МОТИВИ
към присъда № 37 от 20.09.2016г.
по НОХД № 256/2016г. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора.
С обвинителен акт подсъдимият К.И.Г.
– роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***,
неженен, с основно образование, безработен, не осъждан, ЕГН **********, е
предаден на съд за това, че на 04.03.2016г., на път ІІ 66-91
км. в посока изток–запад, в землището на гр. *****, обл.****
при управлението на моторно превозно
средство – лек
автомобил марка „Ауди 80” с рег. № СТ 1961 ТТ е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от на Закона за движение по пътищата
- ”Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на
пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на К. Е. К. - престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1
от НК.
По делото беше конституирана като
частен обвинител Е.К.К., наследник на пострадалия К. Е. К..
В
съдебно заседание, проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК, подсъдимият К.И.Г. се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда
съгласие да не се събират нови доказателства във връзка с тези факти, като се
ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия К.И.Г. самопризнания
по чл.371, т.2 от НПК поддържа повдигнатото обвинение, като доказано по
безспорен и категоричен начин и предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от три години при баланс на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, което наказание съгласно чл.58а от НК да
се редуцира с 1/3 и да се приложи института на условното осъждане по чл.66 от НК. Наред
с това наказание, на основание чл.343г от НК, предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години,
както и на подсъдимия да бъдат присадени съдебните разноски.
Повереникът на пострадалата – адв. В.
К. *** подкрепя тезата на прокурора за вината на подсъдимия, като счита, че
подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност и предвид това, че
производството е протекло по реда на съкратената процедура наказанието следва
да бъде намалено с 1/3, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказанието, което
действително ще оправдае целите на чл.36 от НК. Моли наказанието да бъде без
прилагане института на чл.66 от НК.
Подсъдимият К.И.Г. лично и чрез защитника си адв. Г. Д. Х.
от АК – гр. **** моли съда да му бъде наложено наказание при условията на чл.55
от НК с оглед смекчаващи вината обстоятелства, както и да се приложи института
на чл.66 от НК.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, подкрепено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
На 04.03.2016г., около 16.20ч.,
подсъдимият К.И.Г. управлявал лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № СТ 1961 ТТ–
собственост на Е. Д. Г., по главен път ІІ 66 – 91 км., в района на пътния
възел за АМ „Тракия“ в посока от изток на запад.
С него в автомобила пътували ***** св. И. К.
Г. – на предната дясна седалка, а на задната седалка се намирали св.Е.К.К. и
трите й деца Г. Е. К.–на **** години, М. И.-на ***години и К. Е. К.-на ****
години.
Управляваният от подсъдимия автомобил се движел със скорост
52 км/ч.,
при мокра асфалтова настилка.
Когато достигнал отбивката за включване към
движението по АМ „Тракия“, подсъдимият Г., без да намали скоростта на движение,
завил на дясно. По време на това си движение - при завиването, водачът – подс. Г.
загубил управлението на автомобила и същият се отклонил на ляво спрямо посоката
на движение. Подсъдимият Г. задействал спирачната система, но управляваният от
него автомобил продължил движението си напред и наляво. Навлязъл в намиращия се
вляво на пътното платно затревен „остров“, като предното ляво колело на
процесния автомобил се блъснало в бордюра, а автомобила, след като се ударил в
двойната еластична ограда (мантинела), която разделяла платната за движение на
пътя, се преобърнал и паднал на таван в лентата за насрещно движение, където
окончателно се установил в покой, с предна част насочена на северозапад.
В
следствие на удара, возещият се отзад в автомобила К. Е. К., ЕГН **********
изпаднал от МПС на пътя и получил тежка мозъчна травма, поради което бил
настанен в ОАРИЛ на УМБАЛ *****, където в последствие на 05.03.2016 г., в 04.10
часа починал.
Събраните
в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и
непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия К.И.Г. признание на
инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за
установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на
фактически случилото се.
Обстоятелствата
относно поведението на подсъдимия Г. като водач на процесното МПС на
инкриминираната дата и място се установяват от гласните доказателства, събрани
на досъдебното производство, показанията на свидетелите Е.К.К. /л.40 от ДП/, Г. Й. Г.
/л.43 от ДП/, Е. Д. Г. /л.48 от
ДП/, направените самопризнания от подсъдимия,
както и от писмените доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие от 04.03.2016г. /л.13-14 от ДП/, фотоалбум за
посетено местопроизшествие на 04.03.2016г. /л.16-24 от ДП/, протокол за оглед
на местопроизшествие от 07.03.2016г. /л.26-27 от ДП/, фотоалбум за посетено
местопроизшествие на 10.03.2016г. /л.28-30 от ДП/, и не на последно място от
заключението на съдебна автотехническа експертиза по ДП № 375 ЗМ-125/2016г.
/л.51-58 от ДП/, заключение на съдебномедицинска експертиза на труп №
69/2016г./л.61-63 от ДП/ и протокол за химическа експертиза № 124/07.03.2016г.
/л.68-69 от ДП/.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза на труп № 69/2016г. /л.61-64 от ДП/, изготвена от
вещото лице д-р Т. Г. Т., се установява,
че в следствие на ПТП, пострадалият /К. Е.
К. е получил: черепно-мозъчна травма, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсноконтузни рани на главата, пак охлузвания и кръвонасядания на лицето,
счупване на горната челюст в ляво, счупване на черепния покрив и основа,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузии на мозъка. Вдишана в белите
дробове кръв. Оток на мозъка и белите дробове.
Причината за
смъртта е тежка черепно-мозъчната
травма, несъвместима с живота.
Травматичните увреждания са в резултата на действието на
тъпи твърди предмети, и отговарят да са получени по време и начин на отразените в предварителните сведения –
при ПТП. Прижизнени са.
Налице е
пряка причинна връзка между действията на подс. Г. и
получения при пътнотранспортното произшествие
смъртен резултат за К. Е. К..
От заключението на назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство автотехническата експертиза
/л.51-58 от ДП/, изготвена от вещото лице инж. Р. Ж. Н., се установява, че скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от подс. Г. непосредствено преди
настъпване на произшествието, е около 52 км/ч. При тази скорост на движение опасната
зона за спиране на лекия автомобил е 35 м. Технически съобразената скорост за
безопасно преминаване през завоя е в границите между 31 км/ч и 28 км/ч, както и всяка по-ниска
от последната. В конкретния случай, при скоростта на движение в завоя от 52 км/ч, центробежната сила
превишава силата на сцепление между гумите на автомобила и пътя и автомобила
става неуправляем.
Причината за настъпването на ПТП е
технически несъобразената скорост на автомобила при преминаване през участък от
пътя – завой и загубата на управление над този автомобил.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза /л. 68-69 от
ДП/, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от
подсъдимия К.И.Г. не се доказа етилов алкохол.
Въз основа на всички горепосочени
доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупността си със самопризнанието,
направеното от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на
подсъдимия в осъществяването на описаното в обстоятелствената част на
обвинителния акт деяния и всички обстоятелства, относно начина му на
извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
С
деянието си на 04.03.2016г., на път ІІ 66-91 км., в посока изток–запад, в землището на
гр. ****, обл. **** при управлението на
моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № СТ 1961 ТТ, подсъдимият К.И.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г. на посочената дата и място, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди
80” с рег.
№ СТ 1961 ТТ, е нарушил
правилата за движение, предвидени в ЗДвП - чл.20, ал.1 - ”Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на
пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”.
Извършените от
подсъдимия Г. нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и
резултата от същото - смъртта на пострадалия К. Е. К..
Вината на подсъдимия е
проявена под формата на непредпазливост, като той не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици /технически несъобразената скорост/, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди /престъпна
небрежност/, и тази форма на вина е елемент от субективния състав на
престъплението по чл.343 от НК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, законът предвижда наказание от две до
шест години “Лишаване от свобода”.
При
определяне на наказанието, съдът изходи от двата основни принципа, залегнали в
разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, като съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При
определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе
предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства: ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало;
средната степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид – от една страна, с оглед вида и конкретното
съдържание на нарушенията на ЗДП, довели до настъпване на съставомерния
резултат и изразеното съжаление за извършеното от страна на подсъдимия, както и
добрите му характеристични данни.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете извършените от подсъдимия
като водач на МПС административни нарушения по ЗДвП в миналото /видно от
справка за нарушител/водач – л. 80 от ДП/
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е
налице значителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда
от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал.4 във вр.
чл. 371, т.2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело,
наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК.
Действаща
към време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на
чл. 58а, ал. 1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с 1/3. Както вече бе посочено, налице е
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
най-подходящото по вид и размер наказание, което следва да се наложи на
подсъдимия К.И.Г. е “Лишаване от свобода” за срок от 3 години, поради което и в
изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали
така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия Г. на “Лишаване от свобода”
за срок от 2 /две/ години.
Отчитайки,
че са налице материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. В случая,
съдът прецени, че за постигане целите на генералната и специална превенция не е
необходимо подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание “Лишаване от
свобода” ефективно. В тази връзка съдът съобрази вече посочените смекчаващи
вината обстоятелства, предвид на което за превъзпитанието му не се налага
изолация на същия от обществото за определен период от време.
Съобразявайки
се с конкретното съдържание на извършените
от подсъдимия нарушения на
правилата за движение, съдът постанови лишаване
на подсъдимия К.И.Г. - на основание чл.343г
във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
прие, че с така наложеното на подсъдимия К.И.Г. наказание, ще бъдат постигнати
най-оптимално целите на чл.36 от НК.
На
основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия К.И.Г. да заплати по бюджетната
сметка на ОД на МВР гр. **** сумата от 458.95
/четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет и пет ст./ – разноски по
делото, направени в хода на досъдебното производство;
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: