№ 31156
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110120366 по описа за 2025 година
С молба с вх. № 195275/04.06.2025 г. ищецът е оттеглил акцесорния си иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8827,60 лв.,
поради което в тази част производството следва да бъде прекратено.
В останалата част исковата молба е редовна, а предявените искове допустими, поради
което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА поради оттегляне на иска производството по гр.д. № 20366 по описа за
2025 г. на Софийски районен съд, в частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8827,60 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за допълнително трудово възнаграждение.
В тази част определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от 10,30
часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Предявени са от Д. А. М. срещу „Софтуер груп БГ“ АД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от
66 971,06 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.
1
юни 2024 г. до м. януари 2025 г., ведно със законната лихва считано от деня следващ
подаването на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4 082,53 лв., представляваща обезщетените за забава върху главниците за
месечни трудови възнаграждения, за периода от м. Юни 2024 г. до 08.04.2025 г.;
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 958,23 лв., представляваща обезщетение за четири дни неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата
молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 9 301,60 лв., представляваща обезщетение дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случая по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на
исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 2 НСОРЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 31 311,58 лв., представляваща дължимо допълнително
трудово възнаграждение по план за стимулиране на служителите съгласно сертификат за
бонус за излизане № 35 от 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
деля следващ подаването на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на
вземането;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 213,38 лв., представляваща лихва върху главницата за допълнително
трудово възнаграждение (31 311,58 лв.) за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено
от сключен между тях трудов договор № 2014/73 от 04.04.2017 г., като съгласно чл. 6, ал. 4 от
договора, работодателят се задължил да изплаща уговореното трудово възнаграждение всеки
месец до последния работен ден на месеца, следващ месеца за който се отнася. Сочи, че
трудовият договор е изменен с допълнително споразумение от 28.06.2024 г., с което била
променена длъжността на служителя на „ръководител екип програмисти“, дирекция
„Техническа“, отдел „инженеринг и имплементация“. Излага, че с допълнително
споразумение от 31.03.2023 г. към трудовия договор, основното трудово възнаграждение е
променено на 8775,09 лв. считано от 01.04.2023 г. Твърди, че към датата на прекратяване на
трудовия договор брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 9301,60 лв. Сочи,
че по време на действие на трудовия договор, работодателят е забавил изплащането на
трудовото възнаграждение за следните месеци: за месец юни 2024 г. – не му било платено
нетно трудово възнаграждение в размер на 6317,34 лв.; за месец юли 2024 – 16 230,46 лв.; за
месец август 2024 – 7 906,36 лв.; за месец септември 2024 – 7 906,36 лв.; за месец октомври
2024 – 9061,61 лв.; за месец ноември 2024 – 7906,36 лв.; за месец декември 2024 – 7906,36
лв.; за месец януари 2025 - 3736,21 лв. или общо неизплатената сума възлизала на 66 971,06
2
лв. Претендира и мораторна лихва върху забавените плащания за трудово възнаграждение.
Твърди, че с уведомление, получено от ответника на 22.01.2025 г., е уведомил работодателя,
че прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ, считано от дата на получаване на уведомлението. С оглед изложеното, работодателят
издал заповед № 13/22.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага, че в
последния издаден фиш за трудово възнаграждение /за м. януари 2025 г./ са посочени дните
неизползван платен годишен отпуск – 4, за което следва да му се изплати обезщетение в
размер на 1958,23 лв. В същия фиш било посочено и че на ищеца се дължи обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 9301,60 лв. Ищецът претендира и сумата от 36 524,96 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение съгласно план за стимулиране на
служителите в ответното дружество. Върху така посочената сума претендира и 8827,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и основанието
на което е прекратено същото. Не оспорва също, че не е заплатил трудовите възнаграждения
за периода от м. юни 2024 г. до м. януари 2025 г., както и обезщетение за неползван отпуск и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Не оспорва, че въз основа на действащия в дружеството
„план за стимулиране на служители“ на ищеца е издаден сертификат за бонус за излизане №
35 от 31.12.2022 г. Признава претенцията в размер на 66 971,06 лв., претенцията за
обезщетение по чл. 221 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ, както и акцесорния иск за законна
лихва върху главницата от 66 971,06 лв. Досежно претенцията за допълнително
възнаграждение сочи, че признава дължимостта на 31311,58 лв., като върху посочената сума
прилага 9 % годишна лихва, която също признава. Излага, че не става ясно претендираната
от ищеца сума в размер на 36 524,96 лв. дали включва само главница или и лихва. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.
С уточняваща молба /л.75/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
приема направеното признание от страна на ответника. Изложил е че претенцията му в
размер на 36 524,96 лв. включва главница в размер на 31 311,58 лв. и годишна лихва за
забава в размер на 9 % за периода от 01.07.2023 г. до 08.04.2025 г., като на основание чл. 232
ГПК е оттеглил иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8827,60 лв. Счита, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото, въпреки признанието на исковете, с оглед на което
претендира разноски.
Със становище с вх. № 227709/27.06.2025 г. ответникът изрично е признал
дължимостта на сумата от 31 311,58 лв. – допълнително трудово възнграждение съгласно
сертификат № 35 от 31.12.2022 г. и на сумата от 5 213,38 лв. – 9 % годишна лихва върху
посочената сума за периода от 01.07.2023 г. до дата на подаване на исковата молба.
Изложено е и че не се противопоставя на искането на ищеца за оттегляне на иска за сумата
от 8827,60 лв.
По исковете:
3
Предявените искове са допустими.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
1/ досежно основното трудово възнаграждение: в тежест на ищеца е да докаже по
делото, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество. На
следващо място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се
трудово възнаграждение за процесния период.
2/ досежно допълнителното трудово възнаграждение: в тежест на ищеца е да докаже по
делото, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество; че е
уговорено допълнително трудово възнаграждение съгласно план за стимулиране на
служителите в ответното дружество, както и размера на същото за процесния период.
По иска с правно основание чл. 224 КТ: В тежест на ищеца е да докаже наличието на
трудово правоотношение с ответника, прекратяване на същото, размера на последното
получено брутно трудово възнаграждение, размера на полагащия се платен годишен отпуск
и размера на обезщетението за неползван такъв.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ: В тежест на ищеца е да докаже,
прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327,
ал.1, т.2 КТ, размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец, уговорен срок на предизвестие за страните, както и размера на дължимото се
обезщетение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да
докаже погасяване на задълженията.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че страните са били обвързани от трудов договор № 2014/73 от 04.04.2017 г.,
който е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т.2. КТ; че ответникът дължи на ищеца сумата
от 66 971,06 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.
юни 2024 г. до м. януари 2025 г., както и сумата от 4082,53 лв., представляваща
обезщетените за забава върху главниците за месечни трудови възнаграждения, за периода от
м. Юни 2024 г. до 08.04.2025 г.; че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 958,23 лв.,
представляваща обезщетение за четири дни неизползван платен годишен отпуск; че
ответникът дължи на ищеца сумата от 9 301,60 лв., представляваща обезщетение дължимо
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случая по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; че ответникът дължи на ищеца сумата от 31
311,58 лв. – допълнително трудово възнграждение съгласно сертификат № 35 от 31.12.2022
г. и сумата от 5 213,38 лв. – 9 % годишна лихва върху посочената сума за периода от
4
01.07.2023 г. до дата на подаване на исковата молба.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответника писмени документи следва да бъдат допуснати
като доказателства.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се
остави без уважение, доколкото обстоятелствата за доказване на които е направено искането,
не са спорни между страните по делото.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ДОПУСКА представените от ищеца и ответника документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията, ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът им
УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан
новия му адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6