Присъда по дело №3018/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 16
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20211100603018
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора Красимир Любомиров Кирилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603018 по описа за 2021 година
и на основание чл.336 ал.1 т.2 вр. чл.334 т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда на СРС, НО, 105 състав, постановена по НОХД №
21156/2017 година, в частта с която подсъдимият П.Д. П. е бил признат за
невиновен и оправдан изцяло по обвинението за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като вместо нея

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д. П., роден на ****г. в гр. Б.град, с настоящ
адрес: гр. Б.град, ул. ****, българин, български гражданин, с висше
образование, разведен, управител на частна фирма, неосъждан, с ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от около 11.00 часа на 07.06.2012
1
година до около 21.46 часа на 10.06.2012 година в гр.София, в заведение „К.
на Д.“ и в жилище, находящо се на ул.“****, ап.1, при условията на
продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, се е заканил с убийство на съпругата си П.
Й. Хр. и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им,
както следва:
На 07.06.1012 година около 11.00 часа в заведение „К. на Д.“, находящо
се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ се заканил
с убийство на съпругата си П. Й. Х., като я заплашил с думите „ще те убия и
след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при
мен“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у
П. Й. Х.;

На 10.06.2012 година около 21.46 часа в жилище, находящо се в
гр.София, ул. „********, се заканил с убийство на съпругата си П. Й. Х., като
я заплашил с думите „ Ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да
има живот за теб“ и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му у П. Й. Х., поради което и на основание чл.144 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл.42а ал.2 т.1-2 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от 1 / една / година; задължителни срещи с
пробационен служител за срок от 1 / една / година.
ОСЪЖДА П.Д. П. /с установена самоличност/ да заплати по сметка на
МВР направените разноски на ДП в размер на 122.90 лева / сто двадесет и два
лева и 90ст. /, както и 590 лева / петстотин и деветдесет лева / по сметка на
СГС за направените деловодни разноски в съдебното производство на
основание чл.189 ал.3 от НПК, като и на основание чл.190 ал.2 от НПК на по
5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ВКС.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. № 3018/21 г. по описа на СГС,
НО, IV-и въззивен състав.

Повдигнато е обвинение срещу подс. П.Д. П. за това, че в периода от
около 11.00 часа на 07.06.2012г. до около 21.46 часа на 10.06.2012 г. в град
София, в заведение „К. на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео
Милев“ и ул. „Николай Коперник“ и в жилище, намиращо се в гр. София, ул.
„*******, при условията на продължавано престъпление, се е заканил с
убийство на свидетелката П. Й. Хр., като тези закани са възбудили
основателен страх за осъществяването им, а именно: на 07.06.2012 г. около
11.00 часа в заведение „К. на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео
Милев“ и ул. „Николай Коперник“ се заканил с убийство на св. П. Й. Хр., като
я заплашил с думите „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не
промениш решението си и не се върнеш при мен“ и тази закана е възбудила
основателен страх за осъществяването и на 10.06.2012 г. около 21.46 часа в
жилище, намиращо се в гр. София, ул. „*******, се заканил с убийство на св.
П. Й. Хр., като я заплашил с думите „ще те изхвърля през терасата, ще те
унищожа, няма да има живот за теб“ и тази закана е възбудила основателен
страх за осъществяването – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26
от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу подс.В. Д. П. за това, че на
18.01.2013г. около 12.30ч. в гр.София, на ул. Хемус, в близост до ул. Николай
Коперник се заканил с убийство на П. Й. Хр., като й показал жест с ръка, че
ще й пререже гърлото, вървял след нея до ъгъла на ул. Коперник“ и ул.
******* и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

При първоначалното разглеждане на делото в съда с присъда по НОХД
№ 11690/2014 година на СРС, подс.П.П. е бил признат за виновен по
обвинението, което му е било повдигнато и осъден на наказание лишаване от
свобода в размер на една година, отложено с изпитателен срок от три
години.В негова тежест били присъдени и направените по делото разноски.
Вторият подс.В. П. бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

С решение по ВНОХД № 3587/2017 година на СГС, присъдата на СРС
по НОХД № 11690/2014 година е била отменена изцяло, поради допуснати
процесуални нарушения, а делото върнато за ново разглеждане.

При повторното разглеждане на делото в СРС, с присъда по НОХД №
21156/2017 година двамата подсъдими П.П. и В. П. били признати за невинни
и оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения.
1

С нова присъда по ВНОХД № 3993/2020 година на СГС е била отменена
частично присъдата на СРС по НОХД № 21156/2017 година, като подс.П.П. е
бил признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и
осъден на наказание пробация, включващо първите две задължителни
пробационни мерки за период от по шест месеца. В негова тежест били
присъдени и направените по делото разноски. В останалата оправдателна
част, по отношение на подс.В. П., присъдата на СРС била потвърдена и влязла
в сила.

Новата присъда на СГС по ВНОХД № 3993/2020 година е била
атакувана пред ВКС единствено в осъдителната наказателна част от
защитника на подс.П.П.. С решение на ВКС от 26.07.2021 година по к.д. №
310/2021 година, присъдата по ВНОХД № 3993/2020 година на СГС е била
отменена в атакуваната осъдителна част и по отношение на подс.П.П., а
делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

При третото поредно разглеждане на делото във въззивната инстанция,
съдът е бил ограничен за произнасяне единствено в частта по отношение на
повдигнатото обвинение на подс.П.П., тъй като по отношение на другия
подс.В. П. вече е имало влязла в сила оправдателна присъда. Въззивният съд
също така е бил ограничен в своето произнасяне от принципа за забрана
влошаване положението на подс.П.П., доколкото производството пред ВКС, с
чието решение делото е било върнато за ново разглеждане на СГС, е било
инициирано единствено и само по негова жалба, без да е имало подаден
протест от прокурор или жалба от частния обвинител за налагане на по-тежко
наказание.

С определение по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е допуснал
провеждането на въззивно съдебно следствие чрез събирането на
допълнителни гласни доказателства и в частност преразпит на св.Д.Д. и
прочитане показанията на същия свидетел от досъдебното производство.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа депозирания протест срещу
първоинстанционната присъда. Счита протеста за основателен, като по
съображения подробно изложени в него моли да бъде произнесена
осъдителна присъда по отношение на подс.П.П., който да бъде наказан с
наказание в минимален размер и при приложение на чл.55 НК.

Повереникът на ЧО П.Х. – адв. Х.Б. се присъединява към изразеното
2
становище на държавното обвинение и към неговата мотивировка. На
собствено основание иска отмяна на оправдателната присъда спрямо
подс.П.П. и неговото осъждане. Прави коментар на показанията на св.Д.Д.,
като посочва, че дадените от него показания на по-късен етап от
производството са недостоверни и неподкрепени от другите доказателства по
делото.

Защитата на подс. П. – адв. М. моли да се потвърди
първоинстанционния съдебен акт. Счита, че по делото не са събрани каквито
и да е било категорични доказателства за отправена закана за убийство от
страна на подс.П.П. към бившата му съпруга.

Подсъдимият П.П. редовно призован се явява лично пред въззивната
инстанция, присъединява се към изложеното от неговия защитник и в
даденото му право на последна дума моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.

Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, както и тези изложени в
съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира, че
са налице основания за частична отмяна на постановения съдебен акт от
контролираната съдебна инстанция.

Пред въззивната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие
чрез приобщаването на нови гласни доказателства. Допълнително разпитан
беше Д.Д.. Прочетени бяха и негови показания от досъдебното производство.
При самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото,
въззивната съдебна инстанция счита, че приетата от първостепенния съд
фактическата обстановка не кореспондира напълно със събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие писмени и гласни доказателствени
средства, писмени и веществени доказателства, поради което и с оглед
събраните нови доказателства, въззивният съд упражни правомощията си,
визирани в чл.316 НПК, като прие различна от тази на първоинстанционния
съд фактическа обстановка.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П.Д. П. е роден на **** г. в гр. Б.град, българин,
3
български гражданин, разведен, неосъждан, висше образование, трудово
ангажиран, ЕГН: **********, с настоящ адрес - град Б.град, ул. „*******

Подсъдимият П.П. и свидетелката П.Х. имали сключен граждански
брак, считано от ******* г. На *******. се родил синът им Д.П. П., а на
*******. дъщеря им – Т.П. Д.а.

По време на съвместното им съжителство отношенията между двамата
съпрузи не били хармонични, между двамата често възниквали скандали, а
срещу П.Х. било упражнявано системно психическо и физическо насилие от
подс. П.П..

На 07.06.2012 г. свидетелката П.Х. събрала смелост и вследствие на
упражняваното спрямо нея домашно насилие подала молба за развод с
подсъдимия, за което го уведомила още същия ден, рано сутринта, чрез СМС
по телефона. Подсъдимият веднага се свързал с нея, като поискал среща и
двамата се разбрали да се видят на публично място. Това било изрично
изискване на св.Х., тъй като същата добре познавала нрава на съпруга си и се
страхувала от неговата реакция и действия. Уговорката била да се видят на
входа на МОЛ-а на бул.“Цариградско шосе“ в гр.София.

