РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Пловдив, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Е. П. Димова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300501738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл. 127а,
ал.2 от СК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Е. Т. К., ЕГН
**********, чрез адв.А. Е., против Решение № 1582/10.04.2024г. по гр.д.№
9887/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с която е
отхвърлен предявения от нея иск за разрешаване на детето С. В.. М., ЕГН
**********, да пътува с майка си Е. К. до *** до навършване на пълнолетие
от детето, без да е необходимо за целта съгласието на бащата В. С. М., ЕГН
********** от гр. Х. ул.“***, както и в частта, с която е осъдена да заплати на
В. С. М., сумата от 166,00 лв. – направени разноски по делото съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се
постанови друго, с което да се уважи иска за разрешаване на детето С. В. М.
да пътува с майка си до *** до навършване на пълнолетие от детето без да е
1
необходимо за целта съгласието на бащата.
Въззиваемата страна В. С. М., ЕГН ********** от гр. Х., ул.“***,
в***, чрез адв.И. И., не депозира писмен отговор, но в открито съдебно
заседание се явяват и оспорват жалбата, молят решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Е. Т. К. е заведена искова молба
против В. С. М., с която посочва, че тя и ответника са родители на децата Т.
М., родена през ***г., и С.М., роден през ***. Твърди, че са в граждански брак
с ответника от *** сключен в Лондон, където първоначално се установили да
живеят. Към момента там е само детето Т., която учи там в английско и в
българско училище. През 2017г. ответникът се завърнал трайно в България,
като взел със себе си и сина им С.. Впоследствие ищцата разбрала, че бащата е
записал С.в 1-ви клас в училище в ***, въпреки, че детето е завършило 1-ви
клас в Лондон. Твърди, че особено в последните две години ответникът не
позволявал на С. да се чуват и виждат с майката. Контактът със С. според
ищцата е невъзможен поради наложена забрана за това от бащата. Счита, че
нарушаването на контактите между С. и майката вредят на интересите на това
дете. Ответникът до момента не е давал писмено съгласие за издаване на
международен паспорт на децата С. и Т. и пътуването им в чужбина. Майката
в момента живее и работи на постоянна работа в Л.... Твърди, че заедно с Т.
редовно пътували до България, където детето можело да се вижда с баща си,
с брат си и с другите си роднини. Същата счита, че всяко дете има право на
свободно придвижване и пътуване в чужбина, да опознава други страни.
Майката разговаряла с ответника за доброволно уреждане на този въпрос да
подпише той декларация, той дал такава, но непосредствено преди полета на
Т. до Лондон, бащата я оттеглил. При тези доводи от съда е искано да
постанови решение, с което да се замести съгласието на бащата за издаване на
задгранични паспорти на децата С. и Т. както и да се разреши на двете деца да
пътуват зад граница до Великобритания, придружено от майка си без да е
необходимо съгласието на бащата до навършване на пълнолетие от двете деца.
2
Районният съд е отхвърлил искането за разрешаване на детето С.
В. М., да пътува с майка си Е. К. до *** до навършване на пълнолетие. В
останалата част, Районният съд е уважил исканията, включително и да бъде
издаден паспорт за задгранично пътуване, без да е необходимо съгласието на
бащата.
За да отхвърли искането за разрешаването на детето С. В. М. да
пътува с майка си Е. К. до К***, Районният съд излага основни съображения,
че по делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства за това, че
емоционалната връзка между С. и майка му е компрометирана. Според
социалния доклад самото дете при изслушването му многократно е заявило,
че не желае да пътува при майка си в Лондон, защото се страхувало, че тя ще
го вземе там. С. учи в ***, предстоят му матури и кандидатстване и живее в
комфорт при баща си и 6 неговите родители. Затова, според Районния съд, не е
в интерес на детето към настоящия момент от развитието му да бъде
предоставяне разрешение.
С въззивната жалба Е. Т. К. се изтъква, че страните Е. К. и В. М.
живеят разделени от 2017година. От този период и до сега детето С. М. живее
при бащата в България, а детето Т. М.а живее при майката в Англия.
Възразява, че по този начин е нарушена връзката между майката и детето и С.,
както и между бащата и детето Т.. Районният съд в хода на производството е
допуснал и приел социален доклад съставен от СП гр.Хасково според, който
има изложени и възприети единствено факти сочещи отношения между
майката и детето интерпретирани единствено от показанията на детето и
неговия баща. Докладът не съдържа отговори на въпроси свързани с предмета
на делото, а именно заместващото съгласие на бащата относно контактите на
децата с родителите. В социалния доклад се коментирало отношението на
детето С. към майката, което би могло да послужи като доказателство при
определяне режим на лични отношения между деца и родители. В социалния
доклад не е изследвано отношението на детето Т. с бащата и нейния брат.
Липсват данни касаещи предмета на спора относно въпросите за
заместващото съгласие на бащата. В хода на производството е допуснато
изслушване на детето С. М.. Изложеното от С. при проведеното изслушване
има твърдения, които са били продиктувани в следствие с общуването на
детето единствено с бащата. Очевидно е настъпилото отчуждение между
3
майка и дете, както и отчуждение между него и сестра му. Посочва се също, че
децата не могат да осъществяват контакти по между си ,както и да общуват с
родителите си. Не оспорва, че Районният съд правилно е възприел, че е
необходимо и е в техен интерес да се издадат задгранични паспорти и за двете
деца, но неправилно е постановил решение само в частта, с която отказва да
разреши С. В. М. да пътува с майка си за Великобритания.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС
по т.д.№ 1/2016г., ОСГТК – Съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. до държави, чийто кръг е определяем. От
събраните доказателства по делото се установява, че действително на този
етап майката и детето се намират в напрегнати отношения. С. М. е разпитан в
съд. заседание на 21.06.2023г. /протокол на л.87/ и категорично е заявил, че
изобщо не иска да ходи в Лондон. Уточнил е, че не иска да ходи там на
екскурзия, защото го е страх, че майка му ще го раздели от баща му, при
когото се чувства много добре. С. М. е пояснил, че вече е живял и учил в
Лондон една година, но там изобщо не му е харесало. Детето е споделило, че
като е бил малък родителите на майка му, които също живеели в Лондон, са го
гонили да се връща в Хасково.
Към делото е приложен и Социален доклад, изготвен от АСП, с
който е констатирано, че основните грижи за С. се полагат от бащата и с
подкрепата на бабата по бащина линия. По време на срещата детето е било
облечено в чисти и подходящи за възрастта и сезона дрехи, в добро
здравословно състояние е. С. е казал, че има телефонен контакт със сестра си
Т., която живее и учи в ** с майка му, също така си играели заедно и на
4
компютърни игри. За майка си детето е споделило, че тя не го е търсила. В
началото на м.ноември, 2023г., С. е потърсил по телефона майка си, като тя
дори не познала, че е той, а след няколко общи въпроса започнала да се
изказва против баща му и разговорът приключил. Пред социалния работник С.
е заявил, че желае да пътува в чужбина само и единствено с баща си, а не и с
майка си.
Въззивната инстанция намира, че са правилни изводите на
Районния съд, че към настоящия момент от развитието на момчето е по-добре
да не се разрешава пътуване без съгласието на баща му, тъй като емоционално
връзката между майка и син е силно влошена, и евентуално разрешение би
допринесло за повишаване на напрежението, което не е в интерес на С.,
предвид на запазване на психиката му и душевния комфорт. Според съда не е
желателно на този етап да се обтягат допълнително отношенията в
семейството, след като С. е толкова категоричен, че не иска да пътува до
Великобритания, още повече, че той е живял и учил вече там една година,
тоест действително има представа къде биха го завели.
Решението в обжалваната част е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката Е. Т. К. ще бъде
осъдена да заплати на В. С. М. сумата 500 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно ДПЗС и Списък по
чл.80 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1582/10.04.2024г. по гр.д.№ 9887/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявения от Е. Т. К., ЕГН **********, иск за разрешаване на детето С. В.М.,
ЕГН **********, да пътува с нея до *** до навършване на пълнолетие от
5
детето, без да е необходимо за целта съгласието на бащата В. С. М., ЕГН
********** от гр. Х** е*, както и в частта, с която е осъдена Е. Т. К., ЕГН
**********, да заплати на В. С. М., сумата от 166 лв. – направени разноски по
делото съобразно с отхвърлената част от исковете.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Е. Т. К., ЕГН **********, да заплати на В. С. М., ЕГН
**********, сумата 500 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1738/2024г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6