Р Е Ш Е Н И Е
№ 2607 18.10.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На шестнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр.
дело № 1548 по
описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
– *********, против Г.Й.Г. и е
за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на Районен
съд - Бургас.
С определение № ***/12.04.2019 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника по делото, като за такъв е
определен адвокат С.В.Й., която депозира в срок отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда да
постанови решение, съобразно доказателствата.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС се установява, че в
производство по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за
следните суми: 103,72 лева, представляваща стойност на неплатени задължения за
доставена в периода от 18.11.2017 г. до 17.02.2018 г. електрическа енергия;
8,45 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 09.01.2018 г.
до 15.11.2018 г.; законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2018 г. до
изплащане на задължението. Съдът е издал заповед за тези суми № ***/06.12.2018 г., като длъжникът е уведомен за заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо ищецът
на основание чл.422 от ГПК е предявил претенциите си по настоящото дело.
По
твърдения на ищцовото дружество ответникът е потребител на електрическа енергия
с клиентски номер *** за обект, находящ се в гр. ***, ИТН – ***. Установява се, че собственици на жилища, находящи се на
адрес гр. ***
са лица, различни от ответника, а именно – Т. Н. Д. и Н. Н. Ч., респективно К. С. Т. и Т. Н. Т.. Видно е, че тези лица са собственици на имотите още от преди
началото на процесния период, а именно – 18.11.2017 г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Спорно
е обстоятелството дали ответникът
е потребител на елекрическа
енергия за имота, което е в
доказателствената тежест на ищеца.
По
силата на законовата уредба продавач
на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл.94а, респективно по чл.95 от Закон за енергетиката),
а купувач – крайният клиент (чл. 91
– 92,
вр. чл.
97 – Закон за енергетиката).
След
измененията на Закона
за енергетиката (за краткост ЗЕ)
през 2012 г. битов клиент по смисъла на § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди, а съгласно §
1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. с изм. от ДВ бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а) краен клиент, който купува енергия и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия.
Легалната
дефиниция на понятието „битов
клиент“ се отнася и за
правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството
на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е „за
собствени битови нужди“
и друго не е уговорено с крайния снабдител –
аргумент от Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д.
№ 439/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
Установи
се,
че ответникът не е
титуляр на право на собственост върху процесния електроснабден имот, находящ се в гр. ***, и няма
качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание в процесния
период 18.11.2017 г. до 17.02.2018 г. (нито в по-ранен момент). Налага
се извод, че между страните не съществуват
облигационни отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на
посочения в исковата молба адрес, поради
което ответникът не дължи суми за тези услуги и не може да изпадне в забава за
неиздължаването им.
Предвид
изложеното исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, а и такива реално не е направил.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, против Г.Й.Г., ЕГН – **********, искове за приемане за установено, че Г.
дължи на дружеството следните суми: 103,72 лева (сто и три лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща стойност на неплатени задължения за доставена в
периода от 18.11.2017 г. до 17.02.2018 г. електрическа енергия;
8,45 лева (осем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна
лихва, дължима за периода от 09.01.2018 г. до 15.11.2018 г.; законната лихва
върху сумата от 103,72 лева, считано от 16.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с оригинала!
ММ