Решение по дело №1094/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Ищецът "П."- М.-Г. със седалище гр.Д., Р. Г. в исковата си молба против „. Г.О. със седалище гр.С. твърди,че с ответника са били в търговски взаимоотношения. Ищеца е доставял на ответното дружество стоки, представляващи строителни материали, различни видове гранит и мрамор. Доставките са извършени съобразно договореностите между страните в срок. За доставените стоки са съставени фактури. Освен това са представени митнически документи удостоверяващи износа на стоките. Направени са три доставки на обща стойност 40 647.15 евро. Тъй като не са платени тези суми ищеца е поканил ответника да ги заплати. Поканата е получена на 11.03.2009 г. , като в двуседмичния срок тези суми не са платени. Последното обосновава интереса на ищеца да предяви иск по чл.79 ЗЗД. Към ИМ са приложени писмени доказателства в подкрепа на твърденията. Претендира се още и законна лихва .

Препис от ИМ и доказателствата са изпратени на ответното дружество. В срок е представен отговор по ИМ. С отговора се оспорва иска. Изложени са съображения за неоснователността му.

При двойната размяна въз основа на връчения му отговор ищецът е представил допълнение към ИМ. На 08.01.2010 г. ответника е получил допълнението към ИМ. В дадения му срок не е депозирал отговор.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие за установено следното :

Безспорно е по делото , че страните са били в търговски взаимоотношения. Страните са се договорили ищецът да достави на ответника строителни материали- гранит и мрамор . Направени са три доставки съответно : на 03.02.2006 г.. Издадена фактура №2449/Т/2006 на “К. Г.О. на стойност 9 329.44 евро ( представляваща стойността на златен гранит(л.7). Уговорено е пълно плащане , но не е посочен срок за плащане. След получаване на стоката на 07.05.2006 г. ответника е оформил документи за износа й на трето лице (л.20); На 27.03.2006 г. аналогично за доставка на строителни материали ищеца е издал фактура №2545/Т/2006 на “К. Г.О. на стойност 14 470.16 евро. В тази фактура е уговорено срок на плащане 60 дни (л.22 от делото). Към фактурата има приложени документ за износ, удостоверение за движение на стоки и Молба до Митницата в Д.. От международната товарителница е видно , че получател на стоката е ответното дружество.На 27.03.2006 г. управителят на ответното дружество е оформил износ на трето лице на тези стоки (л.32 от делото); и трета доставка е на 06.04.2006 г. за която е оформена фактура №2577/Т/2006 г. и е на стойност 16847.55 евро. Доставен е черен гранит, като плащането е уговорено да стане в срок от 60 дни. На 08.04. 2006 г. управителят на ответника е оформил износ на същата стока (л.45).

Общата стойност на трите фактури е 40 647.15 евро.

На 09.03.2009 г. ищеца е отправил нотариална покана до ответника за заплащане на дължимата сума за доставените строителни материали. Нот.покана е получена от ответника на 10.03.2009 г. (л.47-48 от делото) . В дадения срок ответника не е изпълнил задължението си да плати цената.

Въпреки направените с отговора оспорвания за недължимост на претендираната сума ответника не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията му.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът съобрази следното :

Като съобрази доказателствата по делото, настоящата инстанция намира, че предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.286 и сл. ТЗ. Няма спор, че и двете спорещи страни по делото са търговци,както и че са в търговски правоотношения. Ищеца е доставил на ответника строителни материали .За трите доставки са съставени три фактури оформени при франкировка- EXW / EX Works (named place) = франко завода. По две от фактурите е уговорен срок на плащане 60 дни. По първата срок не е уговорен .Тъй като ответника не е изпълнил задълженията си по заплащане на дължимото по фактурите ищеца е изпратил Нот.покана-получена на 10.03.2009 г.. В дадения срок отново не е платено .

Предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД се явява основателен и доказан до размера общо на 40647.15 евро. Налице са търговски взаимоотношения между страните. Сключен е неформален договор за покупко-продажба на строителни материали, като за всяка продажба е издадена отделна фактура. За ответника е възникнало задължение за плащане по две от фактурите в 60 дневен срок . По фактура №2449/Т/2006 липсва каквато и да е клауза, обвързваща възникване на задължението за плащане или настъпването на падежа, така че по нея сумите се дължат от поканата.

Фактурите са свидетелстващ документ, защото удостоверяват материализираното изявление в тях. Фактурата сама по себе си не е достатъчна като основание за пращане цената на една стока. Цената се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка. В случая от доказателствата се установява , че стоката е получена от ответника ,дори той се е разпоредил с нея, като я е продал на трето лице. Именно затова ответника дължи заплащане на цената на продадената му и получена от него стока. Налице е договор за търговска продажба между страните, с оглед качествата им като търговци. Този договор е двустранен и възмезден и има облигаторно действие.

В този см. неплащането на цената, вписана в която и да е от съставените отчетни документи - фактури, при безспорно установените в исковия период търговски отношения между страните, представлява неизпълнение на задължение за купувача, което е и основание за ангажиране договорната му отговорност по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Върху ответника лежи доказателствената тежест за пълно и главно доказване на факта за извършено плащане,което той не успя да осъществи в процеса,поради което съдът намира иска за основателен.

Следва да се присъди и законна лихва върху главницата,както и направените разноски от ищцовата страна в размер на 3184.00 лева.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Г. О. със седалище гр.С. , ул.”Ц. С.”№5, представлявано от управителя К. О. да заплати на "П. -М.-Г., с адрес на управление Р. Гърция, гр.Д., ПК., рег.№./51/В/86/10 чрез Е. В. К.-адвокат при САК, БУЛСТАТ *, гр.С. 1000, ул.1. А. №10 по пълномощно от А. Х.-управител сумата от 40 647.15 евро. /четиридесет хиляди шестотинчетиридесет и седем евро и 0.15евро цента/,неплатена цена по доставки на строителни материали от 03.02.2006 г., 27.03.2006 г. и 06.04.2006 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.09.2009г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 3184 лв./три хиляди сто осемдесет и четири лева/

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.С..

Председател: