Решение по дело №28961/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8170
Дата: 16 юли 2022 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20221110128961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8170
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110128961 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
110564/01.06.2022 г., с която З.А.А., ЕИК ********* е предявило срещу З.О.З.
АД, ЕИК ***********, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както
следва: 1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от сумата
от 362,03 лева (триста шестдесет и два лева и 03 стотинки), представляваща
регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 07.03.2017 г., около 12:00 часа, в гр. София, на кръстовището
между ул. Оборище и ул. Асен Златаров, по вина на водача на автомобил
Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, при което са причинени
вреди на лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, застрахован по
имуществена застраховка при ЗАД "Армеец" АД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 110,33 лева (сто и десет лева и
33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 24.02.2019 г. до
24.02.2022 г., за които суми на 09.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1
10240/2022 г.
Със заявление вх. № 37760/25.02.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З.О.З. АД, ЕИК *********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 362,03 лева (триста шестдесет и два лева и 03
стотинки), представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 07.03.2017 г., около 12:00 часа, в гр. София, на
кръстовището между ул. Оборище и ул. Асен Златаров, по вина на водача на
автомобил Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, при което
са причинени вреди на лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, застрахован
по имуществена застраховка при ЗАД "Армеец" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 110,33 лева (сто и десет лева и 33 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 24.02.2019 г. до 24.02.2022 г. На 09.03.2022 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 09.05.2022 г. Исковата молба
е подадена на 01.06.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 07.03.2017 г., е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил - лек автомобил „Мазда“, рег. №
СА9975СР. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в
З.А.А., ЕИК ********* е подадено искане за оценка на нанесените вреди на
собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на
реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек
автомобил „Мазда“, рег. № СА9975СР е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0306Х0202817/09.02.2021 г.,
със срок на застрахователно покритие от 04.05.2016 г. до 03.05.2017 г.
Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
10017030106521, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз
на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в
2
резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил
сумата от 1820,81 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил
„Мазда“, рег. № СА9975СР, застрахован при ищцовото дружество, са
причинени от водача на автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. №
СВ0102ВВ, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати
дължимата сума в общ размер от 1835,81 лева, включваща заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1820,81 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника е
извършено частично погасяване по заявената претенция в размер на 1473,78
лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала сумата от 362,03 лева,
която се претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва
от 25.02.2022 до погасяването. Претендира се и мораторна лихва за периода
24.02.2019 г. – 24.02.2022 г. в размер на 110,33 лева.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено,
че З.О.З. АД, ЕИК *********** дължи в полза на З.А.А., ЕИК *********
суми, както следва: 1/ сумата от 362,03 лева (триста шестдесет и два лева и 03
стотинки), представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 07.03.2017 г., около 12:00 часа, в гр. София, на
кръстовището между ул. Оборище и ул. Асен Златаров, по вина на водача на
автомобил Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, при което
са причинени вреди на лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, застрахован
по имуществена застраховка при ЗАД "Армеец" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 110,33 лева (сто и десет лева и 33 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 24.02.2019 г. до 24.02.2022 г., за които суми на
09.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10240/2022 г. Претендират се
разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника З.О.З.
АД, ЕИК *********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се
излага становище за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява,
че не се оспорва основанието на предявените искове, като същите се оспорват
3
само по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на
процесното ПТП /07.03.2017 г./, сключено между ответното дружество и
собственика на автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СВ0102ВВ, че
на 07.03.2017 г. е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек
автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, че щетите са причинени от водач на на
автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СВ0102ВВ, че към датата на
ПТП между ищеца и собственика на увредения при ПТП автомобил е била
сключена валидна застраховка „Каско“, както и че ищецът е предявил пред
него суброгационна претенция за сумата от 1835,81 лева, по която ответното
дружество е погасило сумата от 1473,78 лева. Заявява се, че ответното
дружество е заплатило и допълнително сума в размер на 98,50 лева по
процесната регресна претенция, т.е., че по последната е заплатило сума в общ
размер от 1572,28 лева. Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по
размер, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Посочва се, че
отговорността на ответното дружество се съизмерява със сумата от 1572,28
лева, която е заплатена в полза на ищеца. Поддържа се, че калкулираните от
ищцовото дружество цени на труд и резервни части са завишени,
респективно, че ищцовото дружество е заплатило на собственика на
увредения при процесното ПТП автомобил, застрахователно обезщетение в
завишен размер. Предвид горните съображения се сочи, че сумата, платена от
ответника по регресната претенция е достатъчна за репариране на вредите,
причинени на лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, в резултат на
процесното ПТП.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ,
4
съдът намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството: че на 07.03.2017 г., около 12:00 часа, в гр. София,
на кръстовището между ул. Оборище и ул. Асен Златаров, между автомобил
Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ЗАД "ОЗК Застраховане" АД и лек автомобил Мазда,
рег. № СА9975СР, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД
"Армеец" АД, е реализирано ПТП, при което са причинени имуществени
щети по лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР; че щетите са причинени в
резултат на виновно и противоправно поведение на водача на автомобил
Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /07.03.2017 г./ за лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР е
била сключена застраховка „Каско“ по – застрахователна полица №
0306Х0202817/09.02.2021 г., със срок на застрахователно покритие от
04.05.2016 г. до 03.05.2017 г.; че към датата на реализиране на процесното
ПТП /07.03.2017 г./ гражданската отговорност на водачите на автомобил
Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, е била застрахована при
ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ в размер на 1820,81 лева; че направените
ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00
лева; както и че ответникът е погасил, по предявената от ищеца регресна
5
претенция, сумата от 1473,78 лева, в полза на ищцовото дружество.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че между страните не се
спори, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените
вреди, респективно за възстановяване на платеното от застрахователя по
имуществена застраховка на пострадалия обезщетение, като единствените
спорни по делото обстоятелства касаят въпросите, дали всички твърдени от
ищеца вреди по лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР се намират в
причинно-следствена връзка с твърдяното в исковата молба проишествие,
както и какъв е размерът на действителната вреда към деня на настъпване на
събитието /в този смисъл е и становището на ответното дружество, изразено
от процесуалния му представител в настоящото производство/.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил Мазда, рег. №
СА9975СР, към датата на процесното събитие /07.03.2017 г./ е 10 години 1
месеца и 6 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация –
01.02.2007 г., както и че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, определена
на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 2491,02 лева.
6
В заключението си вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяване лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, изчислена на база
цени на оригинални резервни части с коефициент на овехтяване К=0,5 и
средно пазарни цени на труда от доверени сервизи към датата на реализиране
на процесното ПТП е 2291,52 лева. В проведеното на 14.07.2022 г. открито
съдебно заседание по делото, вещото лице изрично посочи, че за
възстановяване на уврежданията, причинени по лек автомобил Мазда, рег. №
СА9975СР в резултат на процесното събитие, са влагани детайли „втора
ръка“, като средните пазарни цени включват и нови такива. Освен това
посочи, че стойността на труда, определена и заплатена от ищеца -
застраховател е 10,83 без ДДС по фактура, а средната пазарна стойност на
труда е по – висока, поради което и е налице разлика между стойността на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и необходимата стойност
/по средни пазарни цени/ за възстановяването на уврежданията, причинени по
лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР в резултат на процесното събитие,
към датата на реализиране на ПТП-то /07.03.2017 г./.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2
КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
7
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 2491,02 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Дори да се приеме, че при определяне действителната стойност на
вредата по средни пазарни цени, следва да се отчете посочения от ответника
коефициент на овехтяване, то стойността отново би била в по-голям размер
от размера на заплатеното от ищцовото дружество обезщетение в полза
правоимащото лице по имуществената застраховака.
Не е спорно между страните, че преди завеждане на исковата молба
ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 1473,78 лева,
представляваща част от претендираната от последния сума във връзка с
процесното ПТП. С отговора на исковата молба са изложени твърдения, че на
8
16.01.2018 г. в полза на ищеца е заплатена допълнително сума в размер на
98,50 лева по предявената регресна претенция във връзка с процесното ПТП,
но доказателства в тази връзка не са ангажирани в производството.
Същевременно от събрания по делото доказателствен материал се установява
в производството, че от страна на ответника в полза на ищцовото дружество е
заплатена извънсъдебно единствено сума в размер на 1473,78 лева. С доклада
си по делото, съдът изрично е указал на ответника, че следва да докаже в
производството твърдените от него правопогасяващи претендираното вземане
факти, включително за извършено погасяване на цялото или част от
претендираното в производството вземане. Независимо от горното, от страна
на ответното дружество, нито са представени доказателства, нито са
направени доказателствени искания за установяване на твърдяното в отговора
на исковата молба обстоятелството, че на 16.01.2018 г. в полза на ищеца е
заплатена допълнително сума в размер на 98,50 лева по предявената регресна
претенция във връзка с процесното ПТП.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1032,24 лева, до който размер предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан. От ищеца се претендира сума в
по-нисък размер, а именно 362,03 лева, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът
намира следното:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата
гражданска отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая
моментът на извършеното плащане има значение само за възникване на
регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на
30-дневен срок от представянето на всички доказателства, в който
застрахователят трябва да определи и изплати размера на задължението си по
предявената претенция или мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По делото не се оспорва и се установява, че
ищцовото дружество е отправило до ответника покана за изпълнение на
9
паричното му задължение. Същевременно от ответника не се оспорва, че
регресната покана е получена и че по нея е извършено частично плащане
/след извършено прихващане/ на 04.10.2017 г. Не се оспорва от ответника, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че към тази дата
ответникът е получил изпратената му от ищеца регресна покана, към която са
били приложени документите по процесната ликвидационна преписка.
Ответникът е разгледал претенцията на ищеца и в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ е
одобрил заплащане на обезщетение в размер на 1473,78 лева, с което е приел,
че е изпълнил задължението си към ищеца по процесната щета. Следователно,
считано от 05.10.2017 г. /датата следваща тази, на която ответникът –
застраховател е изпълнил задължението си по чл. 412, ал. 3 КЗ/ ответното
дружество е изпаднало в забава /доколкото след като е разгледал претенцията
на ищеца, в срока по чл. 412, ал. 3 КЗ е одобрил заплащане на обезщетение в
размер на 1473,78 лева, с което е приел, че в цялост е изпълнил задължението
си към ищеца по процесната щета, което се потвърждава и от събраните по
делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, и от изявленията,
направени от името на ответното дружество в отговора на исковата молба/.
Следователно за претендирания в исковата молба период от 24.02.2019 г. до
24.02.2022 г. /включително/ дължи мораторно обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата – сумата от 110,33 лева /изчислена по реда
на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор за законна лихва на НАП/.
Следователно акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 110,33 лева.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева,
за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З.О.З.
АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София,
10
у*********************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
З.А.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
****************** сумата от 475,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 28961/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 10240/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като са представени
и доказателства за извършването на тези разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът З.О.З.
АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София,
у*********************, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
З.А.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
******************, сумата от 125,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 10240/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от З.А.А., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ****************** против З.О.З. АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. София,
у*********************, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.О.З. АД, ЕИК
*********** дължи в полза З.А.А., ЕИК ********* суми, както следва: 1/
сумата от 362,03 лева (триста шестдесет и два лева и 03 стотинки),
представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
11
определянето му, настъпило на 07.03.2017 г., около 12:00 часа, в гр. София, на
кръстовището между ул. Оборище и ул. Асен Златаров, по вина на водача на
автомобил Фолксваген Транспортер, рег. № СВ0102ВВ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, при което
са причинени вреди на лек автомобил Мазда, рег. № СА9975СР, застрахован
по имуществена застраховка при ЗАД "Армеец" АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 110,33 лева (сто и десет лева и 33 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 24.02.2019 г. до 24.02.2022 г., за които суми на
09.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10240/2022 г.
ОСЪЖДА З.О.З. АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. София, у********************* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
З.А.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 475,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 28961/2022 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „З.Д.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на
З.О.З. АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София,
у*********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 125,00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
10240/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12