Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 642 по описа
за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.И.Х. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Р.Н. ***-297/19.11.2020год. на началника на
сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 17б,
ал.1 от ЗУЧК му е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 1000лв. на основание чл. 30, ал.3 от същия закон.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че отразената в него и в
АУАН фактическа обстановка не отговаряла на действителната, както и че в хода
на адм.наказателното производство били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство
въззивникът се представлява от упълномощен защитник, който заявява, че поддържа
жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по
съществото на делото защитникът пледира за отмяна на НП като излага доводи
както за недоказаност на адм.наказателното обвинение,
така и за допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде
отменено като претендира присъждане и на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно
доказано, че липсвали основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а в хода на адм. наказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на ответната страна в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за с.з.,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 18.08.2020год. въззивникът К.И.Х. паркирал собственият си л.а. „Сеат Кордоба“ с ДК№ Р5348РР в к.к.
„Шкорпиловци“, обл.Варна в имот № 83404.502.58 по
кадастралната карта на с. Шкорпиловци, на морски плаж „Шкорпиловци – юг“ в
границите на сиви дюни.
На същата дата около 13:30ч.
служители на Община Долни чифлик съвместно с полицейски служители от ПУ „Долни
чифлик“ при ІV РУ извършили проверка по сигнал на наемателя на плаж
„Шкорпиловци –юг“ за паркирани автомобили на плажа. При проверката на място, на
плажа, в имот № 83404.502.58 по кадастралната карта на с. Шкорпиловци, който
бил посочен в специализираната карта за морски плажове и дюни на територията на
землището на с.Шкорпиловци, в границите на сиви дюни, били установени паркирани
три автомобила един които бил управляван и бил собственост на въззивника.
Водачите на автомобилите не били установени на място, поради което автомобилите
били заснети от проверяващите. На автомобила управляван от въззивника били
направени три снимки. В последствие било изпратено писмо придружено с копие от
направения снимков материал до началника на ІV РУП при ОД на МВР Варна с оглед
установяване собствениците на автомобилите. Като собственик на л.а. с ДК№
Р5348РР бил установена въззивникът, който попълнил декларация по чл. 188 от
ЗДП, в която посочил, че на 18.08.2020год. около 13:30ч. именно той е
управлявал автомобила.
След запознаване с декларацията
на 19.10.2020год., св. Цв. М. – полицейски инспектор
в ІV РУ ОД МВР Варна, в присъствието на св. М.Й.-К., която била присъствала при
установяване на нарушението, съставил срещу въззивника АУАН бл.№
890603/19.10.2020год.
В АУАН св. М. описал
установените на 18.08.2020год. факти, а именно че въззивникът е паркирал
собствения си лек автомобил "Сеат Кордоба“ с
рег. № Р5348РР върху сиви дюни в границите на морския плаж „Шкорпиловци – юг“ в
имот №83404.502.58 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци и посочил като
нарушена нормата на чл. 17а, ал.2, вр. чл.30, ал.3 от
ЗУЧК.
АУАН бил предявен и връчен на
въззивника на 02.11.2020г., който го подписал с отбелязване, че има възражения.
Такива обаче не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 19.11.2020год. въз основа на
АУАН, Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, издал атакуваното
НП като приел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, но от правна
страна приел, че въззивникът е нарушил нормата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и на осн. чл.30, ал.3 от същия закон му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лв..
Видно от приобщените по делото
писмо от н-к СГКК – Варна и извадки (скици) от кадастралната карта и
кадастралните регистри за имот №83404.502.58, както и извадка от
специализираната карта на ЗУЧК и специализирания регистър на обектите по чл.6,
ал.4 и 5 от ЗУЧК имотът е със статут на защитена територия. Същият е
изключителна държавна собственост и представлява пясъчни дуни
(сиви дюни). Тази информация е и общодостъпна посредством
Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства и ВДС, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания на свидетелите М., Й.-К., А., С. и Н. и писмените материали - преписката
по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДП, писмо адресирано до началника
на ІV РУ, извадки от специализираната карта за морски плажове и дюни на
територията на землището на с.Шкорпиловци, заповед № 565з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна, писмо от н-к
СГКК Варна ведно с приложени към него извадки (скици) от кадастралната карта и
кадастралните регистри за имот №83404.502.58, както и извадка от
специализираната карта на ЗУЧК и специализирания регистър на обектите по чл.6,
ал.4 и 5 от ЗУЧК, фотоснимки и др. които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни
логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите М., Й.-К., А., С. и Н., тъй като същите кореспондират с останалите
кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е
приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
атакуваното НП съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са дата и
място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и нарушените законови норми. Действително в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 17а, ал.2, вр. чл.30, ал.3 от
ЗУЧК. Първата разпоредба вменява забрана за поставянето на шатри и палатки,
както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", освен в случаите на разрешено строителство по ал.1. Разпоредбата
на чл.30, ал.3 от ЗУЧК предвижда санкция за този, който в нарушение на закона
премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху
територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От
фактическа страна в АУАН и НП е описано, че на 18.08.2020год. въззивникът е
паркирал собствения си лек автомобил ***** с рег. № Р5348РР върху сиви дюни в
границите на морския плаж „Шкорпиловци –юг“ в имот №83404.502.58 по
кадастралната карта на с.Шкорпиловци. Очевидно е че липсва каквото и да било
противоречие между описаното от фактическа и правна страна. Отделен е въпроса,
че съгласно константната съдебна практика защитата се осъществява срещу
фактите, предявени с АУАН и НП , а не срещу придадената им правна квалификация.
В случая фактите изложени в АУАН са ясни и не оставят никакво съмнение за какво
нарушение е привлечена към административнонаказателна отговорност въззивника -
за това, че е паркирал автомобила си на морския плаж, в границите на сиви дюни.
При издаване на НП не е било
допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В същото нарушението е
описано в достатъчна степен, посочени са обстоятелствата при което е извършено,
както и законовите разпоредби, които са нарушени като е налице пълно единство
между фактическото и юридическото обвинение. Обстоятелството, че в НП
наказващият орган е преценил, че предявените на въззивника факти се субсумират под нормата чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, която
предвижда забрана за паркиране на превозни средства върху морския плаж като
цяло, част от който безспорно са сивите дюни, не нарушава с нищо правото на
защита на последния да разбере в какво е обвинен.
С НП на въззивника е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3
от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК
предвижда забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж.
В случая събраните по делото
доказателства сочат по безспорен начин на това, че на 18.08.2020год.
въззивникът не се е съобразил с тази забрана и е паркирал управляваното от него
МПС в границите на сивите дюни на морския плаж „Шкорпиловци-Юг“, находящ се в
к.к. „Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са показанията на свидетелите Й.-К.,
А., Н. и С. (последните двама полицейски служители от ІV РУП присъствали по
време на проверката на място ведно с другите две свидетелки служители на
Общинска администрация Долни чифлик, които са категорични, че превозното
средство на въззивника е било паркирано на морския плаж върху сивите дюни.
Горното се потвърждава и от приложените по делото три броя фотоснимки заснети при
констатиране на нарушението на които ясно се вижда, че превозното средство е
паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни. Действително видно от
показанията на свидетелите С. и А. по време на проверката на място са били
съставени констативни протоколи от служители на Общинската администрация,
каквито протоколи не са приложени към преписката. От показанията на св. К.
обаче се установява, че всички автомобили заварени на мястото са били описани и
заснети, а след това тя лично е написала и изпратила писмото до началника на ІV
РУП в което е описала рег. номера на всички заварени автомобили ведно с
направените снимки. Видно от цитираното по-горе писмо (приложено към
преписката) в него е описан автомобила на въззивника като към писмото е приложен
и направения снимков материал удостоверяващ точното място на паркиране на
автомобила.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК,
морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна
ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно § 1, т.4 от ЗУЧК
"Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно
неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото където е
бил паркиран автомобила на въззивника, съобразно показанията всички разпитани
по делото свидетели, приложените фотоснимки и писмото адресирано до началника
на ІV РУП.
По отношение на авторството на
деянието същото се установява от попълнената от въззивника декларация, в
качеството му на собственик на автомобила, в която той сам е посочил, че именно
той е управлявал МПС-то на процесната дата. В хода на съдебното производство, а
и на досъдебното производство не са наведени нито факти, нито доказателства, че
не той, а някое друго лице е управлявало автомобила. Напротив в жалбата се
оспорва само конкретното място на което е било паркирано МПС-то. От друга
страна попълнената от въззивника декларация, макар и дадена въз основа на друг
закон, представлява частен свидетелстващ документ, в който издателят й
удостоверява неизгодни за себе си факти, поради това и същата се ползва с
доказателствена сила.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно той на
посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж
„Шкорпиловци –Юг“- в границите на сиви дюни.
Правилно е била ангажирана и
отговорността му съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба
от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки
който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или
за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
В случая доколкото на въззивника
е било наложено адм. наказание в минималния предвиден
в закона размер, то очевидно АНО е определил същото съобразно нормата на чл. 27
от ЗАНН при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства
като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под
законоустановения минимум.
Доколкото по делото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава, съдът намира, че в случая нарушението не
би могло да бъде определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може
да намери приложение.
Напротив нарушението е типично и
касае нарушаване на законодателна забрана въведена от законодателя именно с
оглед опазването на едно от природните богатства на държавата ни –
Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК
/чл.2, т.1/. Нещо повече според настоящия съд прилагането на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у нарушителите (в това число
и въззивника) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност
към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже
както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на
българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и
предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете ,че атакуваното НП е правилно и законосъобразно
постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото
(НП подлежи на потвърждаване) искането на процес. представител на въззивника за
присъждане на разноски, макар и своевременно направено се явява неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден
да заплати такова на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3
от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от
друга това, че в случая процес. представител на въззиваемата страна не е
присъствал лично нито в едно съдебно заседание, а единствено е представил
писмени бележки преди първото такова по делото съдът счете, че възнаграждението
за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника К.И.Х.
ЕГН ********** *** в полза на Областна Дирекция на полицията Варна.
Доколкото в хода на
производството по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, се
направиха разноски в размер на 20.00 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за
сумата от 20.00лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел, то тези разноски
с оглед преценената законосъобразност и правилност на обжалваното НП, респ.
следващото се потвърждение на НП, следва да се възложат на основание чл.84 от ЗАНН, вр.чл.189 ал.3 от НПК в тежест на въззивника К.И.Х.
за заплащането им в полза Държавата по сметка на РС Варна.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
442а-297/19.11.2020г. на началник сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР Варна, с което
на К.И.Х. ЕГН ********** за нарушаване нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 1000лв. на
основание чл. 30, ал.3 от същия закон.
ОСЪЖДА К.И.Х. ЕГН **********,*** да
заплати на ОД на МВР-Варна сума в размер на 80лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.Х. ЕГН **********,*** да
заплати направените по делото разноски в размер на 20лв. в полза на държавата
по сметка на Районен съд Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС-Варна: