М О Т И В И към присъда № 39/2020 г. по НЧХД
№ 351/19 г. на СлРС
изготвени на 14.04.20г.
Тъжителката В.Г.В.
е повдигнала обвинение срещу подс. П.В.В. за извършено от него престъпление по
чл. 130 ал.1 от НК. С тъжбата е предявен
гр. иск за причинените на тъжителката неимуществени вреди в размер на 4000 лева,
като се претендира законната лихва, считано от датата на инцидента 25.11.2018
година, до окончателното изплащане на тази сума, както и разноските по делото. В.
е конституирана в качеството си на частен тъжител и граждански ищец.
В с.з.
тъжителката В.Г.В. се явява лично и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата. Конституирана като гр. ищец
поддържа гражданския иск . Моли съда да го уважи изцяло като й присъди
направените по делото разноски.
Разпитан
в с.з. подсъдимия не се признава за виновен. Дава обяснения по предявеното му
обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като
признае подсъдимия за невиновен, ведно с произтичащите от това последици –
отхвърляне на претендираното обезщетение
и заплащане от страна на частния тъжител на разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На
18.08.2007г. в гр. Сливен тъжителката В. и подсъдимият П.В. сключили граждански брак.Първоначално
отношенията им били добри, но когато
разбрали ,че не могат да имат дете се влошили. Подсъдимият станал груб и
нападателен, което не се променило и след успешно
проведена ин витро процедура през 2013г., от която имат родино
дете Ванеса Петкова В..Между двамата
възниквали чести скандали ,които прераствали във физическа разправа и
няколкократно приключвали с намеса на органите на реда.
В средата на 2017г., отношенията им се
влошиха драстично ,като тъжителката била подложена на постоянен психически и физически
тормоз от страна на съпруга си.
На
25.11.2018г. сутринта, двамата били в дома си ,където било и малолетното им
дете.Между тях отново възникнал скандал,при които подсъдимия започнал да обижда и псува тъжителката.След това станал
от мястото си, приближил се до нея и й
ударил няколко шамара. Тя не успяла да реагира и той продължил да я удря с юмруци в областта на главата. Тъжителката
направила опит да се защити, като повдигне ръцете си нагоре, но ударите
попаднали върху тях. Тогава подсъдимия я хванал за двете ръце в областта на
китките, с което и причинил нетърпима болка и допълнително отслабил съпротивата й .
Тъжителката изпитала силен страх и не успяла да му противодейства. След известно
време подсъдимият я пуснал,при което тя се обадила на телефон 112 за да потърси помощ.
В дома
на подсъдимия и тъжителката дошъл екип от РУ на МВР- Сливен,а именно св. С. и
св. К., пред които тъжителката заявила ,че
се страхува от подсъдимия , че я е бил и може да продължи .
На
27.11.18г. тъжителката посетила съдебен
лекар, който след преглед издал СМУ № 694/ 2018г., от което е видно, че
вследствие на нанесения и от подсъдимия побой,тъжителката е получила болезнена подутина в областта на лявото
слепоочие,върху площ с размери около 2 см.; болки в областта на окосмените части на
главата; кръвонасядания в областта на дисталните части / в областта на китките
/на горните крайници, а именно по предните, страничните и задните повърхности
на двете предмишници /и хематом в областта на горния край на лявата
подбедреница.
Видно от
заключението на съдебния лекар, тъжителката обитава среда характеризираща се с
предпоставки за хронична стресова реакция, а описаните телесни увреждания добре
отговарят да са получени от действието на твърди,тъпи и тъпоръбести предмети и напълно съответствуват да са получени по
начина и времето, които съобщава освидетелстваната.
Видно от
същото СМУ описаните увреждания и състоянието, в което е изпаднала пострадалата
са и причинили”Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота „,а нараняванията й осъществяват медико – биологичния признак”
разстройство на здравето , извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.”
На същата
дата ,тъй като се страхувала за живота си тъжителката подала сигнал до Районна
прокуратура- Сливен по която беше образувана преписка с вх. № 3844/ 2018г. 28.11.2018г. депозирала и жалба до Началника на РУ- Сливен, която беше
регистрирана с вх. № 7406/ 28.11.2018г.
В хода на
извършената предварителна проверка от РП- Сливен, на подсъдимия бил съставен и връчен протокол за предупреждение по ЗМВР, който той
подписал без възражения.
На 18.12.2018г., РП- Сливен е издала
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, с което е
приела,че са налице данни за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК,
което се преследва по тъжба на пострадалия пред съда.
Въпреки
изготвения предупредителен протокол от 30.11.2018г., връчен срещу подпис на
подсъдимия П.В.В., същият не спрял да извършва поредица от актове на физическо
и психическо насилие спрямо тъжителката .
На 07.02.2019г.,
между двамата отново възникнал скандал, придружен с психически и физическа
разправа от страна на подсъдимия ,за което на 08.02.2019г. тъжителката е
депозирала писмена жалба в РП- Сливен и
РУ- Сливен,със съответни номера вх. №
493/ 08.02.2019г.и вх. № 925/ 08.02.2019г.
На
16.02.2019г. около 21- 21:30ч.,възникнал повторен скандал , придружен с
физическо насилие от страна на подсъдимия спрямо малолетното му дете,по повод на които, след преглед на
детето Ванеса В. е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 91/ 2019г.
След
поредния инцидент,по инициатива на
тъжителката е образувано ГД N- 867/ 2019г. по описа на PC- Сливен, с правно
основание чл. 7 и сл. от ЗЗДН и на 18.02.2019г. е издадена Заповед за незабавна защита срещу
подсъдимия П.В.В., с която са му наложени мерки по чл.5, ал.1, т.1,2,3 и 4 от ЗЗДН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите В.М.С., К.В.К., И. С. С. и НАДЯ А. С., като вътрешно безпротиворечиви и взаимно
допълващи се.
Първите двама
свидетели са служители на РУ на МВР- Сливен и като такива са посетили дома на
подсъдимия и тъжителката В. непосредствено след инцидента. Двамата са
категорични ,че тъжителката ги е посрещнала като св. С. дава сведения за емоционалното
и състояние , а именно,че е била разстроена и е заявила ,че подсъдимия е
агресивен и се страхува да не и нанесе
побой. Действително този свидетел твърди ,че не е забелязал синини по лицето на
тъжителката или по други части , но това е напълно логично ,предвид факта,че
установените от съдебния лекар телесни увреждания са в окосмената част на
главата на тъжителката ,а не по лицето й.
Св. К. също заявява, че тъжителката е била разстроена. Той също отрича
наличие на белези от удар по лицето й , което обаче предвид изтеклия период от
време до пристигането на полицейските служители и установените увреждания е
напълно логично,тъй като В. е била ударена първоначално с няколко шамара , а в
последствие са и нанесени удари с юмруци в областта на окосмените части на главата. Двамата свидетели са категорични и относно
обстоятелствата във връзка със защитната версия на подсъдимия,че тъжителката се
е опитвала да го удари с желязно гюле, поставено в найлонова торба. Всеки един
от тях е категоричен, че подсъдимият не е изнесъл такава информация при
посещението им , не им е показал торба или гюле и, че те не са видели такова в
помещенията, които са посетили. Св.С. дори уточнява, че пред него подсъдимият е
твърдял, че се касае за малък семеен скандал изразяващ се в скарване и размяна
на няколко реплики.
Съдът кредитира и
показанията на св. И. С. С., който като близък на подсъдимия свидетелства за
влошените отношения между страните.Свидетелства и относно разказаната му
от подсъдимия ситуация , при която тъжителката го е нападнала с метално гюле поставено в найлонова торба с
надпис „Кауфланд”.При анализ на показанията на този свидетел,обаче ясно личи
избирателното предоставяне на информация
от страна на подсъдимото лице. Свидетеля е бил уведомен за спречкване, при което В. е направила опит
да удари подсъдимия с гюле, а не е бил уведомен за нанесеното й от подсъдимия
нараняване изразяващо се в порязване в областта на шията.Заявява,че подсъдимият
го е уведомявал за ежедневни скандали, инициирани от съпругата му ,но в същото
време свидетелсвува ,че е бил напълно
спокоен и не е демонстрирал промяна в
поведението си във връзка с твърдяните инциденти и скандали.Следва да се отбележи
и това, че свидетеля не може да посочи нито дата, нито време от годината, за
които се отнася твърдяното нападение с гюле.
Воден от соченото,
съдът макар да приема ,че свидетеля изнася достоверно информацията, която знае,
същата му е предадена от самия подсъдим, а обсъдена с останалия доказателствен
материал се явява недостатъчна за да се приеме за доказана изложената защитна
версия за нападение с метално гюле и опит за самозащита от страна на подсъдимия , а не умишлено нанесена телесна повреда.
Съдът кредитира и
показанията на св. Надя Стоянова, доколкото същите кореспондират с останалия
доказателствен материал. Тя е категорична, че между страните са съществували непрекъснати семейни скандали
и физическа саморазправа от страна на подсъдимото лице. Тази свидетелка,
идентично на св. Стойков е получавала
информация за това от тъжителката , но за разлика от него заявява ,че
състоянието й след всеки инцидент е било
лошо,същата е идвала многократно със синини по тялото, плачела е и е била
уплашена.Свидетелката заявява ,че е видяла и говорила с тъжителката по време на
работа ,непосредствено след случилото се .Видяла е синини по китките на
пострадалата и подутина на главата й,както и синина на левия и крак/наранявания
напълно идентични с установените при освидетелствуване на пострадалата/.Свидетелката
е категорична ,че състоянието и е било много лошо и това я е накарало да я
заговори.Пред нея пострадалата е споделила ,че подсъдимият и е нанесъл побой
както и ,че се страхува за живота си и този на дъщеря й.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като същите противоречат изцяло на останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства. Същия твърди ,че е нападнат без причина от
пострадалата докато е лежал в легло, както и ,че след като я е съборил на
земята, тя е посегнала да го удари с намиращото се в торба метално гюле/тежащо
около 1 кг/.Заявява ,че за да хване гюлето я е стиснал за китките и я е съборил
между два от мебелите в стаята ,като е паднал отгоре й. Тези му обяснения,съдът приема като защитна
теза, доколкото същите не съответствуват както на показанията на пострадалата,
така и на установените по тялото й телесни увреждания и на посочения в
съдебно-медицинското удостоверение
механизъм на причиняването им.
Съдът по реда на чл.
283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали,
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са
относими към предмета му и не страдат от пороци.Съдът прие като доказателство
по делото и изисканата в хода на съдебното следствие справка за трудовата
заетост на пострадалата и на св. Стоянова като в тази връзка не споделя
становището на защитата ,че доказателството следва да се приеме като указващо
недостоверност на свидетелските показания на св. Стоянова.Действително
свидетелката твърди ,че на 25.11.18г. двете с пострадалата са били
нощна смяна и са разговаряли помежду си за инцидента предмет на настоящото
производство,а видно от справката този ден е отбелязан като почивен и за двете.
Това обстоятелство обаче не опровергава твърдението на пострадалата ,че е
почивала на 25.11.2018г. ,деня в който се е случил инцидента ,нито факта ,че
следващия й работен ден / съгласно писменото доказателство/ е бил 26.11.18г.
,когато в 13ч.и 12 минути същата е влязла в завода, за да започне работа /втора
смяна от 13.30ч. до 22.00ч/Същото работно време е посочено и за св. Стоянова
,поради което съдът приема за достоверно твърдението на последната ,че е видяла
пострадалата ,разговаряла е с нея и е видяла причинените й от подсъдимото лице
телесни увреждания.В подкрепа на достоверността на свидетелките показания на
Стоянова е и факта,че пред съдебния състав същата заявява,че лично е
посъветвала пострадалата да отиде на лекар за да освидетелствува състоянието си
,а видно от СМУ същата е посетила доктор Чаушев на 27.11.2018г./ т.е на
следващия ден след разговора си със свидетелката Стоянова/.
Съдът дава вяра и на приложеното по
делото СМУ№ 694/2018 г.издадено от Д-р Тома Чаушев,като въз основа на него
приема ,че на пострадалата са причинени
болезнена подутина в областта на лявата половина на главата / лявото слепоочие
с размер около 2 см.,
болки в областта на окосмените части на главата и кръвонасядания в областта на
дисталните части на горните крайници
както и хематом в областта на
горния край на лявата подбедрица.Въз основа на същото СМУ ,съдът прие,че
причинените на пострадалата телесни увреждания са й причинили "временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
Съдът счита, че макар в хода на
съдебното следствие да назначи и изслуша заключение по съдебно- фоноскопна експертиза,следва
да изключи същото от доказателствения
материал, доколкото записа, въз основа на който е направено не е изготвен
по съответния процесуален ред.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна , съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимият П.В.В. е осъществил от субективна
и обективна състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК, тъй като на 25.11.2018
г. в гр. Сливен, кв. „Българка” блок 23, ап.54, ет.11, умишлено причинил на В.Г.В. лека телесна
повреда, изразяваща се в болезнена подутина в областта на лявата половина на
главата, болки в областта на окосмените части на главата, кръвонасядания в
областта на дисталните части на горните крайници и хематом в областта на горния
край на лявата подбедрица – представляваща разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
Безспорно е установен механизма на деянието и
авторството на същото. Налице са всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл. 130
ал. 1 от НК.
От обективна страна
е налице пострадало физическо лице ,чието увреждане е вследствие действията на подсъдимия, с когото
към момента на деянието е било в брак и
добре отговаря да е получено по начина посочен от пострадалата.
Това действие е
довело до нараняване на пострадалата изразяващо се в болезнена подутина в областта на лявата
половина на главата, болки в областта на окосмените части на главата,
кръвонасядания в областта на дисталните части на горните крайници и хематом в
областта на горния край на лявата подбедрица
и като такова е осъществило медико- биологичния признак” разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК” , поради което деянието на подсъдимият , съдът квалифицира като умишлено нанесена “лека ” телесна повреда по смисъла на чл. 130 , ал. 1 на НК.
От субективна страна
подсъдимия е действал умишлено, тъй като
е съзнавал характера на
извършваните от него действия както и последиците от тях, а всички останали
обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние налагат извода, че подсъдимия е целял тия му действия да
причинят на пострадалата нараняване
засягащо телесната й неприкосновеност.
Деянието подсъдимият
е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Причини, мотиви и условия
за извършване на престъплението, съдът намира
в слабите морално- волеви
задръжки на подсъдимия, влошените междуличностни отношения между него и
пострадалата.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия и доброто му
процесуално поведение.
Съдът
отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изразяващи
се в липса на критичност към извършеното и наличието на данни за системен
физически тормоз, включително след извършване на процесното деяние и подписване на предупредителен протокол по
ЗМВР.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че
същото следва да се наложи при условията на 78 А от НК като освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и му наложи
наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Така определеното наказание, съдът
счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена
опасност на подсъдимия и на характера на деянието му и механизма на неговото
извършване като отчете обстоятелството, че същото се отличава с предхождащи и
последващи го прояви на системен
физически и психологически тормоз.
Съдът не приема за основателно искането
на защитата на подсъдимия за оневиняване, поради извършване на деянието в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК,тъй като по
делото липсват доказателства за наличие
на непосредствено, противоправно поведение от страна на тъжителката, насочено
спрямо подсъдимото лице, неговата личност или имущество, а напротив. Налице са
доказателства за извършено от подсъдимия престъпно посегателство,върху
телесната неприкосновеност на тъжителката, без наличие на провокация от нейна
страна, поради което съдът прие,че липсват данни за извършено деяние при
условията на "неизбежна отбрана " по смисъла на чл.12,ал.1 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК за сумата от 4000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на тъжителя
неимуществени вреди от извършеното
престъпление по чл. 130,ал.1 от НК.
С оглед установеното
от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликатната отговорност
на подсъдимия за причинените от неправомерните му действия по чл. 130 ал.1 от НК неимуществени вреди на гражданския
ищец в настоящото дело.
Съдът намира предявеният от тъжителката В. Г.
В. против подсъдимия П.В.В. граждански иск за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди за доказан по
основание, поради доказаност на деликатното правоотношение, макар и предявен в
завишен размер.
В хода на съдебното
следствие безспорно бе установено, че подсъдимия, с действията си на посочената
дата е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда, т.е. налице е
причинно-следствената връзка между деянието и неговия противоправен резултат.
Съдът счита, че с
оглед установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата
за страната,както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева е напълно справедливо и съответства както на
деянието,така и на причинения от него противоправен резултат.
В станалата му част
до пълния размер на претендираното обезщетение- 4000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан,тъй като несъответствува на
действително причинените и претърпени от
тъжителката неимущесвени вреди.
Върху присъдения
размер на обезщетението подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец и
законната лихва от датата на увреждането – 25.11.2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата на процеса
съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск
в размер на 50 /петдесет/ лева в полза на държавата към бюджета на съдебната
власт.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: