Решение по дело №4387/2011 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  475

гр. Сливен, 02.08.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  VІІІ-ми граждански състав,      на осми май две хиляди и дванадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                           ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

     При участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия по гр.дело № 4387 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

     Ищцата излага твърдения, че е живяла в направена постройка в имот № 3469, в  местността „Изгрев”, вилна зона на Сливен, която е владяла от 1960 г., като тази постройка е била за нея основно жилище.

      Сочи, че за 4.35 лева съдебни разноски било образувано изп. д. № 2060/2002 г. по описа на СИС при СлРС, като е извършена продажба на имота без нейното знание. Навежда твърдения, че са налице множжество закононарушения, като това, че не е участвала в това изпълнително производство, така също че извършените действия от съдебния изпълнител били неизвестни за нея. Сочи, че с Постановление за възлагане ответниците станали собственици на ½ ид.ч. от сградата, а останалата половина била за ищцата.

      Излага твърдения, че нот.акт №41, том ІХ, нот.д. № 1926/2004г. по описа на СлВп, при СлРС, с номера по описа на нотариус Димчо Ненов, с рег .№ 92 на НК/ нот.акт №83, том ІІІ, рег.№3746/2004 г. е нищожен, поради това, че бил изготвен 405 дни преди датата на въвода във владение – 20.06.2005 г..

     Сочи, че  през октомври 2004 г. А.И.А. ремонтирал една от стаите и покрива на цялата сграда.

    Излага твърдения, че била изгонена от Й. и Л. Телалеви след въвода във владение и от 08.11.2005 г., като от тогава не била допускана до нейната половина от постройката и намиращите се в нея движими вещи, като твърди, че комина бил умишлено съборен с цел разрушаването на сградата.

    Постъпила е и допълнителна молба, с която прави уточнение на петитума - ревандикация на описания имот и обезщетение за ползване на имота, а не се обжалват действия на съдебния изпълнител.

     Съдът след като съобрази, това че ищцата е инвалидизирана с диагноза - мозъчен кръвоизлив след хоморалгичен инсулт е с 95% с чужда помощ, видно от представеното Експертно решение №1672/27.05.2008г., съдът е назначил особен представител на ищцата – адв. С. ***, който е  формулирал и конкретизирал  точно, ясно и  претенциите на ищцата.

      Навеждат се твърдения, че ищцата и Й. и Л. Телалеви са съсобственици на сграда с идентификатор 67338.414.326.3 със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за ползване построена в имот с идентификатор 67338.414.326. по кадастралната карта на гр. Сливен, като ищцата притежава ½ ид.ч. от тази сграда. Уточнява също, че цялата сграда и поземления имот са били нейна лична собственост, но с постановление от 29.04.2009 г. на съдия-изпълнител при СлРС по изпълнително дело № 2060/2002 г. влязло в сила на 24.09.2003 г. поземления имот и ½ ид.ч. от сградата са били възложени на ответниците Й. и Л. Телалеви.

    Последните двама на 12.05.2004 г. продали на дъщеря си К.Л.К. поземлен имот без ½ ид.ч. от сградата, която за ищцата е била единствено жилище. По силата на сключен граждански брак между К.К. и Р.К., съгласно сключения договор за покупко-продажба Р.К. става съсобственик на придобития имот.  След въвода във владение ответниците Й. и Л. Т.от 08.11.2005 г. я изгонили ищцата от имота и не я допускали до него. Понастоящем сградата се ползвала и се държала от четиримата ответници, които не оспорвали, че тя има собственост, но не я допускали да ползва сградата според предназначението й.

   Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на четиримата ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от недвижимия й имот с идентификатор 67338.414.326.3, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за ползване построена в имот с идентификатор 67338.414.326. по кадастралната карта на гр. Сливен, като ищцата притежава ½ ид.ч. от тази сграда. Моли да бъдат осъдени четиримата ответника да й предадат владението на имота. Прави изявление, че не поддържа искането си за претенция за обезщетение за ползване на имота.

Постъпил е отговор при условията на чл. 131 от ГПК, с който ответницата К.К. излага множество възражения. Намира, че  иска е недопустим в установителната му част, тъй като с решение по допускане на делбата върху същата сграда по гр.д. № 289/2006 г. по описа на СлРС, съдът е признал със сила на присъдено нещо съсобствеността между ищцата и първите двама ответници. В останалата му осъдителна част намира иска за допустим. По основателността намира, че иска е неоснователен, като прави възражение, че ответниците Й. и Л. Телалеви не са изгонили ищцата след въвода във владение, който е станал на 08.11.2005 г. 

Излага подробни възражения и аргументи, разяснявайки хронологично как първите двама ответници са закупили целия терен от 1000 м. с ½ ид.ч. от вилната сграда с площ от 33 кв.м. на публична продан, след което сградата била заключена, но не се поддържала въпреки че ищцата разполагала с ключ за нея. Твърди, че две години по-късно, а именно през 2004 г. теренът без сградата бил продаден от първите двама ответници на другите двама ответници, като по този начин бил обединен със съседния имот и в момента двата имота образували имот № 67448.414.326 и в този имот имало построена нова вилна сграда от вторите двама ответници. С решени по гр.д. № 289/2004 г. по описа на СлРС съдът допуснал делба между ищцата и първите двама ответници, като с решение по това дело сградата е изнесена на публична продан, която е реализирана по изп. дело № 573/2009 г. по описа на ЧСИ Н. Гангалова. Тази продажба била отменена от в.ч.гр.д. № 108/2010 г. по описа на СлОС, като процедурата по публичната продажба продължавала понастоящем. Твърди, че сградата е порутена и не подлежи на възстановяване. В тази връзка, намира че ревандикационния иск за предаване на владението на ½ ид.ч. от сградата е неоснователен. Сочи, че сградата понастоящем е заключена и необитаема от никого и поради наличие на лоши метрологични условия била негодна за ползване, като покрива и една от стените й били съборени на 12.10.2011 г. след буря. Излага аргументи, че не било целесъобразно да се възстановява този имот, тъй като щели да настъпят много разходи за ищцата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник, който поддържа предявения иск, по изложените съображения.

Ответниците Й.Т. и Л.Т. и Р.К. не се явяват и не изразяват становище по молбата.

Ответницата К.К. не се явява. Представлява се от пълномощник, който поддържа отговора и моли да бъде отхвърлен реванадикационния иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът прие от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че първоначално имота е представлявал  стар пл. № 3469 и се намирал в селищно образование „Изгрев” в землището на гр. Сливен и е бил с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда с площ от 30 кв.м.

Титуляр на този имот е била ищцата К.П.П., видно от нот. акт № 72, том ХІV, нот. дело  № 4396/1997 г. по описа на нотариус при СлРС, която имала ½ ид.ч. по силата на покупко-продажба. По делото е приложен протокол от 15.07.2003 г. по гр.д. № 1175/1998 г. по описа на СлРС по което е сключено съдебна спогодба, като в дял на ищцата К.П. се поставя недвижим имот, представляващ вилна сграда построена в имот № 3469, част 8 в местността „Изгрев” в землището на гр. С. със застроена площ 30 кв.м. на стойност 1080 лв., като за уравняване на дяловете К. е следвало да заплати на Лилия Николова сумата от 270 лв.

   Установи се, че по силата на нот. акт за продажба № 34, том ІХ, нот. дело № 2815/1997 г. по описа на СлРС Й.Т. и Л.Т. са продали на К.К. САМО дворно място, състоящо се от 700 кв.м., БЕЗ находящата се в имота вилна сграда попадаща на гр. С., м. „Изгрев”, образуващо имот пл. № 9072.

 Така ответниците Й. и Л. Т. и К.П. са съсобственици на сграда с идентификатор 67338.414.326.3 със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за ползване построена в имот с идентификатор 67338.414.326 по кадастралната карта на гр. Сливен, от които ищцата притежава ½ ид.ч. от тази сграда по силата на нотариалния акт от 1997 г.

         В резултат на тези титули за собственост се установи, че ищцата К.П. и Й. и Л. Телалеви са съсобственици на процесната сграда, като последните двама не се спори, че са съпрузи и притежават в режим на СИО  общо ½ ид.ч. от процесната сграда.

 От представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2003 г., в резултат на извършена публична продан съдия-изпълнителя по изп. дело № 2060/2002 г. по описа на СлРС, поземления имот, индивидуализиращ се като УПИ 3469 в част осма по одобрения кадастрален план на Вилна зона и находящ се в м. „Изгрев”, в землището на гр. Сливен, състоящ се от 1000 кв.м., при граници на същия: запад УПИ № 3468, изток- пътека, север – УПИ № 3455 и юг – УПИ №№ 9171 и 9172, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота масивна жилищна сграда с квадратура 30 кв.м., състояща се от две стаи за сумата от 2250 лв., купувачите  Й. и Л. Телалеви стават собственици на цитираните имоти. Постановлението е влязло в законна сила на 24.09.2003 г

След това действие на съдия-изпълнителя, тъй като ищцата е обитавала имота с Постановление за въвод  във владение от 26.06.2006 г.  ответниците Й. и Л. Телалеви от 08.11.2005 г. изгонили ищцата К.П.  от имота и не я допускали до него.

В тази насока са и гласните показания на разпитаните двама свидетели.

Установи се, че с решение № 588 от 28.07.2006 г. по гр.д.№ 289/2004 г. на СлРС, съдът е допуснал делба между ищцата К.П.  и първите двама ответници Й. и Л. Т.на процесната сграда, като по-късно, с решение по същото дело сградата е изнесена на публична продан, с първоначална цена 720 лв., която е извършена по изп..д.№ 573/2009 г. на ЧСИ Надя Гангалова и е закупена процесната сграда от Й. и Л. Т..  Тази продажба е била отменена с Решение № 129 от 13.04.2010 г. по в.гр.д.№ 108/2010 г. на СлОС.

Съдът разгледа мотивите на това решение и констатира, че окръжния съд е установил, че частния съдебен изпълнител не е спазил задължението си да изпрати покана за доброволно изпълнение на страните, съгласно изричните  изисквания на разпоредбата на чл. 428, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай страните по изпълнението са съсобственици на недвижим имот, поради което в изпълнителното производство те са имали двойно качество взискатели и длъжници, което предоставя възможност по време на процеса да уредят доброволно отношенията си. В поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е следвало да укаже точната дата на която ще се извърши описа на недвижимия имот, предмет на изпълнението, както и да им съобщи, че е наложена възбрана на имота. Това обаче не е било извършено. Констатирано е, че ЧСИ  изготвил единствено разпореждане и то без дата, с което е наложил възбрана на имота без да е изпратил покана за доброволно изпълнение на К.П. и без да е извършил опис на имота и оценката на същия, като е насрочил публична продан на допуснатия до делба имот. Всичко това е довело до съществени нарушения по провеждане на публичната продан, поради което процедурата се явява незаконосъобразна и съда я отменя като такава. С това решение са отменени действията на ЧСИ Надя Гангалова по проведената публична продан по изп. дело № 573/2009г., относно недвижим имот с идентификатор № 67338.414.326.3.

  По делото е приложен протокола за въвод във владение именован като протокол за принудително отнемане на вещи извършен на 20.06.2005 г. от съдебен изпълнител Петя Манова по изпълнително дело № 2060/2002 г. по описа на СлРС , която на основание на Постановление за възлагане в полза на Л. и Й. Телалеви против К. Пейчева и съгласно чл. 414 от ГПК /отм./  е предала имота на взискателите по изпълнението, като го отнема от К.П.П. като е дала срок от 10 дни, считано от 20.06.2005 г. да изнесе движимите вещи от него.

    От събраните гласни доказателства се установи категорично, че ответниците изграждайки здраво направена преграда са възпрепятствали възможността на ищцата да владее и ползва имота съобразно правото си на собственост. Това тяхно владение по отношение на целия имот е недобросъвестно, т.е със знанието, че възпрепятства действителния съсобственик да упражнява своите права, съобразно правото си на собственост.

     По делото са изслушани свид. К. К. и Стоян З., които са съседи по вилен имот. Свид. Костадинов твърди, че вилата е притежавана още от свекъра на ищцата. След като починал свекъра й съпругът на ищцата и тя са започнали да я работят. Понастоящем същата не можела да влезе в имота, тъй като имало висока метална врата, тъй като „…Другите съсобственици не й позволяват да влиза в имота…Не познавам другите съсобственици, но зная, че не я пускат в имота. Веднъж аз я карах с колата, те ни изгониха, държаха се недружелюбно с нас, изгониха ни. Това  беше преди 7-8 години.”

  Свид. Загоров също прави подобни показания, като твърди, че между Т. и ищцата К. се е получил конфликт когато те преди 7-8 години затворили пътя до имота на К. и от тогава тя не може да влезе в имота, като дори заедно са посещавали имота, но от 30-40 м. не могат да се доближат до него и поради тази причина ищцата не може да си поддържа къщата и същата е започнала да се руши. И този свидетел твърди, че има огради навсякъде и въпреки непрестанното желание и многократните опити да си влезе в имота Телалеви не я допускали и се опитвали да съборят къщата й.

  По делото е представено Удостоверение за данъчна оценка № Д-0000 386/06.04.2011 г. с цена на сградата 1129.33 лв., но тъй като реванадикацията касае ½ от тази сграда, то цената на иска е 564.70 лв.

   От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

  Безспорна е трайната съдебна практика на ВКС, относно това, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее и държи без основание за това. ВКС се е произнесло със задължително решение, което слага край на противоречивата практика по въпроса допустим ли е ревандикационен иск предявен срещу съсобственици. Израз на тази практика са решенията на ВКС, а именно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – решение № 146/26.04.2010 г. по гр.д. № 238/2009 г. на ІІ ГО, решение № 822/01.12.2010 г. по гр.д. № 46/2010 г. на І ГО.

При съсобственост две или повече лица са съсобственици на идеални части от една вещ. Това дава право на всеки от тях да владее и ползва цялата вещ, като зачита съответното право и на останалите съсобственици. В конкретния случай се установи, че  част от съсобствениците не допускат ищцата да упражнява фактическата власт върху вещта, като са започнали да своят цялата вещ, то за ищцата е налице интерес от защитата по този ред при който ще се установи правото на собственост върху притежаваната от нея ½ ид.ч. със сила на присъдено нещо  и ще получи владението върху цялата вещ. Възможността на невладеещия съсобственик му дава право да предяви ревандикационен иск срещу съсобствениците.

 Предвид характера на ревандикационния иск установителния иск се съдържа като условие за произнасяне по ревандикационния иск. В тази насока, съдът след като разгледа подробно представените писмени доказателства по делото намира, че е налице сила на присъдено нещо произтичащо от решението на СлРС по допуска на делбата в което решение е установено , че ищцата и Телалеви са съсобственици на ½ ид.ч. В   тази връзка, съдът намира, че не следва да се произнася отново по установителния иск, като приема за безспорно доказани и установено на основание чл.108 ЗС, че  К.П.П. е съсобственик на 1/2 идеална част от вилна сграда с идентификатор 67338.414.326.3, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за ползване построена в имот с идентификатор 67338.414.326 по кадастралната карта на гр. Сливен, м. „Изгрев” наред с Й.Р.Т., и Л.Г.Т..

  Искът е предявен на основание чл.108 ЗС и при изложените фактически обстоятелства е основателен и доказан в размер на 1/2 идеална част от процесния имот.

   Съгласно общото правило на чл.154 ГПК, ищцата доказа: 1/ че е собственик на имота; 2/ че ответниците владеят нейната част от имота без правно основание и; 3/ че упражняваното от тях владение е без правно основание. Ответниците не са длъжни да доказват, че имат права върху вещта. Те могат да се ограничат само с отричане правата на ищцата.

   В настоящия процес ищцата доказа наличието на трите предпоставки, обуславящи основателност на предявения от нея ревандикационен иск, но за 1/2 идеална част.

  Ищцата е съсобственик на процесната част от имота вилна сграда с ответниците. Правото на съсобственост следва от придобитите по силата на възмездна сделка собственост на ½ ид.ч. от сградата с площ 30 кв.м. /33 кв.м./.              

   Следователно искът е основателен за 1/2 идеална част от имота, тъй като ищцата притежава 1/2 идеална част, съгласно описания нотариален акт, а другата 1/2 идеална част е собственост на ответниците К. и Р. Калеви. Сградата се намира в имот, който е съсобственост на другите ответници Й. и Л. Телалеви, които са родители на К.К., които са прехвърлили терена на К.К., която е в брак със съпруга си Р.К..

  Ответниците може да са упражнявали правото на ползване на имота, но то не може да породи в тяхна полза собственически права, поради липса на обективните и субективните елементи на владението, а именно външно проявление спрямо действителния собственик на намерението за своене на вещта.

  Съдът намира, че за да се реализира ревандикационния иск, би следвало да се учреди сервитутно право на преминаване през терена, което обаче е обект на друго производство и с друга правна квалификация. Тъй като не е сизиран с такъв иск, съдът не следва да се произнася за това. Законодателят е предвидил разпоредба, съгласно която собственика на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако акта, с който му е отстъпено правото е, постановено друго- чл. 64 от ЗС.

   Следва на основание чл.115, ал.2 ЗС да се определи шестмесечен срок на ищцата, считано от влизане в сила на решението да извърши отбелязването му в Агенция по вписванията при Районен съд Сливен, по представен препис от решението.

  С оглед изхода на процеса на осн. чл. 78 от ГПК, съдът следва да осъди ответниците да заплатят държавна такса в размер на 25 лв., съобразно данъчна оценка на процесния имот в размер на 564.70 лв.

   Мотивиран от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

 

  ОСЪЖДА  Й.Р.Т., с ЕГН **********, Л.Г.Т., с ЕГН ********** и двамата от гр. С., кв. „Б.” бл. ., вх. ., ап. 30, К.Л.К.,***0 със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „В.” № ., вх. ., офис . чрез адв. Х. *** и Р.В.К.,***0 да предадат собствеността и владението на К.П.П., с ЕГН ********** ***  на 1/2 идеална част от вилна сграда с идентификатор 67338.414.326.3, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, начин на трайно ползване: друг вид сграда за ползване построена в имот с идентификатор 67338.414.326 по кадастралната карта на гр. Сливен, м. „Изгрев”.

     ДАВА на основание чл.115 ал.2 ЗС шестмесечен срок на К.П.П., с ЕГН ********** ***, считано от влизане в сила на решението да извърши отбелязване на решението в Агенция по вписванията при Районен съд Сливен, по представен препис от решението.

     ОСЪЖДА  Й.Р.Т., с ЕГН **********, Л.Г.Т., с ЕГН ********** и двамата от гр. Сливен, кв. „Б.” бл. ., вх. ., ап. ., К.Л.К.,***0 със съдебен адрес: гр. С., ул. „В.” № ., вх. ., офис 1 чрез адв. Х. *** и Р.В.К.,***0 да заплатят държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на СлРС.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Сливенски  Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: