Присъда по дело №1859/2016 на Районен съд - Варна

 

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 24/30.1.2018г.                                  Година 2018             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               Двадесет и седми състав

На тридесети януари                                    Година две хиляди и осемнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.В.

 

Я.В.

 

Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

Прокурор: МИЛЕНА КИРОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 1859/2016г. по описа на ВРС.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В.К.Ж. - роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

            На 15.08.2015 година в гр.Варна причинил лека телесна повреда на К.М.К., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК вр.чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

  

На  основание чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА  подсъдимия В.К.Ж. по първоначално повдигнатото обвинение за извършено от него престъпление по чл. 129, ал.2 вр.ал. 1 от НК.

 

            На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия В.К.Ж. да заплати на гражданския ищец  и частен обвинител К.М.К. обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 2000 /две хиляди/ лева,  като отхвърля предявения граждански иск за разликата до размера на 10 000 /десет хиляди/ лева.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Ж. да заплати сумата от 480.43 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата от 1405.01 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд - Варна и сумата от 80.00 лева, явяваща се 4 % държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.

 

На основание чл.310, ал.2 вр.чл.308, ал.2 от НПК СЪДЪТ ОБЯВЯВА на страните, че ще изготви своите мотиви в срок до 60 дни, считано от днес.

 

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                               2.

 

 

 

П Р О Т О К О Л

 

 

            Година 2018                                                                                                Град Варна

            Варненският районен съд                                                Двадесет и седми състав

            На тридесети януари                                      Година две хиляди и осемнадесета

 

                        В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.В.

 

Я.В.

 

            Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

            Прокурор: МИЛЕНА КИРОВА

 

            Разгледа докладваното от Председателя НОХД № 1859/2016г. по описа на ВРС.

 

            Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, вида и размера на наложеното наказание, намира че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия – В.К.Ж. - „ПОДПИСКА”.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                        2.

 

 

 

 

 

                                                             МОТИВИ 

към присъда от 30.01.2018г. по НОХД № 1859/2016г. по описа на Варненския районен съд

 

             Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 16.12.2015г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който e възведено обвинение срещу подсъдимия : В.К.Ж., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, затова, че на 15.08.2015г. в гр.Варна, причинил средна телесна повреда на К.М.К., изразяваща се в изкривяване на носна преграда наляво, стеснение на левия носов ход довело до реално затруднение на носното дишане обуславящи постоянно разстройство на здравето неопасно живота.

            В съдебното производство, преди даване ход на съдебното следствие, съдът конституира пострадалия К.М.К. като частен обвинител в процеса, който се представляваше от повереник.

           Срещу подсъдимия в настоящото производство бе предявен и граждански иск от пострадалия К.М.К. за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението в размер на 10 000 лв..

           Участващият в производството представител на ВРП, в пренията си по съществото на делото не поддържа обвинението срещу подс.Ж. за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Счита, че в хода на съдебното следствие са извършени множество процесуални действия с цел изясняване на обективната истина, като видно от назначената допълнителна СМЕ по медико-биологични характеристики пострадалият е получил лека телесна повреда, което съгласно юридическите критерии покривало признаците на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Така изложеното налагало извод, че се касае за нанесена лека телесна повреда, която обаче съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК се преследвала по частен ред. В този смисъл по отношение на прокуратурата не били налице основанията на чл. 287, ал. 5 вр.чл. 48, ал. 1 от НПК.

          Повереникът на гр.ищец и частен обвинител адв.Ст.И. счита, че в хода на съдебното следствие безспорно било доказано, че телесната повреда не е средна, а лека и поради това моли за произнасяне по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК. Счита, че безспорно се доказало, че  се касае за леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК и че тя е  нанесена от подсъдимия. Това се подкрепяло както от гласните доказателства, така и от приобщения видеоматериал, в който се виждало, че активната страна е подсъдимият и че той нанася удари на К.. Бил налице  умисъл от страна на подсъдимия да нанесе именно телесна повреда-нараняванията от които били описани в медицинското удостоверение, като мотивът му бил личен и насочен спрямо управителя на заведението и персонала. Поради това повереникът пледира съдът да се произнесете като признае подсъдимия за виновен за нанесена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Моли още да бъде уважен гражданският иск.

          Защитникът на подсъдимия счита, че единственото безспорно в настоящия съдебен процес било, че не била нанесена средна телесна повреда, за което подзащитният му бил предаден на съд. Акцентира върху назначената от съда  СМЕ, която установявала не само, че към момента няма данни за изкривяване на носната преграда и нарушаване на дишането, но и че такива данни е нямало и изначално. Защитата изтъква, че делото, което е разгледано от съда, е започнато по тъжба на подсъдимия. Твърди, че по тъжба на подсъдимия са извършени първоначалните действия и едва по-късно, когато при заявление и от частния тъжител, тогава тези материали са били присъединени. Защитникът на  подсъдимия изразява становище, че от гледна точка на това дали може съдът да се поизнесете с присъда за нанесена лека телесна повреда, би следвало да се прецени от гледна точка на събраните по делото доказателства има ли нанесена телесна повреда, коя точно е тази телесна повреда и от кого е била нанесена. По отношение на приобщената СППЕ, изготвена от вещо лице д-р Б., счита, че по никакъв начин не може да говори за алкохолно повлияване от страна на подзащитният му и за неадекватно състояние, в каквата насока били показанията на придружаващите подсъдимия лица. Показанията на няколкото сервитьори, които твърдятли за очевидно неадекватно и пияно състояние били изолирани и напълно оправдани от гледна точка на това, че те били длъжни да кажат и да установят тези обстоятелства от страх да си запазят работата. По отношение на пострадалия К.К.-пострадалия, защитата счита, че същият бил противоречива личност, пострадал с познания и умения в бойните спортове, тъй като бил запознат със специфични термини като „ ъперкът“. С показанията си К.  установявал, че след спречкването е притискал с ръка и коляно подсъдимия към земята и в този момент А. му е нанесъл много силен удар по устата, като му е счупил фасетите. Според защитата този удар ъперкът отивайки отдолу нагоре и попадайки в зъбите нямало как да не засегне и носа. Нямало как един удар приплъзвайки се по устата, да стигне само в зъбите при положение, че не е фронтален, а плъзгащ отдолу нагоре.

     По отношение на изготвената и приобщена по делото експертиза на д-р Г. защитата обръща внимание, че той няма специалност УНГ. По отношение на показанията на сервитьорката И.Д. М. изразява становище, че имало противоречия.  За показанията на барманът М.Р.Г. защитата твърди, че от позицията на която е бил свидетеля и предвид разположението на лицата пред входа на заведението, той не е можел  да види какво прави подсъдимият, още повече, че той бил гръб. Единствените, които виждали добре К. това били тримата, които са застанали непосредствено пред него, които бяха разпитани по делото. Всичко останало, което било казано в съдебна зала се оценява от защитата като свободни интерпретации на хора, които си пазят работата. Поради това защитата счита,  че съда не следа да кредитира в тази част техните показания, тъй като те били изолирани от останалия доказателствен материал и не кореспондирали с обективните находки. По отношение на сервитьора С. Д. Д., защитата твърди, че този свидетел не е могъл да види и не е видял нищо от развилата се ситуация, като счита, че не следва да се кредитира тази част от показанията на свидетеля по отношение на удара. Свид. М.П.И. - управител установявала, че съпругата на подсъдимия през цялото време е била до него.

      Свид. А.А. е оценен от защитата, като едно главно действащо лице, което установило, че е нанесъл удар ъперкът в лицето на К.. Защитата сочи, че според показанията на А., този удар е попаднал в лицето, както в устата, така и в носа на К..

     Свид. Д.П., който бил прегледал К. не можел да каже каква е причината за изкривяването, не знаел какво е състоянието на преградата преди инцидента. В съзвучие с последната експертиза по отношение състоянието на носната преграда, защитата изразява предположение, че  може би същото се дължи на травма от спорта, който е тренирал К., като нямала връзка с инцидента от 15.08.2015г.

      За показанията на свид. Л., защитата сочи, че те установяват, че след като е излязъл също е нанесъл удари и помни за един удар на някой от персонала. Свидетелят не бил сигурен дали не е ударил лицето,  което излязло с подс.Ж. навън. Това пораждало съмнение,  че може би К. е понесъл удар от свид. Л.. По отношение на полицейските служители, които са отишли на място, а именно свид. Я. и свид. П. се акцентира върху факта, че двамата не съобщавали да имат някакъв спомен за наличие на кръв по лицето на К..

        По отношение на видео-техническата експертиза, защитата акцентира върху обстоятелството, че  вещото лице не било ходило на място, не знаело каква е марката на плеъра. Защитата по отношение на приобщения видео-запис счита, че на него се виждало, че секунда преди да започне самия инцидент докато си говорят лицата, които са застанали пред входа се наблюдавало, че с дясната си ръка К. посягал и хващал в областта на лявото рамо, врата на подсъдимия. Подсъдимият посочил, а и свидетелите го потвърдили, че това е било едно хващане в областта на лявата част - рамо, врат, което било болезнено за подсъдимия. При положение, че няма такава следа, която да е идентифицирана, означавало, че тя не е била оставена, но това дали е изпитал болка подсъдимият, можел да го съобщи единствено и само той. Подсъдимият съобщил,  че това при него е довело до болка, именно затова се бил отдръпнал и в този момент се подхлъзнал на чехлите, с които бил обут и паднал. Защитата акцентира на нанесени множество удари от различни лица, като счита, че не се знае от кой от тези удари е телесната повреда. Според защитата не е установено авторството, кой е нанесъл удара и по кое време, с кой от всички удари е причинена съответната лека телесна повреда и коя е леката телесна повреда. Поради това счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло.

        Подсъдимият Ж. дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение. В последната си дума твърди, че не е извършил това, за което го обвинявали и моли съда да бъда оправдан.

 

        След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

       Подс. В.К.Ж. е роден на ***г***. Живее в същия град и е български гражданин. Има завършено средно образование. Не е женен, но живее на съпружески начала със св.Е.С.. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Притежава ЕГН **********.

       На 15.08.2015г. се отбелязвал християнският празник Успение Богородично, като този ден бил обявен за празник на гр.Варна. По този повод подс.Ж. и св.С. имали уговорка да отбележат празника като излязат на заведение със свои приятели. Решили да посетят ресторант „Верандата" , намиращ се на плажната алея в кв.“Аспарухово“, гр.Варна.

       Към този момент /15.08.2015г./ заведението се стопанисвало от „Фурбо Бийч“ ЕООД, със собственик и управител св.К.М.К..***, на 15.08.2015г. вечерта св. К. поканил в заведението си свои гости, като същевременно упражнявал надзор над персонала. Св.К. бил седнал със своите гости на маса, находяща се в дясно от входната врата на заведението.

     Малко след 22, 10 часа в ресторанта пристигнала компанията на подс.В.Ж.. Той бил със св.Е.С., св..А.А., придружаван от съпругата му - св.Е.П. и детето им. По това време в заведението бил св.В.Л. със съпругата си /тогава негова приятелката/ - св.П. Л. / с предишна фамилия К./. Св.Л. бил приятел на подс.Ж. и изчаквал в заведението неговото пристигане. Л. и съпругата му били настанени в сепаре в близост до масата, където бил св.К. със своите гости. При пристигането си в заведението подс.Ж., св. С., св.А. и св.П. се настанили при св.Л. и св.К.. След настаняването им св.И.М. – работеща на длъжност сервитьор им дала менюта и се оттеглила вършейки обичайната си работа.

    По това време в ресторанта поради чествания празник имало много клиенти, било шумно, но въпреки това компанията на подс.Ж. била забелязана от св.К.. След като насочил вниманието си към сепарето, св.К. оприличил подс.Ж. на свой познат, поради което обърнал внимание на външния му вид и облекло му. Св. К. забелязал, че подс. Ж., който всъщност виждал за първи път, бил около 30 годишен, висок около 170-180см., с едро телосложение, рехава брада, облечен с цветна тениска и къси панталони.

     Малко след настаняването им, подс.Ж. се нервирал, че не им се обръща нужното внимание като гости на ресторанта и станал от масата, като отишъл до бара и провел кратък разговор със св.М.. На бара по това време служебните си задължения като барман изпълнявал св.М.Г.. Насочването на подс.Ж. към бара било забелязано от св.Л.. Докато разговарял със св.М., подс.Ж. предявил претенции, че той и компанията му не са обслужени навреме, а били принудени да чакат около 40 минути. От своя страна св.М. му обяснила, че това не е така. Докато разговаряли при тях отишла св.И., която в качеството си на салонен управител на заведението се намесила и обяснила също, че не са чакали толкова дълго време, както твърдял подс.Ж.. Въпреки това той продължил да настоява да бъде обслужен, като поведението му непрекъснато ескалирало - започнал да отправя нецензурни думи към персонала като напсувал двете свидетелки.

     В това време св.К., виждайки клиент да разговаря с персонала, решил да провери има ли проблем и отишъл до бара. Като разбрал какви са претенциите на подс.Ж., на свой ред той също обяснил, че компанията на клиента не са чакали дълго време, за да бъдат обслужени. Подс.Ж. го попитал кой е и след като св.К. обяснил, че е собственика на заведението, подс.Ж. го напсувал. Думите на подсъдимия Ж.  били чути от работещите в заведението - св.М., св.И., св.Г. и св.Д..

    В това време св.С. забелязала, че мъжът й се намира до бара и разговаря с персонала на заведението, поради това отишла при него. Поради продължаващата вербална агресия от страна на подсъдимия, св. К. го подканил да излязат извън заведението, за да не безпокоят останалите клиенти. Двамата тръгнали към изхода, като подс.Ж. вървял първи, а след него вървял св.К.. Св.С. също решила да ги последва и тръгнала след тях. Действията им били възприети и от св.В.Л., който видял, че подс.Ж. и лицето, с което разговарял до бара излизали навън, последвани от св.С.. През това време св.Е.П. била заета с детето си, не видяла и не разбрала, че има конфликтна ситуация. Св.П. Л. сьщо не разбрала за какво става въпрос, тъй като вниманието й било насочено към св.Л..

    Когато излезли извън ресторанта св.К. застанал с лице към входа на заведението, а подсъдимият застанал с лице към св.К. и с гръб към входа на заведението. Зад дясното рамо на подс.Ж. застанала св.С.. Между двамата отново се провел разговор.  Св.К. обяснил на подс.Ж. като клиента на заведението, че ако не харесват обслужването могат да си тръгнат. Казал му също, че не може да обижда персонала на заведението. Докато изричал тези думи св.К. жестикулирал с дясната си ръка. През това време св.А. също излязъл отвън, като застанал с лице към св.К. и с гръб към заведението, от лявата страна на св.С.. Приближаването му било забелязано от св.К., който обърнал главата си към него, за да види кой още е застанал пред него. Отклоняването на вниманието на св.К., било използвано от подс.Ж., който нанесъл удар с глава / с челото си / в областта на носа на св.К., като същевременно с лявата си ръка хванал дясната на св.К. и с дясната си ръка се опитал да го удари в областта на главата. При така нанесения му удар в областта на носа св.К. изпитал силна болка, потекла му кръв от носа и му се замаяла главата. Св.К. успял да се отдръпне назад, поради което посягайки към него, за да му нанесе удар, под тежестта на тялото си, подс.Ж. залитнал и паднал напред на подлежащата настилка. Св.К. се опитвал да затисне с ръцете си и с коляно гърба на подсъдимия, с цел той да се успокои и да няма възможност да му нанесе други удари. Подсъдимият успял да се освободи и да се завърти по гръб, при което негово движение главата му попаднала под задната част на лек автомобил, който бил паркиран пред входа на заведението.

     Ударът с глава в областта на носа на св.К., който подсъдимият нанесъл  бил възприет от св.Д., който по това време се намирал на първият компютър в близост до входната врата на заведението и маркирал поръчки. Нанесеният от подсъдимия удар бил възприет и от св.Г., който по това време се намирал на работното си място /на бара/ и извикал на колегата си св.Д. да излезе отвън, тъй като бият шефа им. Св. Г. не успял да излезе веднага, тъй като в този момент трябвало да изпълнява поръчки. Излизайки от заведението св.Д. възприел, че св.А. удря с юмрук в областта на челюстта св.К., който от своя страна, за да се защити успял да удари св.А. в областта на лицето. Св.Д. веднага се намесил и избутал св.А. настрани. В този момент подс.Ж. успял да се изправи и отново се засилил срещу св.К., който отстъпвал назад по пътното платно. Въпреки това подс.Ж. успял до го настигне и го ударил с юмрук в лявата ключица. Двамата се преместили, вдясно от входа на заведението, между два паркирани автомобила, като бягайки от подс.Ж. и с цел да се предпази от неговото нападение, св.К. също му нанесъл един-два удара в областта на лицето. Св.С. отишла при тях, като започнала да говори със св.К., с цел да тушира конфликта. Подс.Ж. възползвайки се от ситуацията отново ударил св.К. с юмрук в лявата час на главата, малко над челото и в лявата скула. В този момент св.Г., който също бил излязъл отвън, за да предотврати нанасяне на други удари върху св.К., обхванал с ръце през раменете и гърдите подс.Ж. и успял да го задържи известно време в тази позиция. Възприемайки действията на св.Г., св.Л., който също бил излязъл за да види какво се случва,  се засилил към Г., откъм гърба на св.К., като нанесъл удар с юмрук в лявата буза на св.Г.. Последният от своя страна отслабил захвата си и по този начин подс.Ж. успял да се освободи. Веднага след това подс. Ж. отново ударил с юмрук св.К. в носа. Св.Л. се опитал да издърпа настрани подс.Ж., като в този момент св.С. застанала пред св.К.. Подс.Ж. отново издебнал момента, че жена му стои пред св.К. и ударил К. с юмрук един път в лявата и един път в дясната част на лицето. В този момент св.Л. и св.А. издърпали настрани подс.Ж. и се опитали да го успокоят. Подсъдимият Ж. се опитвал да се отскубне и отново да отиде при св.К., но св.Л. и св.А. не му позволили. Докато го държали подс.Ж. крещял към св.К., че ще го убие, че ще му запали заведението и ще го запали.Малко по-късно и останалата част от компания на подс.Ж. излязла от заведението и си тръгнали.

      Св.К. влязъл вътре в заведението за да се почисти, тъй като от носа му течала кръв. За случая бил подаден и сигнал в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна. На място пристигнал екип от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна- свидетелите С.С. и Д.П.. Двамата разговаряли със св.К., който им разказал какво се е случило. Служителите на реда го посъветвали да посети съдебен лекар и да подаде жалба в полицията.

      Още същата вечер св.К. посетил спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ където около 00.35ч /на 16.08.2015г./ бил прегледан от лекар и в 01.59 ч. същата вечер му била извършена и рентгенография на носни кост, обективирала фрактурни ивици на носните кости. В лечебното заведение му била поставена диагноза :Контузио капитис. Придружаващи обс. Ф-ра осса назална. Анамнеза: Травма на главата и охлузвания по тялото от побой. Анамнеза: Ударен с глава по лицето. Не е губил съзнание. Кървене от носа. През деня на 16.08.2015г.  му е била извършена съдебно медицинска консултация обективирана в МУ №196/16.08.2015г. на съдебен лекар- вещото лице Г. с установени увреждания от клиничния преглед – оттекъл и болезнен гръб на носа, оток, мораво кръвонасядане по кожата и лигавицата на горната устна и дясната половина, петнисти червеникави кръвонасядания в областта на лявата ключица, отоци и палпаторна болезненост в лявата половина на челото, лявата слепоочна област. В заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписал, че се касае за травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, счупване на носни кости и кръвонасядания в областта на лявата ключица.

 

    Същата вечер, в 02.25ч /на 16.08.2015г./ спешна помощ посетил и подс.Ж.. През деня на 16.08.2015г. той бил прегледан и от съдебен лекар – доктор Г., като прегледът бил обективиран в медицинско удостоверение № 193/16.08.2015г.

   На 20.08.2015г. св.К. подал оплакване за случилото се в полицията, като още същия ден на основание чл.212, ал.2 от НПК разследващ орган  провел разпит на св.К.. С разпита на св.К. било образувано наказателно производство от общ характер – ДП № 357 по описа на Четвърто РУ за 2015г. за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

       В хода на проведеното ДП били извършени действия по разследването- разпознавания. Видно от съставените протоколи гр.ищец и частен обвинител К.  разпознал подс.Ж., като лицето което го е ударило с глава. Разпознал св.А. като лицето, което излязло от заведението , непосредствено преди да бъде ударен и св.Л., като лицето, което е ударило св.М.Г..

    В хода на ДП гр.ищец и частен обвинител К.  предал на водещия разследването с протокол доброволно предаване /л.118 от ДП/ 1бр. CD-R Мaxell, 700 МВ, с надпис „15.08.15 Веранда“, съдържащ записи от поставени извън заведението охранителни камери.

      Видно от назначената по делото и приета от съда съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ /л.86-88 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Г., частният обвинител и гр.ищец К. е получил травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето, счупване на носни кости, кръвонасядания в областта на лявата ключица. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други, реализирани в областта на лицето и лявата ключица, т.е. по начин посочен в показанията на вид. К.. Според заключението на вещото лице Г. в своя оздравителен процес счупването на носните кости е завършило с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане, които обуславяли постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според заключението не се установявали данни за обусловено от травмата безсъзнателно състояние, т.е. не било налице разстройство на здравето временно опасно за живота в този смисъл. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания, според вещото лице Г. са определили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

       В съдебно заседание вещото лице Г. изцяло поддържа даденото заключение. Сочи, че счупването на носни кости се получава с удар с твърд предмет в областта на носа, достатъчно силен, за да преодолее здравината на носните кости. Според вещото лице този удар можел да бъде с глава, с юмрук, с крак. Пояснява, че с един удар е напълно възможно да се реализира дори многофрагментно счупване на носните кости. На въпроси на защитата, вещото лице пояснява, че най-честият механизъм, при който се реализира такова счупване това е нанасяне на удар посока отпред назад. Реално възможно било и да се получи при удар от ляво надясно или обратно, но ударът трябвало да бъде центриран в областта на носа. Допълва, че ако се има предвид показанията на пострадалия и коментираме ударът, който е отдолу нагоре, този удар е бил насочен в областта на горните зъби и е преодолял здравината на фасетите, и ги е счупил. Това според вещото лице сочело, че силата е била съсредоточена в областта на зъбите, а не в областта на носа. Такъв удар, според вещото лице можел да изкриви върха на носа, но било малко вероятно да се получи счупване на носните кости при конкретния механизъм. Сочи, че при прегледа на 16.08.2015г. е установен оток. Асиметрия не била установена. Деформация имало доколкото обема на гърба на носа бил увеличен от отока. Във връзка с отразеното в експертизата заключение за реално затруднение в носното дишане, сочи, че това заключение се мотивира в резултат на проведения контролен преглед в специализиран кабинет УНГ от д-р П.. Вещото лице Г. сочи, че реално е възможно нарушеното носно дишане да се дължи на други причини, като изтъква, че няма информация за състоянието на носните прегради преди травмата. В тази връзка пояснява, че когато един специалист УНГ констатира изменения в проходите на носа, той ги отразява т.е. оток на лигавица, хипертрофия на лигавица, наличие на полипи. В случая това отразяване не било налично. Заключението за до липсващо носно дишане се базирало именно на изследванията, които д-р П. е провел. В този смисъл във връзка с травмата, според вещото лице Г. е налице реално затруднение в дишането през носа, като в с.з той пояснява, че затрудняването на носното дишане дори в едната половина – в лява или дясна водело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живот. Подчертава, че е прегледал клинично пострадалия в острия период, с наличните категорични данни за травма в областта на носа, оток и кръвонасядане в тази област, счупване на носни кости, които по своя вид отговаряли да са получени в указаното време и по указания начин.

       Видно от назначената по делото и приета от съда видео-техническа и лицево идентификационна експертиза /ВТЛЕ/ /л.34-84/, изготвена от вещото лице Н.И. и поддържана от него в с.з., обект на експертизата е бил компакт диск –оптичен носител CD-R с щампиран надпис „  maxell“, 700 МВ, 80 min, 52х, с ръкописно положен надпис „15.08.15, Веранда“, съдържащ общо 4 бр. видеофайла, записани в компресиран AVI формат и един инсталационен ЕХЕ формат. Видеофайловете били цифров презапис от оригиналния файл на запазен върху твърдия диск на видео охранителна система видео запис. Според експертизата не се установявали следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Записаното изображение от камерите било цветно и черно бяло с резолюция 704х576 пиксела, 25 кад./сек, със звук, с вкопирани в кадъра данни за дата и часово време и камера №, обхващащи интервала от 21:50:00 ч. до 22:30:59ч. на 15.08.2015г., спрямо данните вкопирни в кадъра. Запасите били извлечени от две видеокамери. Camera 02 обхващала фасадата на сградата, тротоарната площ с градинки и част от пътното платно. Записът съдържал информация за движение на много хора и автомобили. Според заключението в 22:25:56ч. от сградата излизат две лица от видим мъжки пол. Спират в близост до бордюра и пътното платно. Едното лице е с къса коса, тъмна риза с къс ръкав и светли къси панталони до коленете /условно бозначено с лице 1/. Другото лице е от видим мъжки пол с къса тъмна коса, светла тениска с къс ръкав и светли къси панталони до коленете /условно обозначено с лице 2/. Към тях се приближава лице от видим женски пол. Лицата разговарят помежду си, като са близко един от друг. В 22:26:19ч. към тях се приближава друго лице от видим мъжки пол. В 22:26:23ч. лице 2 се засилва и удря с глава лице 1, хваща с лявата си ръка дясната ръка на лице 1, и замахва с дясната ръка към главата на лице 1. Същият рязко завърта глава наляво. Лице 1 прави крачка назад като стъпва на пътното платно. Лице 2 се приближава към него, като се засилва и замахва с лявата си ръка да удари лице 1. Лице 2 залита и пада на земята зад паркиран бял лек автомобил марка „Пежо“. Докато е на земята лице 1 се приближава и се навежда над него. В същия момент към тях се приближава лице от женски и лице от мъжки пол /условно обозначено с лице З/. Същият е с тъмна къса коса, светла фланелка с видим светлозелен цвят и светли тъмни къси панталони до коленете. Лице 3 махва с дясната си ръка отдолу на горе към двете лица 1 и 2, като не може да се посочи къде спира движението на ръката. От сградата в 22:26:28ч. излиза лице от видим мъжки пол /условно обозначено с лице 4/ с тъмна коса. Облечен е с бяла фланелка с къс ръкав, тъмен дълъг панталон и тъмна дълга престилка до глезените вързана около кръста. Лице 4 с бърза походка се насочва към лице 1 и 2. От сградата излизат и други лица, които се насочват към лица 1, 2, 3 , 4. Поради отдалечаване на обектите в дълбочина на кадъра не могат да се проследят действията на лицата. Camera 11 обхващала малка част от фасадата на сграда, тротоарна площ с градинка и част от пътно платно и била разположена срещу Камера 2. В 22:26:39ч. зад паркирания бял автомобил „Пежо" се вижда ступване на хора. От лявата страна на автомобила преминават лица 1 и 2, като се гледат един срещу друг. Извършват хаотични действия с краката наляво и надясно, като се движат по пътното платно. При придвижването на двете лица замахват с ръцете си един срещу друг, като движенията им наподобяват удари и предпазване от удари. В 22:26:45ч. лице 1и 2 се преместват между два паркирани автомобили бяло „Пежо" и тъмно „Ауди". Отстрани до тях откъм платното за движение се появяват и други лица от видим женски и мъжки пол. Поради събирането на повече лица и струпването на едно място, не може да се проследят действията на лицата. В 22:27:03ч.лице от видим мъжки пол издърпва настрани лице 2, на срещуположната страна на пътното платно в дьлбочина на кадъра.

    Видно от заключението на експертизата при оценката на записа и на извлечените снимкови кадри, се установявало, че те са с качество, което не позволява да бъде извършена идентификация на общите признаци, характеризиращи заснетите лица, поради факта, че те били заснети от камера в далечен план. Причината затова била ниската разделителна способност на заснемащото устройство, отдалечеността на заснетите обекти в кадъра, заснемане на обекти в тъмната част на денонощието, както и наличието на ярка светлина срещу заснемащото устройство, отразяващо се на заснетите видеокадри.

   В съдебно заседание вещото лице И. поясни, че записите са годни за разпознаване  на лицата, като посочи, че ако има свидетели очевидци, които са били на место и познават самото лице според структурата, поведението, осанката, начина на придвижване,  биха могли да дадат мнение дали това са лицата, за които се говори или не. Поясни още, че според тайм кода на видеозаписите няма добавки и корекции върху записите. На въпроси на защитата, вещото лице поясни, че всяко едно въздействие, което се осъществява върху записа променя първоначалния тайм код и оказва влияние, отразява се в дадения файл и се вижда при изследване на записа. Изтъкна, че се вижда от промените в кадрите.

     На въпроси на защитата за движението на лицето обозначено като 1 в експертизата, вещото лице посочва, че движението, което прави лицето е със засилване от горната част на торса като при засилване, торсът отивал леко назад и придвижвал главата напред към другото лице, и го удрял в областта на главата, но нямало как да конкретизира в коя област, поради ъгъла на монтиране на камерите спрямо обектите/ лицата /и ъгъла на заснемане.

      С помощта на компютърна техника- преносим компютър, собственост на РС-Варна, в съдебно заседание при изслушване на експертизата на вещото лице И., бе излъчен видеозапис съхранен на 1 брой оптичен носител CD – R с ръкописно положен надпис „15.08.15 Веранда“, заведен като ВД № 47/16г. по описа на служба „Архив“ при РС – Варна. След излъчване на  два броя видео файла, представляващи видеозапис от камера 02 от 15.08.15г., съхранен на 1 брой оптичен носител CD – R с ръкописно положен надпис „15.08.15 Веранда“, заведен като ВД № 47/16г. по описа на служба „Архив“ при РС – Варна, на въпроси на защитата вещото лице И. поясни, че в 22.26.20 часа на записа няма въздействие от мъж 1 върху мъж 2. Поради ъгъла на заснемане на камерата отгоре надолу, се променяла височината на обектите и разстоянието, поради това и нямало допир с другото лице. Ръката била на положение близко до рамото, но не го опирала. Това се виждало на стоп кадър, като когато се  гледал записът на бавни кадри се виждало, че самата ръка се държи над рамото и се променя впоследствие, но няма допир. На въпроси на съда, в.л И. конкретизира, че ръката е над рамото, близо до рамото, но на какво разстояние точно трудно може да се отговори поради ъгъла на заснемане на камерата. Поясни още, че  видеоплеърите които е използвал при преглеждане на записите имали възможност да се гледа записът секунди по секунди или по стотни от кадъра, бавно да се движи записът, като за да стигне до заключението на експертизата и за да може да проследи действията на лицата/ кой какво извършва/, е използвал именно тези свойства на преърите.

    В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена от вещото лице Б.  съдебно психиатрична експертиза на подс.Ж.  /СПЕ//л.134-136 от ДП/. В с.з. експертизата се поддържа от вл.Б. и бе приета от съда. Видно   от   нейното заключение подс. В.К.Ж. не страда от психично заболяване и зависимост към алкохол и наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието на 15.08.2015г., според вещото лице подс. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е разбирал свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си. В състояние е да дава достоверни обяснения по случая и да участва пълноценно в наказателното производство.

       В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена допълнителна комплексна съдебно медицинска експертиза /КСМЕ/ , изготвена от вещите лице проф. д-р Д.Д.Р.- съдебен медик, д-р  В.В.Д.-съдебен медик и  проф. д-р П.К.Н.-специалист УНГ, ръководител клиника по УНГ в МБАЛ Св.Марина.

      Видно от заключението на тази експертиза на 15.08.2015 г., гр.ищец и частен обвинител К.К. е получил:

•   Счупване на носни кости

•   Отоци и кръвонасядания по лицето, оток по гърба на носа

•   Кръвонасядания по лявата ключица.

      Според вещите лица счупването на носните кости е обуславило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

      Описаните увреждания са получени по общия механизъм на удари със или върху твърди тъпи предмети и е възможно да се причинени по начина, описан в показанията на К. - при удар с глава в областта на носа, удари с ръце в засегнатите области.

      Травми с характеристика и локализация както в конкретния случай, отзвучавали обичайно без усложнения за около 20-25 дни, като според вещите лица е възможно пострадалият да изпитва известен дискомфорт и по-продължително време.

        При извършените от вещите лица изследвания - преглед на К. и актуална рентгенова снимка се установило, че има стари фрактурни ивици на носните кости, лекостепенна девиация /изкривяване/ на основата на носната преграда. Според вещите лица тези промени не водят до трайно затрудняване на носното дишане. При прегледа се установило, че двете носни кухини на К. са нормално проходими.

       Според заключението на тази експертиза и при двете рентгенографии - от 15.8.15 г. след инцидента и актуалната снимка към извършването на експертизата - 19.5.17 г., се установявали фрактурни ивици на носните кости, без разместване. По тази причина не се е налагала оперативна интервенция /репозиция, наместване/ по време на прегледа на 16.8.15 г. в МБАЛ „Св. Анна"-Варна след инцидента от 15.8.15 г.

      В експертизата е посочено още, че по принцип изкривяването на носната прегледа най-често се дължи на травма в областта на носа, без значение дали се касае за многофрагментна фрактура на носните кости. Подчертава се, че в конкретния случай има многофрагментно счупване на носните кости без разместване на фрагментите и лекостепенна девиация на носната прегледа в основата й, и то надясно, а не наляво.

 

   В медицинските документи по делото нямало данни за извършена репозиция /наместване/ на счупването на носа на К.. Самият К. потвърждавал това и казвал: „Спряха ми кръвта, измиха ми лицето и това бяха май ипулациите."'От това според вещите лица ставало ясно, че не е имало изкривяване на формата на външния нос или на носната преграда.

    На гърба на направлението от д-р Г. с дата 3.9.15 г. /с. 104 от ДП/ било  отразено мнението на д-р П. от същата дата: „налице е доказано нарушено дишане в лява ноздра, което може да бъде обусловено от травма.''''В този документ не било отразено изкривяване но носната преграда или фрактура на носните кости. Наличието на диагнозата „изкривена носна преграда" не било документирано от специалист УНГ, а фигурирало само в заключението на съдебния лекар в допълнението към медицинско удостоверение № 196/2015 г.-л. 101 от ДП.

     В конкретния случай според вещите лица лекостепенното изкривяване на носната преграда при К. не води до значимо нарушение на носното дишане. Риноманометрията, извършена на К. от д-р П. на 7.9.15 г. /с. 106 от ДП/, показва липсващо дишане в ляво /лява носна кухина/. В експертизата е отбелязано, че е коректно такова изследване да бъде проведено преди и след деконгестия /отбъбване на носната лигавица с подходящ медикамент/, за да бъдат резултатите достоверни.

     В съдебно заседание вещите лица Р. и Д. изцяло поддържа даденото заключение.

     На въпроси на съда в.л. Р. пояснява, че всички описани травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота, а мотивацията за тази форма на написване /счупването на носните кости обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота/ е, тъй като счупването на носа в предходните експертизи е прието като най-тежко увреждане, затова вещите лица квалифицирали именно него, а в същност имали предвид всички причинени травми. Пояснява още, че са сравнили обективните данни от прегледа, който са извършили с предходните медицински документи, където има данни, че К. има липсващо дишане в ляво, а при прегледа в случая всъщност се установило, че и при двете носни половини няма промени, които да водят до нарушаване на носното дишане, освен девиацията в дясно, която не смущавала проходимостта на двете носни половини. В случая според в.л Р. е имало едно счупване, но това счупване не е било съпроводено с промяна проходимостта на носа, тъй като фрактурата не е била разместена и това е причината да не се извърши репозиция на гр.ищец и частен обвинител. В.Л. уточнява, че в случая за известен период от време, две-три седмици лицето е имало известно нарушаване на носното дишане от травматичния оток, с ясно усещане за това, но след това тези проблеми са преминали, защото няма анатомичен субстракт, няма такава  промяна в носа, която да остане и да е причина за някакво нарушаване, а камо ли до практически значимо нарушаване на носното дишане, което да обуслови постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Доктор Р.  сочи, че няма данни да е извършена ринометрия. Пояснява, че това не е съвсем обективно изследване. Условие за правилното извършване на ринометрията било да се направи измерване, да се сложат капки в носа, които да доведат до отбъбване на лигавицата, да се прибере и тогава отново да се направи, и тогава да се дава преценка, като пациента трябва да е в клинично здраве, да няма алергии във връзка с мъгла, лоши метеорологични условия или просто да има остър вирус с ринит, което да е причина за това нарушаване, т.е. имало доста фактори, които влияели върху коректността при интерпретацията на това изследване, и след като в случая вещите лица категорично установявали, че няма анатомичен субстракт, който би могъл да промени носното дишане въпреки претърпения инцидент, затова категорично приемали, че става въпрос за временно разстройство на здравето, неопасно за живота. 

    На въпросите на съда, доктор Р. пояснява, че в случая няма травми освен оток и кръвонасядане на носа - и описаното от медицинските документи и свидетелите обясняват затова, което да ги карало  да мислят, че има повече от един удар т.е. възможно било да има повече от един удар, но тези травми можело да се получат от един единствен удар с глава или юмрук. Ударът според вещото лице е леко страничен, а не фронтален и не бил толкова силен, че да доведе до разместване. Възможно било да  е фронтален, но фактът, че нямало разместване на целия носен скелет като костна структура означавало, че не е бил с много голяма сила.  Вещото лице Д. пояснява, че при удар в челюстта носът няма да се счупи. А според в.л.Р. независимо дали е затворена или отворена устатата, това е различно място от носа.

     На въпросите на съда доктор Р. пояснява още, че при счупване на носни кости в повечето случаи има кръвотечение. Можело да няма счупване и да има кръвотечение, но ако има счупване обикновено се нарушава целостта на лигавицата, от там кръвоносните съдове и от там идва кървенето. В случая според в.л. има съвпадение между медицинските документи и това, което казва пострадалия.

  На въпрос на адв. Б. към вещите лица: Ако има нанесен удар в лицето със счупване дали около 3-5 минути след удара би следвало да има кръвотечение?

   В.Л Р. посочва, че кървенето започва веднага в момента, в който се отвори целостта на лигавица или кожа след травмата. В.Л Д. сочи, че може лицето да смърка малко и да вкарва кръвта назад, и да не потече навън. Зависи какво е засегнато дали ще има обилно кръвотечение.

   На въпрос на адв. Б. към вещите лица: Ако има нанесен ъперкът или удар с дадена посока, в случая отдолу нагоре, попадащ първоначално в долната част на носа и нагоре да се получи такава травма?

   В.Л. Д. сочи, че в случая няма описани кръвонасядания в долната част на носа.  В.Л. Р. пояснява, че в случая гърба на носа е бил оточен. Това е горната част, почти в края на носа към очите.

   Въпрос на адв. Б. към вещите лица: Възможно ли е удар, който попада първоначално в областта на зъбите, приплъзвайки се нагоре да причини такава травма.

  В.Л. Р. отговаря, че  не може да се изключи.  В.Л. Д. уточнява, че  ако ударът попадне в областта на зъбите трябва да увреди зъбите, ако само се приплъзва по устната, това не е ъперкът, а си е удар в носа. Ако този удар отдолу нагоре е бил в областта на зъбите би следвало първо да има увреждане на зъбите и второ по ръката на удрящия несъмнено тези зъби също ще оставят един добре изразен белег. Ако този удар се е приплъзнал покрай зъбите тогава ударът ще бъде в долната част на носа и няма да се счупят носните кости, които са счупени в гърба на носа близо до основата. Първо щял да се увреди хрущялът, щяло да има кръвонасядане по ноздрите. Според вещото лице Д. този механизъм на получаване на травмата е малко вероятно.

    Двете вещи лица са категорични, че травмата отговаря да е получена при удар с глава, като дори вещото лице Д. сочи в с.з., че такава травма се получава  „перфектно“ при удар с глава. 

    В хода на съдебното следствие бе назначена, изготвена и приобщена по делото съдебно-медицинска експертиза на подс.Ж., изготвена от вещото лице доктор Д.А.Д.. Видно от заключението на същата на 15.08.2015год. В.К.Ж. е получил травматичен оток по окосмената част на главата, контузия на дясната колянна става, ожулвания в областта на десните лакът и колянна стави. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в тилната област на главата, задната повърхност на дясната лакътна става, предната повърхност на дясното коляно и обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тези травматични увреждания обичайно отзвучавали за около 2-3 седмици. Същите можело да бъдат получени по начин отразен в показанията на поде. Ж., свид. А. и свид. С..

    В съдебно заседание, вещото лице Д. поддържа така изготвената експертиза. На въпроси на съда пояснява, че травматичните увреждания, които са установени по време на прегледа в съдебно медицинския кабинет са травматичен оток по окосмената част на главата в областта на тила, ожулване по задната повърхност на дясната лакътна става, ожулване, травматичен оток и контузия на дясна колянна става. Сочи, че травматичния оток, ожулването и контузията на колянната става, най-вероятно са се получили при падането на подсъдимия напред. Уврежданията по задната повърхност на десния лакът и по окосмената част на главата в областта на тила също могат да се получат при падане и удар в подлежаща настилка само, че когато тялото падне по гръб. Травматичните увреждания в областта на главата според вещото лице са получени при падането под колата, както подс.Ж. сам съобщавал, тъй като не се сочели данни за удари в главата и по точно в тила където са нараняванията.

    Относно стискането в областта на врата, лявото рамо, реално при такова действие на твърди, тъпи предмети, каквито са пръстите в зависимост от силата, според вещото лице могат да се получат и травматични увреждани, които да се обективизират и да се видят и от обикновен човек и от лекар по време на прегледа. Сочи, че явно силата, която е била използвана не е била достатъчна и такива не са установени по време на прегледа. Пояснява, че при забиване на пръсти реално действията на ноктите биха оставили травматични увреждания под формата на линейни или дъговидни ожулвания в тези анатомични области, където е извършено действието с ръка. Такива не били установени по време на прегледа.

 

          Видно от приложената по делото актуална справка съдимост за подс.Ж., същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

 

           Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателства по делото- показанията на гр.ищец и частен обвинител К., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 от НПК, в кредитираните от съда части; от показанията на свидетелите М., включително приобщени чрез прочитането им и на Д. и В., в кредитираните от съда части; от показаният на свидетелите И. и Г., П. и С., П. и П.; от показанията на свидетелите В.Л. и П. Л. / с предишна фамилия К./, включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 от НПК в кредитираните от съда части; частично от показанията на свидетелите С. и А., частично от обясненията на подсъдимия Ж., заключението по назначената СМЕ, изготвена от д-р Г. /в кредитираната част/, от заключението на КСМЕ, от заключението на ВТЛЕ, от заключението на СПЕ /в кредитираната от съда част/,от показанията на вещите лица Г., Р., Н., Д., И. и Б., справка за съдимост, медицинска документация и останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК и веществени доказателства- 1 брой оптичен носител CD – R с ръкописно положен надпис „15.08.15 Веранда“.

         От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта в която твърди, че при отиването на св.К. до бара, последният започнал да го обижда и псува. В тази част обясненията на подсъдимия са в пълно противоречие с показанията както на св.К. така и на останалите свидетели били в района на бара и възприели провелия се там разговор - св.И.М., св.М.И.,  св.М. Г. и св.С.Д.. Всички тези свидетели описват, че не св.К. е обиждал и псувал подсъдимия, а обратно подсъдимият е обиждал и псувал персонала и св.К.. Твърденията на подсъдимия, че бил обиждан и псуван от св.К. в заведението се подкрепят единствено от показанията на неговата съпруга –св.С., но безспорно по делото бе установено, включително и от нейните показания, че тя е отишла при съпруга си до бара, след като там вече е бил св.К.. В тази част обясненията на подсъдимият не се подкрепят и от свидетелските показания на св.А., който не е очевидец на случилото се до бара, тъй като не е присъствал на разговора там, а само твърди, че подсъдимият впоследствие му разказал случилото се там.

     Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимият в частта, в която сочи, че гр.ищец и частен обвинител го избутал да излезе от заведението с рамо. В тази част обясненията му са в унисон единствено с твърденията на св.С., че св.К. го избутал  с тялото си, но са в противоречие какво с показанията на К., така и с показанията на свидетелите М. и И., които са категорични, че пострадалият го е помолил да излязат извън заведението, но физически контакт между тях е нямало. „Избутване“ не съобщават да са видели и св.Г. и св.Д.. Нещо повече тези твърдения на подсъдимия са в противоречие дори с показанията на неговия приятел св.Л., който е категоричен, че св.К. само е подканил подсъдимия да излезе от заведението, като физическа агресия в заведението не е видял спрямо подсъдимия. От друга страна тези твърдения на подсъдимия, както и на неговата съпруга са лишени и от житейска логика, тъй като не би могло дори да се предполага, че собственик на заведение, което е било пълно с клиенти на посочената дата ще упражнява каквато и да е както физическа, така и вербална агресия в заведението си, пред погледите не само на персонала, ами и на останалите клиенти.

    Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимият в частта в която сочи, че пред заведението гр.ищец и частен обвините продължил да го обижда и заплашил че ще го убие. На първо място в тази част обясненията на подсъдимия са не само в противоречие с показанията на св.К., който твърди, че е изразил несъгласие с поведението му в заведението и че му е казал, че ако не му харесва обслужването може да си тръгва. В тази част обясненията са в противоречие дори с показанията на св.С. която твърди, че няма спомен да е воден разговор пред заведението между двамата. В показанията си пък св.А. сочи, че чул обиди, но не чул какви са те, въпреки, че бил на метър от двамата. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подс.Ж., че бил обиждан и заплашван от гр.ищец и частен обвинител пред заведението.

     Не бяха кредитирани от съда и твърденията на подсъдимия,  че бил стискан по рамото, затискан по врата и гърдите от гр.ищец и частен обвинител. Тези твърдения се подкрепят единствено частично от показанията на С., твърдяща, че е видяла, че К. захванал с ръка подсъдимия по рамото  и от показанията на св.А., че видял как К. държи подс.Ж. за лявото рамо и го стиска за врата или рамото. Тези твърдения на подсъдимия, частично подкрепени от показанията на посочените по горе свидетели, не се подкрепят от останалите гласни доказателства по делото- показанията на св.К., както и на останалите очевидци- свидетелите Д. и Г.. Нещо повече в тази част обясненията на подсъдимия са в противоречие и с приобщеното по делото заключение на видеотехническата и лицево идентификационна експертиза. Както в изследователската част на експертизата, така и от разпита на вещото лице стана ясно, че при проведения разговор пред заведението ръката на частния обвинител не е докоснала рамото на подсъдимия, нито други части от тялото му.  Прочие в това можа да се убеди дори съдебният състав, въпреки, че не притежава специални знания в съответната област, при излъчения в с.з. видеозапис от камера 02. При визуално наблюдение на този видеозапис ясно е видно, че в този момент дясната ръка на гр.ищец и частен обвинител е на разстояние над нивото на рамото на подсъдимия. От друга страна обясненията на подсъдимия в тази част не се подкрепят и от обективните находки установени при медицинския му преглед в Спешно отделение в нощта на инцидента, така и  при извършеното освидетелстване обективирано в МУ № 193/16.08.2015г., издадено от д-р Г.. При посоченото освидетелстване по тялото на подсъдимия са установени единствено окръглена, разлята, болезнена подутина с диаметър около 5-6см в тилна област на главата, дълбоки ожулвания в червеникав цвят, неправилна форма и диаметър по около 3-4см. по задната повърхност на десния лакът и предната повърхност на дясното коляно, както и оток и палпаторна болезненост по предната повърхност на дясното коляно. Вещото лице Д. поясни в с.з, че при забиване на пръсти реално действията на ноктите биха оставили травматични увреждания под формата на линейни или дъговидни ожулвания в тези анатомични области, където е извършено действието с ръка. Такива не са установени по време на прегледа. Относно стискането в областта на врата, лявото рамо, вещото лице уточни, че реално при такова действие на твърди, тъпи предмети, каквито са пръстите в зависимост от силата могат да се получат и травматични увреждани, които да се обективизират и да се видят и от обикновен човек и от лекар по време на прегледа. Стискането и забиването на пръсти в областта на рамото, което подсъдимия описва и техния интензитет причинил му болка–безспорно би оставило обективни находки по тялото на подсъдимия, каквито обаче не са констатирани.

   Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта, в която сочи , че не е удрял гр.ищец и частен обвинител. Тези негови обяснения са подкрепени единствено от показанията на св.С. и св.А., но в са в пълно противоречие с показанията на гр.ищец и частен обвинител К., с показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Д. и Г.-очевидци на събитията, с показанията на двамата полицейски служители, на които св.К. е разказал за случилото се, с обективните находки установени при прегледа на гр.ищец и частен обвинител в Спешно отделение в нощта на инцидента, така и  при извършеното освидетелстване обективирано в МУ № 196/16.08.2015г., издадено от д-р Г., със СМЕ, в кредитираните от съда части/ и КСМЕ. В тази част обясненията му са в противоречие и с показанията на св.Л.- негов приятел, който сочи, че подсъдимият е споделил с него, че въпросната вечер е ударил някой, без да уточнява кой. Обясненията на подсъдимия, че не е удрял частния обвинител К. са в противоречие и с приобщената по делото видео-техническа и лицево идентификационна експертиза в заключението на която хронологично са проследени и посочени действията на подсъдимия. Най-вече тези обяснения са в пълно противоречие с приобщения видеозапис от охранителните камери на заведението, като при излъчването му в съдебно заседание ясно и без наличието на каквото и да било съмнение е видно, че подсъдимият нанася множество удари – с глава в областта на лицето на частния обвинител и граждански ищец, с юмруци по тялото и в областта на главата /лицето. Безспорно заключението на видео-техническа и лицево идентификационна експертиза е че записът е негоден за лицева идентификация на лицата, но пък в с.з вещото лице посочи, че същият е годен за разпознаване на лицата заснети на него. За съдебният състав не остана никакво съмнение наблюдавайки излъчения в с.з.запис, че на него е заснет именно подсъдимият /обозначен в ВТЛЕ условно като лице 2/, съответно и другите свидетели по делото, доколкото съдът имаше възможност в хода на съдебното следствие да наблюдава външния вид на всяко едно от заснетите лица на записа. Горното не бе оспорено от подсъдимия и защитата.

   Съдът не кредитира обясненията на подсъдимият, че е бил ритан докато е бил на земята. Както и в посочените по-горе части тези негови обяснения са подкрепени единствено от показанията на св.С. и св.А.. Обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията на св.К., те са в противоречие и с останалите гласни доказателства по делото. В тази част обясненията му си противоречат и със заключението на ВТЛЕ, в което са описани действията на лицата докато подсъдимият е на земята, като в нея не е описано да са нанасяни ритници. И при визуално наблюдение на видеозаписа в с.з., съдебният състав също не възприе нанасяне на подобни удари- ритници спрямо падналия на земята Ж.. Нещо повече, от заключението на приобщената СМЕ на подсъдимия, изготвена от в.л.Д. е видно, че механизмът на получаване на нараняванията по краката, ръцете и главата, а именно  травматичен оток по окосмената част на главата, контузия на дясната колянна става, ожулвания в областта на десните лакът и колянна стави , са удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в тилната област на главата, задната повърхност на дясната лакътна става, предната повърхност на дясното коляно. В с.з вещото лице Д. поясни, че такива увреждания могат да се получат при падане и удар в подлежаща настилка, което напълно съответства на показанията на свидетелите за падане на подсъдимия и на видеозаписа, заснел падането на подсъдимия и попадането на главата му под задната част на паркиран автомобил.

       Поради това съдът не кредитира в тези им части обясненията на подсъдимия, като ги възприе за житейски нелогични, некореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства и установените обективни находки, отразени в медицинските документи, както и с ВТЛЕ и изследвания от нея видеозапис. Затова в тази им част, обясненията на подсъдимият съдът  възприе като защитна тези.

     В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.

     По отношение на показанията на св.Е.С. съдът отчете подразбиращо се съмнение в тяхната безпристрастност, предвид фактът, че свидетелката от 13 години живее на съпружески начала с подсъдимия. От показанията на тази свидетелка, съдът не кредитира нейните твърдения, че подсъдимият е бил обиждан в заведението /до бара/ от св.К.. Тези нейни показания следват тезата на подсъдимия, но са в противоречие с показанията както на К., така и на свидетелите М., И., Г. и Д.. По същия начин стои въпросът и с твърденията й, че подсъдимият бил избутан от гр.ищец и частен обвинител К., за да излезе пред заведението. В тази им част показанията й следват поддържаната от подсъдимия линия на защита, но са в противоречие с показанията на посочените по-горе свидетели К., М. и И., както и с показанията на св.Л.- приятел на подсъдимия. Пак поради противоречие с кредитираните от съда гласни доказателства, поради противоречие със заключението на ВТЛЕ и изследвания от нея запис, както и поради пълно противоречие с останалите обективни находки, посочени в медицинското удостоверение издадено на подсъдимия и заключението на СМЕ касаеща подсъдимия, с поясненията направени от вещото лице в с.з, съдът не кредитира и твърденията на св.С., че св.К. е хванал подсъдимия в областта на врата и че го е ритал докато последният е бил на земята.  Съдът не кредитира и показанията на свидетелката С., че подс.Ж. не е удрял гр.ищец и частен обвинител. В тази част показанията на свидетелката са в противоречие с показанията на гр.ищец и частен обвинител К., с показанията свидетелите Д. и Г.-очевидци на събитията, с показанията на двамата полицейски служители, на които св.К. е разказал за случилото се, с обективните находки установени при прегледа на гр.ищец и частен обвинител в Спешно отделение в нощта на инцидента, така и  при извършеното освидетелстване обективирано в МУ № 196/16.08.2015г., издадено от д-р Г., със СМЕ, в кредитираните от съда части/ и КСМЕ. Показанията на С., в тази им част са в противоречие и с ВТЛЕ и изследвания от нея видеозапис. На последния ясно е видно, че свидетелката е наблюдавала ударите, които подсъдимият нанася на К., като дори на два пъти е ставала преграда с тялото си пред пострадалия, очевидно за да не му бъдат нанасяни удари от страна на подс.Ж.. Съдът намира, че в тези им части показанията на св.С. са естествен стремеж за оневиняване на подсъдимия. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелката С., защото те кореспондират с останалите доказателства по делото.

   Съдът не кредитира показанията на св.А.А. в частта, в която сочи, че когато е излязъл пред заведението е видя, че св.К. държи подсъдимия за лявото рамо и го стиска по врата или рамото, както и че св.К. е нападнал подсъдимият докато е бил на земята и го е ритал. На първо място свидетелят не можа да уточни в с.з къде точно е видял ръката на пострадалия – на врата ли, на рамото ли. На второ място в тази част показанията са в противоречие и с кредитираните от съда гласни доказателства-показанията на св.К., Г. и Д.. Те са в противоречие и с СМЕ с поясненията дадени в с.з от вещото лице Д., с ВТЛЕ и изследвания от нея запис. Съдът не кредитира и показанията на св.А., че пред заведението гр.ищец и частен обвинител е обиждал подсъдимия, като в тази част неговите показания от една страна са в противоречие с показанията на К. и твърденията на С., че отвън не е имало размяна на обиди, а от друга страна са и вътрешно противоречиви, тъй като А. излага твърдения за изказване на обиди, твърди, че е бил на един метър от двамата /което прочие е видно и от видеозаписа, че е на близко разстояние да подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител/, но сочи, че не е чул какви са обидите. Горното твърдение е житейски неправдоподобно. Съдът не кредитира и показанията на св.А., че пръв бил ударен от св.К. в челюстта. В тази им част показанията са в противоречие с показанията на К., с ВТЛЕ и изследвания от нея запис и най-вече с издаденото му МУ №194/16.08.2015г. от д-р Г., където липсват описани травматични наранявания в областта на устата , в частност челюстта. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в частта, в която сочи, че подс.Ж. не е удрял изобщо гр.ищец и частен обвинител К.. Тази част показанията на свидетелката са в противоречие с показанията на гр.ищец и частен обвинител К., с показанията свидетелите Д. и Г.-очевидци на събитията, с показанията на двамата полицейски служители, на които св.К. е разказал за случилото се, с обективните находки установени при прегледа на гр.ищец и частен обвинител в Спешно отделение в нощта на инцидента, така и  при извършеното освидетелстване обективирано в МУ № 196/16.08.2015г., издадено от д-р Г., със СМЕ /в кредитираните от съда части/ и КСМЕ. Показанията на А., в тази им част са в противоречие и с ВТЛЕ и изследвания от нея видеозапис. На последния ясно е видно, че свидетелят, заедно със св.Л.  е наблюдавал ударите, които подсъдимият нанася на К., като дори двамата със св.Л. полагат усилия да преустановят нанасянето им, като възпират подсъдимия и го издърпват настрани.

     По тази причина съдът не кредитира показанията на св.А. в посочените части, отхвърли ги като достоверност и оцени като акт на солидарност и приятелска взаимопомощ, предопределящи заинтересованост от изхода на делото в полза на подс.Ж.. В останалата им част показанията на св.А. съдът кредитира, като допълващи останалите кредитирани от съда гласни доказателства.

      Съдът изцяло кредитира показанията на св.Е.П.. Макар същата да живее на семейни начала със св.А., нейните показания кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Прави впечатление в нейните показания, че същата не съобщава съжителят й да е пострадал в нощта на инцидента, което пък от своя страна компрометира твърденията на св.А., че е бил сериозна наранен от К..

    Съдът оцени показанията на св.В.Л., като отчете приятелството му с подсъдимия. От показанията на св.Л. съдът не кредитира тази част, в която същият сочи, че не е видял подс.Ж. да нанася удари. Тази част от показанията на свидетеля са в противоречие с показанията на гр.ищец и частен обвинител К., с показанията свидетеля Г.-очевидец на събитията-ударен от св.Л. и най-вече показанията на Л. в тази част са в противоречие и с ВТЛЕ и изследвания от нея видеозапис. На последния ясно е видно, че свидетелят, заедно със св.А.  е наблюдавал ударите, които подсъдимият нанася на К., като двамата със св.А. полагат усилия да преустановят нанасянето им, като възпират подсъдимия и го издърпват настрани. В тази им част свидетелските показания на св.Л. съдът оцени като акт на солидарност и приятелска взаимопомощ спрямо подс.Ж.. Съдът не кредитира показанията на св.Л. депозирани в с.з. в частта, в която сочи, че не е видял св.С. да излиза от заведението след подсъдимия и гр.ищец и частен обвинител. В тази част съдът кредитира неговите показания от ДП прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК, като след прочитането им свидетелят потвърди посоченото при разпита в ДП, като поясни, че е забравил подробности по случая предвид изминалото време. В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Л. като кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

    Съдът не кредитира показанията на св.П. Л. / с предишна фамилия К./ депозирани в с.з. по отношение на твърденията й че не е видяла никой от компанията в заведението да става от масата, както и че мъжът й не е излизал от заведението, тъй като в тази им част показанията на свидетелката са некореспондиращи с показанията й, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл.284, ал.4, вр. ал.1 от НПК, към които Л. се придържа. В останалата им част показанията на свидетелката Л. съдът кредитира като кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

    Съдът не кредитира показанията на гр.ищец и частен обвинител депозирани в с.з. касателно фактът, че при излизането му заедно с подсъдимият пред заведението не видял да излизат други лица заедно с тях, както и че след ставането на подсъдимият от земята, бил нападнат от последния и от св.А.. В тази им част показанията му некореспондират с показанията му, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на гл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК, към които К. се придържа. Съдът не кредитира и показанията на св.К. от с.з, че единствените удари които му нанесъл подсъдимия са били само в главата / по носа, в лицевата част отляво и отдясно и по челото/. В тази им част показанията му не кореспондират с посоченото в хода на ДП, че след изправяне на подсъдимият, същият го е ударил в областта на лявата ключица, към които К. се придържа, като твърди, че не си спомня всичко с подробности поради изминалия период от време. Съдът не кредитира и показанията на гр.ищец и частен обвинител от с.з. касателно неговото твърдение наличие на пияното състояние и употребата на наркотици у подсъдимия в нощта на инцидента, по съображения които ще изложи в мотивите си.   Не се кредитират и показанията  му от с.з., че след 5-7 дни след инцидента е отишъл на работа. В тази им част показанията му некореспондират с тези на неговите служители -св.М., св.И., св.Д. и св.Г., които твърдят, че пострадалият се е отишъл в заведението след около 3-4 дни. В останалата им част съдът кредитира както показанията на гр. ищец и частен обвинител К., дадени в с.з., така и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи както с показанията на свидетелите М., И., Д., С., В, С. , П., П., така и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ и ВТЛЕ и изследвания от нея видеозапис.

    Съдът не кредитира прочетената по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1 от НПК част от  показанията на св.И.М., дадени в хода на ДП и тази част от показанията депозирани в с.з., в които М. твърди, че К. и Ж. са били последвани от компанията на Ж. при излизането им от заведението. В тази част показанията са в противоречие с останалите кредитирани от съда гласни доказателства и със заключението на ВТЛЕ. В с.з. след прочитането им свидетелката поясни, че всъщност подсъдимият и гр.ищец са излезли от заведението, като са били последвани от руса жена, а впоследствие са излезли и останалата част от компанията. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката М. в останалата им част / с изключение на твърденията за пияното състояние и употребата на наркотици у подсъдимия/, тъй като същите са последователни, логични, кореспондират с показанията на К., И., Д., Г. и В., както и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ и ВТЛЕ.

    Съдът не кредитира показанията на св.С.Д. в частта, в която същият сочи, че след удара от страна на подсъдимия към гр.ищец, последният го избутал с тялото си и поради това подс.Ж. паднал. В тази част неговите показания не кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства и със заключението на ВТЛЕ. В останалата им част / с изключение на твърденията за пияното състояние и употребата на наркотици у подсъдимия/ съдът кредитира показанията на свидетеля Д. като непредубедени и незаинтересовани по никакъв начин от изхода на делото /свидетелят към датата на депозиране на показанията му пред съда не работи в заведението собственост на пострадалия/, и най-вече като кореспондиращи с показанията на гр. ищец и частен обвинител, така и с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ и ВТЛЕ.

    От показанията на горепосочените свидетели –К., М. и Д., съдът не кредитира и частта, в която сочат, че подс.Ж. е бил пиян и дрогиран. Вярно е че принципно съобразно константната съдебна практика пияното състояние би могло да се установи и със свидетелски показания, но тези свидетели не съобщават за мирис на алкохол у подсъдимият, а градят заключението си за пияното му състояние, съответно за употребата на наркотици на субективни възприятия от неговото вербално поведение. В противовес с техните показания, другата група от свидетели-познаващи и придружаващи подсъдимия твърдят, че същият не е бил в пияно състояние и че не употребява наркотици. По делото липсват други доказателства, които да обосноват наличието на пияно състояние у подсъдимия. Що се отнася до употребата на наркотични вещества, също по делото не са налични доказателства, които да обосноват употребата на наркотични вещества у подсъдимия. Нещо повече заключението на СПЕ е категорично, че подсъдимият не страда от наркотична зависимост. Ето защо в тази част съдът не кредитира показанията на свидетелите.

      Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите М.Г. и М.И. дадени в с.з, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи както с показанията на гр. ищец и частен обвинител, така и с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства и със заключенията на СМЕ /в кредитираните от съда части/, КСМЕ и ВТЛЕ.

    Възраженията на защитата, че свидетелите Г. и Д. стоейки съответно зад бара и на компютъра до входната врата в заведението нямало как да възприемат случващото се отвън предвид застаналите лица пред входа на заведението не се споделя от съда. На първо място, каквито и физически причини да бъдат отчетени, безспорно от показанията на всички разпитани по делото служители в заведението е видно, че видимост пред заведението от позицията, в която се е намирали както св.Г., така и св.Д., има. За установяване на горното не е необходимо нито провеждане на следствен експеримент, нито изискване на мащабна скица, тъй като показанията на всички служители в заведението са еднопосочни. Нещо повече от излъчения в с.з. запис е видно, че както св.С., така и св.А. не са застанали непосредствено зад подсъдимия, а встрани от неговото дясно рамо, което идва да покаже, че видимост към действията на подсъдимия е имало.

     Обстоятелството, че свидетелите М., И. и Г.  са служители в заведение собственост на пострадалия по делото не би могло да компрометира показанията им изначално и същите да бъдат отхвърлени априори, както иска защитата. Това е така, тъй като на първо място свидетелите са депозирани показанията си пред съда под страх от наказателна отговорност, на следващо място както бе споменато по-горе техните показания /в кредитираните от съда части/ кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства, така, че за съда не възниква съмнение, че свидетелите са заинтересовани от изхода на делото. Нещо повече, ако съдът би приложил такъв формален подход, който се предлага от защитата /да не се дава вяра на показанията поради наличие на трудовоправна връзка/, то би следвало този подход да бъде приложен и по отношение на показанията на С., А., Л. на още по-силно основание – предвид съпружеско съжителство и приятелски взаимоотношения от детството. Както бе спомената по-горе автоматичното изключване на показания е недопустимо, а тяхната достоверност следва да се цени и бе преценена по настоящото дело с оглед съвкупния анализ на доказателствата.

     Показанията на св.В. Въчев депозирани в с.з. не се кредитират единствено в частта, в която същият сочи, че е видял гр. ищец и частен обвинител на по-следващия ден след инцидента. В тази им част показанията са в противоречие с показанията на св.М., св.И., св.Д. и св.Г., които твърдят, че К. не е ходил в заведението около 3-4 дни след случилото се.

      Като безпристрастни, конкретни, логични съдът оцени и показанията на св.Д.П., поради това ги кредитира изцяло. Този свидетел като лекар УНГ внесе яснота относно приобщената по делото медицинска документация, касаеща травмата на носа на гр.ищец и частен обвинител.

     Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на служителите на реда С.С. и Д.П.. Двамата свидетели свидетелстват за възприетото от тях състояние на пострадалия и за споделеното от него за случилото се. Показанията на двамата свидетели се допълват. Показанията на св.П. за  споделеното от пострадалия и  за вида на пострадалия – свидетелят сочи „На място беше само пострадалият, който заяви, че с един господин са имали пререкания вътре в заведението и вече при излизане отвън господина го е ударил, доколкото помня с глава. Мисля, че в лицето някъде го е ударил. Имаше наранявания мисля по лицето. Доколкото помня кръв или нещо такова имаше, но точно не мога да кажа. Видимо имаше следи“  напълно кореспондират с останалите гласни доказателства по делото, подкрепят напълно показанията на св.К., кореспондират и с приобщената  СМЕ /в кредитираните от съда части/ и с КСМЕ по отношение на пострадалия.Съдът отчете, че двамата свидетели като служители на реда, които ежедневно имат сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнал през август 2015г. към момента на с.з. в което са разпитани- а именно към 13.02.2017г. т.е почти две години по-късно.

      Съдът не кредитира назначената в досъдебното производство СМЕ, изготвена от д-р Г.. Тя е била възложена само на съдебен медик, който няма нужната компетентност в областта на оториноларингологията - УНГ. По тази причина в.л.Г. е издал направление и е изпратил пострадалия на преглед при УНГ лекар – д-р П.. Ето защо съдът кредитира заключението на в.л. Г. единствено в частта му касаеща травматичните увреждания констатирани към 16.08.2015 и механизмът на тяхното получаване, с изключение твърдението му , че в своя оздравителен процес счупването на носните кости е завършило с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане, които обуславяло постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Всъщност горепосоченото заключението на д-р Г., че претърпяното от пострадалия счупване на носни кости е завършило с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане се опровергава от трима медици по назначената от съда КСМЕ /двама съдебни лекари  и специалист УНГ/. Последните са категорични, че и при двете рентгенографии - от 15.8.15 г. след инцидента и актуалната снимка към момента на прегледа 19.5.17 г., при гр.ищец и частен обвинител се установяват фрактурни ивици на носните кости, без разместване, лекостепенна девиация /изкривяване/ на носната прегледа в основата й, и то надясно, а не наляво, като тези промени не водят до трайно затрудняване на носното дишане, тъй като двете носни кухини на К. са нормално проходими. Поради това и според вещите лица по назначената КСМЕ увреждането е довело само до временно разстройство на здравето неопасно за живота.  Съдът се доверява изцяло на заключението на назначената в хода на съдебното следствие и  изготвена от вещите лица проф.д-р Р. проф.д-р Н. и д–р Д. КСМЕ като компетентно и безпристрастно, мотивирано и защитено в с.з.

   Съдът не кредитира заключението на назначената и изготвена в хода на ДП СПЕ, единствено в частта, в която в същата се сочи, че подсъдимият към момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Такива доказателства в хода на съдебното следствие не бяха събрани, а експертизата видно от нейната изследователска част се позовава само и единствено на споделеното от освидетелствания, без да държи сметка на времето на останалите доказателства по делото. В останалата част заключението на СПЕ съдът приема за компетентно дадено и безпристрастно.

     Съдът напълно кредитира и заключението на вещото лице Н.И. по назначената и изготвена в хода на ДП и приета от съда ВТЛЕ. Същото съдът приема за компетентно и безпристрастно дадено, защитено убедително в с.з. Съдът не приема възражението на защитата, че щом вещото лице не знае марката и модела на устройството, с което е направен видеозаписът и щом не е ходило на място да установи записващото устройство следователно заключението му не следва да се ползва с доверие. Първо за нуждите на една такава експертиза, съдът намира, че не е необходимо да се знае марката и модела на записващото устройство, тъй като се изследва запис, а не записващо устройство. Не е необходимо и вещото лице да установява какво е записващото устройство, щом сваленият от него запис би могъл да се излъчи и изследва. Нещо повече, експертизата е категорична, като и вещото лице поясни в с.з., че според вкопирания в записите, тайм код, няма добавки и корекции върху записите. Вещото лице разясни, че неминуемо при всяко едно въздействие, което се осъществява върху записа се променя първоначалния тайм код в дадения файл, като такива промени не са наблюдавани в процесните записи.

     Тук е мястото да се отбележи, че съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно  възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени записи– в случая дискът със запис, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество. Правилно и задължително е тогава да бъде назначена техническа експертиза, която да изясни въпроса има ли манипулации по записа. В случая безспорно видеозаписите съдържащи се на материалния носител 1 брой оптичен носител CD – R с ръкописно положен надпис „15.08.15 Веранда“, ВД по делото, са направени с предварително поставени на обществено място камери /две камери монтирани пред вода на заведение Веранда/, в каквато посока са гласните доказателства по делото. Тези видеозаписи са предадени в хода на ДП от гр.ищец и частен обвинител К. на водещия разследването със съответен протокол /приложен на л.118/. Следователно те могат да бъдат доказателство в наказателния процес съобразно цитираната по-горе практика на ВКС т.к. в тези случаи е налице т. нар. случаен запис и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, бил е изследван в рамките на ВТЛЕ, която не е установила следи от манипулация, съдържащата се на него информация може и трябва да бъде ценена.

        Поради всичко гореизложено съдът кредитира ВТЛЕ и изследваните от нея видеозаписи, съхранени на1 брой оптичен носител CD – R с ръкописно положен надпис „15.08.15 Веранда“, ВД по делото.

     Съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.

 

          При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

 

         По делото по несъмнен начин се доказва, че на 15.08.2015 г. подсъдимият Ж. заедно със св.С. и компания от техни приятели са посетили заведение „Веранда“, намиращо се на плажната алея в кв.Аспарухово на гр.Варна. Горното не се оспорва и от самия подсъдим. Безспорен факт е и обстоятелството, че по същото време в заведението се е намирал и неговият собственик- гр.ищец и частен обвините К.. При срещата на подсъдимия с пострадалия К. пред бара в заведението и предвид поведението на Ж. /обиждал и псувал персонала/, пострадалият го подканил да излязат пред заведението, за да не смущават останалите клиенти. След излизането пред заведението и без какъвто и да било повод подсъдимият Ж. нанесъл удар с глава в областта на носа на частния обвинител и гр.ищец, в резултат на което същият изпитал силна болка, потекла му кръв и му се замаяла главата. Впоследствие след изправянето на подсъдимия от земята последвал  ударил от негова страна с юмрук в лявата ключица на пострадалия, а впоследствие и удари с юмруци в лявата част на главата, малко над челото и в лявата скула, в носа, в лявата и в дясната част на лицето.  В резултат на тези му действия по лицето и тялото на пострадалия били причинени травматични увреждания, като още същата вечер в 00.35ч на 16.08.2015г. пострадалият бил прегледан в Спешно отделение на " Многопрофилна болница за активно лечение- Варна" АД гр.Варна с диагноза :Контузио капитис. Придружаващи обс. Ф-ра осса назална. Анамнеза: Травма на главата и охлузвания по тялото от побой. Анамнеза: Ударен с глава по лицето. Не е губил съзнание. Кървене от носа. В 01.59 ч. на същата вечер му била извършена и рентгенография на носни кост, обективирала фрактурни ивици на носните кости. През деня на 16.08.2015г.  му е била извършена съдебно медицинска консултация обективирана в МУ №196/16.08.2015г. с установени увреждания от клиничния преглед – оттекъл и болезнен гръб на носа, оток, мораво кръвонасядане по кожата и лигавицата на горната устна и дясната половина, петнисти червеникави кръвонасядания в областта на лявата ключица, отоци и палпаторна болезненост в лявата половина на челото, лявата слепоочна област.

    В тази връзка, съдът следва да отбележи, че дали и какви увреждания полицейските служители, посетили процесното заведение са възприели, доколкото се касае за субективни възприятия, а не за възприятия на медик, не водят до извода, че на пострадалия не са били причинени твърдяните от него и описаните в медицинската документация увреждания, още повече, че т свидетелските показания на свидетелят П. е видно, че същият има частичен спомен за наранявания и кръв по лицето на пострадалия К..

   Изводът на съда за авторството на деянието се гради на базата на всички събрани доказателства, кредитирани и посочени по горе. Няма нито едно гласно доказателство, което да изключва присъствието на подсъдимия в заведението и пред него на датата 15.08.2015 г. То в принципен план не се оспорва и от самия него. Оспорва се нанасянето на удари от страна на подсъдимия спрямо гр.ищец и частен обвинител. Съдът в мотивите си по-горе посочи защо не кредитира обясненията на подсъдимия в тази посока, както и показанията на св.С., св.А. и св.Л., в частта подкрепяща неговите твърдения, като не намира за нужно да ги преповтаря отново.

     По отношение на изразеното от защитата предположение, че травмата на носа можела да се дължи на травма от спорта, който бил тренирал К., съдът намира, че такива доказателства по делото не са установени. К. посочи, че не се е тренирал бойни спортове, а единствено като дете за 2-3 месеца се е занимавал с бокс и айкидо. Гласните доказателства и писмените доказателства събрани по делото несъмнено сочат, че травми и проблеми в посочената област К. не е имал преди деянието на 15.08.2015г. Нещо повече при разпита му вещото лице Г. поясни, че когато се констатират от лекар УНГ стари изменения в носната преграда те се отразявали в медицинските документи, а такива отразяване не било извършено. От друга страна категорично посочи, че е прегледал клинично пострадалия в острия му период, с наличието на категорични данни за травма в областта на носа, оток и кръвонасядания в тази област, като видът счупване на носни кости, отговаряли да са получени в указаното време и по указания начин. В подобен смисъл е и заключението на КСМЕ, така че за съда няма никакво съмнение, че счупването на носните кости е в резултат на инцидента на процесната дата. 

     По отношение на възражението на защитата, че счупването на носните кости можело да се дължи и на ударът нанесен от св.А. или на ударът нанесен от св.Л..

     По отношение на нанесения от страна на св.Л. удар от гласните доказателства по делото, в това число и показанията на самия Л., безспорно се установява, че той е нанесъл един единствен удар по бузата на лице, което е държало подсъдимия през тялото /през корема/. Видно от показанията както на гр.ищец и частен обвинител К., така и от показанията на св.Г., последният е бил ударен в областта на главата /в лявата страна на лицето/, докато е държал подсъдимия,  от негов приятел, който е имал татуировка на ръката си. От показанията на св.Л. е видно, че същият към инкриминираната дата е имал татуировки на ръцете си. При проведеното в хода на ДП разпознаване, св.К. категорично е разпознал св.Л. като мъжът, който е ударил св.Г.. Така, че за съда е безспорно ясно, че св.Л. е нямал никакво съприкосновение със св.К. и не му е нанесъл удар в нито една анатомична област, каквито внушения прокарва защитата.

     По отношение на св.А.А. от кредитираните от съда гласни доказателства е безспорно установено, че същият е нанесъл един удар на св.К. и то в областта на устата /различна анатомична област от носа, челото, лицето/. В тази посока са показанията на св.К., които са последователни както в хода на ДП /приобщени чрез прочитането им/, така и в хода на с.з. Свидетелят е категоричен, че е получил един единствен удар от страна на А., с юмрук от долу нагоре попаднал в областта на устата, като свидетелят конкретизира, че се касае за областта на ченето-предните зъби и горна устна, което е довело до падане на поставените на зъбите му фасети. Свидетелят е категоричен и че този удар не е засегнал носа му. В подкрепя на неговите показания са и показанията на св.Д., който сочи, че е видял и помни ударът нанесен от св.А., като мисли, че същият е попаднал в областта на устата. Показанията на двамата свидетели са в унисон и с установените при прегледа и медицинското освидетелстване от доктор Г. обективни находки мораво кръвонасядане по кожата и лигавицата на горната устна и дясната половина. Тези показания и обективни медицински находки, не биха могли да бъдат компрометирани от твърденията на св.А., че не може да каже къде точно е попаднал удара му и предположението му, че било възможно да попадне и в носа на св.К.. На първо място напълно възможно е свидетелят действително да не е видял къде е попаднал ударът, но пък това не изключва възможността пострадалият да възприеме и най-вече да усети къде е попаднал този удар, за което обстоятелство К. е категоричен. От друга страна не бива да се забравя, че показанията на св.А. са оценени с оглед стремежът му за приятелска взаимопомощ към Ж., който стремеж напълно логично е да се прикрива под липсата на спомен за този факт - мястото на нанасяне на удара.

    Нещо повече, по отношение на нанесения от А. удар, в с.з. вещите лица Р. и Д. са категорични, че той не може да засегне гърба на носа, където при прегледа е бил установен оток. Пояснено бе още, че е засегнатата част-гърба на носа е горната му част почти в края на носа към очите. Те сочат още, че няма описани кръвонасядания в долната част на носа, за да се лансира и изследва версията, че при евентуално преплъзване от удара в устата се е стигнало до засягане на долната част на носа и от там до описаното травматично увреждане- счупване на носни кости. Вещото лице Д. поясни, че ако ударът попадне в областта та зъбите трябва да увреди зъбите, ако само се приплъзва по устната, това не е ъперкът, а си е удар в носа.  Според вещото лице ако този удар отдолу нагоре е бил в областта на зъбите би следвало първо да има увреждане на зъбите. Ако този удар се е приплъзнал покрай зъбите тогава удара ще бъде в долната част на носа и тогава няма да се счупят носните кости, които са счупени в гърба на носа близо до основата. Първо ще му се увреди хрущяла, ще има кръвонасядане по ноздрите. Такива обективни находки обаче няма установени по делото. Вещите лица Р. и Д. са категорични, че травмата отговаря да е получена при удар с глава. В тази посока са и показанията на вещото лице д-р Г..

     Затова и съдът безспорно прие, че ударът нанесен от св.А. не е засегнал анатомичните области, в които е нанасял удари подс.Ж., като възприе, че счупването на носните кости е резултат от поведението на подс.Ж., който единствен е нанесъл удари в областта на носа на св.К.- с глава, а впоследствие и с юмрук.

   Безспорно по делото е установено, на посочената в ОА дата и място, по посочения в ОА начин подсъдимият е нанесъл удари спрямо гр.ищец и частен обвинител, в описаните по-горе, както и в ОА, анатомични области. В резултат на тези удари съдът приема, че са пострадалият е  получил травматични увреждания:  счупване на носни кости, отоци и кръвонасядания по лицето, оток по гърба на носа и кръвонасядания по лявата ключица, също описани в ОА.

     Очевидно вземайки предвид заключението на изготвената в хода на ДП СМЕ от д-р Г. / цитирана в ОА/, че в своя оздравителен процес счупването на носните кости е завършило с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане, които обуславят постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, а в своята съвкупност останалите описани в СМЕ травматични увреждания са определили временно разстройство на здравето неопасно за живота, прокурорът се е съобразил със задължителната практика на ВС по наказателни дела -Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Съобразно т.18 от цитираното постановление когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. С оглед изготвената в ДП експертиза това е било приетото от експертизата за счупване на носните кости завършило в оздравителния си процес  с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Поради това и обвинението, с което Ж. е предаден на съд е за средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

     Бе посочено вече по горе, че ВРС не кредитира изготвената в хода на ДП експертиза по отношение на приетото от нея заключение, че счупване на носните кости завършило в оздравителния си процес с изкривяване на носната преграда наляво, стеснение на левия носов ход и в тази връзка реално затруднение в носното дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на счупените носни кости съдът се довери на заключението на изготвената и приобщена в хода на съдебното следствие КСМЕ, чието заключение е категорично, че и при двете рентгенографии - от 15.8.15 г. след инцидента и актуалната снимка към момента на прегледа по назначената експертиза 19.5.17 г., при гр.ищец и частен обвинител се установяват фрактурни ивици на носните кости, без разместване, лекостепенна девиация /изкривяване/ на носната прегледа в основата й, и то надясно, а не наляво, като тези промени не водят до трайно затрудняване на носното дишане, тъй като двете носни кухини на К. са нормално проходими. Поради това и според вещите лица по назначената КСМЕ увреждането е довело само до временно разстройство на здравето неопасно за живота.  В съдебно заседание вещите лица Р. и Д. поясниха, че заключението им / за наличие на временно разстройство на здравето неопасно за живота/, касае всички описани в КСМЕ травматични увреждания.

       Според задължителната практика на върховната съдебна инстанция и най-вече според цитираното Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС /т.13/ за да се квалифицира едно увреждане, като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК с характеристиката „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ следва да е налице такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвика ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно състояние.Разстройството на здравето трябва да бъде от такъв характер, че в никой период да не създава опасност за живота на увредения. В случая обаче, КСМЕ кредитирана от съда изключва с категоричност наличието на такова разстройство на здравето у пострадалия, следователно не е налице средна телесна повреда по смисъла на горепосочения текст. От друга страна експертизата е категорична, че описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съобразно  т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, под " разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието". Съдът съобрази и дадените в т.18 от цитираното Постановление указание, че когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление, а когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В случая най-тежкия резултат причинен от деянието на подсъдимия е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което съответства на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК .

      Обект на това престъпление са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

      Субект на това престъпление е пълнолетно, вменяемо, неосъждано лице.

       Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – нанасяне на удар с глава и юмруци от страна на подсъдимия в горепосочените анатомични области, в резултат на което последният е получил травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

       От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е осъзнавал, че нанасяйки множество удари с глава и с юмруци в лицето /носа и в лявата част на главата, малко над челото, в лявата скула, в лявата и в дясната част на лицето / и с юмруци в тялото на пострадалия, неминуемо ще му причини телесно увреждане.

     От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

     Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.1 НК, за лека телесна повреда по чл. 130 НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Съгласно разпоредбата на  чл. 287, ал.5 НПК, когато на съдебното следствие частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НПК, частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В случая след заявеното от страна на прокурора в хода на съдебните прения, че не поддържа обвинението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, частното обвинение направи искане за произнасяне и по отношение на престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия по чл.130, ал.1 от НК. Хипотезата на  чл. 287, ал.5 от НПК е възможност за реализиране на правата на пострадалите лица, в случаите, когато съдът достигне до различни правни изводи относно квалификацията на деянието. На първо място следва е необходимо да се посочи практиката на ВС и ВКС при сходни казуси- така напр. Р 0 221/80 г на І н.о. – задължение на съда да постанови присъда за деянието, а не за престъплението по обв. акт- Р-97/89 г. на ІІ н.о.; Р № 402/03 г на ІІ н.о.; Р011/90 г на ІІІ н.о.;Р № 61/82 г на І н.о. Всички посочени решения се занимават с хипотезата на чл. 285, ал.5 от НПК / стар/, като при всички случаи становището е единно- съдът следва да се занимае с въпроса дали деянието съставлява престъпление изобщо, защото обратното би означавало за частния обвинител приложението безусловно на правилото "нон бис ин идем" и прегражда всякаква по-нататъшна възможност за защита. В случая пострадалият е участвал в процеса като частен обвинител, чиято функция е да поддържа обвинението от общ характер наред с прокурора. Затова и е достатъчно само изявлението на неговия процесуален представител, че желаят осъждане, дори и ако съдът счете,че деянието съставлява престъпление от частен характер. Когато се установи, че правната квалификация е възможно да бъде не само предложената в обвинителния акт, но и друга, според която престъплението е от частен характер, хипотезата на  чл. 287, ал.5 НПК урежда - с цел процесуална икономия, ползвайки вече така или иначе проведеното досъдебно и съдебно следствие- наказателното производство да приключи съобразно волята на пострадалия. Достатъчно е да се установени дали пострадалият иска или не иска осъждане на подсъдимия за престъплението, което се преследва по негова тъжба, при съблюдаване на съответния процесуален срок за подаване на тъжба. В случая е безспорно, че искане за осъждане на подсъдимия е налично от страна на частното обвинение.

    Съдът съобрази и че наказателното производство по делото е било образувано на 20.08.2015год., преди изтичане на срока по чл. 81, ал.3 от НПК по жалба на гр.ищец и частен обвинител К.. Не почива на обективните факти установени по делото, твърдението на защитата, че ДП било образувано по жалба на подсъдимия. Действително в материалите по ДП фигурира и жалба на подсъдимия до Началника на Четвърто РУ-Варна, приложена по делото незнайно поради какви причини, но безспорно видно е от материалите по делото- лист 1, където е приложено уведомително писмо до ВРП, че на 20.08.2015г. в Четвърто РУ, с разпит на свидетел от същата дата  е образувано ДП №357/2015г. срещу виновното лице , затова, че причинил средна телесна повреда на К.М.К., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

   Отчитайки направеното от страна на частното обвинение искане за произнасяне и по отношение на престъпление което, се преследва по тъжба на пострадалия и съобразявайки, че наказателното производство по делото е било образувано на преди изтичане на срока по чл. 81, ал.3 от НПК, съдът  призна подсъдимия В.К.Ж., ЕГН ********** за виновен в извършено престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 15.08.2015 година в гр.Варна причинил лека телесна повреда на К.М.К., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота.

          Съдът намира упрека на защитата, че в диспозитива на присъдата не били изписани нараняванията, които съдът е приел, че са причинили разстройство на здравето за несъстоятелен.  Отдавна в теорията и съдебната практика е прието, че присъдата е единство от мотиви и диспозитив. Никъде в законодателството ни няма изискване в диспозитива на присъдата да бъдат изброявани конкретно всички телесни наранявания, които са обусловили съответната телесна повреда, квалифицирана съобразно изискванията на НК и посоченото по-горе постановление на ВС. В тази връзка има изобилна съдебна практика. По идентичен начин се е произнасял и ВОС – например Присъда № 31 от 25.05.2017 г. на ОС - Варна по ВНОХД № 193 по описа за 2017 г., Присъда от 30.11.2016г. по ВНЧХД № 1190 по описа за 2016 г., Решение № 257 от 04.10.2016г. на ОС-Варна по ВНЧХД № 940 по описа на съда за 2016г.  и много други.                         

   Приемайки, че в случая  причиненото от подсъдимия телесно увреждане е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота /лека телесна повреда/ съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подс.Ж. по първоначално възведеното му обвинение за причиняване на средна телесна повреда по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

 

По приложението на института на реторсията.

 

 Съгласно чл. 130, ал. 3 НК, ако "пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание". На първо място както бе споменато по- горе съдът прие, че гр.ищец и частен обвинител нито е стискал в областта на врата и рамото, нито е ритал подсъдимия Ж., за което бяха изложени подробни мотиви по-горе, като съдът изложи и мотиви за механизма на получаване на травматичните увреждания констатирани в и описани в МУ №193 от 16.08.2015г. изготвено от д-Г., като в тази част бяха кредитирани както заключението на СМЕ изготвена от вещото лице Д., така и дадените от него показания в с.з. уточняващи механизма на получаването им. Следва да се отбележи, че по отношение на института на реторсията съществува задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение N: 51 от 16.09.1989 г. по н.д. N: 41/89 г., ОСНК. Съобразно същото реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. В случая по делото е безспорно установено, че на подсъдимия не са нанесени телесни увреждания от страна на пострадалия, които могат да се приемат като отвръщане от страна на пострадалия със същата такава телесна повреда. Това е така, тъй като активна страна в нападението е бил подсъдимият, като безспорно както и сам изложи пострадалият, той, за да се предпази от непреставащото нападение от страна на подсъдимия е успял да му нанесе един-два удара. От съдържанието на видеозаписа, излъчен в с.з. по делото е видно, че тези удари действително са били за предпазване на пострадалия от нестихващата агресия на подсъдимия и същите са насочени към лицевата част на главата на подсъдимия, където обаче обективни находки при прегледа на подсъдимия не са установени, така, че няма как въобще да се приеме, че се касае за отвръщане със същата такава телесна повреда по смисъла на закона.

 

     Относно вида и размера на наложеното наказание:

 

       При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл. чл.130, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или „Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и не са налице  отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.

    Поради изложеното, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи  административно наказание „Глоба”, съгласно размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието.

    При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на каквито и да било данни за други противообществени прояви, трудова ангажираност на подсъдимия и изминалото продължително време от извършване на деянието до приключване на наказателното производство, за което подсъдимият няма вина.

     Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.

      Като причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът отчете незачитането от страна на подсъдимия на телесната неприкосновеност и здравето на личността.

     Съдът, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и на дееца, неговото имуществено състояние, при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, определи наказанието „Глоба” в минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, в редакцията на разпоредбата към момента на извършване на деянието, а именно в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така отмерен размера на наказанието „глоба“  би бил необходим и достатъчен за постигане целите на чл.36 от НК и би имал нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия.

 

По отношение предявения граждански иск:

    

   Налице е извършено от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1 от НК срещу личността на гр.ищец К., за което съдът го призна за виновен. В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимия престъпление представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за гражданския ищец са настъпили и съответните неимуществени вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и неимуществените. Претендираните вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта.

    Безспорен е фактът, че ищецът К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия, с което възниква и  отговорността на последния съгласно правилата на ЗЗД. Тези вреди са в следствие нанесената му  лека телесна повреда изразена в: счупване на носни кости, отоци и кръвонасядания по лицето, оток по гърба на носа, кръвонасядания по лявата ключица. Травматични увреждания, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота свързани със счупването на носните кости, са оказали дискомфорт при дишането, като  са отшумели за около 20-25 дни /съгласно комплексната СМЕ/. Отделно от това са събрани гласни доказателства от показанията на К., М., И., Д., Г. и отчасти В., че в един относително не къс период /около 3-4 дни след инцидента/ същия е изпитвал не само болки и страдания, но и е имал синини по лицето, които са нарушили нормалния му ритъм на живот като собственик на заведение. Не без значение е и фактът, че телесната повреда е нанесена пред заведението, собственост на К., непосредствено пред погледите както на неговите работници, така и пред погледите на клиенти на заведението и случайни минувачи. Отделно от това в резултат на деянието същия е претърпял за един кратък период от време силен стрес, засегнати са обществените отношения, свързани и с психическата неприкосновеност като лично благо, тъй като в резултат на деянието, пострадалият е наел охрана за себе си и за заведението си. От изложеното съдът намери, че тази искова претенция е доказана по основание. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 2000 /две хиляди / лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и стрес, съпътстващ оздравителния процес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплати в посочения размер. Над тази сума до пълния размер на претенцията от 10 000 лева, съдът намери иска за недоказан, поради което и го отхвърли.      

         На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ж. да заплати сумата от 480.43 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна, сумата от 1405.01 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Районен съд - Варна и сумата от 80.00 лева, явяваща се 4 % държавна такса върху уважения граждански иск в полза на Държавата.

 

         Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :