П Р
И С Ъ
Д А
№3/ 20. 01.
2010 год. гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателен състав
На двадесети януари през две
хиляди и десета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател:
Димчо Луков
Съдебни заседатели:
1. Р. Л. Д.
2. Т.
Ж. А.
Секретар: Л. С.
Прокурор: Д. Долапчиев
Като разгледа докладваното от
съдия Димчо Луков
НОХД № 710 по описа за 2009
година
П Р И С Ъ Д И:
Признава подсъдимия Н.С.Р. ЕГН **********,
роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с начално образование, работещ,
неженен, осъждан,
За виновен в това, че през периода м. март 2006 г. – м.
март 2007 г. в с. Пролаз обл. Търговище и с. Средня обл. Шумен при условията на продължавано
престъпление се съвъкупил с малолетната си дъщеря Ф.Н.С.,
ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и
на осн. чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с ал. 2 т. 2 вр. с ал. 1 т. 2 и чл. 26 ал. 1
и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го осъжда на 9 години лишаване от свобода.
На осн. чл. 61 т. 2 от
НИКЗС определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в
затворническо заведение от закрит тип.
На осн.
чл. 59 ал. 1 от НК зачита задържането по мярката за неотклонение “ Задържане
под стража “ считано от 02. 07. 2009 г.
На осн.
чл. 68 ал. 1 от НК привежда в изпълнение наказанието 10 м. лишаване от свобода
наложено с присъда по НОХД № 246 / 04 г. на Районен съд Търговище.
Осъжда подсъдимия
Н.С.Р. да заплати на Ф.Н.С., ЕГН ********** действаща лично и с особения си
представител адв. Г.Х. сумата от 5 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м. март
2007 г. до окончателното и изплащане.
На осн.
чл. 189 от НПК осъжда подс. Н.С.Р. да заплати д. т. върху уважения граждански
иск в размер на 200 лв., както и да заплати разноските по делото - в полза ОД на МВР гр. Шумен в размер на 750 лв. и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и
протестира в петнадесет дневен срок пред Апелативен съд гр. Варна.
Председател: Съд.
заседатели: 1.
2.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 710 / 2009 г.
Подсъдимия Н.С.Р. е предаден на
съд с обвинение в това, че през периода м. март 2006 г. – м. март 2007 г. в с. Пролаз обл. Търговище и с. Средня
обл. Шумен при условията на продължавано престъпление се съвъкупил
с малолетната си дъщеря Ф.Н.С., ЕГН **********, като я принудил към това със
сила и заплашване, престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с ал. 2 т. 2 вр.
с ал. 1 т. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК
По делото
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Ф.Н.С., действаща
лично и с особения си представител адв. Г.Х. за сумата от 5 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м. март 2007 г. до
окончателното и изплащане.
Подсъдимия разпитан на досъдебното и на съдебното производство
се признава за виновен.
Подсъдимият Р. преди даване ход на съдебното следствие се
възползва от новите диференцирани процедури по НПК и на основание чл. 371 т. 2
от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Същия се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение в съд. заседание от 20. 01. 2010 г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55 ал.
1 т. 1 от НК за деянието за което е
предаден на съд подс. Р..
В хода на съд. заседание преди
даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Защитникът на подсъдимия в хода
на съдебните прения моли за налагане на подсъдимия на наказание лишаване от
свобода под минимално предвидения размер.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н.Р. ***. Израснал на село, в примитивна
среда, в приемливи социално-битови условия. След казармата, обвиняемия Р. се занимавал с отглеждана на животни, наемал
се като гледач,
при различни хора. Имал няколко
кратки съжителства, с различни жени.
От месец март 1996 г. подсъдимия живял на съпружески начала
с А. Х. И. От съвместното съжителство му се родила дъщеря,
Ф. Н. С., с ЕГН **********. След раждането на детето,
майката изоставила дъщеря си и обвиняемия,
и се преместила да живее в село
Черенча. До навършване на едногодишна
възраст, Ф.С. е била отглеждана в дом „ Майка и дете ”. След това е била взета от майката
на подс. Р.,***.
През месец януари 2003 г., бабата на Ф.С. е починала. Обвиняемият е започнал да се грижи сам
за дъщеря си. Живеели са в село Буйново, в къщата на родителите на
подсъдимия. През учебната 2004 – 2005 г., пострадалата е била записана, като ученичка в помощното училище „ Свети Свети Кирил и Методий ” в село Давидово. Живеела в общежитието към училището, а през това време, подсъдимия бил на квартира в същото
село.
В средата на 2005 г., подъдимия се преместил в село Пролаз обл. Търговище, при работодател на име Ерол Ахмедов.
Работил като кравар. Наел квартира, която
представлявала едноетажна къща, в края на
селото. През времето, когато
е бил в село Пролаз, подсъдимия
живеел сам, дъщеря му Ф. се
прибирала при него, само по
време на ваканциите. Всяка вечер подсъдимия посещавал пивницата
на селото и консумирал по 3 - 4
двулитрови бутилки бира. Рядко приемал концентриран
алкохол, тъй като / според обяснението му / имал лошо пиянство,
и в такива случаи губел спомен. В случаите, когато
Ф. е била при него, подсъдимия
я водил в пивницата, за да гледа
телевизия, докато той пиел бира.
На неустановена дата, през месец
март 2006 г., пострадалата била на едно от
поредните си посещения в село. Същата вечер подсъдимият
изпил 3-4 двулитрови бутилки бира. Около полунощ той взел
дъщеря си, и двамата се прибрали
в квартирата. След като
влезли в къщата, подс. Р. заключил входната врата. Двамата спяли в различни стаи. Подсъдимият
решил да извърши полов акт
с дъщеря си, и я накарал да се
съблече, при което я ударил по лицето и по
крака с метла. Тя не искала, но
я е било страх от баща й. Страхувала
се, защото баща й я биел редовно.
Биел я с ръце, а понякога и със сопа. Биел я без повод, под
различен предтекст – заради кучето, заради животните, когато му помагала
при гледането. Поради страха пострадалата свалила дрехите. Подсъдимия я накарал да легне
на леглото. След това той осъществил вагинален полов акт с детето. На сутринта подс. Р.
видял кръвта
по леглото и между краката на
дъщеря си. Предупредил я да не казва
на никого.
След това подсъдимия работил в село Пролаз до
месец август 2006 г. През това време дъщеря му била
в помощното училище в село Давидово. В началото на месец
август 06 г.
подсъдимия се преместил да живее в село Средня обл.
Шумен. Там живеела негова
леля – св.
Х. Р. М. Р. си намерил
квартира на същата улица, където
живеела леля му и започнал работа
като пастир. По това време, Ф.С. ***. Там живяла при друга
леля на баща
си – св.
А. Ю. Няколко месеца по - късно Х. М., заедно
с дъщеря си М., отишли в село Дренци и прибрали
Ф. ***. През деня, когато подсъдимия бил
на работа, Ф. седяла при свидетелката
Х. М. Вечер
баща й я прибирал в квартирата.
Една вечер, на неустановена дата през месец
март 2007 г.,
подсъдимия бил в кръчмата в село Средня, а Ф. била в дома на св. Х. М. Около
полунощ Р. минал през дома на
леля си, взел детето, и двамата се прибрали
в квартирата. След като заключил вратата, той
заповядал на Ф. да направи кафе,
след което й разпоредил да се
съблича. Тъй като се страхувала от баща си да не я бие, тя не се
съпротивлявала. След това я положил на леглото и започнал
да я опипва по краката. Ф. се разплакала,
защото разбрала какво ще стане,
но не могла
да излезе от стаята, защото
било заключено. Подсъдимият отново извършил вагинален полов акт с дъщеря си. Двамата живяли в село Средня
до 01. 04. 2008 г. След тази
дата се преместили
в село Струйно. Там подсъдимият наел квартира на
ул. „Васил
Коларов” N 41 и започнал да работи като
пастир.
На 04. 04. 08 г.
при снемане на обяснения, пред
инспектора от ДПС – св. М. П., Ф.
е споделила сексуалните
посегателства на баща си. Заявила е, че
не желае да живее с баща
си, защото той я бие много
жестоко и прави лоши неща с нея.
При разпит на подсъдимия на предварителната
проверка по случая, св. Богомил Илиев чул от подсъдимия, като си признал, че е
изнасилил дъщеря си.
От приложения препис от акт за раждане
на Ф.Н.С. се установява, че същата е дъщеря на подсъдимия, както и
че е родена на *** г.
От заключението на съдебно
психиатричната експертиза се установява, че подсъдимия към момента на извършване на деянието е бил
в състояние на обикновено алкохолно опиване. Същият е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да
ръководи постъпките си.
От заключението на съдебно
психиатричната експертиза за освидетелстване на пострадалата С. е видно, че интелектуалното и развитие е в рамките на лека умствена
изостаналост. Тази умствена девиация, съчетана с малолетната възраст на пострадалата,
липсата на адекватни копингстратегии в сложни житейски ситуации, прилагането / от страна на баща й / на физическа сила,
побой и заплахи, самата роля на
родителския авторитет, както и бързото покачване на тревожно
страховития афект, са я лишили от
възможността да противодейства на упражненото спрямо нея физическо и психическо насилие. Предвид малолетната възраст и общия психически дефицит, тя е с висока степен
на манипулируемост и подчиняемост. Същата към периода на
извършеното с нея деяние е могла правилно да възприема
и запаметява факти и обстоятелства от обективната действителност. Относно възможността да дава свидетелски
показния няма пречки за последователно
излагане на фактите, още повече,
че случилото се е афективно наситено
за пострадалата. С отдалечаване във
времето риска от деформация, в смисъла на избледняване
на фактите, липсата на логична
и хронологична последователност,
прогресивно се увеличава.
От свидетелството за съдимост на
подсъдимия се установява, че с присъда по НОХД N 146 / 1998 г. на
Търговищкия съд е осъден на 3 г. лишаване от сквобода с 4 г. изпитателен сро.
Реабилитиран по право на 03. 12. 03 г. С определение по НОХД N 246 / 04 г.
на Районен
съд Търговище, влязла в сила на
22. 03. 04 г., с която на Р. е било наложено наказание
от 10 месеца лишаване от свобода,
на основание чл. 129, чл. 36 и чл.
54 от НК, изпълнението
на което, съгласно чл. 66 от НК е било
отложено за срок от три
години.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съда приема, че подсъдимия р. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 152 ал. 4 т. 1 във вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна – подсъдимия в периода от м. март 2006
г. до м. март 2007 г. е осъществявал полов акт с малолетната С., чрез
използване на заплашване и сила.
От субективна страна – деянието
е извършено при възникнал пряк умисъл. Първоначално оставайки насаме с
пострадалата той решил да осъществи полов акт с нея. Накарал я да се съблече и
да легне на леглото. Тъй като тя не искала той и нанесъл удар по лицето и
крака. След като осъществил полов акт той заплашил пострадалата да не казва на
никого. В тези моменти подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
настъпването на тези последици.
По основния състав по чл. 152
ал. 1 т.2 от НК – подсъдимия е осъществил два пъти полов акт с пострадалата Салимова, като е сломявал нейната съпротива със сила, чрез
нанасяне на удари и със заплахи.
По квалифицирания състав по чл.
152 ал. 4 т. 1 от НК – при осъществяване на първия полов акт, подс. Р. е знаел,
че пострадалата С. е малолетна, т. е., че не е навършила 14 годишна възраст.
При втория – през м. март С. вече е била непълнолетна. Тези обстоятелства са
били известни на подсъдимия, тъй като същия е неин баща и я е отглеждал.
По отношение квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК. Налице са в случая две деяния, които са извършени през непродължителен
период от време, осъществяват различни състави на престъплението по чл. 152 от НК, налице е е и една и съща обстановка, както и
еднородност на вината на подсъдимия, поради което второто деяние се явява както
от обективна, така и от субективна страна продължение на първото деяние.
Първото деяние осъществява състава на чл. 152 ал. 4 т. 1 от НК – тъй като през
м. март 2006 г. пострадалата С. не е навършила 14 годишна възраст. При
осъществяване на второто деяние – през м. март 2007 г. С. вече е навършила 14
г.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на полов акт с малолетно
момиче, като се използва заплашване с цел сломяване на нейната съпротива.
При определяне вида и размера на наказанието, съда взе
предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, същото следва да се
определи при условията на чл. 55 от НК. Към момента на извършване на деянието подсъдимия
е с изключително висока степен на обществена опасност – нарушава в
продължителен период половата неприкосновеност на малко момиче. По същата
причина, висока е и степента на обществена опасност на деянието. Налице е смекчаващо
вината обстоятелство – самопризнанието на подсъдимия. Налице е предходно
осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което следва да се према като отрицателна характеристика на подсъдимия. За
постигане целите на наказанието, съда намира, че следва да се определи
наказание на подсъдимия близо до минимално предвидения размер в чл. 152 ал. 4
т. 1 от НК. С оглед разпоредбата на чл. 55 от НК, приложима по силата на чл.
372 ал. 2 от НПК в настоящия случай, съда прие, че за поправяне на подсъдимия
следва да му наложи наказание 9 г. На осн. чл. 61 т. 2
от НИКЗС съда определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,
в затворническо заведение от закрит тип.
На осн.
чл. 59 ал. 1 от НК съда зачете задържането по мярката за неотклонение “
Задържане под стража “ считано от 02. 07. 2009 г.
Подс. Р.
е осъден с определение
за одобряване на споразумение по
НОХД N 246 / 04 г. на Районен
съд Търговище, влязло в сила
на 22. 03. 04 г., с което на Р. е било наложено наказание от 10 месеца лишаване
от свобода, на основание чл.
129, чл. 36 и чл.
54 от НК, изпълнението
на което, съгласно чл. 66 от НК е било
отложено за срок от три
години. Продължаваната престъпна деятелност по настоящото дело Р.
започва преди да е изтекъл изпитателния срок по предходното наказание. Ето защо
на осн. чл. 68 ал. 1 от НК съда приведе в изпълнение наказанието 10 м.
лишаване от свобода наложено с присъда по НОХД № 246 / 04 г. на Районен съд
Търговище.
По
отношение предвения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск. От С., действаща чрез
особения си представител е предявен граждански иск за причинени неимуществени
вреди с деянието. Същия е приет за съвместно разглеждане. Гражданския иск за
неимуществени вреди се преценява по справедливост. В случая безспорно, са
причинени болка и страдание на С.. Същата е преживяла стрес, както и временно
разстройство в адаптацията. Налице са и
симптоми от тревожния, емоционалния и поведенчески спектър, както и притеснения в заобикалящата я
социална среда. Ето защо съда приема, че съобразно критериите за справедливост
следва да бъде осъден подсъдимия за заплати така приетия граждански иск в
пълния му размер. Поради това съда осъди подс. Р. да заплати на Ф.Н.С.,
действаща лично и с особения си представител адв. Г.Х.
сумата от 5 000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от м. март 2007 г. до окончателното и изплащане.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подс. Р. да заплати д. т. върху уважения граждански
иск в размер на 200 лв., както и да заплати разноските по делото - в полза ОД на МВР гр. Шумен в размер на 750 лв. и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съда постанови присъдата си.
Председател: