РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500715 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260048/12.08.2022 г. по гр. д. № 477/2018 г. по
описа на РС – гр. Своге е изнесен на публична продан УПИ .. – ..., кв.
.., по плана на с. Т., с площ от 460, кв. м., заедно с построената в
имота през 1959 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 48
кв. м., с пазарна стойност на целия имот 69 760 лв., като е
постановено след извършване на публичната продан получената сума
да бъде разпределена между съсобствениците Б. И. И. и З. Р. Ц. при
равни права. С решението Б. И. И. е осъден да заплати на З. Р. Ц.
сумата от 7 040 лева – представляваща обезщетение за това, че е
лишена от възможността да ползва своята част от делбения недвижим
имот за периода от 17.08.2018 г. до 15.07.2022 г., като за разликата над
присъдените 7 040 лева до пълния претендиран размер от 10 965. 50
лева и за периода от 13.08.2018 г. до 17.08.2018 г. този иск е
отхвърлен. Със съдебния акт Б. И. И. е осъден да заплати на З. Р. Ц.
сумата от 532. 86 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от присъединения иск, а в полза на РС – гр.
Своге - държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 395.
1
20 лева, както и държавна такса върху присъединения иск в размер
на 281. 60 лева. Съделителят З. Р. Ц. е осъдена да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд – Своге, държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 1 395. 20 лева.
Решението на районния съд е обжалвано от съделителя Б. И. И.
само в частта, в която той е осъден да заплати на З. Р. Ц. сумата от 7
040 лева, представляваща обезщетение за това, че е лишена от
възможността да ползва своята част от делбения недвижим имот за
периода от 17.08.2018 г. до 15.07.2022 г., с доводи за необоснованост и
неправилност и искане за отмяната му и постановяване на нов акт по
същество, с което тази претенция да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят твърди, че неверен е фактическият извод на районния
съд, че той е пречил на другия съсобственик З. Р. Ц. да ползва общия
имот според правата й в съсобствеността. При условията на
евентуалност се поддържа, че претенцията е завишена.
Насрещната по въззивната жалба страна оспорва същата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
В срока по чл. 346 ГПК съделителят З. Р. Ц. е предявила против
Б. И. И. иск за заплащане на сумата от 233, 64 лева месечно
(увеличение на иска, допуснато в съдебно заседание от 15.07.2022 г.),
представляваща обезщетение вместо ползване на делбения имот за
периода от 13.08.2018 г. до 15.07.2022 година. Покана за заплащане на
такова обезщетение се съдържа в исковата молба, по която е
образувано производството по делото, депозирана в съда на
13.06.2018 г. и връчена на ответника на 17.08.2018 година.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице Г. Г.
по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза и устните разяснения на вещото лице
в съдебно заседание, че средният пазарен наем на делбения имот
възлиза общо на 467. 28 лева месечно или за периода 13.08.2018 г. -
15.07.2022 г . – 21 962. 16 лева.
От показанията на свидетеля И.а, дъщеря на страните, се
установява, че след скандал между през лятото на 2018 г. З. Ц.
напуснала делбения имот. От този момент имотът се ползвал само от
съделителя Б. И. И., който заживял там с друга жена. Със
самостоятелен ключ за имота З. Ц. не разполагала, тъй като по-рано
страните ползвали общ ключ, който съхранявали на парапета до
2
прозореца на къщата, а желание да се сдобие със свой ключ тя нямала.
Свидетелят И. твърди, че заедно със съпруга си влезли в дома, за да
приберат вещите на З. Ц., използвайки този ключ по време, в което в
къщата нямало никой.
От показанията на свидетеля М. се установява, че след раздялата
между страните имотът се ползвал от съделителя Б. И. И., който
заживял там с друга жена. Свидетелят М. виждал З. Ц. да изнася
вещите си от имота след раздялата със съпруга й.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Искането за заплащане на обезщетение за ползването може да
бъде отправяно до съда от всеки съделител, като основание за това е
някой от съделителите да не ползва делбения имот. Съдът е обвързан
от искането на съделителя така, както то е заявено.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК по искане на някой
от съделителите съдът определя привременно начините на ползване
на делбените имоти и сумите, дължими срещу ползването им. Това
искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Правната
квалификация на отправено до съда искане за присъждане на
обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти
и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако
искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение,
включително изчислено по месеци, но за минал период от време,
същото следва да се квалифицира като самостоятелна искова
претенция. Но ако се претендира периодично заплащане на суми
срещу ползването на съсобственото имущество занапред до
окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е
налице искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на
чл. 344, ал. 2 ГПК.
В случая изричното посочване на периода на обезщетението – от
13.08.2018 г. до 15.07.2022 г., и размерът му, формиран като сбор от
месечни плащания, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Предпоставките за възникване на вземане за обезщетение за
ползата, от която е лишен съсобственикът по чл. 31, ал. 2 ЗС, са:
наличие на съсобственост между страните по отношение на имота
през периода, за който се претендира обезщетението; единият (или
няколко) от съсобствениците да си служи с общата вещ и поканен
писмено, той да не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
3
претендиращия, или да не му е предоставил възможност да ползва
общата вещ заедно с него. Необходимо е лишеният от ползването
съсобственик да е отправил писмена покана към съсобственика, който
си служи с вещта, за заплащане на обезщетение за ползата, от която е
лишен, като не е нужно в писменото поискване да се посочва
конкретен размер на дължимото обезщетение.
В настоящия случай не е изпълнен фактическият състав на
претенцията, тъй като не се установи ответникът Б. И. И., след като е
получил поканата от ищцата, да я е възпрепятствал или ограничавал
по какъвто и да е начин да ползва общия имот. Нещо повече –
установи се, че ключът за имота, който по-рано страните заедно
ползвали, бил съхраняван на същото място от преди раздялата им и
именно с този ключ свидетелят И.а, дъщеря на страните, влязла в
къщата, за да събере вещите на своята майка. По тези съображения
съдът приема, че ищцата е имала реално достъп до жилището през
исковия период, тъй като е разполагала с възможността свободно да
ползва ключа за него.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде
отменено в обжалваната част, а вместо него – постановено ново, с
което искът по чл. 31, ал. 2 ЗС бъде отхвърлен. Решението подлежи на
отмяна и в частта, в която Б. И. И. е осъден да заплати на З. Р. Ц.
сумата от 532. 86 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от присъединения иск, а в полза на РС – гр.
Своге- държавна такса върху присъединения иск в размер на 281.
60 лева.
С оглед изхода на спора З. Р. Ц. следва да заплати на Б. И. И.
разноски в производството пред районния съд, а именно – сумата от
150. 00 лв. – възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 140.80
лв. – държавна такса за въззивното производство. Ответникът
прентендира заплащане на разноски за адвокатска защита в
производството пред районния съд, но данни такива разходи да са
направени липсват.
С оглед изхода на въззивното производство З. Р. Ц. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер
на 281. 60 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260048/12.08.2022 г. по гр. д. № 477/2018
г. по описа на РС – гр. Своге в ЧАСТТА, в която искът по чл. 31, ал.
2 ЗС е уважен, както и в ЧАСТТА в която Б. И. И. е осъден да заплати
на З. Р. Ц. сумата от 532. 86 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от присъединения иск, а в
полза на РС – гр. Своге- държавна такса върху присъединения иск в
размер на 281. 60 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Р. Ц., ЕГН: **********, гр. С., ул.
„Р.“ № .., против Б. И. И., ЕГН: **********, с. Т., ул. „Х. А.“ № ., иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 7
040 лева, представляваща обезщетение вместо ползване на делбения
недвижим имот - УПИ .. – ..., кв. .., по плана на с. Т., с площ от 460, кв.
м., заедно с построената в имота през 1959 г. масивна жилищна сграда
със застроена площ от 48 кв. м. - за периода от 17.08.2018 г. до
15.07.2022 година.
ОСЪЖДА З. Р. Ц., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Р.“ № .., да
заплати на Б. И. И., ЕГН: **********, с. Т., ул. „Х. А.“ № ., разноски в
производството пред районния съд, а именно – сумата от 150. 00 (сто и
петдесет) лв.– възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 140.80
лв. (сто и четиридесет лева и 80 ст.) – държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА З. Р. Ц., ЕГН: **********, гр. С., ул. „Р.“ № .., да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса по иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 281. 60 лв. (двеста
осемдесет и един лева и 60 стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5