Р
Е Ш Е
Н И Е № №
1037
гр. Пловдив, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на 19.07.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова
като изслуша докладваното от съдията Ст.Михова гр.д. N 1558 по описа на ПОС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№18915/20.06.2018г. при регистратурата на ПОС, подадена от С.К.С., ЕГН **********, против разпореждане на ЧСИ Бойка Андреева от 25.04.2018г. по изп.д.№731/2017г., с което е отказано насочване на принудително изпълнение върху помещение за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м., съставляващи общи части по предназначението си, находящи се приземния етаж на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор №56784.523.1994.1. в град Пловдив,ул.“***“№24/26. В жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да извърши поисканото от взискателя по делото изпълнително действие и се настоява за неговата отмяна.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника по изпълнението.
Съдебният изпълнител излага мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от легитимирана съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1,т.1 от ГПК страна в изпълнителното производство относно обжалване на отказ на съдебен изпълнител да извърши поискано от взискателя изпълнително действие, както е подадена в едноседмичния съобразно чл.436, ал.1 ГПК срок , поради което се явява процесуално допустима.
Жалбоподателката е взискател по изп.д.№731/2017г. по описа на ЧСИ Бойка Андреева, образувано на основание изпълнителен лист издаден на 13.01.2017г. по ч.гр.д.№15166/2016г. по описа на РС-Пловдив, с което длъжникът Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Пловдив, ул.“***“№24 /26,представлявана от управителя С.П., е осъден да заплати парични суми дължими на С.С. в изпълнение на решение на ОС на ЕС от 24.03.2015г. , ведно с лихва и разноски.
В молбата за образуване на изпълнителното делото и допълнителната такава с вх.№2428/27.03.2018г. взискателят е поискал насочване на принудително изпълнение върху помещение за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м., съставляващи общи части по предназначенито си , находящи се приземния етаж на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор №56784.523.1994.1. в град Пловдив,ул.“***“№24/26.
С обжалваното разпореждане от 25.04.2018г. съдебният изпълнител е отказал да насочи принудителното изпълнение върху посочените помещения, като е изложил съображения,че по смисъла на чл.38 от ЗС същите са общи по предназначението части на сградата,не могат да съществуват като самостоятелно обособени обекти, а се намират в режим на акцесорност към имуществото на отделния собственик в етажната собственост. Особеностите им на акцесорност и неделимост определят тяхната несеквестируемост, както и невъзможността да бъде предприето срещу тях принудително изпълнение.И двете помещения , които взискателят иска да придобие чрез процедура по възлагане , имат функция да обслужват сградата с оглед пълноценното й използване от всички съсобственици, поради което не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Така изложените от съдебния изпълнител мотиви напълно се споделят и от решаващия състав на съда.
В случая процесните помещения за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м., съставляват общи части по предназначение на сградата, построена в режим на етажна собственост. Собствеността като вещно право предпоставя наличието на отделна, самостоятелна вещ, която съставлява обект на правото. При учредена етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Такива обекти са отделните жилища, а общите части, които съгласно чл. 98 ЗС са принадлежност към главната вещ, са нужни, за да могат тези жилища да се използват. И двете помещения, по отношение на които взискателят иска да бъде насочено принудителното изпълнение , разположени в партерния етаж на сградата, имат функция да обслужват сградата с оглед пълноценното й използване от всички съсобственици и не са самостоятелни обекти на правото собственост. Макар собственик на самостоятелен обект в сградата да може при определени от закона предпоставки да придобива по давност такова помещение, то продажбата на същото е нищожна , поради невъзможен предмет , тъй като не е самостоятелен обект от правото на собственост , респективно не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Следователно отказът на ЧСИ Бойка Андреева за насочване на принудителното изпълнение по отношение на процесните помещения, съставляващи общи по предназначението части на сградата в режим на етажна собственост е правилен , а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№18915/20.06.2018г. при регистратурата на ПОС, подадена от С.К.С., ЕГН **********, против разпореждане на ЧСИ Бойка Андреева от 25.04.2018г. по изп.д.№731/2017г., с което е отказано насочване на принудително изпълнение върху помещение за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м., съставляващи общи части по предназначението си , находящи се приземния етаж на сграда в режим на етажна собственост с идентификатор №56784.523.1994.1. в град Пловдив,ул.“Славянска“№24/26.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.