Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63
26.02.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 668 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 220 от Закона за
митниците.
Образувано е по
жалба на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, гр.Д., представлявано от Я. Е. П., подадена чрез
пълномощник, против Решение към MRN 20BG00200202025431R8/20.02.2020г., с рег.№32-205046/16.07.2020г., издадено от Директор
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че с него на
дружеството била увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни
вземания за стоки по MRN 20BG00200202026883R1/18.03.2020г. на основание чл.74,
§2, буква „б“ от Регламент 952/2013, във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447,
както и промяна на тарифни номера за част от декларираните стоки. Счита се, че
за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност митническите
органи трябвало да обосноват наличието на съмнения, относно достоверността на
митническата стойност и после да докажат, че били спазили процедурата по
нейното увеличаване. В решението били описани т. нар. „справедливи цени“, които
били статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4
години, но същите не можело да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не
попадали в дефиницията на митническа стойност, която била дадена по чл.70 и
чл.74 от Митническия кодекс. От друга страна в решението си административният
орган се позовавал на решение по дело №291/15 на Съда на Европейския съюз, но в
него не се говорило за договорна стойност, която да била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. В тази връзка, в решението липсвали мотиви относно изчислената
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.
нар. „справедливи цени“ касаели сходни стоки, тъй като един и същ номер и
държава на произход, не означавало, че стоките били сходни по смисъла на
Митническия кодекс. На следващо място се сочи, че най- важното в решението било
изложеното на стр.3 от него, в която било посочено, че основателни съмнения
можело да съществуват конкретно, когато декларираната стойност била по-ниска от
определената рискова прагова стойност. Единствения извод, който можел да се
направи от текста бил, че определената рискова прагова стойност, изчислена на
базата на тези справедливи цени, всъщност представлявала минимална митническа
стойност, а съгласно чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било
забранено митническата стойност да се основава на минимални митнически
стойности. Във връзка с описаното, възниквал и въпросът как била определена
като стойност тази справедлива цена, тъй като не било достатъчно да има
дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки
отделен артикул и в кой нормативен акт били записани тези стойности. Посочва се
още, нямало достъп до информация „ТНESEUS“,
на официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези
стойности. Сочи също, че дружеството представило всички необходими документи,
но митницата не извършвала проверка в счетоводството му. На следващо място,
относно определената с оспорената заповед митническа стойност на стоките се
твърди, че административният орган приложил разпоредбата на чл.74, § 2 б. „б“
от Регламент № 952/2013г. във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение №
2015/2447, а именно договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент
или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Не било ясно обаче защо пристъпил към определяне на митническата стойност по
този ред, предвид това, че дружеството представило на митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което доказало декларираната митническа стойност. Органите
обаче не извършили проверка в
счетоводството дружеството за платената или подлежаща на плащане цена, а само
изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били отпаднали съмненията
им относно декларираната стойност. Във връзка с последното се изтъква, че решението
не е мотивирано. Освен това, нарушено било правото на защита на адресата на
административния акт, тъй като било нарушено правото на изслушване, което пък
водило до съществено процесуално нарушение, а оттам и до незаконосъобразност на
оспорения акт. Реално изслушване на дружеството нямало. Процедурата била водена
съвсем формално, с крайна цел – издаване на решение. В него не се съдържали
данни, от които да можело да се направи обоснован извод, че определената от
митническите органи стойност отговаряла на всички изисквания на закона, за да
можело да бъде приложена. Сочи се още, че когато не можело да се установят
продажби на сходни стоки се използвала договорната стойност на такива стоки,
продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се правила
корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата,
както и вида на транспорта при условие, че такава корекция можело да бъде
направена на базата на доказателства, които ясно установявали основателността и
прецизността на корекцията, независимо от това дали тя водила до увеличаване
или до намаляване на стойността. В оспореното решение, не било описано нищо от
посоченото по-горе, като условие за прилагане на чл.74, §2, б. ,,б“ от
Митническия кодекс във вр. с чл.141 от Регламент 2015/2447. Посочен бил номера
на митническата декларация, послужила за определяне на по-високата митническа
стойност, която била от друг внос на жалбоподателя и касаела други видове
стоки, които били различни от процесните. Твърди се, че използваните от
митническите органи стоки за определяне на по-висока митническа стойност, не отговаряли
на изискването за „сходни стоки“. Те били различни по вид от внесените с
процесната митническа декларация. В същото време нямало мостри, нито от
процесната стока, нито от тази, която била ползвана за увеличаване на
стойността. Отбелязва се, че двата вноса на жалбоподателя се различавали във
времето с около 7 месеца, което правило цените на стоките несъпоставими с оглед
дългия период между вносовете.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки.
Ответникът
- Директор на ТД “Северна морска“ към
Агенция Митници, чрез процесуалния си представител, в съдено заседание и в
писмен вид, изразява становище за
неоснователност на оспорването. Моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2020г.
с митническа декларация MRN № 20BG002002025431R8 (л.59), „ЕС - ПИ КОНСУЛТ“ ООД,
(упълномощено лице по смисъла на чл.19 от Митническия кодекс на Съюза, Закона
за митниците и другите нормативни актове по прилагането им (видно пълномощно –
л.57), декларирало от името на упълномощителя си „ЕВРОТЕКС“ ЕООД за допускане
за свободно обръщение с крайно потребление стока - употребявани дрехи 391
пакета, тегло 9775 кг. с тарифен код (клетка 33) **********. При
оформянето на режима, за стоката била представена фактура № JK-EXP-4224-2019 от 30.12.2019г. (л. 66, л.158), издадена от „J AND K TEXTILE INTERNACIONAL PVT“ LTD, Карачи, П..
Стойността по представената фактура е 10 990 щатски долара, равняващи се на 19 385.48 лева по курса на валутата за митнически цели към
момента на декларирането. В графа „изчисляване на вземанията“ (клетка 47) е
посочено: вид - А00, основа за изчисляване - 19 385.48, ставка - 5.30,
сума - 1027.43 и вид - В00,
основа за изчисляване - 21 220.40, ставка - 20, сума - 4244.08 – всичко 5271.51 лева.
Към декларацията
са били представени още Опаковъчен лист №
JK-EXP-4224-2019 от 30.12.2019г. (л.67, л.160); коносамент №MEDUPK637310 (видно от нареждане за експедиция на
контейнери – л.65); Сертификат за фумигация (л.70, л.162), товарителници за
транспорт от пристанище „Кясим“, П. до пристанище „Варна“, България (л.75, 76,
165, 168) с изпращач „Джей енд Кей Интернешънъл ПВТ“ ЛТД („J AND K TEXTILE
INTERNACIONAL PVT“ LTD), Карачи, П., и получател „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, Д., България;
фактури за транспортни, терминални и други разходи, фактура за изготвяне на
митнически документи (л.71,72); платежни нареждания за внасяне към бюджета на
мито и ДДС (л.63,64) и др.
С писмо
изх.№32-56635/20.02.32020г. (л.55), Началникът на Митнически пункт „Пристанище Варна“, помолил
управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД за нуждите на допълнителна проверка на митническа
декларация MRN № 20BG002002025431R8/20.02.2020г., в 7-дневен срок от получаване
на писмото да представи конкретно посочените в него документи и информация, в
подкрепа на декларирана в декларацията митническа стойност на стоката.
В писмо
изх.№32-56595/20.02.2020г. (л.53), адресирано до управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
, Началникът на Митнически пункт
„Пристанище Варна“, посочил, че е
необходимо предоставяне на обезпечение за стоките по митническа декларация MRN
№ 20BG002002025431R8/20.02.2020г., като в тази връзка цитирал разпоредбата на
чл.195а, ал.1 от ЗМ, което обезпечение е определено на 14 420.93 лева
От страна на
митническите органи била извършена щателна митническа проверка на стоката по
митническа декларация MRN № 20BG002002025431R8/20.02.2020г., резултатите от
която са обективирани в Протокол с №20BG9940M008634/22.02.2020г.
(л.91). В протокола е записано, че при осъществената проверка на пристанище
„Варна“ бил направен оглед на колетите, при което се установило, че те
съдържали употребявани дрехи. Поради спецификата на товара мостри от същия не
били взети.
Със Служебна
бележка рег.индекс 32-68284/02.02.2020г. (л.52) копие от митническа декларация с MRN № 20BG002002025431R8/20.02.2020г.
е било изпратено на отдел „Митническа дейност в ТД „Северна морска“, за становище
за митническата стойност на стоките, описани в нея.
В Становище
рег.индекс 32-119958/24.04.2020г. (л.25
и сл.), адресирано до Началник на МП „Пристанище Варна“, инспектор от отдел
„Митническа дейност“ в сектор „Митически процедури“ посочил, че митническата стойност на стоката по
митническа декларация с № 20BG002002025431R8/20.02.2020г. следва да бъде
определен на основание чл.74, §2, б. „б“ от Регламент №2447/2016, като се вземе
предвид декларираната митническа стойност по декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. в
размер на 3.76 лв./кг.
С писмо
рег.№32-121196/27.04.2020г. (л.43) управителят на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД е бил
уведомен, че на основание чл.74, §2, б. „б“ от Регламент №952/2013, във вр. с
чл.66 „в“ и чл.195 „а“ от ЗМ за стоката
по митническата декларация е определена нова митническа стойност и тя е в
размер на 36 754 лева. Конкретно е посочено, че на основание чл.101 от
Регламент №952/2013 и чл.54, ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС),
административният орган преценил, че за стоката възникнало допълнително
заплащане на държавни вземания в размер на 920.53 лева – мито, и 3657.81 лева –
ДДС, или общо 4578.34 лева. С писмото е направено уведомяване съгласно чл.26,
ал.1 от АПК за започване на административно производство.
На основание
чл.22, § 6 от Регламент 952/2013 е предоставена възможност за изразяване на
становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на уведомлението.
В обстоятелствената част на писмото е записано, че справедливата цена на ЕС за
сходни стоки е в размер на 7.51 лева за кг. След извършен сравнителен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система се установило,
че за периода юни 2019г. – февруари 2020г. дружеството регулярно внасяло стока
– употребявани дрехи, от П. в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности на внасяните стоки. Извършен бил анализ на
митническата стойност на стоките с код КН 63090000 с произход П. във всички
държави членки за 2019г., 2018г. и 2017г. В допълнение от таблицата в писмото
било видно, че в рамките на този тригодишен период средностатистическата
стойност за ЕС не се променила драстично – 4.40, 4.55 и 4.44 EUR. На база
изложеното е направен извод, че декларираната митническа стойност на стоките по
митническа декларация с MRN 20BG002002025431R8 от 20.02.2020г. е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическата стойност на сходни стоки в ЕС. В
писмото е посочена митническа декларация за употребявани дрехи - MRN
19BG002002011762R1/16.07.2019г. – митническа стойност 3.76 лв./кг.
Във връзка с
получено писмо рег.№32-121196/27.04.2020г., в ТД „Северна морска“ под вх.№32-134617/12.05.2020г.
е заведено писмо от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, с което било заявено, че дружеството
представило цялата налична и необходима информация относно стойността на
стоките, предмет на вноса. Посочено е, че „справедливите цени“ били
статистически стойности, изчислени от базата данни на ЕС за 4 години назад,
съгласно § 1, т. 40 от ДР на ЗМ и можело да служат само и единствено за
определяне на обезпечение съгласно но чл. 195а от 3М, но не и като основание за
определяне на по-висока митническа стойност, нито можело да бъдат критерии за
нейното увеличаване. Това се подкрепяло от текста на чл. 70 и 74 от Митническия
кодекс на Общността. По отношение на изложената в писмото информация за цените
в страните от ЕС се сочи, че същите не били в съответствие с процесните стоки,
защото не представлявали цени по отделни вносове, а били обобщени статистически
стойности и не можело да бъдат основание да се твърди наличието на съмнения
относно верността на декларираната митническа стойност. В писмото е изразено и
несъгласие с възникналите у административния орган съмнения относно
действителната митническа стойност на стоките. Възразява се срещу начина на
определяне на митническата стойност от органа, като се сочи, че декларацията,
послужила за определяне на по-високата стойност на стоките била от юли 2019г.,
поради което посочените в нея стоки не можело да се приемат за сходни, тъй като
били с различно качество и изработени от несходни материали, като не
съответствали на внесените с процесната декларация.
На 16.07.2020г.
от Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция Митници е издадено оспореното Решение
към МД с MRN 20BG002002025431R8 от 22.02.2020г.,
с което на първо място се отказва да се приеме митническата стойност на
декларираната стока по МД с MRN 20BG002002025431R8 от 22.02.2020г. и се
определя митническа стойност на стоката по нея в размер на 36 754 лева. С
т.3 от диспозитива на решението е указано да се коригират данните за стока №1
по МД с MRN 20BG002002025431R8 от 22.02.2020г., както следва: „ЕД 8/6 „Статистическа
стойност“ да се чете: 36 754; ЕД „Митническа стойност“ да се чете 36 754,
поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена на стоката“, при курс 1.763920 лв. за 1
USD и следва да се чете: 20836.55; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“,
да се чете: 3 - Договорна стойност на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б
от Кодекса; Данните в поле Задължителния за стока № 1 да се четат: Основа за
изчисляване на вземането 36 754, 39 509.45, ставка съответно 0.053 и 0.200, тип
съответно - А00 мита и В00 ДДС, изчислен размер съответно 1947.47, 7 901.89.
Общо задължения по митническа декларация MRN 20BG002002025431R8 от 22.02.2020г. да се четат: код на вземането -
А00 и В00, вид - мита ДДС, размер съответно 1947.96 7 901.79“. С т.4 на
решението е указано да се вземе под отчет изчисленият с решението размер на
държавните вземания, като в т.5 е посочено, че начислените и взети под отчет
суми с ВПО 20BG002002531663 са мита - 1027.43 лева, ДДС - 4244.08 лева, а дължими суми за плащане са - мита 920.53
лева и ДДС 3657.81 лева, ведно с лихва за забава. С т.8 на решението
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД е определено за длъжник. В решението е посочено, че за задължението
вносителят е предоставил еднократно обезпечение под формата на паричен депозит
в размер на 14 240.93 лева.
В мотивите на
решението административният орган посочил, че справедливата цена на ЕС за
сходни стоки е в размер на 7.51 лева за кг. След извършен сравнителен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система се установило,
че за периода юни 2019г. – февруари 2020г. дружеството регулярно внасяло стока
– употребявани дрехи, от П. с приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности на внасяните стоки. Посочено е още, че зa
целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки,
освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използвали оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от СОМЕХ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години - т.нар. „справедливи цени“, съгласно нормата на § 1 т.
40 от допълнителните разпоредби от Закона за митниците. Посочено е, че за
органа могат да съществуват основателни съмнения, когато декларираната стойност
е по- ниска от определена рискова прагова стойност, определена на база
справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки, чрез
системата „Тезей“.
Описано е, че за
стока №1 от митническа декларация с MRN 20BG002002025431R8/22.02.2020г. с код
по КН 63090000, декларираната митническа стойност била 1.98 лв./кг. или 1.01
ЕUR при курс 1.95583 лв. за 1 EUR. Извършен бил анализ на митническата стойност
на стоките с код КН 63090000 с произход П. във всички държави членки за 2019г.,
2018г. и 2017г. От анализа се установило, че в рамките на този тригодишен
период средностатистическата стойност за ЕС не се променяла драстично – 4.40,
4.55 и 4.44 EUR. Митническата стойност на процесните стоки в България запазвала
тенденцията да е най-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки
– 2.06 EUR/kg за 2017г., 2.22 EUR/kg за
2018г. и 1.86 EUR за 2019г. На база изложеното е направен извод, че
декларираната митническа стойност на стоките по митническа декларация с MRN
20BG002002025431R8/22.02.2020г. е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата
стойност на сходни стоки в ЕС.
Сочи се, че и след представяне на допълнителни документи
от дружеството, продължават да съществуват съмнения, че декларираната стойност
на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума,
както и че на база така представените докумемнти, не може да се потвърди, че
това е единственото плащане по сделката. Посочено е, че предвид изложеното
митническа стойност на стока №1 от процесната декларация, следва да бъде
определена на основание чл. 74, §. 2, буква „б“, като се вземе предвид
декларираната митническа стойност по митническа декларация с МRN
19BG002002011762Rl/16.07.2019г. за стока „употребявани дрехи“ – 3.76 лв./кг.
Размерите на
допълнителните държавни вземания за стоките по митническа декларация с MRN
20BG002002025431R8/22.02.2020г. от правна страна са основани на разпоредбите на
чл.84, ал.1, т.1 от 3М, във вр. с чл.66в от 3М във връзка с чл. 74, §. 2, буква
,,б“ от Регламент (EC) № 952/2013, във вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
във вр. с чл.77, § l, буква „а“, във вр. с чл.85, § 1, във вр. с чл.101, § 1,
във вр. с чл.102 от Регламент № 952/2013г., във вр. с чл.15, ал.2, т.8 от 3М и
чл.19, ал.1 и ал. 7 от 3М, във вр. с чл.54, ал.1, чл.56 от ЗДДС, във вр. с
чл.59 от АПК.
Оспореното
решение е връчено на представител на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД на 20.07.2020г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне – л.14.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението по която беше прието от съда и същото не се оспори от
страните. Вещото лице е установило, че в процесната митническа декларация е
посочена фактура JK- EXP- 4224-2019/30122019, който номер
съвпада с осчетоводения такъв по сделката. Вписаната в клетка 4/14 на
процесната митническа декларация сума в размер на 10 990 USD, съвпадала с платената от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД цена
за процесната стока е в размер на 10 990.00 USD. Не се
установявало наличие на други подлежащи на плащане суми по посочената в
обстоятелствената част на експертизата фактура. По отношение на процесната
сделка не били налице данни за други плащания. Плащането на фактурата било
извършено по банков път, чрез остатък от авансово платена сума в размер на 7400
USD и плащане чрез международната система за банкови
разплащания SWIFT. Извършено било друго авансово плащане в размер на
20 000 USD на 03.01.2020г, от което на същата дата били
прихванати 3590 USD за пълното погасяване на процесната фактура, а
остатъкът бил използван за пълното погасяване на последната фактура 4264/2020
от 30.01.2020г. и оставали надплатени 3 750 долара като аванс за
последващи доставки. Други плащания по посочената фактура не били извършвани. Вещото
лице заявява, че е налице съответствие между платената цена за стоките и
декларирана стойност по процесния ЕАД. В отговор на последната поставена задача
- какви видове стоки са внесени по процесната декларация - с MRN
20BG002002025431R8/22.02.2020г. и тази, ползвана от митническите органи -
19BG002002011762R1/16.07.2019г., както и да се сравнят цените на стоките между
двете декларации, експертът в табличен вид е направил сравнение на база най-близко наименование на стоките, без да отчита
качествени характеристики, като за 4 броя артикули посочил единична цена в
долари за килограм стока по фактура 4224-2019, единична цена CIF Варна по процесната митническа декларация EXW+0.26 в долари за килограм стока, единична EXW цена в долари на килограм стока по фактура 360-2018-19
от 24.05.2019г. и единична цена CIF Варна по митническа декларация от
16.07.2019г. в долари за килограм стока. Експертът е посочил, че за останалите
стоки сравнение не може да бъде извършено поради липса на достатъчно данни.
В съдебно
заседание ССчЕ се поддържа от вещото лице, което отбелязва, че първоначално
фактурата, която изпратили от чуждестранния доставчик била с един номер -
618/2019г., след това, поради някаква грешка в номерацията на издателите
заменили номера с 3224/2019г. Сменили само номера, не анулирали фактурата,
какъвто бил редът в България. Съдържанието на фактурите било едно и също, номерът
бил различен. По отношение отговора на последната поставена задача обяснява
подробно, че описаните в ССчЕ четири артикула, които имали посочени цени,
можело да се приемат за спорни и да се направи сравнение за цените им, защото
другите артикули били различни по видове. От митническата декларация,
използвана от органа, само четири били сходни с процесната, което се
установявало при прегледа по артикули. В процесната МД артикулите били 22 броя,
които описал в констатациите по въпрос №4. Сочи, че разликата в цените на
сравнените артикули може да се дължи на качество, големина на стоката или ако
има търговски марки, от търсенето и предлагането. Пояснява, че стоките били
декларирани общо, като дрехи на килограм и излизала средна цена, без да се
отчита вида, количеството и качеството. От органа нямали такава информация, тъй
като не разполагали с разбивката. Фактурата с разбивката била предоставена само
на него, след поискване и не се съдържала в административната преписка.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното
решение изхожда от Директора на Териториална дирекция Северна морска към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е компетентен съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да издава
решения от вида на процесното.Същото е обективирано в писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.
Независимо от
горното, настоящият състав намира оспореното решение за издадено в нарушение на
материалния закон, предвид следните съображения:
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат последователно букви
от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 § 3 МК, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на
регламента.
Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл.140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава - чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани
и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари
2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé,
C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по чл.140 от Регламента
за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността
на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В процесния случай, за да премине към определяне
митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, административният орган е възприел наличие на обосновано съмнение за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, като реално платената такава
за съответния внос. Мотивирал е същото с установената от органа разлика между декларираната цена на стоките в
размер на 1, 98 лв./кг. и справедливата такава за територията на ЕС в размер на
7, 51лв. /кг., последната определена срез системата „ТЕЗЕЙ“.
В тази връзка следва да се отбележи, че така посочената
в оспорения акт разлика между декларираните от жалбоподателя цени на процесния
внос, с тези събирани и съхранявани чрез системата „ТЕЗЕЙ“, за целите на
статистическия анализ, в действителност дава на органа основание да предприеме
действия по изискване на повече от представените от вносителя документи, към
самата митническа декларация, въз основа на които да обоснове своето заключение
за съответствие или несъответствие на декларираната от вносителя цена към
платената такава. Именно такова съответствие следва да е налице съгласно
нормата на чл. 70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за да се приеме, че
декларираната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена. Тази
разлика обаче не дава автоматично право на органа да премине към определяне на
митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламента.
Разпоредбата на чл. 70, §1, т. 2 от Регламента дава
възможност на митническите органи да решат, че стойността на стоките не може да
бъде определена въз основа на декларираната договорна стойност, ако от
представените от вносителя документи, формиралото се съмнение за реалност на
платената по сделката стойност не отпадне.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че преди
да се изследва правилното определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., с оглед дължимата от органа последователност при
прилагане на предвидените в тази норма хипотези, следва да се обследва дали в
действителност са били налице предпоставките за преминаване към този ред на
определяне митническата стойност на стоките.
Следва да се посочи, че за изложените от органа
съмнения, дружеството жалбоподател с писмо с № 32-65756 от 28.02.2020г. и писмо с № 32-87195 от
18.03.2020г, е
представило наличните в дружеството документи, обосноваващи декларираната
митническа стойност, в това число тристранно споразумение между доставчика на
стоката и негов кредитор, обосноваващо направените парични преводи в полза на
последния, платежните документи за извършените банкови преводи, както и баланс
на дружеството.
Въпреки така изпратените документи,
органа сочи в решението, че същите не потвърждават, че това е единствено плащане по сделката и въз основа
на това заключва, че съмненията относно митническата стойност на стоката
остават, предвид което издал оспореното решение и определил стойността на
стоките на основание чл. 74, §2, б. “б“ от същия регламент.
Настоящият състав намира изложените от органа
мотиви за издаване на процесния акт за несъстоятелни и необосноваващи
необходимостта от прилагане разпоредбата на чл. 74, §2, б. “б“ от Регламент
/ЕС/952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки.
В този смисъл следва да се посочи, че съдът кредитира
напълно представеното от вещото лице заключение по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза, прието от страните без оспорване. Видно от същото,
стойността на декларирания внос, напълно съответства на издадените за същия
фактури и съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент.
Оспореният акт не съдържа какъвто и да
било анализ за други извършени от дружеството плащания към същия контрагент или
към трето лице, по отношение на които да се твърди, че съставляват плащания за
процесните стоки, надхвърлящи сумата по процесната фактура. Посочената в
процесната митническа декларация фактура, видно от приетото по делото
заключение на ССчЕ е напълно погасено, чрез извършени бакови преводи, подробно
описани в заключението.
От съдържанието
на оспорения акт е видно, че административният орган е приел, че декларираната
по MRN 20BG00200202025431R8/20.02.2020г митническа
стойност е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки, след което е заключил, че няма
доказателства същата да е цялата платената или подлежаща на плащане за тези
стоки сума. Органът се е мотивирал, че на база представените от дружеството
документи информация не може да се потвърди, че това е единствено плащане по
сделката.
Противно на горното, видно от представените към
митническата декларация доказателства и допълнително представените от
жалбоподателя такива се установява, както договорената цена на процесните
стоки, така и плащането на тази договорена цена. Последното, съобразено с
направените от вещото лице констатции, опровергава изложеното от органа
съмнение относно липсата на доказателства, че декларираната от дружеството
стойност съставлява изцяло платената или подлежаща на плащане стойност за
внесените стоки. Видно от
изготвеното по делото заключение има пълно съответствие между платената
цена за стоките и декларираната стойност в митническите декларации, което предопределя приложение на чл.
70, пар. 1 от Кодекса. Не може да бъде вменено в тежест
на жалбоподателя установяване липсата на други плащания по процесния внос,
доколкото последното съставлява отрицателен факт, неподлежащ на доказване, а
непредставянето на такива доказателства не може да обоснове основателно
съмнение за наличие на други такива плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и като
такъв следва да бъде отменен на това основание.
Наред с гореизложеното, съдът
намира, че митническите органи не са обосновали и приложението на чл. 140, вр.
чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, буква „б“ от МК. Последната
разпоредба задължава органа когато установи повече от една договорена стойност
на идентични или сходни стоки, за определяне митническата стойност на внасяните
стоки да използва най – ниската цена на тези стоки. В конкретния случай органа
е посочил, че процесното дружество е извършило и други сделки по внос на сходни
стоки, като е използвал стойността по направен от същото дружество внос по една
от тези сделки. Дали стойността на стоките, точно по използваната от органа
сделка по внос е най- ниската такава, остава неясно. Липсва каквато и да било
аргументация от страна на органа в тази посока, като последното препятства и
дължимия от съда контрол по отношение на това обстоятелство. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че дори и да се възприеме посочената от
органа невъзможност за определяне цената на процесните стоки по реда на
чл. 70, пар. 1 от Кодекса,
то същият не е изложил конкретни мотиви и не е обосновал в необходимата степен
определената по реда на чл. 74, § 2,
буква „б“ от МК стойност на стоките.
По изложените
съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146,
т.2 и т.4 от АПК и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде уважена в размер на 840 лева, от които
50.00 лева внесена държавна такса, 250 лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 540 лева за възнаграждение на един адвокат, като последното не
намира за прекомерно предвид
фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN 20BG00200202025431R8/20.02.2020г., с
рег.№32-205046/16.07.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на „ЕВРОТЕКС“
ЕООД, гр.Димитровград разноски по делото в размер на 840 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: