Определение по дело №315/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.144 и чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба на директора на ТП на НОИ – Шумен с искане за изменение в частта за разноските на решение №207/08.02.2024г., постановено по адм.д. № 315/2023г. по описа на ШАдмС.

Насрещната страна - Е.Ф.Т. в писмен отговор рег. № ДА-01559/29.02.2024г. изразява становище за неоснователност на искането. В отговора се сочи, че възнаграждението е договорено и заплатено в посочения в договора размер, като същото е съобразно адвокатската защита, осъществена в производството пред административния орган и пред съда. Отправено е искане молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде оставена без уважение.

Шуменският административен съд установи следното:

Производството по адм.дело № 315/2023г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба на Е.Ф.Т., депозирана чрез адв.С.Т., против Решение № 2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-74/05.07.2023г., подадена срещу разпореждане №О-27-000-00-01634237/05.06.2023г. на ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.

С Решение №207/08.02.2024г. по адм.д. № 315/2023г. по описа на ШАдмС съдът е отменил Решение № 2153-27-108/23.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен по жалба на Е.Ф.Т. ***.

Със същото решение съдът е осъдил Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Е.Ф.Т. разноски по делото в размер на 1210 (хиляда двеста и десет) лева, от които 1200 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждание.

Решението е съобщено чрез изпращане на препис, получен от страните на 13.02.2024г.

С молба рег.№ ДА-01-492/21.02.2024г. по описа на ШАдмС, подадена от ответната страна – директор на ТП на НОИ – Шумен, чрез процесуалния му представител гл.юрисконсулт Л. И., на основание чл.248, ал.1 от ГПК е поискано изменение на съдебното решение в частта за разноските, дължими на оспорващата. Молителят аргументира тезата за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като се сочи, че делото не е с голяма правна и фактическа сложност и се отправя искане за неговото намаляване в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като прецени доводите на заявителя, както и събраните по делото доказателства Шуменският административен съд намира, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 248, ал.1, предл.1 от ГПК, доколкото съдебното решение е съобщено на страната на 13.02.2024г., а искането за изменението му е подадено на 21.02.2024г. Освен това, видно от протокол от съдебно заседание от 17.01.2024г. ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, по което съдът не е произнесъл. Поради изложеното искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е основателно, поради следните съображения:

Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основният критерий при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване.

Правната сложност на съдебното производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Съобразявайки така очертаната правна рамка спрямо спецификата на настоящия казус, съдът намира за основателно възражението на ответната страна в съдебното производство за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Видно от материалите по делото не е налице фактическа и правна сложност на правния спор поставен за разглеждане. Съдебното производство е приключило в две съдебни заседания, в рамките на които са събрани писмени доказателства, представени от административния орган, както и материалите по ДП № 14/2022г. по описа на ОДМВР – Шумен и са разпитани водени от оспорващата страна свидетели. Съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по КСО минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500 лева. В случая договореното възнаграждение в размер на 1200 лева надвишава повече от два пъти определеното такова в Наредбата. Съдът намира, че настоящото производство не е представлявало нито фактическа сложност, нито правна такава, поради което счита, че следва да се редуцира присъдения размер за адвокатското възнаграждение до сумата от 700 лева, която според настоящият състав напълно удовлетворява положения от адвоката труд. Този извод е направен и при отчитане на факта за наличие на друго дело между същите страни, в рамките на което са събирани същите доказателства, съобразно изявлението на процесуалния представител на оспорващата в съдебно заседание на 06.12.2023г., както и отразеното в писмо рег. № ДА-01-2954/14.12.2023г., изходящо от РП – Шумен (л.161).

Въз основа на изложеното съдът намира, че решение № 207/08.02.2024г. по адм.дело № 315/2023г. по описа на Административен съд – Шумен следва да се измени в частта за разноските, като присъдените в полза на оспорващата страна разноски следва да бъдат намалени от 1210 лева на 710 лева, в това число 10,00 лева държавна такса и 700,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.143 и чл.144 от АПК, във вр. с чл.248 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 207/08.02.2024г. по адм.дело № 315/2023г. по описа на Административен съд – Шумен в частта му за разноските и НАМАЛЯВА размера на разноските, дължими от ТП на НОИ – Шумен на Е.Ф.Т. от 1210 (хиляда двеста и десет) лева на 710,00 (седемстотин и десет) лева, като ОСЪЖДА Териториално поделение – Шумен на НОИ да заплати на Е.Ф.Т. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, в 14 - дневен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Съдия: