Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.04.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на десети февруари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2653 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът “Ти Би Ай Банк”
ЕАД твърди, че на 20,04,2018г. е сключил договор за потребителски кредит
№********** с Н.С., по силата на който й е предоставил сумата от 2600 лева,
като към нея се прибавя и еднократна такса за оценка на риска в размер на
386,87 лева. Освен това ответницата е пожелала да сключи договори за застрахова
живот и застраховка безработица в размер на 308,88 лева и 316,06 лева. Така тя
се е задължила да върне общо сумата от 5525,78 лева на 36 месечни вноски от
153,50 лева, а последната – 153,28 лева. Страните са уговорили годишен лихвен
процент от 30,11%. Длъжникът не е погасил вноските с падеж 25,06,2018г.,
25,07,2018г. и 25,08,2018г., поради което е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията му, за което той е бил уведомен. За събиране на същото е издадена
заповед за незабавно изпълнение, но длъжникът е подал възражение срещу нея. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че той му дължи сумата от 3547,90 лева, главница, 1824,38 лева договорна лихва
за периода от 25,06,2018г. до 26,08,2018г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 130,38 лева за периода от 25,06,2018г. до 14,06,2018г. и в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
Евентуално моли ответницата да бъде
осъдена да заплати сумата от 2103,13 лева, представляваща непадежирала
главница за периода от 25,12,2019г. до 25,04,2021г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът оспорва предявения иск.
Твърди, че така сключеният договор за кредит е потребителски и е недействителен
на няколко основания. На първо място в същия не е посочен начинът на формиране
на ГПР. В него не е посочен и размерът на възнаградителната
лихва в лева, а само като процент. В погасителния план липсва отразяване каква
част от главницата, лихвата и разходите се погасява с всяка вноска.
Освен това уговорената в договора възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което клаузата за заплащане на такава е нищожна, съответно
претенцията за заплащане на такава е неоснователна. Не се дължи и такса за
оценка на риска, тъй като не е допустимо да се събират такси, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Не е ясно и какви дейности обуславят
заплащането й.
Ето защо моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2720/2018г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение на вземането,
предмет на предявения установителен иск, както и че срещу
нея е подадено възражение. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен
срок от съобщението за това, поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че отношенията между тях се уреждат от договор за потребителски
кредит №********** от 20,04,2018г., по силата на който ищецът е предал в заем
на ответницата сумата от 2600 лева и е превел по сметка на застрахователите сумата
от 308,88 лева за сключване на застраховка комбо
живот и 315,06 лева за сключване на застраховка комбо
безработица, а тя се е задължила да върне сумата от общо 3610,81 лева, в която
е включена такса за оценка на риск в размер на 386,87 лева, ведно с лихва в
размер на 30,11%. Това е следвало да
стане в срок до 25,04,2021г. на 36 месечни вноски - 35 от 153,50 лева и една от
153,28 лева. Уговорен е ГПР от 46,3%. Общо дължимата сума е 5525,78 лева.
Не е спорно между страните, че ищецът е изправна страна по
договора, като е изпълнил поетите от него задължения. Не се твърди, а и не се
доказа, че ответникът е заплатил изцяло процесните
суми. Възражението му е свързано с действителността на сключения договор.
Според нормата на чл. 22, вр.
чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен,
ако в същия не е посочен годишен процент на разходите, а в чл. 19, ал. 1. от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези,
дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста
на договора е посочено, че годишния процент на разходите е 46,3%, а общата
дължима сума – 5525,78 лева и нищо повече. По този начин не се изпълнява
изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото целта на тази разпоредба е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за характера и
размера на допълнителните разходите, които ще направи във връзка с кредита,
което в разглеждания случай не е направено. Ето защо процесният
договор е нищожен на това основание. В тази връзка са основателни и
възраженията, че от договора не може да се направи еднозначен извод какво
означава понятието общ размер на кредита, съответно върху какво се начислява
както лихвения процент, така и годишния процент на разходите. Тази неяснота се
засилва от систематичното място на разпоредбата, предвиждаща такса за оценка на
риска – въпреки че същата е разположена след посочения общ размер, то тя
очевидно се включва в него. Предвид това би могло да се приеме, че тя не
участва в годишния процент на разходите, което би било по-логично от прибавянето
й към главницата.
Отделно от горното е основателно и възражението, че
клаузата предвиждаща заплащане на тази такса е нищожна. Тя не съставлява такава по чл.10а
от Закона за потребителския кредит, доколкото не е свързана с предоставяне от страна на
кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят
да дължи възнаграждение. Оценката на кредитоспособността на потребителя представлява възможност за кредитодателя, а не реално представена
на услуга, предвидена в чл.16
от Закона за потребителския кредит, която той извършва в собствен интерес и не е задължен да
се възползва от това си
право. Следователно уговарката за заплащане на такса за
подобна дейност противоречи на императивната правна норма на
чл.16
от Закона за потребителския кредит, предвиждаща задължение за кредитора
да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит
на последния, както и в противоречие с чл.10а, ал. 2, който забранява
да се предвиждат
такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването и управлението
на кредита.
Съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени освен приложимият
лихвен процент, така и условията за прилагането му. В обсъждания договор е
посочен лихвен процент в размер на 30,11%. Не са посочени обаче каквито и да
било условия за прилагането му. Не е ясно дали лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на кредита или променлив. Не е ясно и както се спомена по-горе върху
каква основа се начислява лихвеният процент, както и дали се начислява върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Констатираната неяснота
съществено ограничава правата на потребителя и е още едно самостоятелно
основание за недействителност на договора за кредит.
Основателно е и възражението, че размерът на уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратиня
размер на законната лихва, поради което и съгласно трайната съдебна практика
клаузата за заплащане на такава противоречи на добрите нрави.
С оглед на така направените изводи процесният
договор е недействителен и според нормата на чл. 23 ЗПК в такъв случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него. Ето защо е безпредметно да се обсъжда дали и кога е
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на ответницата.
В исковата молба се съдържа признание, че Н.С. е погасила
вноските с падеж до 25,05,2018г. вкл. или общо сумата от 153,50 лева. Ето защо
същата дължи остатъкът от чистата стойност на кредита 3223,94 лева или сумата
от 3070,44 лева. Искът следва да се отхвърли до пълния му размер за признаване
на установено, че дължи главница от 3547,90 лева, както и искът за признаване
на установено, че дължи договорна лихва в размер на 1824,38 лева за периода от
25,06,2018г. до 26,08,2018г.
Предвид този изход от главния спор предявеният евентуален
иск не следва да бъде разгледан.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Тъй като договорът е недействителен, то няма как да е
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, породени от него. Ето защо не
се дължи обезщетение за забава за периода от 25,06,2018г. до 14,11,2018г. в
размер на 130,38 лева, а искът за признаване на установено на това вземане
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо 410,05
лева (110,05 заплатена държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение), следва да се присъдят 228,80 лева. Ответникът дължи и тези в
заповедното производство по съразмерност или сумата от 145,11 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, но само в настоящото
производство, доколкото такива не се дължат за подаване на възражение в
заповедното. От представения договор за правна защита и съдействие е
видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38,
ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от
кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на
деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес възнагражденията. Или с нея се има
предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен иск. Тъй като
общият размер на претендираните суми е 5502,66 лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 605 лева,
от които страната има право на 267,41 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.Т.С.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Николай Г. Спасов и
Александър Чавдаров Димитров, сумата от 3070,44 лева (три хиляди и седемдесет
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по договор за потребителски
кредит №********** от 20,04,2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението 23,11,2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед
за незабавно изпълнение №1409 от 26,11,2018 по ч.гр.д.№ 2720/2018г. по описа на
Районен съд Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер от 3547,90 лева (три хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки), както и исковете за признаване
на установено, че дължи сумата от 1824,38 лева (хиляда осемстотин двадесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 25,06,2018г. до 26,08,2018г. и сумата от 130,38 лева (сто и тридесет
лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 25,06,2018г. до 14,11,2018г.
ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, сумата от 228,80 лева (двеста
двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), направени по производството
разноски и сумата от 145,11 лева (сто четиридесет и пет лева и единадесет стотинки),
направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 267,41 лева (двеста шестдесет
и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и
съдействие на Н.Т.С., ЕГН ********** ***/2019г. по описа на АРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: