РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1418/19.7.2022г.
гр. Пловдив, 19 юли 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI
касационен състав, в закрито заседание
на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Дичева КАНД № 251 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по молба вх. № 7725/19.04.2022 г., подадена от процесуален представител на ТД
на НАП – Пловдив.
С молбата се
иска допълване и/или тълкуване на Решение № 660/ 15.04.2022 г. по КАНД № 251/
2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение №
2127/ 01.12.2021 г. по АНД № 6407/ 2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
вместо което е постановено друго, с което е
отменено Наказателно постановление № 594657 – F600533/ 19.08.2021 г., издадено от
Заместник – директор на ТД на НАП – Пловдив.
Твърди се по
молбата, че ПАС е приел, че наложената санкция не съответства на принципа
на пропорционалност, съгл. европейската
практика, като в същото време липсва обосновка коя е пропорционалната санкция,
за което липсвало диспозитив, с който се намалява
санкцията.
В молбата е
поставен въпроса следва ли да се разбира, че нормата на чл.182 от ЗДДС
противоречи на европейските норми и като такава не следва изобщо да бъде
прилагана.
В
представено в отговор на молбата становище от името на „Омникар
Ауто“ООД, се заема тезата за неоснователност на молбата.
Сочи се, че
постановеният съдебен акт е ясен и безпротиворечив
като не се нуждае от тълкуване.
Според
изложените доводи, националният съд няма компетентност да отменя норми,
противоречащи на правото на ЕС (в каквато насока е въпросът на молителя), а
само да не ги отнася като приложими в конкретния правен спор.
Посочено е
също, че определената в разпоредбата санкция е в абсолютен размер, поради което
съдът няма правомощия да обосновава какъв би бил пропорционалният размер на
административното наказание още по-малко да формулира изричен диспозитив в такъв смисъл.
Съдът, като
взе предвид изложеното в подадената молба за тълкуване/допълване на Решение №
660/ 15.04.2022 г. по КАНД № 251/ 2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив и съобрази доводите на другата страна, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Не са налице нито основание за допълване,
нито основания за тълкуване на постановеното съдебно решение.
Определената в разпоредбата санкция е в
абсолютен размер, поради което съдът няма как да постанови диспозитив
за намаляване на санкцията. Съдът няма и правомощия да обосновава какъв би бил
пропорционалният размер на административното наказание.
Поради това
липсва основание за допълване на съдебното решение, както е поискано.
Що се отнася до искането за тълкуване,
такова не се налага, тъй като мотивите за отмяна на наложената санкция са
достатъчно ясни.
Волята на
съда е ясна – нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС противоречи на принципа на
пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз и по
силата на примата на европейското право спрямо националното същата не следва да
бъде приложена.
Всъщност,
чрез искането за тълкуване се цели съдът да отговори на въпроса дали чл.182 от ЗДДС следва изобщо да не се прилага.
Ясно е, че
преценката за съответствие на наложената санкция с принципа на
пропорционалност е за всеки конкретен
случай, а по въпроса коя е точната /пропорционалната/ санкция съдът няма как да
се произнесе, предвид начина за определяне на санкцията.
Ако
констатира обаче непропорционалност между санкцията и конкретното нарушение,
съдът следва да не прилага нормата от националното право като противоречаща на
установен принцип на европейското право, в какъвто смисъл са и мотивите на решението.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 7725/ 19.04.2022 г. по
описа на Административен съд - Пловдив, подадена от процесуален представител на
ТД на НАП – Пловдив, за допълване и/или
тълкуване на Решение № 660/ 15.04.2022 г. по КАНД № 251/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: