на делинквента, и откогато същият е изпаднал
в забава – 03.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, която лихва следва
6
да се начисли върху уважената част на иска, а именно върху претърпените неимуществени
вреди в размер на 2000 лв.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, както следва: 800 лв. – адвокатско възнаграждение, 200
лв. – държавна такса и 450 лв. – депозит за извършване на СПЕ, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
Ответникът претендира разноски в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищцата е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така
договореното възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото и задължителната
практика на СЕС, обективирана в Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година
по дело C‑438/22, ECLI:EU:C:2024:71, определи адвокатското възнаграждение на ответника
в размер на 500.00 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 300.00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва: 320.00 лв. –
адвокатско възнаграждение, 80.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – депозит за извършване
на СПЕ, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
и на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 84 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В да заплати на Д. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С бл. ........ ет. 4, ап. 10 – сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева,
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД,
изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име на ищцата, причинени от
образувана проверка по негов сигнал до Министъра на МВР, пр.пр. № 23911/2021 г. по
описа на СГП, пр.пр. № 785501-155/2021Г. по описа на ДВС-МВР, за извършено
престъпление от служители на НИК-МВР, както и получени сигнали на интернет
страницата на NIKK с дати: 03.05.2021 г. - 3бр., 04.05.2021г. - 16р, 08.07.2021г. - 1 6р.,
20.12.2021 г. - 2бр., 21.12.2021r.-16p., до DKIAD-Signali - с дата 21.12.2021г. - 26р., на
страницата на НИКК от 05.01.2022г. за извършено престъпление от служители на НИК-
МВР, представляващи приписване на престъпление, ведно със законна лихва на основание
чл. 84 ЗЗД за периода от 03.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като над
този размер до първоначално претендирания от 5000,00 /пет хиляди/ лева за
обезщетение за неимуществени вреди, т.е. за разликата от 3000,00 /три хиляди/ лева,
ведно със законната лихва за разликата – отхвърля исковата претенция като
неоснователна.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С бл. ........ ет. 4,
ап. 10 общо сумата в размер на 580.00 лв., представляваща сторените разноски в исковото
производство по гр. дело № 781/2022 година по описа на Софийски районен съд, съобразно
7
уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С бл. ........ ет. 4, ап. 10 да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Н. Д. Б., с постоянен адрес: гр. В общо сумата в
размер на 300.00 лв., представляваща сторените разноски в исковото производство по гр.
дело № 781/2022 година по описа на Софийски районен съд, съобразно отхвърляния размер
на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8