Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 16 350 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Н.Л.В. дължи
на “Б.Д.“ ЕАД следните суми:
- 66 569,79 лева главница плюс законната лихва от 13.09.2017 г. до
окончателното изплащане;
- 45 331,71 лева договорна лихва за периода
01.02.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 405,31 лева наказателна лихва за периода
21.03.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 629,11 лева заемни такси. Тя дължи тези
суми по договор за кредит с „Б.Д.“ ЕАД от 05.07.2007 г. и допълнителни
споразумения към него от 22.02.2010 г. и 26.11.2010 г. „Б.Д.“ ЕАД е със
съдебен адрес ***. Н.В. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Л.В. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД:
- 2 548,71 лева
разноски и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство;
- 2 348,72 лева
разноски по заповедното производство.
[3]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
[4]
Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 298,71 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа
инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова молба от 15.12.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) е заявила, че с
ответника Н.В. е била сключила договор за заем. По този договор ДСК е била
заемодател, а Н.В. е била заемополучател.
[6] Н.В. не е заплащала вноски. Затова ДСК е
обявила кредита за предсрочно изискуем. ДСК е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал такава заповед
за:
- 66 569,79 лева главница плюс законната лихва
от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане;
- 45 331,71 лева договорна лихва за периода
01.02.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 405,31 лева наказателна лихва за периода
21.03.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 629,11 лева заемни такси.
[7] След като ответницата е получила поканата за
доброволно плащане, тя е подала възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение. Затова ДСК моли съда да приеме за установено, че ответницата му
дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство (исковата молба, л. 2-4 от делото на СГС).
2. По писмения отговор на ответника
[8] Н. В. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че всички вземания към
нея с настъпил падеж преди 15.12.2014 г. са били погасени по давност. Затова тя
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 65-70).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[9]
На 05.07.2007 г. ДСК и Н.В. са сключили договор за кредит. По този договор ДСК
се е задължила да даде в заем на Н.В. 69 000,00 лева, а тя да ги върне до 20.07.2037
г. с 360 месечни погасителни вноски. Н.В. е следвало да погасява кредита, като
е осигурявала необходимите месечни вноски по разплащателната си сметка в ДСК (договора,
л. 10-11).
[10]
Впоследствие ДСК и Н. В. са сключили две допълнителни споразумения – на
22.02.2010 г. и на 26.11.2010 г. С тях е бил уговорен гратисен период и
капитализация на падежирана, но незаплатена лихва – 1 107,45 лева по
първото споразумение и 4 407,80 лева по второто споразумение
(споразуменията, л. 21-22 и л. 36-37). Страните са договорили, че при допусната
забава в плащанията на главници и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита е ставал предсрочно изискуем (чл. 20.2. от Общите условия, л. 40).
[11]
Н.В. не е била заплатила четири погасителни вноски с последователни падежи от
20.10.2011 г. до 20.01.2012 г. (приложение 1 от заключението на вещото лице С.,
л. 130-131; заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 16.07.2013 г.,
л. 222224). Затова на 16.07.2013 г. ДСК е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение (заявлението, л. 222-224).
[12]
СРС е издал заповед за незабавно изпълнение в полза на ДСК за:
-
66 819,14 лева главница;
-
16 243,13 лева възнаградителна лихва от 05.03.2011
г. до 15.07.2013 г.;
-
9 622,64 лева наказателна лихва от 07.02.2012 г. до
15.07.2013 г.;
-
1 853,70 лева държавна такса и 1 376,85 лева
юрисконсултско възнаграждение (заповедта, л. 246). На 03.04.2014 г. ЧСИ Милчева
е връчила на Н.В. заповедта (поканата за доброволно изпълнение, л. 249).
[13]
В законния срок Н.В. е подала възражение (възражението, л. 268). СРС е указал
на ДСК необходимостта да подаде искова молба, ДСК не го е направила и СРС е
обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (определението, л. 275).
[14]
На 23.08.2017 г. ДСК е връчила на Н.В. нотариална покана, с която я е уведомявала,
че превръща кредита в предсрочно изискуем (поканата, л. 190-191). На 13.09.2017
г. ДСК е подала второ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу Н.В. (заявлението, л. 133-136). На 19.09.2017 г. СРС е издал заповед за
незабавно изпълнение за:
- 66 569,79 лева главница плюс законната лихва
от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане;
- 45 331,71 лева договорна лихва за периода
01.02.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 405,31 лева наказателна лихва за периода
21.03.2012 г.-12.09.2017 г.;
- 1 629,11 лева заемни такси (заповедта, л.
194). Н.В. е подала възражение в срок.
[15]
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение задължението на Н.В. към ДСК е било това, за което е била издадена
заповедта за изпълнение (стр. 6-7 от заключението на вещото лице С., л.
121-128). Към 13.09.2013 г. незаплатената и падежирана главница е била 435,74
лева (приложение 1 от заключението на вещото лице С., колона 12, л. 131). Между
03.04.2014 г. и 13.09.2014 г. е настъпил падежа за плащане на 3 601,10
лева възнаградителна лихва, която Н.В. не е заплатила (пак там, колона 7 –
5х612,02 лева). Начислената санкционираща лихва за периода преди 13.09.2014 г.
е била 149,57 лева (пак там, колона 17).
[16]
ДСК е заплатила: 2 298,71 лева
държавна такса (л. 5); 250,00 лева на вещо лице (л. 89). В заповедното
производство тя е направила разноски за 2 348,72 лева (заповедта, л. 194).
Н.В. е била представлявана от адвокат по делото, но липсват доказателства тя да
му е заплатила възнаграждение. Затова съдът приема, че Н.В. не е заплащала
адвокатско възнаграждение. Тя не е направила и други разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[17] ДСК е
предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответницата ú
дължи главница и лихви по договор за заем. Искът е основателен.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал.
1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[18] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът е заемополучател;
2. ищецът да е предал парите на ответника;
3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[19] Съдът установи, че ДСК и Н.В. са сключили валиден договор за заем, по който ДСК е предоставил и предал пари в заем на Н.В.. Н.В. не е заплатила на ДСК процесните главница и лихви.
[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът го уважава.
[21] Ответникът е възразил, че са погасени по давност вземанията на ДСК за главница и лихви, чиито падеж е настъпил преди 15.12.2014 г. Възражението е неоснователно.
[22] Погасителната давност за вземанията за главница е пет години, а тази за вземанията за лихва е три години (чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Спорният въпрос е кога ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем, от което зависи от кога започва да тече давността върху непадежираните към този момент вноски. ДСК твърди, че това е станало на 23.08.2017 г. Н.В. твърди, че това е станало още през 2012 г. Съдът приема, че ДСК е превърнала кредита в предсрочно изискуем на 23.08.2017 г., когато Н.В. е получила нотариалната покана, с която ДСК я е уведомявала, че превръща кредита в предсрочно изискуем.
[23] Съдът приема това поради следното: при предявен иск по чл. 422 от ГПК преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката следва да е уведомила длъжника, че е обявила кредита за предсрочно изискуем (т. 18 от ТР 4/18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г.). Следователно, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредит условията са: а) сбъдване на условието, уговорено в договора за обявяване на предсрочната изискуемост; б) уведомяване от банката на длъжника, че превръща кредита в предсрочно изискуем; в) това уведомяване да е достигнало до длъжника преди образуването на заповедното производство.
[24] В случая съдът установи, че на 23.08.2017 г. ДСК е уведомила Н.В., че превръща кредита в предсрочно изискуем. Нито през 2012 г., нито по-късно, но преди 23.08.2017 г. до Н.В. е достигало волеизявлението на ДСК, че превръща кредита в предсрочно изискуем. Следователно ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем на 23.08.2017 г.
[25] От 23.08.2017 г. са станали изискуеми главницата и лихвите, описани в заповедта за изпълнение от 19.09.2017 г. Искът по чл. 422 се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 от ГПК) Следователно настоящият иск следва да се счита предявен на 13.09.2017 г., което е по-малко от месец след настъпването на предсрочната изискуемост на вземането. Затова то не е погасено по давност.
2. По разноските
[26] ДСК търси разноски. Тя е направила такива за 2 548,71 лева в настоящото производство, както и 2 348,72 лева разноски по заповедното производство.
[27] Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда Н.В. да заплати на ДСК 2 548,71 лева разноски в настоящото производство и 2 348,72 лева разноски по заповедното производство. Съдът осъжда Н.В. да заплати на ДСК и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство,
Съдия: