РЕШЕНИЕ
№. 1638
гр. Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1536 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез процесуалния представител *** И.В., срещу Решение №
162/27.01.2023 г., постановено по а.н.д № 123 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, I - ви наказателен състав,
с което е отменено Наказателно постановление № ВG17052022/5800/Р8-944/03.11.2022г., издадено от директор на
Национално тол управлние към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.Р.Б. е наложена глоба в размер
на 1800 лева за нарушение
на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районен съд
е приложил неправилно закона, както и че нарушението е безспорно доказано. Иска
се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Прави се възражение за недоказаност на разноските на другата страна, както и за
тяхната прекомерност.
3. Ответникът по
касационната жалба – С.Р.Б., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.А., в
отговор поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваният
съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че касационната
жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от С.Р.Б. срещу НП № ВG17052022/5800/Р8-944/03.11.2022г.,
издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № ВG17052022/5800/Р8-944
от 17.05.2022 г., съставен от Е.К.К.- **** в ТД „Митница София“ при Агенция
„Митници“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 17.05.2022г.
в 16:40 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ****, вид: влекач, марка
и модел ДАФ Ф7 95 ХФ 430, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
управлявано от г-н Б.. След извършена проверка
от страна контролните органи е установено, че на 03.05.2022 г., в 06:44 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) е регистрационен № ****,
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата
(ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 03.05.2022 г.. в 06:44 часа, по път № А-1, км. 118+599, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закопа за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път № А-1, км 118+599, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние - тол такса. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 179, ал. 3а ЗДвП наложил на водача на МПС глоба в размер на 1800 лева.
7. При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че в съдържанието на АУАН и НП са налице непълноти,
водещи до съществени процесуални нарушения. Посочил е, че липсват доказателства
на дата 03.05.2022 г. в 06:44 часа именно наказаното лице да е било водач на
процесното превозно средство, за което не са били изпълнени изискванията
по чл. 10, ал. 1. т. 2 от ЗП. На следващо
място е отбелязано, че наказващият орган не е отнесъл установената фактическата
обстановка към конкретно правило за
поведение като се е позовал единствено на съдържанието на санкционната норма, с
което е ограничил правото на защита на наказаното лице.
ІV. От правна страна:
8. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Съгласно чл.
139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
На следващо място според посочената като основание за издаване на
процесното НП разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП за
собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
В
случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача
на пътното превозно средство, но по
преписката липсват каквито и да е доказателства, че именно С.Р.Б. на 03.05.2022
г., в 06:44 часа е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало
за него като водач задължението по чл. 139, ал.7 от ЗДвП. При това положение
установеното деянието се явява недоказано, поради което не са налице и
основания за ангажиране отговорността на наказаното лице.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на
ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 780 лева за адвокатска защита.
Възраженията на жалбоподателя за необоснованост на разноските се явява
неоснователно. Видно от представената по делото разписка от 22.03.2023г. С.Р.Б.
е предоставил сумата от 780 лева на дружеството – работодател „Благовеста“ ООД,
които да бъдат платени на Адвокатско дружество „Лалова и партньори“, чиито представител
е адв. К.А.. Извършването на разхода се удостоверява с платежно нареждане от
30.08.2023г. по проформа фактура № 761/22.03.2023 г. Тези разходооправдателни
документи кореспондират с подадения от адв. К.А. отговор на жалбата регистриран
в съда на 28.03.2023 г. и представеното с него адвокатско пълномощно.
Оспорващият е отправил и възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.4 вр. ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес от 1000 лв. до 10000 – минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Тоест в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение се установява от 480 лева. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, превишаващ минимално установения. Процесуалният представител на страната е подал отговор на касационната жалба, но не осъществил представителство в съдебна зала. Производството е протекло в едно заседание без заявени процесуални искания от страна на ответника. Съдът приема, че е справедливо на ответника да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 576 лв. с вкл. ДДС.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/27.01.2023 г., постановено
по а.н.д № 123 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив , I - ви
наказателен състав.
ОСЪЖДА
Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С.Р.Б., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 576 (петстотин
седемдесет и шест) лева съдебни
разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.