Решение по дело №1610/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1780
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20231110201610
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1780
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110201610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
010592/13.06.2022 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на
Б. В. А., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“
за срок от 2 месеца.
3. На основание чл. 185 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6
от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20 лева.
Недоволен от НП е останал А., който го обжалва в срок. Иска отмяна на
оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на НП. Твърди се, че са налице и нарушения при
1
прилагането на материалното право. Изтъква се, че нарушенията, за които бил
санкциониран, не били описани по изискуемия от ЗАНН начин. Твърди се, че
не ставало ясно в какво се изразява нарушението, а от описанието му в НП
по-скоро се установявало, че водачът на МПС се е опитвал да овладее
автомобила, отколкото да извършва с него непозволение от закона маневри.
Сочи се още, че процесното управление на автомобила не представлявало
ползване на пътя не по предназначение, поради което деянието не било
съставомерно. Алтернативно се иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Разноски
не са претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Представлява се от адв. Ф.. В пледоарията си по същество той иска от съда да
отмени издаденото НП като поддържа аргументите във въззивната жалба и
сочи, че не е осъществявано от жалбоподателя т.нар. дрифтене, а колата му е
поднесла при влизането в завоя.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.06.2022 г., в 02:56 ч., жалбоподателят А. управлявал автомобил
„Фиат”, модел „Пунто гранде“, с рег. № ****, като се е движил в град София,
по ул. „Генерал Стефан Тошев“, с посока на движение от ул. „Дойран“ към
бул. „Тодор Каблешков“. При управлението на автомобила, навлизайки в
кръстовището на ул. „Ген Стефан Тошев“ с бул. „Тодор Каблешков“, при
маневра десен завой с посока към бул. „Братя Бъкстон“, А. използвал пътя
(отворен за обществено ползване) за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал
демонстративна и рязка маневра, изразяваща се в умишлено форсиране на
двигателя на автомобила, приплъзване на задвижващите колела и
неколкократно поднасяне в ляво и в дясно по посоката му на движение, в
резултат на което А. преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез
презавиване, което от своя страна довело до загуба на сцепление на гумите.
Движейки се по този начин, А. създавал пряка опасност за останалите
участници в движението.
Движението на автомобила било пряко наблюдавано от свидетелите Т. и
2
А. – и двамата младши автоконтрольори при ОПП СДВР, които лично
възприели поведението на водача, защото били на около десет метра
разстояние от автомобила, като по този начин успели добре да видят, че
водачът извършвал т.нар. дрифт с автомобила - движението на автомобила се
изразявало в поднасяне, чрез извеждане на автомобила извън равновесие, т.е.
налице било умишлено поднасяне на задницата на автомобила наляво и
надясно, чрез форсиране на двигателя от водача и по този начин автомобилът
бил поставян умишлено в положение на извън контрол. Именно това
поведение на водача било преценено от свидетелите като използване на
пътищата за друго предназначение освен превоз на хора и товари.
Виждайки начина, по който се управлявал автомобилът, Александров и
Стойнов решили да спрат водача за проверка, като на същия бил подаден
сигнал със стоп палка, но той не спрял на подадения сигнал, след което
ускорил рязко движението на колата и се отдалечил.
Двамата полицейски служители незабавно пристъпили към
преследването на лицето, за да бъде проверен и санкциониран за поведението
си. Същият бил застигнат от полицейския автомобил, който се движил с
включена светлинна сигнализация, след около един километър в посока към
бул. „Братя Бъкстон“ – на ул. „Голям Братан“ срещу № 7.
При проверката на водача било установено, че същият управлявал МПС
след като му е съставен АУАН GA 587952/09.04.2022 г., с който бил
санкциониран за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил съставен на
09.04.2022 г., като срокът му на валидност (за заместване на синия контролен
талон) бил изтекъл към момента на спирането му за проверка.
Ето защо, при осъществената проверка на място, полицейският служител
Т. съставил на водача Б. А. АУАН за три извършени нарушения - на чл. 104б,
т. 2, на чл. 103 и на чл. 157, ал. 6 от ЗДВП, който му бил връчен срещу
подпис.
На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно
постановление с № 22-4332-010592/13.06.2022 г., издадено от началник група
при ОПП СДВР, с което на Б. В. А., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание
3
„глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“
за срок от 2 месеца.
3. На основание чл. 185 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6
от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. и А., както и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй
като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни. Следва да се посочи, че тези
двама свидетели имаха категорично запазен спомен за събитията. Те ясно и
непротиворечиво заявиха пред съда, че са възприели движението на
автомобила, че поднасянето не е било еднократно, а умишлено действие,
провокирано от водача чрез форсиране на двигателя и приплъзване на
задницата на автомобила наляво и надясно. Съдът намира, че твърденията на
тези свидетели са логични и неопровергани от нито едно доказателство по
делото.
На следващо място, съдът не дава вяра на твърденията на свидетеля Б.Р.,
като намира, че неговите показания не намират опора в останалия
доказателствен материал по делото, а представляват опит за градене на
защитна версия на А.. Тук следва да се посочи, че Р. се е движил в процесната
вечер и място по същия начин като жалбоподателя и е санкциониран от
същия полицейски екип за същите нарушения, макар съдът да не е описал
тези обстоятелства във фактическите констатации, защото на практика те са
извън предмета на настоящото дело. В този смисъл, съдът намира, че
неговите показания не могат да бъдат надежден източник на информация за
случилите се събития, защото най-малкото той е пристрастен, а заявеното от
него е категорично отречено от полицейските служители.

4
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
НП е връчено надлежно на санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
В конкретния случай, съдът намира, че е налице доказано изпълнително
деяние от обективна страна. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че
поднасянето на автомобила било в резултат на мокър път и лоши пътни
условия, без наличие на умисъл от страна на водача. Съдът намира, че според
показанията на полицейските служители, поведението на водача е било
целенасочено и желано, защото автомобилът неколкократно е поднасял
наляво и надясно, като всеки път е имало презавиване и поднасяне на задната
част на автомобила. Ето защо, съдът намира, че поведението на водача е било
такова, че е използвал пътя не за превоз на хора или товари, а за упражняване
на специфични автомобилни умения и техники, които не са позволени за
демонстриране и упражняване по пътищата от републиканската пътна мрежа.
По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е
извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е
било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от
управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено,
т.е. нарушението е извършено виновно.
По въпроса за наказанието, съдът намира, че то е точно определено в
закона и не подлежи на прецизиране, поради което е законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „ При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
5
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните водачи на моторни превозни
средства. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като след
като не е спрял на подадения сигнал със стоп палка, същият очевидно не е
изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП. По този начин е осуетил
проверка от органите за контрол и не е изпълнил тяхно нареждане за спиране,
изразено с конкретни ясни действия чрез стоп палка. Освен това, съдът
намира, че се е наложило лицето да бъде догонвано в разстояние около един
километър, като полицейският автомобил е бил с включена светлинна
сигнализация, която е невъзможно да остане невидима за водача, при
положение, че действието се развива в малките часове на нощта.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл,
тъй като действията му свидетелстват, че той ясно е видял подадения сигнал,
независимо, че действието се е развило през тъмната част от денонощието. За
това именно свидетелстват полицейските служители, които сочат, че той е
ускорил допълнително движението на автомобила след подадената стоп
палка. Той е съзнавал последиците на противоправните си действия и с
поведението си е манифестирал, че пряко ги е целял.
Съдът намира, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е
в рамките на законоустановените предели и се явява съразмерно спрямо
обществената опасност както на лицето, така и на извършеното нарушение,
поради което е законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на
акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача
6
след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
В конкретния случай е доказано, че лицето е управлявало МПС след като
на 09.04.2022 г. му е съставен АУАН GA 587952, който му е съставен дори за
същото нарушение – по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
От датата на съставяне на акта се вижда, че той е замествал контролния
талон на водача до 09.05.2022 г., а процесното нарушение е извършено на
04.06.2022 г., т.е. след като е изтекъл едномесечният срок.
Горните фактически констатации водят до извод, че и това нарушение е
обективно доказано, а наложеното за него наказание е глоба в размер на 20
лева, като същото е съответно и законосъобразно по вид и размер.
Съобразявайки горните доводи, съдът намира, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно и съдът намира, че то следва да бъде изцяло
потвърдено.
Тъй като не са претендирани разноски от въззиваемата страна, съдът не
следва да присъжда такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-010592/13.06.2022 г.,
издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на Б. В. А., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл.
103 от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“
за срок от 2 месеца.
3. На основание чл. 185 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6
7
от ЗДВП, на А. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8