Същия ден св. Х. се отправила към мястото на срещата, но получила
обаждане от дъщеря си, че подсъдимият е отишъл пред семейното им
жилище, находящо се в град София, ул. „*******, в което по това време се
намирали двете им деца, с искане да влезе вътре. Опитът му обаче останал
безуспешен, тъй като децата не му отворили, последните не посмели да
пуснат баща им и останали заключени вътре. Предния ден св.Х. предвидливо
била сменила и ключалката на входната врата, поради което подс.П. нямал
ключ за нея.

След проведен пореден разговор между св.Х. и подс.П. същия ден,
двамата се уговорили да се видят на друго публично място, а именно в
заведението „К. на Д.“, намиращо се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и
ул. „Николай Коперник“ в гр.София. Двамата пристигнали към 11.00 часа на
посоченото място. По време на проведения разговор между тях в
горепосоченото заведение, подсъдимият П.П. заплашил тогавашната си
съпруга с думите „Ще те убия и след това ще убия себе си, ако не си
промениш решението си и не се върнеш при мен“. След това двамата
продължили да говорят, но П.Х. се изплашила от неговите думи и не успяла
да възприеме и запомни продължението на разговора.

4
Няколко дни по-късно на 10.06.2012 г. подсъдимият П. се обадил отново
на свидетелката П.Х. и поискал да я посети в семейното жилище, за да се
видят и разговарят, като я уверил, че няма да упражнява насилие спрямо нея.
Същата се съгласила, тъй като била в безизходица, а и разчитала на
присъствието на сина си Д.Д., който по това време щял да бъде в жилището с
нея. Към обяд подсъдимият пристигнал в дома, като започнали дълъг
разговор. По това време сина им Д.Д. бил в жилището, а дъщеря им на гости
при родителите на св.Х. в Б.град. Тъй като разговорът между съпрузите се
проточил, а и в началото бил спокоен, синът на св.Х. – св.Д.Д. излязъл от
жилището. Оставайки сами, подс.П. изострил своя тон, като около 21.46 часа
отново отправил заплашителни думи към бившата си съпруга, изразяващи се
в следното: „ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот
за теб“. Свидетелката Х. се изплашила силно от казаното, разплакала се и се
свързала веднага с родителите си - М.Й. и Й.Й., които се опитали да я
успокоят и я посъветвали да подаде сигнал към 112. След като приключили
разговора, Й.Й. се обадил на Д.Д. и му обяснил какво се случва между
родителите му. Същевременно П.Х. решила да се обади на 112 и да подаде
сигнал, като съобщила за отправената по неин адрес заплаха на дежурната
служителка на спешния телефон - свидетелката С.Б.. Междувременно Д.Д. се
прибрал в дома си и заварил майка си силно разстроена, след което уведомил
дядо си - Й.Й., че си е вкъщи. Малко по-късно в жилището пристигнали
полицейски служители - С.В., Р.А. и Р.С., на които св.Х. се оплакала, като
споделила за отправените й заплахи. Тъй като нямало следи от физическо
насилие, полицейските служители единствено предупредили съпрузите да не
се саморазправят.

На 05.07.2012 година СРС издал заповед за незабавна защита от
домашно насилие в полза на св.Х. и срещу подс.П., по силата на която подс.П.
бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
съпругата му, както и да доближава дома, в който живее и нея самата.

На 08.08.2012 г. с решение на CPC, III-то ГО, 84 състав, гражданският
брак между П.П. и П.Х. бил прекратен.

На 07.11.2012 г. било постановено и решение на Софийски районен съд,
ГО, 91 състав, с което подс.П. бил осъден да се въздържа от домашно
насилие. Заповедта била издадена в полза на свидетелката П.Х. срещу
подсъдимия П.П., вследствие на което на подсъдимият се забранявало да се
доближава до жилището им в град София, ул. „*******, ет. ******* а така
също и до П.Х. на разстояние по-малко от 50 метра.

По делото е назначена, изготвена и приета СППЕ по отношение на
5
св.П.Х., от чието заключение става ясно, че реализираните на 07.06 и
10.06.2021 година закани спрямо нея са предизвикали стресово преживяване,
което се характеризира с приживелищни и вегетативни симптоми и се е
отразило на ежедневното й психосоциално функциониране. Вещите лица
дават заключение, че възприетите закани са възбудили у нея преживяване на
интензивен /основателен/ страх.

Изготвена и приета по делото е и СТЕ, която обективира проведения на
10.06.2012 година разговор между св.Х. и дежурния служител на тел.112 –
св.С.Б..

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите П. Й. Хр., С.С.В., Р.Н.С.
/показанията на свидетелите В. и С., дадени пред орган в досъдебното
производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК/, М.П.Й., Й.Х. Й., С.В.Б. /показанията на свидетелката, дадени пред
орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5
вр. ал.1 т.2 от НПК/, Р.М.А. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1
т.2 от НПК/, Д. П.Д. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.1 и т.2 от НПК/, Д.Н. П., обяснения на П.П., както на приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства
- жалба от П. Й. Хр. до СРП /л. 16-18 от ДП/, копие от медицинско
удостоверение за проведени специализирани психиатрични и психологични
изследвания /л. 19 - 37 от ДП/, копие от съдебномедицинско удостоверение №
I- 205/2007г. /л. 38 от ДП/, копие от съдебномедицинско удостоверение №
762/2008г. /л. 39 от ДП/, копие от Заповед за незабавна защита от 05.07.2012г.
на СРС, III-то ГО, 91-ви състав /л. 40-41 от ДП/, справка АИС „Български
документи за самоличност“ /л. 96 от ДП/, справка съдимост /л. 97 от ДП, л.
188 и л.190 от съдебно производство пред църва инстанция/, справка МВР,
Дирекция „Национална система 112“ /л. 102 - 103 от ДП/, копие от Решение
от 08.08.2012 г. на СРС, III-то ГО, 84 състав /л. 104 -106 от ДП/, копие от
Решение от 07.11.2012г. на СРС, III-то ГО, 91-ви състав /л. 107-110 от ДП/,
Заповед за незабавна защита /л. 111-112 от ДП/, копие от Договор за
прехвърляне на дружествени дялове /л. 145- 147 от ДП/, Решение от
30.10.2013 г. на СОС, НО, II въззивен състав /л. 148 -151 от ДП/, копие от
Удостоверение с изх. № 20130116091222/16.01.2013 г. /л. 152 - 153от ДП/,
копие от разпореждане по НОХД № 4382/2014 г. СРС, НО, 103 състав /л. 154/,
копие от писмо до СРП /л. 156 то ДП/, писмо от Нотариална камара на РБ,
ведно с жалба /л. 157 - 158 от ДП/,копие от договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство /л. 159 от ДП/, копие от договор за встъпване в
дълг /л. 160 - 161 от ДП/, копие от искова молба /л. 162 - 166 от ДП/, договор
6
за паричен заем /л. 169- 171 от ДП/, Решение № 4762 от 11.07.2013 г. на АС -
София град /л. 174 - 178 от ДП/, нотариална покана, ведно с протокол /л, 179 -
182 от ДП/, дружествен договор на „Г.“ ООД /л.87-92 от съдебно
производство пред СГС/, Дружествен договор на „А.“ ООД /л.93 - 98 от
съдебно производство пред СГС/, Дружествен договор на „А.П.“ ООД /л.99 -
104 от съдебно производство пред СГС/, способи за доказване - комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 114-123 от ДП/,
Протокол № 0010/2013 за извършена техническа експертиза /л. 127 - 130 от
ДП/.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

След извършването на обективен, пълен и всестранен анализ на
доказателствената съвкупност, настоящия съдебен състав се довери в цялост
на показанията на св. П.Х., която се явява основен свидетел в настоящото
производство като пострадала от инкриминираните деяния и единствен пряк
очевидец на отправените закани от страна на подс. П.. Свидетелката,
разпитана пред първоинстанционния съдебен състав, разказва в хронологична
последователност и в детайли за семейния си живот с подс. П. още от самото
начало на техния брак, като излага твърдения за повтарящи се прояви на
физическо и психическо насилие спрямо нея от страна на бившия й съпруг
през годините на съвместния им живот. Сочи конкретни случаи на побои през
2007г. и 2008г., при които за първи път се е осмелила да си извади
медицинско удостоверение за получените наранявания, а след единия от
случаите дори се била консултирала с адвокат, който я посъветвал да
предприеме действия за развод с подсъдимия. Въпреки това, след разговор с
родителите на последния, свидетелката се разубедила и не подала молба за
развод. Свидетелката разказва подробно и с детайли, че след този случай
отношенията между нея и подсъдимия не се подобрили, като описва и други
непредизвикани прояви на агресия от негова страна.

По отношение на заканите на подс. П., отправени към нея на двете
инкриминирани дати – 07.06.2012г. и 10.06.2012г., свидетелката
изключително детайлно и последователно описва протеклите събития, като в
нейните показания не се забелязват каквито и да е било противоречия. Нещо
повече, заявената от нея позиция в деня на двете инкриминирани деяния,
остава непроменена през хода на цялото наказателно производство.
Въззивният съд, подлагайки депозираните от св. Х. показания на цялостен
анализ и съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал, достигна до
изводи, различаващи се от тези на първоинстанционния съд.

Действително съдът следва да подходи с внимание към показанията на
7
св. Х., вземайки предвид качеството на частен обвинител и произхождащата
от това евентуална заинтересованост от изхода на делото. Това съображение
обаче в никакъв случай не е достатъчно да дискредитира изложеното от нея, а
само поражда една по-голяма вероятност показанията да са необективни и
съответно задължава съда да ги подложи на един по-задълбочен и внимателен
анализ. След като извърши именно такъв анализ, настоящия съдебен състав
установи, че депозираните от св. Х. показания са последователни, логични,
като същата разказва в хронологичен порядък детайли от живота си с
подсъдимия от началото на брака им до датите на инкриминираните деяния и
описва подробно протеклите на двете дати събития, а изнесените от нея
показания не само не се опровергават, но и намират подкрепа в останалите
събрани по делото доказателства. С оглед изложеното, съдът им се доверява и
ги кредитира в цялост.

Изнесеното от свидетелката досежно семейния живот с подсъдимия и
проявите на физическо и психическо насилие от негова страна са подкрепени
от приобщените писмени доказателства, съставляващи - копия от
съдебномедицински удостоверения № I- 205/2007г. и № 762/2008г., копие от
заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. на СРС, Ш-то ГО, 91 -ви състав.
В тази връзка са и депозираните показания от св. М. Х. – майката на
пострадалата, в които същата разказва за агресивното поведение на
подсъдимия през годините на съвместния му живот с дъщеря , за влошените
им отношения, както и за отправени заплахи към пострадалата. В този смисъл
са и показанията на св. Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство,
като свидетелят разказва за ежедневни скандали, прояви на агресия от баща
му спрямо му майка му и дори случаи на побои.

Относно описаното от св. П.Х. за обстоятелствата около развилите се на
07.06.2012г. и 10.06.2012 г. събития и отправените към нея заплахи от страна
на подс. П., същото кореспондира с останалите гласни доказателствени
средства, включително с показанията на полицейските служители - Р.С., С.В.
и Р.А., които сочат, че на 10.06.2012 г. са посетили посочения адрес
вследствие на получен сигнал и твърдят, че П.Х. им е разказала, че е била
заплашвана от страна на подс. П.. Тъй като пристигайки на адреса
полицейските служители не са установили признаци на физическо насилие,
те са отправили единствено предупреждение към съпрузите да не се
саморазправят.

За изложеното от св. Х. относно подадения от нея сигнал и конкретната
вербална формулировка на отправените към нея закани се черпи информация
от текстовото отражение на приобщените аудио файлове, един от които
съдържа подадения сигнал от П.Х. на телефон 112 с дата 10.06.2012 г. към
назначената и изготвена техническа експертиза. От обективирането на
8
проведения разговор на хартиен носител се установява, че свидетелката Х.
подава сигнал за отправени заплашителни думи по неин адрес, изразяващи се
в следното: „мъжът ми ме заплашва, че ще ме изхвърли през терасата“. За
тези думи разказва и свидетелят Й. - баща на св. Х., на когото св. Х. се е
обадила осезаемо уплашена, непосредствено след заканата и е разказала за
случилото се. Св. Й. посочва, че именно след като е разбрал за тази закана е
съобразил, че положението е сериозно и е посъветвал дъщеря си да се свърже
с тел. 112, а след това се обадил на св. Д.Д.. За така проведения разговор
свидетелства и св. М.Й.. В хармония с описаното са и показанията на св. Д.Д.,
който, разпитан пред СРС, посочва, че неговият дядо /св. Й./ му се е обадил
вечерта на 10.06.2012 г. и го е уведомил притеснено, че родителите му се
карат и баща му заплашва майка му. Следва да се отбележи, че по делото не
са събрани доказателства, които да опровергават или да си противоречат с
изнесената от св. Х. фактология, като нито един от разпитаните по делото
свидетели не описва обстоятелства, различни от посочените от нея.

Настоящата съдебна инстанция не възприема и становището
първоинстанционния съд относно свидетелските показания на св. Д.Д.,
доколкото СРС, с оглед наличието на противоречие в показанията на св. Д.,
депозирани в различни етапи на наказателното производство, е преценил, че
следва да се довери на тези, дадени пред съда. В хода на настоящото въззивно
производство св.Д.Д. е бил разпитан лично, като показанията му, депозирани
пред орган на досъдебното производство, са били прочетени и приобщени по
делото на основание чл. 281, ал. 4 от НПК. В тези показания свидетелят
излага информация за обтегнати отношения между родителите му, за
ежедневни скандали, за прояви на агресия от баща му към майка му, както и
за случаи на нанесен побой от подс. П. към П.Х..

За събитията от 07.06.2012 г. в хода на досъдебното производство св. Д.
разказва, че баща му е идвал до семейното жилище на ул. „*******, но той и
сестра му не са му отворили, тъй като са се страхували от него, както и че е
разбрал от майка си за уговорка между нея и баща му да се видят навън, тъй
като имало подадена от майка му молба за развод.

За процесния случай от 10.06.2012г. свидетелят излага информация за
състоялата се среща между родителите му и за прерасналия в скандал
разговор между тях и за това че същият се е страхувал да остави майка си
сама, но тъй като в даден момент нещата между двамата му родители
изглеждали спокойни, решил да ги остави сами, като по-късно получил
обаждане от родителите на майка си да се прибере. След като се прибрал
заварил майка си силно разстроена, за което получил обяснение от нея, че се
дължи на заплаха от баща му.
9

В хода на съдебното следствие Д.Д., в противоречие с казаното от него
по време на досъдебната фаза, излага твърдение, че майка му е била видимо
спокойна след като се е върнал в семейното жилище. Налице е очевидна
колизия в изложените от свидетеля в двете фази от наказателното
производство факти, във връзка с което съдът констатира, че показанията на
свидетеля Д. се изменят в посока на омаловажаване на поведението на баща
му през годините и състоянието на майка му при прибирането му в жилището
на 10.06.2012 г., като в първоначално депозираните показания свидетелят
разказва за системни скандали, физическо насилие от страна на баща му
спрямо майка му, както и че майка му е била силно разстроена, когато се е
прибрал, а впоследствие отрича тези твърдения, като заявява, че не е имало
сериозни конфликти, че не се страхува от баща си, че майка му е била
спокойна, когато се е върнал в апартамента на 10.06.2012 г. след обаждането
от дядо му – св. Й..

С оглед необходимостта да се прецени кои от показанията на св. Д.Д. да
бъдат кредитирани, настоящият съдебен състав констатира следните
релевантни обстоятелства – към момента, когато свидетелят е бил разпитан от
орган на досъдебното производство, същият е живеел с майка си, докато
съгласно изложеното от него пред СРС, към момента на депозиране на
показанията му пред съда свидетелят живее с баща си и работи с него от
четири години.

При преценка относно това на кои от депозираните от св. Д. показания
да се довери, съдът реши да кредитира изнесено от свидетеля в хода на
досъдебното производство. На първо място следва да се има предвид, че в
темпорален аспект тези показания се намират най-близо до инкриминираните
събития, с оглед на което логично е свидетелят към момента на депозирането
им да е имал най-ясен спомен от тях и съответно да е можел да ги
възпроизведе най-прецизно. По отношение на направените в хода на
производството твърдения за манипулация на свидетеля, съдът констатира, че
предпоставки за това са били налице и в двата етапа на производството,
доколкото свидетелят първо е живял при майка си, а после при баща си, като
следва да се отбележи, че към момента, когато е разпитан пред съда, св. Д.Д.
не само е живял с баща си, а и е работил при него от четири години, което
предполага по-висока степен на зависимост и наличие на по-благоприятни
условия за манипулация от страна на родителя, отколкото по време на
съжителството с майка му. Решаваща роля за преценката на съда играе
обстоятелството, че показанията на св. Д.Д. от досъдебното производство
кореспондират с голяма част от свидетелските показания по делото, докато
изложеното от него пред съда след като се отрича от първоначалните си
показания се явява изолирано и не се подкрепя от останалите доказателства
10
по делото. В тази насока следва да бъде отчетено и самото му поведение и
това на неговата сестра към онзи момент, когато двамата дори не смеят да
отворят на своя баща, за да влезе в жилището им, което обстоятелство е било
достатъчно красноречиво и показателно относно страха, който са имали.
Показанията на св.Д. са напълно подкрепени и от тези на неговата баба и
дядо, които са станали макар и косвени свидетели на двете инкриминирани
заплахи. Именно вследствие отправено от тях обаждане, на втората
инкриминирана дата, св.Д. се е върнал и то спешно в своя дом. В тази насока
са и показанията на изпратените на място полицейски служители, които
потвърждават, макар и не с точност, наличието на отправени спрямо жената
заплахи.

Пред предходната инстанция е депозирал своите обяснения и
подсъдимия П.П.. В тях той разказва за бизнес взаимоотношенията му със св.
П.Х., за търговските дружества, в които те са съдружници и водените в тази
връзка дела. Заявява категорично, че на процесните дати не е отправял
никакви заплахи към нея, нито е искал да породи у нея страх, като твърди, че
самият той се е чувствал уплашен и объркан. Съдът, вземайки предвид
двойствения характер на обясненията на подсъдимия в наказателното
производство като средство за защита и като доказателствено средство,
намира, че в настоящия случай изложеното от подсъдимия относно липсата
на заплахи се опровергава от останалия доказателствен материал, с оглед на
което приема, че депозираните от него обяснения имат защитна функция и не
отразяват действително протеклите събития, поради което не следва да бъдат
кредитирани.

Съдът кредитира и приобщените писмени доказателства към
настоящето производство като достоверни и относими към изграждане на
фактическата обстановка и достигане до крайния извод относно изхода на
делото пред настоящия състав, като констатира, че от особено значение за
направените от съда изводи са копията на приобщените медицински
удостоверения, копие от заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. на СРС,
Ill-то ГО, 91-ви състав, справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“,
копие от Решение от 07.11.2012г. на СРС, III-то ГО, 91- ви състав и Заповед за
незабавна защита, тъй като от тях се установяват крайно обтегнатите
отношения между подсъдимия П.П. и св. П.Х., както и твърдените от
последната обстоятелства, свързани със системно упражнявана вербална и
физическа агресия от страна на подсъдимия.

По отношение на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според
заключението на която П.Х. притежава психична годност за даване на
свидетелски показания относно важните и относими обстоятелства по делото,
11
а възприетите закани от 07.06.2012г. и 10.06.2012 г. са способни да възбудят
основателен страх у пострадалата, настоящият съдебен състав не възприема
становището на първоинстанционния такъв, че експертизата не следва да се
кредитира, като доводите за това са следните: Видно от събраните по делото
свидетелски показания и приложени писмени доказателства между св. Х. и
подс. П. са били налице търговски взаимоотношения, а в периода, в който за
извършени инкриминираните деяния двамата са били в процес на развод. С
оглед изложеното е житейски логично и оправдана необходимостта същите да
провеждат срещи помежду си, като тук въззивният състав се съгласява с
изложеното в жалбата на повереника на частния обвинител, че заради
нуждата от уреждането на бизнес отношения не може да се игнорират
заплахите в личен план, както и че осъществените срещи означават
единствено, че пострадалата не се е чувствала заплашена.

Що се отнася до обстоятелството, че св. Х. се е съгласила да се срещне с
подс. П. три дни след отправянето на първата заплаха, в показанията на
свидетелката, които съдът кредитира в цялост, са дадени пояснения относно
това защо същата се е съгласила на срещата - защото е знаела, че няма да бъде
сама с подсъдимия, тъй като синът ще бъде в жилището. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на
първоинстанционния съд, че поведението на пострадалата след отправените
към нея закани означава еднозначно, че същата не е изпитала основателен
страх от тях и съответно се доверява на експертното заключение на
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Допълнителен довод в тази насока, се явява и обстоятелството относно
сменената ключалка на входната врата на жилището, което действие
пострадалата нямаше да предприеме, ако не се чувстваше застрашена и
уплашена от поведението на подс.П..

Що се отнася до изготвената в хода на досъдебното производство
техническа експертиза, която установява съдържанието на проведените
разговори между пострадалата П.Х. и оператор на телефон 112, състояли се
на 10.06.2012 г., въззивният съд се присъединява към преценката на
първоинстанционния такъв, че същата е достоверна, компетентно изготвена и
относима към важните за делото обстоятелства, поради което следва да бъде
кредитирана.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, съдът счита, че
подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
12

От обективна страна се установи категорично, че подсъдимият П.П. в
периода около 11.00 часа на 07.06.2012г. до около 21.46 часа на 10.06.2012г. в
град София, в заведение „К. на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео
Милев“ и ул. „Николай Коперник“ и в жилище, намиращо се в гр. София, ул.
„*******, при условията на продължавано престъпление се заканил с
убийство на съпругата си — П. Й. Хр. и тези закани са възбудили основателен
страх за осъществяването им, а именно на 07.06.2012г., около 11.00 часа в
заведение „К. на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул.
„Николай Коперник“ се заканил с убийство на съпругата си П. Й. Хр., като я
заплашил с думите „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш
решението си и не се върнеш при мен“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му. На 10.06.2012 г. около 21.46 часа в
жилище, намиращо се в гр. София, ул. „*******, се заканил с убийство на
съпругата си П. Й. Хр. като я заплашил" с думите „ще те изхвърля през
терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“ и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му.

Настоящият съдебен състав намира, че анализа на доказателствата по
делото води до несъмнен и категоричен извод, че подсъдимият П. е изрекъл
инкриминираните фрази спрямо своята съпруга П.Х. на описаните в
обвинението места, дати и в присъствието на последната, като изречените
думи несъмнено са годни да предизвикат съставомерния резултат на
престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно възможността да
възбудят основателен страх у пострадалата Х., че животът е застрашен.
Това обстоятелство настоящият съдебен състав счита за безспорно доказано
въз основа на изготвената на досъдебното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата П.Х.,
показанията, депозирани от последната, както и от характера на използваните
от подсъдимия думи, съдържащи директна заплаха за живота на
пострадалата. В този смисъл са и събраните и приобщени гласни и писмени
доказателства, съставляващи медицинска документация, заповед за незабавна
защита, показанията на родителите на пострадалата, показанията на Д.Д. от
досъдебната фаза, които установяват съществени подробности за живота на
пострадалата с подсъдимия, случаи на упражнено физическо и психическо
насилие, съдържанието на отправените към св. Х. закани и емоционалното
състояние на същата непосредствено след инкриминираните дати.

Настоящият съдебен състав не възприема направените от предходната
инстанция изводи, че след като П.Х. е продължила да се вижда със съпруга си
след първата инкриминирана дата - 07.06.2012г., това означава, че същата не е
изпитала основателен страх, тъй като счита, че заканата, за да е съставомерна,
не следва задължително да е довела до промяна в поведението на
13
пострадалия. Промяна в начина на живот на лицето може да е индикация за
качеството на заканата да възбуди основателен страх от осъществяването ,
както и обратното, но не е непременно необходимо да е налице тази промяна,
за да се приеме, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 от НК. Още повече, съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по Н.Д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС, за да е съставомерно
деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК не е необходимо пострадалото лице
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. В настоящия случай съдът счита, че такова
основание е било налице, предвид данните за упражнявано физическо
насилие от подс. П. спрямо съпругата му и конкретните думи, с които са
отправени заканите. С оглед изложеното въззивният съд намира направените
от първоинстанционния такъв изводи относно поведението на пострадалата
след отправените към нея заплахи за неоснователни.

Изпълнителните деяния на престъпния състав подсъдимият е
осъществил при условията на продължавана престъпна дейност, тъй като те
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителен период от време при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.

От субективна страна деецът, за да реализира състава на чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от изплашения като действителна заплаха. В настоящия случай
съдът намира, че в подсъдимия са били формирани такива субективни
представи, видно от формулировката на отправените заплахи - „ще те убия и
след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при
мен“ и „ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за
теб“, както и от въздействието, което той е имал спрямо бившата си съпруга и
данните за упражнявано физическо насилие спрямо нея.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. В настоящия случай съдът
отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност, усложнените семейни отношения и
продължителността на наказателното производство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция
отчете лошите характеристични данни за подсъдимия по време на целия му
брак.
14

В заключение, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на обстоятелства, съдебният състав намира, че
макар и посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства да не са
многобройни, измежду тях е налице изключително такова, което води до
промяна на баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по такъв начин, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, и съответно налага
приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Такова обстоятелство в случая се явява
дългият срок на наказателното производство – повече от седем години. При
преценка дали срокът наказателното производство е разумен, съдът винаги
следва да отчете правната и фактическа сложност на делото и процесуалното
поведение на подсъдимия. В конкретния случай делото не се отличава с
особена фактическа или правна сложност, а подсъдимият не е правил опити
да осуети или забави производството и се е явявал, когато е бил призоваван.
При тези констатации съдът прие, че срокът на наказателното производство е
бил прекалено дълъг и в този смисъл надхвърлящ стандартите за разумен
срок. Поради това настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство не
може да се квалифицира само и просто като смекчаващо отговорността, а
следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство.

Предвид изложеното, въззивният състав прецени, че евентуалното
решение да се постанови наказание "лишаване от свобода" би надхвърлило
целите на наказанието, определени в чл.36 от НК, доколкото в случая те са
напълно осъществими и с приложението на института на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"б" от НК, като му бъде наложено наказание „пробация“ за извършеното по
чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. 26 от НК престъпление при двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, с
продължителност от по 1 /една/ година. Налице е в случая и забраната за
влошаване положението на подсъдимия.

Така определеното наказание - "пробация" със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице е периодичност два пъти седмично за срок от 1 година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година
, с оглед личността на подсъдимото лице, би постигнало в достатъчна степен
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, и би
мотивирало същото за в бъдеще към спазване на установения в Република
България законов ред.

15
ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски, на
ДП в размер на 122.90 лева и в хода на съдебното следствие в размер на 590
лева, следва да бъдат заплатени изцяло от П.Д. П. с оглед изхода на
наказателното производство.
16
Съобщи за изтекли лични данни