Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Е.
Гачева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
12012 по описа на състава за 2015г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата Н.К.П. твърди, че
претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на
честта, достойнството й и доброто й име в обществото, от причиняване на чувство
на безпокойство и основателен страх от изтърпяване на наказание за повдигнатото
й обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Актовете и действията
на органите на П. на РБ, в досъдебното производство по ДП № 35ІС3/2010г. по
описа на ВКП и съдебното производство по НОХД № 753/2012г. съгласно описа на РС
К. попречили на ищцата да упражнява трудова дейност. Създадено било напрежение
в семейството на ищцата, влошили се отношенията й с нейни близки роднини и
приятели, а освен това, у ищцата се появили симптоми на общи заболявания, в
следствие на преживения емоционален стрес. Вредите били причинени от органите на П. на РБ, които повдигнали и
поддържали срещу нея неоснователно обвинение в извършването на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. с
ал.2 от НК и чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК.
По повдигнатите срещу нея
обвинения, ищцата била оправдана с Присъда от 05.12.2013г. по НОХД № 753/2012г.
по описа на РС К., която в последствие била потвърдена с Решение от 23.05.2014г.
постановено по ВНОХ № 6/2014г. съгласно описа на ОС К., и с което наказателното
преследване срещу ищцата окончателно приключило. В хода на наказателния процес,
ищцата извършила необходими разноски в общ размер на сумата от 6040 лева за
възнаграждение на адвокат- защитник в процеса и за заплащане на пътни разноски
на адвоката. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане
ответника да й заплати като обезщетение за релевираните неимуществени вреди в
размер на сумата от 60 000 лева, заедно със законната лихва върху
претендираната сума на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда /23.05.2014г./, до окончателното плащане на сумата на
обезщетението. При уважаване на иска, ищецът претендира да получи от ответника
и сумата на направените съдебни разноски за настоящия процес.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.
на РБ. Представляван от прокурор от
структурното звено на П. – Софийска градска П. – ответникът заявява, че не
оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, касателно
образуването и развитието на наказателното производство. Сочи, че наказателното
производство е приключило в разумен срок и оспорва настъпването на вредите в
посочения от ищцата обем, както и твърдението за наличие на пряка причинно-
следствена връзка между релевираните в исковата молба вредоносни последици за
здравето на ищцата и повдигнатото обвинение. Ответникът оспорва и претенцията
за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, като оспорва техния размер. При
условията на евентуалност – ответникът поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение за вреди, като се отчита тежестта на повдигнатото
обвинение, сравнително ниската степен на въздействие на предприетата спрямо
ищцата мярка за процесуална принуда и сравнително бързото приключване на
съдебния процес във всички съдебни инстанции. Поддържа твърдение, че ищцата
допринесла за настъпване на вредоносния резултат при условията на чл. 5, ал.2
от ЗОДОВ. Моли за отхвърляне на предявената претенция, респ. за присъждане на
значително по- нисък от претендирания размер на обезщетението.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените от
ищцата и приети от съда без оспорване писмени доказателства: Постановление за
привличане на обвинняем и вземане на мярка за неотклонение подписка от 20.07.2011г.
на следовател при Следствен отдел при СГПС., Присъда № 205 от 05.12.2013г. по
НОХД № 753/2012г. по описа на РС К., Решение от 23.05.2014г. постановено по
ВНОХ № 6/2014г. съгласно описа на ОС К., Протокол за предявяване на
разследването от 28.07.2011г., Протоколи от съдебни заседания на 06.12.2012г.,
07.12.2012г., 14.01.2013г., 30.05.2013г., 12.07.2013г., 05.12.2013г. на РС К.,
Протокол от съдебно заседание на 06.03.2014г.на ОС К. очертават следната
фактическа обстановка:
С Постановление за прилвичане на
обвиняем от 02.10.2007г. на следовател при ССС срещу Н.К. Петковае било
повдигнато обвинение в извършването на
престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. с ал.2 от НК и чл.20, ал.2 вр.
с чл.18, ал.1 от НК. Със
същото постановление, спрямо обвиняемата е била взета най- леката мярка за
неотклонение „подписка“.
Срещу ищцата е изготвен и внесен
в РС К. обвинителен акт по обвинение в извършване на престъпление по чл. 212,
ал. 4, пр. 1 вр. с ал.2 от НК и чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което е
било повдигнато обвинението.
Разглеждането на делото е било
насрочено в открито зъседание.
С Присъда от 05.12.2013г. по НОХД
№ 753/2012г. по описа на РС К., Н.К.П. е била оправдана по повдигнатото срещу
нея обвинение.
Срещу оправдателната присъда е
постъпил протест от орган на П. на РБ, поради което е било образувано ВНОХ № 6/2014г.
съгласно описа на ОС К.. С Решение от 23.05.2014г. постановено по ВНОХ № 6/2014г.
съгласно описа на ОС К., първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена.
Решението е окончателно и е
влязло в сила в деня на постановяването му /за което върху съдебния акт е
извършено изрично отбелязване с подпис на съдията/.
Като доказателства по делото са
приети следните медицински документи: рецептурна книжка на НЗОК, Лист за
преглед на пациент в спешно отделение, Обменна карта (талон) на ВМАС., резултати
от медицински изследвания /стр. 59-68 от делото/. Съдържанието на споменатите
медицински документи сочат данни за здравословното състояние на ищцата, които
са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещи лица д-р Н.С. (кардиология) и
д-р Е.В. (еднокринология) обосновава следните правнозначими изводи за
здравословното състояние на ищцата:
·
Налице са данни за симптоматика на артериална хипертония, диагностицирана у
ищцата пред 2013г., но анамнестично, високо артериално налягане е регистрирано
още преди години.
·
Артериалната хипертония е заболяване от общ характер, чиято поява може да
се дължи на различни причини – наследствени, свързани с навиците на индивида
или с други съпътстващи общи заболявания. Стресът е един от факторите, които
води до обостряне на проявите на артериална хипертония, но не може да бъде
единствена и главна причина за появата на заболяването.
·
Проведените медицински изследвания при ищцата през 2013г. не показват данни
за заболяване от диабет. Състоянието на ищцата е в рамките на установената от
медицинските стандарти норма.
В дадените пред съда показания,
свидетелят П.П.П. заявява, че е син на ищцата. Свидетелят узнал за образуваното
срещу ищцата наказателно производство, през 2011г. Делото продължило три години
до 2014г. През това време, свидетелят поддържал интензивни социални контакти с
майка си и по този повод възприел, че тя станала раздразнителна, емоционално
лабилна, силно изнервена. Здравето й се влошило. В семейството на ищцата се
проявили конфликтни отношения със съпруга й, тъй като той самият работел в ДАНС
и често обсъждал с ищцата разни аспекти от повдигнатото срещу нея обвинение.
Според свидетеля, проблемите с високото кръвно налягане започнали да се
проявяват при майка му след образуване на наказателното производство срещу нея.
От този момент майка му имала и диабет.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Т.Д.К.заявява, че работи като технически секретар във фирмата на
ищцата и по повод на служебните си задължения поддържала активни делови
контакти с ищцата. Според свидетелката, воденото срещу ищцата наказателно
производство се отразило твърде негативно върху здравословното й състояние и
върху емоционалното й състояние. Ищцата проявявала нетипично поведение –
тръгвала си внезапно от работа, връщала клиенти, не работела нормално. Според
свидетелката, ищцата била в такова състояние, че очевидно била приемала
успокоителни медикаменти. Здравословното състояние на ищцата се влошавало с
приближаването на датата на всяко едно от съдебните заседания. След
приключването на наказателния процес срещу ищцата, здравословното й състояние
не се подобрило, а тъкмо напротив -
влошавало се.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Т.Д.К.заявява, че е в приятелски отношения с ищцата. Пред 2011г.
ищцата споделила, че били взети сравнителни образци от подписа й за извършване
на графическа експертиза. Срещу ищцата започнало наказателно производство, в което
обвиняеми били много известни лица от Община К.. След началото на наказателното
производство, свидетелката възприела как здравословното състояние на ищцата се
влошило. Ищцата ограничила социалните си контакти, започнала да се среща по- рядко
и със свидетелката и не споделяла факти относно развитието на наказателното
производство. След приключването на наказателния процес срещу ищцата,
здравословното й състояние не се подобрило, а се влошавало.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Ю.Й.Т.заявява, че познава ищцата от периода на 2006г. и е работил с
нея по съвместни служебни проекти през периода 2008-2010г. (които обаче не
уточнява). Свидетелят узнал от ищцата , през 2011г., че тя има проблеми с
правораздавателните органи. През периода на 2012г. свидетелят работил с „екипа
на Н.“ по съвместен проект (който не уточнява) и по повод на този проект
свидетелят останал недоволен от степента на координация на „екипа на Н.“. До 2011 година, ищцата била
безупречна като специалист, но след това свидетелят избягвал да я търси за съвместни
професионални проекти.
Като доказателства по делото са
приети Протокол от 02.12.2014г. за извършената правна защита и съдействие по Договор
от 20.07.2014г., както и самият договор, който е подписан от Н.К.П. и адв. извършените
услуги и от адвоката в наказателния процес и тяхната стойност.
Приетият като доказателство
платежен документ от 13.08.2015г. установява, че Н.К.П. е превела по банкова
сметка ***. Р. Ц.П. сумата от 5540 лева
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди,
които ищцата твърди да е претърпяла, в следствие от повдигането и поддържането на неоснователно обвинение от органите на
П. на Р.Б. за извършването на престъпление от общ характер, пред две съдебни инстанции. Самостоятелно
обезщетение за неимуществени вреди от приложената спрямо нея мярка за
неотклонение "подписка" ищцата не е материално
легитимирана да получи.
Основателността на предявената претенция за
обезщетение е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, които са следните: противоправно поведение на
държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на
конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане и поддържане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на релевирания вредоносен резултат. Отговорността е обективна и
следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на П. на РБ (по арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се
произнесе ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на процесната искова претенция, съдът съобрази
наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени,
както и от задължителните указания към
съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
На първо място, съдът съобрази, че основната предпоставка за отговорността на Държавата е незаконосъобразност на действия на
органите на ответника – П. на РБ. Право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в
сила присъда и/ или лицето, срещу което наказателното производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не съставлява престъпление.
В конкретния случай е налице
противоправно поведение от страна на
държавен орган – П. на Р.Б., тъй като
срещу ищцата е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на умишлено
престъпление от общ характер, по които тя е била оправдана изцяло, с влязла в
сила присъда на наказателния съд.
Оправдателната присъда определя повдигнатите
обвинения като неоснователни и в този смисъл характеризира
актовете на органите на П. на РБ като незаконосъобразни по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици, които ищцата е търпяла, като изводите за техния обем се налагат
от събраните доказателства. Характерът
и обемът на тези последици ще бъде обсъден по- долу, в мотивите на настоящото
съдебно решение.
На трето място, съдът съобрази, че е налице пряка причинно – следствена връзка
между част от релевираните в исковата
молба вредоносни последици /които ще бъдат обсъдени подробно по- долу/ и
постановените актове на П. на РБ.
При внимателно обсъждане на събраните
доказателства, съдът намира за доказани вредоносните последици,
които са причинени в резултат от повдигането
и поддържането на обвинения в извършването на умишлено престъпление от общ
характер, което е тежко престъпление, по смисъла на чл. 93, т.7 от НК.
След внимателен анализ
на събраните в настоящия прроцес доказаттелства, съдът не намира основание за
прилагането на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди;
Вредоносните последици,
които ищцата е търпяла в резултат на описаните в исковата молба актове и действия
на П. на РБ без съмнение са свързани преди всичко с изпитаните от нея притеснение, неудобство, основателен страх от осъждане на предвиденото в закона наказание
/лишаване от свобода/ и тревожно очакване за бъдещето, продиктувани от възможността
за осъждане, респ. за влизане в сила на присъдата по повдигнатото обвинение. Страхът
на ищцата е бил основателен и доколкото тежестта на предвидената в закона
санкция, никак не би могла да бъде пренебрегната.
Страхът от прилагане на
наказателна санкция, който ищцата е търпяла, трябва да се приеме за доказан,
понеже е един от възможните и твърде вероятен изход от повдигането на
обвинение. Наказателната репресия предполага възможност за осъждане е идеята за
това залегнала в основата на концепцията за генералната превенция, която се
разглежда в теорията и практиката на наказателното право.
Ето защо, съдът приема,
че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв
особен, специфичен начин. Обемът на негативните емоции обаче, подлежи на
доказване, с оглед определяне на справедливия размер на обезщетението. В конкретния случай, събраните
доказателства - показанията на свидетелите, подкрепят твърдението на ищцата, че
тя е изпитала силно притеснение от възможността за осъждане по повдигнатото срещу
нея обвинение. Свидетелските показания илюстрираха лабилното емоционално
състояние на ищцата, нейната тревожност, изнервеност, разсеяност, които са
типична проявна форма на споменатия страх от прилагане на наказателна репресия.
Вредоносните последици са
се проявили в един среден по
продължителност период от време, докато е траел наказателния процес т.е. около три календарни години.
На второ място, съдът
намира, че ищцата е претърпяла вреди, свързани с накърняване на чувството й за достойнство, като положителна
самооценка на личността. Положителната самооценка на личността е по принцип
присъща за всяка личност а косвените данни, относно социалната реализация на
ищцата преди да й бъде повдигнато обвинение дават основание да се приеме, че тя
е имала такава положителна самооценка. Не е без значение и факта, че до
повдигане на обвинението срещу нея, ищцата не е била осъждана, че е развивала
успешна професионална кариера, както и че е била ръководител на екип.
Анализът на събраните
гласни доказателствени средства не дава
основание да бъде прието за доказано твърдението на ищцата, че във връзка с
повдигнатите срещу нея обвинения било накърнено доброто й име в обществото. Показанията
на разпитаните свидетели в тази насока съдът кредитира, но като отчита от една
страна заявените близки приятелски отношения на свидетелитеГ.и К. с ищцата. При
това, прави впечатление, че показанията на свидетеля Тюфекчиев са твърде общи и
оценъчни – ищцата преди това се справяла безупречно с (неуточнени) общи
проекти, а след образуване на наказателното производство в работата й се
проявила „една недостатъчна координация“ (неуточнена).
Обективно не са налице
доказателства за негативна обществена нагласа към ищцата, като резултат от
воденото срещу нея наказателно производство.
Съдът намира за недоказано
твърдението на ищцата, че във връзка с повдигнатите срещу нея обвинение за
извършено престъпление, били причинени вреди в отношенията й с близки. Всички вреди,
за които се дължи обезщетение, следва да бъдат доказани по един категоричен
начин, а в конкретния случай, ищцата не доказа наличието на вредата,
произтичаща от влошаването на личните й отношения със съпруга или други близки.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че е налице причинно- следствена връзка между заболяванията, за които е била
диагностицирана и извършените с нейно участие процесуално- следствените
действия, които са релевирани в исковата молба. Съдържанието на споменатите
медицински документи, както и заключението на приетата без оспорване СМЕ сочи
естеството на заболяванията на ищцата- касае за общи заболявания, чиято
проява и давност /според данните в епикризите/ правят твърде съмнителна или
направо изключват възможността за подобна пряка причинно- следствена връзка.
Ето защо, на това основание, на ищцата
не се дължи обезщетение.
За адекватно прилагане на принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението, съдът отчете комплексно
всички изложени по- горе обстоятелства относно характера и обема на вредите, но
и социално- икономическите условия в страната вкл. размера на минималната
работна заплата към момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически
критерий може да бъде основа на
обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и социалните
измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
През
процесния период, в който са търпени установените в хода на съдебното дирене
вреди т.е. докато е траело досъдебното и съдебно наказателно производство в период от около три календарни години,
размерът на МРЗ, определяща базовия жизнен стандарт е бил средно около 300 лева
месечно (т.е. 270 лева месечно – в
началото през 2011г. и 340 лева – от
края на 2014г.)
Съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението
в конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчитат от една
страна сравнително неголямата продължителност на наказателния процес, естеството и
броя на повдигнатите обвинения и броя на извършените процесуални действия с
участието на ищцата; но от друга страна – относителната тежест на повдигнатото
срещу ищцата обвинение и тежестта на предвиденото наказание;
Доказаните
в настоящия процес неимуществени
вреди – основателен страх, безпокойство, притеснение са значително по- малки по вид и обем, в
сравнение с твърдяните в исковата молба и релевирани от ищцата вредоносни
последици.
С оглед ангажираните от ищцата доказателства,
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди действително е
прекомерно, особено като се отчита възприетата трайна съдебна практика на АСС.
и на Върховния касационен съд за размерите на обезщетенията за неимуществени вреди
в следствие на деликти по ЗОДОВ.
След анализ
на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно посочените по-
горе критерии за определяне на размера на обезщетението, съдът намира, че ищцата
има право да получи от ответника справедлив размер на обезщетение от 9 500 лева.
По всички изложени по-
горе съображения, съдът достигна до крайния извод, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, в общ размер на сумата от 9 500 лева, а за горницата над определеното
обезщетение за неимуществени вреди и до пълния размер на претендираната сума от
60 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Заедно с
присъденото обезщетение, ответникът следва да заплати на ищцата и законната
лихва, изчислена за периода - от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС).
По претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди;
Вредоносните последици,
които ищцата релевира са свързани с направените от нея разходи за
възнаграждение на адвокат, както и разноските за транспорт и командировка на
адвоката от гр. Пазарджик, където е съсредоточена обичайната му дейност – гр. К.,
където е разгледано делото и гр.С., където са извършвани някои отделни
процесуални действия в хода на досъдебното производство.
Първата група от разходи
е категорично доказана - като основание и размер. Това е сумата от 5540 лева,
които са били заплатени от ищцата на адвоката й с платежно нареждане от 13.08.2015г. Тази сума, осъществява
вредоносен резултат, тъй като защитата на ищцата в наказателния процес, изисква
по необходимост ангажиране на защитник. Уговорените възнаграждения, които са
били заплатени на адвоката, практика съответстват на пазарните условия дори да
не са в рамките на минимално установените в НМРАВ.
Недоказани обаче са
разходите, които се твърди да са били направени за заплащане на транспортни и
командировъчни разноски на адвоката. Касае се за сумата над 5540 лева до пълния
претендиран размер от 6040 лева.
Действително, има
доказателства за явяването на ангажирания от ищцата адвокат – както пред РС К.,
така и пред ОС К., а също и пред органите на досъдебното производство в гр.С.,
но е уместно да се отбележи, че категорично доказаните факти на явяване на
адвоката, имат само косвено значение
за транспортните и командировъчни разноски, които е направила ищцата, за да
заплати пътуванията на своя адвокат.
При липсата на представени
и приети като доказателство разходно оправдателни документи /напр. билети за
транспорт, фактури за гориво и др./ и при условие, че сумите за транспортни
разходи на адвоката, които са посочени в претенцията значително превишават
размерите, които са установени Наредбата за командировките в страната - съдът
не би могъл безрезервно и само въз основа на двустранно подписани от ищцата и
нейния адвокат документи да възприеме необходимостта от изплащането на сумите
за командировъчни разходи на адвоката, в посочените размери.
В тази част, над сумата
от 5540 лева, претенцията за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена, като
недоказана.
При това, съдът счита,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху дължимото
обезщетение не от влизането в сила на оправдателната присъда, а от един по-
късен момент т.е. от деня в който са били фактически извършени разходите, които
бяха квалифицирани като имуществени вреди. В конкретния случай, бяха
представени доказателства за банков превод, извършен от ищцата на 13.08.2015г.
и поради това, от тази дата ответникът дължи да заплати на ищцата законната
лихва върху присъдената сума на обезщетението.
По отношение
на претенцията на страните за съдебни разноски;
С
оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден да
заплати по сметката на съда разноските по производството, да заплати
на ищцата сумата на внесената държавна такса и да заплати възнаграждение за един адвокат на ищцата, съразмерно с уважената част от иска.
Разноските,
които бяха направени за изслушването на комплексната съдебно- медицинска
експертиза възлизат на 300 лева – разход, който първоначално бе извършен за
сметка на бюджета на съда. Ищцата е представила списък на разноските, който
сочи разходи в размер на сумата от 5021 лева, от които сумата от 5 000
лева за възнаграждение на процесуален представител.
Направеното
от ответната страна възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
разноските за процесуално представителство на ищцата съдът намира за
основателно. Предмета на делото в действителност не се характеризира със
значителна фактическа и/или правна сложност, но пък в хода на процеса бяха
проведени четири отделни открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищцата винаги се е явявал и е осъществял адекватно и пълно
функцията си на процесуален представител, за която е бил ангажиран. Ето защо, редукцията на
възнаграждението за процесуално представителство би следвало да бъде само до
размера на сумата от 3 000 лева, въз основа на която сума трябва да се
извърши изчислението по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Съразмерно с уважената част от иска, разноските,
които е легитимирана да получи ищцата възлизат на сумата от 695 лева.
От ответната страна не е представен списък по чл.
80 от ГПК, а при това не е представен и разходно оправдателен документ за
извършване на разноски, поради което разноски при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б. с адрес: гр.С., бул „********да
заплати на Н.К.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Р.П.,***, офис № 11, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – сумата от
9 500 лева (девет хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по НОХД № 753/2012г. на РС К., за
което ищцата е била оправдана,заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, считано от 23.05.2014г., до деня на окончателното плащане на
задължението, като отхвърля
претенцията за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. с адрес: гр.С., бул „********да
заплати на Н.К.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Р.П.,***, офис № 11, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – сумата от
5540 лева (пет хиляди петстотин и
четиридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на повдигането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по НОХД № 753/2012г. на РС К., за
което ищцата е била оправдана,заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, считано от 13.08.2015г.,
до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля претенцията за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди в частта - за
горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6040 лева и за
периода от 23.05.2014г. до 13.08.2015г.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр.С., бул „********да
заплати на О.К.А., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 695 (шестстотин деветдесет и пет) лева, представляваща съдебни разноски,
направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр.С., бул „********да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ – сумата от 300 (триста) лева,
представляващи съдебни разноски.
Решението е постановено
при участието на прокурор от Софийска градска П..
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съдС., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: