№ 456
гр. П., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
479/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220103096 Пазарджишкият
районен съд е осъдил Х. И. П., ЕГН********** от с.Д., общ.П. с адрес за
призоваване чрез адв.Р. П. да заплати на Министерство на правосъдието,
представлявано от Министъра на правосъдието сумата от 5207,88лв.,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследницата на И. Х.в П., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от деня на изплащане на обезщетението - 17.06.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 501лв юрисконсултско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска.
Осъдил е Министерство на правосъдието да заплати на Х. И. П.,
ЕГН********** от с.Д., общ.П. с адрес за призоваване чрез адв.Р. П.
сторените разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на
258,04лв.
С определение № 1191/08.06.2022 г., постановено по същото дело, ПРС
е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Министерство на
правосъдието да заплати на адв.Р. Ц. П. от АК-П., със служебен адрес гр.П.,
ул.“П.М.“ № 9, офис център 1, ет.2, офис № 11 на основание чл.38, ал.2 във
1
връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от иска в размер на 258,04 лв.
С допълнително решение № 931/15.08.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220103096 Пазарджишкият районен съд е допълнил решение №
479/09.05.2022 г., постановено по същото дело, като е отхвърлил иска за
разликата до 7875 лв. претендирана главница като неоснователен.
В законния срок е постъпила първоначална и допълнителна въззивна
жалба от Министъра на правосъдието чрез юрк.П. Р. с адрес за призоваване
гр.С., 1040, улС.“ № 1, с искане решението на ПРС да бъде отменено в
отхвърлителната част, вместо което да бъде постановено ново, с което
исковата претенция да бъде уважена изцяло. В жалбата се твърди, че съгласно
чл.24, ал.5 от ЗПФКПП решението на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления били окончателни и не
подлежали на съдебен контрол, поради което съдът не може и по реда на
косвения съдебен контрол да контролира тези актове, вкл. да ги променя.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Х. И. П. чрез адв.Р. П. с
искане решението да бъде потвърдено в отхвърлителната му част като
правилно и законосъобразно. Твърди се, че съдът не е осъществил косвен
съдебен контрол. Тъй като обвиняемият/подсъдимият не бил страна в
особеното производство по ЗПФКПП, нормата на чл.24, ал.5 от този закон не
го обвързвала и нямало материалноправна пречка деликвентът да направи
възражение за подадена от молителя декларация с невярно съдържание по
чл.313 от НК.
Постъпила е и частна въззивна жалба против определение №
1191/08.06.2022 г. с искане то да бъде отменено като неправилно. Частният
жалбоподател твърди, че основанията за оказване на безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Следвало да бъдат доказани на
общо основание, тъй като претендирането на суми по този ред било
нарушение на чл.3 от ГПК и чл.40 от ЗАдв. В случя не били представени
никакви доказателства във връзка с това, поради което се иска отмяната на
определението на ПРС.
В законния срок отново е постъпил писмен отговор от Х. И. П. чрез
адв.Р. П., в който се твърди, че процесуалният пълномощник не е
злоупотребил с правата по чл.3 от ГПК и е упражнил съвестно професията си,
защото още при осъществяване на защитата по НОХД № 535/2017 г. е оказал
2
безплатна правна помощ на своя клиент. Освен това ищецът не бил направил
възражение за неоснователност, а само за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съответно доказателствената тежест при
доказване на отрицателен факт – че договорът е безплатен - била на
оспорващия.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната и частната жалба и депозираните писмени отговори, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против Х. П. ищецът Министерство на
правосъдието чрез Министърът на правосъдието е твърдял, че с присъда №
47/08.10.2019 г., постановена по НОХД № 535/2018 г. по описа на Окръжен
съд - гр. П., потвърдена с решение № 26/24.02.2020 г., постановено по
ВНДОХ № 652/2019 г. по описа на Пловдивски Апелативен съд, Х. И. П. е
бил признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с
чл. 115 от НК, извършено на 23.09.2017 г. в общ. Руен, обл. Бургас, с
пострадало лице И. Х.в П.. Присъдата била влязла в сила на 30.11.2020 г.
С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави - членки на
Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда
на този закон подпомагане можели да получат пострадали, претърпели
имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а
финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2
от същия текст било посочено, че когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирал
във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3,
ал. 3 от ЗПФКПП) можели да получат пострадали, претърпели вреди само от
престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство;
умишлена тежка телесна повреда; блудство, изнасилване; трафик на хора;
престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления,
от които като съставомерни последици били настъпили смърт или тежка
телесна повреда.
3
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и
координиране на дейностите по закона към министъра на правосъдието бил
създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления (НСПКПП). През 2021 г. в НСПКПП постъпила молба с рег. №
98-00-4/01.02.2021 г. от И. И. П., чрез законния му представител И.С.Г., като
наследник на починалия вследствие на престъплението И. Х.в П., с искане да
му бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С решение № 1/2021 г. НСПКПП на основание чл. 3. ал. 2 и 3, чл. 12, ал.
2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПФКПП разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 875,00 лева на И. И.
П.. На 17.06.2021 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителя
била изплатена сума в общ размер на 7 875.00, предоставена му като
финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно
нареждане № Е00935/17.06.2021 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП Министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация
трябвало да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението или
неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В
цитираната правна норма била уредена суброгацията на държавата в правата
на удовлетворения пострадал от престъпление. Пораждането на право на
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления било
предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП.
Компетентността относно правото на предоставяне на финансова
компенсация на пострадали от престъпления било изцяло в правомощията на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, чийто правомощия били уредени в глава V от Закона и който
се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да
предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали
молби затова. В негова компетентност било да извърши проверка на данните,
предоставени от молителите, налице ли са предпоставките на закона, за да
бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен контрол.
За да се породи правото на МП на този регресен иск следвало да са
налице следните предпоставки - влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с
който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление
(хипотезите на чл. 12, ал.2, т. 1 - 4 от ЗПФКПП), молба от пострадалия от
престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от
4
специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (чл. 24. ал. 3 от ЗПФКПП), както и
доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление. В процесната
хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия състав, предвид което
моли съда да приеме, че Министърът на правосъдието бил активно
легитимиран да предяви настоящия иск. Затова моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Х. И. П. да заплати на Министерство на
правосъдието сумата от 7 875.00 (седем хиляди осемстотин седемдесет и пет)
лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследника на починалия вследствие на престъплението И. Х.в П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението 17.06.2021 г. до окончателното изплащане. Моли се да бъдат
присъдени и разноските по водене на делото, заедно с юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който не оспорва, че е бил осъден с посочената присъда за извършеното
престъпление. Не оспорва и факта, че ищецът е изплатил на 17.06.2021 г. на
И. П. сумата от 7 875 лв. Оспорва, че ищецът е платил тази сума по надлежна
молба от И. П.. Твърди се също, че не било взето предвид, че за периода от
23.09.2017 г. до 01.03.2021 г. размерът на минималната дължима издръжка по
чл. 142 ал. 3 от СК е бил различен и по-нисък от 650 лв., поради което се
дължал по-малък размер финансова компенсация от определения. Ответникът
е твърдял, че ищецът не е взел предвид допринасянето на И. П. за настъпване
на причинения резултат, съгласно чл. 15 ал.2 от ЗПФКПП. Твърдял е още, че
молбата за финансова компенсация не била подадена от И. П. - непълнолетен
към момента на депозирането й - а от неговата майка, както и че молбата с
приложенията не била приложена към исковата молба. С оглед възражението
за по-нисък дължим размер на финансова компенсация е твърдял, че общата
сума не може да бъде по-голяма от 6522,50 лв. От пропуснатите средства за
издръжка следвало да се извади и сумата от 366,08 лв., платени на И. П. по
изп.д. № 1063/2014 г. на ЧСИ М.А.. Така финансовата компенсация можела да
бъде по-голяма от 6156,42 лв. Твърдя е още, че за да се стигне също до
извършване на престъплението, пострадалият също бил допринесъл, какъвто
бил и смисъл на направеното възражение. Издръжката в размер на 812,50
лв./5х650 лв./ за периода от 26.02.2021 г. до 01.08.2021 г. /датата на
5
навършване на пълнолетие на молителя/, не се дължала и следвало да бъде
извадена от претенцията, тъй като в решение № 1 на МП били посочени две
дати на проведени заседания, а именно 26.02.2021 г. и 26.03.2021 г., съответно
възражението за недължимост било за 5 месеца, ако е от м. февруари или за 4
месеца, ако е от м. март.
Безспорно е по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че с присъда № 47/08.10.2019г., постановена по НОХД №
535/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. П., потвърдена с решение №
26/24.02.2020 г., постановено по ВНДОХ № 652/2019 г. по описа на
Пловдивски Апелативен съд, Х. И. П. е признат за виновен в престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 115 от НК и чл.55, ал.1 т.1 от НК,
извършено на 23.09.2017 г. в общ. Руен, обл. Бургас, с пострадало лице И. Х.в
П.. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2020 г.
В МП е постъпила молба с рег. № 98-00-4/01.02.2021 г. от И. И. П., чрез
законния си представител И.С.Г., като наследник на починалия вследствие на
престъплението И. Х.в П., с искане да му бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП. Съдът приема, че Министъра на
правосъдието е надлежно сезиран - от непълнолетното лице чрез неговия
законен представител.
С решение № 1/2021 г. НСПКПП на основание чл. 3. ал. 2 и 3, чл. 12, ал.
2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗПФКПП е разрешила
предоставянето на финансова компенсация в размер на 7 875,00 лева на И. И.
П.. На 17.06.2021 г. Министерство на правосъдието е изплатило на молителя
сума в общ размер на 7 875.00 лева, предоставена му като финансова
компенсация по ЗПФКПП, видно от бюджетно платежно нареждане №
Е00935/17.06.2021 г.
При тези данни следва да се приеме за безспорно, че са налице
предпоставките за предявяване на регресен иск срещу ответника - влязъл в
сила съдебен акт, с който ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния
съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24.
ал. 3 от ЗПФКПП), доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната
сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.
Спорен между страните и пред въззивния съд е дължимият размер на
компенсацията, както и въпросът дали решението на НСПКПП подлежи на
6
ревизия от съд.
Съгласно чл.24, ал.5 от ЗПФКПП решенията на НСПКПП не подлежат
на обжалване. По този въпрос ВКС се е произнасял само веднъж в своята
практика – с Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д., с което ВКС се е произнесъл по
поставения правен въпрос относно това, подлежат ли на съдебен контрол
решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ в производството по
регресните искове на държавата по чл. 16 ЗПФКПП липсва трайна съдебна
практика, поради което разрешаването му има значение за точното прилагане
на закона, както и за развитие на правото.
В мотивите на цитираното се приема, че в чл. 16 ЗПФКПП е уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление. Съгласно тази законова норма Министърът на
правосъдието/МП/ незабавно след изплащане на финансовата компенсация
предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите
наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи
правото на МП на този регресен иск следва да са налице следните
предпоставки - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт/с последици
идентични на последиците на влязла в сила присъда/, с който ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление/хипотезите на чл. 12, т.
1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния
съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/чл. 24,
ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена
съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.
ВКС приема, че в случая пораждането на право на финансова компенсация от
държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито
в специален закон - ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол /чл.
24, ал. 5/. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова
компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се
произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да
предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали
молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните,
предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да
7
бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол. Въз
основа на така направения анализ ВКС приема, че на още по-малко
основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на
държавата по чл. 16 ЗПФКПП, в който тя се суброгира в правата на
удовлетворения пострадал от престъпление.
В заключение ВКС приема, че отговорът на поставения правен въпрос,
по който е допуснато до касационно обжалване съответното решение, е, че в
производството по предявен иск по чл. 16 ЗПФКПП, съдът не може да
упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24 ЗПФКПП
на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления.
Макар, че съгл. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК решенията на ВКС, постановени
по чл.290 от ГПК вече не представляват задължителна съдебна практика, с
цитираното по-горе решение ВКС е указал насоката, в която следва да се
тълкува нормата на чл.24, ал.5 от ЗПФКПП и настоящият съдебен състав
възприема напълно това тълкуване. Изричното законово ограничение за
съдебно обжалване на решенията на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления изключва проверката на
административния акт вкл. по реда на косвения съдебен контрол както по
отношение на предпоставките за предоставяне на финансова компенсация,
така и по отношение на нейния размер.
С Решение № 5870/11.08.2017 г., постановено по гр.д. № 12506/2016 г.
по описа на СГС, на което се позовава пълномощникът на ответника в
пледоарията по същество, е отхвърлен искът на МП поради това, че не е било
доказано първото условие за уважаването му – влязъл в сила съдебен или
прокурорски акт/с последици идентични на последиците на влязла в сила
присъда/, с който ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление. В това решение СГС приема, че съобразно правната доктрина,
съдебната практика и основните принципи на правото "извършител на
престъплението" е само лице, спрямо което има влязла в сила осъдителна
присъда или друг акт, който има нейните правни последици като например
споразумението по НПК. Такъв акт не представлява определението за
прекратяване на наказателното производство поради смърт на подсъдимия и
това е основанието, на което е отхвърлил иска. С оглед на така направения
анализ настоящият съдебен състав приема, че това решение е неотносимо към
настоящия спор, защото в случая ответникът Х. П. е осъден с влязла в сила
8
присъда на ПРС, потвърдена с решение на ПОС.
Извън това следва да се посочи, че ЗПФКПП не поставя условие при
определяне размера на финансовата компенсация Националният съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления да базира своето
решение на минималната издръжка или минималната работна заплата, за да
могат да се приемат за основателни възражения, в този смисъл.
В заключение следва да се приеме, че въззивната жалба е основателна, а
решението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде отменено
като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което
исковата претенция следва да бъде уважена в пълен размер.
При този изход на спора решението на районния съд, поправено с
определение № 1191/08.06.2022 г., следва да бъде отменено като последица от
резултата от въззивното обжалване, вместо което в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за две инстанции на основание чл.78, ал.5 от ГПК
във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП в размер на 300 лв. за всяка
инстанция или общо 600 лв., от които с решението на ПРС са присъдени 501
лв. При тези данни с настоящото решение следва да бъдат присъдени
допълнително 99 лв. Тъй като искът е изцяло основателен, разноски в полза
на адв.Р. П. на основание чл.38 от ЗАдв. не следва да бъдат присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 479/09.05.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220103096, допълнено с решение № 931/15.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 20215220103096 в частта, с която Пазарджишкият районен съд е
отхвърлил иска на Министъра на правосъдието против Х. И. П.,
ЕГН********** от с.Д., общ.П. за разликата от присъдените 5207,88 лв. до
претендираните 7875 лв. (или за сумата от 2667.12 лв.), както и определение
№ 1191/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220103096 , с което
Пазарджишкият районен съд е изменил решение № 479/09.05.2022 г. в частта
за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН **********, от с.Д., общ.П., да заплати на
Министъра на правосъдието с адрес гр.С., 1040, улС.“ № 1, сумата от 2667.12
лв./две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и 12 ст./,
представляваща разликата от присъдените с решение № 479/09.05.2022 г.,
9
постановено по гр.д. № 20215220103096 по описа на Пазарджишкия районен
съд 5207,88 лв. до претендираните с исковата молба 7875 лв. - заплатена
финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на И. Х.в П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението - 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН **********, от с.Д., общ.П., да заплати на
Министъра на правосъдието с адрес гр.С., 1040, улС.“ № 1, допълнително
деловодни разноски за две инстанции в размер на 99 лв./деветдесет и девет
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10