№ 36358
гр. София, 13.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110123125 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. С. срещу Д. К.
А. и Ю.Г.М.. Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени
искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
собственик на апартамент № .., находящ се в гр. София, район „Витоша“, кв. ..., блок №
.., в съседство на който се намирал апартамент № 1-4, обитаван от ответниците.
Терасите на двата апартамента представлявали външни пространства, намиращи се на
гърба на сградата на нивото на терена, функционално свързани с жилищата. Твърди, че
в съседната на апартамент № .. тераса /двор/, на фасадата на сградата, имало
монтирани две видеокамери, едната от които се намирала на еркера на сградата, над
първия етаж, под прозореца на втория етаж, а другата била поставена на фасадата на
сградата над първия етаж под тераса намираща се на втория етаж, като посоченото
устройство за видеонаблюдение било насочено към терасата, прилежаща към нейния
апартамент. Ищцата сочи, че многократно била заявявала пред ответниците, че не е
дала съгласие и не одобрява да се осъществява видеонаблюдение над нейния обект, но
въпреки противопоставянето й те не са демонтирали камерата и са заявявали и
демонстрирали, че тя работи и осъществява наблюдение. Поведението на ответниците
принудило ищцата да монтира в собствения си имот, между двете тераси, непрозрачна
ажурна ограда, доколкото преди монтажа на същата терасата на ищцата изцяло
попадала в обхвата на наблюдението. Сочи, че на излизане от сградата към паркинга на
комплекса, над гаражната врата, също имало монтирано устройство за
видеонаблюдение, поставено против волята на обитателите на комплекса, за което не й
било известно дали осъществява или симулира видеонаблюдение. Навежда доводи, че
1
откакто е закупила жилището в комплекса и се е нанесла в него ответниците са
проявявали конфликтно поведение спрямо нея, като многократно заявявали, че
монтираните видеокамери работят и я следят и записват постоянно. Поддържа, че не е
давала съгласието си за монтирането на посочените устройства, насочени към
терасата, прилежаща към нейното жилище, нито към двора прилежащ към сградата.
Твърди, че живее в жилището с тригодишната си дъщеря и осъществяването на
видеонаблюдение, насочено към нейната тераса й причинявало дискомфорт. Чувствала
се изключително притеснена, че всяка нейна стъпка се наблюдавала и записвала, което
счита за неправомерно и грубо нарушаване на личното й пространство. В периода от
месец юни 2022 г. до месец януари 2023 г. многократно настоявала пред ответниците за
премахването на камерите, които от своя страна се държали арогантно и отказвали да
обърнат внимание на исканията й. Фактът, че ищцата е била принудена да издигне
непрозрачна ажурна ограда, за да възпрепятства осъществяването на видеонаблюдение
в собствения й имот също й създавал дискомфорт, доколкото вследствие на
монтираната ограда бил ограничен достъпа до светлина в имота й и била нарушена
визията му. Сочи, че поставената ограда решила частично проблема й, тъй като
разположената от външната част и насочена към входа на комплекса видеокамера
продължавала да функционира. Счита, че с действията си, а именно монтирането на
посочените устройства, ответниците нарушавали изискванията на чл. 32, ал. 2 КРБ,
като дори осъществяваното видеонаблюдение да бъде симулирано, а не реално
извършвано, то същото й причинявало дискомфорт и нарушавало в еднаква степен
личното й пространство. В тази връзка, моли съда да осъди ответниците да й заплатят
солидарно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
последица от нарушаването на правото й на неприкосновен личен живот чрез
осъществяването на незаконно видеонаблюдение с поставена от ответниците камера,
насочена към собствения й имот в периода от месец юли 2022 г. до месец януари 2023
г., както и с поставянето на камера, насочена към изхода на затворения комплекс, в
който се намирало жилището й, считано от месец юли 2022 г. до настоящия момент.
Претендира изплащането на дължимото обезщетение ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба.
Излагат аргументи в подкрепа на взетото от тях решение за монтирането на три камери
за видеонаблюдение в края на месец ноември 2019 г. Твърдят, че монтираните от тях
технически устройства са в границите на собствеността им, като обхватът и ъгълът на
заснемането им били изцяло съобразени с изискванията на ЗЗДЛ. Посочват, че
камерите не заснемат общите части в комплекса, а единствено пространството пред
собствените им две тераси, като след подадена жалба в КЗЛД от група съседи в
комплекса устройствата не извършвали видеозаснемане. В тази връзка, отбелязват че с
Решение ППН-02-7/2020 г. по описа на КЗЛД, в резултат на извършената проверка
било установено, че трите камери били монтирани в границите на собствеността им,
като обхватът на заснемането им бил насочен единствено към техния имот, а именно
предната и задната тераса на жилището им, съответно подадената жалба била обявена
за неоснователна. Твърдят, че на 12.07.2022 г. ищцата била уведомена за постановеното
решение и протокола от извършената проверка от КЗЛД. Поддържат, че след
извършената проверка от КЗЛД монтираните видеокамери не осъществявали
видеонаблюдение. Оспорват твърдението на ищцата за претърпени вреди вследствие
на симулативно заснемане, доколкото обхватът на камерите бил насочен единствено и
само към границите на собствения им имот. Оспорва наличието на причинно –
следствена връзка между претърпените от ищцата вреди и осъществените от тях
действия. Поддържат, че липсва противоправно деяние, тъй като камерите не извършат
2
видеонаблюдение от 03.07.2020 г. В тази връзка, молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
При условията на пасивно субективно съединяване са предявени осъдителни
искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които ищцата претендира осъждането
на ответниците за изплащане в условията на солидарност на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 5000 лева, изразяващи се в
причинен дискомфорт, притеснение и накърняване на личното й пространство,
вследствие на незаконно осъществявано видеонаблюдение с камера, поставена от
ответниците и насочена към жилището й в периода от месец юни 2022 г. до месец
януари 2023 г., както и с камера, насочена към изхода на затворения комплекс, в който
се намира имота й, считано от месец юни 2022 г. до настоящия момент.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно елементите от фактическия състав на непозволеното уреждане, както
следва: 1/ наличието на противоправно деяние осъществено от ответниците,
изразяващо се в неправомерно заснемане и нарушаване на личната й
неприкосновеност; 2/ вида на претърпените неимуществени вреди; 3/ наличието на
пряка причинно - следствената връзка между поведението на ответниците и
претърпените неимуществени вреди;
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствената тежест е при условията
на обратно доказване да оборят презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел
на ищцата при режим на довеждане, който да даде показания за периода, в който е
осъществявано видеонаблюдение, както и за това че ответниците са заявили, че
монтираните устройства осъществяват видеонаблюдение, тъй като същото не е
необходимо за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел
на ищцата при режим на довеждане, който да даде показания за вида на претърпените
от нея неимуществени вреди, при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК. ДОПУСКА
събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на ответниците при
режим на довеждане, който даде показания за обстоятелствата, изложени т. 1 от
Доказателствени искания в отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
3
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответниците да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023
г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4