Определение по дело №102/2020 на Районен съд - Велинград

 

 

Производството е по реда на чл.243, ал. 5 НПК.

 

Образувано е по жалба на А.Н.В. и Ц.Н.В. срещу Постановление от 07.02.2020г. на Районна прокуратура Велинград, с което на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1  НПК е прекратено ДП № 1968/2017 г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 4/2018г. по описа на РУ Велинград, водено за това, че през месец септември 2017г., в гр. Велинград, самоволно не по установения по закона ред е осъществено едно оспорвано действително или предполагаемо право, като случая не е маловажен-престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Жалбоподателите считат издаденото постановление за неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения, че не са налице предпоставките за прекратяване. Считат, че прокурорът при правилно възприетата фактическа обстановка, е изградил незаконосъобразни правни изводи в насока, че извършеното деяние на съставлява престъпление. Считат, че делото не е изяснено от фактическа страна, предвид че прокурорът не е изследвал обстоятелството и не е взел предвид като доказателство по делото, сключената между съпрузите В. и Г. Г.от една страна и Н. и В. Г. от друга спогодба за разпределяне не ползването на съсобствения им имот УПИ IV-1128, в която вярно е отразена имотната граница.

Считат, че прокурорът не е обсъдил дали с извършените действия не се осъществява състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК или 296, ал. 1 НК.

Искат от съда да отмени обжалваното постановление и да върне делото със задължителни  указания за тълкуване и прилагане на закона.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК /препис от обжалвания прокурорски акт е връчен на жалбоподателите на 14.02.2020г., а жалбата е подадена на 21.02.2020г./, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

При цялостния анализ на събраните доказателства се установи следното:

За да постанови обжалваният акт, прокурорът от Районна прокуратура Велинград е приел, че макар и между страните да е налице имуществен спор, съществуващото от години  фактическо положение, при което Васил Атанасов Гълев и Димитър Василев Гълев са ползвали обособеното празно пространство между техния имот и имота на жалбоподателите не е променяно. Семейството на Гълеви е ползвало процесното място от 1990 г. първоначално като път, през който преминават и превозват материали по време на строителството на жилищната сграда, тяхна собственост, а след това и за да паркират автомобили.  Прокурорът е счел за правноирелевантно обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 343/11.07.2012г. по в.гр. д. № 550/2012г. на   ОС Пазарджик по предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /ред. преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г. / със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост  на Васил Гълев  и Гинка Гълева върху реална част от 13 кв. м., за които се твърди, че   погрешно  е заснета като част от имот УПИ III-1129 по КП на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03-163 от 13.10.1983г. на МСА, изм. със Заповед № 1233 от 17.09.2005г. и Заповед № 1102 от 21.08.2006г., собственост на А.Н.В. и Ц.Н.В., вместо като част от имот УПИ IV-1128, собственост на ищците Гълеви, като е признато за установено, че процесното място е част от имота на Водеви и по трите действащи кадастрални планове на гр. Велинград. Според прокурора решението има установителен характер и с него не се предава владение на спорната реална част, поради което и след постановяването   му съществуващото дотогава фактическото се  е запазило, а извършваните след това действия, не съставляват изменение на същото.   Прието е, че по въпроса за защита на в владението като фактическо състояние съдът не се е  произнасял със сила на пресъдено нещо,   поради което   не може да се счита, че същото е самоволно променено. Прието е, че понастоящем между страните е налице висящ спор по предявен от А.В. и Ц.В. против иск с правно основание чл. 109 ЗС,  по което няма постановено окончателно решение, поради което не може да се счита, че са налице осъществени  неоснователни действия, които пречат на жалбоподателите да упражняват правото си на собственост.  

Съдът, след като  извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателите А.Н.В. и Ц.Н.В. са съсобственици на недвижим имот-дворно място, находящ се в гр. Велинград на ,л. „Кочо Честименски“ № 7. От южната страна на  имота им е разположен имота на Гинка и Васил Гълеви. Между двата съседни имота  има  затревено празно пространство, разположено в посока изток-запад. Същото се ползва от сем. Гълеви от години, първоначално като път, през който да преминават и превозват материали за строителството на жилищната сграда, тяхна собственост, а понастоящем за паркиране на автомобили. Обстоятелството, че процесното пространство между имотите се ползва от Г. не се отрича от жалбоподателите Водеви.  
Между страните са водени имуществени спорове по отношение на собствеността и ползването на празното пространство Фактическото ползване от страна на Гълеви  е отпреди възникването им.

През 2000г. Ц.Н.В. и А.Н.В. се снабдяват със строително Разрешение № 83 от 03.10.2000г. за изграждане на масивна ограда с височина до 2,20 м. на южната регулационна линия, съвпадаща с кадастралната граница. Няма данни, а и не се твърди строителството на оградата да е реализирано.

През 2006г. жалбоподателите Водеви се снабдяват с Разрешение за строеж  № 29 от 28.03.2006. за изграждане на масивна ограда с плътна част до 0,60 м.на южната регулационна линия. Строителното разрешение е презаверявано на 24.03.2009г. и през 29.01.2015г.

По отношение на  Васил Атанасов Гълев и Гинка Димитрова Гълева от една страна и А.Н.В. и Ц.Н.В. от друга, по иск с правно основание   чл. 53, ал. 2 ЗКИР /ред.   преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г. /,е постановено   влязло в сила Решение № 343/11.07.2012г. по в.гр. д. № 550/2012г. на   ОС Пазарджик, с което  със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост  на Васил Гълев  и Гинка Гълева върху реална част от 13 кв. м., за които се твърди, че   погрешно  е заснета като част от имот УПИ III-1129, по КП на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03-163 от 13.10.1983г. на МСА, изм. със   Заповед № 1233 от 17.09.2005г. и   Заповед № 1102 от 21.08.2006г., собственост на А.Н.В. и Ц.Н.В., вместо като част от имот УПИ IV-1128, собственост на ищците Гълеви, като е признато за установено, че процесното място е част от имота на Водеви и по трите действащи кадастрални планове на гр. Велинград.

По предявен от Васил Гълев и Гинка Гълева  против А.В. и Ц.В. иск за защита на владението върху реална част от 13 кв. м., която се твърди, че принадлежи към имот  УПИ IV-1128 тяхна собственост, производството по делото е прекратено с Определение от 09.04.2014г. по в.гр.дело  № 276/2014г. на Окръжен съд Пазарджик.

Във връзка с издаденото Разрешение за строеж № 29/28.03.2006г., презаверено на 29.01.2015г., на 28.09.2017г. е насрочено определяне на строителна линия и ниво на строежа „Масивна ограда с плътна част до 0,60 м.-южна регулационна линия в УПИ № III-1129, кв. 251 и откриване на строителна площадка.  За процедурата са уведомени собствениците на двата съседни имота- А. Н.  В., Ц. Н. В., Ц. Д. В., Атанаска Д. Жуглева, Васил А. Гълев, Никола А. Гълев.

В деня на замерването, на имотната граница се намирал паркиран от сина на Васил и Гънка Гълеви-Димитър Гълев товарен автомобил-влекач марка „Скания“. По това Димитър Гълев е извън страната и тъй като ключове за автомобила имал само той, преместването на влекача се оказало невъзможно. Местоположението на паркирания автомобил затруднило измерваното и трасирането на терена, но въпреки това на същата дата протокол за откриване на строителна площадка и определяна на строителна линия и ниво на строежа и съставен.

Тъй като паркираният на имотната граница автомобил пречел на започването на строежа на оградата, А.Н.В. отправя до Васил Атанасов Гълев нотариална покана чрез Нотариус Симеон Даскалов да освободи имотната граница  и да не създава пречки за построяване на оградата. Нотариалната покана е връчена на съпругата на Гълев-Гинка Гълева на 09.11.2017г.

За извършените от Васил Гълев, Гинка Гълева и Димитър Гълев действия е сезирана Районна прокуратура Велинград, като е образувано  ДП № 1968/2017г. и ЗМ № 4/2018г. по описа на РУ Велинград, по което е постановен обжалваният акт. Предявен е и иск с правно основание чл. 109 ЗС от Ц.В. и А.В. против Гинка Гълева и Васил Гълев, по който до момента няма влязло в сила решение.

В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия-разпитани са като свидетели лицата, посочени като възложители и строители на оградата по Разрешение за строеж № 29/28.03.2006г., лицата, за които се твърди, че са извършили самоуправите действия, приобщени са като писмени доказателства издадените разрешения за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, отправената до Васил Гълев Нотариална покана рег. № 5486, том II, № 85 от 08.11.2017г.,съдебните решения на гражданските съдилища, постановени по водените между Водеви и Гълеви имотни спорове, Протокол за оглед на местопроизшествието.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

            Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали изводите на прокурора се подкрепят от събраните по делото доказателства и правилно ли е приложен законът.   В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени, без обаче в процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 НПК съдът да може да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган - прокурора.

          Съгласно трайно установената съдебна практика самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделни граждани, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. При него е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. Законът няма предвид дейност по запазването на такова положение, дори то да е неправомерно създадено. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред- т.е в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.

         Предвид на установените по делото факти, деянието се явява несъставомерно по чл. 323, ал. 1 от НК. От съдържанието и анализа на фактическата обстановка се установява, че свидетелите Гинка и  Васил  Гълеви, притежават съседен на свидетелите  Водеви имот и оспорват правото на  Водеви   да изградят ограда на имотната граница и на плоскостта на този спор може да се търси наличие на престъпление. Като е паркира товарния автомобил на имотната граница, свидетелят Димитър Гълев /син на Гинка и Васил Гълеви/, очевидно нарушава правото на собствениците на съседния имот и титуляри на разрешителното за строеж да реализират правомощието си на собственици да застроят имота, а не го осъществява.   Освен това, след възникването на спора, самоуправството може да бъде извършено не от оспорващият правото, а само от насрещната страна по правоотношението - само тя може самоволно да осъществи оспореното от другиго нейно действително или предполагаемо право, като внесе промяна в съществуващото фактическо положение, какъвто не е настоящ случай.

      Самоуправството се характеризира с два момента: 1./ едно претендирано от дееца право и 2./ действие по неговото самоволно осъществяване в нарушение на реда, установен за това със закона. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. В случая се установи, че не друг, а именно Гълеви ползват спорния имот. Няма данни и не се твърди да са били надлежно отстранявани от него, за да носят отговорност за това, че впоследствие отново самоволно го завземат.   Затова бездействието им да отстранят пречките за построяване на ограда, като премахнат паркирания товарен камион, не означава самоволно завземане на чужди имоти  и осъществяване на претендирано право.    Както се посочи по-горе обективна страна на престъплението се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между лицето, осъществило тези действия и пострадалия. Съобразно установеното, Гълеви упражняват фактическата власт върху процесния имот далеч преди датата на инкриминираното деяние, още от 1999г., което владение не е оспорвано до момента на предявяване на исковете за собственост. След предявяването им обаче във фактическата власт не е внасяна промяна и владението е продължило да се осъществява с извършваните до тогава действия-паркиране на превозни средства върху спорния участък от свидетелите Г..  Тези факти са достатъчни, за да обосноват като правилен изводът на прокурора, че с действията по паркиране на имотната граница не е осъществено от обективна   страна престъплението самоуправство, тъй като съгласно тях от страна свидетелите Гълеви  не е внесено изменение във съществуващото правно и фактическо положение при владението на този имот.

         Наказателната норма на чл. 323 не защитава правото на собственост, а урежда обществените отношения, свързани с правото на държавата да определя реда, по който споровете между гражданите се разрешават. Претенцията на Водеви за упражняване на собственически правомощия може да бъде реализирана чрез предявяване на иск за собственост, но важното обстоятелство е, че в това производство не е установен състав на престъпление. Владението може да бъде оспорено или признато в един исков процес, но това не рефлектира по никакъв начин в наказателния процес, тъй като изпълнителното деяние не е осъществено   от обективна страна.  

        Районна прокуратура е направила собствен анализ на доказателствата по делото, който е логически съответен на изводите, че с действията по паркиране на товарния автомобил не е осъществен състав на престъпление.

В тази насока правноирелевантно се явява обстоятелството за сключената между В. и Г. Г. от една страна и Н. и В. Г. от друга съдебна спогодба за разпределение на ползването на съсобствения им имот, тъй като касае уреждане на имуществени отношения, по които свидетелите Водеви не са страна.

        В случая не може да се счита, че с извършените действия е осъществен състав на престъпление по чл. 270, ал.1 НК или 296, ал. 1 НК, доколкото лицето съставило протокола за откриване на строителна площадка  и определяне на строителна линия и ниво не е орган на власт, а влязлото в сила решение на Окръжен съд Пазарджик по иска с правно основание чл. 53, ал. ал.2 ЗКИР има установително действие и не се ползва с изпълнителна сила.

          Въпреки, че споделя изводите на прокурора, че с действия по паркиране не е осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, съдът счита, че постановлението следва да бъде отменено и делото  да бъде върнато на Районна прокуратура Велинград за установяване на обстоятелството извършвани ли са действия по премахване от страна на свидетелите Г. на поставена от свидетелите В. ограда от метални колове и мрежа, което В. твърдят в показанията си при разпита на 21.08.2019г., а Г. отричат. Предвид противоречията в свидетелските показания, е следвало за изясняване на обективната  истина да бъде предприети процесуални действия по отстраняването им чрез провеждане на очни ставки, което не е сторено. Останало е неизяснено от фактическа страна имало ли е изградена на имотната граница ограда, от кога и кога е премахната, чрез разпит на свидетели, съседи на имотите на Г. и В., с оглед преценка извършени ли се след възникване на имуществения спор между тях действия по промяна на съществуващо фактическо положение. В тази насока липсват изложени от прокурора мотиви. Липсва съпоставка на свидетелските показания и излагане на съображения кои от тях кредитира. Това обосновава извод за незаконосъобразност на прокурорското постановление и налага неговата отмяна.

          Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК във връзка с чл. 243, ал. 6 т. 3 от НПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.02.2020 г. на Районна прокуратура гр. Велинград, с което на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 т. 1   НПК е прекратено ДП № 1968/2017 г. по описа на РП Велинград и ЗМ № 4/2018г. по описа на РУ Велинград.

 

ВРЪЩА досъдебното производство на Районна прокуратура Велинград.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от съобщаване, че е изготвено пред   Окръжен съд Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева