№ 143
гр. Плевен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:РУМЕН П. Л.
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224400600366 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен и по въззивна
жалба от адвокат Р.Р., защитник на подсъдимия К. ИВ. Й., подадени срещу присъда № 1 от
17.01.2022 г., постановена по нохд № 253/2021 г. по описа на Районен съд-Левски.
С протестираната и обжалвана присъда Районният съд-Левски е признал подсъдимия
К. ИВ. Й. за невинен в това, че на 12.01.2021 г. в с. ***, Плевенска област, държал акцизни
стоки – 614,630 литра етилов алкохол, годен за консумация, без поставен бандерол, когато
такъв се изисква по закон, като случаят е немаловажен и невнесеният в Републиканския
бюджет акциз е на стойност 3241,12 лева и го е оправдал по обвинението по чл. 234, ал. 1 от
НК.
С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса какво да стане с приложените по делото
веществени доказателства и е постановил направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата.
Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и
за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, в частта, с която веществените доказателства, 614,630 литра етилов алкохол, се
1
отнемат в полза на държавата.
Въззивният протест се поддържа в съдебно заседание от прокурора, а въззивната
жалба, от процесуалния представител на въззивния жалбоподател К. ИВ. Й., адвокат Р.Р..
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и
жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената
присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са подадени от легитимни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговарят на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани.
Разгледан по същество протестът е основателен. При постановяване на
атакуваната присъда основният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
прокурора. Поради това присъдата следва да бъде изцяло отменена, а делото да се
върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решаващият съд е приел, че подсъдимият К. ИВ. Й. е земеделски производител и има
постоянен и настоящ адрес в с. ***, Плевенска област, ул. „***“ № 4.
На 12.01.2021 г. била проведена специализирана полицейска операция по линия
„Акцизи“, при която била извършена проверка на обекти, в които се съхраняват акцизни
стоки без бандерол, с неистински бандерол или с изтекъл срок на валидност. По повод на
получен оперативен сигнал служители от Митница-Свищов, заедно с полицаи от РУ-Левски
посетили недвижим имот в с. ***, ул. „***“ № 4. Установили, че в имота се намира
възрастна жена, която се обадила по телефона и след малко в имота пристигнал Т.И. Й..
Митническите и полицейските служители се представили на Й. и му обяснили, че са дошли
на проверка във връзка с получен сигнал за наличие на казан за варене на ракия. Т. Й. ги
допуснал в имота. При извършената проверка казан не бил открит, но било установено
наличието на течност с вид и мирис на алкохол, около 600 литра. Длъжностните лица
поискали от Т. Й. документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциз съобразно разпоредбите на ЗАДС, но той не представил такива.
Бил уведомен разследващ митнически инспектор, който пристигнал на място. Свид. Л.А.
съставила протокол за извършена проверка, а Т. Й. дал писмени обяснения, които били
предадени от А. на разследващия митнически инспектор. С протокол за доброволно
предаване Й. предал на разследващия митнически инспектор намерения в имота алкохол. В
протокола той записал, че ракията не е негова собственост, но я предава доброволно от
наследствения имот. Алкохолът бил запечатан и на 05.03.2021 г. в Митница-Свищов бил
измерен и описан. Били иззети и представителни проби от него.
От назначената по време на ДП физико-химична експертиза е установено, че
изследваните представителни проби представляват дестилатни алкохолни продукти – други
спиртни напитки, които имат различно алкохолно съдържание, съдържат етилов алкохол, но
2
и примеси характерни за дестилатните алкохолни продукти – метилов алкохол, висши
алкохоли и естери. От същото заключение е видно, че анализираните продукти могат да се
определят като произведени чрез дестилиране на ферментирал плодов материал и са годни
за консумация.
От назначената по време на ДП съдебно-оценителна експертиза става ясно, че общата
пазарна стойност на 614,630 литра етилов алкохол е 5113,72 лева, а общият размер на акциза
за 614,630 литра етилов алкохол възлиза на 3247,12 лева.
Описаната фактическа обстановка контролираният съд е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели, заключенията на
вещите лица, както и със събраните по делото писмени доказателства.
Районният съд е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал, тъй като е приел –
въз основа собствените му обяснения и въз основа на свидетелските показания на Т.И. Й., че
намереният и иззет етилов алкохол е наследствен, изваряван е от техния баща,
прокуратурата не е установила и доказала кой от наследниците върху каква част от алкохола
упражнява фактическа власт, а е повдигнала обвинение единствено на подсъдимия за цялото
количество алкохол, който пък не е имал съзнанието, че държи акцизни стоки без бандерол,
тъй като е имал субективната увереност, че ракията е останала по наследство от неговия
баща, който я е изварявал и е платил съответната такса в кооперацията. Съдът изрично е
акцентирал в мотивите, че „по делото няма доказателства за произхода и времето на
придобиване на процесния алкохол, които да опровергават тезата, че алкохолът е
наследствен“.
Мотивите на основния съд относно липсата на умисъл за извършване на деянието, за
което ответникът по протеста е предаден на съд, почиват на неразбиране на основен
наказателно-правен институт, какъвто е „вината“. Вината е психическото отношение на
дееца към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на деянието,
а не след това. Последващото отношение на дееца, след като деянието е вече осъществено,
няма значение за вината. В този смисъл е и богатата и непротиворечива практика на ВКС по
наказателни дела, например решение № 386 от 06.09.1995 г. по н. д. № 308/95 г., І н. о.
За да стигне до погрешния извод за липсата на умисъл за извършване на престъпление,
решаващият съд се е позовал на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания
на неговия брат, които е възприел безкритично. При това не се е съобразил с посоченото по-
горе в мотивите принципно положение, че умисълът се извлича от действията на
подсъдимия, а не от неговите обяснения след извършване на престъплението.
Във връзка със субективната страна на деянието първостепенният съд не е анализирал
задълбочено доказателствата по делото и не е изложил мотиви по твърде важни за изхода на
делото въпроси: владеел ли е К. ИВ. Й. предмета на престъплението към 12.01.2021 г., кой е
авторът на ръкописния текст в приложената като писмено доказателство по делото тетрадка,
възможно ли е, като се имат предвид записките в тетрадката, да се поддържа убедително
тезата, че намереният и иззет от дома на подсъдимия етилов алкохол е бил изваряван от
3
баща му, както и възможно ли е алкохолът да е придобит по наследство – като се съпоставят
годините, отразени в тетрадката, с годината на смъртта на бащата на К.Й..
Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съдът
е длъжен да направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, едва след което
да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в
мотивите следва да посочи какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателства, след което въз основа на анализа на фактите по делото да посочи какви са
правните съображения при решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. За да изпълни тези
свои задължения, съдът следва да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
дело, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност. Само по този начин могат да се гарантират и
процесуалните права на страните в процеса.
При провеждане на съдебното следствие и при постановяване на атакуваната присъда,
решаващият съд е възприел подход, който е довел, наред с неспазването на посочените
процесуални изисквания, и до ограничаване на правата на прокурора да докаже
обвинението. В разглеждания случай са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с формирането на вътрешното убеждение на
контролирания съд по фактите, неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата.
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени
противоречия в тях, е нарушило принципа за разкриване на обективната истина –
задължение на съда по чл. 13 и чл. 14 НПК. Основно задължение на съда е да изясни
обективната истина, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и
оневиняващите дееца. Съдилищата по фактите са длъжни да обсъдят защо дават вяра на
едни и отхвърлят други доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно
главните факти по делото. Безкритичното възприемане на обясненията на подсъдимия и на
свидетелските показания на Т. Й., съпроводено с пълното несъобразяване с групата на
обвинителните доказателства, води до ограничаване на процесуалните правата на
прокурора. В този смисъл е константната практика на ВКС, например решение № 561 от
15.11.2022 г. по н. д. № 468/2002 г., ІІ н. о.
Първоинстанционният съд е извършил игнориране и превратно тълкуване на
доказателства. Частичното или цялостно игнориране, превратното тълкуване или
изопачаване на доказателства е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК и всякога накърнява
процесуалните права на страната, която представя или ползва посочения кръг доказателства
– решение № 612 от 21.02.2002 г. по н. д. № 584/2001 г., ІІ н. о.
В конкретния случай е нарушено и правото на оценка на доказателствените материали
по вътрешно убеждение, закрепено в чл. 14 НПК. Правилността на вътрешното убеждение
има две страни: формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение
е правилно, когато при неговото изграждане са спазени съответните процесуални правила
4
/изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на
някои от тях, като други са пренебрегнати, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви и
т.н./. В разглеждания случай са нарушени процесуалните правила, които гарантират
правилността на съдийското убеждение от формална страна. Нарушено е и изискването за
мотивиране на вътрешното убеждение на съда. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът
взема решенията си по вътрешно убеждение. Липсата на мотиви води до невъзможност да се
провери правилността на присъдата и затова всякога представлява съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Но постановяването на
присъда без мотиви е едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Правото на протест на прокурора срещу
присъда, която накърнява законните му права и интереси, може да се упражни ефективно,
когато се оспорят убедително не само крайните изводи на съда, но и съображенията, върху
които са основани.
При този изход от процеса останалите оплаквания, съдържащи се в протеста, както и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, не следва се коментират. Те следва да се
имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2
НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 1 от 17.01.2022 г., постановена по нохд № 253/2021 г. по
описа на Районен съд-Левски и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5