№ 416
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20251001000269 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от “Веста“ ООД срещу решение №
46/13.12.2024г., постановено по т.д.№ 44/2023г. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което
“Веста“ ООД ЕИК ********* е осъдено да плати на Д. А. К., ЕГН**********, сумата 558549
лева – невърната част от допълнителна парична вноска, както и законната лихва върху тази
сума от 21.12.2023 г. до окончателното и изплащане, а също и 56 022 лева разноски за водене
на делото.
В жалбата се навеждат оплаквания относно недопустимост и неправилност на
акта. Твърди се, че по начина, по който ищцата е формулирала основанието и петитума на
иска си, нямало как да се разбере дали вземането се претендира с основание договор или с
основание сделка - решение, съответно е накърнено и правото на защита на ответника,
доколкото той не е наясно дали следва да се брани срещу твърдения за заем или срещу
твърдения за допълнителна парична вноска, следователно исковата молба била нередовна на
основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Твърди се също така, че с молба — становище от
25.10.2024 г„ „ВЕСТА“ ООД е изложило редица доводи, които осуетяват основателността на
така предявения иск. На първо място, че не е налице материалноправна предпоставка за
връщане на допълнителна парична вноска, а именно валидно взето решение на общо
събрание на съдружниците за връщането и. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 9 от Търговския закон,
общо събрание на съдружниците е органът в дружеството, който е компетентен да се
произнесе по въпросите свързани с допълнителна парична вноска. Дори да се приеме, че
1
ищцата претендира вземането си въз основа на решение на общо събрание за допълнителна
парична вноска, то решение за връщането на допълнителна парична вноска не е налице.
Необходимостта от взимане на решение за връщане на процесната вноска, освен на чисто
формално основание по чл. 137, ал. 1, т. 9 от ТЗ, е обусловена и от целта на законодателя.
Жалбоподателят смята, че не всички съдружници са присъствали на проведеното на
21.11.2017г. Общо събрание. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва основателността й.
Софийският Апелативен съд като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно -
обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон и задължителната съдебна
практика на ВКС. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на
съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд
споделя изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с
оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:
Окръжен съд-Монтана е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр.
с чл. 134 от ТЗ, предявен от Д. К. срещу „Веста“ ООД с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 558 549 лв., представляваща невърнат остатък от
допълнителна парична вноска, ведно със законната лихва върху същата сума от завеждане
на иска до окончателното изплащане.
Установено е по делото, че ищцата е съдружник във „Веста“ ООД. На 21 ноември
2017 г. общото събрание на съдружниците на дружеството взело решение ищцата да внесе
допълнителна парична вноска от 598 549 лв. за погасяване на просрочени задължения на
дружеството. Сумата била преведена по банковата сметка на „Веста“ ООД на 21 ноември
2017 г. Между ищцата и ответното дружество било подписано на 29 ноември 2017 г.
споразумение, с което е прието, че внесената парична сума има характера на заем и ще бъде
върната на съдружничката в срок до 21 ноември 2021 г. На 19 юли 2021 г. бил подписан
анекс между Д. К. и „Веста“ ООД, с който срокът за връщане бил променен на 27 ноември
2023 г. От името на „Веста“ ООД двата документа са подписани от Д. К., която към датата на
съставянето им е била и управител на дружеството. На 16 декември 2020 г. дружеството е
превело по сметка на Д. К. сумата 40 000 лв.
Пред първоинстанционният съд е прието неоспорено от страните заключение по
изготвена съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че сумата 598 549 лв. е
постъпила по банковата сметка и осчетоводена от дружеството по кредитна сметка 117
„Допълнителни резерви“, по която се отчитат създадените резерви по решение на
собствениците извън резервите, предвидени по нормативен акт. Към сметката са създадени
2
две аналитчни партиди: на Д. К. и на П. К. (съдружник и настоящ управител на „Веста“
ООД) и внесената сума е разпределена по равно в тези две аналитични сметки, като вещото
лице не е открило основание за такова счетоводно записване.
Ищцата е отправила нотариална покана до „Веста“ ООД, представлявано от
управителя П. К. за връщане на сумата, като поканата е била връчена на 19 декември 2023 г.
По наведените във въззивната жалба оплаквания, съставът намира следното:
Неоснователно е оплакването, че обжалваното решение е недопустимо, поради
твърдяни от ищеца противоречи факти и обстоятелства. В първото о.с.з. са направени
уточнения и предмета на спора е изяснен.
Оплакването за нередовност на исковата молба също е неоснователно, тъй като
видно от съдържанието й, искът съдържа ясно, точно и хронологично изложение на фактите
и обстоятелствата, свързани със процесният случай, а и в първото проведено по делото
открито съдебно заседание е уточнена претенцията на ищцата. Оплакването за
неправилност на постановеното първоинстанционно решение, заради извода, че
претендираното вземане за допълнителна парична вноска също се явява неоснователно – по
делото няма подаден в срок отговор на исковата молба, и за ответника правото да прави
възражения за изтекла погасителна давност е преклудирано. Още повече, че вземането на
ищцата не е погасено по давност ,тъй като то е произтекло от решение на общото събрание
на съдружниците на дружеството за внасяне на допълнителна парична вноска, като срок за
връщане на направената вноска не е посочен, поради което срокът започва да тече от
поканата до дружеството за връщане на предоставената допълнителна парична вноска-или
за начало на срока за връщане на вноската следва да се приеме 19.12.2023 г.
На следващо място решението от 21.11.2017г. на общото събрание на
съдружниците не страда от пороци, които да влекат неговата нищожност. Въведеното от
ответника възражение за нищожност, както е приел и първоинстанционният съд може да
бъде обсъдено само доколкото съдът следи служебно за недействителност, но на основания,
извлечени от самия акт. Решението от 21 ноември 2017 г. е взето от орган, овластен за това
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 9 от ТЗ, при участието на всички съдружници и е прието
единодушно; съдържа ясно изразена воля, очертава необходимите елементи на възникналото
правоотношение – задължен съдружник, икономическа необходимост и размер на паричната
вноска. Следователно и това оплакване е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването за допуснати процесуални нарушения, свързани с
наведените факти и твърдения извън процесуалните срокове. Въведените нови факти след
срока за отговор на исковата молба – присъствието на общото събрание от 27.11.2017 г. на
лице, което е съдружник; че съдружникът П. К. не владее български език; твърденията за
персонална симулация; за прихващане на дължимата сума, и др. и направените в тази връзка
възражения не са разгледани от съда, заради настъпилата преклузия.
Не намира законова опора тезата, че за да бъде върната допълнителната парична
3
вноска е необходимо да бъде взето решение от общото събрание. Поканата до дружеството
за връщане на тази сума е достатъчна, за да бъде поставено същото в забава.
Не може да бъде споделен и довода, че обжалваното решение е необосновано.
Както вече бе отбелязано направените правни изводи са основани изцяло на събраните
доказателства и съответстват на приложимото право.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 16 590 лева на адвокат Ю. Р.,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и платежни документи удостоверяващи
заплащането, при съобразяване с цената на иска, фактическата и правна сложност делото не
е прекомерно и следва да бъде присъдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 46/13.12.2024г., постановено по т.д.№ 44/2023г. по
описа на Окръжен съд-Монтана.
Осъжда „ВЕСТА“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Монтана, ул. „Цар
Самуил“ № 10, представлявано от управителя П. К., да заплати на Д. А. К., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. „***“ № *, сумата 16590 лв. сторени разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението му до страните при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4