№ 6417
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100103895 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Т. И., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. *******, чрез адв.Т. Б., АК - Пловдив, съдебен адрес:гр. Пловдив, бул.
“*******, срещу ЗАД “ОЗК - застраховане” АД, с ЕИК: *******, гр. София 1301, район
“Възраждане”, ул. “*******, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който
ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие от 19.08.2021г.., причинено
виновно от водача на лек автомобил - марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от 17.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г., около 09:15 ч., в гр. София, на бул. “Драган
Цанков”, на около 170 м. преди Телевизионната кула е настъпило ПТП, виновно причинено
от А. К. М., ЕГН **********, с адрес на местоживеене: гр. София, ж.к. “Красно село”, кв.
******* при управление на собствения на "Йелоу 333" АД, ЕИК ******* лек автомобил -
марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******, не пропуснал пресичащият по пешеходната
пътека пешеходец В. Т. И. и му причинил вреди.
Ищецът твърди, че за процесното деяние има постановена Присъда № 325/13.06.2023г.
по н.о.х.д.№7320/2022г. на Софийски районен съд , 105-ти състав, влязла в законна сила на
29.06.2023 г.
В резултат на ПТП ищецът получил следните увреждания: счупване на горния край на
1
тибията (голям пищял) в дясно, закрито; разкъсно-контузна рана в областта на лявата
предмишница; разкъсно-контузна линеарна рана в областта над ляво коляно; оток в областта
на лява колянна става.
Пряк резултат от причинените му травми са последвалите трайно намалена
работоспособност, интензивни болки и страдания за продължителен период, силен стрес и
душевен дискомфорт, затруднения при самообслужване и спане, както и дълговременен
страх от управление и возене на моторни-превозни средства.
Повече от година след инцидента В. И. се оплаква от периодични болки в дясното
коляно. Налице са болезнени и ограничени движения в областта на дясната колянна става.
В законоустановения срок ответникът ЗАД “ОЗК - застраховане” АД е подал отговор
на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
претърпените вреди доколкото пострадалият не е съобщил за такива вреди при приемането
си в лечебното заведение.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер,
несъответстващо на съдебната практика и принципа за справедливост.
Направено е възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредите, тъй като
ищеца с поведението си е станал причина за настъпване на вредите, тъй като ищецът е
ускорил движението си при настъпване на процесното ПТП, като така е позволил на
виновния водач да не го възприеме. Освен това ищецът не сочи доказателства да е провел
контролни прегледи, като не се е съобразил с предписания от лекарите режим на лечение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 20.09.2021г. /лист 50 от делото/, се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок
няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
2
автомобил е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите към датата на процесното ПТП.
С Присъда №325/13.06.2023г. по НОХД №7320/2022г. на СРС, влязла в сила на
29.06.2023г., подсъдимият А. К. М. е признат за виновен, че на 19.08.2021г., при упраление
на лек автомобил - марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******, е нарушил правилата за
движение:чл.119 ЗДвП, като не е пропуснал пресичащия по пешеходна пътека пешеходец В.
Т. И. и по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяващо се в счупване
на голямопищялна кост на дясна подбедрица.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е следният: на 19.08.2021 г. около 09.15 ч. в гр. София лек
автомобил „Киа Сеед“, с рег. №. ******* се е движил по бул. „Драган Цанков“ с посока от
ул. „ Фритьоф Нансен към бул. „ Никола Вапцаров“ и на пешеходната пътека на около 170 м.
преди телевизионната кула участва в ПТП с пресичащия от дясно наляво по посоката на
движение на автомобила пешеходец.
Скорост на пешеходеца в момента на удара= 6,8 км/ч (1,89 м/с). Тази скорост отговаря
на придвижване със спокойно бягане за лица от мъжки пол във възрастовата група между
40-50 години.
Скорост на лек автомобил „Киа“ в момента на удара - V уавто = 28, 12 км/ч ( 7,81 м/с ).
Няма данни водача на автомобила да е спирал преди мястото на удара поради което
скоростта на автомобила в района на произшествието се определя на 28,12 км/ч.
Според свидетелските показания в дясната пътна лента преди пешеходната пътека е
имало спрял бус. В този случай възможност да възприеме на пръв път пешеходеца водача на
автомобила е имал когато се е намирал на разстояние от 15,20 метра до мястото на удара. В
този момент пешеходеца също е имал възможност да възприеме автомобила.
Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати произшествието чрез
своевременно предприемане на спиране.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорена от страните, ищецът е получил следните
травматични увреждания: травми в областта на лява лакътна и дясна колянна става. Приет
по спешност в УМБАЛ “Софиямед”, Клиника по ортопедия и травматология, където след
направата на необходимите рентгенови снимки, кръвни изследвания и консултации, са
установени следните увреждания:
- разкъсно- контузна рана в областта на лява предмишница. Медикобиологичния
характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- разкъсно-контузна линеарна рана в областта над дясно коляно. Медикобиологичния
характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
- фрактура на големия пищял от вътрешната страна в горната му част в областта на
колянната става. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Горепосочените увреждания са получени вследствие на удар от автомобил и контакт на
тялото на ищеца с части от автомобила.
При ищеца е проведено оперативно лечение на счупването, което е продължило 7 дни,
3
както и последващ курс физиотерапия и рехабилитация. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е
около 4-6 месеца.
След оперативното лечение, ищецът е трябвало да се придвижва с патерици, без
натоварване на десен долен крайник за 35 дни, след което постепенно натоварване. За
период от около 2 месеца, ищеца е имал затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване, поради придвижването му с помощни средства.
Ha 11.10.2022г., ищецът отново постъпва в УМБАЛ “Софиямед”, Клиника по
ортопедия и травматология, за отстраняване на металната остесинтеза. От Епикриза към
И.З. № 33777/2022 от 17.10.2022г., съставена от УМБАЛ “Софиямед”, е видно, че в периода
11.10.2022г.- 17.10.2022г. ищецът е постъпил в същата болница за екстракция на
остеосинтензния материал. Намерен е голям костен дефект в областта на проксимална
тибия. Извършена е автоостеопластика с кортикоспонгиозни присадъци по съседство.
Лаваж. Шев. Стерилна превръзка. Постоперативния период е гладък при първично
зарастваща рана.
По правило остеосинтезния материал, се премахва в два случая. Първият е по
медицински показания- алергия към метала, възпаление в областта на металната
остеосинтеза, възпрепятстване на провеждането на рехабилитация и др. Вторият е по
желание на пациента.
По правило, остеосинтезния материал се отстранява, при сигурни рентгенови данни за
зарастване на счупването. При счупвания на големия пищял, металната остеосинтеза се
отстранява след около една година. Възможно е, когато металната остеосинтеза е в близост
до става или до кожата, да предизвиква дискомфорт при пациента.
При ищеца, вида на полученото счупване е с разместване на фрагментите и
импресия/вбИ.е/ на фрагментите, след което при наместването се получава дефект на костта.
по време на операцията, в зависимост от големината на дефекта, се предприема запълване
на дефекта с кост по съседство или запълване с изкуствена кост и донорска кост. Ако
дефекта е малък, може и да не се прави нищо, защото той постепенно ще се запълни.
Видно от показанията на св. А. К. М., виновен водач за процесното ПТП, същото е
настъпило, тъй като не е забелязал пострадалия ищец.
Видно от показанията на св.З. В. Л., очевидец на процесното ПТП, същата е оказала
първа помощ на пострадалия за да бъде преместен от пътното платно до пристигане на
линейка. Същата твърди, че ищецът е вървял бързо по пешеходната пътека, но не е тичал.
Видно от показанията на св.Р.Г.Б., колега на ищеца от 10 години, същата свидетелства
за промяната в начина на живот и психо- физическото състояние на ищеца след настъпване
на процесното ПТП. Твърди, че ищецът е бил активен спортист и човек, който обича да се
грижи за себе си, но процесното ПТП е променило съществено начина му на живот. Същата
е видяла ищеца за първи път два- три месеца след инцидента, като е бил с патерици и трудно
се е придвижвал. Твърди, че на ищеца е била необходима около година и половина за
връщане към обичайния си начин на живот.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
4
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 19.08.2021г. е причинено виновно при управление на лек автомобил
марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******, управлявано от св. А. К. М..
В резултат на описаното противоправно поведение на св.М. е настъпило процесното
ПТП, при което на ищеца са причинени процесните неимуществени вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******, е налице задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетелите се установяват болките и страданията на ищеца както
в периода на болничното му лечение, така и в този на възстановяване и рехабилитация, така
и впоследствие до настоящия момент. Същите свидетелстват за физическите и психическите
болки на ищеца след процесното ПТП, както и за промяната му след същия инцидент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/42г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди- една средна телесна повреда и две леки телесни
повреди.
Съдът отчете вида на проведеното лечение – болнично лечение с продължителност
седем дни за поставяне на остеосинтеза и последващо болнично лечение за седем дни за
5
екстракция на остеоситезата. Представени са и доказателства за провеждана рехабилитация.
Съдът отчете, че първоначалният възстановителен период е приключил за около около
4-6 месеца, през които ищецът е търпял най- интензивните болки и страдания, както и
ограничения в личния си живот и битово обслужване. Ищецът е изпитвал и затруднения в
ежедневието и в битовото самообслужване през целия възстановителен период. Ищецът е
продължил да изпитва болки и страдания, свързани с процесното ПТП и впоследствие. От
изготвената СМЕ е видно, че в периода 11.10.2022г.- 17.10.2022г. ищецът е постъпил в
болница за екстракция на остеосинтензния материал.
Тази медицинска процедура също е свързана с болки, страдания и неудобства.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към август 2021г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 50 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът отчете, че
вследствие на процесното ПТП няма причинени последици, свързани с ампутации или траен
функционален дефицит на крайниците. Видно от показанията на св.Р.Г.Б., колега на ищеца
от 10 години, същата свидетелства, че ищецът се е върнал към обичайния си начин на
живот.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 20.09.2021г.
/лист 50 от делото/, поради което и законната лихва върху главницата следва да бъде
присъдена от същата дата.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
6
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В процесния случай по делото няма събрани никакви доказателства за поведение на
ищеца, способстващо за настъпване на вредите.
Съдът намира, че ищецът е спазвал лекарските препоръки за физиотерапия и
рехабилитация, предвид приетите доказателства.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Същият
е бил представляван безплатно от адвокат Т. Б. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. въз основа на
договор за правна помощ от 07.09.2021 г. (л. 52). С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 ЗА на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 4650лв., от които в съответствие с уважената част от исковете
следва да бъде присъдена сумата от 3 720,00 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е
нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
7
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Б. сумата от 3 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две
съдебни заседания.
Ответникът е доказал разноски в размер на 6480лв., от които сумата от 5580лв. с ДДС
за адвокатско въднаграждение.
Ищецът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
По изложени по- горе съображения съдът намира, че доколкото е приел, че
справедливото адвокатско възнаграждение в процесния случай е 3750лв. без ДДС или
4500лв. с ДДС, то и последната сума следва да бъде използвана при изчисляване на
направените по делото разноски и за ответната страна.
Съдът намира, че при направени разноски в общ размер от 5400лв. на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 1080лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и
експертизи в съответствие с отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1600,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 240лв., представляваща разноски за експертиза.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ******* и адрес: гр. София 1301,
8
район “Възраждане”, ул. “*******, да заплати на В. Т. И., с ЕГН:**********, и адрес: гр.
София, ж.к. *******, чрез адв.Т. Б., АК - Пловдив, съдебен адрес:гр. Пловдив, бул. “*******,
на основание чл.432 КЗ, сумата от 40 000лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
пътно – транспортно произшествие от 19.08.2021г., причинено виновно от водача на лек
автомобил - марка “Киа”, модел “Сеед”, ДК № *******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2021г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата му до пълния претендиран размер от 50 000лв., както и за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от 17.09.2021г.- до 19.09.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ******* и адрес: гр. София 1301,
район “Възраждане”, ул. “*******, да заплати на адв.Т. Б., АК - Пловдив, съдебен адрес:гр.
Пловдив, бул. “*******, сумата от 3000лв., представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Т. И., с ЕГН:**********, и адрес: гр. София, ж.к. *******, чрез адв.Т.
Б., АК - Пловдив, съдебен адрес:гр. Пловдив, бул. “*******, да заплати на ЗАД “ОЗК -
Застраховане” АД, с ЕИК: ******* и адрес: гр. София 1301, район “Възраждане”, ул.
“*******, сумата от 1080лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и експертизи в съответствие с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ******* и адрес: гр. София 1301,
район “Възраждане”, ул. “*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
1600,00 лева, представляваща държавна такса за настоящето производство, както и сумата
от 240лв., представляваща разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9