№ 22
гр. Шумен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500136 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №15/18.02.2021г. по гр.д.№1877/2020г. по описа на ШРС, съдът е
признал за установено на осн.чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК ... ,със
седалище и адрес на управление гр.Ш.... представлявано от Ж.П. дължи на Д. А. З. сума в
размер на 6921.60лв. представляваща остатък от неизплатено обезщетение за 12 месеца в
размер на брутното й трудово възнаграждение ,получено при пълен работен месец ,
увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД на дружеството ,дължимо по т.7.2 от
допълнително споразумение №211/29.09.2016г. сключено между страните ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-17.06.2020г. до окончателното й изплащане , както и сумата от 5.77лв.
представляваща мораторна лихва върху вземането от датата на изпадане в забава
15.06.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 17.06.2020г. за
които суми е издадена заповед за изпълнение №392/18.06.2020г. по ч.гр.д.№982/2020г. по
описа на ШРС , отхвърлил е иска за мораторна лихва в останалата му част до предявеният
размер от 326.85лв. като неоснователен , присъдил е на ищцата Д.З. сумата от 616.40лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 835.18лв. разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете ,присъдил е на ответника
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД сумата от 15.50лв. разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението е обжалвано от ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-
1
Шумен“ ООД , действащ ,чрез пълномощника си юрисконсулт Е.М. в частта му с която
дружеството е осъдено да заплати на Д. А. З. сума в размер на 6921.60лв. представляваща
остатък от неизплатено обезщетение за 12 месеца в размер на брутното й трудово
възнаграждение ,получено при пълен работен месец , увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от
КТД на дружеството ,дължимо по т.7.2 от допълнително споразумение №211/29.09.2016г.
сключено между страните ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-17.06.2020г. до окончателното й изплащане като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли иска и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Д. А. З., действаща ,чрез пълномощника си адв.Д.К. от ШАК е
депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли
съдът да потвърди решението в обжалваната му част и да се присъдят разноските по
делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание осн.чл.422 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК да се признае за установено в отношенията между страните ,че
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК ... ,със седалище и адрес на
управление гр.Ш.... представлявано от Ж.П. дължи на Д. А. З. сума в размер на 6921.60лв.
представляваща остатък от неизплатено обезщетение за 12 месеца в размер на брутното й
трудово възнаграждение ,получено при пълен работен месец , увеличено с размерите по
чл.23 ал.1 от КТД на дружеството ,дължимо по т.7.2 от допълнително споразумение
№211/29.09.2016г. сключено между страните ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-17.06.2020г. до
окончателното й изплащане , като предмет на въззивното производство пред ШРС е именно
2
решението на ШРС с което съдът се е произнесъл по този иск и го е уважил.
Не е спорно между страните ,че ищцата е работила при ответното дружество на
длъжност „ръководител продажби“ ,като със заповед №52/21.11.2019г. трудовото й
правоотношение било прекратено на осн.чл.328 ал.2 от КТ , считано от 25.11.2019г. Също
така не е спорно ,че ищцата има повече от 10г. трудов стаж при ответника и че ищцата е
член на ОСО на КНСБ при ВиК Шумен от месец октомври 2013г. до месец ноември 2019г.
включително.
Ищцата основава исковата си претенция на т.7.2 от допълнително споразумение
№211/29.09.2016г. сключено между страните, във връзка с чл.23 ал.1 от КТД на ответното
дружество и претендира да й се изплати допълнително обезщетение от 6921.60лв. , като
страните спорят относно това каква е била действителната воля на страните при
сключването на тази клауза от допълнителното споразумение . В текста на ДС е уговорено
,че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
работодателя , независимо от основанието ,служителят има право на обезщетение за 12
месеца в размер на брутното му трудово възнаграждение , получено при пълен работен ден ,
увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД на дружеството. В чл.23 ал.1 от КТД на
дружеството е регламентирано ,че на работник или служител ,член на синдикална
организация страна по този договор , уволнен при условията на чл.328 ал.1 т.1,2,3,4 и ал.2 от
КТ получава за срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер на 100% от
минималното трудово възнаграждение за бранша за лица с трудов стаж над 10 години
,какъвто е и стажа на ищцата по делото. Уговарянето на обезщетение, чийто размер
надвишава това уговорено в колективния трудов договор е допустимо предвид
разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ , където е предвидено възможността с трудовия договор
да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за
работника или служителя от установените с КТД. Именно така е и в настоящият случай. В
гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора.
Договорната свобода е принцип на гражданското право и тя е ограничена единствено от
императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната
свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия,
които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния
трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да
имат и други отношения (напр. по договор за заем или отношения, произтичащи от
непозволено увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото
правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж са трудови. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните
са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
3
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед
постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за
нея и как може да се упражняват те. В настоящият случай с допълнителното споразумение
страните валидно са уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя последният да изплати на служителя обезщетение за дванадесет месеца в
размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец,
увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Съдът тълкувайки волята на
страните и предвид гореизложеното счита ,че на ищцата се следва обезщетение по т.7.2 от
допълнителното споразумение за 12 месеца в размер на брутното месечна възнаграждение
получено при пълен работен месец увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД или това е
сумата от 1807 лв. по 12 месеца увеличена със сумата от 576.80лв. - минималното трудово
възнаграждение за бранша към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, за
тези дванадесет месеца , общо 28 605.60лв. Видно от фиша за получените от ищцата суми за
обезщетения на нея е изплатена само сумата от 21 684лв. за обезщетение по допълнителното
споразумение и на същата следва да се изплати допълнително неполучената разлика от
6 921.60лв.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за сумата от 6921.60лв.
обезщетение дължимо на основание т.7.2 от ДС №211/29.09.2016г. към трудов договор
№31/9.09.2013г. е основателен и доказан и следва да се уважи .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
въззиваемата страна разноските по делото в размер на 828лв. с ДДС за адвокатски
хонорар. Възражението по чл.78 ал.5 от ГПК направено от жалбоподателя е неоснователно
,тъй като предвид размера на иска минималният размер на адвокатският хонорар изчислен
на осн.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е сумата от 676.08лв. ,а с ДДС е сумата от 811.30лв., и следователно
уговореният адвокатски хонорар е в размер почти до минималния.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/18.02.2021г. по гр.д.№1877/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК ... ,със
седалище и адрес на управление гр.Ш.... да заплати на Д. А. З. С ЕГН **********
разноски по делото в размер на 828лв. с ДДС за адвокатски хонорар.
4
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5