Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска ч. гр.д. № 963 по описа за 2021 г.. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД длъжник по
изпълнително дело № 20209210400654 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС
срещу Разпореждане от 13.10.2020г. с което съдебният изпълнител е отказал да
редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателя
счита, че претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения
минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излагат се доводи за неправилно определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
се твърди, при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от тарифата трябва
да бъде включено единствено вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
не и адвокатското възнаграждение. С оглед изложото иска таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ да бъде намалена. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока
по чл. 436, ал.3 от ГПК взискатетеля ЗАД „А.Б., ЕИК********, депозира възражение с оглед
подадената от длъжника жалба. Излага доводи за неоснователност на същата. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ЧСИ С.П.,
в подробно изложените от него мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че изложените от жалбоподателя аргументи, относно
нарушаване прецесуалните правила, са несъстоятелни, немотивирани и не отговарят
на действителната фактическа обстановка.
Съдът,
като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството
по изпълнително дело № 20209210400654 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано на 10.08.2020г. по молба на
взискателя ЗАД „А.Б.РИЯ“, чрез пълномощника адвокат А.Б. за събиране на сумата от 284,45
лева, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ по полица № 12-0300/412/5000983, валидна към
датата на ПТП за имуществени вреди по л.а. „Шкода Румстър“ с рег. № *******от
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 26.12.2012г. в гр. София,
дължима от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по полица № 22112001779887 на 19.07.2012г. със
срок на валидност от 21.07.2012г. до 20.07.2013г. за л.а. „БМВ 525“ с ДК № *******МВ,
ведно със законната лихва от 19.12.2014г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 40,47 лева, представляваща лихва за забава за периода от
27.07.2013г. до 19.12.2014г., както и сумата от 271 лева – разноски.
С
молбата за образуване, от 10.08.2019г.., взискателят ЗАД „А.Б.РИЯ“, чрез адв. Б. е възложил на ЧСИ
С.П. да образува изпълнително дело за да събере присъденото му по изпълнителния
лист вземане, да изпрати Покана за доброволно изпълнение, както и да възложи в
тежест на длъжника разноските по изпълнението и адвокатското възнаграждение в
размер на 240 лева с ДДС.
Към
молбата за образуване на изпълнително дело са приложени изпълнителен лист от 26.05.2020г. в полза на ЗАД „А.Б.РИЯ“ и
пълномощно удостоверяващо представителната власт на адвокат Б..
На 10.08.2019г. с
постановление в кантората на ЧСИ С.П. е образувано изпълнително дело № 20209210400654 с взискател ЗАД „А.Б.РИЯ“ срещу
„Застрахователна компания Л.И.“ АД.
В хода на изпълнителното дело е била изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх. № 11143/10.08.2020г., на длъжника „Застрахователна
компания Л.И.“ АД. Видно от отбелязването на Разписката на ПДИ връчването е
станало на 11.08.2020г., като получател се е легитимирала З.Г.. В поканата за
доброволно изпълнение е посочено, че предвид обстоятелството, че с Решение №
119364 от 20.05.2019г., изменено с Определение № 170054 от 18.07.2019г. по
описа на 50-ти състав на СРС ЗАД „АЛИАН БЪЛГАРИЯ“ е осъдено да плати на „З.Л.И.“
АД сумата в размер на 87,06 лева – съдебно деловодни разноски и е извършено
прихващане с дължимите в полза на ЗАД „АЛИАН БЪЛГАРИЯ“ суми по изпълнителен
лист. Така след прихващането задължението възлиза на 1 130.42 лева, от които 284.45 лева – главница, ведно със
законната лихва в размер на 164.02 лева за периода 19.12.2014г. – 24.08.2020г.,
40.47 неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 183.94 лева –
присъдени разноски, 240.00 лева разноски по изпълнителното дело, 217.54 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.08.2020г.
Видно
от приложените по делото документи се удостоверява, че не е било извършено
плащане в четиринадесет дневния срок за доброволно изпълнение, с оглед на което
на 10.09.2020г. в кантората на ЧСИ
С.П. е депозирана молба от пълномощника на ЗАД „АЛИАН БЪЛГАРИЯ“, адвокат Л.И., за извършване на
справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки.
На 10.09.2020г. ЧСИ С.П. е
разпоредил да се извърши справка в РБСС на БНБ за налиие
на банкови сметки и сейфове на името на длъжника. След извършена
справка, съдържаща актуална информация с банкови сметки на името на длъжника за
периода 31.10.2016г. – 10.09.2020г.., пълномощникът на взискателя с молба до ЧСИ С.П. иска да
бъдат наложени запори по сметките на длъжника в “Юробанк България” АД, както и да бъде
уведомен за изпращането на запорното съобщение. Моли на основание чл. 10, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъде присъединен за събиране допълнителен адвокатски хонорар
в размер на 200.00 лева с вкл. ДДС. С постановление от 14.09.2020г. ЧСИ С.П. присъединява за събиране по изпълнително дело
2020921040654
претендирания допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200.00 лева с включено ДДС.
.
На 24.09.2020г. е постъпило
възражение от длъжника „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу присъденото с
постановление от 14.09.2020г. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева към вече
претендирания с молбата за образнуване на изпълнителното дело хонорар в размер
на 240 лева с ДДС. Предвид твърденията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се иска хонорара да бъде намален до размера на 200 лева, съобразно
съобразно чл. 10, т. 1 на Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения както и да бъде коригиран
размера на начислената т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Депозирано е становище от ЗАД „А.Б.РИЯ“ с вх.№ 13572/02.10.2020г.
С
Разпореждане от 13.10.2020г., на основание чл.78, ал.5 от ГПК ЧСИ С.П. отказва да
редуцира размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.
В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение
разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител,
като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за
разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на
съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се
произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.
В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било
оставено без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на
ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.
При
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В
случая съдът е сезиран с жалба против Разпореждане от 13.10.2020г., по
изпълнително дело 20209210400654, с което е ЧСИ отказва да редуцира присъединен за събиране
допълнителен адвокатски хонорар.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
основателността на жалбата:
По
обжалвания размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и
искането да бъде намален до сумата от 200 лв., настоящият състав намира
следното:
По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е
въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от
взискателя чрез пълномощник адв. А.Б., за чиято представителна власт са
ангажирани надлежно доказателства.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
С оглед тези разяснения съдът приема, че в конкретния случай предвид
представените копие на фактура с № 0000000729 от 12.08.2020 г. е доказано плащането от взискателя на претендирания адвокатски
хонорар в размер на 200 лева /без ДДС/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай са налице
процесуални усложнения в движението по процесното изпълнително дело, като са
прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело се отличава с
фактическа и правна сложност, не са налице основания за редуциране на
адвокатския хонорар.
Видно от приложените по делото документи длъжникът не е платил доброволно
в законоустановения четиринадесет дневен срок от получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Това бездействие на длъжника е основание
взискателя ЗАД „А.Б.РИЯ“ на 10.09.2020г. да депозира молба до ЧСИ С.П. да бъде извършена справка за наличието
на банкови сметки на името на длъжника „Застрахователна компания Л.И.“ АД..
След установявяане на наличието на банкови сметки с титуляр „Застрахователна
компания Л.И.“ АД пълномощникът на взискателя - адв. Л.И. е поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Юробанк България” АД.
Относно пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ:
Според
настоящата инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана сума“, въз
основа на която се начислява размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя /ако са доказани/ за
адвокатско възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“
следва да се разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, така и
разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма
издаден изпълнителен лист, но които подлежат на принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането
за тези разноски е различно от това, за което е издаден изпълнителният лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по
постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно,
за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат
онези такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично
вземане, което е снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и
редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата,
с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т.
26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените разноски за адвокат.
По
разноските :
Настоящото производство няма самостоятелен характер, с
оглед на което разноски не се дължат.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата „Застрахователна
компания Л.И.“ АД длъжник по изпълнително дело № 20209210400654 по описа на ЧСИ
С.П., рег. № 921, с район на действие СГС срещу Разпореждане от 13.10.2020г. с
което съдебният изпълнител е отказал да редуцира адвокатския хонорар по
изпълнителното дело.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.