Р Е Ш Е Н И Е
№ 1302
гр. Сливен, 18.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А. В.като
разгледа докладваното от председателя гр. д.
№ 2043 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е положително установителен
иск на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на ответницата за сума в размер на 7994.78 лв., представляваща главница,
договорна лихва в размер на 525.84 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018
г., договорни такси в размер на 53.64 лв. за периода от 01.06.2018 г. до
31.10.2018 г. или сума в общ размер на 8574,26 лева, в едно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
В молбата се твърди, че на 18.11.2016
г. между „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ (ТФС) АД и Х.И.Д. (Клиент) е сключен Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата
на който на последната е отпуснат потребителски кредит в размер на 6 000.00
лв., а на 25.09.2017 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който
сумата на кредита е увеличен на 8 000.00 лв.
Сочат, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.
1 от сключения рамков договор Клиентът заплаща задълженията си по договора в
срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по
кредита. В случай, че Клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения,
натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл.
33, ал. 1 от Общите условия към Рамковия договор последният ползва безлихвен
период но кредита, който започва да тече от датата на първата транзакция и може
да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-го число на
даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в
последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец,
формираното салдо по кредита започва да се олихвява с
лихва в размер на 15,7 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия
договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита. Клиентът
дължи в срок до 15-то число на всеки месец минимална погасителна вноска по
кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на Клиента на посочен
от него електронен адрес: *****@***.**.
Минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното
превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит,
дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените
съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени
в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец
главница.
Сочи, че в периода след 18.11.2016
г. Х.И.Д. е извършвала платежни операции, чрез изпълнението на които е
усвоявала суми в рамките на предоставения лимит, а видно от приложената към
настоящата искова молба справка за дълга на Х.И.Д., последната е извършвала
многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (ATM cash) и покупки POS/ПОС терминални устройства/. Сочат, че
ответницата е използвала кредита и за погасяването на други нейни задължения
чрез използването на услугата Баланс трансфер.
Освен това сочат, че са начислявани възнаградителни лихви и договорни такси по кредита,
съгласно сключения Рамков договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД.
Излагат твърдения, че поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4
последователни месеца и на основание чл. 37, ал. 5 от Общите условия към
Рамковия договор на 31.10.2018 г. всички вземания на дружеството по
горепосочения Рамков договор са станали предсрочно изискуеми. Към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ТПК, дължимата от ответницата и непогасена главница възлиза в размер на 7 994,78 лева. На
основание чл. 9. ал. 1 от Рамкови договор, са начислени договорни - възнаградителни лихви в размер на 525,84 лева, както и на
основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамковия договор във връзка с чл. 37. ал. 2,
ал. 3. ал. 5 и ал. 6 от Общите условия към Рамковия договор, са начислени
договорни такси по кредита в размер на 53,64 лева. Размерът и периодът на
начислените лихви и такси са представени в приложената към исковата молба справка за формиране на дълга.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Х.И.Д. има
парично задължение към „Транскарт Файненшъл
Сървисис” АД, произтичащо от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 18.11.2016 г. в
размер на 8 574,26 лв., от които: 7 994,78 лева - дължима и неногасена
главница; 525,84 лева - договорна - възнаградигелна
лихва, начислена за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.; 53,64 лева -
договорни такси по кредита за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г„ ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответницата, който счита, че предявеният иск
за допустим, но неоснователен. Оспорва
същите, не по основание, а по размер, като счита, че ищеца би следвало да
представи и извлечение по сметките на длъжницата, от които да е видно, има ли
плащане от нейна страна и ако има, какъв е размерът на погасените вноски, както
и какъв е размерът на сумите, внесени от ответницата, и има ли суми, които
ответницата е погасила изцяло или частично.
В
с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който моли съда да уважи исковата претенция в посочените размери.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата се представлява от
назначения особен представител – адв. М. ***,
която поддържа представения отговор.
Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да
отхвърли исковата претенция.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните са налице
облигационни отношения въз основа на сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 18.11.2016 г. по силата на който на
ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на 6 000 лв. На 25.09.2017
г. е между страните е сключен Анекс, по силата на който сумата на кредита е
увеличена на 8 000 лв. Поради невнасяне на
минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца на осн.
чл. 37, ал. 5 от Общите условия към Рамковия договор всички вземания на
дружеството по горепосочения договор са станали предсрочно изискуеми.
На 07.01.2019 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 66/09.01.2019 г. за сумата от 7994.78 лв.,
представляваща незаплатена сума по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 18.11.2016 г. и
Анекс от 25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.01.2019 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 525.84 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.06.2018 г. до 31.10.2018 г., сумата от 53.64 лв., представляваща договорни
такси по кредита за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г., както и
направените по ч.гр.д. № 60/2019 г. разноски в размер на 171.49 лева.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е изчислило
размера на задълженията на ответницата към завеждане на заявлението по ч.гр.д.
№ 60/2019 г. по описа на СлРС в общ размер на 8
574.26 лв., от които непогасена главница в размер на
7994.78 лв., договорна възнаградителна лихва в размер
на 525.84 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г. договорни такси по
кредита в размер на 53.64 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изготвеното съдебно-икономическо
заключение, което съдът ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането
на ищцовото дружество
срещу ответницата са основателени и доказани и
като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането
на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото
дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответницата.
В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното
и оспорено право.
От
приетото и неоспорено от страните заключение и по
предвидения в ГПК ред се установява, че неиздължените
суми от ответницата по договора за потребителски заем са в общ размер на
8574.26 лв., от които 7994.78 лв. непогасена
главница, сумата от 525.84 лв., за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.,
сумата от 53.64 лева, представляваща договорни такси по кредита за периода от
01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.
Предвид изложеното предявеният от ищцовото дружество положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60/2019 г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи,
ведно със всички последици.
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ размер на 921.49 лв., от които 171.49
лева д.т., 300 лева за назначения особен представител, 300 лв. за вещо лице и
150 лв. юриск. възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.И.Д., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, офис 17, чрез адв. М. ***, че ДЪЛЖИ на "ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. „Ч. в.” № ., че дължи сумите, както следва:
-
сумата от 7994.78 лева /седем хиляди
деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатена сума по Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 18.11.2016 г. и Анекс от 25.09.2017 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 07.01.2019 г. до окончателното й
изплащане;
-
сумата 525.84 лева /петстотин
двадесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва, за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.;
-
сумата 53.64 лева /петдесет и три
леда и шестдесет и четири стотинки/, представляваща договорни такси по кредита
за периода от 01.06.2018 г. до
31.10.2018 г.;
-
сумата 171.49 лева /сто седемдесет и
един лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.И.Д., с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 17, чрез адв. М. *** да заплати на "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л., бул. „Ч. в.” № . направените по делото разноски в общ размер на общ
размер на 921.49 лв. /деветстотин
двадесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, от които 171.49 лева
д.т., 300 лева за назначения особен представител, 300 лв. за вещо лице и 150
лв. юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: