Определение по дело №208/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 773
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20213100500208
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773
гр. Варна , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500208 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 287363/07.12.2020г., депозирана от
„Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, бл.4, магазин 6, срещу Решение № 261094/09.11.2020г., постановено по
гр. дело № 4717/2019 год. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника,
срещу Л. Г. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий" № 42, вх. В, ап.
59, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество 2.844% от стойността на СМР в общ размер 611 557,97 лева без ДДС за
довършването на общите части на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Бачо Киро" № 1,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.848 по КК и КР на гр. Варна, за
разликата над 3772,61 лева с ДДС до пълния предявен размер от 20871,24 лв. с ДДС.
Твърди се на първо място недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото
в диспозитива му липсва произнасяне по предявения от ищцовото дружество главен иск с
правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД. Застъпва се становище за допуснати от ВРС съществени
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, свързани с липсата на ясни
указания към страните за подлежащите на доказване факти, съобразно определената от съда
правна квалификация на иска. Излага се, че районният съд незаконосъобразно е отказал да
назначи повторна СТЕ след като заключенията на първоначалната и двете допълнителни
СТЕ са били надлежно оспорени от ищцовото дружество. Сочат се допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, сред които неправилно
квалифициране на претенцията на ищеца като такава по чл. 59 от ЗЗД, неправилно
1
определяне на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата в
нарушение на чл. 40 от ЗС, както и липса на съпоставка между размера на обогатяването и
този на обедняването, доколкото на присъждане подлежи по-малката от двете величини.
Оспорва се и възприетото от ВРС, че не всички от процесните строително-монтажни работи
касаят общите части на сградата. Твърди се и необоснованост на решението, като се излагат
подробни съображения в тази насока.
Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на ВРС, който да се произнесе по допустимостта и
основателността на предявения като главен иск по чл. 61, ал.1 ЗЗД. В случай, че въззивният
съд не възприеме становището за недопустимост на обжалваното решение, се моли за
отмяна на последното и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявеният като
главен иск по чл. 61, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност се моли за уважаване в пълен
размер на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Претендират се разноски.
Направено е доказателствено искане за назначаване на потвторна СТЕ, вещото лице по
която, след като вземе предвид всички ангажирани по делото доказателства, да отговори на
въпросите какво е било действителното състояние на обекта по време на поемането му от
„Изолации" ЕООД, какво е било изпълнено по него с оглед довършването на сградата, както
и да състави таблица, в която да фигурират всички претендирани за заплащане от ищцовото
дружество СМР /посочени в уточнителната молба от 18.04.2019г., л.139 от делото/ и за
всяка от тях да се посочи изпълнена ли е и в какъв обем, в коя част на сградата, каква е
пазарната цена на всяка от СМР поотделно /вкл. материали и труд/, както и обща стойност
на всички претендирани за заплащане СМР.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Л., е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност.
Сочи, че доколкото ВРС се е произнесъл по въведените от ищеца основание и петитум,
решението е допустимо. Излага, че докладът по делото е пълен и подробен, отговаря на
изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК, като не е налице несъответствие между посочената в
доклада правна квалификация на иска и тази, отразена в решението. Сочи, че обжалваният
съдебен акт е обоснован, както и че не са налице твърдените във въззивната жалба пороци,
касаещи правилността на решението. Възразява срещу допускането на повторна СТЕ. Счита,
че не е налице процесуално нарушение, допуснато от ВРС, обуславящо допускане на нова
СТЕ във въззивното производство. Твърди, че вещото лице по изготвените първоначална и
две допълнителни СТЕ, при изготвяне на заключенията си, е взело предвид всички
представени по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част и присъждане на разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя.
2
Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК, с
оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна
инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Въззивната инстанция намира искането за назначаване на повторна съдебно-техническа
експертиза за основателно. Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно Решение
№1/2013 от 9 декември 2013 год, доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава
обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че
първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е
приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Сезиралата
настоящата въззивна инстанция жалба съдържа такова оплакване – че ВРС неправилно е
приел, че не всички от процесните строително-монтажни работи касаят общите части на
сградата, възприемайки изцяло извода на вещото лице в този смисъл. Посоченото
обстоятелство, доколкото за посочените от експерта СМР, които според него не са
извършени по общите части на сградата, същият не е дал заключение относно това
извършени ли са, в какъв обем и каква е пазарната им стойност, поставя под съмнение
правилността и обосноваността на депозираните пред първата инстанция експертни
заключения и оттам – на изводите на ВРС за размера, до който предявеният иск се явява
основателен. Отчитайки гореизложеното, както и обстоятелството, че заключенията по
първоначалната СТЕ и втората допълнителна СТЕ са своевременно оспорени, настоящият
състав намира, че назначаването на повторна съдебно-техническа експертиза е допустимо и
необходимо, предвид което отправеното искане в този смисъл следва да бъде уважено.
Освен на посочените във въззивната жалба въпроси, с оглед правната квалификация на иска
като такъв по чл. 59 ЗЗД, експертът следва да отговори и на въпроса каква е пазарната
стойност на имота, собственост на ответника, след извършване на процесните СМР и каква
е била преди тяхното извършване.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 287363/07.12.2020г.,
депозирана от „Изолации" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл.4, магазин 6, срещу Решение № 261094/09.11.2020г.,
постановено по гр. дело № 4717/2019 год. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от въззивника, срещу Л. Г. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий"
№ 42, вх. В, ап. 59, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищцовото дружество 2.844% от стойността на СМР в общ размер 611 557,97 лева без
ДДС за довършването на общите части на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Бачо Киро"
№ 1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.848 по КК и КР на гр. Варна,
за разликата над 3772,61 лева с ДДС до пълния предявен размер от 20871,24 лв. с ДДС.
ДОПУСКА, на осн. чл. 201 ГПК, извършването на изготвянето на повторна съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и
документите при строителния надзор, както и при необходимост оглед на място, да даде
отговор на следните въпроси:
1. извършени ли са посочените в уточнителната молба от 18.04.2019г. /л.139 от
първоинстанционното дело/ претендирани за заплащане СМР, в какъв обем, в коя част
на сградата, каква е пазарната цена на всяка от извършените СМР поотделно /вкл.
материали и труд/ с вкл. ДДС, както и да посочи обща стойност на всички
претендирани за заплащане СМР с вкл. ДДС, като представи информацията в табличен
вид;
2. какъв е процентът на притежаваните от ответника идеални части от общите части на
сградата (каква е собствеността на ответника в общите части на сградата) към момента
на завършване на грубия строеж на сградата;
3. каква е пазарната стойност с вкл. ДДС на имота, собственост на ответника, след
извършване на процесните СМР и каква е била преди тяхното извършване.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.76 от ГПК, първоначален депозит за изготвяне на
експертизата от 500лв., вносим от въззивника.
УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това
чрез връчване на препис от настоящото определение, да представи платежен документ за
внесен депозит по сметка на Варненски окръжен съд, в размер на 500лв.
УКАЗВА на въззивника че при неизпълнение на указанието на съда, ще бъде осъден
за разноските, за които е останал задължен, с решението по делото.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 199 от ГПК, срок за извършване на експертизата и
представяне на заключението по нея най-малко една седмица преди датата на съдебното
заседание, насрочено за 12.04.2021г. от 14:30 часа.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Танислав Христов Онцов /№ 641 от списъка/, който да
4
бъде уведомен за задачите на експертизата, както и за задълженията си по чл. 199 и сл. ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи справка-декларация към СТЕ с
оглед определяне на окончателното му възнаграждение.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 208/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.04.2021г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5