Решение по дело №520/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 404
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20194500500520
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

404

гр. Русе, 1.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Окръжен съд Русе,                                              гражданска колегия  в открито съдебно заседание на 1 октомври 2019 г.                           в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                                                                                     

                                                                              АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                                                                                     

 

         при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА              като разгледа докладваното от съдия Гавраилова    в. гр. д. № 520 описа  за 2019 г., за се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на „РПС - Русе Пъблик Сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Липник“№133, представлявано от управителя А.Л.срещу решение № 1147 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 7860/2018 г. на Русенски районен съд, с което е уважен предявения срещу него осъдителен иск и е осъдено да заплати разноските по делото.Излага оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да  постанови ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло, или отчасти, като бъде уважено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира разноски.

        Въззиваемата страна Община Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

        Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

        Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:      

         По делото не е било спорно, че жалбоподателят в настоящото производство е бил трето лице - помагач на страната на Община Русе в исково производство пред Русенския районен съд по гр. дело5076/2017 г., по което с влязло в сила решение Община Русе е осъдена да заплати на  на М.Н.Т.обезщетение в размер на 12000лв. за претърпени неимуществени вреди и 241,45лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, настъпило на 30.01.2017г.следствие счупването на пубисната кост при движението на ищцата по тротоар по ул.“Х.К.“ в гр.Русе, както и  разноски за двете инстанции. От представеното платежно нареждане от 31.05.2018г. издадено от Инвестбанк-АД се установява, че Община Русе е превела по банкова сметка ***а суми в общ размер на 14833,66лв.Безспорно е още, че страните в настоящото производство са обвързани от Договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015 г. с предмет „Поддържане на чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, в това число снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр. Русе в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата” със срок за изпълнение 5 години, считано от датата на подписването му. По силата на договора изпълнителят РПС- РУСЕ ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ ЕООД/въззивник в настоящото производство/ е поел задължението да извършва дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, които включват снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя – площади, тротоари, велоалеи, отбивки и други, изчерпателно посочени чл. 7, ал. 1, т. 2.2 от договора. В ал. 2 на чл. 15 страните уговорили, че ако в резултат от неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи – вж.договора на л.л.32-39 от гр.д.№7860/18г. на РРС.

         При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

         Производството пред районния съд е образувано по иск за заплащане на сумата от 5000лв. частично предявена от 14833,66лв., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 54 ЗЗД.

        За основателността на исковете, в тежест на ищеца – Община Русе, е да докаже облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът е имал задължение във връзка със снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр. Русе, претърпени вреди от страна на Община Русе, вследствие неизпълнение на посоченото договорно задължение, и размер на вредите.В тежест на ответника е да установи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, направено в отговора на  исковата молба в срока по чл.131 ГПК, а именно че ищецът не е осигурил контрол относно спазването на задължението на ръководители на учреждения и домоуправители по чл.13 от Наредба №4 на ОбС за поддържането и осигуряването на обществения ред да организират почистването на прилежащите тротоари и работни площадки.Това възражение дружеството е направило още в производството по гр.д.№5076:17г. по описа на РРС.

         Отговорността на Община Русе за причинени на М.Т.вреди поради неизпълнение на вмененото й със закон задължение за поддържане и почистване на общинските пътища, е реализирана в предходен съдебен процес, в който възззивникът е бил привлечен и участвал като трето лице - нейн помагач. При това положение в настоящото производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалия и размера на неговото обезщетение важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагана и подпомагаща страна по гр. д. № 5076/2017 г. на РРС на основание чл. 223, ал. 2 ГПК. Безспорно е, че пострадалата е паднала на заледен участък по ул.Х.К., пред сградата на №4А.

        В мотивите на решението си първоинстанционният съд по гр.д.№5076/2017 г. на РРС е посочил, че общината е длъжна да поддържа общинската инфраструктура за обществено ползване в състояние, което да не води до вреди за гражданите и именно за да осигури това задължение е сключила договор  с третото по делото лице за почистване на общинските пътища. С горецитирания  договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 1.06.2015 г., с който Община Русе е възложила изпълнението на законовото си задължение по снегопочистване и зимно поддържане на пътната настилка на ответника срещу възнаграждение. Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка – кои работи са възложени и дали, кога и как са изпълнени. Съгласно уговореното в чл. 7, т. 22 от договора за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015 г., изпълнителят е поел задължение да почиства пътното платно и прилежащите площи като осигурява проходимостта им при всякакви зимни условия.  По делото е установено, че по тротоара, по който се е придвижвала пострадалата, е имало заледявания и бабуни, които са довели до падането й.Съгласно т.7, ал.1, т.2.2 и т.24 на Договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015 г. изпълнителят е следвало да осигури ръчно снегопочистване, в т.ч. почистване от лед и ръчно третиране с материали и смеси на тротоарите. В Наредба №4 на ОбС-Русе са предвидени правила за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията за провеждане на масови обществени прояви, опазване на общественото и лично имущество и чистотата на територията на община Русе. В чл.13, ал.1 от Наредбата е разпоредено  при снеговалеж и заледяване, всички административни ръководители на учреждения, еднолични фирми, търговски дружества и домоуправители да организират своевременно и постоянно почистване на прилежащите им тротоари и работни площадки в района на обектите, за осигуряване на нормален работен процес и безопасно движение.Задължение на кмета на общината е да издаде заповед за режима и реда по снегопочистването. В ал.4 са предвидени глоби за нарушения на ал. 1 и ал. 2. Свидетелката Ангелова, инспектор по Чистота към Община Русе, установява, че съгласно наредба на ОбС прилежащите площи трябва да се почистват от живущите, но на практика с домоуправители на ЕС в града не е разговаряно за снегопочистването. Уточнява, че  домоуправители били „привиквани в отдел Екология“ във връзка с други дейности. От събраните доказателства може да се направи безспорен извод, че общинската администрация не е обезпечила спазването на разпоредбата на чл.13,ал.1 от Наредба №4 относно почистването на прилежащите към сградите тротоари.При така изложеното се налага изводът, че е налице неизпълнение на  задължения и на ищеца по предявения иск във връзка с осгуряването на почистването на тротоара, на който е станал инцидента с ищцата по гр.д.№5076/17г. Ето защо възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно.Въззивният съд определя съпричиняването на 20% и претендираната от ищеца сума следва да се намали с 1000лв.Искът, предявен като частичен за сумата 5000лв е основателен и доказан до размер на 4000лв, в останалата част следва да се отхвърли, поради уважено възражение за съпричиняване.  

         Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен в размера над 4000лв. и над този размер да искът да се отхвърли.С оглед изхода на спора и частичното уважаване на жалбата на въззивника се дължат разноски в размер на 159,20лв., а на въззиваемата страна 200лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 6 ГПК.     

        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1147 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 7860/2018 г. на Русенски районен съд, в частта, в която РПС-РУСЕ ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ-ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе е осъдено да заплати на Община Русе сумата над 4000лв., представляваща част от изплатена сума на М.Н. Т., от гр.Русе по влязло в сила решение №1795/13.12.2017г. по гр.д.№5076/17г. на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ  иска на Община Русе против РПС-РУСЕ ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ-ЕООД, ЕИК *********, предявен за сумата 5000лв. частично от 14833,66лв. в размера над 4000лв., поради уважено възражение за съпричиняване.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която РПС-РУСЕ ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ-ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Община Русе разноски по делото за първата инстанция в размера над 400лв. за разликата до 500лв.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на  РПС-РУСЕ ПЪБЛИК СЪРВИСИЗ-ЕООД, ЕИК ********* 159,20лв. разноски за въззивната инстанция.

      ОСЪЖДА „РПС Русе пъблик сървисиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. Липник №133А, вх. А да заплати на Община Русе, 200лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

     Решението е окончателно.

                                                        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: