РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501152 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, чрез пълномощника му по
делото М.К., против Решение № 260437/15.02.2021 г., постановено по гр.дело
№ 12018/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVI гр.с-в, което се обжалва в
частта му, с която същият е осъден да заплати на И. Д. Л. с ЕГН: **********
от ***, сумата от 36,16 лв. - неустойка, получена без основание по
недействителната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба - 21.09.2020 г. до окончателното и изплащане. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че в тази му част решението на районния съд е
недопустимо, а по същество - неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът е постановил нещо повече от претендираното от ищцата, поради което
се иска същото да бъде обезсилено и производството – прекратено, а в
случай, че спорът се разгледа по същество – решението да бъде отменено,
като вместо него да се постанови въззивно решение, с което в тази част искът
да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции, в това число и 300
лв. за юрисконсултско взнаграждение за процесуалното представителство
пред въззивната инстанция.
1
Въззиваемата страна И. Д. Л. чрез адв. Е.И. оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно
и допустимо. По правилността на обжалвания акт, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 предложение 1-во ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во ЗЗД.
Страните не спорят, че на 24.06.2015 г. е сключен договор за кредит
между ищцата И. Д. Л. в качеството и на кредитополучател и ответника "Изи
Асет Мениджмънт" АД в качеството му на кредитор.
По делото е приложено гр. дело № 2072/2020 г. на ПРС, XXII гр. с-в, по
което е постановено влязло в сила решение, с което е обявена за нищожна
клаузата за неустойка по чл. 4 ал. 2 от договора за кредит между страните,
сключен на 24.06.2015 г., като противоречаща на добрите нрави.
По делото пред РС е представено платежно нареждане, видно от което
на 12.01.2021 г. ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД е превел по банкова
сметка на ищцата сума от 155,69 лева, с основание на плащането -
възстановяване на неустойка по договор за заем от 24.06.2015 г. Това
плащане се признава изрично от ищцата И. Д. Л. в проведеното пред РС
съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Пред районния съд е прието заключението на вещото лице И.Г. по
назначената ССЕ, според което усвоената главница по договора за кредит е в
размер на 500 лв., като ищцата по кредита е погасила сумата от 533,28 лв.
Заплатената неустойка по чл. 4 от договора за периода 21.09.2015 г.-
21.09.2017 г. е в размер на 191, 85 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът приема следното от правна
страна:
Първоначално исковата претенция е обхващала периода 21.09.2015 г.-
21.09.2017 г., като се е твърдяло от ищцата, че за същия е заплатила на
ответното дружество неустойка в размер на 50 лв.
С определение от 27.11.2020 г. ПРС е прекратил частично
2
производството по делото, а именно в частта, с която се претендира
осъждането на ответника за заплащане на сумата от 50 лв. като получени без
основание по повод нищожната клауза за заплащане на неустойка по чл. 4 ал.
2 от договора за кредит между страните, сключен на 24.06.2015 г., само за
периода 21.09.2015 г. – 15.07.2016 г., ведно със законната лихва, поради
наличието на висящ процес по гр.д.№ 8208/2020 г. на ПРС. Предмет на
настоящото дело е останала претенцията за заплащане на платена сума по
нищожна клауза за заплащане на неустойка в договора за кредит между
страните, сключен на 24.06.2015 г., за периода 16.07.2016 г. - 21.09.2017 г. В
съдебно заседание на 26.01.2021 г. ищцата е уточнила, че размерът на
претенцията и за този период е колкото е бил първоначално заявеният, а
именно 50 лв. След приемане на заключението на вещото лице същата е
поискала и съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличението му до
размера от 191,85 лв. Районният съд, като е взел предвид установеният от
вещото лице размер на платената от ищцата по нищожния договор за кредит
неустойка и е приспаднал платената в хода на производството сума, е приел,
че дължима от ответника е останала разликата от 36,16 лв., която е присъдена
и в която част решението се обжалва. При тези констатации съдът приема, че
районният съд не се е произнесъл в повече от претендираното, както счита
жалбоподателят.
Като е приел за основателен иска до посочения размер от 36, 16 лв.
обаче, ПРС е направил неправилен правен извод. Както се каза, предмет на
иска е връщане на част от платената от ищцата на ответника неустойка,
изчислена за периода 16.07.2016 г. - 21.09.2017 г. При лежаща върху нея
доказателствена тежест да установи това ползващо я обстоятелство, ищцата
не ангажира доказателства за това какъв е платеният от нея размер на
неустойката имено за този период от 16.07.2016 г. до 21.09.2017 г., като се
има предвид също, че за друг период същата е образувала друго исково
производство. Вещото лице е посочило в заключението си размера на
платената от ищцата неустойка за първоначално посочения от нея с исковата
молба период, преди частичното прекратяване на производството по делото.
Ето защо и като се вземе предвид и извършеното от ответника в хода на
производството плащане, следва да се приеме, че искът на ищцата е
недоказан по размер и като такъв следва да се отхвърли.
При тези мотиви съдът приема, че в обжалваната част решението на РС
е неправилно, поради което в тази му част същото ще се отмени, а вместо
него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.
Следва да се отмени решението и в частта за разноските.
Предвид изхода по спора, в полза на жалбоподателя и в тежест на
въззиваемата страна ще се поставят разноските пред тази инстанция за
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. Не следва да се присъждат
разноски за първоинстанционното производство, доколкото се установи, че
3
решението се обжалва частично, плащането на исковата сума е извършено в
хода на първоинстанционното производство и същото е следвало да се
съобрази от РС при определяне на разноските.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260437/15.02.2021 г., постановено по гр.дело №
12018/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХVI гр.с-в, в частта му, с която „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на И. Д. Л. с
ЕГН: ********** сумата от 36, 16 лв. - неустойка, получена без основание по
недействителната клауза на чл. 4 от договор за паричен заем от 24.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба - 21.09.2020 г., до окончателното и изплащане, както и в частта, с която
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. Д.
Л. с ЕГН: ********** направените разноски по делото: внесена държавна
такса в размер на 50 лв. и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в
размер на 100 лв., както и е осъдено да заплати на адвокат Е.Г.И. с ЕГН:
********** адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата И. Д. Л.
безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лева по
реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Л. с ЕГН: ********** от *** против
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2,
офис 40-46 иск за заплащане на сумата от 36,16 лв., получена без правно
основание по недействителната клауза за заплащане на неустойка по чл. 4 от
договор за паричен заем от 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2020 г., до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА И. Д. Л. с ЕГН: ********** от *** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46
сумата от 300 /триста/ лв. – разноските пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5