РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Х. Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1817 по
описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0819-000779/27.02.2019г. на Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР Варна, с което на Ж.Е.Г. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 200.00лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Ж.Е.Г.
с ЕГН: **********, против НП №
19-0819-000779/27.02.2019г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна,
с което на Ж.Е.Г. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на
200.00лева на основание чл.179 ал.6 т.2
от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва нарушението, а също и квалифицирането на
неизправността на автомобила като значинебна неизправност и иска да бъде
отменено НП.
В
съдебно заседание въззивникът нередовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Варна, с-р Пътна
полиция.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
31.01.2019г. около 00:15часа в гр. Варна на бул. „Мария Луиза“, до №21 в посока
Катедрален храм, въззивникът управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. №В
4699 ВН, собственост на баща му. Същия бил спрян за извършване на проверка от
страна на органите на полицията, при която била установена самоличността на
водача и факта, че управлявания от него автомобил е технически неизправен, а
именно, установено е че на автомобила не светят задна лява стоп и габаритна
светлина. Преценено е че така описаните значителни неизправности по автомобила
представляват значителна опасност за безопасността на превозното средство и пораждат
риск за другите участници в движението по пътищата.
При
констатиране на нарушението на въззивника била предоставена възможност да
отстрани неизправностите по автомобила, но същия заявил, че не може да стори
това.
Така
описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитания в
хода на съдебното производство свидетел Г., който е и актосъставител.
За
горното нарушение на въззивника Г. бил съставен АУАН
№ 135285/31.01.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена
горепосочената фактическа обстановка.
Нарушението е квалифицирано по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП.
АУАН бил надлежно връчен на въззивника, като същият не е направил възражения при
връчването на акта. Възражения са депозирани по-късно в законния за това срок.
По повод на възраженията е разпоредена допълнителна проверка, която е
приключила с изготвянето на Справка от петчленна комисия, която е установила,
че възраженията са неоснователни.
Така описаната фактическа обстановка и правна
квалификация на деянието била изцяло възприета от АНО, който ангажирал
отговорността на въззивника, като му наложил глоба в размер на 200.00лева на
осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.
При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на
данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя, св. Г., който
установи, че е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото.
Нарушението е установено по единствено възможния за това начин, лично от
проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане на автомобила.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така
както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.139, ал.1 от ЗДвП и е ангажирал отговорността на
въззивника като му е наложил глоба определена във фиксиран размер от
законодателя в размер на 200.00 лв, на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. АНО се е съобразил, както с обществената опасност
на въззивника, така и с обществената опасност на
извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни последици, но
безспорно е можело да настъпят такива.
Предвид изложеното и съдът намира, че липсва
съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да е осуетило или
нарушило правото на защита на въззивника.
Фактическата обстановка е правилно установена и за съдът е безспорно ясно и
точно описано, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал. Правилно АНО е
преценил, че отговорността на въззивника следва да се ангажира по чл.179 ал.6
т.2, тъй като безспорно липсата, на каквито и да било задни леви светлини на
автомобила – габарити и стоп светлини застрашава всички участници в движението,
както въззивника, така и движещите се зад него автомобили.
Съдът счита, че административнонаказателното
производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и
законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на
въззивника по чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП е правилно квалифицирано и законосъобразно
е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като съдът
намира, че предвид вида на нарушението същото е установено по единствено
възможния за това начин, а именно, чрез извършена проверка от страна на
органите на полицията.
Спазени са нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като на
въззивника е ясно за какво нарушение е наказан. Фактическата обстановка описана
в АУАН е непроменена в НП и това в пълнота дава възможност на въззивника да
реализира защитата си.
При
извършената проверка на АУАН и НП съдът не установи допуснати процесуални
нарушения, за които се твърди в жалбата. Съдът както и АНО не намира, че
нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай. Същото е извършено
чрез бездействие и не се отличават с по-ниска степен на обществена опсаност в
сравнение с други подобни нарушения.
Възражението на въззивника, че не му е била предоставена възможност, на
място, по време на проверката да отстрани нарушението и да смени необходимите
крушки, които както сам твърди е имал в автомобила си, съдът намира за
недоказани и оборени по категоричен начин от показанията на разпитания в с.з.
свидетел. Предвид естеството на възражението съдът намира, че не следва да се
спира по-подробно на същото.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: