РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Благоевград, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200021 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „П*******, с ЕИК ******, представлявано
от М. П. в качеството му на управител, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С.,
подадена чрез адв.В. К., с адрес за кореспонденция: гр. С., кв. Б., .. . против Наказателно
постановление № 42-0003891/11.11.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация“ София, с което на дружеството жалбоподател за административно
нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт и издаден
изцяло при липса на основни реквизити по см. на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Твърдят се
процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. По същество излага доводи за
незаконосъобразност на НП, както и, че е налице състав за неизвличане на данни от
дигиталната карта на водача, което е несъставомерно по отношение на вмененото
нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган директорът на РДАА гр. София и Районна
прокуратура гр. Благоевград, редовно призовани не ангажират представители по делото. По
делото е представено писмено становище по същество от наказващия орган, с което се иска
потвърждаване на НП, като законосъобразно.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 29.09.2022 г., около 14:30 ч., в сградата на наказващия орган в гр.Благоевград,
бул.“Св.Д. Солунски“ № 77А, е извършена проверка на дружеството жалбоподател.
Проверката е осъществена от инспекторите А. Я. и Е. Г., като за нея дружеството-
жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 11-36-
39/30/02.08.2022 г, получено от упълномощено от дружеството лице – Радослава Енчева, с
което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството,
1
подробно описани в известието, като сред тях била и информация от картата на водача
Ванчо Илиевски за периода от 01.08.2021 г. до 01.08.2022 г. /в т.ч. и за 26.11.2021 г./. По
време на проверката била представена част от изисканата документация, като не била
представена информация от картата на водача Ванчо Илиевски, водач на МПС с рег. №
*******. Констатациите били отразени в КП от св. Г. и свидетеля Я. в присъствието на М.
П., управител на дружеството жалбоподател, като свидетеля Я. съставил на дружеството-
жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 329340 от 29.09.2022
г., в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвП и
документът е връчен срещу подпис на управителя на дружеството, който подписал акта, без
възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на този акт на 11.11.2022г. Директорът на РД “Автомобилна
администрация“ София издал и обжалваното Наказателно постановление№ 42-0003891, с
което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от
ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. НП е връчено на 14.12.2022 г., като в
законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели по акта Г. и Я., същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на дружеството жалбоподател на база проверка и документи,
които проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-
жалбоподател. Поддържат констатациите си.
В хода на съдебното производство са изискани и представени по делото констативен
протокол от извършената проверка и заповед за определяне на служителите, които да я
извършат, като от посоченото в тях се установява констатациите на проверяващите и
основанието за извършването и.
От страна на защитата е представено писмено обяснения от В. И., от което се
установява към дата на процесната проверка картата не е предоставено от същия на
дружеството – жалбоподател, както и че спрямо него е започнато дисциплинарно
производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по
делото свидетели Г. и Я., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата,
изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви
и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
2
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи.
Липсва неяснота и относно мястото на нарушение. В случая дружеството е санкционирано
за нарушение, изразяващо се в бездействие, като за място на нарушение, когато
нарушението се състои в бездействие, се приема местонахождението на съответния орган,
пред който е било дължимо действието.Предвид обстоятелството, че контролът по
прилагане разпоредбите на ЗАвПр е възложен на Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация, в чиято структура съобразно устройствените правила е включена и
Регионална дирекция "Автомобилна администрация", -София, подпомагаща дейността на
Изпълнителния директор на Агенцията и осъществяваща контролните функции на
Агенцията по различните нормативни актове, следва да се приеме, че мястото на извършване
на нарушението е именно мястото, където е следвало да бъдат представени според
посоченото документите, като съобразно и седалището и адрес на управление на
дружеството се установява, че попада в териториялния обхват на отдела, където е и
констатирано.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление
и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението
поради следните съображения:
В случая съдът констатира, че начинът, по който е формулиране фактическото
обвинение води до неяснота във волята на наказващия орган, относно това какво точно
нарушение е извършил жалбоподателят. Санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона
предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да
предостави за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е. сред възможните форми на
изпълнителното деяние няма „не представя информация“, както е посочил АНО в случая,
т.е. формулирането в случая на обвинение за непредставяне на процесната информация не е
предвидено като наказуема форма на изпълнителното деяние от законодателя. Освен това,
обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача не са
описани в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за това. От друга страна, за да е
налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, като отново няма изложени факти и обстоятелства за това, както
и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното
бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото не е могло да разбере за
извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и
съответно не е могло да реализира правото си на защита в пълен обем. На следващо място
следва да бъда посочено, че съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тях информацията, извлечена от паметта на дигиталните
тахографи и от картите на водачите. Целта на съхранението на тези документи е контрол на
компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и данните от
контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт.
Ето защо за да бъде преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна
на дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да
е ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение
на информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и то за всеки един от
3
водачи извършвали превоз. В конкретния случай е налице неяснота досежно посочения
период и как точно е определен. Наред с това, тази констатация препятства и съда в
преценката си, до колко е налице осъществено административно нарушение от обективна
страна от страна на жалбоподателя. Наред с това, тази констатация препятства и съда в
преценката си, до колко е налице осъществено административно нарушение от обективна
страна от страна на жалбоподателя. Констатираната неяснота и непълнота при описание на
нарушението в АУАН и НП касателно обективната страна на деянието вменено на
жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП. /В този смисъл
Решение№1289/12.08.20г., постановено по кнахд№207/20 по описа на АС Благоевград/
На следващо място следва да бъде посочено, че цитираното в НП известие е
изпратено на основание чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г., според които при
извършване на проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи,
свързани с елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в
седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната
териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“, поради което за изпълнение
на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е необходимо в АУАН и НП да
намери отражение и да бъде посочен предоставения срок на дружеството за изпълнение на
задължението по известието, кога е започнал да тече, респективно кога е изтекъл, което е
свързано и с конкретната дата, която е приета от наказващия орган като начало на
съставомерното бездействие, което в случая не е сторено и не е намерило отражение в
атакуваното наказателно постановление.
Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на
какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма, както
и да упражни евентуално правомощието си за преквалификация, доколкото в случая не е
ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено. В конкретния случай описанието на
твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване с
изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и
провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на
нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на
административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат
допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
С оглед горните съображения НП следва да бъде отменено, доколкото се
констатираха съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая наказващия орган е допуснал
нарушение и на чл.59, ал.4 от ЗАНН доколкото преди да издаде атакуваното НП не е
изследвал спорните обстоятелства. По делото е представено обяснение от водача, което сочи
на обективни причини за липсата на исканата информация, но в атакуваното НП липсва
информация дали тази информация е съхранява, както и доказателства, че е извършена
проверка в тази насока от проверяващите преди ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Всичко изложено води до извод, че в процесния случай незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното:
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
4
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 500 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно и списък. От друга страна е направено изрично искане за
присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед на обстоятелството, че
страните имат право на присъждане на разноски, намира, че РД “Автомобилна
администрация“, Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като възражението за прекомерност е
неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата и редакция към
датата на сключване на договора за правна защита.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, Благоевградският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-
0003891/11.11.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация“ София, с което
на „П*********, с ЕИК *****, представлявано от М. П. в качеството му на управител, със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С....., за административно нарушение по чл.91в,
т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „П*******, с ЕИК
********, представлявано от М. П. в качеството му на управител, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.”С., сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 500.00
/петстотин/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5