Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 484 /
12.06.2020 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
Секретар: Е. М., като
разгледа докладваното от Съдия Павлова гр.дело №
1503 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.149, ал.5
от АПК.
Производството е образувано по жалба от Б.И.Г. чрез адв. Ч. против Решение №1127 от 30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Батак с искане решението да бъде обявено за нищожно в частта, касаеща отказа за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. А. Г. на нива с площ 2.00 дка, находяща се в землището на гр. Батак, местност „Коилето“, заявен с пореден № 12 от Заявление вх.№1127/24.02.1992г. и да се изпрати на Общинска служба „Земеделие“-гр. Пещера за произнасяне.
Твърди се от фактическа страна, че решенията на поземлените
комисии са индивидуални
административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Твърди се, че е приложим чл. 149
ал. 5 от АПК. Изложено е, че изискването за издаване на административния
акт от компетентния орган е закрепено и в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАП
(отм.), действал към момента на постановяване на обжалваното решение, според
която актът се издава от овластения за това орган съобразно предоставената му
компетентност, а „овластен орган“ бил този, чиято компетентност произтича от нарочна законова
регламентация. Твърди,
че в ЗСПЗЗ, в редакцията му,
действаща към датата на постановяване на обжалваното решение, орган на
поземлената собственост, компетентен да се произнася по заявленията за
възстановяване правата върху земеделски земи, поземлените комисии (чл.14, ал 1 от ЗСПЗЗ). Поземлените комисии, като колективен
орган, действат в установен от закона състав.
Със Заявление вх.№1127 от 24.02.1992г., подадено от жалбоподателя Б.И.Г., същият е поискал да му бъде
възстановена собствеността върху земеделска земя, представляваща - нива с площ
от 2.00 дка, находяща се в землището на гр.Батак, местност „Коилето“,
заявен с пореден №12 от заявлението. Издадено било решение на Поземлена комисия гр.Батак на 30.04.1993г., при действието на
ППЗСПЗЗ в редакцията му, обн. ДВ. бр.34/1992г. Твърди жалбоподателя, че липсвал
подпис на председател; както и че в състава на комисията, която го е постановил е следвало задължително да включва юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер- земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани, което не било изпълнено, твърди и че състава на комисията
бил по –голям ; твърди и че не била спазена формата на административния акт - наименование на органа, който го издава;
наименование на акта; фактически и правни основания за издаване на акта;
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Прави доказателствени искания.
В насроченото открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Ч. поддържа жалбата си.
Ответникът
по жалбата Общинска служба Земеделие
Пещера редовно призован, се представлява
от юрк.К., като взема становище по
жалбата, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Заинтересованите
страни не се явяват и не се представляват.
В
предоставения от съда срок не са депозирани писмени защити от страните по
делото.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
Видно от удостоверение
за наследници изх.№106-АО-120 /21.05.2018г.
на Община Батак,обл.Пазарджик, се установява, че Б.И.Г. /жалбоподателят/ е наследник по закон на И. Ангелов Г. починал на 02.10.1982г. Другите наследници по
закон са М.А.Г., Р.Д.П.,И.Д.Г. и Стефана Д.И. - конституирани като
заинтересовани страни.
По делото
е представено Заявление –Декларация /л.21/ от И. Ангелов Г. от 1958 г., в което са декларирани 5 имота в
землището на с. Батак.
Видно от
Заявление от Б.И.Г. № 1127/24.02.1992г./л.64/, същият е заявил
за възстановяване собствеността върху 12 земеделски земи в землището на с. Батак
с обща площ от 12.80 дка, като е под №12 е посочил ливада в м. Коилето с площ
от 4,00 дка. В тази връзка е депозирал и Декларация по чл. 12 ал. 3 от ЗСПЗЗ , където
е описал под номер 6 ливада от 4,00 дка в м. Коилето, останала му от баща му И.
А. Г..
Видно от
представеното Решение № 1127 /30.04.1993г. на ПК – гр. Батак / л. 60 -63/, с
което се възстановява и Решение 1127/21.09.2000г. на ПК- Батак, с
което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на И. А.
Г. по Заявление 1127/24.02.1992г., в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на описаните в заявлението имоти, като по отношение на имота под номер
12 – нива в м. Коилето с площ от 4,00 дка, осма категория, находяща се в
землището на град Батак, се възстановява и признава правото на собственост
върху 2,00 дка от нея на наследниците на И.Г., а за другите 2,00 дка се отказва
да възстанови и признае правото на собственост, тъй като са отчуждени за строителството на Язовир Батак 1954-1956 г.
Решението от 30.04.1993 г. е
подписано от
председател – И. П., секретар М. Г., членове- Т. Т. П., М. М. М. и С. А. Г.
Решенията са влезли в сила като
необжалвани.
Приложени
са документи, от които е видно, по отношение на възстановените имоти
жалбоподателят е бил въведен във
владение или обезщетен.
Приети са
по делото Писмо от МЗХГ, от което се
установява, че съставът на Общинската поземлена комисия- Батак, към
30.04.1993г. е бил в състав : И. Г. П.-
председател, М. А. Г. – секретар, М. М. М.- специалист, Т. Т. П.- специалист, С.
А. Г.- технически секретар, които са бил в трудовоправни отношения с комисията.
Приложени са допълнителни споразумения към трудов договор, от които е видно ,
че И. П. с място на работа ОПК Батак и длъжност председател е имал специалност
– агроном, М. Г. секретар при ОПК Батак– със специалност инж. агроном, М. М.
специалист при ОПК Батак- специалност среден техник, Т. П. специалист при ОПК
Батак- специалност зоотехник, С.Г. технически секретар при ОПК Батак –
специалност няма.
Видно от
приетото по делото Писмо от Община Батак, се декларира, че нямат налични
документи относно състава на комисията постановила Решение №1127/30.04.1992г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 ал. 5 от АПК Административните актове могат да се
оспорят пред съда с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. Такова оспорване може да се
провежда по отношение на всички административни актове, без значение дали те са
позитивни или негативни за оспорващите, тъй като нищожността като вид порок е
толкова съществена, че при констатиране на същата, всеки съдебен орган може да
я прогласи, дори и при условията на осъществен косвен съдебен контрол. Поради
това е налице безспорен правен интерес за наследниците на И.Г. /между които е и
Б.Г. – син/, собствеността върху земеделските им земи да бъде реституирана с
валиден административен акт, без същият да страда от порока
"нищожност".
Наред с това не са налице и
пречките по чл. 177 ал. 3 от АПК, тоест няма данни да има провеждани други
производства по отношение на оспорваното решение.
По основателността на жалбата:
В легалното
определение по чл. 21, ал. 1 АПК е посочено, че
индивидуален административен акт е изричното волеизявления или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая решението представлява изрично властническо
волеизявление на административен орган, поради това че ПК / настояща ОСЗ/ възстановяват
собствеността върху земи и гори по реда на ЗСПЗЗ
провеждат аграрната държавна политика на територията, както и извършват друга
дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения
правилник на Министерството на земеделието и храните и подлежи на оспорване по реда
на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал. 1 и ал. 2 от АПК-съдът не е
ограничен при предмета на съдебна проверка на административния акт до основанията посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания посочени в чл. 146 от АПК, като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това от страната.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието
нищожен административен акт, но законодателят е приел критериите, на които
следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Степента
на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на
административния акт. За да е законосъобразен административният акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално
правни разпоредби и да съответства на целта на закона.
Следва да се отбележи
и че от
нарушенията на формата на административния акт до нищожност водят само пълното
й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на
разпоредените права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена
воля. Нарушенията на останалите елементи, включително липса на мотиви, са
основания за унищожаемост. Грешки в преценка на фактите и приложението на
закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост. В
административното право е общоприето, че нищожни са тези административни
актове, които поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като
несъществуващи административни и юридически актове, поради което не могат да
породят правни последици въобще. Според трайно установената практика на Върховния
административен съд- независимо, че актът
удовлетворява отправено искане, с оглед конститутивното му действие адресатът
има интерес да игнорира всякакво съмнение за неговата действителност, поради
което благоприятен административен акт също подлежи на оспорване.
Поради което съдът приема, че
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна
по следните съображения:
По отношение на първото от
възраженията на жалбоподателя, е видно, че оспорваното решение е подписано от
Председателя на ПК Батак. Ето защо
същото се явява неоснователно.
|
По отношение на второто възражение
касателно състава на поземлената комисия към април 1993 година. Действаща по
това време е била разпоредбата на чл.60 ал. 5 от ППЗСПЗЗ /Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г./, която гласяла „ (1) Поземлени комисии се образуват при общинските
съвети. (2) В населените места в
състава на общината по предложение на общинския съвет могат да се образуват
поземлени комисии, които имат същата компетентност.(3) Членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от
министъра на земеделието.(4) Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой
членове. Председателят и
секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни
членове задължително се назначават на щат.
На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите
нормативни актове. (5) В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или
инженер-земеустроител, представител на ликвидационниясъвет и на частните
земеделски стопани.“ |
Съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията
му към момента на постановяване на решението, ПК е следвало да включва
задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към
момента на постановяване на решението това изискване е императивно, като с
последващи изменения на нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ /Доп. - ДВ, бр. 28
от 1997 г. /, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по
възможност", т. е. от императивна разпоредбата става диспозитивна, като
включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно – при
наличие на такава възможност.
По силата на тази
разпоредба, която е императивна към процесната дата, за да е законен състава на
ПК – Батак, в същата задължително е следвало да бъдат включени юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай административният
орган не е представил доказателства, че съставът на комисията, постановила
оспореното решение, отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.). Затова
и несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби,
води до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт,
което е порок, който обосновава нищожността на акта. Затова и следва да се
приеме, че административният акт е постановен от некомпетентен орган, поради
което страда от порока "нищожност".
В този смисъл е и практиката Решение № 297 от 2.03.2017 г. на АдмС - Благоевград
по адм. д. № 599/2016 г., Решение № 254 от 5.03.2009 г. на
АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 13/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС -
Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г., Решение № 487 от 15.06.2010 г. на
АдмС - София-област по к. а. д. № 288/2010 г. и др.
За пълнота следва да
се отбележи, че по отношение на останалите възражения на жалбоподателя, то
същите се явяват неоснователни доколкото, в решението е посочено кой орган го
издава, броя на членовете на комисията,
които са се и подписали, основанието на което се издава, има надлежна
разпоредителна част и мотиви, както и пред кой орган в какъв срок може да се
обжалва. Наред с това от събраните по делото писмени доказателства , не се
установява броя и съставът на комисията да е различен от посочения в
оспорваното решение.
Решението на ПК Батак обаче
следва да се отмени в цялост, тъй като не би могло да съществува като валидно в
една част и нищожно в друга. Независимо,
че част от имотите вече се владеят от жалбоподателя, то следва да съществува
сигурност в правния мир и издадените документи в последствие да са основани на
валидни административни актове. Както бе посочено по-горе съдът не е обвързан
от искането на жалбоподателя, доколкото се установява нищожност в цялост на административния акт.
С оглед на горното и на
основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
нищожността на Решение №1127 от 30.04.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Батак.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба "Земеделие "
– гр. Пещера за валидно произнасяне по подадено от Б.И.Г. Заявление № 1121/24.02.1992г. съобразно мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: