Решение по дело №984/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "Интерхотел Поморие 99" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Б. Г. С. срещу решение № 353 от 07.05.2024 г., постановено по НАХД № 1292/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 754154-[рег. номер] от 14.02.2024г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 27, ал. 1, вр. с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се доводи за недоказаност на нарушението, допуснато нарушение като е посочен чл.118, ал.4 без да се посочи нормативния акт, не са изложени твърдения дали процесното нарушение води до неотразяване на приходи, бланкетно е посочено, че случаят не е маловажен, въпреки наличието на предпоставки за това, а именно стойност на покупката 3,18лв. и ДДС в размер на 64 ст. С касационната жалба не се ангажират доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател се явява адв. Н., който поддържа жалбата.

Ответникът по касация – началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище по касационната жалба, в което посочва, че дружеството е осъществило нарушението, за което е наказано, наказанието е правилно определено и не се констатират основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски в полза на НАП. Прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател.

Представителят на прокуратурата счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 754154-[рег. номер] от 14.02.2024г., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 27, ал. 1, вр. с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. За да постанови решението съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. По отношение на размера на санкцията е приел, че е правилно определен и изложил съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена документална проверка на инспектори по приходите в ЦУ на НАП от разпечатка на КЛЕН за 08.09.2023г. от фискалното устройство, в бистро „Грамофона“, „DATECS FP-4747 с ИН на ФУ [рег. номер], ИН на ФП 02942262 , регистрирано в НАП бил издаден Фискален касов бон №0000342 с включена доставка „Take away разнос“ на стойност 3,18 лева, отразена в данъчна група „А“, която е за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, вместо група "Б"- за стоки и услуги продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1, 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите в група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС , в група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност и група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. В настоящия случай, Съдът приема, че търговецът неправилно е отчитал продажбите в група "А" – освободени или с 0 % ДДС, вместо в група "Б" - продажбите, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, вр. с ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. и е осъществил неизпълнение на задължения към Държавата, визирани в чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователно е и възражението касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в непосочване на конкретния закон, от който е разпоредбата на чл. 118, ал. 4. Съдът счита, че това нарушение не е съществено, доколкото са посочени нарушените и административно-наказателните разпоредби в пълнота, както цифрово, така и с посочване на съответния нормативен акт и в този смисъл не е нарушено правото на защита на касационния жалбоподател .

Настоящият касационен състав счита възражението, касаещо приложение на чл.28 от ЗАНН за неоснователно. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗДДС лица, продажбите са се отчитали в група с 0% ДДС, вместо в групата с 20% ДДС и то не инцидентно, това обстоятелство не води до извод за маловажност, отделно не са ангажирани доказателства, които да характеризират деянието с по-ниска степен на обществена опасност, поради което възражението е неоснователно. Аргументът, че стойността на установената продажба е 3,18лв. и незаплатеното ДДС е в размер на 64ст. не е достатъчен, за да обоснове този извод.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд относно размера на наказанието и липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно и надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на ответника, на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., за представителството пред настоящата касационна инстанция, включващо изготвяне на депозираното писмено становище.

Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Н./НАП/, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 353 от 07.05.2024 г., постановено по НАХД № 1292/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.