РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. К., 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20235510100296
по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове за увеличаване
размера на издръжката с правно основание чл.150 от Семейния кодекс СК/,
като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Д. заявява, че
ответникът е баща на детето М. М. К., род. на *** г., с ЕГН **********.
Сочи, че с Решение № 45/ 23.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1908 по
описа на РС- К. за 2014 г., родителските права по отношение на М. са
предоставени на нейната майка С. С. О., която полага преките и
непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание.
Твърди, че със същото решение бащата е осъден да заплаща на майката
месечна издръжка за детето в размер на 120 лв. Ответникът я плаща редовно,
но сума е крайно недостатъчна, за да може тя сама да се справя с
отглеждането на непълнолетната М., която вече е на г. Същата е ученичка в
клас в „Т***”, гр. К.. Налага се майката със собствени средства да закупува
целият набор от учебници, учебни помагала, тетрадки и др.пособия,
необходими за учебната година.
Заявява, че М. е много добра ученичка, но среща проблеми по
определени предмети като химия и биология. За да преодолее трудностите по
тези предмети, ищцата желае да посещава частни уроци, които да и помогнат
за повишаване на успеха си. М. обича да спортува и ходи фитнес. Иска да
излиза и да се среща с приятелки, да разполага с мобилен телефон и др., което
е нормално за нейната възраст, но което допълнително ангажира финансово
1
майката. Дрехите и обувките, които са необходими за детето вече се
закупуват от магазини за възрастни, които са значително по-скъпи от
детските. Учебната й ангажираност, посещенията на фитнес, както и
социалния живот - срещите с приятелки и съученички, водят до все повече
разходи, като С. О. осигурява по около 10 лв. джобни на ден за детето си.
Счита, че към момента сумата, която бащата плаща за издръжката на
непълнолетната М. е крайно недостатъчна и дори много по-ниска от
определения минимален размер за страната. От друга страна, ответникът не
отделя никакви допълнителни средства, с които да помага на майката при
отглеждане на единственото им дете.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
измени присъдената с Решение № 45/23.01.2015 г., постановено по гр.д. №
1908 по описа на PC-К. за 2014 г издръжка, като осъди ответника да заплаща
на детето М. М. К., род. на *** г., с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка С. С. О., месечна издръжка в размер на 300
/триста/лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до
настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на
изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат Т. Д., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен
и доказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Г.-Ч., в
качеството й на пълномощник на ответника по делото, с който заявява, че
счита предявения иск за допустим.
Не отрича твърдението на ищцата, че от постановяване на издръжката,
до настоящият момент ответникът я заплаща в този размер, но не счита за
вярно, че същият не дава допълнителни средства за издръжката на дъщеря си.
Заявява, че ответникът знае, че потребностите и нуждите й са нараснали и
се стреми да не й липсва нищо и винаги дава повече, когато има възможност.
Отбелязва, че доверителят й и дъщеря му живеят през една улица, срещат се
всекидневно и винаги когато детето му поиска пари и когато същият има
възможност й дава.
Не отрича и твърдението, че ответникът няма други деца, но сочи за
невярно това, че същият не отделя допълнителни средства за своето дете.
Твърди, че няколкократно е предлагал детето да спортува, като е бил готов да
раздели разхода за спорт с нейната майка, но дъщеря му никога не е
проявявала желание да посещава каквито и да е било спортове.
Твърди, че доверителят й не е самоосигуряващо се лице, няма трудов
договор с работодател, не получава заплата, или друг вид обезщетение, не
притежава недвижим имот, който да отдава под наем, за да заплаща
претендираната от ищцата издръжка. Сочи, че ответникът е строителен
работник, на сезонна работа, която основно е през пролетните и летните
месеци и доходът му за една година възлиза на около 750 лв. месечно.
Счита, че претендираната от ищцата издръжка е прекомерно завишена,
имайки предвид финансовото състояние на ответника, както и
2
обстоятелството, че последният, когато има възможност дава допълнителна
средства на своята дъщеря.
Не отрича, че определената от съда, през 2015 г., издръжка към момента
е под минимума за страната, но и към настоящият момент доверителят й може
да изплаща такава в минимален размер, тъй като претендираният от ищцата
размер е многократно завишен, несъобразен с финансовото и материално
състояние на ответника, и несъобразен с факта, че той, когато има
възможност, дава допълнителни средства за своята дъщеря.
Заявява, че доверителят й е съгласен да заплаща по-висока издръжка на
дъщеря си, но размера за който претендира ищцата е непосилен за него, и той
може да дава такава в размер на 190 лева месечно.
Отправя предложение към ищцата за постигане на споразумение
относно претендираната издръжка.
Предвид гореизложеното счита, че съдът не следва да уважи предявения
от ищцата иск в пълен размер, тъй като доверителят й е в невъзможност да
заплаща претендираната от нея издръжка, но може да дава такава в размер на
в размер 190 лева месечно. В случай, че не постигнат споразумение,
претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание пълномощника
на ответника адвокат С. Г. заявява, че претендирания размер на издръжката не
е съобразен с финансовото състояние на доверителя й.
Дирекция „Социално подпомагане“ – К., редовно призована, не изпраща
процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно
защита правата и интересите на детето М. М. К..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община С. ответникът М.
М. К. е баща на детето М. М. К. и следователно е сред кръга на лицата,
дължащи издръжка /лист 3 от делото/.
От приложеното гр.д.№ 1908/2014 г. по описа на Районен съд – К. се
установява, че с решение № 45/23.01.2015 г., постановено по същото дело
съдът е прекратил гражданския брак между М. М. К. и С. С. К., предоставил е
упражняването на родителските права спрямо детето М. М. К. на майката,
определил е режим на лични отношения и е го е осъдил да заплаща на детето
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на
120 лева до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи издръжката
обстоятелства.
По делото е представено удостоверение № *** г., издадено от „Д.“
ЕАД, от което се установява, че С. С. О. изпълнява длъжността „***“, като за
месец ноември и месец декември 2022 г. е получила сума в общ размер на 3
505.43 лева.
Представено е и удостоверение от „Е.“ ЕООД, от което се установява,
че С. С. О. за периода 01.2022 г. 12.2022 г. е получила общо доходи в размер
на 12 440.01 лева.
Представена е декларация за семейно положение и имотно състояние на
3
С. С. О.. От същата се установява, че ищцата не получава доходи от
свободни професии, от наеми и хонорари. Притежава 1 /6 ид. част от къща в
село К..
По делото е представена декларация от М. М. К., която същия е
декларирал, че не работи по трудов договор, работи сезонно, месечното му
възнаграждение възлиза на 750 лева месечно или за периода 01.03.2022 г. –
28.02.2023 г. годишното му възнаграждение е 9 000 лева.
Представена е декларация за семейно положение и имотно състояние на
М. М. К., от която се установява, че получава доходи от сезонна работа и не
получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари. Притежава 1
/6 ид. част от недвижим имот находящ се в село К..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.Р.О. и К.Я.Я.
От показанията на свидетелката О. /*** на ищцата/ се установява, че М.
е ученичка в *** клас в град К.. Пътувала до училище с автобус. Когато имала
нужда М. ходила при баща си, 2 -3 пъти в месеца, за да му иска пари, „или
когато той реши да й даде“. Случвало се да даде по 20 лева или 5 лева. М.
била добра ученичка, но имала затруднения по биология и химия, „има
желание да взема уроци, но нямала средства“. Детето ходило при баща си
винаги, когато поиска. „За вечеря я викат и тя ходи и вечеря“. Заявява, че за
Нова година бащата на М. и купил телефон“. Освен издръжката „купува й
неща, нали е баща“.
Свидетелят Я. познавал М. „бяхме колеги в Г.“. Работили гипсокартон.
Познавал М. и знаел, че баща й давал издръжка в размер на 120 лева.
Понякога М. й давал по 2,3,5 лева. От миналата година М. събирал пари, за да
купи „А.“ на М., тъй като тя много искала. Заявява, че с М. работили
гипсокартон. През зимата нямали работа и започвали да работят края на март
до октомври. “Вземаме 50-60 лева, максимум 70 лева, което рядко се случва“.
Заявява, че М. се срещал с дъщеря си почти всеки ден. Понякога оставала да
вечеря при него. Не знаел детето да има желание да спортува. Знаел, че М. се
движила само с автобус, но на няколко пъти я вземали с колата, когото с баща
й отивали в града.
Показанията на свидетелката С. О. следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с ищцата по
делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията
на свидетелката изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
От представения по делото социален доклад се установява, че от
момента на фактическата раздяла между страните през 2019 г. преките грижи
за детето М. се полагат от неговата майка. Към момента майката заедно с
детето живеят в двуетажна къща. Посочено е, че в къщата живеят майката и
брата на С. С. О.. Къщата е обзаведена с всичко необходимо според
възможностите на семейството. През учебната 2022/2023 г. М. е записана в
десети клас в П. град К.. Детето е включено в образователната система като
редовно посещава училище, където има достъп до връстници и подходяща
социална среда. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата
4
родители. М. познава роднините си по бащина линия, като периодично
осъществява контакти с тях, същата има изградена емоционална връзка с
роднините по майчина линия и ежедневно контактува с тях. В
заключителната част на социалния доклад е посочено, че базисните
потребности М. са задоволени, като същата има достъп до образование,
здравни грижи и социална среда. Бащата М. К. осъществява контакт с дъщеря
си почти ежедневно, като детето периодично остава с приспиване в дома му.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.
Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е е 780 лева (Постановление
№ 497 на МС от 29.12.2022г.), т.е. размерът на минималната месечна
издръжка на едно дете е 195 лева.
Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на
издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се за обстоятелства,
въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от
издръжка и възможност за доставяне на такава. За да уважи иска по чл. 150 от
СК, трябва да е налице трайно, съществено изменение на нуждите на
издържания, или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна
ще е налице при следните предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е.
предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално
определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника
и еднократно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване
възможностите на ответника.
От събраните по делото доказателства се установи, че издръжката,
която понастоящем дължи ответника, в резултат на изтеклия период /повече
от 9 години/, е несъразмерна на нуждите на порасналото дете. Определената
от съда издръжка в размер на 120 лева е в размер под законноустановения
минимум определен в Семейния кодекс. От присъждането на първоначалната
издръжка на детето е изминал период от повече от 9 години, през който
период детето е пораснало – към настоящия момент е на ***. Трайно и
съществено са пораснали неговите нужди и потребности. По делото се
установи, че детето е ученичка в *** клас. Установи, че детето има ежедневни
разходи за транспорт от село К. до град К., за да може да посещава редовно
учебните занятия. Към момента на постановяване на първоначалната
издръжка детето е било но 4 години. Всички тези обстоятелства налагат
извода за трайно и съществено в нуждите на издържаното лице по смисъла на
чл. 150 от СК. Порастването на детето и преминаването му в по-висока
5
възрастова група несъмнено води до увеличаване, както на ежедневните му
нужди от храна, облекло, ученически пособия, така и до увеличаване на
нуждите му във връзка с неговото физическо и умствено развитие, което
безспорно е свързано с допълнителни разходи. Участието на децата в
дейности свързани с физическото и интелектуалното му развитие е изцяло в
негов интерес. Разходите за дрехи, обувки, ученически помагала и пособия,
макар и да не са ежемесечни, безспорно и трайно са налице в ученическата
възраст на децата. Безспорно е, че размера на издръжката дължима
понастоящем е несъобразен с икономическите условия в страната. Размерът е
несъобразен и с нуждите и потребностите на порасналото дете.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето М. се полагат от неговата майка.
От събраните по делото доказателства, се установи, че ответника не
получава доходи от трудово правоотношение, не получава доходи от
свободни професии, от наеми и хонорари. Работи сезонно и притежава 1 /6
ид. част от недвижим имот находящ се в село К.. В представената по делото
декларация М. М. К. е посочил, че месечното му възнаграждение е в размер на
750 лева. От данните изложени в социалния доклад се установява, че
ответника е безработен, но по делото липсват доказателства, че същият се е
регистрирал в Бюрото по труда, като лице търсещо работа.
Следва да се има предвид, че дължимата издръжка на непълнолетни
деца е безусловна, което означава, че родителите я дължат независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По делото
няма доказателства ответникът да е неработоспособен или с намалена
работоспособност. По изложените съображения съдът приема, че в случая
бащата е в трудоспособна възраст, здрав и работоспособен и няма пречка да
намери и започне работа. При това положение възможностите му следва да
се преценяват и с оглед средномесечния осигурителен доход за страната,
който за периода от 1 февруари 2022 г. до 31 януари 2023 г. е 1 314.57 лева, а
средния осигурителен доход за страната за месец януари 2023 г. е 1 385,10
лева.Сред аргументите за увеличение на издръжката на детето е увеличения
праг на бедност в страната. Съда приема, че издръжката за дете не може да
бъде под линията на бедност. Съгласно Постановление на Министерски
съвет, линията на бедност за 2023г. е определена на 504 лева, считано от
01.01.2023г. В линията на бедност са отчетени голяма част от стоките и
услугите, които имат отношение към издръжката за дете. На следващо място
по делото липсват доказателства ответникът да има и други ненавършили
пълнолетие деца, на които също да е задължен да осигурява издръжка.
Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката
представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва
да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или
който искат да поддържат. Не на последно място, следва да се има предвид
обстоятелството, че от влизане в сила на решението за постановяване на
6
първоначална издръжка на детето по гр.дело №1908/2014 г. по описа на
Районен съд – К. до настоящия момент е изминал значителен период от време
– повече от девет години, в което време нуждата от издръжка се е увеличила
многократно и съществено, което налага значително увеличаване размера на
издръжката на детето.
Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето М. от
издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка в размер на 260 лева, а останалата част от сумата, следва да се
поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание. Над размерите от 260 лева до претендираните 300
лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето,
разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би
могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни
нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка определена от
съда извън определения размер на издръжката.
Увеличеният размер на издръжката с посочената сума следва да се
постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е
и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
При определяне на подлежащите за присъждане разноски по делото,
съдът е взел предвид представените от ищеца и от ответника пълномощни за
договорени и заплатени от страните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 500 лева от ищеца и от 500 лева на ответника Предявения иск с
правно основание чл.150 от СК е за увеличение на месечна издръжка от 120
лева на 300 лева. Цената на иска за изменение на издръжка е 6 480 лева,
определена от размера на претендираното увеличение, което в случая е 180
лева и при съобразяване с правилото на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК.
Тъй като искът е уважен от 120 лева на 260 лева, то съразмерно на
уважената част от иска /140 лева х 36 м./ адвокатско възнаграждение се
равнява на 388.89 лева, съразмерно уважената част от иска, а съразмерно с
отхвърлената част от иска, адвокатското възнаграждение се равнява на 111.11
лева.
Тъй като ищецът не дължи заплащането на такси и разноски по
производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в
размер на 201.60 лева върху увеличения размер на издръжката, следва да
бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 03.04.2023 г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, присъдена с решение №
45/23.01.2015 г., постановена по гр. дело № 1908/2014 г. по описа на Районен
съд – К., както следва:
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес село К., улица *** да
заплаща на непълнолетното си дете М. М. К., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. С. О., ЕГН
**********, с адрес село К., улица ***, ежемесечна издръжка в размер на 260
лева, считано от 08.02.2023 г. до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване, платима до 5-то число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като отхвърля предявения иск за присъждане на издръжка в
останалата част, над сумата от 260 лева месечно до претендираните 300 лева
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес село К., улица *** да
заплати на М. М. К., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител С. С. О., ЕГН **********, с адрес село
К., улица ***, сумата от 388.89 лева, представляваща разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. С. О., ЕГН **********, с адрес село К., улица *** да
заплати на М. М. К., ЕГН **********, с адрес село К., улица ***, сумата от
111.11 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес село К., улица *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 201.60 лева, представляваща дължима държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 03.04.2023 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8