О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………../……..06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно търговско дело №646 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.420, ал.3 от във вр. с чл.274-чл.279 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от К.Я.Б., с ЕГН ********** и Л.А.Б., с ЕГН **********, действащи чрез адв.М. Д., против Определение №1841/31.01.2020г. по гр.д.№17132/2018г. на РС Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите-длъжници за спиране изпълнението на издадените Заповед за незабавно изпълнение с №2025/26.03.2018г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№4281/2018г. на РС Варна.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като въвеждат твърдения за недопустимост на производството, поради неизискуемост на претендираното вземане, алтернативно за нищожност на договора и анексите към него, алтернативно за нищожност, поради неравноправност на клаузи за лихви и недължимост, както и удържани суми за разноски, без да са присъдени от съда. Поддържа се с жалбата, че ако се премахнат лихвите и при преизчисляване на вноските, ще се установи, че процесното вземане не е изискуемо, респективно, че са изпълнени и трите законови предпоставки: вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Поддържа се още, че по делото, са представени писмените доказателства които установяват наличието и на трите горецитирани хипотези. Моли се въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи искането по чл.420, ал.2 вр. ал.5 от ГПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна, е постъпил отговор, с които се поддържа становище неоснователност на частната жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районен съд Варна по ч.гр.д.№4281/2018г., е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК-извлечение от счетоводните книги към 24.04.2018г. на заявителят “Юробанк Българи“ АД и Договор за ипотечен кредит №9-224 от 23.08.2007г., ведно със съответните му анекси, с която е разпоредил солидарните длъжници, да заплатят в полза на банката претендираните суми за главница, възнаградителна и наказателна лихви, в общ размер на 7377.81 евро.
След подадено възражение от длъжниците е образувано гр.д.№17132/2018г. на РС Варна, с предмет установяване на съществуването на задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение, като в хода на същото с отговора на исковата молба ответниците-длъжници, са заявили искане за спиране на принудително изпълнение на заповедта, обосновано с едновременното наличие на трите хипотези визирани в чл.420, ал.2 от ГПК, а имено с наличието на писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и че неправилно, е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
С
атакуваното определение, РС Варна е приел, че не са представени убедителни писмени доказателства
разколебаващи удостоверителната сила на
изпълнителното основание, поради наличието на някоя от хипотезите за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК,
респективно е оставил искането за спиране без уважение.
Разгледана по същество
частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са следните:
В
настоящия случай е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК и
е постановено разпореждане за незабавно изпълнение на тази заповед.
Разпоредбата на чл.420, ал.2 вр. с ал.5 от ГПК, предвижда, че по искане на длъжника, исковият съд може да спре незабавно изпълнение на заповедта, ако искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или че е изчислен неправилно размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В конкретния казус към искането си по чл.420, ал.2 от ГПК жалбоподателите не са представили доказателства удостоверяващи, че дългът не съществува, че погасен или че е неправилно изчислен. Съображенията касаещи нищожността на договора за ипотека, са ирелевантни за конкретният спор, а тези за наличието на неравноправни клаузи, са неоснователни. Последното си възражение длъжниците основават на неравноправността на чл.16.2 от договора за кредит, който предвижда ежегодна актуализация на погасителния план по преценка на банката, според изменение на лихвените нива. В случая обаче въпросната клауза не е намерила приложение в отношенията между страните, доколкото единствените промени на лихвите по договора, са ставали с двустранно подписани анекси, като променливият размер на лихвата е определен, чрез използването на обективен икономически показател, чиито изменение не е под контрола на банката. В този смисъл дори въпросната клауза, да се възприеме за неравноправна, респективно недействителна, то това по никакъв начин няма да даде отражение върху размера на дълга.
От друга страна видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство СИЕ, е че размера на дълга към правнорелевантният момент-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответства на този предявен от ищеца.
В заключение съставът на въззивният съд, намира, че не се установява наличието на някоя от предпоставките за спиране на изпълнението по чл.420, ал.2 от ГПК, поради което атакуваното определение, се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1841 от 31.01.2020г. по гр.д.№17132/2018г. на РС Варна, с което е оставено без уважение искането на К.Я.Б., с ЕГН ********** и Л.А.Б., с ЕГН **********, за спиране изпълнението на издадените по ч.гр.д.№4281/2018г. на РС Варна Заповед за незабавно изпълнение с №2025/26.03.2018г. и Изпълнителен лист от същата дата.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.