№ 98
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205067 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Ч. И. Т. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 20-1030-004495 от 03.06.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 14
контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за отмяна на процесното НП като неправилно
и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, ОД на МВР – гр. Пловдив, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител. До съда от страната е депозирана писмена молба-
становище, в която се излагат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Прави се
възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимума,
предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
1
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Ч. И. Т. е собственик на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ с рег. № ***.
На 14.05.2020 г. около 14:05 часа в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ –
кръстовище с ул. „Ландос“, посока запад, жалбоподателят управлявал собствения си
гореописан лек автомобил, като навлязъл и преминал на забраняващ червен сигнал на
работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба. Същевременно водачът
използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, докато се движил. Това
било забелязано от намиращия зад него пътен патрул и служителите в него, които
предприели действия по отбиване на жалбоподателя и непосредствено след това му
била извършена проверка от служителите - К. П. и Д. И..
По този повод бил съставен АУАН с бл. № 540304/14.05.2020 г. в присъствието
на нарушителя за нарушение на чл. 6, т. 1 и чл. 104а от ЗДвП. Актът е връчен на
жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият
орган е издал и обжалваното НП № 20-1030-004495 от 03.06.2020 г. С
последното на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50
лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са отнети общо 14 контролни точки.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели К. П. – актосъставител, и Д. И.. Съдът оцени с доверие показания
на свидетелите като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. И двамата споменават, че лично са видели
автомобила на жалбоподателя в движение и как преминава на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба, тъй като са били зад него, след което са пуснали звуков
и светлинен сигнал и са го спрели за проверка.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, справка за регистрация и собственост на процесния
автомобил, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, четири броя снимки.
Връчването на НП и собствеността върху лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ с рег. № *** не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Съдът не се довери ангажираните от жалбоподателя фотоси на процесния
автомобил – с твърдение, че последният, поради лошото му състояние, бил гариран на
друго място, много преди констатираните нарушения, тъй като същите съществено
противоречат на установената по делото обективна и формална действителност.
Отделно от това върху снимките няма актуална дата и година, за да бъдат съотнесени
въобще към каквото и да е време, още повече към процесното такова. Не може и не се
установи да са съставени към момента на извършване на вмененото нарушение, за да
2
могат да бъдат ценени по естеството им като доказателства, върху които има следи от
нарушението и имат значение за релевантните по делото факти. Така че безспорна
установеност има по отношение единствено на това, че именно жалбоподателят е
управлявал конкретното МПС в процесното време и място, а твърденията му за
невинност на констатираните нарушения и предположения за управление на друго
МПС, остават недоказани.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР и заповед №
8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно всяко вменено нарушение, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на всяко
нарушение, от значение за съставомерността му, нито е ограничено правото му по чл.
44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност
да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право, като изрично е
отбелязал, че няма възражения срещу акта.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН собственикът на лекия
автомобил е бил известен и актът е съставен в негово присъствие, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за
движение, свързани с използване на мобилен телефон, освен по начин, който не
ангажира ръцете му, както и несъобразяване на поведението му със светлинните
сигнали като участник в движението. Ето защо неоснователни са наведените в тази
посока възражения.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност и предвид
неоснователността на наведените от страна на жалбоподателя възражения, съдът
намира, че се установява авторството на деянията и виновното им извършване, като с
основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
3
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочените
разпоредби на чл. 6, т. 1 и чл. 104а от ЗДвП. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП гласи, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията.
Безспорно се установява, че Ч. Т. като водач на собственото си МПС на
14.05.2020 г. около 14:05 часа в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ – кръстовище
с ул. „Ландос“, посока запад, навлязъл и преминал на забраняващ червен сигнал на
работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба, като през това време
използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце“, докато се движил.
Резултатите от нарушенията са възприети лично от полицейските служители, и двамата
разпитани в съдебно заседание. Показанията им съответстват на фактичеките
констатации в АУАН, възприети по идентичен начин и от наказващия орган в НП.
Следователно не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха и
представиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН, а представени снимки съдът не оцени с
доверие. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП и прие за установена фактическата обстановка такава, каквато е
възпроизведена в АУАН, съответно НП.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време
на движение е говорил по мобилния си телефон, т.е. използвал го е по неговото
предназначение, без да е осигурил свободата на ръцете си чрез специално средство.
Същата норма има за цел да бъдат предотвратени ПТП и да се съхранят всички
участници в движението. Такава е и целта на нормата за съобразяване със светлинните
сигнали на всички участници в движенето, противното би означавало сериозна
предпоставка за сблъсък с друго МПС и застрашаване/причиняване на нематериални и
материални щети на неограничен кръг хора.
Безспорно се установява и виновно отношение на жалбоподателя към
извършените от него две деяния и обществено опасните последици от това.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял настъпването им, преминавайки на
червен забранителен сигнал на светофарната уредба, говорейки по телефона. Затова е
извършил деянието си при пряк умисъл.
За наказанието:
За нарушението, което се състои в несъобразяване поведението на участник в
движението със светлинните сигнали, съответната санкционна норма е правилно
определена - чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП, и предвижда глоба в размер на 100 лева за
водач, който премине при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването,
респ. жалбоподателят като участник в движенеито. Правилно нарушението по чл. 104а
от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал.
4
4, т. 6 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 104а от ЗДвП
нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото и наказанията са точно
определени, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани
от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не
подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-004495 от 03.06.2020
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Ч. И. Т. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5