Р Е
Ш Е Н
И Е
28.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 185 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на двадесет и девети юли
2 0 2 0 година
в публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Марияна
Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
К.А.Н.Д. № 164
по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна жалба на “Н.с.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директорС.Д.Д., чрез юк. А.П.срещу Решение № 132/26.03.2020
г., постановено по АНД № 1430/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно
постановление № ПО-02-96/10.12.2019
г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район” към
МОСВ, с което на дружеството на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 пр. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция
в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева за административно нарушение
по чл. 48 ал. 1 т. 11 от
ЗВ. Релевирано е касационното
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Изложени са доводи за нарушаване на чл. 34
от ЗАНН, както и за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление.
“Н.с.”
ЕАД, редовно призовано, се представлява от юк. И.М., който поддържа изложените
факти и обстоятелства в касационната жалба, счита, че действията си ОНО е
нарушил разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и чл. 56 от ЗАНН, издаденото НП
противоречи на законовите разпоредби и моли решението на ДРС да бъде отменено
като необосновано и неправилно.
Басейнова
дирекция “Западнобеломорски район” към МОСВ е получила препис от касационната
жалба и в законовия срок е постъпило възражение по нея. Същата е редовно
призована за съдебното заседание по делото, но с молба вх. № 3047/21.07.2020 г.
Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ моли делото да бъде
отложено за друга дата, поради служебна ангажираност на процесуалния
представител в същия ден и час в друг съд.
Прокурор
Марияна Сиракова от Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението
на районния съд.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен
срок по
чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПО-02-96/10.12.2019
г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
“Западнобеломорски район” към МОСВ, с което на “Н.с.” ЕАД, с ЕИК *********, на
основание чл. 200 ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за
административно нарушение по чл. 48 ал.
1 т. 11 от ЗВ. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че при извършена на 04.06.2019 г. на място проверка от Басейнова
дирекция “Западнобеломорски район” на обект: офис на
„Н.с.“ ЕАД, клон Струма – Места, гр. Дупница във връзка с контрол по изпълнение на
условията, заложени в „график за използване на водите на комплекните и значими
язовири през месец май 2019 г.“, публикуван на страницата на МОСВ, в
предоставената информация от служители на „Напоителни ситеми“ ЕАД, клон Струма -
Места са подадени данни, че не са ползвани водни количества от отклонение от РШ
43 на Дюкер 2 от яз. Дяково от „Автомагистрали Хемус“ АД, през месец май 2019
г. При проверка и отчет на монтираното водомерно устройство на обекта, отчитащо
постъпващите води от довеждащия тръбопровод е установено, че през месец юни
2019 г. е извършено водовземане от яз. Дяково, посредством отклонение от РШ 43
на Дюкер 2 за промишлени цели за посочения обект в нарушение на „график за
използване на водите на комплекните и значими язовири през месец юни 2019 г.“,
като към датата на проверката се извършва водовземане на бетонов възел
„Галилея“ без издадено разрешително по Закона за водите и без разрешени водни
количества за този обект в режимния график. За
извършената проверка са съставени Констативен протокол № КД-01-549/04.06.2019 г. и Констативен протокол № КД-01-550/04.06.2019 г. Съставен е АУАН №КД-04-69/05.08.2019 г., в който
актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ. Актът е връчен на
упълномощено лице – А.П., съгласно пълномощно
№ П-НС97-66/15.05.2017 г. В законоустановения тридневен срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
е постъпило възражение по съставения акт, в което са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на същия. Въз основа на акта е издадено
процесното наказателно постановление. Въззивният съд е приел от правна
страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния
АУАН и издаване на наказателното постановление, спазване на сроковете по чл. 34
ал. 1 и 3 от ЗАНН, компетентност на административнонаказващия орган, наличие на
реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното
постановление, доказано противоправно поведение на “Н.с.” ЕАД, законосъобразно
наложена санкция в минималния законов размер и липса на маловажност на случая.
По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон – правилно.
Правилни
са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление. Неоснователно е възражението на “Н.с.” ЕАД, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Видно
от приетата от въззивния съд административнонаказателна преписка, за
извършената проверка са съставени Констативен протокол № КД-01-549/04.06.2019
г. и Констативен протокол № КД-01-550/04.06.2019 г. Датата на извършената
проверка – 04.06.2019 г., е и датата на откриване на нарушителя и на
извършване на нарушението. Следователно сроковете за образуване
на административнонаказателното производство са спазени и
възражението за нарушение на чл. 34 от ЗАНН е неоснователно.
Правилна
е и преценката на районния съд за доказано нарушение по чл. 48
ал. 1 т. 11 от ЗВ. В случая в хода на извършената
проверка безспорно е установен фактът на водовземане. Констатациите на
длъжностното лице, извършило проверката, не са оспорени. Категорично е
установено и обстоятелството, че водовземането е извършвано при липса на
съответното разрешително по ЗВ. Наложената имуществена санкция е в минималния
размер по чл. 201 ал. 1 т. 2 от ЗВ. Неоснователно
е възражението на “Н.с.” ЕАД за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не
се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2
изр. 1 пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 1
изр. 2 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/26.03.2020
г., постановено по административнонаказателно
дело №1430/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Преписи
от решението да се изпратят на страните по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.