№ 2075
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100512487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 22.06.2021г., постановено по гр.д. № 66649/2018г. на СРС,
ГО, 45 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„БНП П.П.Ф. С.А“ Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България
срещу Й. Д. ИВ. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата
от 2 208, 98 лева – непогасена главница по договор за покупка на стоки и
услуги № CRЕХ-11442468 от 14.09.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане; сумата
от 169, 79 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2016г. до
20.03.2018г.; сумата от 130, 08 лева – законна мораторна лихва върху
главницата от 15.07.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4461/2018г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. Със същото решение е отхвърлен
иска за мораторна лихва за сумата над 130, 08 лева до пълния предявен
1
размер от 219, 32 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Й. Д. ИВ.. В
същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита,
че по делото не са ангажирани доказателства относно възникване на
задължението за плащане на претендираната главница. Освен това не бил ясен
кой е началният момент на изпадане на ответника в забава и по какъв начин
съдът е определил конкретния размер от 130, 08 лева. Неясно било и
основанието, на което се претендира заплащане на възнаградителна лихва.
Изложени са съображения, че ищцовото дружество не е доказало
основателността на предявения иск за главница, тъй като е налице признание
за частично плащане, със сумите от които следва да се погаси именно
задължението за главница. Неясен бил механизмът, по който кредиторът е
определил размера на вземането за главница. В жалбата се твърди, че
вземането не е изискуемо предвид липсата на доказателства за отправянето на
извънсъдебна покана за плащане. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „БНП П.П.Ф. С.А“
Париж, Франция, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон България, е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва. Релевират се съображения, че
първоинстанционното решение е правилно, като постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите за спора
материалноправни норми. С оглед изложеното е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
2
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неговата
неправилност съдът приема следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото
вземанията, чиято дължимост се иска за бъде установена, произтичат от
договор за потребителски кредит.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство не е
спорно обстоятелството, че ищецът, в качеството на кредитор, и Й. Д. ИВ., в
качеството на кредитополучател, са обвързани от валиден договор за кредит
за покупка на стоки или услуги CRЕХ-11442468 от 14.09.2015г., по силата на
който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е предоставило кредит в размер на 3 473, 59 лева за
покупка на стока – телевизор, домашно кино, климатик. Кредитополучателят
поел задължение да върне получената сума на вноски, конкретно на 30 равни
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер на 158, 29
лева, считано от 20.10.2015г. до 20.03.2018г, с падеж 20-то число на месеца.
Кредитополучателят се задължил да заплаща договорна лихва от 25, 41 %
годишно /уговорена във фиксиран размер/ и годишен процент на разходите от
28, 60 %. Общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя, е в размер
на 4 798, 70 лева. По силата на чл. 1 от договора кредитополучателят се е
съгласил предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо и платимо плащане на търговеца от кредитополчателя и създава
задължение за последния да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски, указани по размер в поле "месечна погасителна вноска" и брой в поле
"брой погасителни вноски. В т. 5 от представените условия по договора за
кредит за покупка на стоки, подписани от ответника, е предвидено, че при
забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
3
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събирането на вземането разходи. В цитираната клауза е изрично посочено, че
при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежа на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия размер, включително всички определени по този договор
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращането на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Ответникът е оспорил автентичността на процесния договор и
първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 от ГПК. Въз
основа на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
почеркова експертиза се установява, че подписите за „кредитополучател“ в
долния ляв ъгъл на лицевата страна на всеки един от листовете на договора за
потребителски кредит за покупка на стоки или услуги от 14.09.2015г., е
положен от Й. Д. ИВ.. По изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че ответникът не е доказал оспорването на автентичността на
документа по чл. 193 от ГПК. Следователно, обвързващата доказателствена
сила на оспорения частен документ не е отпаднала. В приложение на нормата
на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ
/какъвто е представения договор за потребителски кредит/ се ползва с
формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в
частност – изхожда от ответника.
По делото са представени три броя фактури за закупените стоки,
предмет на договора за кредит, установяващи, че продажната цена за същите
е изплатена изцяло в брой и стоките са предадени на кредитополучателя.
Предаването на стоките е удостоверено с подписа на кредитополучателя. Въз
основа на тези неоспорени от ответника писмени доказателствени средства се
установява, че чрез извършеното от кредитора директно плащане в полза на
търговеца на продажната цена на описаните стоки, е изпълнил задължението
си да предаде на ответника отпусната заемна сума. В тази част документът
има удостоверителен характер и доколкото съдържа неизгодни за издателя си
факти /плащане на продажната цена и получаване на стоките/ същият се
ползва с материална доказателствена сила срещу него.
4
Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на
вноските по процесния кредит на 20.12.2016г., като към тази дата са погасени
14 месечни вноски. Поради допусната забава кредиторът е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за
упражняването на това субективно потестативно право е получено от
ответника на 14.07.2017г. За установяване на тези обстоятелства по делото е
представена покана, с която кредитополучателят е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на вземанията по договора в пълен размер и е
поканен да погаси всички задължения в 7-дневен срок. Тази покана е
получена лично от ответника на 14.07.2017г., видно от приетото по делото
известие за доставяне. Релевирано е оспорване на автентичността на
положения в разписката за връчване подпис. Въз основа на приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът за „получател“ в оспорената товарителница, е
положен от Й. Д. ИВ.. По изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че ответникът не е доказал оспорването на автентичността на
документа по чл. 193 от ГПК. Следователно, обвързващата доказателствена
сила на оспорения частен документ не е отпаднала. В приложение на нормата
на чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че подписаният частен документ се
ползва с формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето подписало документа, в
частност – изхожда от ответника. По делото не е спорно, че към 14.07.2017г.
има допусната забава за плащане на месечните погасителни вноски, като
редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено на падежна
дата – 20.12.2016г. Допуснатата забава на повече от две погасителни вноски
предпоставя правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
съгласно уговореното в т. 5 от договора.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства – договор за
договор за кредит за покупка на стоки или услуги CRЕХ-11442468 от
14.09.2015г., както и от представените три броя фактури за покупка на стоки,
в съответствие с уговореното в договора, се установява, че между „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД /което дружество се е вляло в „БНП П.П.Ф. С.А“, клон
5
България, считано от м.04.2018г. и ищецът е правоприемник на „БНП П.П.Ф.“
ЕАД/ и Й. Д. ИВ. е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки, по
силата на който ответникът се е задължил да върне предоставената сума в
размер на 3 473, 59 лева, ведно с договорената между страните
възнаградителна лихва, съобразно погасителен план, който е неразделна част
от договора, а именно на 30 равни месечни вноски в размер на 158, 29 лева,
като последната вноска е следвало да бъде заплатена на 20.03.2018г.
/крайният падеж на договора е бил изтекъл към датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2018г./. Обстоятелството, че ответникът е бил в
облигационна връзка с ищцовото дружество по силата на този договор, се
потвърждава и от неоспореното твърдение за извършени от негова страна
плащания на 14 месечни вноски. Осъществяването на тези плащания
въззивният съд цени като признание на неизгоден за страната факт по реда на
чл. 175 от ГПК, а именно, че по силата на сключения между страните договор,
кредиторът е изпълнил своето задължение да предостави посочената в него
сума, която е послужила за закупуване на процесната стока, а за ответника е
възникнало задължение за връщане на сумата съобразно условията на
договора. Ето защо следва да се приеме, че от ищеца е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил обвързан от
валиден договор за кредит, по който кредитодателят е изправна страна, а за
насрещната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е изпълнил задължението си да
върне непогасената част от главницата в размер на 2 208, 98 лева, поради
което предявеният иск е основателен. С уточнителна молба във въззивното
производство ищцовото дружество е конкретизирало предявените вземания
чрез посочване на конкретния размер на непогасената главница и
възнаградителна лихва за всяка отделна месечна погасителна вноска. Ето
защо доводите на въззивника за недоказаност на претенцията по размер са
неоснователни.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
6
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.
В конкретния случай ищцовото дружество се позовава на обявена на
длъжника преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на кредита,
което обстоятелство е установено въз основа на представеното уведомление
за упражняване на субективното право, получено от ответника на 14.07.2017г.
и установената по делото забава за плащане на повече от две погасителни
вноски. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, а
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Забавата на длъжника по отношение на падежиралите до 14.07.2017г. вноски
за главница и възнаградителна лихва е настъпила с изтичане на уговорения
срок за плащане на месечната вноска /в случая забавата е считано от 21-во
число на съответния месец/. Вземането на кредитора е възникнало като
срочно, поради което противно на доводите на въззивника поставянето му в
забава не е обусловено от покана /арг. от чл. 84, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/.
Вземането за непадежиралите вноски след 14.07.2017г. до края на срока на
договора е изискуемо въз основа на надлежно обявената на длъжника
предсрочна изискуемост, считано от 14.07.2017г. От този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно първоинстанционният
съд е присъдил възнаградителна лихва за период след обявяване на
предсрочната изискуемост – 14.07.2017г. С оглед задължителните разяснения
по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането,
дължима по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо предявеният иск за възнаградителна
лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли за
периода от 14.07.2017г. до посочения в исковата молба краен момент –
20.03.2018г.
7
Видно от направеното във въззивното производство уточнение на
исковата претенция за възнаградителна лихва, ищцовото дружество не
претендира вземане за периода от 20.12.2016г. до 20.05.2017г. Посочено е, че
за този период дължимата възнаградителна лихва е била погасена. Размерът
от 169, 79 лева е начислен за вземане за м.06.2017г. до 20.03.2018г. С оглед
изложеното се налага извод, че претенцията по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за договорна лихва е основателно
единствено за периода от 20.06.2017г. до 14.07.2017г. и е в размер на 29, 93
лева съгласно представената в табличен вид справка във въззивното
производство.
Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени, в частта,
в която е уважен предявеният иск за възнаградителна лихва за сумата над 29,
93 лева до пълния претендиран размер от 169, 79 лева и за периода от
20.12.2016г. до 20.06.2017г. и за периода от 14.07.2017г. до 20.03.2018г.
Правилно първоинстанционният съд е уважил претенцията по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за законна мораторна лихва върху главницата за периода от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до претендирания краен момент
/т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на разноските:
Въззивникът не е направил разноски, поради което такива не следва да
се присъждат.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които възлизат на
сумата от общо 288, 88 лева – за юрисконсултско възнаграждение /при
определен общ дължим размер от 100 лева/ и възнаграждение за особения
представител на насрещната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
държавната такса в размер на 2, 80 лева, дължима по въззивната жалба от
Й.И., депозирана от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител, която сума е определена съразмерно на уважената част от
въззивната жалба /т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. дело №
8
6/2012г., ОСГТК на ВКС/.
Въззивникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СГС сумата от 47, 38 лева – дължима държавна такса по
въззивната жалба, определена съразмерно на отхвърлената част от въззивната
жалба. Сумата е дължима с оглед обстоятелството, че въззивната жалба е
подадена от особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК и съобразно
задължителните разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са присъдени в полза на заявителя съдебни
разноски за сумата над 92, 97 лева, както и в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за исковото производство за
сумата над 636, 70 лева.
Ответникът в първоинстанционното производство не е направил
разноски, поради което такива не следва да се присъждат, независимо от
изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението на чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.06.2021г., постановено по гр.д. №
66649/2018г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в частта, в която е уважен
предявеният от „БНП П. П. ФАЙНЕНС С.А“, Париж, Франция, рег. № ****,
чрез „БНП П. П. ФАЙНЕНС С.А“, клон България“ КЧТ срещу Й. Д. ИВ. по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во,
вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
договорна /възнаградителна/ лихва за сумата над 29, 93 лева до пълния
предявен размер от 169, 79 лева и за периода от 20.12.2016г. до 20.06.2017г. и
за периода от 14.07.2017г. до 20.03.2018г., както и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски за заповедното
9
производство за сумата над 92, 97 лева и за исковото първоинстанционно
производство за сумата над 636, 70 лева И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П. П. ФАЙНЕНС С.А“, Париж,
Франция, рег. № ****, чрез „БНП П. П. ФАЙНЕНС С.А“, клон България“
КЧТ, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост
4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Й. Д. ИВ., ЕГН **********, гр. ****
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за договорна /възнаградителна/
лихва за сумата над 29, 93 лева до пълния предявен размер от 169, 79 лева и
за периода от 20.12.2016г. до 20.06.2017г. и за периода от 14.07.2017г. до
20.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4461/2018г. по описа на СРС, ГО,
45 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.06.2021г., постановено по гр.д. №
66649/2018г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. Д. ИВ., ЕГН **********, гр. **** на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 47, 38
/четиридесет и седем лева и 38 ст./ лева, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф. С.А“, Париж, Франция, рег. № ****, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А“, клон България“ КЧТ, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. София,жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2, 80 /два лева и 80 ст./ лева, представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й. Д. ИВ., ЕГН **********, гр. **** да заплати на „БНП
П.П.Ф. С.А“, Париж, Франция, рег. № ****, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон
България“ КЧТ, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София,жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 288, 88 /двеста осемдесет и осем лева и 88 ст./ – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11