Р Е Ш Е Н И Е
№І-11 25.02.2021 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Русева-Маркова
2. Пламена Върбанова
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно
гражданско дело № 2738 по описа на
Окръжен съд-Бургас за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по
делото
пред
настоящата
съдебна
инстанция
е
с
правно
основание
чл.
258 ГПК
и
сл.
и
е
образувано
по въззивна жалба на Е.Д.П.,
ЕГН – **********, против Решение № 1931/06.08.2020г. ,постановено по гр.д.№
509/2020г. по описа на РС-Бургас.
С
обжалваното решение са изменени постановените
с решение № 1618/16.10.2017 г. по гр. дело №
5017/2017 г. по описа на БРС мерки относно упражняване на родителските права по отношение децата Н. И. Н., роден на **.**.**** г. и И. И. Н., роден на **.**.**** г.,като
упражняването на родителските права върху
двете малолетни деца е предоставено на техния баща И.Н.Н., ЕГН – **********;
определен е режим на лични отношения между децата и тяхната майка Е.Д.П.; както и е определена
месечната издръжка на всяко от децата, която тяхната майка Е.Д.П. следва да им заплаща.
Във
въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. На първо място се сочи, че районният съд при
обсъждане на събраните по делото доказателства не е обсъдил фактите за наличие на данни за отчуждителни
практики спрямо майката и наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо
нея, като за това се цитират пасажи от
изслушването на децата от районния съд, както и съдебна практика; обсъдени
са обстоятелства за обосноваване на твърдението, че е налице
родителски дефицит при бащата, отсъствие на родителски и възпитателски качества
на същия.Изложени са твърдения и съображения за обосноваване значимостта на личността на майката за
правилното физическо и психическо развитие на децата;навеждат се твърдения за
наличие на родителски капацитет у майката и за необходимост децата да бъдат отглеждани непосредствено от
нея.Моли се отмяна на първоинстанционното решение.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивницата и
процесуалния й представител поддържат въззивната жалба и молят уважаването й.
Писмен
отговор по въззивната жалба не е предявен от насрещната страна.В проведеното
пред БОС открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с
процесуалните си представители адвокат Антонина Николова и адвокат Камелия
Коцева, които заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят
потвърждаване на първоинстанционното решение .
Никоя
от страните не заявява доказателствени искания.
Участващата
в производството Дирекция «Социално подпомагане»-Бургас,редовно уведомена, не
изпраща представител.
Производството
по делото е с правно основание чл. 59,ал.9 СК.
Обжалваното решение е валидно,
процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като по
този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря
съгласно процесуалната възможност за това, регламентирана в
разпоредбата на чл.272 ГПК:
При обсъждане доводите на
страните,заявени във въззивното
производство и като съобрази разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно е по делото обстоятелството,
че бракът
между страните по делото Е.Д.Н. и И.Н.Н., е прекратен с решение №
1618/16.10.2017 г. по гр. дело № 5017/2017 г. по описа на БРС, в сила от същата
дата и е одобрено постигнатото между тях
споразумение.Със споразумението упражняването на родителските права и местоживеенето на децата,родени от брака: Н. И. Н.,
роден на **.**.**** г. и И. И. Н., роден на **.**.**** г., се предоставя на
майката Е.Д.Н.; определен е режим на
лични отношения с бащата ,
месечна издръжка, която той ще заплаща в размер на 150 лева на месец за всяко дете
или общо 300 лева месечно, както и поема изцяло всички такси, дължими на трети
лица свързани със спортните изяви на децата до навършване на 18-годишна възраст
на същите.
Безспорно
е и обстоятелството, че след развода отношенията между родителите на
децата са били влошени, който извод следва от обстоятелството, че на два пъти през 2018 г.
е сезирана прокуратурата от бащата заради опити за манипулация на децата и за
психически и физически тормоз от страна на майката, като по тях прокуратурата
се произнася с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като няма данни
за извършено престъпление. От своя страна, през месец април 2018 г. майката
депозира жалба до началника на IV РУ към ОДМВР – Бургас против бащата с твърдение, че ги манипулира и не
спазва режима на лични контакти с тях, определен от съда.
През 2018 г. пред
Бургаски районен съд е образувано дело по реда на Закон за защита от домашно
насилие по молба на ищеца за налагане
на мерки за защита на децата, застрашени от поведението на майка им, поради упражнено от нея на втори и трети януари 2018 год.
психическо, физическо и емоционално насилие върху тях. С решение № 221/12.02.2018 г. по това дело,
потвърдено с решение № III-39/24.04.2018 г.
по в. гр. дело № 387/2018 г. по описа на БОС, в сила от същата дата, е
отхвърлена молбата за защита.
По
молба на И.Н.Н. като баща и
законен представител на малолетните деца Н. и И. отново е инициирано производство по реда на чл.8,т.2
от ЗЗДН,образувано като гр.д.№
320/2020г. по описа на БРС, за издаване
на заповед за защита на децата против тяхната майка Е.Д.Н. , с която да се наложат мерки за защита по
чл.5,ал.1,т.1,3,4 и 5 от ЗЗДН. На
20.01.2020 г. е издадена заповед за незабавна защита по гр. дело № 320/2020 г.
по описа на БРС, по силата на която са постановени мерки за незабавна защита в
полза на децата по повод извършено по отношение на тях домашно насилие на
08.01.2020 г. и 13.01.2020 г. от тяхната майка Е.Д.Н., като последната е да се въздържа от извършването на
домашно насилие по отношение на децата и е забранено да ги приближава на
по-малко от 100 м., тяхното жилище,
училище и местата им за социални контакти и отдих, а така също е определено
временно местоживеенето на децата при родителя (бащата), който не е извършил насилието,
като е определен срок за прилагане на тези мерки- 12 месеца. В изпълнение на
заповедта за незабавна защита децата заживяват при баща си, който има сключен следващ брак и
има друго дете – Н. И. Н., родена през 2019 г. С Решение
№ 1500/03.07.2020г., постановено по същото гр.д.№ 320/2020г. по описа на БРС е прието, че има осъществен акт на
домашно насилие от майката, като е издадена заповед за защита със същите мерки,
като майката е задължена да посещава специализирана
програма за работа с извършители на домашно насилие към „Център за превенция на
насилието и престъпността”- гр. Бургас. Така постановеното Решение №
1500/03.07.2020г. по гр.д.№
320/2020г. по описа на БРС , е потвърдено
с Решение № 1234/24.09.2020г. по в.гр.д.№ 20202100502119/2020г. по описа
та Окръжен съд-Бургас.
Както се посочи и
по-горе, децата Н. и И. от 20.01.2020г. живеят в дома на баща си, който на
27.01.2020г. е предявил иска за промяна мерките относно упражняване родителските
права спрямо тях, със съпътстващите тази промяна изменения относно местоживеене, режим на лични
отношения,издръжка и т.н. ,по които пред БРС е образувано гр.д.№ 2738/2020г.
По делото от районния
съд са изслушани двете ненавършили пълнолетие деца, всяко от които подробно и детайлно мотивира
желанието си да живее при баща си. Настоящият въззивен състав отчита обстоятелството, че действително
при техния баща битовите
нужди на децата са по-добре задоволени, отколкото в
дома на майката- установено е, че при
бащата всяка от децата е в самостоятелна
стая, със собствен компютър/лаптоп, което им помага в обучението онлайн; домът
на бащата е близо до училище „Васил Априлов“, в което децата учат, докато безспорно и служебно известно е на съда, че това училище е по-отдалечено от
кв.“Меден рудник“ на гр.Бургас, в който квартал се намира дома на майката;
домът на бащата бил близо и до залата, в която детето Н. тренира карате /заявено
от него в с.з. на 27.05.2020г./.
Освен изложеното
обаче от изслушването на децата пред
съда и от заключението на вещото лице по
извършените пред районният съд комплексна съдебно-психологична експертиза/ за всяко от децата/ се налага извода, че в дома на бащата децата
се чувстват по-спокойни,по-значими и
по-обгрижени. Вещото лице установява, че
са създадени трайни, изключително важни и значими във всяко отношение
връзки между бащата и децата,които
прозират във всяко едно отношение, демонстрират се постоянно и ежедневно;налице
е стимулиране в правилна посока, показва се съпричастност към образованието на
децата и поощрение за постигнати
резултати. Това дава сигурност на децата, стимулира ги в правилна насока.
От заключението на
вещото лице по СТЕ става ясно, че децата не се дистанцират от
своята майка, но са в някаква степен огорчени от нейното поведение, довело в миналото до моменти на ескалация в отношенията
им. Стеклите се в битието на майката обективни обстоятелства /без работа след
развода;полагане на непосредствени грижи за болна от рак майка,живуща в един апартамент с нея и децата;
специфичните особености на поведение, присъщи за деца в предпубертетна и
пубертетна възраст/ вероятно са се отразили негативно върху поведението на
майката, констатирано от вещото лице в заключението му/ “ Често показва
и раздразнение, досада , ревност и гняв към децата си“./. В този смисъл изцяло неоснователни са изложените от въззивницата твърдения:че заявеното от
децата желание да живеят при своя баща било резултат от манипулирането им от същия,
което от своя страна показвало
отсъствие на родителски и възпитателски качества на този родител.От заключението на вещото
лице се установява, че майката в своята искрена обич към децата е преминала оптималната граница на
психологическа дистанция между родител и дете;осъществява хиперопека
в стремежа си да контролира всяка ситуация, да ги предпази от всякакви
трудности, неприятности и заплахи.Този модел на поведение на майката ,
комбиниран с поведението-резултат от
обективно сложилите се негативни
житейски обстоятелства, отбелязани
по-горе, безспорно са довели до това: децата да предпочетат да живеят при
своя баща. Същественото обаче в случая е
това, че при своя баща децата намират емоционално спокойствие, душевен и битов уют, което се установява от внимателния съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства и при преценка на проведеното изслушване на родителите от
районния съд, непосредственото събиране на впечатления за страните при изслушването им от въззивната инстанция,както
и заключението на вещото лице по
комплексната съдебно-психологична експертиза. Гореизложеното налага категоричния извод- че на настоящия етап
интересът на ненавършилите пълнолетие деца, който интерес съдът е задължен служебно да издири и
охрани, е децата да живеят при своя
баща, комуто се възложат за упражняване родителските права.
Настоящият въззивен
състав е запознат и изцяло споделя
съдебната практика, изложена от въззивницата в жалбата й . От заключенията по комплексната СПЕ по делото обаче става ясно, че ако се забелязва известно отчуждение и
отрицателно отношение на децата към майката , това е резултат
в голяма степен от неправилния на моменти подход на майката към децата и породените от това усещания за децата за осъществяване на „тормоз“ от нейна страна, но не е
резултат на преднамерено и целенасочено поведение на бащата да елиминира
майката от живота на децата.
По правило, съдът не
е обвързан от желанията и исканията на родителите, както и от заявеното от
детето при изслушването му в съда, но чувствата на децата трябва да се отчитат,
както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда от конкретното
им развитие, зрелост и емоционално психическо състояние/ в този смисъл РЕШЕНИЕ № 59/04.05.2018г. по гр.д.№
2396/2017г. , 3-то г.о. на ВКС/. В
случая децата са на вече относително висока възраст, с изградена самооценка,
критерии и изисквания за себе си, поради което и при липса на данни за
отчуждителни практики , провеждани от техния баща спрямо тяхната майка, настоящият съдебен състав категорично намира, че следва да отчете
тяхното желание да продължат да живеят при своя баща, който за в бъдеще да
продължи да упражнява родителските права спрямо тях при определения от
първоинстанционния съд и подходящ според настоящия съдебен състав режим на
лични отношения с майката и месечна издръжка за всяко едно от децата/
възражения срещу които части на първоинстанционното решение не са заявени от
въззивницата/.
При този изход на спора
и на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК , въззивната инстанция намира, че
следва да присъди в тежест на въззивницата направените по делото разноски в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия от 300 лева.В
случая съдът отчита особеностите на производството по спорна съдебна
администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални
права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване и
по тази причина при първоинстанционното разглеждане на делото всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора/ в този смисъл е Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3423/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова/.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1931/06.08.2020г. ,постановено по гр.д.№ 509/2020г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Е.Д.П. с ЕГН **********
от гр. *** да заплати на И.Н.Н. с ЕГН ********** от гр. ***, направените по
делото разноски в размер на 300 лева/триста лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Членове:1/
2/